Уважаеми членове на Парламента,

Благодаря ви, че ме поканихте на тази дискусия. Имам удоволствието да споделя работата на моя офис по този важен въпрос и ще се радвам да отговоря на всички ваши въпроси.

С оглед на новите предизвикателства и все по-несигурната геополитическа среда видяхме, че ЕС опростява съществуващите закони в различни области на политиката с цел намаляване на тежестта за предприятията и стимулиране на растежа, иновациите и конкурентоспособността.

Въпреки че адаптирането на правилата и разпоредбите при бързо променящи се обстоятелства е разбираемо, начинът, по който са направени някои от тези промени, представлява риск за демокрацията на участието, правната сигурност и поддържането на стабилна бизнес среда.

Неотдавна моята служба получи три отделни жалби във връзка с ускореното приемане на законодателни предложения от страна на Европейската комисия. Те се отнасяха не само до пакета „Омнибус“, с който се опростяват правилата за надлежна проверка във връзка с устойчивостта за предприятията, но и до промените в общата селскостопанска политика на ЕС и новите правила за борба с контрабандата на мигранти.

Въпросите във всяка проверка, която започнахме, бяха сходни, а именно как Комисията спазва собствените си правила за „по-добро регулиране“, когато става въпрос за законотворчество, което тя счита за спешно.

В съвместни констатации ЕСП установи няколко процедурни недостатъка, които, взети заедно, представляват лошо администриране. По-специално Комисията не е обосновала в достатъчна степен неотложността на своите законодателни предложения пред обществеността и не е документирала дерогациите си от правилата за по-добро регулиране.

Решението, че дадено предложение е „спешно“, не е само технически въпрос. Комисията използва това разграничение, за да остави настрана ключови елементи от нормалния процес на изготвяне на правила, като например провеждането на обществени консултации и оценки на въздействието — елементи, които спомагат да се гарантира, че законодателството на ЕС е добре информирано и отразява нуждите и опасенията на гражданите.

За да се гарантира по-предвидимо, последователно и непроизволно прилагане на правилата за по-добро регулиране в бъдеще, препоръчах на Комисията официално да определи понятието „неотложност“ и да документира изчерпателно и обясни решенията, които взема за освобождаване на определени предложения от обичайните изисквания за изготвяне на правила.

Освен това препоръчах да се установи процедура, за да се гарантира, че спешната подготовка на законодателни предложения все още е в съответствие с принципите на прозрачно, основано на доказателства и приобщаващо законотворчество.

Неотдавна Комисията предостави на моята служба цялостен конструктивен отговор на тези препоръки. В отговора си той признава, че е важно да се гарантира, че дерогациите от стандартните правила за изготвяне на политики в спешни случаи са надлежно документирани и обяснени. Като част от плановете си за преразглеждане на тези вътрешни правила тя също така посочи, че ще обмисли начини за по-голяма прозрачност в своите оценки на необходимостта от спешни действия.

Сега ще анализираме подробно този отговор, заедно с коментарите, които очакваме да получим от жалбоподателите. Когато този процес приключи, ще публикуваме окончателните си заключения.

В заключение, позволете ми да отбележа, че макар да признавам, че Комисията трябва да може да реагира бързо на определени ситуации, е необходим по-добър баланс между наличието на гъвкава публична администрация и гарантирането на минимални процедурни стандарти при вземането на решения в ЕС.

Някои принципи на доброто законотворчество никога не трябва да бъдат компрометирани, дори и в името на спешността.