Колеги, почетни гости, добре дошли в Брюксел и благодаря на всички вас, че отделихте време да дойдете тук тази седмица, за да споделите опит и да проучите какво може да предстои за всички наши граждани само седмици след изборите за Европейски парламент през май.

Не е нужно да разказвам на тази аудитория за различните предизвикателства, пред които е изправен ЕС в момента. И едно от тези предизвикателства за съжаление е и причината нашият основен оратор, г-н Мишел Барние, да не може да присъства лично днес. 

По-късно тази седмица в Брюксел ще се проведе неформална среща на върха на Съвета на ЕС и като главен преговарящ за Брексит той беше разбираемо необходим другаде. Всъщност на друго място, днес, по ирония на съдбата, се оказва моето домашно място в Дъблин, така че се надявам той да има продуктивна и полезна среща.

Такъв беше обаче интересът на г-н Барние да говори пред тази аудитория поради близостта ни с европейските граждани, че той записа обръщение за семинара, което скоро ще изслушаме.  Пожелаваме му успех и се надяваме, че резултатът ще бъде най-малко вреден не само за народа на Обединеното кралство, но и за всички потенциално засегнати.

Искам също така да изразя уважението и признателността си към всички мои колеги омбудсмани от Обединеното кралство, с които имах привилегията да работя през последните 16 години, някои от които са тук днес.

Създадохме страхотни връзки и приятелства чрез съвместното си членство в така наречената тогава Асоциация на британския и ирландския омбудсман и показахме стойността на трансграничното сътрудничество.  Не знаем какво предстои, но очаквам приятелствата и сътрудничеството да продължат, независимо от всичко.

Затова се събираме тук тази седмица в момент, когато много се оспорва в рамките на ЕС и напрежението, произтичащо от възхода на така наречения популизъм, е обезпокоително, но и предизвикателно, като политически център в много държави-членки.

По ирония на съдбата, докато някои елементи на този популизъм се определят като опозиция на ЕС, Брекзит изглежда все пак е засилил подкрепата за членството в ЕС, вместо да го намали, както някои прогнозираха.

Желанието да останеш в Съюза обаче невинаги върви ръка за ръка с желанието да отстояваш всички ценности на Съюза — въпрос, който буди особена загриженост у омбудсманите.

Предизвикателствата, пред които са изправени политическите лидери и които биха били политически лидери във време на политическа промяна, дори трансформация, са големи.  Успехът на Доналд Тръмп и други популистки лидери по целия свят дава стимул да имитират тяхната реторика и популярна привлекателност. 

Заразителният ефект, за който се говори много, не застрашава непременно центристките правителства, но може да нормализира определени поведения и реторика, които не биха били толерирани дори само преди няколко години.

И това поставя, както казах, нови предизвикателства за мнозина в общността на омбудсманите, представена тук днес.  Нашата роля е не само да подпомагаме гражданите при подаването на жалби срещу техните администрации, но и да търсим отговорност от тези администрации на равнището на основните ценности, ценностите, залегнали в европейските договори и в Хартата на основните права. 

Сравнително лесно е да се направи това, когато времената са добри, когато върховенството на закона е силно и достойнството на човека се зачита независимо от пола, расата, религията или сексуалната ориентация.  Много по-трудно, когато настроението се е променило и тези ценности вече не се разглеждат като непременно универсални, а по-скоро като политически избор.

Това е очевидно опасно, точно както политизирането на изменението на климата в САЩ например също е опасно, като се има предвид, че е малко вероятно земята да бъде политически избирателна, когато реагира на нашия неуспех да предприемем действия.

Но как ще се развива Европейският съюз през следващите години и десетилетия ще бъде информиран от политическия избор и този избор в крайна сметка се прави от отделни граждани, които отделят време, за да упражнят правото си на глас.

Знаем, че в много държави-членки избирателната активност на изборите за Европейски парламент е ниска, особено сред младите хора, самите хора, които ще наследят този съюз. 

И все пак съвременните глобални проблеми, по-специално изменението на климата и дебатът за равенството, провокиран от движението „Аз също“, доведоха до значително увеличаване на младежката активност, както стана ясно наскоро от международното движение на ученици, които решават да не посещават класове и вместо това да участват в демонстрации, за да поискат действия за предотвратяване на по-нататъшното глобално затопляне и изменението на климата.

Степента, в която тази активност и политическа ангажираност ще бъдат отразени в изборите за Европейски парламент през май, разбира се, е неясна.  Хората избират да участват само ако се чувстват включени в оформянето на политическия проект и че резултатът ще има реален, усетен смисъл в живота им. 

За много хора в целия ЕС Брюксел не е място, а по-скоро сложна и далечна абстракция, която няма нищо общо с ежедневието им.  Съобщава се, че „Какво е ЕС?“ е най-търсеният в Google въпрос в Обединеното кралство в деня СЛЕД референдума.

Нямам представа дали това е вярно или не, но със сигурност е вярно, че много граждани в много държави-членки имат малко емоционална привързаност или познания за ролята на ЕС в живота си, различни от това, което някои евроскептици и популисти могат да им кажат и което може да не е непременно вярно или справедливо.

Но също така може да бъде интелектуално мързелив и отричане на реалността просто да се отхвърли „популизмът“ като продукт на расизъм, политически кариеризъм или някакъв друг злонамерен инстинкт.

Популизмът едва ли е уникален дори в сравнително новата европейска история и причините за него неизменно са свързани с едни и същи проблеми, икономическа нестабилност, културни промени, неравенство, страх от технологични смущения в традиционните работни места, плюс схващането, че тревогите на хората се пренебрегват от така наречените елити на власт

В документ за обсъждане, публикуван днес от междуинституционален орган на ЕС — Европейската система за стратегически и политически анализ, се разглеждат редица глобални тенденции до 2030 г. и предизвикателствата и изборите, пред които е изправен ЕС в рамките на срока.

В него изменението на климата се определя като най-голямата заплаха, дори за оцеляването на самата планета, но се подчертава, че защитата на демокрацията и укрепването на равенството ще бъдат решаващи фактори за стимулиране на положителни реформи на всяко равнище от нашия граждански и икономически живот и за затвърждаване на водещата роля на Европа в световен мащаб в тази и други области.

По отношение на популизма в статията се казва: „Един от основните двигатели на популизма е усещането за липса на реакция от страна на правителството, а не желанието за инсталиране на авторитарни режими. Именно това разочарование могат да се възползват външни лица и да се хранят с дезинформация, за да дестабилизират нашите системи, но това не е разочарование, което не може да бъде отстранено.

„Как политическите лидери се свързват с гражданите, как се формулират, съобщават и прилагат вариантите на политиката ще определи колко добре демокрацията ще бъде подходяща за следващите години.“

Проучването също така отбелязва как политиката трябва да бъде „свързана“ с гражданите, нещо блестящо разбрано от популистите, но политически стил, който по-специално институциите на ЕС – в документа също се отбелязва с похвално подценяване – „не овладяват лесно“.

Освен това в него се посочва, и това е пряко свързано с нашата работа, че „устойчивата на популизъм демократична критична инфраструктура, особено механизмите за надзор и отчетност, ще бъде от ключово значение за защитата на демокрациите в случай на интерлюдия на популисткото правителство“.

Веднъж попаднали в правителството, популистите често се изкушават да изкоренят върховенството на закона и някои основни свободи, включително пресата, като по този начин постепенно подкопават демокрацията. Ето защо укрепването на върховенството на закона ще ни предпази от такава популистка ерозия, заключава той.

Така че от тези гледни точки можем да видим множество области, в които омбудсманите и комисиите по петиции могат да играят критична роля, тъй като нашата основна цел е защитата на демокрацията и точното пространство, в което се вписваме, е това между гражданите и правителството.

Ако демокрацията е оспорена от провала на участието на гражданите, от липсата на реакция, от липсата на комуникация по достъпен и съпричастен начин, от несправедливостта, тогава това, което правим в ежедневната си работа, е очевидно критично за решаването на тези проблеми. 

Лозунгът „връщане на контрола“ беше силен в Обединеното кралство, както и в САЩ и на други места, защото говореше за емоционалното чувство на много хора за липса на контрол, за вземане на решения, които не ги включват и не говорят за основните им нужди.

И така, как насърчаваме администрациите да се ангажират със своите граждани, когато става въпрос за вземане на решения на национално или европейско равнище? Какво можем да направим, за да гарантираме, че хората чувстват, че имат реална дума за това как се управлява животът им и че гласовете и гласовете им са от значение.

Голяма част от работата ми като Европейски омбудсман е свързана с премахването на бариерите между институциите на ЕС и гражданите на ЕС.  Той варира от нежни напомняния, за да отговори на едно съобщение, до опити за отваряне на процесите на вземане на решения за по-голям обществен поглед и участие.

Знанието, че нашата работа има висока цел, е ключът към действията, иновациите и стремежа към положителни и конкретни резултати, затова очаквам с нетърпение Вашите виждания и вижданията на нашия панел по този критичен въпрос за бъдещето на Европа.

И преди да ви върна на Шада, бих искал да ви представя Мишел Барние и благодаря на него и неговия екип, че отделиха време от изключително натоварената и критична седмица, за да говорят с нас тази сутрин.