Случаят се отнася до искане за публичен достъп до документи, свързани със среща между Европейската комисия и мозъчен тръст, проведена през 2014 г. Комисията е предоставила частичен достъп до два документа и е отказала пълен достъп до трети документ. По този начин Комисията се позовава на изключението от публичния достъп, което се отнася до защитата на личния живот и личната неприкосновеност.

Проверяващият екип на Омбудсмана прегледа въпросните документи и потвърди, че редакциите обхващат лични данни. Омбудсманът счита, че е разумно Комисията да приеме, че жалбоподателят не е представил убедителни аргументи защо е било необходимо той да има достъп до въпросните лични данни. Поради това Комисията е имала основание да откаже (пълен) достъп до исканите документи.

Омбудсманът приключи проверката, като не установи лошо управление.

Случаят се отнася до искане за публичен достъп до документи, съхранявани от Европейската комисия, във връзка с опасения относно професионалното поведение, изразени от членове на Международната операция за наблюдение в Албания. Комисията определи един документ (писмо) като попадащ в обхвата на искането и предостави частичен достъп до него. Той отказа достъп до части от писмото въз основа на необходимостта от защита на неприкосновеността на личния живот и обществения интерес по отношение на международните отношения на ЕС.

Проверяващият екип на Омбудсмана прегледа документа и потвърди, че задържаните части съдържат лични данни и чувствителна информация. Омбудсманът счита, че аргументите на Комисията, обосноваващи заличаването на лични данни, са основателни. Тя също така установи, че не е явно погрешно Комисията да твърди, че оповестяването на някои чувствителни части от писмото би засегнало международните отношения на ЕС с Албания.

Поради това омбудсманът приключи проверката, като не установи лошо управление.

Случаят се отнася до искане за публичен достъп до документи до Европейската комисия относно връщането или извеждането на бежанци, лица, търсещи убежище, или мигранти от Турция. В отговор Комисията посочва 27 документа, до които изцяло отказва достъп. За шест от документите е отказан достъп с цел защита на търговските интереси на партньора по изпълнението на съответния проект, финансиран от ЕС. За останалите документи Комисията се позова на защитата на обществения интерес по отношение на международните отношения на ЕС с Турция.

Жалбоподателят поиска от Комисията да преразгледа решението си (като подаде „потвърдително заявление“). Тъй като Комисията не е отговорила в рамките на приложимите срокове, жалбоподателят се е обърнал към омбудсмана.

Омбудсманът започна проверка на липсата на отговор от страна на Комисията на потвърдителното заявление на жалбоподателя. При липсата на потвърдително решение и в опит да придвижи случая напред, омбудсманът иска да се запознае със спорните документи. Въз основа на проверката омбудсманът сподели предварителното си становище с Комисията, че отказът за предоставяне на достъп до всички документи в тяхната цялост не е обоснован.

Почти една година след подаването на потвърдителното заявление Комисията отговори, като повтори, че не може да бъде предоставен достъп до нито един от документите. Въпреки че вече не се позовава на защитата на търговските интереси на партньора по изпълнението, тя счита, че трябва да бъде отказан достъп до всички документи, за да се избегне излагането на риск на международните отношения на ЕС с Турция. 

Тъй като Комисията вече отговори на потвърдителното заявление на жалбоподателя, омбудсманът приключи случая. Тя недвусмислено критикува значителното забавяне, което Комисията е направила, за да отговори на искането на жалбоподателя. Омбудсманът също така повтори съмненията си - както вече беше посочено в предварителните ѝ становища - относно това дали документите съдържат чувствителна информация навсякъде. Тъй като обаче случаят се отнася до липсата на своевременен отговор от страна на Комисията на искането за публичен достъп, тя не е предприела действия по този въпрос.

Случаят се отнася до искане за публичен достъп до документ, свързан с финансиран от ЕС проект в Турция относно управлението на миграцията. Европейската комисия идентифицира един документ — финансов доклад, който тя отказа да оповести на основание, че оповестяването би могло да засегне защитата на обществения интерес по отношение на обществената сигурност и международните отношения на ЕС.

Проверяващият екип на Омбудсмана извърши проверка на спорния документ.

Въз основа на проверката и като се има предвид широката свобода на преценка, с която разполагат институциите на ЕС, когато определят дали общественият интерес по отношение на обществената сигурност и международните отношения е изложен на риск, омбудсманът установи, че решението на Комисията да откаже достъп не е явно погрешно. Като се има предвид, че засегнатите обществени интереси не могат да бъдат заменени от друг обществен интерес, който се счита за по-важен, омбудсманът не установи лошо управление и приключи случая.

Случаят се отнася до искане за публичен достъп до документи, свързани със среща между представители на Института за глобално управление „Тони Блеър“ (TBI) и двама членове на кабинета на унгарския комисар на 19 юни 2024 г. По-специално жалбоподателят е бил заинтересован да знае дали на срещата е присъствал конкретен представител на TBI, когото жалбоподателят е считал за публична личност, която преди това е заемала публична длъжност.

Комисията предостави на жалбоподателя частичен достъп до доклада от срещата и електронно писмо, което е получила от TBI преди срещата. Комисията заличи имената на представителите на TBI. Тя счете, че доводите, изтъкнати от жалбоподателя, не са от такова естество, че да установят конкретна нужда от обществен интерес за разкриването на тези лични данни („необходимост“). Независимо от липсата на необходимост Комисията счита, че оповестяването би засегнало законните интереси на засегнатите лица. Що се отнася до искането за достъп, свързано с идентифицирано лице, Комисията отговори, че не може нито да потвърди, нито да отрече дали въпросното лице е присъствало на срещата, тъй като това също се счита за лични данни.

Омбудсманът установи, че е разумно Комисията да счита, че жалбоподателят не е представил достатъчно аргументи, установяващи необходимостта личните данни да му бъдат предадени за конкретна цел от обществен интерес. Поради това омбудсманът приключи проверката, като установи, че не са оправдани допълнителни проверки. Омбудсманът обаче отбеляза, че Комисията е можела да се консултира с TBI по въпроса за оповестяването на имената на техните представители по време на срещата с цел премахване на всякакви основания за публични спекулации, и направи съответно предложение.