Началник-отдел
Секретариат‐Генерален
отдел SG.A.3 — Прозрачност и амп; Етика
Европейска комисия

Уважаема г-жо Х,

Европейският омбудсман получи запитване от Службата на канцлера на правосъдието на Естония във връзка с прилагането на Директива 2004/38/ЕО относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки.

Запитването, което е приложено към настоящото писмо, е отправено в контекста на висящо дело пред канцлера по правосъдието относно гражданин на ЕС и неговата съпруга, гражданин на трета държава, които пребивават в Естония от февруари 2020 г. По-специално делото се отнася до изискванията относно подновяването на картата за временно пребиваване на съпруга и свързаните с това такси, както и до правата на съпруга да кандидатства за карта за постоянно пребиваване.

От гражданите на трети държави се изисква да притежават „карти за разрешение за пребиваване“ в Естония, докато от естонските граждани и другите граждани на ЕС, които пребивават повече от три месеца, се изисква да притежават лични карти. Въпреки че картата за пребиваване на съпруга е издадена едва през юни 2020 г., тя е изтекла през април 2025 г. (датата, на която е изтекла личната карта на нейния съпруг, гражданин на ЕС). Следователно тя е длъжна да кандидатства за нова карта. От 1 януари 2025 г. Естония въведе нови законоустановени такси за такива карти, като таксата е в размер на 115 EUR за картите за пребиваване и 45 EUR за личните карти. Канцлерът на правосъдието би искал да знае дали тези по-високи такси са в съответствие с член 25, параграф 2 от Директива 2004/38/ЕО.

Съгласно приложимото право граждани на трети държави, които са пребивавали непрекъснато в Естония в продължение на пет години, могат да кандидатстват за постоянно пребиваване. Въпреки че съгласно действащите правила съпругата пребивава в Естония от февруари 2020 г., тя ще може да кандидатства за постоянно пребиваване едва през юни 2025 г., пет години след издаването на картата ѝ за временно пребиваване. Канцлерът на правосъдието би искал да знае дали тези разпоредби са в съответствие с Директива 2004/38/ЕО, и по-специално периодите на пребиваване, които следва да се вземат предвид, когато гражданин на трета държава, член на семейството на гражданин на ЕС, кандидатства за статут на постоянно пребиваващ въз основа на членове 6, 7, 11 и 16 от директивата.

За тази цел омбудсманът би желал да поиска от Комисията да отговори на следните въпроси, поставени от естонския канцлер на правосъдието:

Задължителни такси за карта за пребиваване

1. Изисква ли член 25, параграф 2 от Директива 2004/38/ЕО таксите за издаване на карти за пребиваване, удостоверяващи правото на пребиваване на граждани на трети държави, които са членове на семейството на граждани на ЕС, да не надвишават законоустановените такси, налагани на естонските граждани за издаване на подобни документи (например лични карти)? Или е целесъобразно, както при гражданите на трети държави, които са членове на семейството на естонски граждани, на гражданите на трети държави, които са членове на семейството на граждани на ЕС, да се начислява и по-висока такса за картите за пребиваване, за разлика от таксите за картите за самоличност за естонските граждани и другите граждани на ЕС, пребиваващи в ЕС?

2. Могат ли законоустановените такси да бъдат по-високи за карти за пребиваване за членове на семейството на граждани на трети държави, които са граждани на ЕС, в сравнение с таксите за карти за самоличност на граждани на ЕС, поради необходимостта органите да проверят дали членът на семейството отговаря на условията, посочени в директивата, за да има право на временно или постоянно пребиваване (и за целите на издаването на карта за пребиваване)?

3. Има ли член 25, параграф 2 от Директивата директен ефект по своето естество?

Периоди, които се вземат предвид за целите на статута на постоянно пребиваване

4. Следва ли петгодишният непрекъснат законен период на пребиваване да се изчислява от момента, в който компетентните органи са взели решение, че дадено лице има право на временно пребиваване като член на семейството на гражданин на ЕС, т.е. когато са издали карта за временно пребиваване, или следва да се вземат предвид и предходните периоди, когато това лице е пребивавало законно? Това ще бъде доразвито в следващите въпроси.

5. Включва ли понятието „законно пребивавал в продължение на непрекъснат период от пет години“ и времето, през което членът на семейството е живял в държавата членка съгласно член 7, параграф 2 („Право на пребиваване за повече от три месеца“), но преди националните органи да вземат решение относно правото му на временно пребиваване и да издадат карта за пребиваване?

6. Трябва ли периодът на пребиваване по член 6 („Право на пребиваване до три месеца“) да се взема предвид при изчисляването на петгодишния период, за който се допуска постоянно пребиваване, при условие че този период е част от едно и също непрекъснато пребиваване и лицето може да докаже престоя си в държавата членка?

7. В съответствие ли е с Директивата държава членка да издава карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на ЕС за срок, по-кратък от пет години, само за да гарантира, че срокът на валидност на картата е същият като този на гражданина на ЕС, който е получил своята лична карта по-рано? Може ли това да бъде оправдано дори ако няма индикации, че гражданинът на ЕС възнамерява да напусне държавата членка след изтичането на срока на валидност на личната му карта?

8. В по-общ план Комисията проверила ли е дали естонското право и административна практика са в съответствие с Директива 2004/38? Ако отговорът е „да“, Комисията публикувала ли е или планира ли да представи коментари на естонските органи по тези въпроси?

Канцлерът на правосъдието повдига и въпроса за естонския превод на директивата, а именно членове 9—11, 15, 20 и 25 от нея, които се отнасят до издаването и валидността на „карти за пребиваване“. В текста на директивата на естонски език обаче тези разпоредби се отнасят до издаването и валидността на „разрешенията за пребиваване“.

Ще Ви бъда благодарен, ако Комисията отговори на това запитване и на горепосочените въпроси възможно най-скоро и най-късно до 7 юли 2025 г., така че омбудсманът да може да препрати информацията на канцлера на правосъдието на Естония.

Копие от настоящото писмо и от отговора на Комисията ще бъдат публикувани на уебсайта на Омбудсмана.

Искрено ваш,

Росита Хики,
директор "Разследвания"

Страсбург, 5.6.2025 г.