Уважаема г-жо S., на
10 декември 1997 г. австрийският съветник по въпросите на гражданите д-р Stefan Hornung препрати Вашата жалба срещу Европейската комисия на Европейския омбудсман. Вие твърдите, че по време на преговорите с длъжностно лице на Комисията сте останали с впечатлението, че предложението Ви за организиране на екип от устни преводачи за конференция, проведена в Австрия, е прието и че сключването на писмен договор с Комисията е само формалност. Тъй като в крайна сметка Комисията не Ви предложи писмен договор, Вие заявихте, че Вие и Вашите колеги устни преводачи следва да бъдете компенсирани за времето и подготвителната работа, инвестирани в проекта.
На 27 януари 1998 г. препратих жалбата до председателя на Европейската комисия. Комисията изпрати становището си на 20 април 1998 г. и аз Ви го препратих с покана за представяне на коментари, която получих на 15 юли 1998 г.
Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултатите от направените проучвания.

Жалбата

Обосновката на жалбата е обобщена по следния начин:
Жалбоподателят е устен преводач, който е направил предложение за предоставяне на цялостни услуги за устен превод за конференция, проведена под егидата на Европейската комисия в Австрия. Тя обсъди подробности относно организационните, финансовите и техническите аспекти на устния превод както с австрийските организатори на конференцията, така и с представител на Комисията. Жалбоподателката твърди, че служителят на Комисията ѝ е оставил впечатлението, че предложението ѝ е прието и че подписването на писмените договори е само формалност.
Жалбоподателката е изпратила предложението си по факс до служителя на Комисията, с когото е обсъдила подробностите. Тъй като не се е чула с Комисията, жалбоподателката се е свързала с длъжностното лице на Комисията по телефона. Беше ѝ казано да подготви индивидуалните договори за устен превод и да ги изпрати на ръководителя на съответното длъжностно лице.
Един месец по-късно жалбоподателят все още не е получил писмено потвърждение от Комисията. След това тя е уведомена, че Комисията е решила да не приеме предложението ѝ и да наеме други устни преводачи.
В този контекст жалбоподателят е подал жалбата до Европейския омбудсман. Тя твърди, че следните случаи представляват лошо управление:
- фактът, че жалбоподателката е останала с впечатлението, че предложението ѝ е прието и че писменият договор е само формалност, и че след това е била информирана от Комисията, че предложението ѝ не е прието
- фактът, че само жалбоподателката е получила обезщетение за направените разходи, но не и другите устни преводачи, които са били готови да работят в нейния екип.

Задачата

Становището на Комисията В
становището си Комисията по същество посочва следното:
Що се отнася до твърдението, че жалбоподателят е останал с впечатлението, че предложението му е било прието, Комисията оспори, че такова одобрение някога е било дадено на жалбоподателя. Комисията заяви, че представител, който е пътувал до Виена и с когото жалбоподателят е обсъждал подробности за конференцията, в нито един момент не е бил инструктиран да приеме оферта. Освен това той заяви, че представителят на Комисията е изяснил на жалбоподателя, че може да се направи само предварителна оценка на предложението и че директорът трябва да вземе окончателно решение.
Комисията също така заяви, че валидно предложение може да бъде направено само от лице, което има право на това, и че случаят с въпросния представител на Комисията не е такъв. Това може да се види и във факта, че длъжностното лице на Комисията е поискало от жалбоподателя да направи писмено предложение и да го изпрати на своя началник. Жалбоподателката е изпратила проектодоговори на висшестоящото длъжностно лице и следователно тя трябва да е знаела, че само висшестоящият може да вземе решение по въпроса и че само писмената форма е валидна.
Проектодоговорите на жалбоподателя бяха оценени от службата за устни преводачи на Комисията. Беше установено, че те не са в съответствие с Конвенцията, която е от значение за договорите между институциите на Общността и Международната асоциация на конферентните преводачи (AIIC). Впоследствие Комисията информира жалбоподателя за този резултат.
Според Комисията устните преводачи с международна дейност обикновено са наясно, че публичните администрации имат официални процедури, които трябва да следват, преди да могат да поемат какъвто и да било ангажимент.
Що се отнася до второто твърдение, Комисията заяви, че е възстановила разходите на жалбоподателя, тъй като той е имал разходи и е предоставял услуги на Комисията.
Забележки на жалбоподателя
По отношение на основните въпроси жалбоподателят направи следните забележки:
Що се отнася до първото твърдение, жалбоподателката повтори, че е останала с впечатлението, че предложението ѝ е одобрено. Тя посочва, че длъжностното лице на Комисията по никакъв начин не е уточнило, че няма право да действа от името на Комисията и че договорите трябва да бъдат одобрени от директора.
Що се отнася до второто твърдение, жалбоподателката повтори, че е поискала обезщетение за 6 от нейните колеги устни преводачи, които са разчитали на сключените споразумения.

РЕШЕНИЕТО

1 Предполагаемо одобрение на предложението на жалбоподателя и формалност на писмения договор
1.1 Жалбоподателят твърди, че е останал с впечатлението, че предложението му е одобрено от Комисията и че писменият договор е само формалност. Тя посочва, че не е изяснено, че съответното длъжностно лице няма право да действа от името на Комисията.
1.2 Комисията отрича, че съответното длъжностно лице е дало такова одобрение. Той посочва, че длъжностното лице, което е пътувало до Виена и с което жалбоподателят е обсъждал подробности за конференцията, в нито един момент не е било инструктирано да приеме оферта. Освен това той заявява, че длъжностното лице на Комисията е обяснило на жалбоподателя, че може да се направи само предварителна оценка на офертата и че директорът трябва да вземе окончателно решение. Това може да се заключи и от факта, че съответното длъжностно лице е поискало от жалбоподателя да направи писмено предложение и да го изпрати на началника на длъжностното лице. Комисията изтъкна, че като е изпратил проектодоговори на висшестоящия, жалбоподателят трябва да е знаел, че решението все още не е взето и че само писмената форма е валидна.
1.3 Жалбоподателката е представила копие от писмо, което е изпратила до Комисията на 5 юли 1997 г. Настоящото писмо е адресирано до ръководителя на служителя на Комисията, посетил Виена. Проектите на договори са приложени към настоящото писмо. В писмото началникът се приканва да подпише договорите и да ги върне на жалбоподателя, който след това ще получи подписването на договорите от устните преводачи. Така изглежда, че жалбоподателят трябва да е знаел, че договорът е одобрен едва след подписването му от компетентното длъжностно лице.
Що се отнася до действителното поведение на служителя на Комисията, който е обсъдил подробностите с жалбоподателя през пролетта и лятото на 1997 г., омбудсманът счита, че няма достатъчно доказателства, че Комисията надлежно е одобрила предложението. Следва да се припомни, че компетентният съд е този, който трябва да разреши въпроса по обвързващ начин, като изслуша свидетелските показания и прецени противоречивите доказателства.
2 Плащане на шестима от другите устни преводачи
2.1 Жалбоподателката е поискала финансова компенсация за шестима от нейните колеги, тъй като те също са разчитали на споразумението. Комисията отрече всякаква отговорност за колегите на жалбоподателя.
2.2 Това искане се основава на предпоставката, че жалбоподателката е имала основателна причина да счита, че нейната оферта е приета. Както беше посочено по-горе, няма достатъчно доказателства, за да се приеме, че компетентното длъжностно лице е одобрило предложението чрез подписване на писмен договор.
Заключение Въз
основа на проверките на Европейския омбудсман по тази жалба изглежда, че няма лошо управление от страна на Европейската комисия.
Председателят на Европейската комисия също ще бъде информиран за това решение.
Искрено ваш
Джейкъб СЬОДЕРМАН