Жалбоподателят, журналист, поиска от Европейската комисия да предостави публичен достъп до всички декларации за интереси на настоящи и бивши членове на нейния Комитет за регулаторен контрол, който е независим орган, предоставящ консултации на колегиума на членовете на Комисията. Комисията е предоставила достъп до части от шест такива декларации, но е редактирала информация за потенциалните конфликти на интереси, установени в декларациите. По този начин тя твърди, че тези части от декларациите не попадат в обхвата на искането и също така се позовава на изключение съгласно законодателството на ЕС относно публичния достъп до документи, като твърди, че оповестяването може да засегне неприкосновеността на личния живот на засегнатите лица.

Омбудсманът установи, че е разумно Комисията да счита исканата информация за лични данни и че жалбоподателят не е обяснил задоволително защо разкриването на тези данни е в обществен интерес.

В контекста на проверката обаче омбудсманът установи, че петима от шестима членове не са декларирали никакви интереси. Омбудсманът направи предложение за решение, с което Комисията информира жалбоподателя за това, за да отговори на опасенията му относно независимостта на Комитета за регулаторен контрол. Комисията прие това предложение. Поради това омбудсманът счете случая за уреден.

Въпреки това омбудсманът отбеляза, че подобни декларации за интереси, представени от експерти, работещи за Комисията или агенциите на ЕС, както и декларациите за интереси, направени от членове на управителните съвети на агенциите, често се публикуват проактивно. Като взе предвид неотдавнашния обществен дебат относно ролята и независимостта на Комитета за регулаторен контрол, Омбудсманът предложи Комисията да публикува проактивно декларациите за интереси на членовете на Комитета за регулаторен контрол.