Уважаеми г-н X,
На 12 август 1999 г. Вие подадохте жалба до Европейския омбудсман от името на Y, в която твърдите, че Европейският съюз на малките и средните предприятия (EUMC) не е изплатил на Y средствата, отпуснати от Комисията за организиране на евроинформационни конференции.
На 20 септември 1999 г. препратих жалбата до председателя на Европейската комисия. На същата дата писах на изпълняващия длъжността директор на Европейската служба за борба с измамите (OLAF), където този случай също беше регистриран, за да го информирам за Вашата жалба и да ме държи в течение за развитието на случая. На 11 октомври 1999 г. изпълняващият длъжността председател на OLAF отговаря.
На 5 октомври 1999 г. изпратихте писмо, за да ме уведомите, че вече няма основания да поддържате жалбата си.

Жалбата

Според жалбоподателя съответните факти са следните:
Жалбоподателят е председател на Y, която организира през 1997 г. в Нидерландия, съвместно с Европейския съюз на малките и средните предприятия, 15 евроинформационни конференции. Военният комитет на ЕС, който е получил от Комисията субсидия в размер на 285 000 EUR, впоследствие е трябвало да плати на Y за организираните конференции. Y изготвя пълни доклади за конференциите в пълно съответствие с условията на субсидията, съобщени на Y от председателя на Военния комитет на ЕС.
След известно време обаче стана ясно, че председателят на Военния комитет на ЕС няма да изплати на Y вече изплатената от Комисията субсидия. Различните опити на Y да уреди финансовото споразумение на конференциите с Военния комитет на ЕС останаха без резултат. Вследствие на това Y оттегли членството си във ВКЕС. За да проучи тези финансови проблеми, жалбоподателят се свързва с различни длъжностни лица в ГД Х (Информация) на Комисията през лятото на 1998 г., както и през октомври 1998 г. Жалбоподателят е бил информиран, че председателят на Военния комитет на ЕС е поискал още повече авансови плащания на субсидии и че друг орган, който също е организирал конференция в друга държава членка, също се е оплакал от неуспеха на Военния комитет на ЕС да постигне финансово споразумение. Комисията също така информира жалбоподателя, че е недопустимо авансовите средства да не се използват за целта, за която са били предвидени. Като се има предвид обаче, че Y има договорни отношения само с EUMC, Комисията информира жалбоподателя, че не може да се намеси в този спор между страните.
По-късно жалбоподателят изпрати писмо до Комисията на 5 май 1999 г., но така и не получи отговор. Председателят на Военния комитет на ЕС най-накрая заяви, че за финансова претенция трябва да се свърже с адвоката си.
Поради тези причини жалбоподателят е изпратил писмо до омбудсмана, в което твърди, че 1) ГД Х не е отговорила на писмото му от 5 май 1999 г. и 2) Комисията не се е намесила по този въпрос. Същевременно жалбоподателят е изпратил досието си на OLAF, на някои членове на Комисията и на председателя на Европейския парламент.
С писмо от 5 октомври 1999 г. жалбоподателят обаче информира Омбудсмана, че компетентните служби на Комисията са започнали да разглеждат въпроса и че следователно вече няма основания жалбата му да бъде поддържана.

Задачата

Службите на омбудсмана се свързаха с Европейската служба за борба с измамите по телефона на 15 септември 1999 г. и бяха уведомени, че досието на жалбоподателя е регистрирано в OLAF под номер A/7071 и е приписано на отдела на г-н Chamla. Поради това на 20 септември 1999 г. омбудсманът изпраща писмо до изпълняващия длъжността директор на OLAF с искане да бъде информиран за развитието на случая. На 11 октомври изпълняващият длъжността директор изпрати писмо, за да информира омбудсмана, че е бил асоцииран от генералния секретариат при изготвянето на коментарите на Комисията и че омбудсманът ще бъде напълно информиран в тази рамка.

РЕШЕНИЕТО

1 Твърдението за липса на отговор и намеса от страна на Комисията
1.1 Жалбоподателят твърди, че ГД "Х" на Комисията не е отговорила на писмото му от 5 май 1999 г., нито се е намесила, за да уреди неплащането от страна на Европейския съюз на малките и средните предприятия на Y на субсидията за организираните от него евроинформационни конференции.
1.2 На 5 октомври 199 г. жалбоподателят информира омбудсмана, че вече няма основания да поддържа жалбата си, тъй като отговорните служби на Комисията са започнали да разглеждат предмета на жалбата му.
2 Заключение От
информацията, предоставена на Европейския омбудсман от жалбоподателя, става ясно, че той желае да оттегли жалбата си. Поради това омбудсманът реши да приключи случая.
Председателят на Европейската комисия също ще бъде информиран за това решение.
Искрено твой,
Джейкъб Сьодерман.