Обстоятелства, предхождащи жалбата

1. Институциите на ЕС могат да „отбележат“ имената на успелите кандидати от конкурсите на общо основание на ЕС, включени в списъците на издържалите конкурса. Според информацията, налична на уебсайта на Европейската служба за подбор на персонал (EPSO)[1], обозначаването на кандидат с жълт флаг означава, че този кандидат е "привлякъл интереса на институция". След това институцията на ЕС насрочва интервю, за да прецени по-добре дали кандидатът отговаря на нейните изисквания. Обикновено даден кандидат не може да остане с жълт флаг за институция на ЕС за повече от 60 дни. По време на периода на „жълтия флаг“ „статутът в списъка с резерви“ на успешния кандидат гласи следното: „Лауреатът е на разположение за разглеждане само от институцията, на която е разпределен.“

2. Когато дадена институция на ЕС сигнализира на кандидат в продължение на 90 дни, тя прави това с едно от следните две знамена:

и) Оранжев флаг означава, че институцията, която първа е маркирала кандидата с жълт флаг, е поискала удължаване с 30 дни, за да „приключи окончателната процедура за набиране на персонал“. (Статутът на кандидата в списъка с резерви вече гласи следното: „Искане за удължаване с 30 дни. На разположение за разглеждане само от институцията, на която [той е] разпределен." Когато даден кандидат е маркиран с жълто или оранжево от институция, никоя друга институция не може да поиска маркиране или по друг начин да се опита да се свърже с кандидата. Ако кандидатът отхвърли потенциалното предложение или ако институцията е решила да не назначи кандидата, институцията ще промени статута на кандидата обратно на „зеления флаг“.)

ii) Син флаг означава, че кандидатът вече работи за институцията на ЕС и че тази институция е заинтересована да го наеме на работа. (Статутът на кандидата в списъка с резерви ще се чете, както следва: „Лауреат, понастоящем нает от институция. Достъпно за разглеждане само от институцията, на която е разпределено. ")

3. През март 2010 г. името на жалбоподателя е включено в резервен списък. Успешно участва в конкурс за конферентни преводачи, чийто основен език е унгарският ("конкурсът")[2]. След това Съдът на Европейския съюз (наричан по-нататък „Съдът на ЕС“) сигнализира жалбоподателя с 60-дневно жълто знаме. Малко след това жалбоподателят започва работа в Съда на ЕС като договорно нает служител [3] с очакването, че ще бъде на разположение постоянна длъжност за длъжностно лице на ЕС.

4. През юни 2011 г. Съдът на ЕС отново сигнализира жалбоподателя — този път в продължение на 90 дни [4].

5. На 1 юли 2011 г. началник-отдел в Съда на ЕС („началникът на отдел“) информира жалбоподателя по електронна поща, че директорът на дирекция „Устни преводи“ („директорът“) е решил да пристъпи към назначаването ѝ като длъжностно лице в изпитателен срок. Началникът на отдел е попитал жалбоподателката кога може да бъде готова да започне работа в Люксембург. Жалбоподателката отговори, че може да започне на 1 ноември 2011 г. Впоследствие Съдът на ЕС приканва жалбоподателя да се яви на медицински преглед.

6. След известно време обаче съответната длъжност е преобразувана в едногодишен договор за срочно нает служител, т.е. в едногодишен договор за временна заетост. Директорът прикани жалбоподателя да приеме новата длъжност. Жалбоподателят обаче предпочита да продължи да работи за Съда на ЕС на свободна практика.

7. На 2 юли 2012 г. жалбоподателката изпраща на директора електронно писмо, в което изразява становището, че той не се е отнесъл правилно с нея. Тя заяви, че директорът е отбелязал името ѝ веднага след включването ѝ в списъка с резерви от конкурса. Той обаче е знаел, че по това време в Съда на ЕС няма свободни длъжности за нея. В резултат на това никоя друга институция не би могла да я наеме или дори да се срещне с нея. Когато жалбоподателката е поискала свалянето на знамето, директорът ѝ се е обадил по телефона и я е убедил, че получаването на длъжността длъжностно лице е само въпрос на време. Когато обаче колега, работещ като устен преводач на унгарски език, напусна Съда на ЕС, директорът не взе предвид жалбоподателя за тази длъжност. Когато в крайна сметка длъжността на постоянно длъжностно лице е станала свободна, жалбоподателят я е приел, но след това тя е била преобразувана в длъжност на едногодишен срочен трудов договор. Жалбоподателката е била търпелива и разбираща в продължение на две години и половина, но след като е работила през цялото това време на свободна практика, е започнала да остава с впечатлението, че директорът е действал недобросъвестно.

8. На 6 юли 2012 г. директорът отговори, че жълтият флаг не дава на жалбоподателя никакво право да бъде нает от Съда на ЕС. След като интервюира жалбоподателката през март 2010 г., Съдът на ЕС далеч не попречи на други институции на ЕС да се свържат с нея, регистрира жалбоподателката в списъка на акредитираните устни преводачи, което ѝ позволи да работи на свободна практика за всички институции на ЕС. През 2011 г. Съдът на ЕС отново сигнализира жалбоподателя. Директорът подчерта, че не е необходимо да се изчиства този флаг, тъй като той изтича автоматично след 90 дни. Докато чака да бъде назначена длъжност, директорът иска от администрацията на Съда на ЕС да ѝ предложи срочен договор. Жалбоподателката никога не е получила официална оферта и дори в писмото, с което е поканена на медицинския преглед, не се споменава потенциалният ѝ статут. Жалбоподателят е отказал временната длъжност. След това директорът удължи срока на валидност на включването на името на жалбоподателя в списъка с резерви от конкурса до края на 2013 г. Той също така насочи вниманието на Генерална дирекция „Устни преводи“ (ГД SCIC) на Комисията и Генерална дирекция „Устни преводи и конференции“ (ГД INTE) на Парламента към факта, че жалбоподателят все още е на разположение като акредитиран устен преводач и успешен кандидат за конкурса. Езиковият профил на жалбоподателя обаче не съответства на търсения от институциите на ЕС. Поради това тя следва да подобри уменията си с оглед повишаване на професионалната си квалификация. Директорът счита, че е действал добросъвестно, когато многократно е обяснявал етапите на процедурата и е предлагал на жалбоподателя договори за акредитиран устен преводач в съответствие с нуждите на службата и без да изключва възможността тя да бъде назначена. Той завършва отговора си, като посочва, че през септември 2012 г. длъжностно лице на унгарски език ще напусне службата и че своевременно ще бъде публикувано обявление за свободна длъжност.

9. След това жалбоподателят кандидатства за горепосочената свободна длъжност. На 5 декември 2012 г. обаче Съдът на ЕС я информира, че не получава поста.

10. На 24 април 2013 г. жалбоподателят се обръща към омбудсмана.

Предмет на разследването

11. Жалбоподателката твърди, че Съдът на ЕС ѝ е предоставил подвеждаща информация и е разочаровал основателните ѝ очаквания по отношение на назначаването ѝ като длъжностно лице.

12. Жалбоподателката твърди, че Съдът на ЕС следва да я назначи като длъжностно лице в съответствие с предложението си от 1 юли 2011 г.

Проучването

13. Омбудсманът препрати жалбата до Съда на ЕС за становище. След като получи становището на Съда на ЕС, омбудсманът го препрати на жалбоподателя с покана да представи коментари. Жалбоподателят е направил това.

Анализ и заключения на омбудсмана

А. Твърдение за подвеждаща информация и разочарование от разумни очаквания

Аргументи, представени на омбудсмана

14. Жалбоподателката твърди, че на 1 юли 2011 г. Съдът на ЕС i) е предложил да я наеме като „fonctionnaire stagiaire“(длъжностно лице по пробация), което по-късно я е заменило с лице, което да я наеме като срочно нает служител, т.е. по силата на договор за временна заетост; и ii) я е уведомила за възможността да се освободи подходяща длъжност, за която по-късно не е разгледала кандидатурата ѝ.

15. В становището си Съдът на ЕС подчертава, че в съответствие със своята съдебна практика [5] и обявлението за конкурс [6] включването на жалбоподателката в списък с резерви не ѝ дава право да бъде назначена като длъжностно лице в срок за изпитване, а само възможност за такова назначаване.

16. Дори началникът на отдел да е уведомил жалбоподателката с електронно писмо от 1 юли 2011 г., че директорът е решил да започне процедурата, довела до назначаването ѝ, никога не ѝ е била изпратена официална оферта, в която да се посочва решение за назначаване, подписано от органа по назначаването. Според Съда на ЕС електронното писмо на началника на отдел от 1 юли 2011 г. не може да създаде оправдани правни очаквания от страна на жалбоподателката по отношение на наемането ѝ на работа, тъй като това електронно писмо не съдържа обещание или предложение за наемане на работа по начин, който е съвместим със съдебната практика на Съда на ЕС [7]. Освен това той не идва от органа по назначаването, който единствен има правомощието да взема решения относно назначаването [8], и не излага позиция, която би била изразена от този орган. Самата жалбоподателка е знаела, че назначаването ѝ не зависи от директора и че ще трябва да бъде одобрена от Съда на ЕС в качеството му на орган по назначаването [9]. Освен това тя е знаела, че участието ѝ в медицинския преглед не ангажира Съда на ЕС по отношение на назначаването ѝ [10].

17. Колкото и да е жалко, след 1 юли 2011 г. интересът на службата и въпросите, свързани с управлението на човешките ресурси в дирекция „Устни преводи“, доведоха до това въпросната длъжност да бъде преразпределена на друга кабина за устен превод. Следователно по това време вече не е било възможно жалбоподателят да бъде назначен като длъжностно лице в срок за изпитване. Останалите две длъжности в унгарската кабина за устен превод вече бяха заети. Директорът информира жалбоподателката за горепосоченото и предложи да предложи на Съда на ЕС тя да бъде назначена на срочен трудов договор за една година (без изпитателен срок), за да замени колега в отпуск по майчинство. Това беше разрешено от обявлението за конкурса [11]. Жалбоподателката е отказала, а Съдът на ЕС е продължил да предлага нейните договори с договорно наети служители и е получил удължаване на срока на валидност на нейния списък с резерви до края на 2013 г.

18. Освен това Съдът на ЕС отхвърли аргумента, че не е разгледал кандидатурата на жалбоподателя за длъжността, която междувременно се е освободила. Тя обяснява, че на 19 септември 2012 г. е информирала жалбоподателя за обявлението за свободна длъжност.  Това обаче отново не представлява конкретни и безусловни уверения, че жалбоподателят ще бъде назначен на въпросната длъжност. Следователно и жалбоподателката не е можела да има оправдани правни очаквания по отношение на назначаването ѝ на тази длъжност. След като трима кандидати, включително жалбоподателят, кандидатстваха, както дирекция „Устни преводи“, така и органът по назначаването разгледаха внимателно кандидатурите, за да се гарантира, че Съдът на ЕС е назначил длъжностни лица със способности, ефикасност и почтеност, отговарящи на най-високите стандарти [12]. В резултат на това беше установено, че друг кандидат е най-квалифицираният за длъжността.

19. В становището си жалбоподателката заявява, че не е длъжностно лице и че не познава подробно Правилника за длъжностните лица или съдебната практика на Съда на ЕС. Тя дори не знаеше израза "орган по назначаването". През цялото време директорът (или началникът на отдел, действащ от негово име) е комуникирал с нея по въпросите, свързани с назначаването ѝ, без изобщо да я пренасочва към органа по назначаването. В допълнение към писмените им контакти директорът ѝ се е обадил по телефона на личния ѝ мобилен телефон и я е помолил да прояви търпение и да не иска премахването на знамето до името ѝ, указващо, че е била предоставена на разположение на Съда на ЕС. Според нея недобросъвестността на директорката е довела до това тя да не бъде назначена от други институции на ЕС в момент, когато това все още е било възможно.

Оценка на омбудсмана

20. Вярно е, че на жалбоподателя никога не е било отправяно предложение, което би могло да се счита за официално предложение за наемане на работа съгласно съдебната практика на Съда на ЕС. В това отношение жалбоподателят не би могъл да има оправдани правни очаквания.

21. Възниква обаче въпросът дали жалбоподателката е можела да има основателни очаквания, че към 1 юли 2011 г. ще бъде на разположение на длъжностно лице и че ще бъде назначена на работа. Съгласно член 10, параграф 2 от Европейския кодекс за добро поведение на администрацията „длъжностното лице зачита оправданите и разумни очаквания на гражданите с оглед на начина, по който институцията е действала в миналото.“ (подчертаването е добавено)[13]

22. В това отношение омбудсманът отбелязва, че след като Съдът на ЕС е сигнализирал на жалбоподателката с жълто знаме през 2010 г., той отново я е сигнализирал през 2011 г. в продължение на 90 дни. По този начин Съдът на ЕС добави към предложението на началника на отдела в своето електронно писмо от 1 юли, че директорът на дирекция „Устни преводи“ е решил да пристъпи към назначаването на жалбоподателя като длъжностно лице в изпитателен срок.

23. Действително, с оглед на обясненията на EPSO относно системата на „флагиране“, изложени по-горе в параграфи 1 и 2 от настоящото решение, когато през март 2010 г. Съдът на ЕС е маркирал с жълто жалбоподателя, никоя друга институция на ЕС не е могла да се свърже с него във връзка с евентуалното му назначаване по време на 60-дневния срок на валидност на флага. Това означава, че жалбоподателят е бил под изключителното внимание на Съда на ЕС за тези 60 дни. 

24. Второто обозначаване на Съда на ЕС през 2011 г. със сигурност имаше много по-важни последици. От доказателствата, с които разполага омбудсманът, не става ясно дали въпросното знаме е било (първо жълто, а след това) оранжево или синьо. Какъвто и да е цветът, все пак е ясно, че като е сигнализирал жалбоподателя в продължение на 90 дни, Съдът на ЕС по същество е информирал всички други институции на ЕС, че през този период жалбоподателят е бил на разположение само на Съда на ЕС или i) да завърши окончателната процедура за набиране на жалбоподателя (оранжево знаме), или ii) да назначи жалбоподателя, който вече е работил за Съда на ЕС (синьо знаме). Дори ако тя е била официално блокирана само за 90 дни, маркирането с оранжево или синьо е изпратило много по-силен сигнал до всички други институции, които биха могли да имат интерес от жалбоподателя в съответния момент: разумно е да се каже, че това им е попречило да разгледат профила на жалбоподателката по време на периода на сигнализиране, тъй като тя е била на път да бъде назначена от Съда на ЕС. След това Съдът на ЕС е спазил разумните очаквания на жалбоподателя, когато по-късно му е предложил едногодишен срочен трудов договор вместо назначаването.

25. Предвид конкретните обстоятелства по случая омбудсманът разбира, че жалбоподателят се е почувствал подведен и разочарован. Обявлението за конкурса на жалбоподателя обаче ясно предвижда възможността на успелите кандидати да бъдат предложени временни договори. Съдът на ЕС беше готов да предложи на жалбоподателката временна длъжност, но вместо това тя предпочете да продължи да работи на свободна практика. Следователно тя вече не може да разчита на създадените разумни очаквания. Обясненията на Съда на ЕС в неговото становище относно причините, поради които той би могъл да ѝ предложи само срочен договор по това време, са разумни и жалбоподателят нито ги оспорва, нито ги оспорва. С оглед на гореизложеното Омбудсманът заключава, че не е налице лошо управление по отношение на предполагаемото разочарование или неудовлетворение от разумните очаквания на жалбоподателя. По подобен начин Съдът на ЕС обясни в становището си, че е разгледал заявлението на жалбоподателя за постоянна длъжност, която по-късно се е освободила, и жалбоподателят не е оспорил становището на Съда на ЕС в това отношение. Не беше установено лошо администриране от страна на Съда на ЕС по отношение на този аспект на жалбата.

26. Горепосочените заключения не могат да бъдат повлияни от изявленията на жалбоподателката, направени както в нейното пряко съобщение от 2 юли 2012 г. до директора, така и в нейните забележки относно становището на Съда на ЕС до омбудсмана, че директорът я е убедил в частни телефонни разговори, че назначаването ѝ като постоянно длъжностно лице е само въпрос на време и че тя не следва да иска сваляне на знамената. В досието няма доказателства за съдържанието на такива разговори. Накрая, жалбоподателката не оспори становището на директора по отношение на нейния езиков профил.

Б. Заключение

Въз основа на своята проверка по тази жалба Омбудсманът я приключва със следното заключение:

Не е установено лошо администриране по отношение на жалбата.

Жалбоподателят и председателят на Съда на ЕС ще бъдат уведомени за това решение.

Емили О'Райли

Съставено в Страсбург на 5 юни 2014 година.