Обстоятелства, предхождащи жалбата

1. На 23 юни 2016 г. мнозинството от избирателите в Обединеното кралство, гласували на референдума в Обединеното кралство за членство в Европейския съюз, избраха да напуснат ЕС. На 29 март 2017 г. Обединеното кралство започна официалния процес на оттегляне, като уведоми Европейския съвет за намерението си да напусне ЕС. Това задейства процедурата за оттегляне на държава членка от Съюза, като започна двугодишно обратно броене до оттегляне [1].

2. По искане на Обединеното кралство Европейският съвет постигна съгласие да удължи този двугодишен период ^[2] първо на 21 март 2019 г. до 22 май 2019 г.^[3], след това на 10 април 2019 г. до 31 октомври 2019 г. На 19 октомври 2019 г. Европейският съвет постигна съгласие за ново удължаване на този срок до 31 януари. На 24 януари 2020 г. Обединеното кралство и ЕС подписаха Споразумението за оттегляне. На 1 февруари 2020 г. Обединеното кралство стана трета държава.

3. Разследването на Омбудсмана се отнася до отказа на искане за публичен достъп до бележка, издадена през януари 2019 г. от Правната служба на Европейската комисия, относно преговорите за оттегляне между ЕС и Обединеното кралство. В бележката са представени правни съображения, които трябва да бъдат взети предвид при сценарий, при който до 29 март 2019 г. не е сключено споразумение за оттегляне и поради това Европейският съвет може да предвиди удължаване на двугодишния период, предвиден в Договорите на ЕС.

4. На 20 март 2019 г. жалбоподателят поиска публичен достъп до „i nternal evaluation of the European Commission, i.a. on extension options regarding Brexit“от Европейската комисия. Комисията уведоми жалбоподателя, че е установила бележка от 17 януари 2019 г. на Правната служба на вниманието на кабинета на председателя на Европейската комисия, озаглавена „Брексит— правни съображения относно евентуално удължаване на двугодишния срок“.

5. С потвърдителното си решение от 6 септември 2019 г. Комисията отказва достъп до искания документ. Тя заяви, че съображенията на нейната правна служба, съдържащи се в искания документ, остават уместни и изключително чувствителни, тъй като към този момент ЕС все още не е сключил споразумение за оттегляне с Обединеното кралство. Комисията заяви, че оповестяването би имало сериозно отражение върху интереса на Комисията да търси и получава правни съвети. Според Комисията оповестяването на този поискан документ също така би засегнало нейния процес на вземане на решения ^[4] и защитата на обществения интерес по отношение на международните отношения ^[5].

6. Недоволен от това решение, жалбоподателят се обърна към омбудсмана на 9 септември 2019 г.

Предложение на омбудсмана за решение

7. На 25 октомври 2019 г. омбудсманът направи предложение за решение на жалбата. Тя заяви пред Комисията, че приема части от бележката да съдържат съвети, които остават изключително чувствителни. В бележката обаче се съдържат и съвети, свързани с правните последици от непровеждането на избори за Европейски парламент в Обединеното кралство, докато Обединеното кралство остава държава — членка на ЕС. Омбудсманът прие, че този съвет може да е бил чувствителен към момента на издаване на бележката на 17 януари 2019 г. и до момента, в който Обединеното кралство реши да проведе избори за Европейски парламент. Въпреки това, когато Комисията прие своето потвърдително решение, няколко месеца след изборите, това становище вече не беше актуално. Поради това Омбудсманът счете, че тогава не е имало разумно предвидима заплаха за защитата на правните становища, която би обосновала отказ за оповестяване на тези части от докладната записка.

8. По същите причини Омбудсманът счита, че процесът на вземане на решения на Комисията и международните отношения вече няма да бъдат изложени на риск от подкопаване чрез оповестяването на тези части от искания документ. Омбудсманът отбеляза, че Комисията като цяло е показала високо равнище на прозрачност в преговорите за оттегляне, което тя приветства.^[6] Тази прозрачност служи за повишаване на легитимността на Комисията и на ЕС в преговорния процес, което има сериозни и широкообхватни последици за милиони граждани и предприятия в ЕС.

9. В съответствие с този ангажимент за прозрачност Омбудсманът предложи Комисията да публикува конкретни части от съветите, които вече няма да накърняват защитените интереси.

10. Омбудсманът изразява съжаление, че Комисията не е предоставила частичен достъп до исканите документи вследствие на нейното предложение.

11. В отговора си от 19 февруари 2020 г. Комисията заяви, че е направила повторна оценка на частите от документа, които според омбудсмана следва да бъдат оповестени. Той заяви, че становищата и препоръките, изразени в този документ, остават уместни и чувствителни, тъй като споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС не беше сключено по време на приемането на потвърдителното решение.

12. Комисията признава, че в редица точки от докладната записка се анализират различни сценарии относно събитие, което към момента на приемане на потвърдителното решение вече е било осъществено. Според Комисията обаче това не означава, че тези правни съображения вече не са валидни или чувствителни. Въпреки че ЕС счете преговорите по споразумението за оттегляне за приключени, към този момент процесът на вземане на решения относно оттеглянето на Обединеното кралство, включително възможността за удължаване на двугодишния срок, все още продължаваше. Поради това правният анализ, съдържащ се в искания документ, все още е от значение за евентуални бъдещи решения на Европейския съвет относно оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС.

13. И накрая, Комисията отбеляза, че обсъжданията на споразумението за оттегляне се отнасят до бъдещите международни отношения на ЕС, тъй като ще бъдат сключени едно или повече международни споразумения с Обединеното кралство. При тези обстоятелства оповестяването на искания документ би могло да засегне споразумението(ята) относно рамката на бъдещите отношения с Обединеното кралство.

14. Като коментира отговора на Комисията на предложението на омбудсмана за решение, жалбоподателят заяви, че като се има предвид, че Обединеното кралство напусна Европейския съюз на 31 януари 2020 г., вече не е възможно допълнително удължаване на срока за оттегляне. Следователно е ясно, че съдържащите се в документа позиции и препоръки относно евентуалното удължаване на двугодишния срок вече не са релевантни.

Оценка на омбудсмана след отхвърлянето от страна на Комисията на нейното предложение за решение

15. Комисията издаде потвърдителното си решение на 6 септември 2019 г. Омбудсманът признава, че в началото на септември 2019 г. процесът на вземане на решения относно оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС, включително евентуално допълнително удължаване на двугодишния срок за оттеглянето, все още продължаваше. Поради това омбудсманът счита, че решението на Комисията да не предостави достъп до искания документ е било обосновано към момента на потвърждаващото решение.

16. Комисията обаче отговори на предложението на омбудсмана за решение на 19 февруари 2020 г. По това време Обединеното кралство се оттегли от ЕС. Омбудсманът оценява факта, че с Обединеното кралство все още предстои да бъдат договорени много чувствителни въпроси, но е ясно, че част от редактирания текст се отнася до въпроси, които не могат да възникнат отново. Следователно поне някои от редакциите, които са били обосновани към момента на потвърждаващото решение, вече не са валидни.

17. Омбудсманът отбелязва, че в отговора си Комисията заявява, че е направила повторна оценка на частите от документа, които е предложила да бъдат оповестени. Омбудсманът приветства факта, че е извършена повторна оценка, но с разочарование отбелязва, че Комисията е стигнала до абсолютно същото заключение въпреки променените обстоятелства. Тя поддържа позицията си, че ако бъде подадено ново искане за публичен достъп до този документ, е малко вероятно приложените изключения все пак да оправдаят задържането на целия документ.

18. Омбудсманът обаче признава, че тъй като отказът на Комисията е бил обоснован от гледна точка на правилата на Съюза относно публичния достъп до документи към момента на потвърждаващото решение, това решение не е било опорочено от лошо администриране. Тя отбелязва, че жалбоподателят в този случай може да подаде ново искане за достъп до документа. Такова заявление би изисквало Комисията да провери отново дали пълният отказ на публичен достъп продължава да бъде обоснован с оглед на междувременно настъпилата промяна в правното или фактическото положение ^[7].

Заключение

Въз основа на проверката омбудсманът приключва този случай със следното заключение:

Европейската комисия не е допуснала лошо администриране в официалното си решение да не предоставя публичен достъп до искания документ.

Жалбоподателят и Европейската комисия ще бъдат уведомени за това решение.

Емили О'Райли

Европейски омбудсман

Страсбург, 24.6.2020 г.

[1] Член 50 от Договора за Европейския съюз (ДЕС).

[2] Съгласно член 50, параграф 3 ДЕС.

[3] В случай че Камарата на общините одобри споразумението за оттегляне до 29 март 2019 г.

[4] (на английски) Член 4, параграф 3 от Регламент 1049/2001.

[5] Член 4, параграф 1, буква а), трето тире от Регламент 1049/2001.

[6] Вж. напр. Заключителна бележка относно Стратегическата инициатива с Европейската комисия относно преговорите за оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС (SI/1/2017/KR).

[7] Забележки: Решение на Общия съд от 11 юли 2018 г. по дело T-644/16, ClientEarth/Комисия, точка 67; решение на Съда от 26 януари 2010 г. по дело C-362/08, Internationaler Hilfsfonds/Комисия