Уважаеми членове на ЕП,

Благодаря Ви, че ме поканихте тук днес, за да размишлявам върху ролята на моята служба и по-специално когато тя се занимава с въпроси, които засягат тази комисия.

Европейският омбудсман наблюдава цялата администрация на ЕС, с изключение на политическата роля на Парламента и съдебната роля на Съда на Европейския съюз.

Разглеждаме индивидуални жалби от граждани, организации на гражданското общество, медии, предприятия, а понякога и от членове на ЕП. Жалбите могат да се отнасят до липсата на отговор от страна на дадена институция или агенция на съобщение, проблеми с безвъзмездните средства или процедурите за възлагане на обществени поръчки, проблеми с персонала на ЕС, предполагаеми етични нарушения, случаи на кадрова въртележка между държавния и частния сектор, достъп до документи и предполагаеми нарушения на основните права сред много други.

Разследванията, провеждани по наша собствена инициатива, дават възможност за по-задълбочено проучване на системни проблеми и въпроси от голямо обществено значение, много от които са от значение за работата на тази комисия.  

Едно от тези опасения, работата ни в областта на изкуствения интелект, е тема, която тази комисия разгледа подробно. Очаквам скоро да представя предложения по този въпрос на Европейската комисия. Използването на ИИ в публичната администрация може да донесе големи ползи, но също така създава големи предизвикателства по отношение на точността на резултатите, потенциалните предубеждения, обяснимостта и човешкия надзор.

Комисията използва ИИ в области като обществените консултации, управлението на делата в областта на конкуренцията и разглеждането на жалби и се надявам, че работата ми по този въпрос ще предизвика размисъл от страна на администрацията на ЕС за това как да се гарантира, че използваните от нея системи с ИИ остават прозрачни, сигурни и надеждни.

Друг въпрос, разгледан подробно от тази комисия, е миграцията. Както добре знаете, политиките на ЕС в областта на миграцията се промениха през последните години и обхващат действия, които преди това биха били считани за табу. Ролята на моята служба не е да има мнение относно самите политики, а да напомня на институциите на ЕС, че основните задължения и ангажименти на ЕС по отношение на правата на човека не са се променили.

През 2017 г., след споразумението между ЕС и Турция, което до голяма степен се отнасяше до сирийските бежанци, поисках от Комисията да се съсредоточи специално върху правата на човека в своите доклади за напредъка по споразумението.

През 2022 г. насърчих Комисията да гарантира, че хърватските органи предоставят конкретна информация относно стъпките, предприети за разследване на сигнали за малтретиране на мигранти и лица, търсещи убежище, и понастоящем проучвам как Комисията гарантира, че средствата на ЕС за управление на границите на Гърция не допринасят за нарушения на основните права.

В последно време ЕС подписа с различни държави споразумения, обхващащи управлението на миграцията, което поражда опасения относно начина, по който ще бъдат гарантирани правата на човека.

Разгледах по-специално Меморандума за разбирателство между ЕС и Тунис, подписан през юли 2023 г. В своите констатации, публикувани през октомври, поисках от Комисията да приеме и публикува подробни критерии за това кога средствата на ЕС ще бъдат спрени в случай на нарушения на правата на човека и да насърчи организациите, наблюдаващи правата на човека в Тунис, да създадат механизми за подаване на жалби, които да позволяват на лицата да докладват за предполагаеми нарушения на техните права при изпълнението на финансирани от ЕС проекти.

В моите констатации също така се отбелязва, че макар Комисията действително да е извършила предварителна оценка на управлението на риска, публикувана и официална оценка на въздействието върху правата на човека би била по-подходяща. Тъй като тези споразумения могат да бъдат планът за бъдещето, се надявам, че тези предложения ще се превърнат в стандартна практика за тези споразумения.

Общото за всички тези разследвания е простият факт, че институциите на ЕС са задължени да гарантират, че средствата на ЕС не подкрепят действия, които нарушават разпоредбите на Хартата на основните права и международното право в областта на правата на човека.

Значителна част от работата ми беше посветена и на Frontex, чиято роля, бюджет и размер се увеличиха значително през годините. Нашата собствена роля е да гарантираме, че правилата и ангажиментите се спазват.

Например попитах Frontex как разглежда жалби относно предполагаеми нарушения на основните права чрез своя механизъм за подаване на жалби и как гарантира отчетност предвид увеличения си мандат и отговорности.

И двете проверки доведоха до подобрения и допълнителна яснота. В по-скорошно проучване беше разгледана ролята на Frontex в операциите по търсене и спасяване след трагедията с Адриана през юни 2023 г., в резултат на която над 600 души се удавиха край бреговете на Гърция, въпреки че Frontex, гръцките и италианските органи и организациите на гражданското общество бяха запознати с маршрута на лодката и го наблюдаваха в продължение на много часове.

Проверката по собствена инициатива показа, че настоящите правила затрудняват Frontex да изпълнява задълженията си в областта на правата на човека. Съгласно действащото законодателство тя не може да действа независимо, след като съответните национални органи - в този случай Гърция - са поели отговорността за ситуацията в Адриана.

Frontex е можела да отправи обаждане през май, но е избрала да не го прави, като е посочила, че корабът не е бил в „непосредствена“ опасност към момента, в който го е забелязала и заснела. Frontex обаче е отбелязала и докладвала факта, че е силно пренаселена и че хората на горната палуба не носят спасителни жилетки.

В отговор на това Frontex се ангажира да подобри надзора чрез своите наблюдатели на основните права. Той обаче не отговори адекватно на моите призиви за ясни насоки относно издаването на майски обаждания като цяло и по-специално в отговор на наблюдението с безпилотни летателни апарати.

Въпреки това бях окуражен от отговора на председателя Мецола. Тя заяви, че Парламентът ще продължи да упражнява силен демократичен надзор върху Frontex, особено що се отнася до защитата на основните права в дейностите на агенцията за морско наблюдение. 

Много от моите запитвания се отнасят до достъпа до документи.  Гражданите имат право, основано на Договорите, да участват в демократичния живот на ЕС, което означава, че те следва да разполагат с достатъчно информация, за да могат да упражняват пълен контрол върху институциите на ЕС.

За съжаление, спазването на това право от страна на Комисията понякога е незадоволително, тъй като тя не спазва изключенията — като например защитата на данните или защитата на международните отношения — да отказва достъп и не проверява дали е налице по-висш обществен интерес от оповестяването.

Други проблеми са свързани със слаби мотиви и неспазване на решенията на Съда на ЕС, когато става въпрос за предоставяне на достъп до законодателни документи.

Комисията пропуска законовите срокове толкова често, че се почувствах принудена да проведа самостоятелно разследване. Сметната палата установи закъснения в 85 % от случаите, свързани с прегледите на Комисията на първоначалните откази. Някои жалбоподатели са получили документите две години след първоначалното искане. Проучването установи, че като цяло това са въпроси, считани за политически чувствителни, където закъсненията са най-големи.

След това предприех много рядката стъпка да поискам от Парламента да подкрепи моя призив към Комисията да се справи с това забавяне — и бях много благодарен за единодушната подкрепа по-рано тази година. Също така поддържах контакт с Комисията на най-високо равнище, за да обясня значението на този въпрос и необходимостта от различен подход.

Неотдавнашен случай на публичен достъп илюстрира конкретно защо този въпрос е толкова неразривно свързан с отчетността.

То се отнасяше до искане за документи, свързани със среща между председателя на Комисията, министър-председателите на Нидерландия и Италия и президента на Тунис в месеца преди подписването на меморандума миналата година.  По-скоро невероятно е, че Комисията не е установила никакви документи, обхващащи обмена с държавите членки, нито вътрешен обмен на документи преди срещата.

Комисията отне близо 12 месеца, за да преразгледа първоначалното си решение за достъп, а документите, които в крайна сметка представи, се отнасяха до въпроси след подписването на сделката, но все още нито един преди това.

От гледна точка на отчетността това означава, че няма публикувана политика или документна следа относно ключова среща, на която да са присъствали председателят на Комисията и двама министър-председатели на държавите членки — заедно с президента на Тунис, и която да е довела до споразумение със значителни последици относно управлението на миграцията и други въпроси.

Последната ми забележка е, че един променящ се свят с нови политически приоритети и цели не следва да води до унижаване на ценностите на ЕС. Отчетността трябва да бъде в крак с новите геополитически реалности.

Бих искал искрено да благодаря на комисията за отличното сътрудничество през последните 11 години. След две седмици Парламентът ще избере моя приемник и знам, че ще продължите да ги подкрепяте в жизненоважната работа, с която са натоварени тази комисия и службата на Европейския омбудсман.

Очаквам с нетърпение вашите въпроси.