Колеги, почетни гости, добре дошли в Брюксел и благодаря на всички вас, че отделихте време да дойдете тук тази седмица, за да споделите опит и да проучите какво може да предстои за всички наши граждани само седмици преди изборите за Европейски парламент през май.

Не е нужно да казвам на тази аудитория за различните предизвикателства, пред които е изправен ЕС в момента. Едно от тези предизвикателства за съжаление е и причината, поради която нашият основен оратор, г-н Мишел Барние, не може да присъства лично днес. 

По-късно тази седмица в Брюксел ще се проведе неформална среща на върха на Съвета на ЕС и като главен преговарящ за Брекзит той беше разбираемо необходим другаде. Всъщност, на други места, днес, по ирония на съдбата, се оказва родното ми място на Дъблин, така че се надявам той да има продуктивна и полезна среща.

Г-н Барние обаче прояви такъв интерес да говори пред тази аудитория поради близостта ни с европейските граждани, че записа обръщение за семинара, което скоро ще изслушаме.  Пожелаваме му успех и се надяваме, че резултатът ще бъде най-малко вреден не само за народа на Обединеното кралство, но и за всички потенциално засегнати.

Искам също така да запиша уважението и благодарността си към всички мои колеги омбудсмани от Обединеното кралство, с които имах привилегията да работя през последните 16 години, няколко от които са тук днес.

Сформирахме големи връзки и приятелства чрез съвместното ни членство в така наречената тогава Британска и Ирландска асоциация на омбудсманите и показахме стойността на трансграничното сътрудничество.  Не знаем какво ни предстои, но очаквам приятелството и сътрудничеството да продължат, независимо от всичко.

Затова се събираме тук тази седмица в момент, когато много се оспорва в рамките на ЕС и напрежението, възникващо от възхода на това, което се нарича популизъм, е обезпокоително, но и предизвикателно, политическият център в много държави-членки.

По ирония на съдбата, докато някои елементи на този популизъм се определят като противопоставящи се на ЕС, Брекзит изглежда все пак е засилил подкрепата за членството в ЕС, вместо да го намали, както някои прогнозираха.

Желанието за оставане в Съюза обаче невинаги върви ръка за ръка с желанието за отстояване на всички ценности на Съюза — въпрос, който предизвиква особена загриженост сред омбудсманите.

Предизвикателствата, пред които са изправени политическите лидери и които биха били политически лидери във време на политическа промяна, дори трансформация, са големи.  Успехът на Доналд Тръмп и други популистки лидери по целия свят дава стимул да се имитира тяхната реторика и популярна привлекателност. 

Ефектът на разпространение, за който се говори много, не застрашава непременно центристките правителства, но може да нормализира определени поведения и реторика, които не биха били толерирани дори само преди няколко години.

И това поставя, както казах, нови предизвикателства за мнозина в общността на омбудсманите, представена тук днес.  Нашата роля е не само да помагаме на гражданите с жалби срещу техните администрации, но и да държим тези администрации отговорни на равнището на основните ценности, ценностите, залегнали в европейските договори и в Хартата на основните права. 

Сравнително лесно е да се направи това, когато времената са добри, когато върховенството на закона е силно и достойнството на човека се поддържа независимо от пол, раса, религия или сексуална ориентация.  Много по-трудно е, когато настроението се е променило и тези ценности вече не се разглеждат непременно като универсални, а по-скоро се свеждат до политически избор.

Това е очевидно опасно, точно както политизирането на изменението на климата в САЩ например също е опасно, като се има предвид, че е малко вероятно земята да бъде политически избирателна, когато реагира на непредприемането на действия от наша страна.

Но как ще се развие Европейският съюз през следващите години и десетилетия ще зависи от политическия избор и този избор в крайна сметка се прави от отделните граждани, които отделят време, за да упражнят правото си на глас.

Знаем, че в много държави-членки избирателната активност на изборите за Европейски парламент е ниска, особено сред младите хора, които ще наследят този съюз. 

Въпреки това съвременните глобални проблеми, по-специално изменението на климата и дебатът за равенството, провокирани от движението Me Too, доведоха до значително увеличаване на младежката активност, както наскоро стана ясно от международното движение на ученици, които решават да не посещават класове и вместо това да участват в демонстрации, за да поискат действия за предотвратяване на по-нататъшното глобално затопляне и изменението на климата.

Степента, в която този активизъм и политическа ангажираност ще бъдат отразени в изборите за Европейски парламент през май, разбира се, е неясна.  Хората избират да участват само ако се чувстват включени в оформянето на политическия проект и че резултатът ще има реален, почувстван, смисъл в живота им. 

За много хора в ЕС Брюксел не е място, а по-скоро сложна и далечна абстракция, която няма нищо общо с ежедневието им.  Според сведенията „Какво е ЕС?“ е бил най-често задаваният от Google въпрос в Обединеното кралство в деня след референдума.

Нямам представа дали това е вярно или не, но със сигурност е вярно, че много граждани в много държави-членки имат малко емоционална привързаност или познания за ролята на ЕС в живота си, освен това, което някои евроскептици и популисти могат да им кажат и което може да не е непременно вярно или справедливо.

Но може да бъде и интелектуално мързеливо и отричане на реалността просто да се отхвърли „популизмът“ като продукт на расизъм, политически кариеризъм или някакъв друг злонамерен инстинкт.

Популизмът едва ли е уникален дори в сравнително скорошната европейска история и причините за него неизменно са свързани със същите проблеми, икономическа нестабилност, културни промени, неравенство, страх от технологични смущения на традиционните работни места, както и с усещането, че опасенията на хората се пренебрегват от т.нар. елити на власт.

В документ за обсъждане, публикуван днес от междуинституционален орган на ЕС — Европейската система за стратегически и политически анализ, се разглеждат редица глобални тенденции до 2030 г. и предизвикателствата и изборите, пред които е изправен ЕС в рамките на определения срок.

В него изменението на климата се определя като единствената най-голяма заплаха, дори за оцеляването на самата планета, но се подчертава, че защитата на демокрацията и укрепването на равенството ще бъдат критични фактори за стимулирането на положителни реформи на всяко равнище на нашия граждански и икономически живот и за утвърждаването на водещата роля на Европа в световен мащаб в тази и други области.

По отношение на популизма в документа се казва: „Един от основните двигатели на популизма е усещането за липса на реакция от страна на правителството, а не желанието за установяване на авторитарни режими. Именно това чувство на неудовлетвореност може да бъде използвано и подхранвано с дезинформация, за да се дестабилизират нашите системи, но не е чувство на неудовлетвореност, което не може да бъде отстранено.

„Как политическите лидери се свързват с гражданите, как се формулират, съобщават и прилагат вариантите на политиката ще определят доколко демокрацията ще бъде подходяща през следващите години.“

В проучването се отбелязва също така как политиката трябва да бъде „свързана“ с гражданите, нещо, което популистите блестящо разбират, но политически стил, който институциите на ЕС по-специално — в документа също се отбелязва с похвално подценяване — „не могат лесно да овладеят“.

Освен това в него се посочва, а това е пряко свързано с нашата работа, че „устойчивата на популисти демократична критична инфраструктура, особено механизмите за надзор и отчетност, ще бъде от ключово значение за защитата на демокрациите в случай на намеса на популисткото правителство“.

Веднъж влезли в правителството, популистите често се изкушават да изпразнят върховенството на закона и някои основни свободи, включително пресата, като по този начин постепенно подкопават демокрацията. Следователно укрепването на върховенството на закона ще ни предпази от такава популистка ерозия.

Така че от тези гледни точки можем да видим множество области, в които омбудсманите и комисиите по петиции могат да играят решаваща роля, защото нашата основна цел е защитата на демокрацията и точното пространство, в което се вписваме, е това между гражданите и правителството.

Ако демокрацията е поставена под въпрос от провала на участието на гражданите, от липсата на реакция, от липсата на комуникация по достъпен и съпричастен начин, от несправедливостта, тогава това, което правим в ежедневната си работа, е очевидно от решаващо значение за решаването на тези проблеми. 

Лозунгът „да си върнем контрола“ беше мощен в Обединеното кралство, както и в САЩ и на други места, тъй като говори за емоционалното чувство на много хора за липса на контрол, за вземане на решения, които не ги включват и не отговарят на основните им нужди.

И така, как насърчаваме администрациите да се ангажират със своите граждани, когато става въпрос за вземане на решения на национално или европейско равнище? Какво можем да направим, за да се уверим, че хората чувстват, че имат истинска дума за това как се управлява животът им и че гласовете и гласовете им са от значение.

Голяма част от работата ми като Европейски омбудсман беше свързана с премахването на бариерите между институциите на ЕС и гражданите на ЕС.  Тя варира от нежни напомняния за отговор на едно съобщение до опит за отваряне на процесите на вземане на решения за по-голямо обществено мнение и участие.

Знаейки, че нашата работа има висока цел, е ключът към действие, иновации и стремеж към положителни и конкретни резултати, така че очаквам вашите виждания и вижданията на нашата група по този критичен въпрос за бъдещето на Европа.

И преди да ви върна на Шада, бих искал да ви представя Мишел Барние и да благодаря на него и екипа му, че отделиха време от изключително натоварената и критична седмица, за да говорят с нас тази сутрин.