Приветствам решението на Комисията да проведе широки и открити консултации, преди да направи предложения за изменение на Регламент 1049/2001.

Моят отговор на консултацията се състои от три части.

Първата част съдържа предложения за подобряване на полезността на регламента за гражданите, които искат да знаят как функционира Съюзът.

Втората част съдържа общи коментари по някои въпроси, повдигнати от Комисията в Зелената книга.

Третата част отговаря на конкретните въпроси в Зелената книга.

И трите части на отговора се основават на опита на омбудсмана при разглеждането на жалби, подадени съгласно регламента и предишния съвместен кодекс за поведение на Съвета и Комисията (1).

1 Прозрачност, демокрация и гражданство

Прозрачността (или откритостта) е съществен аспект на плуралистичната демокрация. Тя гарантира, че гражданите могат да разполагат с информацията, от която се нуждаят, за да участват ефективно в политическия процес и да търсят отговорност от публичните органи. Правото на достъп до документи овластява гражданите по отношение на потока от информация. Тя им дава възможност да поемат инициативата за получаване на информация в първоначалния ѝ контекст, която все още не е станала обществено достояние.

Преминавайки към ситуация, в която наличието на информация е норма и поверителност, изключението включва голяма културна промяна. Въпреки че положението в никакъв случай не е съвършено, в периода след приемането на Договора от Маастрихт институциите на Съюза са постигнали реален напредък към по-голяма прозрачност. Способността на гражданите да наблюдават упражняването на правомощията от страна на институциите на Съюза се е увеличила. Същото се отнася и за качеството на системите на институциите за управление и извличане на информация и документи, като по този начин им се дава възможност да работят по-ефикасно и ефективно, както и по-прозрачно.

Управлението на информация и документи, администрирането на правото на публичен достъп и комуникацията с гражданите са ресурсоемки дейности. Предоставянето на подходящи ресурси за тези цели следва да се разглежда като необходима инвестиция за гарантиране на ефикасността, ефективността и прозрачността на институциите и органите на Съюза.

Ето защо първото ми конкретно предложение е към второто съображение на регламента (2) да се добави изречение, в което да се посочи, че следва да се предоставят подходящи ресурси, за да се приложи на практика принципът на откритост, като по този начин се постигне по-голяма легитимност, ефективност и отчетност пред гражданите, както и укрепване на принципите на демокрацията и зачитането на основните права.

1.1 Достъп до информация за свързаните с ЕС дейности на държавите членки

Административното прилагане на общностното право по принцип е отговорност на държавите-членки (3). С увеличаването на прозрачността на институциите на Съюза стана все по-очевидно, че постоянното взаимодействие между националното равнище и равнището на Съюза е норма и че мрежите, свързващи двете равнища, процъфтяват в много области.

Достъпът до документи, съхранявани от институциите, е право съгласно Договора за ЕО (член 255). Общностното право обаче не предоставя на гражданите общо право на достъп до информация относно свързаните с ЕС дейности на държавите-членки. Правата, които съществуват, са ограничени до конкретни области (4). Освен това Първоинстанционният съд е постановил, че член 4, параграф 5 от Регламент 1049/2001 предоставя на правителството на всяка държава членка правото на вето върху публичния достъп на равнището на Съюза до всеки документ, на който то е автор, без да посочва причина (5).

За гражданите на Съюза, които искат да наблюдават как се изготвят и прилагат политиките на Съюза, настоящата ситуация представлява системен проблем. От една страна, упражняването на публична власт свързва тясно националното равнище и равнището на Съюза. От друга страна, съществува строго разделение на тези равнища, когато става въпрос за правната рамка за прозрачност (6).

Липсата на съгласуваност между начина, по който се упражнява властта, и начина, по който се търси отговорност, представлява сериозна слабост в демократичната структура на Съюза.

В рамките на моята компетентност като Европейски омбудсман се опитах да насърча по-голяма прозрачност при разглеждането на въпроси, свързани с ЕС, от страна на държавите членки. Например публично подкрепих предложението на Комисията в нейната Инициатива за прозрачност гражданите да имат право да знаят кой получава средства от ЕС във всяка държава членка (7). Освен това в две разследвания относно отказа на Комисията да предостави достъп до документи на държавите членки потърсих мнението на съответната държава членка, за да изясня възможно лошо администриране от страна на Комисията (8). Следвайки подхода ми към националните органи, Комисията се съгласи да оповести съответните документи.

Необходими са обаче законодателни действия за справяне с основния проблем да се направят взаимодействията между различните равнища в Съюза по-прозрачни за гражданите.

Основания за отказ на достъп

Задължението на администрацията да мотивира решенията си е част от основното право на добра администрация, с което се ползват гражданите на Съюза(9). Независимо от резултата от висящото обжалване пред Съда на Европейските общности по гореспоменатия случай, общностният законодател би могъл да измени член 4, параграф 5 от регламента, така че да предвиди, че държава-членка, която иска от дадена институция да не оповестява документ, посочва причините за своето искане и че институцията съобщава тези причини на заявителя.

Подобно изменение би било от полза за гражданите на Съюза, тъй като би им позволило да разберат на собствения си език защо въпросната държава членка (която може да е различна от държавата членка, на която заявителят е гражданин или пребивава) не желае оповестяването на конкретен документ. Ето защо се надявам, че Комисията ще приеме това предложение.

Към минимални стандарти за достъп до документи и информация, свързани с ЕС

Способността на гражданите да разбират и наблюдават как функционира Съюзът ще бъде засилена, ако има минимални стандарти за (нехармонизиране на) публичния достъп до документи и информация, свързани с ЕС, с които разполагат органите на държавите членки. Доброволното разработване на такива стандарти би могло да бъде улеснено и насърчено чрез създаването на независима работна група относно достъпа до документи и информация, свързани с ЕС, в държавите членки. Работната група, която ще има консултативен статут, може да се състои от представители на комисарите по информацията или подобни органи в държавите членки и на Европейския омбудсман като аналогичен орган на равнището на Съюза (10).

Насърчавам Комисията да включи създаването на такава работна група в предложенията си за изменение на Регламент 1049/2001.

1.2 Подобряване на процедурата за преразглеждане от омбудсмана

Регламент 1049/2001 правилно определя кратки срокове, в които институциите да отговорят на първоначалните и потвърдителните заявления за достъп. Обичайният срок е 15 работни дни от регистрирането на заявлението, като в изключителни случаи максималният срок е 30 работни дни.

Ако потвърдително заявление бъде отхвърлено изцяло или частично, заявителят може да оспори отказа чрез съдебно производство в Първоинстанционния съд или чрез подаване на жалба до Европейския омбудсман.

Обичайният срок, в който дадена институция трябва да даде първоначалния си отговор на проверка на омбудсмана, е три календарни месеца. През май 2004 г. поисках от Европейския парламент, Съвета и Комисията да се споразумеят за по-кратък срок за подаване на жалби срещу отказ на достъп до документи на основание, че двуетапната административна процедура (първоначално заявление, последвано от потвърдително заявление) гарантира, че преди започването на разследване от омбудсмана институцията, която е отказала достъп, вече е имала възможност да разгледа задълбочено съответните правни и фактически въпроси. Поради това тя следва да бъде в състояние да отговори бързо на жалба.

Не предложих обаче по-кратък срок за отговор на жалби за отказ на информация, тъй като съответните кодекси не предвиждат една и съща двуетапна процедура за обработване на исканията за информация (11).

Европейският парламент и Комисията се споразумяха да съкратят срока на два месеца. Съветът не се съгласи с моето предложение, но се ангажира да продължи да прави всичко възможно, за да отговори във възможно най-кратък срок (12).

Според мен обичайният срок от 30 работни дни за първоначалния отговор на институцията до омбудсмана би позволил да се започне търсенето на решение, ако е уместно, достатъчно рано, за да бъде от полза за заявителя, като същевременно на институцията се предостави достатъчно време да приключи необходимите вътрешни процедури (13). Член 8 от регламента може да бъде съответно изменен, като се предвиди Омбудсманът да удължи крайния срок по искане на съответната институция, при условие че последната представи подробни мотиви за своето искане.

2 Коментари по някои въпроси, повдигнати от Комисията

2.1 Включване на съдебната практика в Регламента

В Зелената книга (стр. 6) се посочва, че „включването на установената съдебна практика в нов правен текст би осигурило по-голяма правна яснота за гражданите и по-добри насоки за институциите при обработването на искания за достъп“.

Въпреки че законодателното включване на установената съдебна практика действително може да спомогне за по-ясно и по-достъпно право, е спорно доколко съдебната практика относно Регламент 1049/2001 отговаря на този критерий.

В самото естество на съдебната практика пълното значение и значение на съдебното решение може да се прояви само постепенно, тъй като последиците от него се изследват в последващи дела, които включват различен контекст и обстоятелства. Този въпрос е от особено значение във връзка с обхвата на изключенията, предвидени в Регламент No 1049/2001, който, както Съдът многократно е подчертавал, трябва да се тълкува ограничително в светлината на общия принцип на достъп.

Освен това, както се посочва в самата Зелена книга, голяма част от съдебната практика се състои от решения на Първоинстанционния съд (ПИС) и се отнася до въпроси, които Съдът на Европейските общности все още не е имал възможност да разгледа.

Следователно законодателното включване на настоящия етап от развитието на съдебната практика рискува да предопредели ролята на Съда като най-висш орган при тълкуването на правото на Общността, особено по отношение на обхвата на изключенията от общия принцип на достъп.

2.2 Понятието „законодателни документи“

Съгласно Зелената книга (стр. 11) „основната цел на законите за свободата на информацията е да се даде възможност на гражданите да участват по-активно в демократичното вземане на решения“. По-нататък в Зелената книга се посочва, че следователно първият приоритет по отношение на прилагането на Регламент 1049/2001 е да се направи законодателният процес на институциите на ЕС по-прозрачен и по-лесно достъпен за широката общественост. Тя добавя, че определението за „законодателни документи“ в член 12 от регламента не е точно.

Горепосоченият анализ на Комисията изисква следните коментари.

Първо, понятието „законодателни документи“ по своята същност е неточно в настоящото състояние на правото на Общността, тъй като Договорът не прави разграничение между законодателни и незаконодателни актове. Проектът за мандат на МПК, одобрен от Европейския съвет на 21—22 юни 2007 г., предвижда Договорът да бъде изменен, за да се предвиди такова разграничение (вж. член I—33 от Договора за създаване на Конституция за Европа), като същевременно се запази съществуващата номенклатура на правно обвързващите актове (регламенти, директиви, решения). Следователно точното определение на законодателните и незаконодателните актове следва да бъде определено в бъдещия Договор, а не чрез изменение на Регламент 1049/2001.

Второ, въпреки че способността на гражданите да участват в законодателния процес (като използват термина „законодателна“ като обща конституционна категория) е от решаващо значение, това не е единствената цел на прозрачността. Гражданите също така имат законен интерес да могат да наблюдават упражняването на административните и регулаторните правомощия, предоставени на публичните органи. Поради това е важно да се гарантира, че всяко изменение на Регламент 1049/2001 по отношение на „законодателните документи“ не намалява съществуващото право на публичен достъп до документи, свързани с административни и регулаторни дейности.

3 Отговори на въпросите в документа за консултация

Въпрос 1 — Регистри

В Зелената книга се посочва (на стр. 6) необходимостта от подобряване на обхвата на регистрите на документи, по-специално тези на Комисията, и се отправя покана за представяне на мнения относно информацията, предоставяна чрез регистри и уебсайтове. Ще се въздържа от коментари относно регистъра на Комисията, тъй като в момента разглеждам жалба от Statewatch относно неговата адекватност (14). Отбелязвам обаче, че жалбоподателят е на мнение, че регистрите на Европейския парламент и на Съвета „може в общи линии да се каже, че отговарят на изискванията на регламента“.

Регистрите играят жизненоважна роля, като дават възможност на гражданите да използват ефективно правото на достъп. Необходимо е обаче да се признае, че определението за „документ“ съгласно Регламент 1049/2001 е много широко (15) и че би било ненужно и непрактично да се регистрира всичко, което попада в обхвата на определението. Например, въпреки че някои вътрешни електронни писма следва да бъдат регистрирани, би било прекомерно да се изисква всяка такава електронна поща да бъде регистрирана.

Според мен широкото определение за „документ“ следва да се запази, тъй като стесняването му би представлявало стъпка назад по отношение на прозрачността. Най-лошият вариант би бил да се каже на гражданите, че „дори не можете да кандидатствате за достъп, освен ако документът не е вписан в регистър“. Въпреки че съществуващото определение за документ следва да бъде запазено, задължението за регистрация следва да бъде насочено по-точно, отколкото е понастоящем. Съответно регламентът следва да установи принципи за това какви видове документи трябва да бъдат регистрирани и да изисква от всяка институция да приеме и публикува по-конкретни вътрешни правила за прилагане на тези принципи.

Въпрос 2: активно разпространение на информация

С втория въпрос се поставя въпросът дали следва да се постави по-силен акцент върху насърчаването на активното разпространение на информация.

Важно е да се даде предварителен отговор, като се припомни, че прозрачността налага две успоредни изисквания на публичните органи — едното проактивно, а другото реактивно. Първото изискване е да се поеме инициативата за ефективна комуникация с гражданите, като се разработи информационна стратегия, насочена към нуждите на конкретна аудитория. Второто изискване е да се реагира правилно, когато гражданите поемат инициативата, като поискат информация или документ, който все още не е обществено достояние.

Следователно положителният отговор на втория въпрос не означава, че следва да се обръща по-малко внимание на точния и бърз отговор на заявленията за достъп до непубликувани документи и информация.

В този контекст горещо приветствам акцента на Комисията върху по-активното разпространение на документи. За да се насърчи постигането на тази цел, би било полезно всяка институция и орган да приемат и публикуват схема за публикуване, в която се определя нейната политика по отношение на електронното и конвенционалното публикуване на материали, включително езиците на публикуване. Може да се обмисли изменение на регламента, така че да се предвидят схеми за публикуване, в допълнение към регистрите.

По третия въпрос — Интегриране на Орхуския регламент

С третия въпрос по същество се иска да се установи дали специфичният режим за информацията за околната среда, установен с Регламент No 1367/2006 относно прилагането на разпоредбите на Орхуската конвенция към институциите и органите на Европейската общност, следва да бъде интегриран с общата рамка за достъп до документи, установена с Регламент No 1049/2001.

Регламент 1367/2006 влезе в сила на 28 юни 2007 г. С него се предоставят нови права на физическите лица и НПО по отношение на достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземане на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда. Европейският омбудсман може да разглежда жалби срещу институции и органи на Общността, които не спазват регламента. Регламентът също така предоставя на НПО, които отговарят на определени критерии, правото да сезират Съда на ЕС, след като поискат вътрешно преразглеждане на административен акт съгласно законодателството в областта на околната среда.

Следователно Регламент No 1367/2006 се отнася не само до прозрачността, но и до правото на участие и достъпа до средства за правна защита.

Що се отнася до прозрачността, подходът, възприет от Орхуската конвенция и следователно от Регламент No 1367/2006, се различава от този на Регламент No 1049/2001, тъй като акцентът му е върху достъпа до информация, а не върху достъпа до документи. Следователно пълното интегриране на двата режима би изисквало Регламент 1049/2001 или i) да бъде основно преработен, така че да се съсредоточи върху информацията, а не върху документите, или ii) да бъде разширен, така че изрично да обхваща както информацията, така и документите.

Първият вариант би изложил на риск постиженията на повече от десетилетие правила за достъп до документи на равнището на Съюза. Вторият вариант би дублирал Регламент 1367/2006 или, ако съответните разпоредби бъдат прехвърлени в Регламент 1049/2001, би лишил прилагането на Орхуската конвенция на равнището на Съюза от съгласуваност.

Тъй като нито един от горните варианти не е привлекателен, би било по-добре изменението по същество на Регламент 1049/2001 да се ограничи до консолидиране на промените по отношение на достъпа до документи, които вече са направени с Регламент 1367/2006.

За да се насърчи осведомеността на обществеността относно правата на информация по въпроси, свързани с околната среда, Регламент (ЕО) No 1367/2006 би могъл да бъде споменат в ново съображение на Регламент (ЕО) No 1049/2001. Би било полезно в новото съображение да се посочи в по-общ план, че е добро административно поведение да се отговаря на искания за информация. (По последния въпрос вж. разпоредбите относно кодовете на Съвета и на Комисията, посочени в бележка под линия 11 по-горе).

Тъй като държавите членки са обвързани от Орхуската конвенция (16), вероятно ще възникнат въпроси относно взаимодействието между равнището на държавите членки и равнището на Съюза по отношение на достъпа до информация за околната среда, особено във връзка с прилагането на правото на ЕС в областта на околната среда. Консултативният комитет, който предлагам в раздел 1.1 по-горе, би могъл да се справи успешно с тези въпроси, наред с другото.

Накрая следва да се отбележи, че таблицата на стр. 10 от Зелената книга не е напълно точна. Например „обществеността“, а не само гражданите на ЕС и пребиваващите в ЕС лица, може да има достъп до всички документи, съхранявани от омбудсмана.

По четвъртия въпрос — защита на личните данни

С четвъртия въпрос се иска да се изясни изключението, предвидено в член 4, параграф 1, буква б) от Регламент No 1049/2001, за да се гарантира адекватна защита на личните данни.

Въпросът предполага, че е необходимо изясняване, но това не е така. Всъщност връзката между публичния достъп и защитата на данните е ясно изложена в отличен документ, изготвен от Европейския надзорен орган по защита на данните през 2005 г.(17). Проблемът, както посочва ЕНОЗД на стр. 36 от годишния си доклад за 2006 г., е, че Комисията не приема казаното от него в това отношение.

Според мен единственото пояснение, което е необходимо както по отношение на това изключение, така и по отношение на това, за което се отнася въпрос 7 по-долу, е това, на което обърнах внимание миналата година, като приветствах приемането от страна на Европейската инвестиционна банка на приятелско решение:

„… въпреки че публичният достъп до документи следва да бъде възможно най-широк, неприкосновеността на личния живот и търговската тайна са законни интереси, които ограничават публичния достъп. Въпреки това на самото лице, чийто личен живот или търговски интереси са засегнати, не следва да се отказва достъп на това основание.“(18)

Тъй като според мен това представлява правилното прилагане на съществуващото право, пояснението би могло да бъде включено в ново съображение.

По петия въпрос — защита на търговските и икономическите интереси на трети лица

С петия въпрос се пита как да се изясни изключението, предвидено в член 4, параграф 2, първо тире от Регламент No 1049/2001, за да се гарантира адекватна защита на търговските и икономическите интереси на трети страни. В това отношение Зелената книга се позовава на задължението за професионална тайна съгласно член 287 от Договора за ЕО.

Освен както вече беше отбелязано в отговора на предходния въпрос, съмнително е дали са необходими разяснения. В решението на Първоинстанционния съд (ПИС) по дело T-198/03, Bank Austria Creditanstalt AG срещу Комисията става ясно, че законодателят вече е извършил претегляне и че забраната за разкриване на информация „от вида, обхванат от задължението за професионална тайна“, не е пречка за публикуване на информация, с която обществеността има право да се запознае чрез правото на достъп до документи (19).

Следователно, противно на впечатлението, което създава вторият параграф на стр. 16 от Зелената книга, конкретното предложение на Комисията за изменение би представлявало обръщане, а не инкорпориране на решението на Първоинстанционния съд по дело T-198/03.

Въпрос 6 — „прекомерни или неподходящи“ искания

С шестия въпрос се иска да се установи дали с оглед на досегашния опит съществуват конкретни разпоредби за обработване на искания, които са явно прекомерни или неподходящи, по-специално по отношение на сроковете.

Не съм запознат с никакви доказателства, които биха обосновали изменение от този вид. Напротив, член 6, втора и трета алинея от Регламента предоставят подходяща рамка за справяне с проблема, който Комисията изглежда има предвид.

Бих искал също така да подчертая, че добрата администрация и прозрачността не са противоречащи си цели. Администрация, която се организира, за да отговори на нуждите от прозрачност, като цяло ще бъде по-ефикасна и ефективна от тази, която не го прави. Например, той ще може да намира документи бързо и точно, когато е необходимо, вместо да ги обърква.

Както е посочено по-горе (точка 1.1), предоставянето на подходящи ресурси за управление на информацията и документите и за администриране на правото на публичен достъп следва да се разглежда като необходима инвестиция за гарантиране на ефикасността, ефективността и прозрачността на институциите и органите на Съюза.

Най-рентабилният подход е да се вземе предвид прозрачността при проектирането на нови информационни системи за целите на управлението, така че, доколкото е възможно, една и съща система да може да отговаря както на вътрешните изисквания за управление, така и на външните изисквания за прозрачност. Тази точка е от значение и за следващия въпрос относно базите данни.

Въпрос 7 — Бази данни

С въпрос 7 се поставя въпросът дали понятието „документ“ следва да обхваща набори от информация, които могат да бъдат извлечени от база данни с помощта на съществуващите инструменти за търсене.

Широкото разработване и използване на електронни бази данни изправя режимите за прозрачност, основани на достъп до документи, пред редица концептуални проблеми, с които се занимавам в рамките на текущо разследване по жалба (20).

Разширяването на определението за документ, така че да включва всички бази данни, би изложило на риск едно от предимствата на режима на прозрачност, основан на достъпа до документи. Това предимство се състои в това, че по принцип е лесно да се установи съдържанието на даден документ, така че заявленията за достъп да могат да бъдат разгледани бързо. От друга страна, ограничаването на правото на достъп до информация, която може да бъде извлечена чрез съществуващите инструменти за търсене, рискува да подкопае полезността на правото на достъп, тъй като такива инструменти обикновено са разработени само с оглед на нуждите на вътрешното управление на информацията.

Вместо това установяването на общо задължение за институциите да вземат предвид нуждите от прозрачност при проектирането и функционирането на базите данни би било полезна стъпка, която би насърчила бъдещото обучение.

По осмия въпрос — прилагане във времето на изключенията

С въпрос 8 се поставя въпросът дали в регламента следва да се посочват събития, преди и след които биха се прилагали или не биха се прилагали изключения.

Всички изключения по член 4, параграфи 1, 2 и 3 от Регламент No 1049/2001 включват тест за вреда, според който оповестяването на съответния документ би засегнало (първите два параграфа) или сериозно би засегнало (третия параграф) защитата на съответния интерес.

Изминаването на времето намалява вероятността от увреждане. Например, информация, която е чувствителна към пазара в определен момент, е малко вероятно да остане толкова неопределена. Въпреки това, тъй като развитието на пазара не може да бъде надеждно прогнозирано, може да е трудно да се установи предварително кога информацията може да бъде оповестена, без да се навредят на търговските и икономическите интереси.

Поради това отговорът на въпрос 8 следва да бъде отрицателен, тъй като при положителен отговор би съществувал риск или да се откаже оповестяването на документи, които биха могли да бъдат оповестени, без да се причини вреда, или да се изиска оповестяване, въпреки че все още има вероятност да настъпи вреда.

Освен това предложената разпоредба би обезсмислила възможността за по-висш обществен интерес от оповестяване съгласно член 4, параграфи 2 или 3 от регламента.

Страсбург, 11 юли 2007 г.

 

П. Никифорос Диамандурос

---

(1) Кодекс за поведение на Съвета и Комисията относно публичния достъп, 1993 г., Официален вестник L 340, стр. 41; Решение 93/731 на Съвета от 20 декември 1993 г. относно публичния достъп до документи на Съвета (ОВ L 340, 1993 г., стр. 43); Решение 94/90 на Комисията от 8 февруари 1994 г. относно публичния достъп до документи на Комисията, 1994 г., Официален вестник L 46, стр. 58.

(2) Настоящият текст на второто съображение е следният: „Откритостта дава възможност на гражданите да участват по-тясно в процеса на вземане на решения и гарантира, че администрацията се ползва с по-голяма легитимност и е по-ефективна и по-отговорна пред гражданите в една демократична система. Откритостта допринася за укрепването на принципите на демокрацията и зачитането на основните права, както е посочено в член 6 от Договора за ЕС и в Хартата на основните права на Европейския съюз.“

(3) Вж. Декларацията относно Протокола относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност, приложена към Договора от Амстердам (Декларация 43). В заключенията на Европейския съвет в Есен (декември 1994 г.) относно субсидиарността също се подчертава, че „административното прилагане на правото на Общността трябва по принцип да остане в сферата на компетентност на държавите-членки“.

(4) Вж. по-специално Директива 2003/4/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 г. относно обществения достъп до информация за околната среда и за отмяна на Директива 90/313/ЕИО на Съвета (ОВ L 041, 2003 г., стр. 26).

(5) Дело T-168/02, IFAW Internationaler Tierschutz-Fonds срещу Комисията, 2004 ECR II-4135. В Зелената книга се посочва, че решението се обжалва пред Съда. Член 4, параграф 5 от Регламент 1049/2001 гласи: „Държава членка може да поиска от институцията да не оповестява документ, издаден от тази държава членка, без предварителното ѝ съгласие.“

(6) Последиците от това разделение са смекчени в случая на Съвета от практиката му да третира писмените позиции на делегациите и документите, обобщаващи устните изявления на членовете на Съвета или на някой от подготвителните му органи, като документи на Съвета: вж. Bart Driessen, „The Council of the European Union and access to documents“, 2005 European Law Review 675, стр. 687.

(7) Вж. Съобщение за пресата No 17/2006 на Европейския омбудсман от 22 септември 2006 г., достъпно на моя уебсайт: http://www.ombudsman.europa.eu/release/en/2006-09-22.htm.

(8) Вж. годишния доклад на Европейския омбудсман за 2005 г., стр. 49. Искането до органите на държавите членки е отправено в съответствие с член 3, параграф 3 от Решение 94/262 на Европейския парламент от 9 март 1994 г. относно правилата и общите условия за изпълнението на функциите на омбудсмана, Официален вестник 1994 г., L 113, стр. 15.

(9) Член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

(10) От формална гледна точка работният орган може да се състои от органите във всяка държава членка, отговарящи за предоставянето на достъп до правосъдие, както се изисква в член 6, параграф 1 от Директива 2003/4/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 г. относно обществения достъп до информация за околната среда и за отмяна на Директива 90/313/ЕИО на Съвета (ОВ L 041, 2003 г., стр. 26).

(11) Вж. член 22 от Европейския кодекс за добро поведение на администрацията и напр. член 4 от Решение 2000/633/ЕО, ЕОВС, Евратом на Комисията от 17 октомври 2000 г. за изменение на нейния Процедурен правилник, 2000 г., Официален вестник L 267, стр. 63; Член 6 от Решението на генералния секретар на Съвета/върховен представител за общата външна политика и политика на сигурност от 25 юни 2001 г. относно кодекс за добро поведение на администрацията на Генералния секретариат на Съвета на Европейския съюз и неговите служители в професионалните им отношения с обществеността, Официален вестник C 189, 2001 г., стр. 1.

(12) Вж. годишния доклад на Европейския омбудсман за 2004 г., стр. 42.

(13) Комисията е посочила на омбудсмана, че поради вътрешните си процедури, необходими за зачитане на колегиалността, тя се нуждае от шест седмици, за да отговори на неговите проверки.

(14) Жалба 3208/2006/GG.

(15) „всяко съдържание, независимо от неговия носител (на хартиен носител или в електронна форма, звукозапис, видео- или аудио-визуален запис) по въпроси, свързани с политиките, дейностите и решенията, попадащи в сферата на отговорност на институцията“.

(16) Вж. Директива 2003/4/ЕО, бележка под линия 4 по-горе.

(17) ЕНОЗД, Публичен достъп до документи и защита на данните, Информационен документ No 1. юли 2005 г., на разположение на уебсайта на ЕНОЗД на адрес http://www.edps.europa.eu/EDPSWEB/Jahia/lang/en/pid/21.

(18) Съобщение за медиите 15/2006, достъпно на моя уебсайт на адрес http://www.euro-ombudsman.eu.int/release/en/2006-07-03.htm.

(19) Вж. точки 72 и 75 от решението.

(20) Жалба 1693/2005/PB.