През 2001 г. германски лекар подава жалба до Европейската комисия относно предполагаемо нарушение на законодателството на ЕС за работното време, и по-специално относно времето, през което лекарите са ангажирани като дежурни в болниците. Приложимите правила се съдържаха в Директива 93/104/ЕО и бяха в сила, докато последната не беше заменена с Директива 2003/88. В две решения, издадени през 2000 и 2003 г., Европейският съд се произнася, че времето за дежурство следва да се счита за работно време по смисъла на тези правила.

В жалба до омбудсмана, подадена през декември 2003 г. (жалба 2333/2003/GG), жалбоподателят твърди, че Комисията не е разгледала тази жалба за нарушение срещу Германия в съответния срок. След като извършва проверка по случая, омбудсманът счита, че твърдението на жалбоподателя има основание. Все пак той отбелязва, че Германия наскоро е приела ново законодателство в тази област, което Комисията още не е проучила напълно, и че Комисията очевидно е приела, че решенията на Съда са изяснили съответните правни въпроси. С презумпцията, че Комисията няма повече да бави разглеждането на жалбата за нарушение, отправена от подателя, омбудсманът приключва своето разследване.

През ноември 2005 г. жалбоподателят отново се обръща към омбудсмана. В новата си жалба (3453/2005/GG) жалбоподателят по същество повтаря твърдението си, което вече е изложил в предишната си жалба, съгласно което Комисията не е разгледала жалбата му за нарушение в съответния срок от време. Омбудсманът решава да започне ново разследване.

В своето становище Комисията отбелязва, че през септември 2004 г. е представила на законодателния орган на Общността предложение за изменение на Директива 2003/88. Комисията подчертава, че ще проучи жалбата за нарушение в светлината на това предложение и на протичащите в момента дискусии с другите институции от Общността.

Омбудсманът поддържа становището, че представянето на предложение за изменение на въпросната директива не освобождава Комисията от задължението й да осигури изпълнение на настоящата директива от страна на държавите-членки. Освен това той счита, че несъмненото право на преценка на Комисията по въпроси, свързани с предполагаеми нарушения на правото на Общността от държавите-членки, не й дава право да отлага безкрайно заключението си по дадена жалба на основание, че приложимото законодателство може да бъде изменено някога в бъдеще.

Затова на 12 септември 2006 г. омбудсманът отправи проектопрепоръка, с която настоява Комисията да разгледа жалбата за нарушение възможно най-скоро и с нужното усърдие.

В свое изчерпателно становище Комисията поддържа позицията си по въпроса.

По този повод на 10 септември 2007 г. омбудсманът представи специален доклад на Парламента относно случая.