Жалбоподателят, френска научна организация с нестопанска цел, успешно е осъществил три проекта, спонсорирани от Комисията, в бившия Съветски съюз. Външен одит обаче, проведен впоследствие в помещенията на жалбоподателя, показа, че споразумението, сключено между жалбоподателя и дружество в Москва относно заплащането на персонала, противоречи на приложимите правила. Жалбоподателят призна грешката си, която обясни, че е резултат от ограниченото му разбиране на правните въпроси. Тя обаче твърди, че винаги е информирала служителя по проекта на Комисията, който е присъствал на редица събития, организирани във връзка с проектите, за своите практики. Поради това ръководителят на проекта е знаел, че жалбоподателят няма собствени служители (тъй като всички негови служители са доброволци) и че без споразумението с участието на дружеството в Москва за него би било невъзможно да завърши успешно проектите.

Омбудсманът първо направи предложение за приятелско решение, а по-късно и проектопрепоръка, в която настоятелно призовава Комисията да се откаже от искането си за възстановяване на разходи. Комисията отказва да направи това. След това омбудсманът подчерта, че когато са изправени пред мълчанието на служителите по проектите по отношение на техните действия във връзка с проектите, които изпълняват, организации като жалбоподателя могат основателно да бъдат накарани да вярват, че действат в съответствие с приложимите правила. Когато това не е така и след като служителите по проекта бъдат уведомени за такива действия, те следва да предприемат превантивни действия, а когато не го направят, следва да бъде възможно те да бъдат подложени на дисциплинарни мерки. Тъй като гореизложеното повдига важен принципен въпрос, омбудсманът счита, че може да бъде обоснован специален доклад до Европейския парламент. Той обаче реши да не представя такъв доклад на Парламента, преди да бъде проведено конкретно разследване по собствена инициатива относно някои аспекти на поведението на Комисията при разглеждането на проекти, които тя финансира. Поради това той информира Комисията, че ще обмисли започването на такова разследване по собствена инициатива и приключи случая с констатация за лошо администриране от страна на Комисията за непропорционалното и несправедливо възстановяване на определени суми от жалбоподателя.

Жалбоподателят е студент от Канада, който е участвал в магистърски курс по Въздухоплаване и космически технологии в Мюнхен и Мадрид (EuMAS 2006—2008 г.). Комисията предлага стипендия по програма „Еразмус Мундус“ в размер на 21 000 EUR на студенти от трети страни за участие в редица магистърски курсове, включително програмата EuMAS 2006—2008 г. На уебсайта на Комисията е посочено, че стипендията се отпуска, за да покрие „разходите за пътуване и живот и таксите за обучение в Европа за цялата продължителност на курса“.

Жалбоподателят се обръща към Комисията и посочва, че той и неговите състуденти (група от не по-малко от 30 студенти от страни извън ЕС) са изпитали значителни финансови затруднения през периода на обучението си. Той заявява, че след приспадането на таксите за обучение в размер на 12 000 EUR и разходите за пътуване остатъкът от стипендията не е бил достатъчен да покрие основните разходи за живот в Мюнхен или Мадрид. На това основание жалбоподателят иска от Комисията да отпусне на него и останалите студенти, обучавани по програмата EuMAS 2006—2008 г., финансова помощ. Комисията признава, че с оглед на проблемите, изтъкнати в разглеждания случай, ще трябва да преразгледа своя подход в бъдеще. Тя, обаче, отказва да отпусне поисканата финансова помощ. Поради това жалбоподателят се обърна към омбудсмана.

След обстойна проверка омбудсманът заключи, че: (i) предоставената от Комисията информация във връзка с програмата „Еразмус Мундус“ наистина е подвела студентите от страни извън ЕС, участвали в програмата EuMAS 2006—2008 г., да заключат, че техните стипендии ще им осигурят нормално качество на живот съгласно европейските стандарти, и (ii) отпуснатите суми не са достатъчни за тази цел. Според омбудсмана в своята публикация Комисията не е предоставила на студентите по програмата EuMAS 2006—2008 г. точна и надеждна информация. Следователно Комисията е допуснала случай на лошо управление. Омбудсманът внесе предложение за доброволно уреждане на спора, а след това отправи проектопрепоръка към Комисията. Във втория документ той препоръча Комисията да направи ex-gratia плащане в размер на 1 500 EUR на всеки от засегнатите студенти на основание на претърпените от тях неудобства.

Комисията отхвърли проектопрепоръката. Според омбудсмана аргументите, които Комисията приведе, за да обоснове своя отказ, са неубедителни. На това основание той приключи случая с критична забележка.

Жалбоподателят е участвал в процедура за възлагане на обществена поръчка за преводачески услуги, организирана от Съда на Европейския съюз („Съдът“). Офертата му е изключена от тръжната процедура, тъй като предложената от него цена е счетена за прекомерна.

В жалбата си до омбудсмана жалбоподателят твърди, че Съдът неправилно е изключил неговата оферта. Като се има предвид, че критерият за възлагане е „най-добро съотношение между качество и цена“, той постави под въпрос как неговата оферта може да бъде отхвърлена на основание, че цената е „прекомерна“.

Палатата обясни, че тръжната процедура е „процедура на договаряне“. Тя твърди, че възможността за договаряне би била безпредметна, ако е задължена да приеме оферта, предлагаща прекомерна цена, въпреки че е поискала от оферента да преговаря. Тя отбеляза, че всички оференти са били поканени да договорят цените си и всички те са били информирани, че офертите, които все още предлагат прекомерна цена, ще бъдат отхвърлени. Жалбоподателят е решил да не намалява цената си.

Омбудсманът установи, че при всички процедури за възлагане на обществени поръчки е добре администрацията да полага усилия, за да гарантира, че се получават оферти, които предлагат най-доброто съотношение качество-цена. Той също така счита, че могат да бъдат определени максимални бюджети във връзка с възлагането на обществени поръчки за продукти и услуги. Освен това оферентите в процедура на договаряне нямат оправдани правни очаквания да им бъде възложена поръчка, без да е необходимо да адаптират подадена оферта. Омбудсманът също така констатира, че съгласно обявлението за обществена поръчка Палатата има право да оценява офертите с оглед на критериите, посочени в поканата за водене на преговори. Критерият в поканата за преговори посочва, че цитираните цени не трябва да бъдат прекомерни.

Омбудсманът заключи, че въпросната тръжна процедура спазва принципите на добро финансово управление, равно третиране и справедливост.

С оглед на гореизложеното Омбудсманът заключи, че Сметната палата не е допуснала случай на лошо администриране.

С оглед на по-нататъшното подобряване на тръжните процедури на Палатата омбудсманът направи допълнителна забележка, в която се предлага Палатата да обмисли предоставянето на повече информация на оферентите относно вида на тръжната процедура, която е избрала да използва.

Италианските органи глобяват жалбоподателя, литовски гражданин, и изземват превозните му средства с мотива, че не притежава необходимия лиценз на Европейския съюз за автомобилен превоз на товари. Жалбоподателят е подал жалба за нарушение до Комисията. Комисията информира жалбоподателя, че нейните служби няма да разследват жалбата по-нататък.

Жалбоподателят се обърна към омбудсмана, който започна разследване на твърдението на жалбоподателя, че Комисията не е разгледала надлежно неговата жалба за нарушение. В становището си Комисията заяви, че жалбата на жалбоподателя не е била разгледана като жалба за нарушение, тъй като действията, предприети от италианските органи, не представляват неправилно прилагане на правото на ЕС. В становището си жалбоподателят твърди, че не е длъжен да носи въпросния лиценз, и твърди, че Комисията не е извършила внимателна проверка на конкретното му положение, въпреки че му е предоставила всички необходими документи и разписки.

В своето решение омбудсманът констатира, че Комисията не е разгледала жалбата за нарушение на жалбоподателя с дължимата грижа и в съответствие с процедурата за регистриране и разглеждане на жалби за нарушение, предвидена в съобщението от 2002 г. По-конкретно той установи, че съобщението от 2002 г. не предоставя основание за решението на Комисията да не разглежда кореспонденцията на жалбоподателя като жалба за нарушение и да не приканва жалбоподателя да представи своите коментари относно намерението си да приключи преписката. Това представлява лошо управление. Освен това Комисията не е разгледала надлежно жалбата за нарушение, тъй като не е анализирала предоставените документи; Тя също така не е оценила тяхното правно значение. Ако представената ѝ документация се окаже недостатъчна, за да се установи дали е извършено нарушение, Комисията следва да посочи на жалбоподателя какво може да представлява допълнителни относими факти или доказателства. Като не е извършила такъв анализ, Комисията е допуснала лошо управление и следователно омбудсманът е направил критична забележка.

Омбудсманът направи допълнителна забележка, в която прикани Комисията да го информира за всякакви допълнителни стъпки, като например насоки, които възнамерява да приложи, за да гарантира, че жалбите, в които се посочват мерки или практики, противоречащи на правото на Европейския съюз, в съответствие със Съобщението от 2002 г., които са регистрирани като такива и се разглеждат с необходимата грижа.

При плащането на жалбоподателя, който е помощен агент, Комисията е допуснала редица грешки: първо, той е задържал сумите, на които жалбоподателят е имал право; по-късно тя е изплатила надбавки, на които жалбоподателят не е имал право; и накрая, тя отново е платила на жалбоподателя сума, която не е трябвало да плаща.

Комисията възстанови част от общата надплатена сума на жалбоподателя. В жалба до омбудсмана обаче последният оспорва възстановяването на останалата част от тази сума. Тя подкрепи своя случай, като подчерта многобройните грешки на Комисията и трудното ѝ финансово положение по това време.

Омбудсманът отбеляза, че Комисията има законното право да си възстанови сумата от жалбоподателя. В предложение за приятелско решение обаче Омбудсманът прикани Комисията да поеме отговорност за повтарящите се административни грешки, като се откаже от възстановяването.

Комисията показа, че е готова да си сътрудничи с Омбудсмана в търсенето на благоприятен изход от жалбата и отмени искането си за възстановяване на разходи. В своето решение омбудсманът приветства подхода на Комисията и приключи случая.

Жалбоподателят е кандидатствал за свободна длъжност като секретар по схема за временни договори в Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК). Поканена е на медицински преглед, интервю и практически тест. След като премина всички тези етапи, ЕИСК я информира, че е избрана за поста. Две седмици преди да започне работа обаче ЕИСК я информира, че не може да бъде наета на работа. Причината за това е, че тя не е завършила три години обучение след средното образование, което е минимално изискване за длъжността. Към този момент жалбоподателката вече е напуснала работата си във Финландия, наела е апартамент в Брюксел и е отдала под наем апартамента си във Финландия. Жалбоподателката се свърза с ЕИСК и подчерта, че е предоставила цялата информация относно образованието си, включително датата, предвидена за дипломирането ѝ, в писмото си за кандидатстване и автобиографията си.

Проверката на омбудсмана се отнасяше до: i) предполагаемото закъсняло решение на ЕИСК да не пристъпи към назначаването на жалбоподателката, тъй като тя не отговаря на минималните образователни изисквания за длъжността; и ii) нейния иск за обезщетение за вреди. След предварителна констатация за лошо управление Омбудсманът отправи към ЕИСК предложение за приятелско решение. Той счита, че въпреки факта, че жалбоподателката ясно е посочила датата на дипломирането си в кандидатурата си за работа, ЕИСК погрешно е приел, че тя отговаря на критериите за допустимост и я е поканил на интервю и тестове. Накратко, ЕИСК не е разгледал в достатъчна степен нейната кандидатура и автобиография. Освен това тя неправилно уведомила жалбоподателката, че е била избрана за длъжността, преди нейният орган по назначаването да е взел официално решение относно назначаването ѝ. Горепосочените действия на ЕИСК бяха потенциални случаи на лошо управление.

След предложението на Омбудсмана за приятелско решение ЕИСК се съгласи да изплати на жалбоподателката 3 965 EUR като финансово обезщетение за материалните разходи, които е претърпяла в резултат на неговите действия.