Г-н Председател!

Позволете ми да започна, като кажа колко съм благодарен за възможността да се обърна към комисията и да проведа размяна на мнения с Вас относно дейностите на омбудсмана по време на първия мандат, от септември 1995 г. до юли 1999 г. Публикувахме неофициален документ относно този мандат, за да може Комитетът по-лесно да получи информация за основните постижения.

Бих искал също така да използвам тази възможност, за да Ви информирам за настоящото състояние на усилията за постигане на Кодекс за добро административно поведение на европейската администрация, както първоначално беше предложено в доклада на комисията по петиции относно нейната собствена дейност за периода 1996-1997 г. от докладчика Рой Пери.

Договорът от Маастрихт въведе две нови, да речем, конституционни средства за защита на европейските граждани: правото на петиция до Европейския парламент и правото на жалба до Европейския омбудсман. Правото на петиция, което преди това е било упражнявано въз основа на Правилника за дейността на Парламента, е формализирано в Договора. Правото на жалба до омбудсмана, предложено още през 1979 г. от Европейския парламент, е ново средство за защита на европейските граждани.

Обхватът на правото на петиция включва всички въпроси в сферите на дейност на Европейската общност и на всички равнища; не само на европейско равнище, но и на национално, регионално или общинско равнище в държавите членки. Освен това правото на петиция до Европейския парламент не се ограничава до правни или административни въпроси. Гражданинът може също така да основе петицията си на по-широки морални или политически основания. Възможностите за подаване на жалба до омбудсмана са много по-ограничени. Омбудсманът разглежда само жалби, свързани с дейността на институциите и органите на Европейската общност, и неговата роля е да разследва евентуални случаи на лошо администриране.

Важно е да се добави, че комисията по петиции има двойна задача. Първата му задача е да разглежда петициите, адресирани до Парламента. Втората му задача е да отговаря за отношенията на Европейския парламент с омбудсмана, като се занимава преди всичко с годишните и специалните доклади на омбудсмана. Това означава, че всички оплаквания, които европейските граждани изразяват чрез използването на тези две конституционни средства за защита, се представят пред Комитета за евентуални наблюдения на някакъв етап от процеса.

Правото на петиция до Европейския парламент и правото на жалба до Европейския омбудсман заедно представляват уникална възможност за защита и насърчаване на правата на европейските граждани. По време на първия мандат на Европейския омбудсман двата независими органа създадоха процедура за сътрудничество, за да се гарантира, че европейските граждани са запознати с правата, с които следва да се ползват, и да се увеличат възможностите им да отстояват и защитават тези права. Това сътрудничество беше осъществено в добра и конструктивна атмосфера и се надявам и очаквам това да продължи.

Какво постигнахме чрез това сътрудничество?

На първо място, постигнахме процедура за разглеждане на жалби и петиции, така че ако Европейският омбудсман получи жалба, която е извън неговия мандат, но би могла да бъде предмет на петиция, той съветва жалбоподателя да подаде петиция до Европейския парламент, или ако жалбоподателят е дал съгласието си, прехвърля жалбата на Парламента, за да бъде разгледана като петиция. Комисията по петиции може също така да прехвърли петиция на омбудсмана, ако тя се отнася само до възможно лошо администриране в институциите и органите на Общността. Целта на тази процедура е да се гарантира бърза и ефективна помощ за европейските граждани. По принцип сътрудничеството работи задоволително, както се вижда от годишните доклади на двата органа, но изглежда все още има място за подобрение на практика.

Второ, развихме плодотворен диалог чрез докладите на комисията относно годишните доклади на омбудсмана, като започнахме с първия доклад на г-жа AHEARN (AR 1995), чрез докладите на г-н PAPAKYRIAZIS (AR 1996), г-н NEWMAN (AR 1997) и г-жа DE ESTEBAN (1998). Например призивът в доклада на PAPAKYRIAZIS за ясно определение на термина „лошо администриране“ ме накара да предложа определение в годишния доклад за 1997 г. След доклада на г-н NEWMAN Европейският парламент прие резолюция, в която приветства определението. По време на парламентарната сесия отговорният член на Комисията също приветства това определение, което вече е общоприето.

Практиката на гладко и ефикасно разглеждане на докладите на омбудсмана в Парламента вече е надлежно и официално установена в Правилника за дейността, който изрично предвижда компетентната комисия (т.е. тази комисия) да разглежда всички доклади на омбудсмана.

Трето, разследване по собствена инициатива относно публичния достъп до документи, подкрепено от Комитета чрез доклада на г-жа THORS и впоследствие от Европейския парламент, накара всички заинтересовани институции и органи на Общността да приемат правила относно публичния достъп до документи, с изключение на Съда. Последната институция, която информира омбудсмана, че е приела подходящи правила, е Европейската централна банка. Освен това Европол, която започна да функционира пълноценно едва през юли тази година, информира омбудсмана, че обмисля приемането на правила относно публичния достъп до документи преди края на годината.

Четвърто, успяхме да подобрим административната процедура, която Европейската комисия използва в ролята си на „пазител на Договора“, когато разглежда жалби или петиции от европейски граждани. В резултат на това тази процедура стана по-открита и ефективна, въпреки че все още има какво да се направи, преди гражданинът да бъде третиран като страна в такова производство, какъвто следва да бъде случаят във всяко общество, в което върховенството на закона преобладава.

Накрая стигнах до идеята за Кодекс за добро поведение на администрацията, който беше споменат за първи път в доклада PERRY относно дейностите на комисията през 1996-2017 г. и след това подкрепен в доклада NEWMAN относно годишния доклад на омбудсмана за 1997 г. и впоследствие в резолюция на Европейския парламент въз основа на този доклад. Европейската комисия започна да изготвя кодекс още през 1997 г. По време на кризата в Комисията през януари - март тази година работата беше ускорена, но когато Комисията Сантер се срина, подготовката изглежда остана блокирана. Като се има предвид, че този въпрос е твърде важен, за да могат европейските граждани да бъдат изоставени, подготвих проект на кодекс, който Ви е разпространен тук днес и който скоро ще бъде достъпен на всички езици на Общността на уебсайта на омбудсмана.

Отправих запитване по собствена инициатива до всички институции и органи на Общността, за да разследвам дали в близко бъдеще може да бъде приет Кодекс за добро поведение на администрацията. Всички отговориха положително и затова официално препоръчах на Европейската комисия, Европейския парламент и Съвета да приемат проекта за кодекс на омбудсмана или подобен кодекс преди края на ноември, а останалите институции и органи да го последват до края на годината. Ако отговорът на тази препоръка е незадоволителен, ще разгледам възможността за изготвяне на специален доклад до Европейския парламент, така че този жизненоважен въпрос да бъде поставен пред комисията за предприемане на подходящи действия.

Съдържанието на проекта на кодекс се основава на моя опит от четири години работа по жалби на граждани във връзка с твърдения за лошо администриране в дейността на институциите и органите на Общността. Сигурен съм, че приемането на Кодекса ще бъде значителна стъпка към ориентирана към обслужването администрация на ЕС, тъй като ще информира както държавните служители, така и самите европейски граждани за това каква услуга гражданите имат право да очакват от европейската администрация. Затова възлагам надеждата си на нашето сътрудничество, чрез което в близко бъдеще може да бъде постигнато приемането на Кодекса.

По време на първия мандат беше възможно да се създаде служба на Европейския омбудсман и да се постигне необходимото сътрудничество с тази комисия и по този начин с Парламента и другите институции и органи на Общността. Все още остава едно обезпокоително препятствие: това е нежеланието на Европейската комисия да предоставя рутинно всички документи и информация, необходими по време на разследванията на омбудсмана. В крайна сметка документите обикновено се получават след продължителен аргумент, по време на който някои влиятелни кръгове в Комисията изглежда разглеждат Европейския омбудсман повече като заподозрян престъпник, отколкото като институция, създадена от Договора за надзор на европейската администрация, с намерението да си възвърне крайно необходимото доверие на европейските граждани към тази администрация. Поради това е изключително важно предложенията, приети в доклада на г-жа DE ESTEBAN, да бъдат своевременно разгледани в Европейския парламент, с цел Договорът да предостави на омбудсмана достъп до всички документи и информация, необходими за извършване на проверки. Това право наскоро беше гарантирано на новата служба за борба с измамите OLAF. От само себе си се разбира, че при работа с класифицирани документи омбудсманът и неговите служители са обвързани от същите правила за поверителност като другите длъжностни лица на Общността.

За Ваша информация бих искал да Ви съобщя, че наскоро изготвих специален доклад относно практиката на Европейската комисия да отказва на кандидатите в конкурси за набиране на персонал възможността да се явят на оценените им писмени тестове. Залогът тук е доверието на младите европейци, които искат да служат на Европейския съюз, че техните тестове са оценени правилно и справедливо. Считам, че това е принципен въпрос и затова веднага след като специалният доклад бъде преведен, ще го представя официално на председателя на Европейския парламент. Надявам се, че когато въпросът бъде отнесен до комисията, ще му отделите необходимото внимание.

Г-н председател!

От самото начало възприех професионално отношение към задачата на Европейския омбудсман, като действах в съответствие с мандата, установен в Договора и в Устава, който Европейският парламент даде на омбудсмана. Никога не съм забравял, че гражданите също имат право да отправят петиции до Европейския парламент, който като избран представителен орган на европейско равнище е естественият и подходящ форум за справяне с политическите и моралните опасения на европейските граждани. Както обясних в последователни годишни доклади, информационните дейности на моята служба са насочени главно към граждани, които наистина биха могли да имат основание да се оплакват от лошо управление в дейностите на институциите или органите на Общността. Успехът на тази информационна кампания се доказва от факта, че делът на допустимите жалби остава стабилен, въпреки че общият брой на жалбите на месец се е увеличил от 71 през 1996 г. на 99 през 1997 г., 115 през 1998 г. и 135 на месец досега тази година. досега тази година.

Г-н председател!

Бих искал да благодаря на Вас и на всички членове на комисията за любезното Ви внимание и да Ви уверя, че съм готов да отговоря на всички въпроси, които биха могли да възникнат по време на тази размяна на мнения.