Страсбург, 14 декември 2004 г.

Уважаеми г-н Ф.,

На 17 октомври 2003 г. сте подали жалба до Европейския омбудсман от името на дружество, наречено „Coopérative Taxi Treize“. Жалбата е срещу Европейския парламент и се отнася до покана за участие в търг, обявена от Парламента с цел да се осигури услуга за автомобили с шофьор за членовете на Европейския парламент по време на месечните сесии в Страсбург (PE VOIT-2002/20).

На 20 ноември 2003 г. препратих жалбата до председателя на Европейския парламент. Парламентът изпрати становището си на 5 февруари 2004 г. Препратих Ви я с покана за представяне на коментари, която Вие изпратихте на 15 април 2004 г.

На 20 октомври 2004 г. Ви изпратих писмо относно разглеждането на Вашата жалба и Вие отговорихте на 31 октомври 2004 г.

Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултатите от направените проучвания.

Жалбата

Според жалбоподателя фактите могат да бъдат обобщени, както следва:

Жалбоподателят, който е ликвидатор на таксиметрово дружество, наречено „Coopérative Taxi Treize“, подава жалба от името на това дружество. Дружеството взе участие в тръжна процедура, обявена от Европейския парламент, за да се осигури услуга за автомобили с шофьор за членовете на Европейския парламент по време на сесиите в Страсбург (PE VOIT-2002/20). Офертата обаче не е избрана и поръчката е възложена на дружество за наети лимузини с шофьор.

Според жалбоподателя:

- Член 4 от специалните технически условия на офертата, в който се посочва, че в офертата трябва да се посочи почасовата тарифа с еднократно платима сума, не взема предвид разпоредба на френското право.

- Спечелилият оферент не спазва съответните разпоредби на френското право, по-специално Декрет No 55-961:

* превозът, осигурен от лимузината, не е свързан с туристически, служебни, официални или официални пътувания;

* Членовете на ЕП се транспортират в групи и не заплащат на шофьора;

* шофьорите на избраната фирма не са преминали подходящ курс на обучение за управление на лимузини;

* избраната фирма не притежава подходящи автомобили;

* Член 1 от Указ 85-891, който се отнася до обществения градски и извънградски транспорт, изключва лимузините, както изключва такситата.

- Спечелилият оферент не се съобразява с решение на мирови съд (Tribunal correctionnel de Strasbourg), в което на 7 април 2000 г. се приема, че „дейността, различна от тази на частния таксиметров шофьор, извършвана от обвиняемия при предоставянето на транспортни услуги на лица по договор, сключен с Европейския парламент на 1 септември 1988 г. и на 27 юли 1991 г., а след това на 23 март 1995 г., не може да се счита за частен извънградски автомобилен превоз на хора по смисъла на член 29 от Закона от 30 декември 1982 г. и Декрет 87-242 от 7 април 1987 г., тъй като Европейският парламент очевидно не попада в една от посочените в него категории организатори, които могат да направят предварителна декларация пред префекта на Долен Рейн; освен това съгласно член 1 от Декрет 85-891 за прилагане на Закон 82-1153 от 16 август 1985 г. дейността по таксиметров превоз е изключена от приложното поле на Закон 82-1153.“ Освен това френският съд посочва, че френското право не допуска дейността по обществен пътнически превоз да се извършва с таксита.

- Избраното дружество възлага договора за подизпълнение на друго дружество.

Жалбоподателят също така припомня решението на Първоинстанционния съд от 11 юни 2002 г. по дело T-365/00 (1), в което се посочва, че „доколкото въпросните услуги за превоз на пътници се предоставят от таксита, те се извършват при условия, които противоречат на приложимото национално законодателство, както се тълкува от магистратския съд. От гореизложеното следва, че Парламентът е допуснал явна грешка в преценката, като е приел с оглед на решението на Tribunal correctionnel de Strasbourg от 7 април 2000 г., че изпълнението на договора от 31 март 1999 г. е в съответствие с френското законодателство, приложимо за такситата. Тъй като правното основание е основателно, обжалваното решение трябва да бъде отменено“. Това доведе до анулиране на договора между Парламента и „Coopérative Taxi Treize“ за превоз на лица в немаркирани превозни средства с шофьори по време на сесиите на Парламента в Страсбург, сключен на 31 март 1999 г.

На 26 февруари 2003 г. жалбоподателят се свързва с Европейския парламент, за да постави под въпрос възлагането на търга (PE VOIT-2002/20) на дружество, предоставящо услуги за лимузини.

На 20 март 2003 г. Парламентът отхвърли исканията на жалбоподателя.

Жалбоподателят твърди, че спечелилият оферент не спазва френското право. Той твърди, че договорът между Парламента и спечелилия оферент следва да бъде анулиран (възможно най-скоро и преди 31 декември 2003 г.) поради административни нередности и неспазване от страна на Европейския парламент на решенията на европейските съдилища. Той също така твърди, че превозът на членовете на ЕП следва да бъде организиран по такъв начин, че да е в съответствие с френското законодателство и да не вреди на никоя категория дружества за превоз на пътници.

Задачата

Становище на Европейския парламент

Становището на Парламента може да бъде обобщено, както следва:

Съгласно договор, подписан на 31 март 1999 г., жалбоподателят е отговарял за услугата за автомобили с шофьор на членовете на ЕП в Страсбург и е използвал таксита, които не са били маркирани като такива.

Конкурентното дружество „Société Alsace International Car Service SARL“ отнесе въпроса до френските съдилища и до Първоинстанционния съд на Европейския съюз. Тя твърди, че подписаният с жалбоподателя договор не е в съответствие с френското право.

След решението на Първоинстанционния съд от 11 юни 2002 г.(2) Парламентът беше задължен да прекрати договора с жалбоподателя. След становището на Консултативния комитет по покупките и договорите Парламентът получи възможност да намери временно решение за период от шест месеца, за да се гарантира превозът на членовете на ЕП и да се започне процедура на договаряне. Този период от шест месеца трябваше да бъде използван за обявяване на нова покана за участие в търг.

В рамките на тази нова покана за участие в търг Парламентът се свърза с правната служба на Парламента, както и с компетентния френски орган, т.е. префектурата на Долен Рейн. Правната служба заяви, че превозът на членовете на ЕП с шофьор попада в обхвата на регламента относно превоза с наети лимузини с шофьор, т.е. по същество Указ 55-961 от 15 юли 1995 г. Тя също така признава, че таксиметровите дружества могат да подадат оферта, ако търгът се отнася до обществен транспорт с таксита и ако съответната разпоредба е спазена. В съответствие със становището на Правната служба на Европейския парламент и със съгласието на префектурата на Долен Рейн мандатът беше изготвен така, че да могат да се прилагат всички видове транспортни дружества (таксиметрови дружества и дружества за отдаване на автомобили под наем). Офертата е трябвало да бъде в съответствие с приложимите френски правни и регулаторни разпоредби. На 20 ноември 2002 г. това решение беше прието от квесторската колегия.

Следователно жалбоподателят греши, когато заявява, че Парламентът не е спазил френските законови и подзаконови разпоредби, тъй като всеки оферент е трябвало да докаже, че неговата оферта е в съответствие с приложимите правила (член 2 от специалните технически условия).

Що се отнася до член 4 от специалните технически условия, френският орган потвърди, че фактурирането на еднократни суми е законно за такситата при определени условия.

Що се отнася до другите твърдения на жалбоподателя, това са само предположения, дискредитиращи избраното дружество. Парламентът вече отговори на тези твърдения в писмата си до жалбоподателя от 20 и 26 март 2003 г. Всяка стъпка от процедурата беше проверена и на 5 декември 2002 г. тя получи положително становище от Консултативния комитет по покупките и договорите.

Избраното дружество е избрано, тъй като отговаря на всички критерии за подбор и възлагане и е представило икономически най-изгодната и най-квалифицираната оферта. Това дружество разполага с всички необходими разрешения и извършва дейността си в съответствие с различните приложими правила.

Забележки на жалбоподателя

Мненията на жалбоподателя могат да бъдат обобщени, както следва:

Що се отнася до тарифите с еднократна сума, Парламентът задължи оферентите да изберат обща разпоредба, която не е включена в регламента, приложим за тях, и която може да се прилага само за обществения транспорт на хора.

Що се отнася до регламента, приложим за обществения транспорт на хора, жалбоподателят отбелязва, че автомобилите, използвани за управление на членовете на ЕП, не се използват в съответствие с тяхната цел. Спечелилият оферент не е регистриран в категорията „транспорт на лица“. И накрая, използването на лимузини за Европейския парламент е изключено от регламента.

Що се отнася до регламента, приложим за наетите лимузини, водачите на спечелилия оферент не притежават свидетелство за управление на наети лимузини. Освен това те нямат предварителна поръчка за наемане с датата, часа, имената, броя на лицата и местоназначението на лицата.

Жалбоподателят твърди, че спечелилият оферент възлага пазара на подизпълнител на друго дружество.

Според жалбоподателя Парламентът се намира в същото положение, в което е бил изправен пред предишния договор, който е подписал с жалбоподателя и който е бил анулиран.

РЕШЕНИЕТО

1 Предварителни бележки

1.1 Жалбоподателят е ликвидатор на таксиметрово дружество, наречено „Coopérative Taxi Treize“, което е участвало в тръжна процедура, обявена от Европейския парламент за осигуряване на услуга за автомобили с шофьор за членовете на Европейския парламент по време на сесиите в Страсбург (PE VOIT-2002/20). Жалбоподателят твърди, че спечелилият оферент не спазва френското право. Той твърди, че договорът между Парламента и спечелилия оферент следва да бъде анулиран.

1.2 На напреднал етап от проверката Омбудсманът е разбрал, че спечелилият оферент предоставя на Омбудсмана и транспортни услуги на ad hoc основа. Омбудсманът информира жалбоподателя за това и го прикани да посочи дали желае омбудсманът да приключи разследването си или да прекрати разследването, без да вземе решение по същество. Жалбоподателят отговори, че желае Омбудсманът да приключи проверката и да вземе мотивирано решение.

1.3 Съгласно член 195 от Договора за ЕО Европейският омбудсман е оправомощен да получава жалби "относно случаи на лошо администриране в дейността на институциите или органите на Общността". Омбудсманът счита, че лошо администриране е налице, когато публичен орган не действа в съответствие с правило или принцип, които са задължителни за него. Следователно лошо управление може да се установи и когато става въпрос за изпълнението на задължения, произтичащи от договори, сключени от институциите или органите на Общностите.

Омбудсманът обаче счита, че обхватът на проверката, която може да извърши в такива случаи, по необходимост е ограничен. По-специално омбудсманът е на мнение, че той не следва да се стреми да определи дали е налице нарушение на договора от някоя от страните, ако въпросът е спорен. Този въпрос може да бъде разгледан ефективно само от компетентен съд, който ще има възможност да изслуша доводите на страните относно съответното национално право и да прецени противоречиви доказателства по всички спорни фактически въпроси.

1.4 Омбудсманът счита, че подобен подход е оправдан в настоящия случай, в който жалбоподателят твърди, че е налице нарушение на съответното национално право, уреждащо обществените поръчки. Поради това омбудсманът ще ограничи проверката си до проверка дали Парламентът е предоставил последователно описание на правното основание за своите действия и защо счита, че становището му относно позицията съгласно съответното национално право е обосновано.

2 Твърдяно неспазване на френското право

2.1 Жалбоподателят твърди, че спечелилият оферент не спазва френското право. Той твърди, че договорът между Парламента и спечелилия оферент следва да бъде отменен поради административни нередности и неспазване от страна на Европейския парламент на решенията на европейските съдилища. Той също така твърди, че превозът на членовете на ЕП следва да бъде организиран по такъв начин, че да е в съответствие с френското законодателство и да не вреди на никоя категория дружества за превоз на пътници.

2.2 Според Парламента жалбоподателят греши, когато заявява, че Парламентът не е спазил френските законови и подзаконови разпоредби, тъй като всеки оферент е трябвало да докаже, че офертата му е в съответствие с приложимите правила. Освен това избраното дружество разполага с всички необходими разрешения и извършва работата си в съответствие с различните приложими правила. Парламентът посочва, че преди да обяви новата оферта, той е поискал становището на своята правна служба и на компетентната френска администрация (префектурата на Долен Рейн), за да получи информация относно приложимите френски разпоредби и подходящото съдържание на мандата на офертата.

Европейският парламент приложи към становището си по жалбата становището на своята правна служба, както и кореспонденцията си с префектурата на Долен Рейн.

2.3 Омбудсманът първо посочва, че от решението на Първоинстанционния съд по дело T-365/00 (3) следва, че Европейският парламент няма право да организира частен извънградски пътнически автомобилен транспорт и че превозните средства, използвани за предоставяне на обществен превоз на хора с таксита, не могат да се използват за друг вид пътнически транспорт.

2.4 Омбудсманът внимателно проучи документацията, предоставена от жалбоподателя и Европейския парламент. Омбудсманът отбелязва, че Европейският парламент е изготвил въпросната оферта, така че да могат да кандидатстват всички видове транспортни дружества, и че офертата е възложена на оферента, който е представил това, което се счита за икономически най-изгодната оферта, в съответствие с член 10 от офертата. Тази компания наема лимузини с шофьор.

Омбудсманът също така отбелязва от документите, представени от Европейския парламент, че неговата позиция по отношение на търга изглежда се основава на правен анализ, че превозът на членове на ЕП в Страсбург попада в обхвата на френския регламент относно превоза в наети лимузини с шофьор и че таксиметровите дружества могат да представят оферта, при условие че търгът се отнася до обществения транспорт в таксита. Омбудсманът счита, че този анализ изглежда разумен. Омбудсманът отбелязва също така, че Парламентът е получил потвърждение от френски орган (префектурата на Долен Рейн), че еднократните тарифи за таксита могат да бъдат законосъобразни при определени условия.

2.5 Що се отнася до твърдението на жалбоподателя, че спечелилият оферент не спазва съответните разпоредби на френското право, по-специално Декрет No 55-961, омбудсманът припомня, че неговият мандат е ограничен до институциите и органите на Общността и че той няма правомощия да разследва дейностите на частни субекти. Омбудсманът отбелязва, че член 2 от специалните технически условия на офертата изисква от оферента да декларира, че услугите му се извършват в съответствие с френското право, и да докаже по всяко време, че неговият персонал спазва френското право. Омбудсманът не счита, че жалбоподателят е представил доказателства, че Европейският парламент не е спазил член 2 от страна на оферента.

2.6 С оглед на гореизложеното омбудсманът счита, че Парламентът е предоставил разумно описание на правното основание за своите действия и причините, поради които счита, че становището му относно правното положение е обосновано. Поради това Омбудсманът не констатира лошо управление. Омбудсманът посочва, че тази констатация не засяга правото на жалбоподателя да представи своя случай пред компетентен съд.

3 Заключение

Въз основа на проверките на омбудсмана по тази жалба изглежда, че не е имало лошо администриране от страна на Парламента. Омбудсманът приключва случая.

Председателят на Европейския парламент също ще бъде информиран за това решение.

Искрено ваш,

 

П. Никифорос Диамандурос

---

(1) Дело T-365/00, Alsace International Car Service SARL (AICS) срещу Европейския парламент, [2002] ECR II-02719.

(2) Дело T-365/00 Alsace International Car Service SARL (AICS) срещу Европейския парламент, [2002] ECR II-02719.

(3) Дело T-365/00, Alsace International Car Service SARL (AICS) срещу Европейския парламент, [2002] ECR II-02719.