Уважаеми членове на Парламента,

Благодаря ви, че ме поканихте на тази дискусия. Имам удоволствието да споделя работата на моята служба по този важен въпрос и ще се радвам да отговоря на всички Ваши въпроси.

Изправени пред нови предизвикателства и все по-несигурна геополитическа среда, видяхме как ЕС опростява съществуващите закони в различни области на политиката с цел намаляване на тежестта за предприятията и стимулиране на растежа, иновациите и конкурентоспособността.

Въпреки че адаптирането на правилата и разпоредбите в бързо променящите се обстоятелства е разбираемо, начинът, по който са направени някои от тези промени, крие рискове за демокрацията на участието, правната сигурност и поддържането на стабилна бизнес среда.

Неотдавна моята служба получи три отделни жалби във връзка с ускореното разглеждане от страна на Европейската комисия на законодателни предложения. Те се отнасяха не само до пакета „Омнибус“ за опростяване на правилата за надлежна проверка на устойчивостта за предприятията, но и до промените в общата селскостопанска политика на ЕС и новите правила за борба с контрабандата на мигранти.

Въпросите във всяка проверка, която започнахме, бяха сходни, а именно как Комисията спазва собствените си правила за „по-добро регулиране“, когато става въпрос за законотворчество, което счита за спешно.

В съвместните констатации Сметната палата установи няколко процедурни недостатъка, които, взети заедно, представляват лошо управление. По-специално Комисията не е обосновала в достатъчна степен неотложността на своите законодателни предложения пред обществеността и не е документирала своите дерогации от правилата за по-добро регулиране.

Решението, че дадено предложение е „спешно“, не е само технически въпрос. Комисията използва това разграничение, за да изключи ключови елементи от нормалния процес на изготвяне на правила, като например провеждането на обществени консултации и оценки на въздействието — елементи, които спомагат да се гарантира, че законодателството на ЕС е добре информирано и отразява нуждите и опасенията на гражданите.

За да се гарантира по-предвидимо, последователно и непроизволно прилагане на правилата за по-добро регулиране в бъдеще, препоръчах на Комисията официално да определи понятието „спешност“ и изчерпателно да документира и обясни решенията, които взема за освобождаване на определени предложения от обичайните изисквания за изготвяне на правила.

Освен това препоръчах да се създаде процедура, за да се гарантира, че спешната подготовка на законодателни предложения все още е в съответствие с принципите на прозрачно, основано на факти и приобщаващо законотворчество.

Неотдавна Комисията предостави на моята служба цялостен конструктивен отговор на тези препоръки. В отговора си тя призна, че е важно да се гарантира, че дерогациите от нейните стандартни правила за изготвяне на политики в случай на спешност са надлежно документирани и обяснени. Като част от плановете си за преразглеждане на тези вътрешни правила тя посочи също така, че ще обмисли начини за по-голяма прозрачност в своите оценки на необходимостта от спешни действия.

Сега ще анализираме подробно този отговор, заедно с коментарите, които очакваме да получим от жалбоподателите. Когато този процес приключи, ще публикуваме окончателните си заключения.

В заключение, позволете ми да отбележа, че макар да признавам, че Комисията трябва да бъде в състояние да реагира бързо на определени ситуации, е необходим по-добър баланс между наличието на гъвкава публична администрация и гарантирането на минимални процедурни стандарти при вземането на решения в ЕС.

Някои принципи на доброто законотворчество никога не трябва да бъдат компрометирани, дори и поради спешност.