Уважаеми г-н Б.,

На 7 януари 2002 г. сте подали жалба до Европейския омбудсман от името на Вашето дружество относно предполагаема липса на адекватен отговор от страна на Европейската комисия на исканията за информация.

На 23 януари 2002 г. препратих жалбата до председателя на Европейската комисия. Комисията представя становището си на 5 април 2002 г. Препратих Ви я с покана за представяне на коментари, която Вие изпратихте по електронна поща на 28 май 2002 г.

Отбелязвам също така следната кореспонденция, свързана с Вашата жалба:

На 18 февруари 2002 г. изпратихте електронно писмо, в което поискахте от мен да Ви предоставя информацията, която поискахте от Комисията. На 6 март 2002 г. отговорих на Вашето искане.

На 19 март 2002 г. членът на ЕП Диана Уолис попита за състоянието на моето разследване на Вашата жалба. Отговорих на члена на ЕП Уолис с писмо от 16 април 2002 г.

На 14 октомври 2002 г. изпратихте електронно писмо, в което поискахте от мен да Ви предоставя документи, които изглежда са документи на Комисията или на Министерския съвет. С писмо от 30 октомври 2002 г. отговорих на Вашето искане.

Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултатите от направените проучвания.

Жалбата

Жалбата е подадена през януари 2002 г. Жалбоподателят е направил твърдения от името на своето дружество, британски производител на конопени продукти.

Жалбоподателят заяви, че безуспешно се е опитал да получи достъп до цялата информация, свързана с предложение COM (1999) 576, включително всички препоръки на трети страни, и предложения Регламент (ЕО) 1093/2001. Предложение COM (1999) 576 се отнася до общата организация на пазара на лен и коноп за влакно. Регламент (ЕО) No 1093/2001 определя подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) No 1673/2000 на Съвета относно общата организация на пазарите на лен и коноп за влакно.

Жалбоподателят заяви, че повече от две години се е опитвал да получи достъп до информацията. Той се е свързал с местния Euro Info Centre, който според жалбоподателя не е бил в състояние да му предостави информацията. Той се е оплакал от това и Евроинфо центърът го е посъветвал да се свърже с Европейския омбудсман.

Първоначално жалбоподателят е отхвърлил съвета на Euro Info Centre да се свърже с Европейския омбудсман, тъй като е счел, че омбудсманът е „част от същата организация“ като Комисията. Въпреки това Евроинфо център повтори становището си, като насочи жалбоподателя към лесния процес на подаване на жалба по електронен път чрез началната страница на омбудсмана.

В обобщение жалбоподателят направи следното твърдение и претенция:

1. Жалбоподателят твърди, че Комисията не е отговорила положително на неговите искания за цялата информация, свързана с предложение COM (1999) 576, включително всички препоръки на трети страни, и предложения Регламент (ЕО) 1093/2001, както и друга информация, която той се е опитвал да получи чрез своя местен Евро информационен център през последните две години.

2. Жалбоподателят е поискал обезщетение за настоящата липса или отказ на информация. Той твърди, че непредоставянето на информацията е направило дружеството му неспособно да взема определени политически решения.

Задачата

Становище на Комисията

Жалбата беше препратена на Комисията. Комисията представи накратко следното становище:

1. Евро Инфо Центрове

Евро Инфо Центровете са създадени през 1987 г. Те предоставят информация и помощ на предприятията в държавите членки и някои трети държави и служат като интерфейс между европейските институции и малките и средните предприятия.

2. Жалбата

- 20 април 2001 г.: Евро информационен център

Жалбоподателят се е обадил по телефона на въпросния Евро информационен център, като е заявил, че търси подробности за лицата, отговорни за вземането на решения, свързани с предложение COM (1999) 576.

Незабавно е била резервирана среща с жалбоподателя. Областта на законодателството се оказа сложна. Европейският информационен център прекара три часа в намиране на информация за базата данни Prelex. Информацията беше изпратена на жалбоподателя заедно с писмо, в което се обяснява, че могат да бъдат направени допълнителни проучвания на информацията за такса. В писмото се потвърждава и планираната среща с жалбоподателя.

- 26 април 2001 г.: срещата с жалбоподателя

Жалбоподателят изрази загриженост, че е имало умишлен опит от страна на институциите на ЕС да прикрият информация, свързана с конопената промишленост, и че тези опити може да са част от общи опити за възпрепятстване на конопената промишленост. Служителите на Евроинфо центъра се опитаха: а) да разберат опасенията на жалбоподателя и б) да го уверят, че ако може да уточни какви документи изисква, Евроинфо центърът ще положи всички усилия да ги намери.

Евроинфо центърът обаче счита, че тъй като не е отправено конкретно и ясно искане за информация, той не е в състояние да окаже допълнителна помощ на жалбоподателя.

1 май 2001 г.

Евроинфо центърът е изпратил на жалбоподателя списък със съответните уебсайтове, които изглежда са от значение за нуждите му от информация.

24 юли 2001 г.

Жалбоподателят е изпратил писмо до Комисията в Брюксел. Получаването на писмото му е потвърдено на 7 септември 2001 г. Генерална дирекция „Земеделие“ посочи, че е необходимо повече време, за да се отговори на искането на жалбоподателя.

14 септември 2001 г.

Жалбоподателят се е свързал с Евроинфо центъра, за да попита дали има срок за отговор до гражданите от страна на Европейския парламент. Евроинфо центърът предостави на жалбоподателя съответната информация.

10 декември 2001 г.

Евроинфо центърът се е свързал с местния член на ЕП на жалбоподателя, който също е кореспондирал с жалбоподателя относно неговите искания за информация. Кабинетът на члена на ЕП информира Евроинфо центъра, че също има проблеми с идентифицирането на точно каква информация търси жалбоподателят.

20 декември 2001 г.

Европейският информационен център посъветва жалбоподателя да се свърже с Европейския омбудсман, ако счита, че исканията му за информация не са били разгледани по подходящ начин.

5 март 2002 г.

Генерална дирекция „Земеделие“ на Комисията отговори на искането за информация на жалбоподателя от 24 юли 2001 г. Това забавяне се дължи на вътрешна грешка. Отговорът на жалбоподателя всъщност е бил изготвен навреме, но поради достойно за съжаление недоразумение отговорът не е бил изпратен на жалбоподателя.

В становището си Комисията се извини за тази грешка, за която научи, след като получи жалбата, отправена до омбудсмана.

Комисията приложи копия от кореспонденцията, свързана с жалбоподателя.

Забележки на жалбоподателя

Становището на Комисията беше препратено на жалбоподателя, който представи следните коментари.

Жалбоподателят счита, че „в най-добрия случай е налице небрежност, а в най-лошия — възпрепятстване“. Кореспонденцията, приложена към становището на Комисията, е „малка извадка от работата, която свърших, опитвайки се да извлека информация, на която имам законно право, а вие имате законно право да предоставяте“.

РЕШЕНИЕТО

1 Предварителни бележки

1.1 С писма от 18 февруари 2002 г. и 14 октомври 2002 г. жалбоподателят е поискал от Европейския омбудсман да му предостави документи, съхранявани от Комисията и/или Съвета. Наблюденията на жалбоподателя изглежда потвърждават, че според него омбудсманът има правомощия да му предоставя документи, държани от други институции на Общността.

1.2 Омбудсманът отговори на исканията на жалбоподателя, посочени по-горе, като го информира, че омбудсманът няма правомощия да предоставя на физически лица документи, държани от други институции или органи на Общността, нито има правомощия да принуждава тези институции или органи да предоставят на физически лица документи.

2 Непредоставяне на отговор на искания за информация

2.1 Жалбоподателят прави твърдения от името на своето дружество, британски производител на конопени продукти. Той твърди, че Комисията не е отговорила положително на неговите искания за цялата информация, свързана с предложение COM (1999) 576, включително всички препоръки на трети страни, и предложения Регламент (ЕО) 1093/2001, както и друга информация, която той се е опитал да получи чрез своя местен Евро информационен център през двете години, предхождащи жалбата му.

2.2 В становището си Комисията подробно описва начина, по който въпросният европейски информационен център е положил усилия да помогне на жалбоподателя. Евроинфо центърът е предоставил пряко информация на жалбоподателя, организирал е среща с него, предложил е да извърши допълнителни търсения и е дал съвети за това как самият жалбоподател може да извърши допълнителни търсения. Тя също така си кореспондира с местния член на ЕП на жалбоподателя, с когото жалбоподателят се е свързал при подобни искания за информация, за да сътрудничи при идентифицирането на информацията, която жалбоподателят желае да получи. Когато жалбоподателят е останал недоволен от тези усилия, Евроинфо център е посъветвал жалбоподателя да подаде жалба до Европейския омбудсман.

Що се отнася до исканията за информация на жалбоподателя от 24 юли 2001 г., настоящата жалба накара Комисията да установи, че не е получен отговор. Комисията обясни, че това се дължи на вътрешно недоразумение. Накрая на 5 март 2002 г. на жалбоподателя е изпратен отговор. Комисията напълно призна, че това забавяне от повече от седем месеца е неприемливо. Тя се извини на жалбоподателя в хода на настоящото разследване.

2.3 Релевантният въпрос в настоящия случай е дали Комисията е изпълнила задължението си да даде подходящ отговор на искането за информация на жалбоподателя (1).

Според материалите, предоставени на омбудсмана, Евроинфо центърът е положил значителни усилия, за да предостави на жалбоподателя информацията, която той изглежда е поискал. Следователно доказателствата сочат, че Euro Info Centre е изпълнил задължението да даде подходящ отговор на искането за информация на жалбоподателя.

По отношение на забавения отговор от Генералната дирекция на Комисията в Брюксел на искането за информация на жалбоподателя от 24 юли 2001 г., омбудсманът отбелязва, че Комисията най-накрая е отговорила на 5 март 2002 г. Освен това Комисията се извини официално на жалбоподателя за това забавяне. Въз основа на фактите по случая тези стъпки са подходящи коригиращи мерки.

Въз основа на това омбудсманът счита, че изглежда няма лошо администриране от страна на Комисията.

3 Искане за обезщетение

3.1 Жалбоподателят претендира обезщетение за липса или отказ на информация. Той твърди, че непредоставянето на информацията е направило неговото дружество неспособно да взема определени политически решения.

3.2 С оглед на горните заключения на омбудсмана относно твърдението на жалбоподателя, изглежда не е необходимо да се извършва допълнително проучване на това твърдение.

4 Заключение

Въз основа на проверките на омбудсмана по тази жалба изглежда, че не е налице лошо администриране от страна на Комисията. Омбудсманът приключва случая.

Председателят на Европейската комисия също ще бъде информиран за това решение.

Искрено ваш,

 

Якоб СЬОДЕРМАН

---

(1) Вж. Кодекса на Комисията за добро поведение на администрацията (член 4 „Разглеждане на запитвания: Комисията се ангажира да отговаря на запитванията по най-подходящия начин и възможно най-бързо“ и „Качествено обслужване: Обществеността основателно очаква качествена услуга и администрация, която е отворена, достъпна...."), публикувана в Официален вестник на Европейските общности: ОВ 20.10.2000 г., L 267. Вж. също член 22 от Европейския кодекс за добро поведение на администрацията, представен от омбудсмана и одобрен от Европейския парламент в неговата резолюция от 6 септември 2001 г. (C5-0438/2000 - 2000/2212 (COS)): „Длъжностното лице ... предоставя на членовете на обществеността информацията, която те поискат.“. Кодексът на омбудсмана е достъпен на уебсайта на омбудсмана (http://www.ombudsman.europa.eu).