Страсбург, 19 октомври 2006 г.

Уважаема г-жо Н.,

На 11 ноември 2005 г. сте подали жалба до Европейския омбудсман срещу Европейската служба за подбор на персонал (EPSO). Жалбата се отнася до конкурс на общо основание EPSO/AD/26/05 за администратори в областта на правото (1).

На 15 декември 2005 г. препратих жалбата до директора на EPSO. На 20 февруари 2006 г. получих становището на EPSO, а на 6 март 2006 г. — превода му на английски език. Препратих Ви становището с покана за представяне на коментари. На 19 април 2006 г. получих Вашето становище.

Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултатите от направените проучвания.

Жалбата

Според жалбоподателя в обобщение фактите са следните.

Обявлението за конкурс на общо основание EPSO/AD/26/05 за администратори (AD5) в областта на правото (наричано по-долу „обявлението за конкурс“) изисква от кандидатите i) да „владеят задълбочено един от официалните езици на Европейския съюз (основен език): английски, датски, нидерландски, фински, френски, немски, гръцки, италиански, португалски, испански или шведски език и задоволително владеене на втори от тези езици“ и ii) да се яви на тестове на два от тези езици.

На 4 ноември 2005 г. жалбоподателят изпрати електронно писмо до EPSO и попита за причините, поради които чешкият език не е включен в обявлението за конкурса. Жалбоподателят също така иска да знае дали невключването на чешкия език е било умишлено.

На 7 ноември 2005 г. EPSO отговаря, като цитира езиковите изисквания на обявлението за конкурса. EPSO изрази съжаление, че на жалбоподателя не е било разрешено да се яви на теста на чешки език, и обясни, че такава възможност не е била предвидена за настоящия конкурс.

На 8 ноември 2005 г. жалбоподателят отново се обръща към EPSO и пита защо е възможно да се яви само на теста от общ конкурс на половината от официалните езици на Европейския съюз. В отговора си EPSO заяви, че не е в състояние да отговори на въпроса на жалбоподателя и че няма конкретно обяснение. Тя посочва, че някои конкурси изискват владеене само на някои езици и че този конкретен конкурс предвижда изключително датски, нидерландски, английски, фински, френски, немски, гръцки, италиански, португалски, испански и шведски език. EPSO се извини, че не е в състояние да предостави повече информация относно езиковия режим.

Според жалбоподателя няма основание за езикови ограничения за този общ конкурс. Изискванията, които позволяват на кандидатите да избират да се явят на тестове само на 11 от 20-те официални езика на ЕС, създават дискриминация. Кандидатите от новите държави-членки, чийто основен език не е включен в списъка, нямат равни шансове спрямо кандидатите, чийто основен език е включен в списъка. От тези кандидати се изисква да бъдат триезични, докато двуезичието е достатъчно за техните колеги от другите държави членки.

На 11 ноември 2005 г. жалбоподателят подава жалба до омбудсмана.

Тя твърди, че изискванията относно владеенето на езици от кандидатите са дискриминационни.

Тя заяви, че EPSO следва да преразгледа горепосочените изисквания, като вземе предвид съществуването на 20 официални езика в Европейския съюз.

Задачата

Становище на EPSO

Становището на EPSO може да бъде обобщено, както следва.

В съответствие с точка А, раздел II, точка 3 от обявлението за конкурса („Общи условия“) конкурсът беше отворен за гражданите на всички 25 държави — членки на Европейския съюз. Точка А, раздел II, точка 2 („Езикови познания“) гласи: „Трябва да имате: а) задълбочено владеене на един от официалните езици на Европейския съюз (основен език): английски, гръцки, датски, испански, италиански, немски, нидерландски, португалски, фински, френски или шведски б) задоволително владеене на втори от тези езици“. В бележка под линия беше уточнено, че: „Член 2 от Регламент (ЕО, Евратом) No 401/2004 от 23 февруари 2004 г. [наричан по-долу „Регламентът за дерогация“] постановява, че до 31 декември 2010 г. се провеждат конкурси на общо основание за назначаване на длъжностни лица, чийто основен език е един от тези единадесет официални езика.“

Жалбоподателката, кандидат за горепосочения конкурс за чешко гражданство, е избрала английски като основен език, а немски като втори език.

На 27 октомври 2005 г. EPSO изпраща писмо до жалбоподателката, с което i) потвърждава кандидатурата ѝ; ii) да бъде информирана за възможните дати за тестовете за предварителен подбор и писмените тестове; и iii) да бъде поканена да потвърди участието си и да избере един от възможните изпитни центрове.

На 4 и 8 ноември 2005 г. жалбоподателят отправя запитване до EPSO относно причините, поради които чешкият език не е сред езиците, посочени в точка A, раздел II, точка 2 от обявлението за конкурса.

На 7 и 8 ноември 2005 г. EPSO отговаря, че в обявлението за конкурса са предвидени възможности за избор на език за тестовете и изпитите и че с оглед на тези разпоредби тя не може да се яви на тестовете на чешки език.

На 20 декември 2005 г. EPSO уведомява жалбоподателката, че i) е записала избраните от нея езици и изпитен център и ii) изпитите са насрочени за 31 март 2006 г.

Накратко, EPSO счита, че Регламентът за дерогация за определяне на временни мерки, свързани с присъединяването през 2004 г. на 10 нови държави членки, представлява правното основание за настоящото обявление за конкурс. В точка 3 от преамбюла на регламента за дерогация се посочва изключителният характер на ситуацията и прогнозираните нужди от назначаване и се посочва, че до 31 декември 2010 г. се провеждат конкурси и за назначаване на длъжностни лица, чийто основен език е един от 11-те официални езика (преди разширяването), с цел да се гарантира спазването на принципите, посочени в член 27 от Правилника за длъжностните лица, включително назначаването на възможно най-широка географска основа.

През същия период, обхванат от Регламента за дерогациите, бяха организирани и конкурси на общо основание с цел съставяне на списъци за наемане на работа на граждани на новите държави-членки. Тези конкурси са насочени изключително към гражданите на Кипър, Чешката република, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия и Словения.

Освен това органът по назначаването, който изготвя обявленията за конкурси, разполага с широки дискреционни правомощия при определянето на изисквания от кандидатите профил в интерес на службата, при условие че спазва членове 27 и 29 от Правилника (2). Условието за задълбочено и задоволително владеене на два от единадесетте официални езика е обосновано от интереса на службата да назначи длъжностни лица, които могат да работят на тези езици. Това условие не възпрепятства назначаването на длъжностни лица на възможно най-широка географска основа, тъй като позволява на граждани на други държави-членки, включително на новите държави-членки, да участват в този конкурс и, както вече беше споменато, в рамките на регламента за дерогация се организират и специални конкурси за назначаване на граждани на новите държави-членки.

EPSO стига до извода, че при всички положения даден кандидат не може да се позовава на дискриминация, като сравнява обявлението за конкурс за един конкурс с обявлението за друг конкурс, тъй като всеки от тях има свои собствени цели.

Забележки на жалбоподателя

В становището си жалбоподателката посочва, че изрично е попитала EPSO дали изборът на език е свързан по някакъв начин с естеството на услугите и че отговорът на EPSO е бил отрицателен. Според жалбоподателя становището на EPSO противоречи на тази позиция.

Според жалбоподателя, ако няма изискване по отношение на естеството на услугите, всяко езиково ограничение противоречи на принципа на наемане на възможно най-широка географска основа. Преамбюлът на Регламента за дерогация сам по себе си не е достатъчно основание, за да обоснове различното третиране.

РЕШЕНИЕТО

1 Езикови изисквания на конкурса

1.1 Жалбоподателят твърди, че изискванията относно владеенето на езици от кандидатите са дискриминационни. В подкрепа на това твърдение тя твърди, че кандидатите от новите държави членки, чийто основен език не е включен в списъка, трябва да са триезични, докато двуезичието е достатъчно за колегите им от другите държави членки.

Жалбоподателят заяви, че EPSO следва да преразгледа горепосочените изисквания, като вземе предвид съществуването на 20 официални езика в Европейския съюз.

1.2 В становището си EPSO се позовава на:

и) Регламент (ЕО, Евратом) No 401/2004 от 23 февруари 2004 г.(3), който позволява специални временни мерки за назначаване на длъжностни лица на Европейските общности по повод присъединяването на новите държави-членки;

ii) точка A, раздел II, точка 2 от обявлението за конкурса, в която ясно се посочва, че този конкурс се организира съгласно посочения регламент за дерогация, който позволява до 31 декември 2010 г. да се организират конкурси за назначаване на длъжностни лица, чийто основен език е един от 11-те официални езика (преди разширяването);

iii) факта, че през този период се организират и конкурси на общо основание с цел съставяне на списъци за наемане на работа на граждани на новите държави-членки;

iv) обстоятелството, че органът по назначаването разполага с широки дискреционни правомощия за определяне на нуждите на службата и за задоволяване на тези нужди при организирането на всеки вид конкурс, а именно с цел да се гарантира възможно най-широка географска основа за наемането на персонал.

1.3 В становището си жалбоподателката заявява, че i) изрично е попитала EPSO дали изборът на език е свързан по някакъв начин с естеството на услугите и че отговорът на EPSO е бил отрицателен; ii) езиковото ограничение противоречи на принципа за назначаване на възможно най-широка географска основа и iii) преамбюлът на Регламента за дерогации сам по себе си не е достатъчно основание, за да обоснове различното третиране.

1.4 Омбудсманът отбелязва, че обявлението за конкурс на общо основание EPSO/AD/26/05 Администратори (AD5) в областта на правото (4) информира кандидатите, че "член 2 от Регламент (ЕО, Евратом) No 401/2004 от 23 февруари 2004 г. постановява, че до 31 декември 2010 г. се провеждат конкурси на общо основание за назначаване на длъжностни лица, чийто основен език е един от тези 11 официални езика"(5).

Омбудсманът отбелязва също така, че същият регламент за дерогация предвижда i) в член 1, параграф 1, че „(...) свободните длъжности могат да бъдат заети (...) чрез назначаване на граждани на Кипър, Чешката република, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия и Словения след действителната дата на присъединяване на съответните държави“; и ii) в член 1.2, че „(...) назначенията се извършват (...) б) (...) след конкурси въз основа както на квалификации, така и на изпити, организирани, както е посочено в приложение III към Правилника [за длъжностните лица на Европейските общности]“.

1.5 Омбудсманът отбелязва също, че решенията по делата Ibarra и Petit-Laurent, цитирани от EPSO, се позовават на дискреционните правомощия на органа по назначаването при определянето на профила, който се изисква от кандидатите, в интерес на службата. Омбудсманът отбелязва по-специално точка 66 от решение Ibarra, в която Съдът постановява, че „при условие че спазва разпоредбите на Правилника за длъжностните лица, и по-специално член 27, първа алинея и член 29, параграф 1, органът по назначаването разполага с широко право на преценка при определянето на критериите за способности, необходими за длъжностите, които трябва да бъдат заети, и при определянето, в светлината на тези критерии и в интерес на службата, на правилата и условията за организиране на конкурс. Изборът, който се урежда от това широко право на преценка, със сигурност винаги трябва да се прави с оглед на изискванията за длъжностите, които трябва да бъдат заети, и в по-общ план с оглед на интереса на службата“(6).

1.6 С оглед на горепосочения регламент за дерогация и цитираната съдебна практика омбудсманът счита, че обявлението за конкурса не изключва назначаването на възможно най-широка географска основа и че следователно позицията на EPSO изглежда разумна. Поради това омбудсманът не установява случай на лошо администриране и заключава, че твърдението на жалбоподателя, че EPSO следва да преразгледа горепосочените изисквания, като вземе предвид съществуването на 20 официални езика в Европейския съюз, не може да бъде подкрепено.

1.7 Жалбоподателката изразява становището, че становището на EPSO противоречи на предварителното ѝ съобщение, че изборът на език не е свързан с естеството на услугите. Омбудсманът не намира позоваване на тази позиция в доказателствата, с които разполага. Омбудсманът отбелязва обаче, че когато е отговорила на запитването на жалбоподателя относно причините, поради които е било възможно да се яви на теста от този общ конкурс само на половината от официалните езици на ЕС, EPSO е заявила, че „няма конкретно обяснение“ за този факт.

1.8 Принципите на добра администрация предвиждат длъжностните лица да се стараят да бъдат възможно най-полезни и да отговарят възможно най-пълно и точно на поставените им въпроси (7). Въпреки че отбелязва, че EPSO се е извинила на жалбоподателя, омбудсманът не разбира защо EPSO не е била в състояние да ѝ предостави по-подробна информация относно причините за езиковия режим на конкурса, особено като се има предвид съдържанието на нейното становище, представено на омбудсмана в контекста на неговата проверка. Като не е отговорила изчерпателно и точно на запитването на жалбоподателя, EPSO е допуснала случай на лошо администриране. Поради това по-долу ще бъде направена критична забележка в това отношение.

Заключение

Въз основа на проверките на омбудсмана по тази жалба е необходимо да се направи следната критична забележка:

Като не е отговорила изчерпателно и точно на запитването на жалбоподателя, EPSO е допуснала случай на лошо администриране.

Като се има предвид, че този аспект на жалбоподателя се отнася до процедурни аспекти и че позицията на EPSO по съществото на случая изглежда разумна и е предадена на жалбоподателя в рамките на настоящата проверка, омбудсманът счита, че не е целесъобразно въпросът да продължи да се разглежда. Омбудсманът приключва случая.

Директорът на EPSO ще бъде уведомен за това решение.

Искрено ваш,

 

П. Никифорос Диамандурос

---

(1) ОВ C 178, 2005 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1,

(2) Дело T-207/95 Ibarra Gil срещу Комисията [1997] ECR FP I-A-13 и II-31, параграф 66; Дело T-211/95, Petit-Laurent срещу Комисията [1997] ECR FP I-A-21 и II-57, параграф 54.

(3) Регламент (ЕО, Евратом) No 401/2004 на Съвета от 23 февруари 2004 година за въвеждане по повод присъединяването на Кипър, Чешката република, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия и Словения на специални временни мерки за назначаване на длъжностни лица на Европейските общности, ОВ L 67, 2004 г.

(4) ОВ C 178, 2005 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1,

(5) Според първоначалната формулировка на цитирания член: „До 31 декември 2010 г. се провеждат и общи конкурси за назначаване на длъжностни лица, чийто основен език е един от съществуващите 11 официални езика; тези конкурси обхващат едновременно всички тези езици“.

(6) Дело T-207/95 Ibarra Gil срещу Комисията [1997] ECR FP I-A-13 (в 17) и II-31.

(7) Член 12 от Европейския кодекс за добро поведение на администрацията.