Приложение I: Информация, предоставена от Европейския омбудсман

Първичен закон

Член 3.5 от проекта на ЕИБ за преразгледана политика за прозрачност се позовава на член 15 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Параграфът се основава в голяма степен на текста на член 15 от ДФЕС, но не е пряк цитат. Промените в самата формулировка на члена, макар и малки, затрудняват разбирането на читателя в сравнение със самия член. (Например замяната на „този параграф“ с „този параграф“ в ред 12). Член 3, параграф 6 се отнася до Хартата на основните права на Европейския съюз, а член 3, параграф 7 — до Регламент (ЕО) No 1049/2001 относно публичния достъп до документи. Връзката между тези три точки е неясна.

Член 15 от ДФЕС е въведен с Договора от Лисабон. Ключова разлика от съответната разпоредба, съдържаща се в предишния Договор за ЕО, е, че член 15 се прилага за всички институции, органи, служби и агенции на ЕС, а не само за Европейския парламент, Съвета и Комисията.

Считаме, че би било полезно и целесъобразно ЕИБ да обясни своето разбиране за връзката между своята политика за прозрачност и правните задължения на ЕИБ по нетехнически и лесен за ползване начин. Поради това предлагаме членове 3.5—3.7 да бъдат заменени със следния текст:

Настоящата политика е в съответствие с правните задължения на ЕИБ по отношение на принципа на откритост и правото на публичен достъп до документи. Параграфи 3.6 - 3.8 по-долу излагат по нетехнически начин разбирането на ЕИБ за връзката между Политиката и нашите правни задължения.

3.6 Принципът на откритост е залегнал в член 1 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), който гласи, че Договорът бележи нов етап в процеса на създаване на все по-тесен съюз между народите на Европа, в който решенията се вземат възможно най-открито и възможно най-близо до гражданите. Откритостта също така допринася за укрепването на принципите на демокрацията и зачитането на основните права в съответствие с член 6 от ДЕС. В член 15, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) се изисква институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, включително ЕИБ, да работят при възможно най-голямо зачитане на принципа на откритост, за да се насърчи доброто управление и да се гарантира участието на гражданското общество.

3.7 Член 15, параграф 3 от ДФЕС предвижда правото на публичен достъп до документи. Това е основно право, признато в член 42 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Общите принципи и ограничения, уреждащи това право, се определят от Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз чрез законодателство. Действащото понастоящем законодателство е Регламент (ЕО) No 1049/2001 [1].

3.8 В член 15, параграф 3 също така се посочва, че това законодателство се прилага по отношение на ЕИБ само когато тя изпълнява административните си задачи. ЕИБ разбира, че целта на тази разпоредба е самата ЕИБ да определи по начин, съответстващ на принципите на откритост, добро управление и участие, как общите принципи и ограничения, уреждащи правото на публичен достъп, следва да се прилагат по отношение на нейните специфични функции като банка. ЕИБ прави това чрез политиката и по-специално чрез прилагането на изключенията за достъп, посочени в член 5 по-долу.“

Посоченото по-горе обяснение според нас показва, че Банката не се стреми да използва член 15, параграф 3 от ДФЕС, за да „обърне назад“ прозрачността, както твърдят някои критици на гражданското общество.

С оглед на гореизложеното член 5, параграф 1 от проекта на преразгледаната политика за прозрачност (озаглавен „Презумпция за оповестяване“) би могъл да бъде опростен, така че да гласи:

„Цялата информация и документи, държани от Банката, подлежат на оповестяване при поискване, освен ако не съществува наложителна причина за неоповестяване (вж. „Изключения“ по-долу).

Освен че разсейва общественото подозрение, че банката се опитва да "обърне" прозрачността, опростяването на текста по този начин би направило ненужно определянето на обхвата на административните задачи на ЕИБ. Всяко такова определение би било изпълнено с правни и практически проблеми и би могло да доведе до продължителна поредица от спорове, във всеки от които ЕИБ изглежда се стреми да стесни обхвата на общия принцип на прозрачност.

Б Изключения за публичен достъп

В раздел А по-горе се предлага ЕИБ да защитава специалните си функции като банка чрез прилагане на изключенията по отношение на публичния достъп.

За да се приложи този подход, отправна точка следва да бъдат изключенията, определени в член 4 от Регламент 1049/2001, изменен с член 6, параграф 1 от Регламента относно Орхуската конвенция [2], във връзка с информацията за околната среда.

Доколкото Банката счита, че нейните специални функции изискват допълнителни изключения или изключения, различни от тези, които вече са предвидени в Регламент 1049/2001, те следва да бъдат ясно определени и обяснени. С едно изключение обаче не сме убедени, че са необходими допълнителни [3] или различни [4] изключения. Единственото изключение е разпоредбата за защита на „околната среда, като например местата за размножаване на редки видове“. Нашето разбиране е, че това допълнително изключение, първоначално предложено от Комисията в нейното предложение от 2008 г. за преразглеждане на Регламент 1049/2001, е безспорно и запълва общопризната празнина. Както без съмнение знаете, много други аспекти на предложенията на Комисията от 2008 г. се оказаха много спорни от политическа гледна точка и законодателният процес остава в задънена улица.

Един прост и ефективен подход би могъл да бъде въпросът да се реши, като в края на член 5 се включи разпоредба в следния смисъл:

При прилагането на тези изключения надлежно се отчита ролята на банката като кредитна институция и необходимостта от защита на поверителността на отношенията ѝ с нейните клиенти.

В Процедура

Настоящата Политика за прозрачност предвижда, че в случай на пълен или частичен отказ на искане за информация заявителят може доброволно да подаде потвърдително заявление (параграфи 5.26, 5.32). Като алтернатива заявителят може да подаде жалба съгласно "Разпоредби за обжалване". Последният раздел на Политиката се отнася до възможността за подаване на жалба до механизма на ЕИБ за подаване на жалби.

Добавената стойност на процедурата за доброволно потвърдително заявление не е ясна веднага. Сметната палата счита, че би било по-лесно механизмът на ЕИБ за подаване на жалби да разглежда потвърдителни заявления. Освен това подаването на потвърдително заявление следва да бъде необходима процедурна стъпка, преди да се подаде евентуална допълнителна жалба до Европейския омбудсман.

Подобна процедура би била в съответствие с принципите на добра администрация, тъй като потвърдителното заявление няма да бъде разгледано от същия административен орган, който е разгледал първоначалното заявление. Тя също така ще приведе процедурата по отношение на жалбите за отказ на достъп до документи в съответствие с общата процедура, предвидена в Меморандума за разбирателство между ЕИБ и Омбудсмана. Поради това предлагаме политиката да бъде съответно преразгледана.

Г Проактивно оповестяване

За да бъде прозрачен, публичният орган трябва i) да бъде проактивен, като поема инициативата за ефективна комуникация с гражданите, и ii) да реагира правилно, когато самите граждани поемат инициативата, като искат информация или документ, които все още не са обществено достояние.

Неотдавна омбудсманът имаше възможност (в OI/3/2013/MHZ) да разгледа практиката на банката във връзка с проактивното оповестяване на информация за околната среда. В допълнителната си забележка по този случай омбудсманът счита, че може да е полезно ЕИБ да приеме и публикува схема за публикуване, в която се посочва видът на информацията за околната среда, която възнамерява да впише в своя наскоро създаден публичен регистър.

По същество раздел 4 от политиката за прозрачност съдържа ключови елементи на схемата за публикуване. Що се отнася по-специално до информацията за околната среда, изготвянето на този раздел би могло да бъде засилено, за да се вземат предвид наскоро публикуваните насоки за прилагане на Конвенцията от Орхус и препоръките от Маастрихт за насърчаване на ефективното участие на обществеността по въпросите на околната среда.

[1] Регламент (ЕО) No 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 2001 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76).

[2] Регламент (ЕО) No 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 година относно прилагането на разпоредбите на Орхуската конвенция за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда към институциите и органите на Общността (ОВ L 264, 2006 г., стр. 13; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 17, стр. 126).

[3] Например предложеното изключение във връзка със защитата на процедурите за подбор.

[4] Например предложеното преформулиране на изключението, предвидено в член 4, параграф 2, трето тире от Регламент 1049/2001, във връзка със защитата на целите на дейности по инспектиране, разследване и одит.