You have a complaint
against an EU institution or body?

Специален доклад на Европейския омбудсман относно проверка по собствена инициатива OI/5/2012/BEH-MHZ във връзка с Frontex

Резюме

Frontex[1] отхвърли препоръката, отправена от Европейския омбудсман вследствие на проведената от него проверка относно спазването от Frontex на стандартите в областта на правата на човека и по-специално на изискванията на Хартата на основните права на ЕС. Омбудсманът, Емили О'Райли, изпраща на Европейския парламент настоящия специален доклад, като иска подкрепа от него по случая.

Имиграцията и по-специално проблемите, свързани с незаконното навлизане на лица на територията на ЕС, представляват съществени предизвикателства от правен и хуманитарен характер, пред които е изправен ЕС. Почти неизбежно възниква напрежение между легитимния интерес да се контролира имиграцията и хуманитарното изискване да се предложи сигурно убежище на незаконно влезлите лица, докато се разглеждат по правен път техните молби за убежище. Frontex, която работи по границите съвместно с органите на отделните държави членки, трябва да се стреми да постигне трудното равновесие между тези противоречиви изисквания. От известно време се изказват опасения относно отражението на дейността на Frontex върху правата на човека и тези опасения се изостриха, когато Хартата на основните права на ЕС придоби правно обвързващ характер през 2009 г.

ЕС отговори на тези опасения чрез регламент от 2011 г.[2], в който към Frontex се отправя изрично искане да спазва Хартата в рамките на своята дейност. Освен това в Регламента от Frontex се изисква да предвиди административни мерки, за да насърчава спазването на разпоредбите на Хартата, както и да контролира това спазване. Тези мерки включваха изготвянето на Кодекс за поведение за операциите на Frontex, назначаването на служител във Frontex, който да отговаря по правата на човека, и създаването на консултативен форум по правата на човека.

През март 2012 г. тогавашният европейски омбудсман, П. Никифорос Диамандурос, откри проверка по собствена инициатива относно напредъка, постигнат от Frontex по отношение на изпълнението на неговите задължения съгласно Хартата и Регламента от 2011 г. Омбудсманът прикани гражданското общество и други заинтересовани страни да окажат принос за проверката и той получи 18 отговора в тази връзка.

Омбудсманът установи[3], че като цяло Frontex постига разумен напредък по отношение на спазването на своите задължения съгласно Хартата и Регламента. При все това омбудсманът констатира, че Frontex не разполага с механизъм, чрез който да разглежда отделни случаи, в които според твърденията той е нарушил основни права в хода на своята работа. Омбудсманът счете, че липсата на вътрешен механизъм за подаване на жалби е значителен пропуск в предприетите от Frontex мерки. От една страна липсата на такъв механизъм означава, че Frontex ще бъде по-малко осведомен относно опасенията и жалбите относно начина, по който извършва своята дейност, а от друга страна лицата, които подават жалба, нямат възможността техните жалби да се разглеждат пряко от Frontex.

Омбудсманът препоръча на Frontex да въведе механизъм, чрез който да разглежда пряко жалбите от лица, които твърдят, че техните основни права са били нарушени от Frontex. За съжаление Frontex реши да не приема тази препоръка.

Ключов елемент в позицията, която заема Frontex, е че отделните инциденти, които са предмет на жалбата, са всъщност отговорност на конкретната държава членка, на чиято територия се е случил инцидентът. Омбудсманът не може да приеме като валиден аргумента, че Frontex не носи отговорност за действията на служители, които извършват дейност под егидата на Frontex. Тази отговорност може понякога да се споделя с конкретната държава членка, но не е логично Frontex да не носи каквато и да е отговорност и следователно да не разглежда жалбите, произтичащи от действия, в които Frontex участва.

Становището на омбудсмана се споделя и от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ), която през април 2013 г. прие резолюция със заглавие „Frontex: отговорности в областта на правата на човека“[4]. В своята резолюция ПАСЕ призова ЕС да осигури, че неговите държави членки и Frontex спазват своите задължения в областта на правата на човека, наред с другото като създадат механизъм за подаване на жалби от лица, които считат, че правата им са били нарушени от Frontex. В своя доклад до комисията по миграция, бежанци и разселени лица към ПАСЕ докладчикът на Съвета на Европа отбеляза, че позицията на Frontex представлява опит за бързо разрешаване на проблема и че при разглеждането ѝ в съд тя не би била счетена за валидна. Докладчикът заключи, че е необходимо Frontex да създаде механизъм за подаване на жалби от лица, които са засегнати от дейности на Frontex[5].

Омбудсманът се обръща за подкрепа към Европейския парламент, с цел Frontex да бъде убедена да предприеме действия в отговор на препоръката да създаде собствен механизъм за разглеждане на жалби.

Предистория на проверката по собствена инициатива

1. Член 228 от Договора за функционирането на Европейския съюз оправомощава Европейския омбудсман да извършва разследвания по собствена инициатива на действията на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза.

2. На 1 декември 2009 г., вследствие на влизането в сила на Договора от Лисабон, Хартата на основните права на ЕС стана правно обвързваща за Frontex — специализирана агенция на ЕС, която подкрепя, координира и развива управлението на външните граници на ЕС. Нейното пълно наименование е „Европейска агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите — членки на Европейския съюз“. Областите на дейност на Frontex включват, наред с други неща, координиране на съвместни операции; осигуряване на способност за бързо реагиране под формата на европейски екипи за гранична охрана; и съдействие на държавите членки при съвместни операции по връщане.

3. На 25 октомври 2011 г. Европейският парламент и Съветът приеха Регламент (ЕС) № 1168/2011 („Регламента“)[6], в който изрично се предвижда, че Frontex изпълнява своите задачи при пълно спазване на Хартата на основните права. Регламентът изисква от Frontex да създаде определени административни механизми и инструменти за насърчаване и наблюдение на спазването на своите задължения във връзка със зачитане на основните права.

4. С оглед на тази нова правна рамка и интереса, проявяван от гражданското общество, към управлението на външните граници, включително измерението му във връзка с основните права, омбудсманът счете за полезно да се опита да изясни посредством проверка по собствена инициатива как Frontex изпълнява горепосочените разпоредби.

Предметът на проверката

5. Омбудсманът поиска от Frontex да го уведоми за своята позиция относно някои въпроси: Стратегията на Frontex за основните права, консултативния форум на Frontex и ролята на служителя по въпросите на основните права („СВОП“)[7]; плана за действие по изпълнението на стратегията; етичния кодекс на Frontex и възможността за прекратяване и/или преустановяване на операциите.

6. Във връзка със СВОП омбудсманът зададе, наред с други, следния въпрос на Frontex:

Предвижда ли Frontex възможност СВОП да бъде компетентен да получава жалби от физически лица във връзка с фундаменталните права от държави членки и/или от Frontex?

Проверката

7. На 6 март 2012 г. омбудсманът предприе проверка по собствена инициатива и поиска становище от Frontex до 31 май 2012 г., което Агенцията представи на 17 май 2012 г.

8. На 18 юни 2012 г., с оглед на предмета на проверката, омбудсманът препрати становището на Frontex до Агенцията за основните права (наричана по-долу „FRA“) и я прикани да представи забележки до 30 септември 2012 г. FRA изпрати своите забележки на 26 септември 2012 г.

9. Като взе предвид интереса, проявен от гражданското общество към проверката, омбудсманът счете също така за уместно и полезно да прикани други заинтересовани страни, по-специално НПО и други организации, специализирани в областта, включена в проверката, да представят мнения по становището на Frontex. Становището бе публикувано на уебсайта на омбудсмана на 19 юли 2012 г. със срок за изпращане на мненията до 30 септември 2012 г.

10. Омбудсманът получи общо 18 мнения от международни организации, НПО, един национален омбудсман и физически лица[8].

11. На 9 април 2013 г. омбудсманът отправи проектопрепоръка на Frontex, съдържаща списък на тринадесет препоръчани действия във връзка с въпросите, включени в обхвата на неговата проверка по собствена инициатива. На 25 юни 2013 г. Frontex представи своето подробно становище по проектопрепоръката на омбудсмана.

Анализът и заключенията на омбудсмана

Предварителна забележка

12. В настоящия специален доклад се разглежда само ролята на служителя по въпросите на основните права (СВОП). Останалите теми, поставени в проверката по собствена инициатива, по които отговорите на Frontex бяха като цяло задоволителни, се разглеждат отделно в решението на омбудсмана за приключване на проверката.

13. В следващия раздел от доклада е обобщен, във връзка с ролята на СВОП, отговорът на Frontex на писмото на омбудсмана за предприемане на проверка по собствена инициатива и забележките на заинтересовани страни. Този раздел е последван от пояснения за причините за проектопрепоръката на омбудсмана.

Доводи, представени на омбудсмана от Frontex, и забележки от заинтересовани страни във връзка с ролята на СВОП.

14. Frontex поясни, че СВОП е назначен през декември 2012 г.[9] СВОП е независим член на персонала, който изпълнява роля за наблюдение и се отчита пряко пред управителния съвет. Служителят се отчита редовно и пред консултативния форум („КФ“) и изпълнителния директор, който е органът по назначаването.

15. СВОП и КФ имат достъп до цялата информация относно зачитането на основните права, като дейностите им се допълват взаимно. СВОП изпълнява функция за наблюдение, а КФ предлага стратегически насоки и събира информация. Задачите на СВОП включват например съдействие за ефективен механизъм за наблюдение, както и установяване и регистриране на евентуални нарушения на основните права.

16. Що се отнася до въпроса за идентифициране на евентуални нарушения на основните права, Frontex се позова на подробна вътрешна процедура и изтъкна значението на i) задълженията за докладване от всички участници и възможностите за докладване от трети страни; ii) начина, по който докладваната информация се обработва в Агенцията; и iii) оценката на информацията, получена от съответните заинтересовани страни. Frontex счете, че широкият подход на Агенцията, включващ идентифицирането и превенцията на евентуални нарушения, ще даде възможност за адекватен отговор на подобни нарушения и в тази връзка подчерта значението на специализираното обучение.

17. По отношение на въпроса за механизъм за подаване на жалбите от лица, засегнати от нарушения на основните права, Frontex изтъкна възможността за трети страни да докладват за евентуални нарушения на тези права. Агенцията подчерта освен това, че ще разглежда всяка жалба за нарушения на основните права и че ще се отнася с „нужното внимание“ към такива жалби. Същевременно Frontex изтъкна, че няма правомощия да взема решения по индивидуални случаи, тъй като това е компетенцията на съответните държави членки.

18. Колкото до мерките, които Frontex може да вземе в случай на открити нарушения на основните права, Агенцията заяви, че може например „да изпрати писма в израз на загриженост или предупреждение до съответните държави членки, да обсъди въпроса на равнище управителен съвет или да докладва на Комисията, да оттегли или да намали финансовата подкрепа, да вземе дисциплинарни мерки и да преустанови или прекрати операции, като прекратяването е крайна мярка.“ Frontex по-нататък поясни, че поради сложността на операциите, включващи някои политически и оперативни въпроси, невинаги ще бъде уместно да се преустанови или прекрати дадена операция, като изпълнителният директор трябва да вземе решение въз основа на докладите, представени му от персонала на Frontex.

19. Frontex заяви, че отговор на въпроса дали СВОП може да получава жалби от физически лица относно зачитане на основните права се очаква, едва след като е бил напълно определен механизмът за наблюдение на основните права.

20. В своите забележки няколко заинтересовани страни изразиха загриженост относно липсата към този момент на ефективен механизъм за разглеждане на жалбите във връзка с операциите на Frontex. Същевременно те подчертаха необходимостта Frontex да предложи такъв механизъм, наред с ефективни системи за наблюдение и докладване (вж. по-специално забележките на Caritas Europa, Амнести Интернешънъл, Комисия Meijers, Червения кръст, Независимите съвети за наблюдение (Independent Monitoring Boards), Европейската мрежа от правни експерти (Trans Europe Experts), Йезуитската служба за бежанци и гръцкия омбудсман). В някои забележки бе посочена също така липсата на яснота относно средствата, с които разполага СВОП, за ефективен контрол на зачитането на основните права или бе изразено мнение, че ролята на СВОП не е достатъчна за тази цел.

Оценката на омбудсмана, довела до проектопрепоръката

21. В член 26а от Регламента за Frontex се предвижда, че за да изпълни задължението си да насърчава и зачита основните права, Frontex следва да създаде ефективен механизъм за наблюдение на зачитането на основните права при всички свои дейности.

22. Имайки предвид това задължение, омбудсманът провери позицията на Frontex относно i) евентуален механизъм за подаване на жалби във връзка с нарушения на основните права от Frontex и/или държавите членки, и ii) ролята на служителя по въпросите на основните права (СВОП) в това отношение. Във връзка с това омбудсманът взе предвид заявеното от Frontex становище, че СВОП ще има активна роля при създаването на конкретен механизъм за наблюдение на зачитането на основните права.

23. Омбудсманът не споделя гледната точка на Frontex, че създаването на система за докладване и/или уведомяване за нарушения на основните права е достатъчно, за да се осигури пълно спазване на задълженията на Агенцията във връзка с основните права. Напротив, задълженията за докладване и механизмите за подаване на жалби не са алтернативи. Те по-скоро представляват взаимно допълващи се средства за гарантиране на ефективната защита на основните права.

24. Освен това дисциплинарните мерки не са сами по себе си достатъчни, за да се осигури спазване на основните права.

25. И накрая, омбудсманът разбира, че за всяка операция Frontex назначава координиращ служител (FCO), който следи изпълнението на оперативния план и Кодекса на поведение и по този начин изпълнява ключова роля в последващите действия при докладване на сериозни инциденти. Според омбудсмана това обаче не отменя необходимостта от истински механизъм за подаване на жалби, открит за всички засегнати лица, а именно участниците в операции, които са длъжни да докладват по силата на европейски или национални правила, а също и пряко засегнатите от нарушенията, както и тези, които узнават за тях и искат да подадат жалба в полза на обществения интерес (журналисти, неправителствени организации и пр.).

26. С това омбудсманът още веднъж подчерта колко е важно във Frontex да се осигури ефективен механизъм за подаване на жалби.

27. В съответствие с това съображение омбудсманът счита, че може да има сериозни основания да се обсъди възможността СВОП да разглежда жалби от физически лица за нарушения на основните права.

28. Разглеждането от СВОП на жалби относно дейността на служители на дадена държава членка може да означава, най-малкото, прехвърляне на жалбите на компетентния орган на тази държава членка или на националния омбудсман, който упражнява надзор върху този орган. В това отношение омбудсманът отбеляза предложението на гръцкия омбудсман във връзка със съвместните операции и пилотните проекти, по които Frontex работи заедно с гръцките власти, че механизмът за наблюдение на нарушенията на основните права следва да бъде създаден на равнище ЕС, с цел да „разследва и предотвратява нарушения на основните права“.

29. Що се отнася до жалбите във връзка с поведението на служители на Frontex, омбудсманът напомни, че европейските екипи за гранична охрана са съставени от представители не само на държавите членки, но и на Frontex. Омбудсманът може да приеме, че членове на персонала на Frontex не са оправомощени да осъществяват контролни функции по границите и се използват само за координационни задачи, с цел да се засили сътрудничеството между приемащите и участващите държави членки, но той счита, че това не може да освободи Frontex от отговорност за действията, извършени от неговите служители при изпълнение на тяхната координираща функция.

30. С оглед на изложения анализ омбудсманът направи следните проектопрепоръки на Frontex:

Frontex следва да обсъди предприемане на всякакви мерки, които да позволят на СВОП да обсъди възможността за разглеждане на жалби относно нарушения на основните права при всички дейности на Frontex, подадени от лица, индивидуално засегнати от нарушенията, както и в обществения интерес.

Доводи, представени на омбудсмана след проектопрепоръката

31. В своето подробно становище Frontex заяви, че носи отговорност за дейностите в рамките на своите правомощия, но не може да отговаря за суверенните действия на държавите членки. Що се отнася конкретно до СВОП, Frontex твърди, че компетенциите на СВОП, както са определени в Регламента, не включват вземането на решения по външни жалби и жалби от физически лица, тъй като СВОП няма изпълнителни правомощия като такива. Вместо това други институции (като националните и европейските съдилища) са компетентни в тази област.

32. Frontex добави, че на този етап СВОП укрепва системата за разглеждане на доклади за инциденти, представени от участници в дейности, координирани от Frontex, като извършва оценки, наред с други звена на Frontex, на твърдения за нарушения на основните права и създава архив на докладите за такива инциденти.

33. СВОП използва няколко външни източници на информация в подкрепа на извършвания от служителя контрол на основните права. Това означава, че на практика допълнителната информация относно евентуални нарушения, споделена в полза на обществения интерес, се взема вече предвид при дейностите на Frontex и се докладва, както е посочено в Регламента за Frontex.

34. Следователно жалбите, пряко свързани с дейностите на Frontex, могат да се разглеждат като източник на допълнителна информация и да пораждат дейности по наблюдение.

Оценката на омбудсмана след проектопрепоръката

35. Отправната точка на оценката на омбудсмана е, че, както посочва правилно Frontex в подробното си становище, Агенцията е отговорна за дейностите в рамките на своите правомощия, но не и за суверенните действия на държавите членки.

36. Теоретичното разделяне на отговорността за евентуални нарушения на основните права по границите на ЕС не поставя обаче под съмнение това, че мисията на Frontex включва координацията на съвместни операции, в които участват както служители на Агенцията, така и такива на една или повече държави членки. Омбудсманът приема твърдението на Frontex, че малко от членовете на нейния персонал участват реално в оперативните дейности на място. Остава обаче фактът, че на границите присъстват голям брой гост-служители, изпратени от държавите членки, които, доколкото е известно на омбудсмана, носят на ръкава си ленти с надпис „Frontex“[10].

37. Естественият и обоснован извод, който може да се направи за лицата, засегнати от операции на Frontex, е, че за действията на служител, който носи такава лента на ръкава, отговорност носи Frontex. Лицата, засегнати от операции на Frontex, обикновено са в стрес и уязвими, така че не може да се очаква от тях да проверяват несъмнено сложното разпределение на отговорностите. За тези лица е просто логично да възприемат Frontex като първата инстанция, до която да подадат жалби за нарушения на основните им права.

38. Като се вземе предвид разпределението на отговорностите, изложено в подробното становище на Frontex, могат да се очакват следните сценарии на подаване на жалби: i) жалби относно поведението на членове на персонала на Frontex, за които Frontex трябва да поеме отговорност[11]; ii) жалби относно поведението на служители, които не са членове на персонала на Frontex, включително гост-служители, действащи под отговорността на съответната държава членка, но носещи лента на ръкава с надпис „Frontex“; iii) жалби относно организацията, изпълнението или последиците на съвместни операции, които нямат отношение към конкретни физически лица.

39. Ясно е, че по същество Frontex следва да разглежда първата категория случаи. Що се отнася до втората категория, Frontex не може да ги разглежда по същество. Агенцията може обаче да окаже съдействие на жалбоподателите, като препрати жалбите бързо до компетентния орган на съответната държава членка (съответните държави членки), като например националния омбудсман. Колкото до третата категория, правилната реакция на Frontex ще зависи от конкретната жалба. Във всички случаи Frontex е в по-добра позиция от потенциалния жалбоподател да определи кой следва да отговори по същество на жалбата. В това отношение омбудсманът отбелязва, че в своето подробно становище относно проектопрепоръката Frontex се е задължила да се застъпи за бързата обработка на евентуалните жалби, подадени от мигранти пред органите на съответната държава членка по време на съвместни операции.

40. В подробното си становище Frontex посочи своята система за докладване на инциденти и заяви, че получените жалби следва да се разглеждат като източник на информация, задействащ мерки за наблюдение. Освен това Frontex обърна внимание на възможността за предприемане на дисциплинарни санкции. Омбудсманът още веднъж подчертава, че в съответствие със съображенията, изложени в проектопрепоръката (вж. параграфи 29—30 по-горе), тези механизми следва да се разглеждат като допълващи съответния механизъм за подаване на жалби, а не като негови заместители.

41. Наистина Frontex посочи, че други институции, като съдилищата на ЕС и националните съдилища, са или могат да бъдат компетентни да разглеждат жалбите. За омбудсмана обаче е много трудно да си представи как правата на лицата, засягани обикновено от операции на Frontex, включително заловените мигранти, могат да бъдат наложени чрез съдебно производство, с оглед на необходимостта от време, юридическо представителство и разходи, свързана обикновено с такова производство, както и правилата за основателност на жалбата.

42. Вярно е също така, че Европейският омбудсман има правомощия да разглежда жалби срещу Frontex от всеки жалбоподател, тъй като, дори ако жалбата е подадена от лице, което не е гражданин на ЕС или пребиваващо там, омбудсманът може да използва правомощието си за собствена инициатива.

43. Остава обаче фактът, че Frontex логично се явява първата инстанция за подаване на жалби. В съответствие с последователното становище на омбудсмана всяка институция в контакт с хора, които могат да имат причина да подават жалби, следва да осигури механизъм от първа линия за подаване на жалби, даващ възможност за бързо разглеждане и решаване на техните проблеми, преди те, в случай на неуспешен изход, да се наложи да се обърнат към други механизми за защита, като омбудсмани и съдилища.

44. Може да се спомене в това отношение Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), която се съгласи, насърчена от Европейския парламент, да създаде механизъм от първа линия за подаване на жалби от лица, засегнати от проекти, финансирани от ЕИБ. Това споразумение, въплътено в меморандум за разбирателство между банката и Европейския омбудсман, работи добре и повиши репутацията на банката и Съюза сред международната общност за развитие. Ще бъде не само ефикасно, но и в интерес на репутацията на Европейския съюз в областта на основните права, Frontex също да се съгласи да въведе механизъм от първа линия за подаване на жалби.

45. Омбудсманът счита, че с оглед на нейната роля и функциите ѝ СВОП може да бъде естественият адресат на жалбите, подадени до Frontex.

46. В това отношение омбудсманът отбелязва гледната точка на Frontex, че разрешаването на жалбите не е част от компетенциите на СВОП, както те са определени в Регламента. Омбудсманът намира тази позиция за изненадваща, като се има предвид, че в член 26а, параграф 3 от Регламента е посочено наистина, че служителят представя редовно доклад и по този начин допринася за механизма на наблюдение на основните права, но не се казва нищо относно функциите и задълженията на СВОП. Всъщност задълженията на СВОП са определени, както изглежда, чрез съответното обявление за свободна длъжност, публикувано от Frontex през април 2012 г.

47. Омбудсманът счита, че широките правомощия на СВОП, съдържащи се в член 26а, параграф 3 от Регламента за Frontex, ще дадат възможност на Frontex да оправомощи СВОП да разглежда жалби от физически лица.

48. Фактът, че СВОП „няма изпълнителни правомощия като такива“, не е по никакъв начин пречка служителят да разглежда жалби. Всъщност задачите и задълженията на СВОП, описани в обявлението за свободна длъжност, не са далеч от даване на СВОП на правомощия, които ще са необходими при разглеждането на жалби. Така обявлението за свободна длъжност предвижда, че СВОП следва, наред с други неща, да определя корективни мерки за разглеждане на евентуални инциденти в областта на основните права и да допринася за уреждането на други въпроси в тази област във Frontex.

49. Омбудсманът отбелязва също така, че компетенциите и квалификациите на назначения СВОП ще позволят на служителя да разглежда ефективно жалби.

50. Накрая омбудсманът подчертава, че опитът с механизма на Европейската инвестиционна банка за подаване на жалби може да бъде ценен източник на идеи за Frontex. Омбудсманът се обърна към съответните служби на ЕИБ, които са готови да предложат съдействие и съвети в това отношение. Омбудсманът е готов също така да предложи сътрудничеството на своите служби, както и да използва добре установените канали на сътрудничество с Европейската мрежа на омбудсманите, която включва омбудсмани и подобни органи в 28-те държави членки и не само в тях.

51. С оглед на гореизложеното омбудсманът счита, че за да изпълни своите отговорности в областта на основните права в съответствие с принципите на доброто управление, Frontex следва да създаде механизъм за подаване на жалби. Тази роля може да бъде възложена на СВОП, като на служителя следва да се предоставят съответните ресурси. Като има предвид значението на този въпрос за хората, засегнати от операции, които се координират от Frontex, омбудсманът изисква съдействие от Парламента в това отношение.

Препоръката на омбудсмана

Поради това омбудсманът отправя следната препоръка към Frontex:

Frontex следва да създаде механизъм за разглеждане на жалби относно нарушения на основните права във всички съвместни операции, носещи етикета „Frontex“. Механизмът следва да получава жалби от лица, които твърдят, че са лично засегнати, или които подават жалба в полза на обществения интерес. Тази роля може да бъде възложена на СВОП, като на служителя следва да се предоставят съответните ресурси.

Европейският парламент може да разгледа възможността за приемане на съответна резолюция.

 

Emily O'Reilly

Съставено в Страсбург на 7 ноември 2013


[1] Frontex (Европейска агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите членки на Европейския съюз) беше създадена през 2004 г.

[2] Регламент (ЕО) № 1168/2011.

[3] Проектът на препоръката на омбудсмана по това разследване е достъпен на следния адрес: http://www.ombudsman.europa.eu/en/cases/correspondence.faces/en/49848/html.bookmark.

[6] Регламент (EС) № 1168/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 2007/2004 на Съвета от 26 октомври 2004 г. за създаване на Европейска агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите — членки на Европейския съюз, ОВ L 304, 25.11.2004 г., стр. 1.

[7] Член 26а от Регламента гласи, както следва"

1. Агенцията създава, разработва и прилага своя Стратегия за основните права. Агенцията създава ефективен механизъм за наблюдение на зачитането на основните права при всички дейности на Агенцията.

2. Агенцията създава консултативен форум, който да подпомага изпълнителния директор и управителния съвет по въпросите на основните права. Агенцията отправя покана към Европейската служба за подкрепа в областта на убежището, Агенцията за основните права, Върховния комисар на ООН за бежанците и други заинтересовани организации да участват в консултативния форум. По предложение на изпълнителния директор, управителният съвет взема решение за състава и методите на работа на консултативния форум и реда и условията на предаване на информация на консултативния форум.

С консултативния форум се провеждат консултации относно по-нататъшното развитие и прилагане на Стратегията за основните права, Кодекса на поведение и общите основни учебни програми.

Консултативният форум изготвя ежегоден доклад за своите дейности. Този доклад се оповестява публично.

3. Управителният съвет определя служител по въпросите на основните права, който притежава необходимата квалификация и опит в областта на основните права. При изпълнение на задълженията си той е независим и се отчита пряко пред управителния съвет и консултативния форум. Служителят представя редовно доклад и по този начин допринася за механизма на наблюдение на основните права.

[8] След даденото съгласие на органите, представили своите мнения, последните бяха публикувани на уебсайта на омбудсмана.

[9] Съгласно съобщение за медиите на уебсайта на Frontex, той е назначил г-жа Inmaculada Arnaez Fernandez като свой първи СВОП на 27 септември 2012 г. Виж: http://www.frontex.europa.eu/news/management-board-designates-fundamental-rights-officer-8IK8lm.

[11] Член 41, параграф 3 от Хартата за основните права.