Обстоятелства, предхождащи жалбата

1. На 23 юни 2016 г. мнозинството от електората на Обединеното кралство, който гласува на референдума в Обединеното кралство относно членството в Европейския съюз, реши да напусне ЕС. На 29 март 2017 г. Обединеното кралство започна официалния процес на оттегляне, като уведоми Европейския съвет за намерението си да напусне ЕС. Това задейства процедурата за оттегляне на държава членка от Съюза, като започна двугодишно отброяване до оттеглянето ^[1].

2. По искане на Обединеното кралство Европейският съвет постигна съгласие да удължи този двегодишен период ^[2] първо на 21 март 2019 г. до 22 май 2019 г.^[3], след това на 10 април 2019 г. до 31 октомври 2019 г. На 19 октомври 2019 г. Европейският съвет постигна съгласие за ново удължаване на този срок до 31 януари. На 24 януари 2020 г. Обединеното кралство и ЕС подписаха Споразумението за оттегляне. На 1 февруари 2020 г. Обединеното кралство стана трета държава.

3. Проверката на омбудсмана се отнасяше до отказа на искане за публичен достъп до бележка, издадена през януари 2019 г. от Правната служба на Европейската комисия, относно преговорите за оттегляне между ЕС и Обединеното кралство. В бележката са представени правни съображения, които трябва да бъдат взети предвид при сценарий, при който до 29 март 2019 г. не е сключено споразумение за оттегляне и поради това Европейският съвет може да предвиди удължаване на двугодишния срок, предвиден в Договорите за ЕС.

4. На 20 март 2019 г. жалбоподателят поиска публичен достъп до „вътрешна оценка на Европейската комисия, наред с другото относно вариантите за удължаване във връзка с Брексит“от Европейската комисия. Комисията информира жалбоподателя, че е установила бележка от 17 януари 2019 г. на Правната служба на вниманието на кабинета на председателя на Европейската комисия, озаглавена „Брексит— правни съображения относно евентуално удължаване на двугодишния период“.

5. С потвърдителното си решение от 6 септември 2019 г. Комисията отказва достъп до искания документ. Тя заяви, че съображенията на нейната правна служба, съдържащи се в искания документ, продължават да бъдат актуални и изключително чувствителни, тъй като към този момент ЕС все още не е сключил споразумение за оттегляне с Обединеното кралство. Комисията заяви, че оповестяването би оказало сериозно въздействие върху интереса на Комисията да търси и получава правни съвети. Според Комисията оповестяването на този поискан документ би засегнало и нейния процес на вземане на решения ^[4] и защитата на обществения интерес по отношение на международните отношения ^[5].

6. Недоволен от това решение, жалбоподателят се обръща към омбудсмана на 9 септември 2019 г.

Предложението на омбудсмана за решение

7. На 25 октомври 2019 г. омбудсманът направи предложение за решение по жалбата. Тя заяви пред Комисията, че приема, че части от бележката съдържат съвети, които остават много чувствителни. Бележката обаче съдържаше и съвети, свързани с правните последици от непровеждането на избори за Европейски парламент в Обединеното кралство, докато Обединеното кралство остава държава — членка на ЕС. Омбудсманът прие, че това становище може да е било чувствително към момента на издаване на бележката на 17 януари 2019 г. и до момента, в който Обединеното кралство реши да проведе избори за Европейски парламент. Когато обаче Комисията прие своето потвърдително решение няколко месеца след изборите, това становище вече не беше актуално. Поради това омбудсманът счете, че тогава не е имало разумно предвидима заплаха за защитата на правните становища, която да обоснове отказ за оповестяване на тези части от докладната записка.

8. По същите причини омбудсманът счита, че процесът на вземане на решения и международните отношения на Комисията вече няма да бъдат изложени на риск от подкопаване чрез оповестяване на тези части от искания документ. Омбудсманът отбеляза, че Комисията като цяло е показала високо равнище на прозрачност в преговорите за оттегляне, което тя приветства.^[6] Тази прозрачност служи за повишаване на легитимността на Комисията и ЕС в преговорния процес, което има сериозни и широкообхватни последици за милиони граждани и предприятия в ЕС.

9. В съответствие с този ангажимент за прозрачност Омбудсманът предложи Комисията да публикува конкретни части от съветите, които вече няма да накърняват защитените интереси.

10. Омбудсманът изразява съжаление, че Комисията не е предоставила частичен достъп до исканите документи вследствие на нейното предложение.

11. В отговора си от 19 февруари 2020 г. Комисията заяви, че е преразгледала частите от документа, които според Омбудсмана следва да бъдат оповестени. Становищата и препоръките, изразени в настоящия документ, остават актуални и чувствителни, тъй като споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС не беше сключено към момента на приемане на потвърдителното решение.

12. Комисията признава, че в редица точки от бележката се анализират различни сценарии относно събитие, което вече се е случило към момента на приемане на потвърдителното решение. Според Комисията обаче това не означава, че подобни правни съображения вече не са валидни или чувствителни. Въпреки че ЕС счете преговорите по споразумението за оттегляне за приключени, към този момент процесът на вземане на решения относно оттеглянето на Обединеното кралство, включително възможността за удължаване на двугодишния срок, все още не беше приключил. Поради това правният анализ, съдържащ се в искания документ, все още беше от значение за евентуални бъдещи решения на Европейския съвет относно оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС.

13. Накрая Комисията отбеляза, че обсъжданията по споразумението за оттегляне се отнасят до бъдещите международни отношения на ЕС, тъй като ще бъдат сключени едно или повече международни споразумения с Обединеното кралство. При тези обстоятелства оповестяването на искания документ би създало риск от засягане на споразумението(ята) относно рамката на бъдещите отношения с Обединеното кралство.

14. В коментара си относно отговора на Комисията на предложението на омбудсмана за решение жалбоподателят заяви, че като се има предвид, че Обединеното кралство напусна Европейския съюз на 31 януари 2020 г., вече не е възможно допълнително удължаване на срока за оттегляне. Поради това беше ясно, че позициите и препоръките, съдържащи се в документа относно евентуалното удължаване на двугодишния срок, вече не са актуални.

Оценка на омбудсмана след отхвърлянето от страна на Комисията на нейното предложение за решение

15. Комисията издаде своето потвърдително решение на 6 септември 2019 г. Омбудсманът признава, че в началото на септември 2019 г. процесът на вземане на решения относно оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС, включително евентуалното допълнително удължаване на двугодишния срок за оттеглянето, все още продължава. Поради това омбудсманът счита, че решението на Комисията да не предостави достъп до искания документ е било обосновано към момента на потвърждаващото решение.

16. Комисията обаче отговори на предложението на омбудсмана за решение на 19 февруари 2020 г. По това време Обединеното кралство се оттегли от ЕС. Въпреки че Омбудсманът оценява факта, че все още предстои да бъдат договорени много чувствителни въпроси с Обединеното кралство, е ясно, че част от редактирания текст се отнася до въпроси, които не могат да възникнат отново. Следователно поне някои от редакциите, които са били обосновани към момента на потвърждаващото решение, вече не са валидни.

17. Омбудсманът отбелязва, че в отговора си Комисията заявява, че е извършила повторна оценка на частите от документа, които тя е предложила да бъдат оповестени. Омбудсманът приветства факта, че е извършена повторна оценка, но с разочарование отбелязва, че Комисията е стигнала до абсолютно същото заключение, въпреки променените обстоятелства. Тя поддържа позицията си, че ако бъде подадено ново искане за публичен достъп до този документ, е малко вероятно приложените изключения все пак да оправдаят задържането на целия документ.

18. Омбудсманът обаче признава, че тъй като отказът на Комисията е обоснован от гледна точка на правилата на Съюза относно публичния достъп до документи към момента на потвърждаващото решение, това решение не е опорочено от лошо администриране. Тя отбелязва, че жалбоподателят в този случай може да подаде ново искане за достъп до документа. Такова заявление би изисквало от Комисията да разгледа отново дали пълният отказ на публичен достъп продължава да бъде обоснован с оглед на междувременно настъпила промяна в правното или фактическото положение ^[7].

Заключение

Въз основа на проверката омбудсманът приключва случая със следното заключение:

Европейската комисия не е допуснала лошо администриране в официалното си решение да не предостави публичен достъп до искания документ.

Жалбоподателят и Европейската комисия ще бъдат уведомени за това решение.

Емили О'Райли

Европейски омбудсман

Страсбург, 24.6.2020 г.

[1] Член 50 от Договора за Европейския съюз (ДЕС).

[2] Съгласно член 50, параграф 3 от ДЕС.

[3] В случай че Камарата на общините одобри споразумението за оттегляне до 29 март 2019 г.

[4] Член 4, параграф 3 от Регламент 1049/2001.

[5] Член 4, параграф 1, буква а), трето тире от Регламент 1049/2001.

[6] Вж. например заключителната бележка относно стратегическата инициатива с Европейската комисия във връзка с преговорите за оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС (SI/1/2017/KR).

[7] Решение на Общия съд от 11 юли 2018 г. по дело T-644/16, ClientEarth/Комисия, точка 67; решение на Съда от 26 януари 2010 г. по дело C-362/08, Internationaler Hilfsfonds/Комисия