Уважаеми г-н Х.,

На 17 юни 2002 г. получих жалба, изпратена от Вас, насочена към (1) Европейската агенция за възстановяване и (2) "Европейския стълб на мисията на ООН в Косово". На 17 и 18 юни 2002 г. Вие ми изпратихте редица документи във връзка с тази жалба. С електронно писмо от 27 юни 2002 г. Вие ме информирахте, че Вашата жалба относно стълба на ЕС е насочена към Европейската комисия. За да се опростят нещата, тази жалба впоследствие беше отделена от горепосочената жалба и получи нова референция (1256/2002/GG).

На 19 юни 2002 г. препратих жалбата до директора на Европейската агенция за възстановяване. Агенцията изпрати становището си на 31 октомври 2002 г. заедно с пет приложения.

Като се има предвид, че на пръв поглед становището съдържа материал, който може да се счита за поверителен, инструктирах поверените ми служби да попитат Агенцията дали счита, че становището съдържа данни, които не следва да бъдат разкривани. В отговор на това запитване, изпратено на 6 ноември 2002 г., Агенцията ме информира на 8 ноември 2002 г., че трябва да поискам становището на Европейската служба за борба с измамите (OLAF), автор на документите, съдържащи се в приложения 3 и 4 към становището, преди да Ви разкрия тези документи.

На 13 ноември 2002 г. изпратих писмо до Агенцията и я помолих да изясни въпроса до 23 ноември 2002 г., като посочих, че ако съответните документи бъдат третирани като поверителни, те ще бъдат върнати на Агенцията и не могат да бъдат използвани в настоящото разследване. Вие бяхте съответно уведомени в писмо, изпратено същия ден, в което Ви поканих да направите забележки по становището на Агенцията, ако желаете, най-късно до 31 декември 2002 г.

С факс, изпратен на 20 ноември 2002 г., Агенцията ме уведоми, че иска потвърждение от OLAF, че съответните документи са с чувствителен характер и не могат да бъдат оповестени, докато разследванията на OLAF не приключат. Поради това на 12 декември 2002 г. върнах съответните документи на Агенцията и я уведомих, че тези документи няма да бъдат разгледани в рамките на настоящото разследване. Вие бяхте съответно уведомени в писмо, изпратено същия ден. Заедно с настоящото писмо Ви изпратих копие от допълнително писмо от Агенцията от 6 декември във връзка с Вашата жалба.

Изглежда, че не са получени коментари от Вас.

Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултатите от направените проучвания.

Жалбата

Според жалбата жалбоподателят е работил като консултант в Косово въз основа на два договора.

Първият договор (Договор за услуги No 99/KOS04/03/001) се отнася до проект, озаглавен „ATA за експерт по управление на проекти в областта на отпадъците, водите и канализацията“. То е подписано от жалбоподателя и Европейската комисия на 26 януари 2000 г. Съгласно член 5 от договора на жалбоподателя е трябвало да бъде изплатено възнаграждение в размер до 196 970 € за неговите услуги. Член 6, параграф 1 от договора предвижда, че плащанията се извършват „когато услугите са изпълнени по удовлетворителен за възлагащия орган начин“. В член 6, параграф 2 се посочва, че възнаграждението се изплаща на тримесечни вноски „след представяне на фактура и одобрение от възлагащия орган на изискваните доклади и работа, както е определено в техническото задание. Последното плащане (баланс) се изплаща в срок от 60 дни от приемането на окончателния доклад от възлагащия орган.“

Съгласно допълнение No 1 към този договор, който впоследствие е подписан от жалбоподателя и Европейската агенция за възстановяване (която изглежда е поела договора от Комисията), максималното възнаграждение е увеличено на 268 090 евро.

На 12 юли 2001 г. жалбоподателят подава до Агенцията искане за окончателно плащане в размер на 59 387 €. Според жалбоподателя е имало спор за това как и от кого трябва да бъде платено на един от сътрудниците на жалбоподателя, което се отнася до обща сума от приблизително 5 000 евро. Жалбоподателят твърди, че по причини, които са неизвестни и никога не са му били съобщени, Агенцията е решила да отнесе случая до Европейската служба за борба с измамите (OLAF), като използва тази процедура, за да задържи остатъка от безспорното и дължимо плащане в размер на близо 50 000 евро.

Вторият договор („Експерт на Надзорния съвет в Прищина – 99/KOS04/03/016“) е подписан от жалбоподателя и Агенцията на 1 август 2001 г. Съгласно член 3 от договора максималната стойност на поръчката е била 70 500 евро.

На 28 февруари 2002 г. жалбоподателят иска от Агенцията да извърши второ междинно плащане в размер на 19 387 € и окончателно плащане в размер на 7 050 €. Според жалбоподателя е имало спор относно броя на дните, през които е работил, което се е отнасяло до сума от приблизително 8000 EUR.

Жалбоподателят твърди, че Агенцията следва бързо да приключи прегледа на неговите фактури и да плати съответните суми.

Задачата

В становището си Европейската агенция за възстановяване направи следните коментари:

Агенцията е спряла плащанията по двата разглеждани договора поради установени аномалии по отношение на представянето на фактурите. Към днешна дата Агенцията не е получила задоволителни отговори от жалбоподателя на запитванията, които Агенцията му е отправила. Напротив, Агенцията е получила от Временната административна мисия на ООН в Косово (UNMIK), и по-специално от нейния стълб на ЕС (частта от администрацията на ООН, в която е бил ангажиран жалбоподателят), информация, която е дала основание за подозрение за евентуални измамни намерения на жалбоподателя. Информацията е била свързана с нередности, които са били от такова естество, че Агенцията е решила да препрати случая на OLAF. Копие от писмото на Агенцията до OLAF от 12 декември 2001 г. (без приложенията към него), в което са обобщени въпросите относно предполагаемите нередности, е приложено към становището на Агенцията.

По време на собственото си разследване OLAF е открила други нередности, които потенциално са свързани с дейността на жалбоподателя в Косово, и тези нередности може да са възникнали, докато той е бил по договор с Агенцията. Тези други сериозни нередности са свързани с превод на около 4 500 000 € по банкова сметка в Гибралтар. Това прехвърляне е свързано с плащане за износ на електроенергия от Косово за Сърбия. Жалбоподателят е управлявал процедурата по износ от името на ЮНМИК.

Освен това имаше известни съмнения по отношение на академичните квалификации на жалбоподателя, които понастоящем се проверяват от OLAF съвместно с ЮНМИК.

Собственият финансов контрольор на Европейската комисия, назначен на пълно работно време в Агенцията, впоследствие реши на 14 юли (1) 2002 г. да спре плащанията по двата договора. Следователно неизплатените суми ще останат задържани, докато Агенцията и финансовият контрольор получат заключенията на OLAF, която е започнала външно разследване на горепосочените договори на 1 февруари 2002 г.

Жалбоподателят е бил уведомен с електронно писмо, изпратено на 12 октомври 2001 г., че фактурата му ще бъде задържана до разрешаването на въпросите. Освен това на 10 юли 2002 г. той е уведомен, че Агенцията е поискала разследване от OLAF.

На 6 декември 2002 г. Агенцията изпраща на омбудсмана прессъобщение, публикувано на 5 декември 2002 г. от г-н Bearpark от ЮНМИК. Според това прессъобщение жалбоподателят е бил арестуван на 4 декември 2002 г. и съдебният процес ще продължи.

Не бяха получени коментари от жалбоподателя.

РЕШЕНИЕТО

1.1 Европейската агенция за възстановяване е приложила пет документа към становището си по това дело. Впоследствие тя информира омбудсмана, че становището на Европейската служба за борба с измамите (OLAF), автор на документите, съдържащи се в приложения 3 и 4 към становището, следва да бъде поискано преди оповестяването на тези документи.

1.2 Поради това омбудсманът изпрати писмо до Агенцията и поиска от нея да изясни въпроса до 23 ноември 2002 г., като посочи, че ако съответните документи бъдат третирани като поверителни, те ще бъдат върнати на Агенцията и не могат да бъдат използвани в настоящото разследване.

1.3 При тези обстоятелства омбудсманът реши да върне съответните документи на Агенцията. Следователно тези документи няма да бъдат разглеждани в настоящото разследване.

2.1 Жалбоподателят, консултант, е извършил работа в Косово за Европейската агенция за възстановяване въз основа на два договора, подписани съответно през 2000 г. (Договор No 99/KOS04/03/001) и 2001 г. (Договор No 99/KOS04/03/016). Според жалбоподателя Агенцията не е приключила прегледа на фактурите му (от 12 юли 2001 г. и от 28 февруари 2002 г.) и не е изплатила дължимите суми. Жалбоподателят твърди, че Агенцията все още му дължи около 80 000 €.

2.2 Агенцията посочва, че плащанията по въпросните два договора са били спрени поради установени аномалии по отношение на представянето на фактурите и че все още не са получени задоволителни отговори от жалбоподателя на запитванията на Агенцията. Според Агенцията последната освен това е получила информация от Временната административна мисия на ООН в Косово (UNMIK), която е дала основание за подозрения за евентуални измамни намерения на жалбоподателя. Все пак според Агенцията информацията е свързана с нередности от такова естество, че Агенцията е решила да препрати случая на Европейската служба за борба с измамите (OLAF). На 1 февруари 2002 г. OLAF реши да започне външно разследване на горепосочените договори. Агенцията посочва, че по време на собственото си разследване OLAF е открила сериозни други нередности, които потенциално са свързани с дейността на жалбоподателя в Косово. Тези други нередности са свързани с превод на около 4 500 000 € по банкова сметка в Гибралтар. След това компетентният финансов контрольор е решил да спре плащанията по двата договора, докато не станат известни резултатите от разследванията на OLAF.

2.3 Настоящата жалба се отнася до задълженията, произтичащи от договори, сключени между Агенцията (2) и жалбоподателя.

2.4 Съгласно член 195 от Договора за ЕО Европейският омбудсман е оправомощен да получава жалби "относно случаи на лошо администриране в дейността на институциите или органите на Общността". Омбудсманът счита, че лошо администриране е налице, когато публичен орган не действа в съответствие с правило или принцип, които са задължителни за него (3). Следователно лошо управление може да се установи и когато става въпрос за изпълнението на задължения, произтичащи от договори, сключени от институциите или органите на Общностите.

2.5 Омбудсманът обаче счита, че обхватът на проверката, която може да извърши в такива случаи, по необходимост е ограничен. По-специално омбудсманът е на мнение, че той не следва да се стреми да определи дали е налице нарушение на договора от някоя от страните, ако въпросът е спорен. Този въпрос може да бъде разгледан ефективно само от компетентен съд, който ще има възможност да изслуша доводите на страните относно съответното национално право и да прецени противоречиви доказателства по всички спорни фактически въпроси.

2.6 Поради това Омбудсманът счита, че в случаите, свързани с договорни спорове, е оправдано неговото разследване да се ограничи до проверка дали институцията или органът на Общността са му предоставили последователно и разумно изложение на правното основание за своите действия и защо счита, че становището му относно договорното положение е обосновано. Ако случаят е такъв, омбудсманът ще заключи, че неговата проверка не е разкрила случай на лошо администриране. Това заключение няма да засегне правото на страните договорният им спор да бъде разгледан и официално разрешен от компетентен съд.

2.7 В настоящия случай Агенцията е представила последователно и разумно изложение на причините, поради които счита, че твърденията на жалбоподателя не могат да бъдат изпълнени за момента.

2.8 При тези обстоятелства изглежда, че няма лошо администриране от страна на Агенцията.

Въз основа на проверките на омбудсмана по тази жалба изглежда, че не е имало лошо администриране от страна на Европейската агенция за възстановяване. Омбудсманът приключва случая.

Директорът на Агенцията също ще бъде информиран за това решение.

Искрено ваш,

Якоб СЬОДЕРМАН

(1) "юли" вероятно следва да се чете "юни", тъй като документът, на който се позовава Агенцията в този контекст, е от 14 юни 2002 г.

(2) Първият договор първоначално е бил сключен от Европейската комисия, но впоследствие е поет от Агенцията.

(3) Вж. Годишен доклад за 1997 г., стр. 22.