Страсбург, 14 октомври 2004 г.

Уважаеми професор К.,

С писмо от 19 април 2004 г. (получено на 29 април 2004 г.) Вие, действайки от името на Technische Universität Berlin, представихте жалба срещу Европейската комисия относно задължението за плащане на лихви върху суми, които не са използвани за проекти по програма „Леонардо да Винчи“.

На 4 май 2004 г. препратих жалбата до председателя на Европейската комисия.

На 10 юни 2004 г. г-жа von Matuschka ми изпрати копие от последната Ви кореспонденция с Комисията. Препратих копие от тази кореспонденция на Комисията на 14 юни 2004 г.

Комисията изпрати становището си на 4 август 2004 г., а аз го препратих на 16 август 2004 г. с покана за представяне на коментари.

По повод на телефонен разговор от 21 септември 2004 г. г-жа von Matuschka уведоми поверените ми служби, че жалбата може да се счита за уредена, и ми благодари за моето изказване.

Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултатите от направените проучвания.

Жалбата

Настоящата жалба се отнася до три проекта по програма „Леонардо да Винчи“, изпълнявани от „Career Service“ на жалбоподателя, Technische Universität Berlin:

Проект D/99/2/07354/PL/II.1.2a/FPI

С писмо от 9 декември 2002 г. Комисията уведомява жалбоподателя, че част от сумите, които вече са му били изплатени по договора, трябва да бъдат възстановени. Съответната сума възлиза на 88 483, 80 EUR. Комисията поиска от жалбоподателя да възстанови тази сума заедно с лихвите в размер на 7 654, 45 EUR (общо 96 138, 25 EUR) до 31 март 2003 г.

На 20 декември 2002 г. жалбоподателят възразява срещу искането на Комисията за плащане на лихви. Жалбоподателят твърди, че по принцип е невъзможно да се поставят парични суми с цел получаване на лихва.

През януари 2003 г. жалбоподателят е възстановил на Комисията сумата от 88 483, 80 EUR.

С писмо от 20 януари 2003 г. Комисията информира жалбоподателя, че скоро ще разгледа жалбата му.

На 19 февруари 2003 г. счетоводителят на Комисията изпрати писмо до жалбоподателя, в което посочи, че сумата от 7 654, 45 EUR все още не е платена. В отговора си от 6 март 2003 г. жалбоподателят посочва, че е възразил срещу искането на Комисията да плати тази сума на основание лихви и че при липсата на отговор на това оплакване той не е бил в състояние да плати съответната сума.

В друго писмо от 27 март 2003 г. счетоводителят на Комисията отново посочва все още дължимата сума от 7 654, 45 EUR и уведомява жалбоподателя, че част от тази сума (4 950, 54 EUR) ще бъде възстановена съгласно член 73, параграф 1, втора алинея от Регламент (ЕО, Евратом) No 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 година относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (ОВ L 248, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 198), като я приспадне от искане за плащане, направено от жалбоподателя по друг проект. В отговора си от 17 април 2003 г. жалбоподателят се позовава на жалбата си срещу искането на Комисията за плащане на лихви и иска от съответната служба на Комисията да провери въпроса във финансовия отдел на Комисията.

В електронно писмо, изпратено на 8 декември 2003 г., Комисията се позовава на жалбата срещу искането за плащане на лихви и посочва, че възнамерява да финализира позицията си по този въпрос в близко бъдеще. Поради това Комисията поиска от жалбоподателя да представи до 18 декември 2003 г. писмени доказателства, за да докаже, че не е в състояние да внесе пари по сметка с цел получаване на лихви. На 15 януари 2004 г. жалбоподателят изпрати на Комисията допълнителна информация по този въпрос.

Проект D/99/2/07355/ PL/II.1.2a/FPC

Също с писмо от 9 декември 2002 г. Комисията информира жалбоподателя, че част от сумите, които вече са му били изплатени по този договор, трябва да бъдат възстановени. Съответната сума възлиза на 31 743, 70 EUR. Комисията поиска от жалбоподателя да възстанови тази сума заедно с лихвите в размер на 2 829,90 EUR (общо 34 573,60 EUR) до 31 март 2003 г.

На 20 декември 2002 г. жалбоподателят заяви, че възстановяването следва да бъде намалено с 229 EUR. Жалбоподателят също така възрази срещу искането на Комисията за плащане на лихви.

През януари 2003 г. жалбоподателят възстановява на Комисията неоспоримата сума от 31 514,70 EUR.

С писмо от 20 януари 2003 г. Комисията информира жалбоподателя, че скоро ще разгледа жалбата му. Комисията добавя, че срокът за възстановяване на съответните суми по настоящия договор е спрян.

На 21 май 2003 г. Комисията информира жалбоподателя, че неговото възражение относно спорната позиция (т.е. сумата от 229 EUR) е било прието. Освен това Комисията информира жалбоподателя, че въпросът за интереса ще бъде разгледан отделно от „компетентната служба“.

С писмо от 28 май 2003 г. счетоводителят на Комисията посочи три различни суми (включително сума в размер на 3 058, 90 EUR), които според него все още са дължими, и информира жалбоподателя, че тези суми ще бъдат възстановени съгласно член 73, параграф 1, втора алинея от Финансовия регламент, като бъдат прихванати от искане за плащане, отправено от жалбоподателя по друг проект.

В електронно писмо, изпратено на 8 декември 2003 г., Комисията се позовава на жалбата срещу искането за плащане на лихви и посочва, че възнамерява да финализира позицията си по този въпрос в близко бъдеще. Поради това Комисията поиска от жалбоподателя да представи до 18 декември 2003 г. писмени доказателства, за да докаже, че не е в състояние да внесе пари по сметка с цел получаване на лихви. На 15 януари 2004 г. жалбоподателят изпрати на Комисията допълнителна информация по този въпрос.

В допълнително писмо, изпратено същия ден, жалбоподателят информира Комисията, че също така възразява срещу прихващането на сумата от 3 058,90 EUR с други вземания. Жалбоподателят отбеляза, че е успял да открие, че тази сума включва само лихвата, поискана от Комисията (2 829, 90 EUR), и сумата, която Комисията междувременно е признала за недължима (229 EUR), когато е получила писмо от 14 януари 2004 г., в което Комисията е предоставила информация относно друг проект. Като се има предвид, че сумата от 229 EUR във всеки случай е била приспадната без основание и че въпросът за задължението за плащане на лихви все още не е разрешен, жалбоподателят е поискал от Комисията да възстанови сумата от 3 058, 90 EUR.

Проект D/98/2/05733/PL/II.1.2a/FPI

С писмо от 8 ноември 2002 г. Комисията уведомява жалбоподателя, че част от сумите, които вече са му били изплатени по този договор, трябва да бъдат възстановени. Според Комисията съответната сума възлиза на 34 247,35 EUR.

На 27 ноември 2002 г. жалбоподателят възрази срещу това възстановяване и поиска подробна оценка. Жалбоподателят отбеляза, че писмото на Комисията не му е позволило да определи кои суми са били приети и кои не.

С факс, изпратен на 6 декември 2002 г., Комисията изпраща на жалбоподателя таблица, в която са посочени съответните суми. Съгласно тази таблица подлежащата на възстановяване сума възлиза на 31 849,90 EUR. В отговора си от 10 декември 2002 г. жалбоподателят възразява срещу някои аспекти на изчислението.

На 17 януари 2003 г. Комисията информира жалбоподателя, че скоро ще разгледа жалбата му. Комисията добавя, че срокът за възстановяване на съответните суми по настоящия договор е спрян.

С писмо от 8 април 2003 г. Комисията информира жалбоподателя, че е приела всички негови искания (т.е. сумата от 378 EUR) и че сумата, която трябва да бъде възстановена, възлиза на 31 471, 90 EUR.

На 14 януари 2004 г. Комисията информира жалбоподателя, че трябва да бъде изплатена допълнителна сума от 2 397,15 EUR за лихви поради факта, че в писмото си от 17 (в действителност 10) декември 2002 г. жалбоподателят не е възразил срещу искането за плащане на лихви.

На 21 януари 2004 г. жалбоподателят отговори, че е научил за искането за плащане на лихви само чрез писмото на Комисията от 14 януари 2004 г. Жалбоподателят обясни, че не е съгласен с това искане и поиска въпросът да бъде изяснен възможно най-бързо.

По настоящото твърдение за нарушение

В жалбата си до омбудсмана жалбоподателят по същество твърди, че Комисията е действала неправилно 1) като е изискала плащането на лихва върху сумите, които е трябвало да бъдат възстановени на Комисията по проекти D/99/2/07354, D/99/2/07355 и D/98/2/5733 по програма „Леонардо да Винчи“, и 2) като е приспаднала тези и други суми от други вземания. Жалбоподателят заяви, че Комисията следва да възстанови сумите, поискани от нейните служби и прихванати от други искания на жалбоподателя, т.е. 1) 7 654, 45 EUR лихви от проект D/99/2/7354, 2) 2 829 EUR, 00 EUR лихви плюс сумата от 229 EUR от проект D/99/2/7355 и 3) 2 397 EUR, 45 лихви плюс сумата от 378 EUR от проект D/98/2/5733.

Задачата

Становище на Комисията

В становището си Комисията направи следните коментари:

Член 4, параграф 7 от споразуменията за отпускане на безвъзмездни средства, сключени между Комисията и получателя на безвъзмездните средства, предвижда следното: „Сумите, изплатени на договарящата се страна или на партньор, които не са усвоени в срок от 45 дни, трябва да бъдат инвестирани така, че да се получи лихва. Така натрупаната лихва трябва да бъде посочена във финансовата сметка и прехвърлена на получателя на безвъзмездните средства, който трябва да я плати по сметка на името на Комисията.“

Въз основа на този член Комисията поиска от жалбоподателя да плати лихва върху сумите, които е получил, но не е използвал в срок от 45 дни.

Жалбоподателят твърди, че съгласно германското законодателство не е в състояние да инвестира сумите, които е получил, за да получи лихва. Въпреки това информацията, предоставена от жалбоподателя в жалбите му и в писмото му от 15 януари 2004 г., не е била достатъчна, за да докаже това.

С писмо от 9 юни 2004 г. жалбоподателят предостави допълнителна информация на Комисията. Тя също така е представила копие от писмо от Сената на Берлин, в което се посочва, че жалбоподателят няма право да внася пари по сметки, пораждащи лихви.

Въз основа на тази информация Комисията вече беше в състояние да приеме аргументите на жалбоподателя. Сумата на лихвите, които вече са били възстановени или прихванати, ще бъде възстановена на жалбоподателя. Последните са уведомени за това с писма от 21 юни 2004 г.

Прихващането се основава на член 4, параграф 2, пета алинея от споразуменията за отпускане на безвъзмездни средства в съответствие с член 73, параграф 1, втора алинея от Регламент (ЕО, Евратом) No 1605/2002 на Съвета. Като се има предвид обаче, че Комисията е приела аргументите на жалбоподателя по отношение на задължението за плащане на лихви, съответните суми (както е посочено по-горе) ще бъдат възстановени на жалбоподателя.

Позицията на жалбоподателя

По повод на телефонен разговор на 21 септември 2004 г. жалбоподателят информира службите на омбудсмана, че жалбата може да се счита за уредена, и благодари на омбудсмана за неговата намеса.

РЕШЕНИЕТО

1 Твърдяно неправилно искане за лихви и прихващане

1.1 Настоящата жалба се отнася до проекти по програма "Леонардо да Винчи", осъществявани от жалбоподателя, Technische Universität Berlin. Някои суми, предоставени от Комисията, не са били използвани и надлежно възстановени от жалбоподателя. Комисията поиска от жалбоподателя да плати лихва върху тези суми в размер на около 13 000 EUR и приспадна част от това вземане от други вземания, които жалбоподателят е имал срещу Комисията. Жалбоподателят твърди, че Комисията е действала неправилно, като е поискала лихва и като е приспаднала част от вземането си от други вземания. Той счита, че Комисията следва да възстанови съответните суми.

1.2 В становището си Комисията обяснява, че споразумението за отпускане на безвъзмездни средства предвижда плащането на лихва върху неусвоените суми. Комисията посочи, че жалбоподателят е заявил, че съгласно германското законодателство не е в състояние да инвестира сумите, които е получил, за да получи лихва. Според Комисията обаче информацията, предоставена от жалбоподателя в жалбите му срещу решенията на Комисията и в писмо от 15 януари 2004 г., не е била достатъчна, за да докаже това. Комисията отбеляза, че с писмо от 9 юни 2004 г. жалбоподателят е предоставил допълнителна информация, включително копие от писмо от Сената на Берлин, съгласно което на жалбоподателя не е било разрешено да внася средства по сметки, пораждащи лихви. Въз основа на тази информация Комисията вече беше в състояние да приеме аргументите на жалбоподателя. Сумата на лихвите, които вече са били възстановени или прихванати, ще бъде възстановена на жалбоподателя. Според Комисията последната е била съответно уведомена с писма от 21 юни 2004 г.

1.3 По повод на телефонен разговор на 21 септември 2004 г. жалбоподателят информира службите на омбудсмана, че жалбата може да се счита за уредена и благодари на омбудсмана за неговата намеса.

2 Заключение

От коментарите на Комисията и от забележките на жалбоподателя става ясно, че Комисията е предприела стъпки за уреждане на въпроса и по този начин е удовлетворила жалбоподателя. Омбудсманът приключва случая.

Председателят на Комисията също ще бъде информиран за това решение.

Искрено ваш,

 

П. Никифорос Диамандурос