Уважаема г-жо П.,
На 16 юни 1998 г. сте подали жалба до Европейския омбудсман съвместно с г-жа М. То се отнасяше до искането, отправено към Вас от Европейското училище в Брюксел, да заплатите пълния размер на обучението за образованието на Вашия син, който е бил регистриран в училището по това време. Твърдите, че Европейското училище Ви е подвело и че сте били дискриминирани в сравнение с други сътрудници на Европейския парламент.
На 30 юни 1998 г. препратих жалбата на председателя на Европейската комисия. Комисията изпрати становището си на 22 октомври 1998 г. и аз Ви го препратих с покана да направите коментари, ако желаете. На 3 декември 1998 г. получих Вашите коментари.
На 9 ноември 1999 г. поисках допълнителна информация от Европейската комисия, за да потърся приятелско решение на случая. Не получих допълнителни коментари по второто становище на Комисията нито от Вас, нито от другия жалбоподател.
Сега пиша, за да ви уведомя за резултатите от направените запитвания.

ЖАЛБАТА

Според жалбоподателите релевантните факти са следните:
Двамата жалбоподатели са работили по това време като сътрудници в Европейския парламент. Те се стремяха да запишат децата си в Европейското училище в Брюксел като най-добрата възможност да продължат образованието си. Към момента на регистрацията за учебната 1997—1998 г. двете деца се считат за деца на длъжностни лица на ЕО и по този начин се класират в категория I. В резултат на това настаняване не е поискано плащане на такси за обучение.
През октомври 1997 г. обаче училището е на мнение, че тъй като родителите не са длъжностни лица на ЕО, а сътрудници на ЕП, техните деца следва да бъдат поставени в категория III и по този начин да бъдат приравнени към деца от длъжностни лица на трети държави. След тази промяна на критериите училището пише на родителите с искане за пълно плащане на таксите за обучение.
В този контекст жалбоподателите са изпратили писмо до омбудсмана, в което твърдят, че училището ги е подвело, тъй като при регистрирането на децата им са били сигурни, че не следва да се начисляват такси за обучение. Освен това те заявиха, че са били дискриминирани в сравнение с други сътрудници на Европейския парламент, които са записали децата си в центрове на Европейските училища, различни от центъра в Брюксел.

Запитването

Становище на Комисията В
становището си Комисията обясни, че центърът на Европейското училище в Брюксел класифицира учениците си в три категории: Категория I за деца от длъжностни лица на ЕО; категория II за тези, обхванати от специални споразумения; Категория III за студенти, които не са включени в другите две категории. Поставянето в една от категориите определя критериите за прием и заплащане на такси за обучение.
Тъй като статутът на децата на жалбоподателите в училището изглежда неясен за училището, неговият управителен съвет разгледа този въпрос на заседанието си на 28—29 април 1998 г. След това беше договорено, че училището следва да следва съществуващата практика, докато статутът на сътрудниците на членовете на ЕП не бъде променен (в категория III). Тази позиция беше заета с оглед на факта, че няма пряка връзка между институцията на Европейския парламент и сътрудниците на членовете на ЕП. Комисията заключи тези аргументи, като посочи, че поради това децата на жалбоподателя следва да останат в категорията, към която са били причислени към момента на регистрацията им.
Комисията отбеляза, че въз основа на информацията, предоставена от представители на Административния съвет, жалбоподателите са били информирани по време на регистрацията, че следва да плащат такси за обучение. Тази информация беше потвърдена от законопроекта, изпратен на жалбоподателите от училището на 23 септември 1997 г. Освен това институцията заяви, че всички деца на сътрудниците на членовете на ЕП, с изключение на едно изключение, са били помолени да плащат такси за обучение в Европейското училище.
Наблюдения на жалбоподателите
Омбудсманът изпрати становището на Комисията на жалбоподателите с покана да направят коментари. В отговора си жалбоподателите като цяло поддържат първоначалната жалба.
Те обаче подчертават, че изявленията на Комисията относно положението на училището към момента, в който са регистрирали децата си през август 1997 г., са неточни. Жалбоподателите настояха, че по това време училищната администрация просто ги е помолила да представят доказателство за наемане на работа в Европейския парламент. Освен това училищните служители, отговарящи за приема, ги уведомили, че децата им трябва да бъдат настанени в категория I и следователно че не трябва да се плащат такси за обучение.
Жалбоподателите посочиха, че тъй като децата им първоначално са били поставени в категория I, те не следва да бъдат премествани със задна дата в друга категория, както твърди училището въз основа на решението на неговия административен съвет от април 1998 г. Напротив, жалбоподателите обясняват, че децата им следва да останат в категория I, тъй като Административният съвет е постановил на заседанието си от октомври 1998 г., че за студентите, които вече са били регистрирани, тяхната категория не следва да бъде променяна.
На 15 юни 1999 г. омбудсманът получи писмено съобщение от г-жа Izquierdo Rojo, член на ЕП, в което се посочва, че тя е била заедно с г-жа P. по време на регистрацията на техните деца. Тя потвърди в писмото си версията, дадена от този жалбоподател, а именно, че по време на регистрацията не е споменато плащането на такси за обучение. Г-жа Izquierdo Rojo подчерта, че тъй като училището е поставило децата на жалбоподателя в категория I към момента на приемането им, училището следва да се придържа към това решение в съответствие с решението на Административния съвет на училището от 27—28 октомври 1998 г.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ ВЪПРОСИ

За да потърси приятелско решение по жалбата, на 9 ноември 1999 г. омбудсманът изпрати писмо до Европейската комисия.
В писмото си омбудсманът припомня контекста на случая и фактическите доказателства, представени в хода на разследването. Омбудсманът заяви в писмото си, че като се вземе предвид обяснението, дадено от жалбоподателите, което е потвърдено от един независим свидетел, и ангажиментите, поети от Комисията в нейното становище, по-специално в точка 3, параграф 2 ( „Съответно децата на г-жа M. и P. остават в категорията, в която са били настанени в момента на приемането“), искането на училището за пълно плащане на таксите за обучение за периода 1997—1998 г. може да изглежда неразумно.
Поради това Омбудсманът поиска от Комисията да изрази становището си по предходните аспекти.
Второ становище на Комисията
Институцията първо обясни, че към момента на регистрацията училищният магистър вече е изразил някои съмнения относно категорията, в която следва да бъдат разпределени децата на жалбоподателите, с оглед на техния специален статут. На заседанието си от април 1998 г. Административният съвет реши, че децата на сътрудниците на ЕП следва да бъдат поставени в категория III, с изключение на тези, които вече са били разпределени в друга категория.
През октомври 1998 г. представител на управителния съвет информира училищния магистър на центъра в Брюксел, че след решението, взето от управителния съвет през април, на жалбоподателите не следва да се начислява такса за обучение за академичната 1997—1998 г., въпреки че те следва да заплащат пълния размер на таксите за обучение за периода 1998—1999 г., тъй като въз основа на устава им техните деца следва да бъдат поставени в категория III.
Въпреки това, след конкретно искане, отправено от Комисията, представителят на Съвета публично изрази окончателната си позиция по този въпрос в бележка от декември 1999 г. Комитетът заяви, че макар критериите за този вид ситуация да са били установени, наличието на някои специални обстоятелства по отношение на жалбоподателите е наложило преразглеждане на първоначалното му решение. Така, тъй като синът на г‐жа M. вече е завършил средното си образование през юли 1999 г. и г‐жа P. е станала длъжностно лице на ЕО, Управителният съвет счита за уместно да прости плащането на таксите за обучение, поискани от жалбоподателите за академичната 1998—1999 година.
Вторият коментар на жалбоподателите
Омбудсманът изпрати на жалбоподателите второто становище на Комисията с покана да представят коментари. Омбудсманът не е получил писмени коментари от жалбоподателите.
За да провери дали предложенията, направени от Административния съвет на Европейските училища и обявени във второто становище на Комисията, са отговорили напълно на исканията на жалбоподателите, на 18 май 2000 г. секретариатът на омбудсмана се свърза по телефона както с г-жа M., така и с г-жа P. Те изразиха пълното си удовлетворение от позицията, заета от Европейското училище след проверката, извършена от омбудсмана.

РЕШЕНИЕТО

Омбудсманът изпрати второто становище на Комисията до жалбоподателите с покана да направят коментари. Омбудсманът не е получил писмени коментари от жалбоподателите.
За да провери дали предложенията, направени от Административния съвет на Европейските училища и обявени във второто становище на Комисията, са отговорили напълно на исканията на жалбоподателите, на 18 май 2000 г. секретариатът на омбудсмана се свърза по телефона както с г-жа M., така и с г-жа P. Те изразиха пълното си удовлетворение от позицията, заета от Европейското училище след проверката, извършена от омбудсмана.
Председателят на Европейската комисия също ще бъде уведомен за това решение.
Твое искрено,
Джейкъб СЬОДЕРМАН