- BG Български
Машинните преводи могат да съдържат грешки, които да водят до нарушаване на яснотата и точността. Омбудсманът не поема отговорност за евентуални несъответствия. За най-надеждна и правно издържана информация направете справка с: изходната версия в английски препратката по-горе.
За повече информация вижте нашата езикова политика и политика за превода.
Решение по дело 256/2018/AMF относно разглеждането от страна на Европейската комисия на жалба срещу УЕФА и Кралската испанска футболна федерация
Решение
Случай 256/2018/AMF - Открит на Сряда | 20 март 2019 - Решение от Сряда | 20 март 2019 - Засегната институция Европейска комисия ( <p>Не e установено лошо администриране</p> ) - Държава Испания
Случаят се отнася до жалба до Европейската комисия във връзка с твърдението, че Кралската испанска футболна федерация е злоупотребила с позицията си на единствен тренировъчен център в Испания с право да издава лицензи на треньорски футболни отбори в държавите от УЕФА. Жалбоподателят, който е ръководител на частно училище за футболни треньори, счита, че Комисията не е разгледала жалбата му по правилния начин.
Съгласно правото на ЕС Комисията разполага със свобода на преценка по отношение на начина, по който прилага правото в областта на конкуренцията. Проверяващият екип на Омбудсмана е установил няколко контакта с Комисията и като цяло е действал в рамките на своята свобода на преценка при разглеждането на жалбата.
Поради това омбудсманът приключи проверката.
Жалбата до Европейската комисия и отговорът на Комисията на жалбоподателя
1. Жалбоподателят е ръководител на частно училище за футболни треньори, признато официално в Испания. През февруари 2017 г. жалбоподателят е подал жалба до Европейската комисия срещу Съюза на европейските футболни асоциации (УЕФА) и Кралската испанска футболна федерация за предполагаемо нарушение на правилата на ЕС в областта на конкуренцията[1]. Жалбоподателят твърди, че Кралската испанска футболна федерация злоупотребява с позицията си на единствен тренировъчен център за футболни треньори в Испания с право да издава лицензите на УЕФА, изисквани за треньори на футболни отбори в държавите от УЕФА[2]. Според жалбоподателя Кралската испанска футболна федерация издава лицензите на УЕФА само на треньори, които са следвали собствените ѝ програми за обучение. Той отказва да издава лицензи на УЕФА на треньори, обучавани от частни тренировъчни центрове. Жалбоподателят твърди, че УЕФА подкрепя тази практика. Поради това той поиска от Комисията да предприеме подходящи действия, за да гарантира, че УЕФА и Кралската испанска футболна федерация признават професионалните квалификации на футболните треньори, обучени от частни центрове в Испания.
2. През септември 2017 г. Комисията информира жалбоподателя, че е поискала от УЕФА информация по въпроса. Жалбоподателят поиска от Комисията приблизителна дата за разглеждане на неговата жалба. Комисията не можа да даде приблизителна дата, но заяви на жалбоподателя, че ще му предостави повече информация възможно най-скоро.
3. През ноември 2017 г. жалбоподателят отправи запитване до Комисията относно статуса на неговата жалба. Комисията отговаря, че е получила информация от УЕФА и че работи по изясняването на някои аспекти. Комисията заяви, че разглежда голям брой жалби и че ресурсите ѝ са ограничени, поради което е трябвало да определи приоритети. Поради това тя не можа да даде на жалбоподателя дата, до която жалбата да бъде разрешена. Това обаче го успокои, че работи по въпроса.
4. През януари 2018 г. жалбоподателят се обърна към омбудсмана с аргумента, че Комисията е забавила разглеждането на неговата жалба и че не му е предоставила достатъчно информация относно състоянието на досието му.
Проверка и констатации на Европейския омбудсман
5. Няма задължителни срокове, които Комисията да спазва при разследването на потенциално нарушение на разглежданите в настоящия случай правила на ЕС в областта на конкуренцията. Комисията разполага със свобода на преценка при определянето на приоритетите в тази област[3]. В правилата за разглеждане на такива жалби обаче има ориентировъчен срок от четири месеца, в който Комисията ще се опита да информира жалбоподателите за действията, които предлага да предприеме. Това, което е задължение, е тя да взема решения по жалбите „в разумен срок“. Разумната продължителност зависи от обстоятелствата по всеки отделен случай, като например неговия контекст и различните процедурни стъпки, следвани от Комисията[4].
6. В хода на проверката Комисията информира разследващия екип на Омбудсмана за следните развития по случая: През октомври 2018 г. Комисията се срещна с УЕФА и Кралската испанска футболна федерация. Комисията изпрати на жалбоподателя протокола от тази среща. Комисията също така изпрати на жалбоподателя копие от писмо от Кралската испанска футболна федерация от 17 октомври 2018 г., в което Кралската испанска футболна федерация заявява, че е решила да сключи ново споразумение с частни центрове за обучение на футболни треньори. Според Комисията Кралската испанска футболна федерация е обсъдила условията на новото споразумение на среща с жалбоподателя. Жалбоподателят приветства тези условия като задоволителна „предварителна оценка“ на проблема[5]. Комисията също така се свърза с жалбоподателя по телефона през декември 2018 г.
7. В настоящия случай е напълно разбираемо, че след повече от две години жалбоподателят има желание издаденото решение да бъде решено. По време на цялата проверка на омбудсмана жалбоподателят продължи да изразява недоволството си от забавянето от страна на Комисията при разглеждането на неговата жалба. Въз основа на горепосочената информация обаче нищо не подсказва, че Комисията не е активна по случая и не действа извън свободата си на преценка, нито при разглеждането на жалбата като цяло, нито по-специално във времето, необходимо за това. Комисията също така предостави на жалбоподателя няколко актуализации относно развитието на досието му. Поради това омбудсманът не констатира лошо администриране в този случай[6].
Тина Нилсон
Началник на отдел 4 „Разследвания“
Страсбург, 20.3.2019 г.
[1] Членове 101 и 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), достъпни на адрес: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=celex%3A12012E%2FTXT
Член 101: (предишен член 81 от ДЕО)
Забраняват се като несъвместими с вътрешния пазар: всички споразумения между предприятия, решения на сдружения на предприятия и съгласувани практики, които могат да засегнат търговията между държавите членки и които имат за своя цел или резултат предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар [...]
Член 102 (предишен член 82 от ДЕО):
Всяка злоупотреба от страна на едно или повече предприятия с господстващо положение в рамките на вътрешния пазар или в значителна част от него се забранява като несъвместима с вътрешния пазар, доколкото може да засегне търговията между държавите-членки. [...]“
[2] https://www.uefa.com/insideuefa/member-associations/
[3] Вж. член 27 от „Известие на Комисията относно разглеждането на жалби от Комисията съгласно членове 81 и 82 от Договора за ЕО“ (понастоящем членове 101 и 102 от ДФЕС), достъпно на адрес: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=CELEX:52004XC0427(04)
„27. За разлика от гражданските съдилища, чиято задача е да защитават индивидуалните права на частноправните субекти, Комисията е административен орган, който трябва да действа в обществен интерес. Присъща характеристика на задачата на Комисията като публичен правоприлагащ орган е, че тя разполага със свобода на преценка да определя приоритети в своята дейност по правоприлагане. [...]“
[4] Вж. член 60 от Известието на Комисията относно разглеждането на жалби от Комисията съгласно членове 81 и 82 от Договора за ЕО (понастоящем членове 101 и 102 от ДФЕС),: „60. Комисията е длъжна да се произнася по жалбите в разумен срок. Разумната продължителност зависи от обстоятелствата по всяко дело, и по-специално от неговия контекст, различните процесуални стъпки, следвани от Комисията, поведението на страните в хода на производството, сложността на делото и неговото значение за различните участващи страни [...]“.
Вж. също Решение на Първоинстанционния съд от 22 октомври 1997 г. по съединени дела T-213/95 и T-18/96, Stichting Certificatie Kraanverhuurbedrijf (SCK) и Federatie van Nederlandse Kraanbedrijven (FNK)/Комисия на Европейските общности, точка 57.
[5] http://www.cenafe.es/adjuntos/noticias/1539274255Reunion-Cenafe-Rfef.pdf
[6] Тази жалба е разгледана в рамките на делегирано разглеждане на случаи в съответствие с член 11 от Решението на Европейския омбудсман за приемане на разпоредби за прилагане.