Случаят се отнася до липсата на адекватен отговор от страна на Европейската централна банка (ЕЦБ) на искането на жалбоподателя за информация относно компетентността на ЕЦБ да гарантира прилагането на финансовото регулиране и законодателството за защита на потребителите в държавите членки. Омбудсманът поиска от ЕЦБ да предостави на жалбоподателя подробен отговор относно надзорната му роля спрямо националните централни банки, но също и относно ролята на единния надзорен механизъм при надзора на частни субекти. ЕЦБ отговори по ясен и изчерпателен начин. Поради това омбудсманът реши да приключи случая.

Случаят се отнася до отказа на Европейския съвет да предостави на жалбоподателя публичен достъп до два документа във връзка с работната група от 2010 г. за укрепване на икономическото управление в целия ЕС. Първоначално Европейският съвет заяви, че публикуването на документите би засегнало защитата на финансовата, паричната или икономическата политика на Съюза или на държава членка и на процеса на вземане на решения на институцията.

След като провери съответните документи, омбудсманът изрази предварителното становище, че тяхното съдържание не изглежда толкова чувствително, колкото твърди Европейският съвет, като се има предвид по-специално, че документите са от 2010 г. След това Европейският съвет преразгледа оценката си и предостави двата документа на жалбоподателя. Омбудсманът установи, че по този начин Европейският съвет е разрешил въпроса, срещу който е подадена жалбата.

Случаят се отнася до жалба, че Европейската централна банка не е публикувала, както някои централни банки са правили в миналото, таблица с показатели за спазването от страна на държавите членки от еврозоната на т.нар. „критерии за конвергенция“. Омбудсманът отправи запитване по въпроса и установи, че ЕЦБ не е задължена да публикува такъв преглед, като се има предвид по-специално, че от държавите членки сега се изисква да спазват различни критерии. Тя също така установи, че ЕЦБ и Европейската комисия публикуват релевантна и достъпна статистическа информация за надзора на пазара. Следователно не е налице лошо управление.

Случаят се отнася до забавяне от страна на Европейския банков орган (ЕБО) при разглеждането на искането на жалбоподателя ЕБО да разследва предполагаемо нарушение на правото на ЕС от страна на естонския орган за финансов надзор. Омбудсманът проучи въпроса и установи, че ЕБО е бил в състояние да обоснове забавянето си в по-голямата си част. Поради тази причина, както и поради факта, че ЕБО се извини за забавянето и се ангажира да подобри процедурата си, омбудсманът не установи лошо администриране. Тъй като в хода на проверката ЕБО определи вътрешни срокове за разглеждане на подобни искания, Омбудсманът го насърчи да формализира тези срокове, като измени своя процедурен правилник. Поради това тя приключи случая с допълнителна забележка.

Случаят се отнася до предполагаемо недостатъчното обяснение, дадено от Европейската комисия във връзка с решението ѝ да не образува производство за установяване на нарушение срещу Австрия.

Омбудсманът отправи запитване по въпроса, като поиска от Комисията да предостави допълнителна информация относно своето решение. В отговор Комисията поясни позицията си. Омбудсманът установи, че така предоставената информация е последователна, достатъчна и разумна. Поради това тя приключи случая с констатация, че не е налице лошо управление.

Случаят се отнася до отказа на Европол да предостави публичен достъп до документ относно изпълнението на Споразумението между ЕС и САЩ по Програмата за проследяване на финансирането на тероризма (ППФТ). За да установи дали Европол е приложила правилно съответните правила за достъп до своите документи, омбудсманът трябваше да види съответния документ. Европол обаче заяви, че не е в състояние да позволи на омбудсмана да провери документа, тъй като за тази цел се изисква съгласието на органите на САЩ, а органите на САЩ са отказали да дадат съгласие. Съгласно „техническите условия“, договорени между ЕС и САЩ за прилагане на Споразумението за ППФТ, САЩ имат право на вето върху споделянето от страна на Европол с трети страни на всяка информация, предоставена от САЩ. САЩ се възползваха от това вето в този случай и отказаха съгласие. Омбудсманът се срещна с посланика на САЩ в ЕС, но САЩ запазиха ветото. Съответно, въпреки че Европол оказа пълно съдействие на омбудсмана, омбудсманът не беше в състояние да се запознае с документа. Следователно Омбудсманът не е имал друга възможност, освен да приключи своята проверка. Тя обаче поиска от Европейския парламент да обмисли дали е приемливо споразумение с чуждестранно правителство да попречи на омбудсмана да си върши работата. Тя посочи по-специално, че разпоредбите на „техническите условия“, за разлика от самото споразумение за ППФТ, никога не са били изпращани на Съвета или на Парламента за одобрение.