Регламент (ЕО) No 2187/2005 за опазване на рибните ресурси посредством технически мерки в Балтийско море, Белти и протока Оресунд изисква от Комисията да осигури до 1 януари 2008 г. извършването на научна оценка на въздействието от използването по-специално на хрилни мрежи, тройни мрежи и заплитащи мрежи върху китоподобните и представянето на констатациите от нея на Европейския парламент и на Съвета.

Комисията поиска от научен институт да извърши такава оценка, но той не успя да направи това поради липсата на съответни доклади за случайния улов на китоподобни. Тези доклади е трябвало да бъдат представени на Комисията от държавите членки съгласно друг регламент.

През 2009 г. Комисията прие съобщение, в което докладва на Парламента и на Съвета, че извършването на научната оценка не е възможно. Жалбоподателят, полски рибар, твърди, че в резултат на това Комисията не е изпълнила задължението си по Регламент 2187/2005. Поради това жалбоподателят се обърна към омбудсмана.

По време на цялата проверка на омбудсмана Комисията не обоснова защо не е използвала всички средства, с които е разполагала, за да гарантира спазването на другия регламент на национално равнище и по този начин да предостави на научния институт необходимите данни за оценката, изисквана от Регламент 2187/2005. Омбудсманът счита, че този пропуск представлява случай на лошо управление. Той отправя критична забележка, че Комисията не е доказала обективната невъзможност да се освободи от задължението да гарантира, че до 1 януари 2008 г. ще бъде извършена научна оценка на въздействието върху китоподобните от използването по-специално на хрилни мрежи, тройни мрежи и заплитащи мрежи.

Жалбоподателят, френски университет, участва в консорциум, който разработва финансиран от Комисията проект. След проблеми с координатора жалбоподателят се оттегля от проекта. Комисията изисква възстановяване на някои от сумите, платени на жалбоподателя. Жалбоподателят счита искането на Комисията за несправедливо и се обръща към омбудсмана.

Омбудсманът предприе проверка, в хода на която Комисията му предостави подробна справка за сумите, които е изплатила на жалбоподателя. Тя обясни, че жалбоподателят не е успял да предаде необходимите доклади и материали своевременно съгласно изискванията на договора. Освен това Комисията съобщи за предложение, което е направила на координатора, съгласно което жалбоподателят може да предостави съответните документи дори след договорения краен срок.

Тъй като жалбоподателят, изглежда, не е бил запознат с горепосоченото предложение, омбудсманът поиска от Комисията да обмисли да приеме представянето на доклад от жалбоподателя във връзка с неговото участие в проекта. Комисията се съгласи и посочи, че ако е оправдано, тя може също да намали сумите, които се изискват от жалбоподателя. Омбудсманът счете, че Комисията е решила жалбата, и приключи случая.

За да се защити устойчивостта на рибарството в ЕС, законодателят на ЕС може да приеме мерки за ограничаване на риболовните усилия в целия Съюз. В регламента на Съвета за определяне на броя на риболовните дни във водите на Общността за 2007 г. броят на дните, разпределени на конкретна категория кораби, извършващи риболов на запад от Шотландия, беше намален с 10 % — от 280 дни през 2006 г. на 252 дни. В резултат на това Сдружението на рибарите в Клайд, представляващо рибарите в съответния район, се обърна към омбудсмана. Жалбоподателят твърди, че посоченото намаление е резултат от административна грешка, допусната от Европейската комисия в неофициален документ, който е в основата на обсъжданията по този въпрос в Съвета. Според жалбоподателя Комисията погрешно е заменила съответните колони относно водите на запад от Шотландия и Северно море в таблица, в която са посочени предложените намаления.

В становището си Комисията твърди, че посоченото намаление е било обсъдено и одобрено от държавите членки и че не е допусната административна грешка.

След внимателно разглеждане на неофициалния документ омбудсманът установи, че въпреки че посочената таблица включва предложение за намаляване на риболовните дни за западната част на Шотландия, обясненията, дадени в неофициалния документ, не предвиждат такова намаляване. Поради това Омбудсманът заключи, че действително е допусната административна грешка. Поради това той отправи проектопрепоръка до Комисията, като я прикани да признае грешката и, доколкото все още е възможно, да предприеме коригиращи мерки.

Комисията отхвърли проектопрепоръката. Тя повтори аргумента си, че съответното предложение е направено умишлено и се основава на научни доказателства, които показват, че атлантическата треска на запад от Шотландия е в критично състояние. Комисията също така заяви, че неофициалният документ не е от значение, като се има предвид, че е бил заменен от официалното ѝ предложение за регламент на Съвета. Освен това, дори да беше допусната грешка, вече нямаше да е възможно да се предприемат коригиращи мерки.

В своето решение омбудсманът посочи, че фактът, че неофициалният документ е заменен от официалното законодателно предложение на Комисията, не означава, че вече не е необходимо да се разглежда евентуалното лошо администриране по отношение на неофициалния документ. Освен това омбудсманът установи, че наличните доказателства показват, че експертните органи са препоръчали през 2007 г. да не се извършва улов на атлантическа треска както на запад от Шотландия, така и в Северно море. В неофициалния документ на Комисията обаче не се предвижда пълна забрана, а се предлага да се направят намаления по отношение на флотовете, които имат най-голямо въздействие върху запасите от атлантическа треска. Що се отнася до зоната на запад от Шотландия, Комисията счете, че това се отнася за флотове, които осигуряват повече от 50 тона улов на атлантическа треска. Видно е обаче, че категорията кораби, до която се отнася настоящото дело, не попада в тази група. Поради това омбудсманът потвърди становището си, че изглежда е допусната административна грешка. Като се има предвид, че аргументите на Комисията относно невъзможността да се предприемат коригиращи действия изглеждат основателни, омбудсманът приключи случая с критична забележка.