Г-н Председател!

Дами и господа!

Първо бих искал да Ви благодаря, че ме поканихте да участвам в този европейски форум, посветен на идеята за нова Харта на основните права на Европейския съюз. Надявам се да допринеса с някои разсъждения, които произтичат от почти четиригодишния ми опит като Европейски омбудсман.

1 Европейски омбудсман

Задачата ми през това време беше да подсиля отношенията между Съюза и неговите граждани. Мандатът на омбудсмана, определен в Договора, е да разглежда случаи на лошо администриране в дейността на институциите и органите на Общността, с изключение на Съда на Европейските общности и на Първоинстанционния съд при изпълнение на техните съдебни функции. Всеки гражданин или пребиваващ в Съюза може да се обърне към омбудсмана, независимо дали е лично засегнат от случай на лошо управление.

Терминът „лошо управление“ не е определен в Договора, но аз предложих определение в годишния доклад за 1997 г.:

„лошо администриране е налице, когато публичен орган не действа в съответствие с правило или принцип, които са задължителни за него“.

При разглеждането на годишния доклад Европейският парламент приветства това определение.

Естествено, най-важните правила и принципи, които са задължителни за институциите и органите на Общността, са тези, които се отнасят до правата на човека и основните свободи. В сферите на дейност на Общността тези права и свободи могат да бъдат гарантирани най-вече чрез осигуряване на пълното и правилно прилагане на правото на Общността. Много от проблемите, които възникват, произтичат от често объркващата ситуация по отношение на средствата за правна защита, с които разполага гражданинът, ако правото на Общността не се спазва. Позволете ми да илюстрирам тези точки, като разисквам свободното движение на хора.

2 Свободно движение на хора.

За гражданите правото на свободно движение на територията на Съюза е едно от основните постижения на Съюза. Изглежда обаче, че сред гражданите съществува реална загриженост, че свободното движение на хора не е реалност. Нарастващият брой жалби до Европейския омбудсман във връзка с такива проблеми изглежда потвърждава това становище.

Най-често повдиганите проблеми варират от наличието на граничен контрол, трудностите, срещани при преместване в друга държава членка и упражняване на икономическа дейност там, до проблеми, свързани с издаването на разрешения за пребиваване на студенти, пенсионери и неработещи лица, както и дискриминация въз основа на националност. Тъй като тези проблеми засягат пряко основните социални права, те изглежда са източник на объркване и разочарование сред гражданите.

Пречките пред свободното движение често са резултат от неправилното прилагане на правото на Общността от страна на националните, регионалните и местните администрации. Тъй като правото на Общността е право в държавите-членки, прилагането му от такива администрации може да бъде контролирано от националните омбудсмани и подобни органи (обикновено парламентарни комисии по петиции).

Понастоящем обаче гражданите като цяло не са запознати с възможността да подават жалби до националните омбудсмани и подобни органи по въпроси, свързани с правото на Общността. Ако са от друга държава членка, те може да не познават системата от средства за правна защита и понякога да не владеят добре езика на приемащата държава. Следователно те се въздържат от подаване на жалби на национално равнище и или оплакването им изобщо не се разглежда, или се озовава на европейско равнище.

Според мен е правилно да се вярва в принципа на субсидиарност и следователно да се насърчават и подкрепят омбудсманите и подобни органи в държавите-членки при разглеждането на жалби относно прилагането на правото на Общността. Поради тази причина насърчих създаването на мрежа за връзка, свързваща всички служби на националния омбудсман. От 1996 г. насам всяка година се провеждат семинари на мрежата за връзка за информиране относно правото на Общността, а следващите семинари ще се проведат в Париж през септември тази година. Публикуваме редовно „писмо за връзка“, за да информираме за важна нова съдебна практика на Съда на Европейските общности и дела, свързани с правото на Общността, които се разглеждат от националните служби. Уебсайтът на Европейския омбудсман съдържа връзки към уебсайтовете на националните омбудсмани и подобни органи и се подготвя по-нататъшно развитие на сътрудничеството чрез уебсайта. Мрежата за връзка също така позволява на националните служби да отправят запитвания относно правото на Общността до Европейския омбудсман, който обикновено препраща запитването до компетентната институция на Общността за становище.

3 Нов член от Договора за информиране на гражданите за техните средства за правна защита.

В общество, управлявано от върховенството на закона, съдилищата са естествено основната защита на правата на физическите лица. Омбудсманът е несъдебна институция, нещо допълнително, която помага на гражданите, когато имат затруднения с администрацията. Понастоящем обаче в Договорите няма разпоредба, която да информира европейските граждани за жизненоважната роля на националните съдилища за гарантиране на спазването на правото на Общността.

Според мен на следващата междуправителствена конференция следва да се използва възможността да се включи нов член в Договора, който да информира гражданите за всички средства за правна защита, с които разполагат, ако правата им съгласно правото на Общността не се зачитат.

Освен ролята на съдилищата, в Договора следва да бъде включено и правото на гражданите да подават жалби до Комисията относно нарушения на правото на Общността от страна на държава-членка. Това може да даде основа за цялостна реформа на често тайните процедури, използвани от Комисията в такива случаи.

Освен това националните и регионалните омбудсмани и подобни органи, като например парламентарните комисии по петиции, също следва да бъдат посочени в Договора като отговорни да помагат на гражданите в случай на конфликти с администрацията, включващи правото на Общността, включително въпроси, свързани с правата на човека. Всяка държава-членка следва да има задължението да гарантира, че нейният правен ред включва ефективен извънсъдебен орган, към който гражданите могат да се обръщат за тази цел.

4 от Договора от Амстердам.

Ангажирам се да задълбоча сътрудничеството между Европейския омбудсман и националните омбудсмани и подобни органи, за да помогна за превръщането на правото на Общността в жива реалност за гражданите. Това сътрудничество е още по-необходимо сега, когато Договорът от Амстердам е на път да включи в приложното поле на правото на Общността редица въпроси, които представляват значителна част от натовареността на повечето национални омбудсмани.

За да се гарантира правото на гражданите да се движат свободно в Европа без вътрешни граници, Договорът превръща създаването на пространство на свобода, сигурност и правосъдие в една от целите на Съюза. За постигането на тази цел Договорът въвежда в Общността редица области на политиката, свързани със свободното движение на хора, по-специално тези, които уреждат визите, убежището и имиграцията (нов дял IV от Договора за ЕО).

Други свързани въпроси, а именно полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, остават извън рамката на Общността (дял VI от Договора за Съюза), въпреки че някои елементи от схемата на Общността ще бъдат приложими за тях, включително надзорната роля на Европейския омбудсман.

От съществено значение е при изготвянето на текстовете, които да се прилагат във всички тези нови области, да се вземат изцяло предвид съществуващите договори в областта на правата на човека, например по отношение на въпроси като предоставянето на убежище и определението за „бежанец“. Освен това е необходим и ефективен надзор на изпълнението на дейности като борбата с незаконната имиграция, обмена на полицейски досиета и работата на Европол, където съществува голям потенциал за нарушения на правата на човека.

5 Правата на човека на равнището на Съюза.

Определянето на правата на човека и подходящите механизми за гарантиране на тяхното пълно и правилно прилагане отдавна се обсъждат на общностно равнище. Недостатъците на настоящата ситуация са лесно установими. В Договора няма глава, която да информира гражданите за точните права на човека, които следва да бъдат зачитани от администрацията на Съюза. Съюзът не се е присъединил нито към Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, нито към която и да е друга конвенция в тази област. Новата ситуация след влизането в сила на Договора от Амстердам прави още по-належащо намирането на подходящо решение за отстраняване на тези недостатъци.

Едно от предложените решения е изготвянето и приемането на Харта на правата на човека за Съюза. Обсъжданията в рамките на този форум следва да помогнат да се реши дали този вариант би могъл да бъде добро решение. Въпреки това точното съдържание на такава харта и връзката ѝ с Европейската конвенция за правата на човека и други съществуващи международни конвенции, като например изготвените от МОТ, вероятно ще се окажат противоречиви. Съществуват и много правни и политически трудности, които трябва да бъдат преодолени, преди подобен проект да получи общо одобрение. Ето защо бих искал да направя по-скромно и прагматично предложение, което може да бъде прието доста бързо.

Предложението е да се добави нова разпоредба в Договора, която да изисква институциите и органите на Съюза да спазват всички съществуващи конвенции за правата на човека, които всички или мнозинството от неговите държави членки са ратифицирали. Според мен би било обосновано и разбираемо за европейските граждани, че администрациите на Съюза следва да спазват същите разпоредби в областта на правата на човека като държавите членки. Или казано по друг начин, съмнявам се, че европейските граждани смятат, че администрациите на Съюза следва да бъдат освободени от задължението да спазват тези разпоредби в своите области на дейност.

Както вече споменах, от голямо значение е също така да има разпоредба на Договора, която ясно да информира гражданите за средствата за правна защита, с които разполагат в случаи на конфликт с администрацията, включващ правото на Общността, включително въпроси, свързани с правата на човека.

Като представям тези предложения за промяна, съзнавам, че Договорът от Амстердам е на път да влезе в сила. Предизвикателствата, породени от разпоредбите на Договора относно пространството на свобода, сигурност и правосъдие, изискват решение, което може да бъде прието и приложено бързо. Проектът, който е преди семинара, е по-всеобхватен и взискателен. Във всеки случай считам, че търсенето на идеалното решение може да отнеме много време, но обикновено всеки печели от обсъждането на такъв амбициозен проект по вдъхновението, което той дава, и също така отваря възможност за частични реформи.

Надявам се, че тези мисли могат да спомогнат за стимулиране на дискусиите на този форум.

Благодаря за вниманието.