Уважаеми г-н Х.,

На 22 януари и 28 февруари 2002 г. сте подали жалба до Европейския омбудсман относно ограничения достъп на граждани до Европейския парламент.

На 9 април 2002 г. препратих жалбата до председателя на Парламента. Парламентът изпрати становището си на 23 май 2002 г. и аз Ви го препратих с покана да направите забележки, ако желаете. Изглежда, че не са получени коментари от Вас.

Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултатите от направените проучвания.

Жалбата

На жалбоподателя е бил отказан достъп до помещенията на Европейския парламент, когато е искал да присъства на заседание на комисията по околна среда, обществено здраве и политика за защита на потребителите на 22 януари 2002 г. Предоставената на жалбоподателя причина е, че с оглед на нападенията от 11 септември 2001 г. в Ню Йорк на гражданите ще бъде разрешено да влизат само ако могат да представят лична писмена покана.

Жалбоподателят твърди, че отказът да му се предостави достъп до Парламента и заедно с него до заседанието на комисията представлява непропорционално ограничение на правата на гражданите да участват в демократичния процес на вземане на решения.

Задачата

В обобщение Парламентът изтъква следното:

С оглед на нападенията от 11 септември 2001 г. в Ню Йорк и заплахите, породени от тероризма в Европа, Бюрото на Парламента реши да засили предпазните мерки за сигурност, като на 3 октомври 2001 г. прие редица временни мерки.

Една от тези мерки премахна възможността, предлагана преди това на посетителите, да могат да присъстват на заседанията на комисиите на Парламента без предварителна покана от член на Парламента или от секретариата на комисията.

На 27 февруари 2002 г. Бюрото преразгледа своята оценка на въпросите, свързани със сигурността. Той стигна до заключението, че засилените мерки за сигурност следва да останат в сила. Парламентът обаче няма желание да налага постоянни ограничения на политиката си на откритост, с която остава ангажиран, и поради това понастоящем проучва възможността за премахване на ограниченията за достъп, посочени от жалбоподателя. Осъществяването на тази цел ще зависи от въвеждането на технически, финансови и човешки ресурси, които ще позволят на Парламента да работи с възможно най-отворена политика, като същевременно гарантира достатъчно ниво на сигурност.

До създаването на тези условия няма пречка всеки гражданин, който желае да присъства на заседание на комисия на Парламента, да поиска разрешение от член на ЕП или от секретариата на комисията.

Не бяха получени коментари от жалбоподателя.

РЕШЕНИЕТО

1.1 Жалбоподателят твърди, че отказът на Европейския парламент да му предостави достъп до своите помещения, за да присъства на заседание на комисията без предварителна покана от член на ЕП или член на секретариата на комисията, представлява непропорционално ограничение на правата на гражданите да участват в демократичния процес на вземане на решения.

1.2 В становището си Европейският парламент посочва, че с оглед на нападенията от 11 септември 2001 г. в Ню Йорк и заплахите, породени от тероризма в Европа, Бюрото на Парламента е решило да затегне предпазните мерки за сигурност, като приеме редица временни мерки. Една от тези мерки премахна възможността за участие в заседанията на комисията без предварителна покана. Освен това Парламентът заявява, че не желае да налага постоянни ограничения на политиката си на откритост, с която остава ангажиран, и поради това понастоящем проучва възможността за премахване на ограниченията за достъп, посочени от жалбоподателя.

1.3 Омбудсманът припомня, че съгласно член 171 от своя Правилник за дейността Европейският парламент гарантира максимална прозрачност на своите дейности и неговите комисии обикновено заседават публично.

1.4 Омбудсманът отбелязва, че съгласно установената съдебна практика на съдилищата на Общността принципът на пропорционалност изисква мерките, приети от институция на Общността, да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигане на легитимните ѝ цели и че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с преследваните цели.

1.5 Омбудсманът отбелязва също така, че допълнителните мерки за сигурност, предприети от Европейския парламент, не възпрепятстват членовете на обществеността да присъстват на заседанията на комисията, а по същество изискват от тях да подадат предварително заявление до член на ЕП или член на секретариата на комисията за покана за това.

1.6 Като се има предвид временният му характер, омбудсманът счита, че оспорваната мярка може разумно да се счита за подходяща за постигане на легитимната цел за осигуряване на адекватна сигурност в помещенията на Европейския парламент, докато Европейският парламент активно проучва възможността за алтернативни начини за постигане на тази цел. Освен това омбудсманът не разполага с никакви доказателства, които да показват, че искането за покана за участие в заседание на комисията би било неоснователно или произволно отхвърлено. При тези обстоятелства омбудсманът не счита, че Европейският парламент е действал в нарушение на принципа на пропорционалност. Поради това омбудсманът не констатира лошо управление от страна на Европейския парламент.

Въз основа на проверките на омбудсмана по тази жалба изглежда, че не е имало лошо администриране от страна на Парламента. Омбудсманът приключва случая.

Председателят на Парламента също ще бъде информиран за това решение.

Искрено ваш,

Якоб СЬОДЕРМАН