Годишен доклад 2021 г.

Въведение

2021 г. се оказа също една помрачена от пандемията година. В ЕС имахме големия късмет да станем свидетели на мащабното въвеждане на ваксини срещу COVID-19, но публичният дебат около ваксинационното покритие и за това как да се ограничи разпространението на вируса постави рязко на фокус въпроса с доверието в публичните администрации.

Службата ни продължи да прилага изготвената от нас стратегия „С поглед към 2024 г.“ чрез ефикасно разглеждане на жалби и стартиране на стратегически проверки в области от значение за широката общественост, включително и въздействието на пандемията върху работата на институциите.

Тази година следва по-силно да се наблегне върху това как институциите на ЕС управляват придвижването на персонала от публичната администрация на ЕС в частния сектор, т. нар. явление „кадрова въртележка между държавния и частния сектор“. Ако не се упражни подходящ контрол върху съществуващите рискове, последствията могат да бъдат корозивни и да подкопаят доверието на гражданите. Това не бива да се подценява.

Стартирахме широкомащабна проверка относно начина, по който Комисията управлява кадровата въртележка между държавния и частния сектор, като поискахме да бъде представена подробна информация за взетите от нея решения, свързани с членове на персонала, които се преместват в частния сектор. В проверката бяха включени отдели от икономическа значимост, както и кабинетите на членовете на Комисията и Правната служба. Целта е да се извърши оценка на процеса на вземане на решения и областите, в които той може да бъде подобрен.

Следва да се упомене също така, но отново във връзка с въпроса от по-общ характер, че установихме лошо управление по отношение на начина, по който Европейската агенция по отбрана се е справила с преместването на нейния бивш изпълнителен директор в Airbus, и започнахме проверка за това как Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) се е произнесла по молба на един от нейните вицепрезиденти за преместване в енергийната компания Iberdrola.

Отправихме предложения до Frontex за това как да се подобри отчетността на извършената от нея работа и писмо до ЕИБ с предложения да се предостави на обществото повече информация относно въздействията, които финансираните от нея проекти оказват върху околната среда.

Като част от общия мониторинг на начина, по който институциите подхождат към важни въпроси, отправихме писмено запитване до Комисията и до Европейския надзорен орган по защита на данните за това как на практика ще работят правилата относно изкуствения интелект — въпрос, който буди безпокойство за Европейската мрежа на омбудсманите, с които Службата провежда редовни семинари през цялата година. Поискахме също така подробна информация относно начина, по който Комисията гарантира зачитането на правата на човека в международните търговски споразумения, които договаря.

По случай 20-тата годишнина от „Закона за прозрачността“ на ЕС (Регламент № 1049/2001 относно публичния достъп до документи), която отбелязахме тази година, бяхме домакини на публична конференция относно това дали е необходимо законът да бъде модернизиран. Често възникващите въпроси, като например забавяния в начина, по който институциите обработват искания за достъп или работят с гражданите, които са неудовлетворени от мотивите за отказа да им бъде осигурен достъп, заедно със значителните технологични промени през последните двадесет години, са показателни за това, че е назрял моментът да се помисли дали правилата отговарят на нуждите на гражданите в тази област.

Беше удоволствие за нас да проведем третото издание на наградите за добро управление, на което цялостна награда за добро управление бе връчена на членовете на персонала на Генералната дирекция на Комисията за гражданска защита и хуманитарна помощ и на Европейската служба за външна дейност за положените от тях усилия за репатрирането на хора, блокирани в други държави в резултат на пандемията. И за пореден път наградата беше напомняне за отличната работа, извършена от администрацията на ЕС. Надеждата ни е, че това ще вдъхнови останалите да представят проекти в бъдеще.

Този годишен доклад носи новото лого на Европейския омбудсман, предназначено да утвърди още повече съвременния обществен имидж и да затвърди разбирането за ролята, която имаме в администрацията на ЕС. Присъствието на флага на ЕС е ясен сигнал за това, че сме част от институциите и органите на ЕС, а трите елемента на логото са израз на основните цели на нашата мисия: отчетност, прозрачност и доверие.

В заключение бихме искали да благодарим на Европейския парламент за неговото убедително одобрение на нов устав, който регламентира правомощията на Службата, укрепва правната рамка на Омбудсмана и въвежда предпазни мерки, които дават допълнителни гаранции за независимостта на Службата.

Приемаме новия устав като признание за работата, която извършва нашата Служба, за да запази водещата позиция на институциите на ЕС в областта на публичната администрация.

Емили О’Райли

1. Кратък преглед на 2021 г.

2. Ключови теми

Омбудсманът оказва съдействие на гражданите, предприятията и организациите в отношенията им с институциите, органите, службите и агенциите на ЕС. Проблемите, които са предмет на жалбите, варират от липса на прозрачност в процеса на вземане на решения до отказан достъп до документи, както и до нарушения на основните права и спорове във връзка с договорни отношения. В различните раздели е представен преглед на ключовите случаи, свързани с конкретна област.

2.1. „Кадрова въртележка между държавния и частния сектор“

През 2021 г. Службата на Омбудсмана продължи да отдава приоритет на начина, по който администрацията на ЕС се справя с т. нар. „кадрова въртележка между държавния и частния сектор“ — тогава, когато длъжностни лица на ЕС заемат длъжности в частния сектор или служители от частния сектор се преместват на работа в държавния сектор. Общата цел на Омбудсмана е постигането на баланс между правото на труд и публичните интереси и това да е налице администрация на ЕС, която работи, като прилага най-високите стандарти за почтеност и отчетност.

Като част от този фокус Омбудсманът започна широкомащабна стратегическа проверка за това как Комисията се справя със ситуации на кадрова въртележка между държавния и частния сектор. Екипът за проверки на Омбудсмана извърши проверка на досиетата, свързани с решения на Комисията — през 2019 г., 2020 г. и 2021 г. — по искания, отправени от ръководители от висше и средно управленско ниво за одобрение на нова месторабота или неплатен отпуск с цел предприемане на друга дейност. Досиетата обхванаха повече от 14 генерални дирекции в допълнение към всички кабинети на членовете на Комисията, Правната служба на Комисията, Генералния секретариат, вътрешните експертни центрове на Комисията и Регулаторния контролен съвет.

След анализирането на решенията на Комисията Омбудсманът поиска от нея допълнителни разяснения, включително за това колко често е забранявала на член на персонала, което е предвидено в член 16 от Правилника за длъжностните лица, да заеме желаната длъжност и как противодейства на риска бивши членове на персонала да консултират новите си колеги по въпроси, свързани с изпълняваните от тях функции преди. Проверката продължи и през 2022 г.

Омбудсманът също така започна проверки, предприети на базата на жалби, свързани с „кадровата въртележка между държавния и частния сектор“. Едната от тях се отнася до преместването на испанския вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) в испанско дружество за комунални услуги, получавало заеми от банката. Жалбоподателите — двама членове на Европейския парламент, изразиха безпокойство във връзка с рисковете от конфликт на интереси и предложените от ЕИБ мерки за намаляване на тези рискове. Омбудсманът извърши проверка на документите, касаещи решението на ЕИБ да одобри преместването, и поиска от ЕИБ да отговори на няколко въпроса.

Друга проверка, свързана с кадровата въртележка между държавния и частния сектор, се отнася до Европейската агенция по отбрана (EDA), която е одобрила преместването на неин бивш главен изпълнителен директор на длъжността стратегически консултант в Airbus – един от най-големите субекти в европейската отбранителна индустрия. От проверката, предприета по собствена инициатива, се стигна до заключението, че EDA е трябвало да забрани преместването на базата на конфликт на интереси. Омбудсманът препоръча на EDA в бъдеще да забранява на висшите си служители да заемат длъжности, за които е налице явен конфликт на интереси. Той следва да определи и критериите за забрана на такива премествания, като всички кандидати за заемане на висши длъжности следва да бъдат информирани за този критерий. EDA се съгласи да изпълни препоръките относно потенциалната забрана за служителите да заемат определени длъжности и да предостави насоки на персонала относно начина, по който ще прилага тази мярка.

2.2. Достъп до документи

Гражданите на ЕС имат широки права на достъп до документи, съхранявани от институциите на ЕС. Омбудсманът изпълнява ролята на механизъм за защита за лицата, които срещат трудности при получаване на достъп до тези документи.

През 2021 г. един случай с жалбоподател, търсещ достъп до текстови съобщения, изпратени от Председателя на Европейската комисия до главния изпълнителен директор на голяма фармацевтична компания, привлече вниманието върху това дали администрацията на ЕС съхранява данни за текстове, свързани с работата, и съобщения в реално време. Омбудсманът отправи запитване до Комисията относно нейната политика по този въпрос и как е потърсила текстовите съобщения, споменати от жалбоподателя.

В отговор на друга жалба Омбудсманът отправи запитване до осем институции и агенции на ЕС (Комисията, Съвета, Парламента, Европейската агенция по химикали, Европейския орган за безопасност на храните, Европейската агенция по лекарствата, Frontex и Европейската централна банка) за това с какви мерки разполагат за документиране на свързани с работата текстове и съобщения в реално време.

Омбудсманът получи жалби, срещу редица различни институции и органи на ЕС, в областта на достъпа до документи.

По време на една проверка по повод достъп до подробна информация за договор, сключен между Комисията и една фармацевтична компания за закупуване на ваксини срещу COVID-19, Комисията публикува редактирани текстове на договора и подобни договори с други фармацевтични компании. В контекста на една извършена от Омбудсмана проверка Европейската агенция за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA) изрази съгласието си бъдещите протоколи от събранията на надзорния съвет да съдържат информация за гласовете на членовете относно решения във връзка с регулаторни стандарти.

Друга агенция на ЕС с важни регулаторни правомощия — Европейският банков орган, изрази съгласието си да разкрие подробна информация за гласовете на своя надзорен съвет относно разследване по повод нарушение на право на ЕС от страна на национални органи по отношение на надзора върху две конкретни банки.

Отбелязан бе значителен напредък по една проверка за това как Frontex обработва искания за публичен достъп посредством своя онлайн портал. Жалбоподателите повдигнаха въпроси във връзка с декларацията на Frontex за авторското право, сроковете за съхранение на документите, както и с начина, по който порталът на Frontex си взаимодейства с други онлайн портали. Проверката продължи и през 2022 г.

За съжаление администрацията на ЕС не винаги е следвала предложенията на Омбудсмана при достъп до документални проверки. Омбудсманът установи лошо управление след отказа на Комисията да предостави достъп до информацията, касаеща вноса на използвано готварско олио. Комисията заяви, че въпреки че събира необходимите данни, тя не предоставя документи, съдържащи извадка на информацията, поискана от жалбоподателя, което е и причина за отказа да следва предложението за решение, отправено от Омбудсмана. Омбудсманът установи също така лошо управление след отказа на Комисията да разкрие документите, касаещи закупуването на 1,5 милиона медицински маски, които не отговарят на необходимите стандарти за качество. Омбудсманът отбеляза силния обществен интерес към разкриването на такава информация.

През 2018 г. Омбудсманът стартира ускорена процедура за разглеждане на жалби с цел бързо справяне с публичния достъп до документи. Тази процедура е преразгледана през 2021 г., като е установено, че е показала отлични резултати, включително:

• значително намаляване на времето, необходимо за обработка;
• увеличаване на броя на предоставен достъп до документи;
• обща удовлетвореност на заинтересованите страни от ускорената процедура за разглеждане на жалби;

2.3. Етични въпроси

Няколко от проверките, предприети от Омбудсмана, се отнасят до осигуряване на гаранции, че институциите на ЕС прилагат съществуващите правила с цел осигуряване на високи етични стандарти в администрацията на ЕС.

В отговор на жалба, подадена от член на Европейския парламент, Омбудсманът извърши проверка на състава на Форума на високо равнище по предложения Съюз на капиталовите пазари на ЕС (СКП). Комисията взе под внимание препоръките относно нейния план за действие за СКП, направени от Форума, в който участие взеха висши управленски кадри в сферата на промишлеността, международни експерти и учени. По време на извършената от самата нея оценка на кандидатите, които да бъдат назначени да действат самостоятелно, Комисията установи, че петима от тях имат интереси, които компрометират или биха могли да бъдат възприети като компрометиращи способността им да действат самостоятелно и в интерес на обществото. В резултат на това самата тя не последва собствените си правила за управление на тези конфликти на интереси. Омбудсманът установи лошо управление и отправи предложение във всеки доклад от експертната група да се посочва и вида на членовете на експертната група.

Две организации на гражданското общество подадоха жалби относно участието на председателя на Комисията и заместник-председател на Комисията във видео клип, подкрепящ изборната кампания на сръбска политическа партия. Жалбоподателите повдигат въпроса дали това е в съответствие с Кодекса на поведение на Комисията за нейните членове. В отговор на писмото на Омбудсмана, в което се искат разяснения по въпроса, Комисията отговаря, че е възнамерявала да изготви насоки за това по какъв начин членовете на Комисията могат да участват в национални изборни кампании.

В отговор на една проверка на Омбудсмана по повод пътни разходи, свързани с официално пътуване до Китай, през 2021 г. Европейският икономически и социален комитет изрази съгласието си да подобри прозрачността на разходите и целевите средства на своите членове, като публикува проактивно такава информация на своя уебсайт. В допълнителната информация са изложени подробно правилата относно възстановяването и целевите средства, както и специфичните мероприятия, които се провеждат в чужбина, и свързаните с тях разходи.

През април Комисията реагира конструктивно на предложенията на Омбудсмана в отговор на проверка на решението на Комисията да възложи договор на BlackRock Investment Management за извършване на проучване в сфера, в която дружеството има финансов и регулаторен интерес. В отговора си Комисията заявява, че обмисля изготвянето на допълнителни насоки относно конфликтите на интереси, с което да съдейства на служителите си при разглеждането на процедури за възлагане на обществени поръчки. Комисията заявява още, че обмисля дали да предложи да бъдат внесени изменения във Финансовия регламент — законодателния акт на ЕС, уреждащ начина, по който се провеждат финансирани от бюджета на ЕС процедури за възлагане на обществени поръчки — в които да бъде включено задължението оферентите да разкриват потенциални конфликти на интереси. Констатациите на Омбудсмана получиха подкрепа от Парламента, който поиска от Комисията да актуализира Финансовия регламент с цел решаване на възможни конфликти на интереси при договори, свързани с политиката.

2.4. Основни права

През март Омбудсманът започна проверка по собствена инициатива във връзка с начина, по който Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Frontex) спазва задълженията си в областта на основните права и гарантира отчетност във връзка с разширените си отговорности. Началото на тези по-големи отговорности се постави през декември 2019 г. с влизането в сила на новия Регламент за Frontex № 2019/1896. Целта на проверката е да се изяснят въпросите, свързани с отчетността на „съвместните операции“ на Frontex, дейностите, свързани със „завръщането“ на мигранти и миграционната подкрепа при скрининга на външните граници на ЕС.

Проверката е продължение на отделна проверка на Омбудсмана на „механизма за подаване на жалби“ на Frontex, в която Омбудсманът привлича вниманието към забавянията от страна на Frontex в изпълнението на новите си задължения относно механизма и служителя по въпросите на основните права. Екипът за проверки на Омбудсмана също така установи недостатъци в механизма за подаване на жалби, които могат още повече да затруднят физическите лица да съобщават за предполагаеми нарушения на основните права и да търсят правна защита. Омбудсманът отправи няколко практически предложения за укрепване на независимостта на механизма за подаване на жалби и поощряване на гражданите да го използват. Те включват предложението в публичната информация относно механизма да се уточнява, че подаването на жалби относно предполагаеми нарушения на основните права няма да засяга решенията за предоставяне на убежище.

Друга ключова проверка, свързана с основните права, е насочена към начина, по който Комисията гарантира, че хърватските органи ще зачитат основните права в контекста на операциите за управление на границите. Жалбоподателят Amnesty International изразява съмнение относно това дали Хърватия е създала „механизъм за наблюдение“, за да гарантира, че операциите по управление на границите са в пълно съответствие с основните права и правото на ЕС. През лятото Хърватия оповести, че е създала такъв механизъм. Общите констатации на Омбудсмана ще бъдат публикувани в началото на 2022 г.

Омбудсманът започна проверка по собствена инициатива относно начина, по който Европейската комисия осъществява мониторинг на използването на европейските структурни и инвестиционни фондове за популяризиране на правото на хората с увреждания и възрастните хора да водят самостоятелен начин на живот. Омбудсманът поиска от Комисията да отговори на серия от въпроси, след което проведе целева консултация на заинтересованите лица.

Омбудсманът често използва инициативи за събиране на информация, за да привлече вниманието към даден въпрос без да предприема формална проверка. В рамките на една такава инициативаОмбудсманът поиска от Комисията да предостави подробна информация относно начина, по който гарантира зачитането на правата на човека в международните търговски споразумения, в които ЕС участва. Целта на инициативата е да се проучи използването на „клаузите за правата на човека“ в тези международни търговски споразумения, както и да се проследи как се разглеждат правата на човека, след като търговските споразумения влязат в сила. Искането за предоставяне на информация е следствие от няколко проверки на Омбудсмана в тази област, включително последната, проведена през 2020 г., проверка на неизпълнението на задължението на Комисията да финализира актуализирана оценка на въздействието върху устойчивостта преди сключването на търговското споразумение между Меркосур и ЕС. Решението на Омбудсмана, публикувано през март, установява, че Комисията е трябвало да направи актуализирана оценка, преди да бъде договорено търговското споразумение. Омбудсманът поиска при бъдещи търговски преговори такива оценки да бъдат финализирани преди сключването на окончателно споразумение.

Мотивиран от съобщението на Комисията през април, че възнамерява да предложи правила относно изкуствения интелект (ИИ), Омбудсманът изпрати писмо до нея и до Европейския надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД) с искане за допълнителна информация относно потенциалните последици от предложените нови правила. Екипът за проверки на Омбудсмана се срещна с представители на Комисията, за да обсъдят въпроси, свързани с начина, по който правилата относно ИИ биха могли да бъдат приложени на практика. Сред повдигнатите въпроси беше и този за какви цели администрацията на Комисията използва ИИ в момента и как възнамерява да гарантира, че в бъдещите правила ще бъде взет под внимание общественият интерес.

2.5. Отчетност при вземане на решения

В продължение на предишната работа във връзка с отчетността при вземане на решения на ЕС през ноември Омбудсманът започна проверка относно начина, по който Комисията гарантира прозрачността на взаимоотношенията с лобистите от тютюневия сектор. От Комисията беше поискано да предостави за проверка всички документи, свързани с взаимоотношенията с лобисти от тютюневия сектор през 2020 г. и 2021 г., включително исканията за публичен достъп до документи, свързани с тези взаимоотношения. Омбудсманът поиска също така да извърши проверка на вътрешните инструкции, дадени на персонала на Комисията.

ЕС е страна по Рамковата конвенция за контрол на тютюна (FCTC) на Световната здравна организация (СЗО), съгласно която трябва да не допуска тютюневата промишленост да оказва отрицателно въздействие върху политиките в областта на общественото здраве. Наред с другото, тя изисква от Комисията максимална проактивна прозрачност относно срещите с представители на тютюневата промишленост. Освен ГД „ЗБХ“ и ГД „ДОМС“ обаче отделите на Комисията не оповестяват проактивно подробна информация относно срещите, които се провеждат на нива под генерален директор.

Като реакция на проверката на Омбудсмана, проучваща прозрачността на нейния отговор на пандемията от COVID-19, Европейският център за профилактика и контрол на заболяванията (ECDC) въведе мерки за подобряване на отчетността при вземане на решения от негова страна. Те включват улесняване на проследяването от страна на обществеността на еволюцията на нейните научни становища и видимост на данните, които стоят в основата на извършените от нея научни оценки. Ангажира се и с по-голяма прозрачност при обмена с международни партньори и подобряване на комуникацията си със широката общественост.

От извършената от Омбудсмана оценка на отговора на Съвета на пандемията се установи, че за първите три месеца от кризата дистанционно проведените заседания на министрите не отговарят на стандартите за прозрачност, които се прилагат при нормални обстоятелства по отношение на заседанията на Съвета с лично присъствие. Въпреки това Омбудсманът отбеляза, че някои от практиките, възприети от Съвета през този период, подобряват отчетността и поиска те да продължат да бъдат прилагани. Те включват по широко използване на писмени коментари преди и след заседанията на националните държавни служители, което доведе до увеличаване на документацията относно заседанията на работните групи.

За да могат гражданите да следят как се вземат решенията на ниво ЕС, е необходимо те да разполагат с регистър на документите, до които могат да поискат достъп. За да има смисъл и полза от тях, тези публични регистри на документите следва да бъдат актуализирани и пълни. В отговор на една проверка от Омбудсмана Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) прие да подобри и актуализира своя регистър на документите, включително и чрез създаване на специална уебстраница, за да го направи по-полезен за обществото инструмент.

Омбудсманът разгледа също така и публичния регистър на документите на Frontex в отговор на жалба, в която се твърди, че той не се поддържа правилно. Омбудсманът определи няколко предложения за решение, с които да се подобри регистърът, които в онзи момент Frontex се съгласи да изпълни.

Безпокойствата относно прозрачността при вземане на решения по въпроси, свързани с околната среда, продължава да бъде повод за подаване на жалби и през 2021 г.

През април 2021 г. Омбудсманът започна проверка на ролята на Комисията в оценяването на устойчивостта на газовите проекти, включени в списъка като проекти от регионално значение от Енергийната общност (която обединява ЕС, държавите от Западните Балкани, региона на Черно море и Норвегия). Жалбоподателят счита, че преди проектите да бъдат включени в списъка, не е била извършена надлежна оценка на тяхната устойчивост, тъй като използваната методология била същата като тази, вече използвана за оценка на „проектите от общ интерес“ на ЕС, която оттогава Комисията счита за неподходяща.

В отговор на жалба, подадена от група организации на гражданското общество, Омбудсманът започна проверка относно начина, по който Комисията е провела публична консултация относно инициативата за устойчиво корпоративно управление, целта на която е да насърчи дружествата да управляват по-добре въпросите на устойчивостта в рамките на дейността си. Жалбоподателите твърдят, че при докладване на резултатите от консултацията Комисията не е взела под внимание гледните точки на всички участници в консултацията.

През юни Омбудсманът представи на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) предварителни констатации, касаещи прозрачността на информацията относно околната среда, свързана с проекти, финансирани от нея пряко и косвено.

Омбудсманът отправи предложение ЕИБ да оповести публично много по-подробна информация относно въздействията, които финансираните от нея проекти оказват върху околната среда. Омбудсманът поиска от ЕИБ да публикува първичните документи, които съдържат фактите, както и използваните при оценката на проектите технически прогнози и изчисления. За проекти, които оказват значително въздействие върху околната среда, Омбудсманът също така отправи предложението ЕИБ да даде приоритет на повишена проактивна прозрачност, за да могат докладите за мониторинг на текущите проекти да бъдат публикувани бързо.

Ясно е, че Механизмът за възстановяване и устойчивост (RFF) на ЕС ще породи засилен обществен интерес — средства, предвидени да бъдат изразходвани за подпомагане на възстановяването на ЕС от пандемията и за справяне с предизвикателства, като напр. кризата, свързана с изменението на климата. В тази връзка Омбудсманът изпрати писмо до Комисията с искане да се подготви за силния интерес, който ще породят преговорите с държавите членки относно техните планове за възстановяване и устойчивост. Отбелязвайки вероятността за достъп до искания, свързани с този въпрос, Омбудсманът предложи на Комисията да предостави повече информация относно съответните документи, с които разполага.

3. Преработен Устав на Омбудсмана

През юни 2021 г., с много голямо мнозинство — 602 от общо 692 подадени гласове — Парламентът прие актуализирания Устав на Службата на Омбудсмана. Новият Устав кодифицира много от успешните работни практики на Службата през последните години. Омбудсманът ще има възможност да предприема проверки по собствена инициатива винаги, когато намери основания за това в съответствие с договора. Силната подкрепа при одобрението на новия Устав може да се разглежда като признание за работата, която извършва Службата при обработката на жалби на граждани и извършване на проверки.

В него е взето под внимание новото правно основание в Договора от Лисабон и е по-скоро Регламент на Парламента, отколкото решение. Уставът е първият законодателен акт съгласно Договора от Лисабон, който се основава на правото на инициатива на Парламента. Преработеният Устав осигурява по-стабилна нормативна уредба за Службата и въвежда нови предпазни мерки за по-нататъшно гарантиране на нейната независимост, включително подходящ бюджет, който да подкрепя дейностите на Службата. Въведен е нов двугодишен период на прекъсване за политици, включително членове на Европейския парламент, които искат да се кандидатират в изборите за европейски Омбудсман. Това ще помогне за защитата на независимостта на Службата, което е от решаващо значение за нейната роля съгласно договорите.

Преработеният Устав запазва силните правомощия на Омбудсмана за провеждане на проверки, включително това, че институциите трябва да предоставят на Омбудсмана всяка информация, която е необходима за провеждането на проверките. Когато е целесъобразно във връзка с дадена проверка, Омбудсманът може да бъде изслушан пред Парламента по собствена инициатива или по искане на Парламента.

В момента Службата работи по актуализирането на правилата за прилагане на Устава, които дават подробна информация за работните процедури на Службата.

4. Регламент № 1049/2001 става на 20 години

От години прозрачността и достъпът до документи е приоритет за Омбудсмана, като те заемат около една четвърт от провежданите от Службата проверки. Омбудсманът служи като механизъм за защита на лицата, на които е отказан достъп до документите на ЕС, което дава на Службата значителни експертни знания и опит за начина, по който това основно право се прилага на практика от администрацията на ЕС.

През 2021 г. се отбелязват двадесет години от влизането в сила на „правилата за прозрачност“ на ЕС (Регламент № 1049/2001), които дават конкретен израз на правото на публичен достъп до документи на ЕС и значително увеличават отчетността на администрацията на ЕС. Във връзка с това Омбудсманът направи достъпа до документи специална приоритетна сфера на работа за Службата през цялата година.

Това намери своята кулминация в проведената на 15 ноември в Брюксел публична конференция — Достъп до документи на ЕС: какво следва? Конференцията, която премина в „хибриден“ формат, беше разделена в две части: група на високо равнище, разглеждаща бъдещето на правилата за достъп до документи, и експертна група, разглеждаща опита на гражданите, когато искат документи.

В групата на високо равнище взе участие Европейският омбудсман Емили О’Райли заедно с Вера Журова, заместник-председател на Комисията по въпросите на ценностите и прозрачността, Хайди Хаутала, заместник-председател на Европейския парламент, и Рейо Кемпинен, генерален директор на ГД “Комуникация и информация” към Генералния секретариат на Съвета. За подготовката на конференцията Омбудсманът проведе ad hoc проучване на някои заинтересовани страни за техния опит с искането на достъп до документи на ЕС.

По-рано същата година Омбудсманът проведе инициатива за установяване на начина, по който институциите, органите, службите и агенциите на ЕС осведомяват обществеността за правото на публичен достъп до документи. В резултат на инициативата се изготвиха насоки към институциите на ЕС за това с какви политики и практики трябва да разполагат, за да дадат гласност на правото на публичен достъп, които бяха публикувани в деня на провеждане на конференцията (15 ноември).

Основният въпрос, повдигнат по време на конференцията и посредством жалби, е как администрацията на ЕС разглежда текстови съобщения и съобщения в реално време и други нови технологии в контекста на задълженията си за прозрачност. През юли Омбудсманът стартира стратегическа инициатива, която имаше за предмет начина, по който администрацията съхранява данни във връзка с текстови съобщения и съобщения в реално време, изпратени/получени от членове на персонала в изпълнение на професионалните им задължения. Целта на инициативата е да се направи равносметка на действащите правила и практики относно съхраняването на данни във връзка с такива съобщения с цел идентифициране на добрите практики в администрацията на ЕС.

5. Награда за добро управление

Наградата на Омбудсмана за добро управление за 2021 г. отличава изключителните усилия, положени за репатрирането на повече от половин милион граждани на ЕС, блокирани в други държави в резултат на пандемията.

Съвместно спечелилите проекти бяха изпълнени от персонала на Главна дирекция „Гражданска защита и хуманитарна помощ“ (DG ECHO) на Комисията и Европейската служба за външни действия (ЕСВД).

Крайните победители и тези в различните категории бяха обявени по време на проведена през юни церемония в дигитална среда, която започна с видео обръщение на председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен.

Щом стана въпрос за въздействието на COVID-19 върху вътрешната и външната дейност на администрацията на ЕС, Омбудсман О’Райли отбеляза, че „много от представените проекти са пример за огромните усилия, положени от служителите на ЕС в помощ на гражданите по време на пандемията“.

През септември се състоя кратка допълнителна церемония в Citizens’ Garden в Брюксел, на която наградите бяха връчени лично.

Биеналната награда, учредена от Емили О’Райли през 2017 г., е признание за видимото и пряко положително въздействие на действията на публичната администрация на ЕС върху живота на хората в цяла Европа и отвъд нея. Присъдени бяха и награди в четири категории.

Номинациите бяха оценени от независим консултативен съвет, а победителите бяха избрани от Омбудсмана.

6. Жалби и проверки: как помагаме на обществеността

Европейският омбудсман помага на хората, предприятията и организациите, изправени пред проблеми с администрацията на ЕС, като разглежда подадените от тях жалби, но също така и като търси начини за популяризиране на добри административни практики чрез проактивно разглеждане на по-мащабни системни въпроси, засягащи институциите на ЕС.

Омбудсманът непрекъснато се стреми да подобрява вътрешните процедури, за да гарантира, че Службата извършва проверките по възможно най-ефективния начин, а жалбоподателите стигат до оптимални резултати. Рационализираната дирекция „Проверки“, която беше създадена през 2020 г., въведе още подобрения в тази насока. Това включва усъвършенстване на експертните знания и опит и на добрите практики чрез екипи за тематични проверки, които спомогнаха за допълнителното подобряване на последователността и ефективността на проверките на Омбудсмана.

Въпреки че процедурите за работа в хибридна среда останаха да действат и през цялата 2021 г., онлайн системата за подаване на жалби на Омбудсмана послужи за това да покаже, че е налице приемственост в тази ключова област от работата на Службата. Броят на жалбите, разгледани от Службата, нарасна в сравнение с 2020 г.

Допълнителни подобрения бяха направени по отношение на начина, по който се представят и публикуват онлайн проверките на Омбудсмана, с цел да направят проследяването на работата на Службата по-лесно за обществото. Нов раздел „Приоритетни проверки“ на уебсайта поставя акцент върху проверките на Омбудсмана с по-широк обществен интерес. Въведен беше нов раздел, обхващащ работата на Омбудсмана по публичния достъп до документи. Подобрена беше и функцията за търсене в уебсайта.

Многообразният екип от служители за разглеждане на случаи и уебсайтът на Омбудсмана отразяват неговия ангажимент да осигурява комуникация с търсещите помощ на всичките 24 официални езика на ЕС.

Въпреки че Омбудсманът невинаги е в състояние да извърши проверка по всички получени жалби, Службата все пак се опитва да помогне на всички, които са потърсили помощ, например като предоставя съвети относно други възможности за правна защита.

6.1. Тип и източник на жалби

6.1.1. Преглед на жалбите и стратегическите проверки

Омбудсманът може да започне проверка само в отговор на жалби, попадащи в обхвата на нейния мандат и отговарящи на задължителните „критерии за допустимост“, например жалбоподателят да е направил опит да разреши проблема пряко със съответната институция. Новата организационна структура доведе до допълнителни подобрения по отношение на начина, по който Омбудсманът разглежда жалбите, като се намалява времето, необходимо за обработка на жалбите и приключване на проверките.

Насоките в работата на Службата се определят от правомощията на Омбудсмана и от характера на внесените жалби, които се отнасят към мнозинството случаи. През 2021 г. се отбелязват двадесет години от влизането в сила на „правилата за прозрачност“ на ЕС (Регламент № 1049/2001). Във връзка с това Омбудсманът направи достъпа до документи специална приоритетна сфера на работа за Службата през цялата година. Както и през предходните години прозрачността продължава да е основна тема на жалбите и съответно е приоритет в стратегическата дейност на Службата.

В допълнение към основната работа на Омбудсмана по жалбите Службата провежда и разширени стратегически проверки и инициативи във връзка със системни въпроси, засягащи институциите на ЕС. В съответствие със стратегията „С поглед към 2024 г.“ на Омбудсмана през 2021 г. се наблюдава увеличение на стратегическата дейност на Омбудсмана, като по-голям брой проверки и инициативи са започнати по разнообразен кръг от въпроси.

6.1.2. Жалби, попадащи извън правомощията на Омбудсмана

През 2021 г. Европейският омбудсман обработи над 1400 жалби, попадащи извън неговите правомощия, основно поради това, че те не се отнасят до работата на администрацията на ЕС. Над 40% от тежи жалби постъпиха от Испания, Полша и Германия.

В повечето случаи граждани се обръщаха към Омбудсмана по въпроси, свързани със здравеопазването, равното третиране и дискриминацията и защитата на потребителите, както и с жалби, свързани с пандемията от COVID-19. Тези жалби, попадащи извън правомощията на Омбудсмана, се отнасяха най-вече до проблеми, възникнали при взаимодействие с национални, регионални или местни публични органи, както и с национални или международни съдилища (например Европейския съд за правата на човека). Имаше и голяма брой жалби, касаещи частния сектор. Други жалби, попадащи извън правомощията на Омбудсмана, се отнасяха до политическата или законодателната дейност на институциите на ЕС.

Омбудсманът отговори на всички граждани, потърсили неговата помощ, на езика, на който е написана тяхната жалба или на друг предпочитан от тях език. В отговорите бяха предоставени разяснения относно правомощията на Омбудсмана и, доколкото е възможно, съвети към жалбоподателите към кои други органи биха могли да се обърнат за помощ. Със съгласието на жалбоподателите Омбудсманът също така пренасочи жалби към подходящи членове на Европейската мрежа на омбудсманите (ЕМО).

Жалбоподателите, които бяха недоволни от определени законодателни актове на ЕС, обикновено бяха съветвани от Омбудсмана да се обърнат към Комисията по петиции на Европейския парламент. Жалбоподателите, които повдигаха други въпроси, включително прилагането на законодателство на ЕС, бяха пренасочвани към Европейската комисия, национални или регионални омбудсмани или към мрежи на ЕС като Europe Direct и Solvit.

6.2. Срещу кого?

6.3. Относно какво?

6.4. Постигнати резултати

6.5. Въздействие и постижения

Една от основните цели на Европейския омбудсман е да постигне осезаеми подобрения в администрацията на ЕС в полза на жалбоподателите и обществеността. Омбудсманът постига това, като отправя предложения под формата на решения, препоръки и предложения. Омбудсманът може също така да насърчи постигането на подобрения чрез стратегически инициативи, които не представляват формални проверки. Омбудсманът може също така да подтикне дадена институция да разреши даден въпрос дори и преди да е отправено формално предложение за решение или препоръка.

6.5.1. Процент на приемане

Процентът на приемане представлява процентът положителни отговори на общия брой отправени от Омбудсмана предложения (решения, препоръки и предложения). Като се има предвид, че Омбудсманът предоставя на институциите срок до шест месеца, в който да предприемат последващи действия по предложенията, направени в решението му за приключване на проверките, процентът на приемане за 2021 г. включва случаи, приключени през 2020 г.

През 2020 г. институциите на ЕС си сътрудничат задоволително с Омбудсмана в 81 % от случаите. Този процент показва подобрение спрямо предходната година (до 2020 г. докладът „Отстраняване на слабостите?“ дава отчет за начина, по който институциите на ЕС отговарят на Омбудсмана по случаи, приключени през предходната година. След приемането на нов Устав на Омбудсмана през 2021 г. тази оценка вече е включена в Годишния доклад.).

Като цяло институциите на ЕС реагираха положително на 29 от 36-те предложения, отправени от Омбудсмана за коригиране или подобряване на техните административни практики. От общо 12 институции, към които Омбудсманът е отправил предложения, 10 са се съобразили изцяло с всички решения, предложения и препоръки. От останалите две институции Комисията се е съобразила с 16 от общо 22-те предложения, отправени от Омбудсмана, докато Съветът се е съобразил с едно от двете предложения, отправени от Омбудсмана.

6.5.2. По-широко въздействие

Процентът на приемане отчита отговорите на институциите към предложенията в определен период от време и не отчита напълно въздействието от дейността на Омбудсмана с течение на времето.

Разследванията на Омбудсмана могат да привлекат вниманието към системни въпроси, като положителните промени в резултат на това невинаги се отразяват в годишните данни.

Добър пример за това е извършената от Омбудсмана проверка на корпоративното спонсориране на председателствата на Съвета на ЕС. В отговора на направените от Омбудсмана констатации Съветът в крайна сметка се съгласи да изготви насоки относно корпоративното спонсориране за държавите членки, провеждащи тези шестмесечни председателства. Проверката доведе до по-добра прозрачност по този въпрос, тъй като държавите членки, държащи председателството, започнаха да посочват корпоративните си спонсори на официалните на председателствата уебсайтове, като по този начин позволиха на Парламента и медиите да упражняват мониторинг на въпроса.

Въздействие може да бъде постигнато също така и чрез повдигане на дебат по дадена тема. Извършваната от Омбудсмана работа заедно с парламента и с много други институции може да окаже важен „възпиращ ефект“. Институциите са наясно с факта, че административно действие, което не отговаря на очакваните от обществото високи стандарти, може да породи проверка от Омбудсмана или по-широк обществен контрол.

Конкретен пример за това е въпросът с участието на членове на Европейската комисия в национални изборни кампании. Омбудсманът получи две жалби, свързани с участието на председателя на Комисията и заместник-председателя на Комисията във видеоматериал в рамките на кампанията на хърватска политическа партия. Въпреки че Омбудсманът не установи наличието на основания за започване на проверка, той поиска от Комисията да предостави разяснения относно начина, по който Кодексът на поведение се прилага в контекста на изборни кампании. В отговор Комисията съобщи, че ще изготви нови насоки за начина, по който членове на Комисията могат да участват в национални избори.

7. Комуникация и сътрудничество

7.1. Комуникация

Службата продължи да полага усилия за популяризиране на работата на Европейския омбудсман сред възможно най-широката аудитория. Използвана беше целенасочена и иновативна комуникация за повишаване на обществената осведоменост относно конкретни проверки и въпроси от общ характер като прозрачност и етика, както и за ролята на Омбудсмана при насърчаването на високи стандартни на отчетност за администрацията на ЕС.

Уебсайтът продължи да се развива като хъб за динамично съдържание относно работата на Омбудсмана, улеснявайки във възможно най-голяма степен обществото в намирането на съответните проверки, последните актуални новини, както и обяснения на основни въпроси.

На уебсайта беше въведен нов раздел „Приоритетни проверки“, който поставя акцент върху проверки с по-широко обществено значение. Проверките са изброени въз основа на последните актуализации и с използването на страници с кратки казуси и текстове закачки като входна точка за лицата, търсещи информация по извършена проверка. Функцията за търсене на уебсайта беше подобрена, с което за посетителите стана по-лесно да намират документите, които търсят.

На уебсайта на Омбудсмана бяха въведени нови раздели на уебсайта на Омбудсмана, включващи работата на Службата във връзка с публичния достъп до документи на ЕС, както и за начините за достъп до документите на омбудсмана. Акцентът върху достъпа до документи беше допълнен с информационна кампания, както и с уеб история за разглеждане и кратък видеоклипс обяснения.

За първи път Годишният доклад на Омбудсмана от 2020 г. беше представен като уеб история, като така по-лесно може да се види кои са областите на работа на Омбудсмана и върху какво Службата оказва най-голямо въздействие.

Омбудсманът представи работата на Службата по време на годишната пресконференция през май. По време на пресконференцията Омбудсманът оповести започването на широкомащабна проверка относно начина, по който Комисията се справя с „кадровата въртележка между държавния и частния сектор“ (вижте по-горе) и направи презентация на мащабни текущи и наскоро приключени проверки.

За да се даде гласност на спечелилите наградата за добро управление и да се насърчи обменът на добри идеи и практики, кампанията в социалните мрежи, свързана с церемонията по връчването на наградите, беше последвана от отделна визуална презентация на спечелилите проекти.

Омбудсманът взе участие в Срещата на европейската младеж (EYE2021) в Страсбург на 8 октомври, която се организира като част от процеса на консултиране за Конференцията за бъдещето на Европа. В дебата, ръководен от автора и активист Нини Циклаури, Омбудсманът отговори на въпроси на младежи относно работата на Омбудсмана, както и по въпроси като прозрачността и демокрацията, и бъдещето на ЕС.

През 2021 г., подобно и на предходната година, най-бързо развиващият се профил в социалните мрежи е този в Instagram (ръст от 46 %, което означава 1195 нови последователи). В LinkedIn броят на последователите се е увеличил с 24 % (+ 1148), докато в Twitter, където Омбудсманът има най-голяма аудитория сред каналите във всички социални мрежи, броят на последователите е достигнал 31 300 през декември 2021 г., което представлява увеличение със 7 % (+ 2140).

На последно място Омбудсманът и членовете на персонала продължиха дейността си по информиране, като дадоха интервюта пред пресата, изнесоха речи на значими академични и правни конференции и разговаряха с групите посетители.

7.2. Отношения с институциите на ЕС

7.2.1. Европейски парламент

През 2021 г. отличните отношения между Омбудсмана Емили О’Райли и Парламента продължиха да укрепват. В началото на годината Омбудсманът говори пред пленарната сесия на Парламента и през цялата година той и членовете на неговия персонал присъстваха на заседания на комисията, на които представиха извършената от Омбудсмана работа по конкретни проверки. Омбудсманът проведе в Брюксел и Страсбург редовни срещи чрез видео конференции или лично с членовете на Парламента от всички страни на политическия спектър. Поради пандемията годишният доклад на Омбудсмана за 2020 г. беше предаден на председателя на Европейския парламент по електронната поща на 6 септември 2021 г.

7.2.2. Комисия по петициите

Комисията по петициите на Европейския парламент е част от Европейската мрежа на омбудсманите и е парламентарната комисия, която отговаря за връзките с Европейския омбудсман. Тясното сътрудничество между двата органа е важно за повишаване на демократичната отчетност на институциите на ЕС. През цялата година Омбудсманът получаваше подкрепа за извършената от него работа от Комисията и нейния председател Долорс Монтсерат, с която провеждаше редовни срещи. Омбудсманът и неговият персонал взеха участие в заседанията на Комисията по теми от общ интерес и няколко взети от Комисията решения имаха отношение с извършените от Омбудсмана проверки, особено във връзка с прозрачността и отчетността на администрацията на ЕС в контекста на COVID-19.

7.2.3. Европейска комисия

Европейската комисия е най-голямата институция на ЕС. Характерът на извършваната от нея дейност като изпълнителния орган на ЕС означава, че пропорционално голяма част от жалбите до Омбудсмана засягат работата на Комисията. През 2021 г. работните отношения между Европейския омбудсман и Комисията отново бяха много градивни. Заместник-председателят на Комисията Журова беше оратор на организираната от Омбудсмана през ноември конференция по повод достъпа до документи (вижте по-горе) – въпрос, по който Омбудсманът получава много жалби – и обяви, Комисията ще работи по подобряване на съществуващи правила в тази област. Редовни контакти бяха поддържани между двете институции на ниво услуги, което позволи на персонала да поддържа градивни отношения.

7.2.4. Други институции, агенции и организации

Отношенията с различни части на администрацията на ЕС са неразделна част от стратегията на Омбудсмана „С поглед към 2024 г.“. Единствено чрез тясно сътрудничество може да се постигне дълготрайно и положително въздействие върху администрацията на ЕС. Омбудсманът поддържа тесни взаимоотношения с много институции, органи и агенции на ЕС. През 2021 г. Европейският омбудсман се срещна, наред с друго, с Председателя на Европейския съд, Европейския главен прокурор, Директора на Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA), Председателя и Изпълнителен директор на Европейския банков орган (ЕБО), както и с член на Европейската сметна палата. Омбудсманът също така поддържа добри взаимоотношения с организации на гражданското общество и международни организации. Омбудсманът се срещна с Генералния секретар на ОИСР и в момента Службата е част от неформалната мрежа на ОИСР за прозрачност и отчетност. Служителите на Омбудсмана изнасят речи на събития, организирани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), Академията по европейско право (ERA) и Съвета Meijers – нидерландска мрежа за изследвания в областта на правото на ЕС.

7.2.5. Конвенция на ООН за правата на хората с увреждания

Като член на мрежата на ЕС за Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания (КООНПХУ) Омбудсманът защитава, насърчава и наблюдава прилагането на Конвенцията от администрацията на ЕС. През 2021 г. Европейският парламент председателства мрежата. Мрежата следи отблизо развитието на Европейската стратегия за хората с увреждания за периода 2021–30 г., за която допринесе мрежата. Започна и подготовка за прегледа на ЕС на изпълнението на заключителните наблюдения на Комитета за правата на хората с увреждания.

В продължение на две проверки – приключени съответно през 2019 г. и 2020 г. – относно начина, по който се изразходват средства на ЕС във връзка с институции за социални грижи, Омбудсманът започна проверка по собствена инициатива относно начина, по който Комисията осъществява мониторинг на средствата на ЕС, използвани за популяризиране на правото на хората с увреждания и възрастните хора да водят самостоятелен начин на живот. Понастоящем Омбудсманът извършва оценка на отговора на Комисията, след като се консултира и с организациите, ангажирани с правата на хората с увреждания и възрастните хора.

Тъй като управлението на европейските структурни и инвестиционни фондове е поделено между Комисията и националните органи, Омбудсманът поиска от членовете на Европейската мрежа на омбудсманите (ЕМО) мнението им по този въпрос. Омбудсманът също така организира уебинар с членове на ЕМО с цел обсъждане на институционалната грижа, използването на средства и поуките, направени в резултат на пандемията от COVID-19.

През юни 2021 г. Омбудсманът стартира стратегическа инициатива, която имаше за предмет начина, по който Комисията отговаря на специалните нужди на служителите с увреждания в контекста на COVID-19. На база отговора на Комисията на пандемията и мнението на експертите, включително от Европейския форум на хората с увреждания и Агенцията на Европейския съюз за основните права, Омбудсманът изготви примерен списък на добрите практики за удовлетворяване на нуждите на хората с увреждания по време на извънредни ситуации.

Омбудсманът получи жалба относно отказа на Европейската комисия да предостави съгласно правилата си повишение на добавките за деца на служители с деца с увреждания. Омбудсманът започна проверка и покани Комисията да отговори на жалбата и на набор от конкретни въпроси.

Службата представи извършената от нея работа във връзка с правата на хората с увреждания на няколко мероприятия през годината, включително на едно, организирано от Европейския форум на хората с увреждания.

7.3. Европейска мрежа на омбудсманите

Европейският омбудсман има за цел укрепване на сътрудничеството и методите на работа на Европейската мрежа на омбудсманите (ЕМО), която е неформална мрежа, координирана от Европейския омбудсман. ЕМО се състои от приблизително 100 служби в 36 европейски държави и включва също така Комисията по петициите на Европейския парламент.

През 2021 г. Европейският омбудсман потърси възможности да разшири ролята на ЕМО в изграждането на капацитет и споделяне на добри практики. В тази връзка бяха организирани три целеви уебинара за експерти в службите на служителите на ЕМО, които включваха участието на експерти от администрацията на ЕС. Тези уебинари имаха за предмет различни теми: изкуствен интелект и електронно управление в публичните администрации; механизма за подаване на жалби на Frontex и наблюдението на принудителното връщане и институционалната грижа, използването на средствата на ЕС и поуките от пандемията.

През 2021 г. Европейският омбудсман продължи „паралелната си работа“ с ЕМО. Бяха проведени консултации с националните членове на ЕМО и те бяха включени в предприетата от Европейския омбудсман проверка по собствена инициатива относно начина, по който Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Frontex) разглежда жалби относно предполагаеми нарушения на основните права чрез своя механизъм за подаване на жалби. Беше също така проведена консултация с тях и те бяха включени в проверката по собствена инициатива относно начина, по който Европейската комисия контролира фондовете на ЕС, използвани за насърчаване на правото на хората с увреждания и на хората в напреднала възраст на независим живот.

Чрез процедурата за „запитвания“ Европейският омбудсман също така съдейства на членовете на ЕМО при получаване на експертни отговори от съответните звена на администрацията на ЕС относно въпроси на ЕС, възникнали по време на извършените от тях проверки. През 2021 г. сред темите на запитванията бяха условията за издаване на цифров COVID сертификат на ЕС и задълженията на Испания, касаещи опазването на природата и биологичното разнообразие.

Омбудсманът проведе срещи с национални и регионални омбудсмани през цялата година.

7.4. Приза „Европа“ — Университет във Фленсбург

През ноември Омбудсманът получи приза „Европа“ на Университета във Фленсбург, който се връчва като признание за извършената от него работа по подобряване на отчетността и прозрачността на администрацията на ЕС. В речта си по приемането на приза Омбудсманът говори за това колко е важно спазването на върховенството на закона.

„Опитвам се да се уверя, че институциите на ЕС съчетават риториката си относно върховенството на закона и демократичните ценности, отчетността и прозрачността с действията си при работа с граждани. Лошите действия, дори и да са малки и незначителни, които вървят срещу ценностите, които администрацията на ЕС е задължена да спазва, изтощава този ценен, крехък демократичен ресурс и позволява на лошите участници да играят своите недемократични игри“, каза Омбудсмана в своята реч.

8. Ресурси

8.1. Бюджет

Бюджетът на Омбудсмана представлява самостоятелен раздел от бюджета на ЕС. Бюджетът е разпределен в три дяла. Дял 1 съдържа заплати, надбавки и други разходи, свързани с персонала. Дял 2 обхваща сгради, обзавеждане, оборудване и различни административни разходи. Дял 3 обхваща разходите, произтичащи от общите функции, изпълнявани от институцията. През 2021 г. бюджетните кредити бяха в размер на 12 501 836 EUR.

С цел да се гарантира ефективно управление на ресурсите вътрешният одитор на Омбудсмана осъществява редовни проверки на системите за вътрешен контрол на институцията и на финансовите операции, извършвани от Службата. Както и другите институции на ЕС, Омбудсманът също е обект на одити, извършвани от Европейската сметна палата.

8.2. Използване на ресурси

Всяка година Омбудсманът приема Годишен план за управление, определящ конкретни действия, които службата трябва да предприеме, за да осигури изпълнението на целите и приоритетите, залегнали в петгодишната стратегия на Омбудсмана „С поглед към 2024 г.“. Годишният план за управление за 2021 г. е първият документ, изготвен въз основа на тази нова стратегия.

Омбудсманът разполага с висококвалифициран, многоезичен персонал. Това гарантира, че службата може да разглежда жалби за лошо управление на 24-те официални езика на ЕС и да работи за повишаване на осведомеността относно работата на Омбудсмана в целия ЕС. Водена от придобития си през 2020 г. опит, Службата продължи да отговаря положително и бързо на предизвикателствата, породени в резултат на пандемията от COVID-19, и през 2021 г. Приета беше модерна политика за работа в хибридна среда с цел използване на възможностите на новата дигитална работна среда, като същевременно с това се осигури висока ефективност и благосъстояние за персонала.

През 2021 г. щатното разписание на Омбудсмана включваше 73 длъжности, в допълнение към които са работили средно шест договорно наети служители, работещи в Службата, а 16 стажанти са придобили трудов опит през годината.

През юни 2021 г. Омбудсманът приключи реорганизацията на Службата със създаването на дирекция „Администрация“. Мари-Пиер Дарши беше назначена като Директор на дирекция „Администрация“ след открита процедура за подбор. Новата структура се занимава с всички въпроси, свързани с управлението на институцията, човешките ресурси, бюджета, сградите, ИТ и управлението на документи.

Как да се свържем с Европейския омбудсман

По телефон

+33 (0)3 88 17 23 13

По електронна поща:

eo@ombudsman.europa.eu

Адрес за кореспонденция

Médiateur européen
1 avenue du Président Robert Schuman
CS 30403
F-67001 Strasbourg Cedex

Онлайн

• Уебсайт ombudsman.europa.eu
• Twitter twitter.com/EUombudsman
• Instagram instagram.com/euombudsman
• LinkedIn linkedin.com/company/272026
• YouTube youtube.com/user/eotubes

Нашите служби

Страсбург

Адрес за посещения

Bâtiment Václav Havel (HAV)
Allée Spach
F-67000 Strasbourg

Брюксел

Адрес за посещения

Bâtiment Froissart (FRS)
Rue Froissart 87
B-1000 Bruxelles

© Европейски съюз, 2022 г.

Ако не е посочено друго, всички снимки и изображения: © Европейски съюз, с изключение на корицата (© golubovy/Stocklib и © f9photos/envatoelements).
Възпроизвеждането е разрешено за образователни и нетърговски цели при посочване на източника.
Set in FrutigerNext.

HTML

ISBN 978-92-9483-276-4

ISSN 1831-4015

doi:10.2869/93913

QK-AA-22-001-BG-Q