Страсбург, 30 октомври 2006 г.

Уважаеми г-н Х,

На 6 юни 2005 г. сте подали жалба до Европейския омбудсман от името на стажантите в Европейската комисия в Грейндж, Ирландия, относно месечната стипендия, изплащана на стажантите в Комисията.

На 19 юли 2005 г. препратих жалбата до председателя на Комисията. Комисията изпрати становището си на 13 юли 2005 г. Препратих Ви го с покана за представяне на коментари, която Вие изпратихте на 30 август 2005 г.

На 25 октомври 2005 г. изпратих писмо до Комисията с искане за допълнителна информация във връзка с жалбата. Комисията изпраща отговора си на 5 декември 2005 г. Препратих Ви го с покана за представяне на коментари, която изпратихте на 31 януари 2006 г.

Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултатите от направените проучвания. Извинявам се за времето, необходимо за разглеждане на жалбата Ви.

Жалбата

Според жалбоподателя релевантните факти в обобщение са следните:

Към момента на подаване на жалбата си той е работил като стажант в дирекция F в генерална дирекция „Здравеопазване и защита на потребителите“ на Европейската комисия, която се намира в Грейндж, Ирландия.

Всички стажанти в Комисията получиха месечна безвъзмездна помощ в размер на 900 EUR, независимо от това къде са установени. Тези безвъзмездни средства изглежда са изчислени въз основа на разходите за живот в Брюксел и Люксембург, а не на тези в Ирландия. Той е узнал, че служителите на Комисията, работещи в Грейндж, Ирландия, получават заплата, която е с 22,3 % по-висока от тази на колегите им в Брюксел, поради по-високите разходи за живот в Ирландия. Той заяви, че разходите за живот следва да се вземат предвид и за стажантите, установени извън Брюксел и Люксембург.

Той се е обърнал към ръководителя на Службата за стажове на Комисията по този въпрос, който му е съпричастен, но е обяснил, че политиката на Комисията е да предоставя еднакво равнище на безвъзмездни средства за всички стажанти, независимо от мястото им на назначение.

Жалбоподателят твърди, че практиката на Комисията да не претегля месечната безвъзмездна помощ, изплащана на стажантите, въз основа на разходите за живот на мястото на назначение, е несправедлива.

Жалбоподателят заяви, че Комисията следва да въведе по-справедлива система за заплащане на стажантите в зависимост от мястото им на назначение.

Задачата

Становище на Комисията

В становището си Комисията излага накратко следните съображения:

Стажантите, които преминават обучение на работното място в рамките на официалната схема за стажове на Комисията, не са редовен персонал. Те не получават заплата, нито са обект на каквито и да било договорености или специални условия или други разпоредби, които се прилагат за длъжностните лица и другите служители на Европейските общности. Стажантите получават безвъзмездни средства, които понастоящем възлизат на 900 EUR на месец. По дефиниция безвъзмездните средства са форма на финансова помощ, а не заплата. Освен това от тези безвъзмездни средства не се приспадат социалноосигурителни вноски или данъци.

Размерът на безвъзмездните средства е предмет на бюджетни ограничения и като се има предвид, че назначението продължава само пет месеца, намерението на Комисията не е да създаде система за безвъзмездни средства, при която размерът на финансовата помощ зависи от мястото на назначение на стажантите. Не може да се направи аналогия с положението на редовния персонал, който действително е нает от институциите обикновено за дълги периоди от време. Следователно тази финансова помощ ще остане една и съща за всички стажанти в близко бъдеще.

Всички стажанти са добре запознати, много преди да приемат стажа си, с размера на безвъзмездните средства, които ще получат по време на стажа, както и с мястото им на назначение.

Забележки на жалбоподателя

В становището си жалбоподателят прави следните обобщени бележки:

Вярно е, както посочва Комисията, че всички стажанти са добре запознати, много преди да приемат стажа си, с размера на безвъзмездните средства, които ще получат по време на стажа си, както и с мястото им на назначение. Стажантите обаче не знаят преди стажа си, че на служителите на Комисията се плаща в зависимост от издръжката на живота в държавата, в която са установени. Това създава дисбаланс, тъй като стажантите научават по време на стажа, че за всички останали разходите за живот се вземат предвид при изчисляването на заплатите.

Към момента на представяне на забележките си по становището на Комисията той е приключил стажа си в Комисията. Той обаче твърди, че новите стажанти, които трябва да пристигнат в Grange, могат да се сблъскат със значителни финансови затруднения без финансова помощ от банка или от семейството си. Това представлява риск стажантската схема да се превърне в класна, тъй като е много трудно да се живее в Ирландия или в Обединеното кралство с безвъзмездни средства в размер на 900 EUR на месец без външна финансова подкрепа.

Допълнителни проучвания

След внимателно разглеждане на становището на Комисията и забележките на жалбоподателя се оказа, че са необходими допълнителни проучвания.

Искане на омбудсмана за допълнителна информация

Поради това омбудсманът поиска от Комисията да коментира аргументите на жалбоподателя, че i) тъй като безвъзмездните средства за стажанти не са претеглени въз основа на разходите за живот на мястото на назначение, стажантите на Комисията в Грейндж, Ирландия, биха могли да срещнат значителни финансови затруднения без външна финансова подкрепа; и че ii) този факт представлява риск стажантската схема да се превърне в класна.

Омбудсманът също така поиска от Комисията да отговори на следните въпроси:

1. Всички стажанти в Комисията получават ли безвъзмездни средства в размер на 900 EUR на месец, независимо от мястото им на назначение (държави членки или трети държави)?
2. Как Комисията е определила размера на безвъзмездните средства, изплатени на нейните стажанти?
3. При вземането на решение относно размера на безвъзмездните средства Комисията взела ли е предвид някакво равнище на жизнения минимум и ако е така, как е изчислен жизненият минимум?

Накрая, Комисията беше приканена да коментира възможното значение в настоящия случай на 10-годишната работна програма относно приноса на образованието и обучението към Лисабонската стратегия, в която Съветът и Комисията определиха три основни цели, една от които е да се гарантира, че системите за образование и обучение са достъпни за всички (1).

Отговор на Комисията

В отговора си Комисията направи следните коментари:

Що се отнася до довода, че без претеглена субсидия стажантите в Grange, Ирландия, биха могли да срещнат значителни финансови затруднения, Комисията повтори становището си, че стажантите, които следват обучение на работното място в рамките на официалната схема за стажове на Комисията, не са редовен персонал. Те не получават заплата и не се правят социални осигуровки или данъчни удръжки. Те също така не са предмет на нито един от режимите, специалните условия или други регламенти, които се прилагат за длъжностните лица и другите служители на Европейските общности. Стажантите получават безвъзмездни средства, които по дефиниция представляват финансова помощ, а не заплата.

Що се отнася до аргумента на жалбоподателя, че липсата на претегляне представлява риск от основаване на класа на стажантската схема, Комисията заяви, че е наясно, че за стажантите не е лесно да живеят с безвъзмездните средства в Брюксел, Люксембург или друг град на ЕС, където могат да се намират стажантите. Комисията положи усилия за подобряване на положението, но то е ограничено от необходимостта да се запази общият брой на стажантите, наети годишно, и от бюджетните ограничения.

От 2002 г. всички стажанти, участващи в официалната стажантска схема на Комисията, получават безвъзмездни средства. Преди това това не беше така. Поради необходимостта от предоставяне на безвъзмездни средства на всички наети стажанти, размерът на безвъзмездните средства е останал непроменен в продължение на шест години (694 EUR на месец през периода 1997—2002 г.). След постигането на тази цел през 2002 г. обаче всички допълнителни увеличения на бюджета бяха използвани за увеличаване на безвъзмездните средства. В резултат на това безвъзмездните средства бяха увеличени на 735 EUR на месец през 2003 г., на 800 EUR през 2004 г. и на 900 EUR през 2005 г. Очаква се той да нарасне до 950 EUR през 2006 г. Целта е безвъзмездните средства, отпускани на стажантите в Комисията, да бъдат приведени в съответствие с фиксиран процент от основната заплата на младши администратор — практика, която понастоящем се следва от Европейския парламент (за една категория стажанти) и от омбудсмана. Следва също така да се отбележи, че броят на стажантите, назначавани ежегодно в Комисията (1 200), е много по-висок от този в другите институции; което означава, че повсеместно значително увеличение не е осъществимо без съответно увеличение на бюджета. В рамките на междуинституционалното сътрудничество Комисията възнамерява да предложи всички институции на ЕС да хармонизират безвъзмездните средства, отпускани на всички стажанти, и да ги уеднаквят като фиксиран процент от основната заплата на младши администратор, който да ги поддържа в съответствие с издръжката на живота.

Анализ на анкета сред стажантите, пристигнали през октомври 2004 г., когато безвъзмездните средства са били 800 EUR на месец, показва, че 69 % от стажантите е трябвало да допълнят безвъзмездните средства, за да живеят комфортно. Анализ на анкета сред стажантите, пристигнали през март 2005 г. (когато безвъзмездните средства бяха увеличени на 900 EUR на месец), показа, че този процент е намалял до 55 %. От стажантите през октомври 2004 г. 36 % са получили подкрепа от семейството си, докато 26 % от стажантите през март 2005 г. Други са използвали свои собствени средства, за да допълнят безвъзмездните средства, като използват собствените си спестявания, спечелени преди стажа, или като работят през почивните дни и т.н.

Въпреки че това не може да се счита за напълно задоволително, то следва да се разглежда като ясен напредък и ако Комисията успее да увеличи безвъзмездните средства, както е обяснено по-горе, процентът на стажантите, които ще трябва да допълнят своите безвъзмездни средства, за да живеят комфортно, се очаква да бъде допълнително намален.

Следователно доводът, че стажът може да се превърне в класова система, се опровергава от Комисията, която полага огромни усилия да повиши размера на безвъзмездните средства, отпускани на стажантите. Освен това подобен аргумент би могъл да се използва срещу много гимназии или университети, където студентите трябва да плащат много високи такси, за да учат, и където те също се нуждаят от подкрепата на своите семейства.

Комисията отговори утвърдително на въпроса на омбудсмана дали всички негови стажанти получават безвъзмездни средства в размер на 900 EUR на месец, независимо от мястото им на назначение, като посочи, че от 600-те стажанти, наети за всеки период на стажуване (общо 1200 годишно), само малък процент от стажантите (по-малко от 10 %) са разположени извън Брюксел, по-голямата част от които са в Люксембург.

Сумата, която се изплаща на стажантите, се определя от бюджета, определян всяка година от бюджетните органи, и от броя на наетите стажанти. Броят на приблизително 1200 стажанти, наети всяка година, вероятно ще остане сравнително постоянен, като се вземат предвид нуждите на службата, броят на получените заявления, наличната инфраструктура и капацитетът на Комисията за усвояване. От това следва, че основната пречка за повишаване на размера на безвъзмездните средства е наличният бюджет.

Следователно при вземането на решение относно размера на безвъзмездните средства Комисията не е взела предвид никакво минимално равнище на издръжка. Настоящата стипендия за стажанти обаче е по-висока от минималната заплата в Белгия.

Що се отнася до значението на 10-годишната работна програма за приноса на образованието и обучението към Лисабонската стратегия, с приемането на 2 март 2005 г. на нови правила, уреждащи програмата за стажанти, наред с други цели, Комисията формализира необходимостта от съвместимост с новите образователни системи в съответствие с процеса от Болоня и премахна възрастовата граница, за да може обучението да бъде достъпно за всички в духа на ученето през целия живот.

Забележки на жалбоподателя

В становището си жалбоподателят прави следните обобщени бележки:

Комисията не е отговорила адекватно на опасенията му, че стажантската схема в Ирландия и Обединеното кралство може да се превърне в класова система. Комисията посочва, че равнището на безвъзмездните средства се е увеличило през предходните години, но не признава, нито взема предвид основния факт, че разходите за живот са по-високи в Ирландия и Обединеното кралство. Вместо да се заеме с проблема, Комисията поддържа вече небалансирана система.

РЕШЕНИЕТО

1 Твърдяната нелоялна практика да не се претеглят стипендиите за стажове

1.1 Жалбата се отнася до месечната стипендия, изплащана на стажантите в Европейската комисия. Според жалбоподателя, който е работил като стажант в Генерална дирекция „Здравеопазване и защита на потребителите“ на Комисията в Грейндж, Ирландия, всички стажанти в Комисията са получили месечна стипендия в размер на 900 EUR, независимо от това къде са установени, докато длъжностните лица на Комисията, работещи в Грейндж, са получили заплата, която е с 22,3 % по-висока от тази на техните колеги от Брюксел, поради по-високите разходи за живот в Ирландия. Жалбоподателят счита, че разходите за живот следва да се вземат предвид и за стажантите, установени извън Брюксел и Люксембург. Жалбоподателят твърди, че практиката на Комисията да не претегля месечната безвъзмездна помощ, изплащана на стажантите, въз основа на разходите за живот на мястото на назначение, е несправедлива.

1.2 Комисията твърди, че стажантите, които преминават обучение на работното място в рамките на официалната схема за стажове на Комисията, не са редовен персонал. Те не получават заплата, а безвъзмездни средства, които понастоящем възлизат на 900 EUR на месец. По дефиниция безвъзмездните средства са форма на финансова помощ, а не заплата. Размерът на безвъзмездните средства подлежи на бюджетни ограничения и като се има предвид, че назначението продължава само пет месеца, намерението на Комисията не е да създаде система за безвъзмездни средства, при която размерът на финансовата помощ зависи от мястото на назначение на стажантите. Не може да се направи аналогия с положението на редовния персонал, който действително е нает от институциите обикновено за дълги периоди от време. Стажантите не подлежат на разпоредбите, които се прилагат за длъжностните лица и другите служители на Европейските общности. Всички стажанти са добре запознати с размера на безвъзмездните средства, които ще получат по време на стажа си, както и с мястото си на назначение, много преди да приемат стажа в Комисията.

1.3 В становището си жалбоподателят твърди, че фактът, че безвъзмездните средства за стажове не са претеглени въз основа на разходите за живот, представлява потенциален риск стажантската схема да се превърне в учебна програма, тъй като е много трудно да се живее в Ирландия или Обединеното кралство с безвъзмездни средства в размер на 900 EUR на месец без външна финансова подкрепа.

1.4 Като част от по-нататъшните си проверки омбудсманът поиска от Комисията да коментира аргументите, изложени в забележките на жалбоподателя, както и да отговори на някои въпроси и да коментира възможното значение в настоящия случай на 10-годишната работна програма относно приноса на образованието и обучението към Лисабонската стратегия, в която Съветът и Комисията определиха три основни цели, една от които е да се гарантира, че системите за образование и обучение са достъпни за всички (2).

1.5 Що се отнася до аргумента на жалбоподателя, че без претеглени безвъзмездни средства стажантите в Грейндж, Ирландия, биха могли да срещнат значителни финансови затруднения, Комисията повтори становището си, че стажантите, които следват обучение на работното място в рамките на официалната схема за стажове на Комисията, не са редовен персонал. Те не получават заплата и не се правят социални осигуровки или данъчни удръжки. Те също така не са предмет на нито един от режимите, специалните условия или други регламенти, които се прилагат за длъжностните лица и другите служители на Европейските общности. Стажантите получават безвъзмездни средства, които по дефиниция представляват финансова помощ, а не заплата.

1.6 Що се отнася до аргумента на жалбоподателя, че липсата на претегляне представлява риск стажантската схема да се основава на класа, Комисията заяви, че е наясно, че за стажантите не е лесно да живеят с безвъзмездните средства в Брюксел, Люксембург или друг град на ЕС, където могат да се намират стажантите. Комисията положи усилия за подобряване на положението, но то е ограничено от необходимостта да се запази общият брой на стажантите, наети годишно, и от бюджетните ограничения. От 2002 г. всички стажанти, участващи в официалната стажантска схема на Комисията, получават безвъзмездни средства. Преди това това не беше така. Безвъзмездните средства останаха непроменени в продължение на шест години (694 EUR на месец през периода 1997—2002 г.), но бяха увеличени на 735 EUR на месец през 2003 г., на 800 EUR през 2004 г. и на 900 EUR през 2005 г. Очаква се той да нарасне до 950 EUR през 2006 г. В рамките на междуинституционалното сътрудничество Комисията възнамерява да предложи всички институции на ЕС да уеднаквят и хармонизират безвъзмездните средства, отпускани на всички стажанти като фиксиран процент от основната заплата на младши администратор, което би представлявало метод за привеждането им в съответствие с издръжката на живота. Анализ на анкета сред стажантите, пристигнали през октомври 2004 г., когато безвъзмездните средства са били 800 EUR на месец, показва, че 69 % от стажантите е трябвало да допълнят безвъзмездните средства, за да живеят комфортно. Анализ на анкета сред стажантите, пристигнали през март 2005 г. (когато безвъзмездните средства бяха увеличени на 900 EUR на месец), показа, че този процент е намалял до 55 %. Следователно доводът, че стажът може да се превърне в класова система, се опровергава от Комисията, която посочва, че полага огромни усилия за повишаване на размера на безвъзмездните средства, отпускани на стажантите. Освен това подобен аргумент би могъл да се използва срещу много гимназии или университети, където студентите трябва да плащат много високи такси, за да учат, и където те също се нуждаят от подкрепата на своите семейства.

1.7 Комисията отговори утвърдително на въпроса на омбудсмана дали всички негови стажанти получават безвъзмездна помощ в размер на 900 евро на месец, независимо от мястото им на назначение (държави членки или трети държави), като посочи, че от 600-те стажанти, наети за всеки период на стажуване (общо 1200 годишно), само малък процент от стажантите (по-малко от 10 %) са настанени извън Брюксел, по-голямата част от които са в Люксембург.

1.8 В отговор на въпроса на омбудсмана как Комисията е определила размера на безвъзмездните средства, които трябва да бъдат изплатени на стажантите, Комисията обясни, че размерът се определя от бюджета, определян всяка година от бюджетните органи, и от броя на наетите стажанти. Броят на приблизително 1 200 стажанти, наети всяка година, вероятно ще остане доста постоянен. От това следва, че основната пречка за повишаване на размера на безвъзмездните средства е наличният бюджет.

1.9 Следователно отговорът на Комисията на въпроса на Омбудсмана дали е взела предвид някакво равнище на жизнения минимум при вземането на решение относно размера на безвъзмездните средства е, че тя не го е взела предвид. Тя обаче твърди, че настоящата стипендия за стажанти е по-висока от минималната заплата в Белгия.

1.10 Що се отнася до значението на 10-годишната работна програма за приноса на образованието и обучението към Лисабонската стратегия, Комисията заяви, че с приемането на 2 март 2005 г. на нови правила, уреждащи стажантската програма, наред с други цели, е формализирала необходимостта от съвместимост с новите образователни системи в съответствие с процеса от Болоня и е премахнала възрастовата граница, за да може обучението да бъде достъпно за всички в духа на ученето през целия живот.

1.11 В своите забележки относно отговора на Комисията на по-нататъшните проверки на омбудсмана жалбоподателят твърди, че Комисията не е предоставила адекватен отговор на опасенията му, че стажантската схема в Ирландия и Обединеното кралство може да се превърне в класова система. Комисията посочва, че равнището на безвъзмездните средства се е увеличило през предходните години, но не признава, нито взема предвид основния факт, че разходите за живот са по-високи в Ирландия и Обединеното кралство. Вместо да се заеме с проблема, Комисията поддържа вече небалансирана система.

1.12 Омбудсманът отбелязва, че стажантите в Комисията не са обхванати от Правилника за длъжностните лица или други правила, приложими за длъжностните лица и другите служители на Европейските общности, като Регламент No 2182/2003 на Съвета от 8 декември 2003 г. за адаптиране, считано от 1 януари 2004 г., на възнагражденията и пенсиите на длъжностните лица и другите служители на Европейските общности и на корекционните коефициенти, прилагани към тях (3). Омбудсманът не е запознат с никакви правила или принципи, които биха изисквали правилата, приложими за длъжностните лица, да се прилагат по аналогия за стажантите.

1.13 Следователно остава въпросът дали е несправедливо по каквато и да е друга причина да не се претеглят стипендиите за стаж в зависимост от разходите за живот в мястото на назначение. Омбудсманът счита за разумна позицията на Комисията, че безвъзмездните средства имат за цел да представляват финансова помощ, а не заплата. Освен това той отбелязва, че стажът продължава само пет месеца, което представлява ограничен период от време, и че стажът вероятно ще бъде от полза за стажантите и в аспекти, различни от финансовите. Въпреки това Омбудсманът би бил обезпокоен, ако стажантите на Комисията не могат да участват в стажантската схема, без да срещнат сериозни финансови затруднения, или ако съществува реален риск стажантската схема да започне да се провежда в клас.

1.14 Омбудсманът отбелязва обаче, че Комисията е увеличила значително размера на безвъзмездните средства през последните няколко години и че настоящата сума от 900 EUR на месец (950 EUR през 2006 г.) не може да се счита за незначителна. Освен това той отбелязва, че Комисията възнамерява да приведе размера на безвъзмездните средства в съответствие с процент от основната заплата на младши администратор, за да установи метод, който да го поддържа в съответствие с издръжката на живота като цяло. Най-важното обаче е, че омбудсманът счита, че жалбоподателят не е представил никакви доказателства, които да предполагат или да доказват, че стажантът не би могъл да проведе стажа си в Грейндж, без да претърпи сериозни финансови затруднения.

1.15 При тези обстоятелства омбудсманът счита, че жалбоподателят не е доказал, че практиката на Комисията да не претегля месечната безвъзмездна помощ, изплащана на стажантите, въз основа на разходите за живот на мястото на назначаване, е несправедлива.

1.16 С оглед на гореизложеното омбудсманът не констатира лошо администриране от страна на Комисията по този въпрос.

2 Твърдението на жалбоподателя

2.1 В жалбата си жалбоподателят твърди, че Комисията следва да въведе по-справедлива система за заплащане на стажантите в зависимост от мястото им на назначение.

2.2 Омбудсманът счита, че с оглед на констатацията за липса на лошо администриране в част 1 по-горе, твърдението на жалбоподателя не може да бъде уважено.

3 Заключение

Въз основа на проверките на омбудсмана по тази жалба изглежда, че не е имало лошо администриране от страна на Комисията. Омбудсманът приключва случая.

Председателят на Комисията също ще бъде информиран за това решение.

Искрено ваш,

 

П. Никифорос Диамандурос

---

(1) Вж. например документ 6111/02 (Presse 29), 2408-о заседание на Съвета, Образование и младежки въпроси, Брюксел, 14 февруари 2002 г., достъпен на уебсайта на Съвета (http://ec.europa.eu/education/ policies/2010/doc/10_year_en.pdf).

(2) Вж. например документ 6111/02 (Presse 29), 2408-о заседание на Съвета, Образование и младежки въпроси, Брюксел, 14 февруари 2002 г., достъпен на уебсайта на Съвета (http://ec.europa.eu/education/ policies/2010/doc/10_year_en.pdf).

(3) ОВ L 327, 2003 г., стр. 3.