Основно изказване на Европейския омбудсман, Емили О’Райли
Първа конференция относно алтернативното разрешаване на спорове в енергийния сектор
Брюксел, Белгия, 27 януари 2015 г.

Въведение

● Г-н председател, г-н Rochefort, колегата ми омбудсман Lewis Shand Smith, госпожи и господа.

● За мен е истинско удоволствие да бъда с вас днес в Брюксел за тази първа конференция, организирана от NEON - Националната мрежа на омбудсманите по въпросите на енергетиката.

● Следя развитието на NEON с голям интерес от създаването му и от много години съм наясно с важната работа, извършвана от двама от неговите учредители - службата на омбудсмана в Обединеното кралство и Sindic de Greuges в Каталония.

● В предишната си роля на омбудсман на Ирландия и като бивш председател на Британската и ирландската асоциация на омбудсманите познавам Люис от повече от десетилетие, както в настоящата му роля като ръководител на службите на омбудсмана, така и в предишната му роля като заместник-омбудсман по обществените услуги в Шотландия.

● Един от първите омбудсмани, които опознах на международната сцена през 2004 г., беше Рафаел Рибо, омбудсманът на Каталония, и моята служба продължава да си сътрудничи тясно с неговата.

● Другите двама учредители на NEON - френският Médiateur national de l'énergie и белгийската Service de médiation de l'énergie, представляват двете държави, в които се намира моята институция и в които прекарвам по-голямата част от времето си както професионално, така и лично. Така че за мен е голямо успокоение да знам за отличната работа, извършена от Жан Гобер във Франция, както и от Филип Девюст и Ерик Хутман в Белгия.

● Преди да продължа, бих искал да поздравя организаторите за отличната програма, която беше изготвена за конференцията този следобед. Очаквам с нетърпение да изслушам панелната дискусия относно алтернативното разрешаване на спорове, като ораторите представляват не само две от генералните дирекции на Европейската комисия, върху които упражнявам надзор - ГД "Правосъдие" и ГД "Енергетика", но и организация, която през годините е подала няколко жалби до моя офис - Европейската организация на потребителите (BEUC).

Кратка история на омбудсмана

● За тези от вас, които може би не са толкова запознати с ролята на омбудсманите, позволете ми да ви представя кратка история.

● Първият парламентарен омбудсман е създаден в Швеция преди повече от 200 години, през 1809 г. Разпространението на концепцията отне повече от 100 години, като Финландия стана втората страна, която създаде омбудсман през 1919 г. след независимостта си от Русия.

Но едва след Втората световна война институцията наистина се утвърди в международен план, разпространявайки се в цяла Европа, Океания, Латинска Америка, Африка и Азия през втората половина на ХХ век.

● През 2013 г. в Турция беше създадена една от най-новите институции на омбудсмана в Европа. Всъщност и шестте страни кандидатки за членство в ЕС вече са създали институции на омбудсмана и съществуването на такава институция е предпоставка за присъединяване към Европейския съюз.

● Само две държави — членки на ЕС, нямат омбудсмани на национално равнище — Германия, която вместо това има федерална комисия по петиции, и Италия, която има омбудсмани само на регионално равнище.

● Едно от основните условия за ефективна институция на омбудсмана е независимостта. Омбудсманите трябва да могат да изпълняват функциите си независимо от органите, над които имат юрисдикция, и не трябва да получават указания от такива органи, които биха могли да застрашат тяхната независимост.

● Друга основна характеристика на институциите на омбудсмана е, че те са безплатни. Жалбоподателите могат да подават жалбите си директно, без да се налага да наемат адвокат, който да им помага. Това прави омбудсманите много по-достъпни от съдилищата в повечето държави.

● А омбудсманите обикновено са много по-бързо средство за правна защита от съдилищата, като в повечето случаи разследванията приключват и решенията се издават за по-малко от година.

● Но може би най-важната разлика между омбудсманите и съдилищата е, че в повечето държави решенията на омбудсманите са необвързващи. Докато съдилищата могат да задължат загубилата страна да поправи несправедливост или да плати обезщетение, омбудсманите обикновено само препоръчват начин на действие.

● Въпреки че първоначално това може да изглежда като слабост, всъщност това е най-голямата сила на омбудсманите в сравнение със съдилищата.

● Докато съдебните решения почти винаги са игра с нулев резултат, създаваща победители и губещи, омбудсманите могат да дадат възможност на двете страни в спора да излязат като победители чрез приятелски решения на жалби, чрез медиация или чрез извинения.

● Друго важно оръжие в арсенала на много омбудсмани е възможността за започване на разследвания по собствена инициатива. Чрез такива разследвания могат да бъдат установени системни проблеми и да бъдат предложени решения за подобряване на услугите, предоставяни на всички граждани, а не само на тези, които се обръщат за помощ към омбудсмана.

● Но защо организациите, срещу които е подадена жалба, следва да приемат приятелските решения, предложени от омбудсмана, да се съгласят на медиация или да приемат да платят обезщетение?

● Отговорът е много прост. Омбудсманът е институция, чийто успех зависи изцяло от степента, в която е в състояние да установи своя морален авторитет.

● Предложенията, направени от омбудсмана, трябва да бъдат не само безпристрастни и справедливи, но и да се разглеждат като безпристрастни и справедливи както от органите, над които омбудсманът има юрисдикция, така и от жалбоподателите, които се обръщат към него за помощ.

● Същото се отнася и за разследванията по собствена инициатива на омбудсмана. Моите препоръки ще бъдат приети в такива разследвания само ако моралният ми авторитет да отправям препоръки бъде приет от съответната институция, така че дори ако институцията не е напълно съгласна с моето предложение, тя се доверява в достатъчна степен на моята преценка, за да се съгласи въпреки това да се вслуша в моя съвет.

● Изграждането на такова отношение на доверие отнема много време, но може да бъде унищожено за миг, ако се приеме, че омбудсманът е предал доверието, което му е било оказано, че му е липсвала безпристрастност или обективност при достигането до заключение или че не практикува това, което проповядва.

● Отношенията на доверие трябва да бъдат отношения на реципрочност. Омбудсманът трябва да се довери на органите в своята юрисдикция да направят правилното нещо, след като бъде намерено решение, освен ако доказателствата показват, че това не е така.

● Може да си спомните старата шега: Колко психотерапевти са необходими, за да се смени електрическа крушка? Първо, но само ако крушката иска да се смени!

● Същото важи и за работата на омбудсманите. Нужен е само един омбудсман, за да се промени една институция, но само ако институцията иска да се промени!

Европейският омбудсман

● За мое щастие институциите, които разследвам, искат да се променят. По-голямата част от случаите, в които установявам проблем, се решават от институцията, която урежда въпроса, или от приятелско решение, договорено между двете страни. Към днешна дата над 80 % от препоръките, отправени от тази служба, се приемат всяка година, като институциите ми показват как са изпълнили тези препоръки в последващите проучвания, които провеждам. Въпреки това поставих себе си и колегите си пред предизвикателството да увелича тази цифра от 80 %, тъй като считам, че ако препоръката на омбудсмана не е явно погрешна, тя следва да бъде приета.

● Както може би знаете, мандатът ми е ограничен до разследване на жалби, в които се твърди за лошо администриране от страна на институциите, органите, службите и агенциите на ЕС.

● Около 60 % от разследванията, които провеждам всяка година, се отнасят до Европейската комисия, докато нашият домакин днес, Европейският парламент, представлява само 3,5 % от моите разследвания миналата година - много ниска цифра, тъй като, разбира се, не се занимавам с парламента, действащ в политическата си роля.

● Най-често срещаният предмет на жалбите е липсата на прозрачност и за тази цел наскоро приключих мащабно разследване по собствена инициатива на прозрачността на преговорите по Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции. Комисията вече предприе и за похвала предприе стъпки за осигуряване на публичен достъп до повече документи и очаквам нейния отговор на по-подробните предложения, които ѝ направих в това отношение.

● Докато почти 90 % от моите запитвания са резултат от жалби от отделни граждани, над 10 % се отнасят до жалби, подадени от дружества и сдружения и други правни субекти.

● Както споменах по-горе, Европейската организация на потребителите (BEUC) е подала няколко жалби до моя офис през годините. По дело, което приключих миналата година, уважих жалбата на Европейското бюро на съюзите на потребителите (BEUC) относно състава на групите на участниците, които консултираха Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване, и отправих няколко препоръки за подобряване на бъдещите селекции. Достигнах до подобни заключения и препоръки по случай, приключен през 2013 г. вследствие на жалба от Европейското бюро на съюзите на потребителите (BEUC) относно групите на участниците в Европейския банков орган. Ако някога имате оплаквания във връзка с групи на заинтересованите страни в областта на енергетиката, ще се радвам да Ви чуя.

● Що се отнася до ГД „Енергетика“, следва да отбележа, че не получавам много жалби. В единственото разследване, което приключих миналата година във връзка с ГД „Енергетика“, установих, че обясненията, предоставени от Комисията в хода на моето разследване, са задоволителни.

● Въпреки че моята служба не получава много жалби относно енергийната политика на ЕС, ние участваме активно в гарантирането на прозрачността на лобирането в ЕС чрез препоръките, които отправихме през годините. Това би могло да представлява интерес за вас, като се има предвид, че почти половината от компаниите, които харчат 2,5 милиона евро или повече за лобиране в ЕС всяка година, са енергийни компании, като разходите на ExxonMobil са близо 5 милиона, следвани от Shell, GDF и Total, според Регистъра за прозрачност на ЕС.

Европейската мрежа на омбудсманите

● Преди да приключа, бих искал накратко да представя работата на Европейската мрежа на омбудсманите, създадена преди почти 20 години, през 1996 г., от първия европейски омбудсман Якоб Сьодерман.

● Подобно на NEON, мрежата беше създадена, за да популяризира знанията за правото на ЕС сред националните и регионалните омбудсмани в Европа и да улесни обмена на най-добри практики между членовете.

● Понастоящем мрежата се състои от над сто национални и регионални омбудсмани в държавите — членки на ЕС, страните кандидатки за членство в ЕС и другите държави от Европейското икономическо пространство.

● Мрежата провежда редовни семинари за своите членове, публикува тримесечен бюлетин и ежедневна електронна новинарска услуга, разполага с активен дискусионен форум и услуга за запитвания, за да се даде възможност на всички членове да получат помощ от Европейския омбудсман по въпроси, свързани с правото и политиката на ЕС.

● Тъй като NEON се развива през следващите години, моята служба ще се радва да сподели с Вас своя опит в координирането на Европейската мрежа на омбудсманите, както и съветите си за това как да се развива активно и ефективно сътрудничество между омбудсманите.

Заключение

● В заключение считам, че добавената стойност, която омбудсманите носят при предоставянето на услуги за алтернативно разрешаване на спорове на гражданите и жителите на Европа, е очевидна.

Докато винаги имаме предвид, че омбудсманът може да бъде толкова ефективен, колкото му позволява репутацията, и че нашият морален авторитет трябва да бъде подхранван и защитаван преди всичко останало, тогава можем да постигнем резултати, които сме уникално позиционирани да постигнем.

● И като работим заедно и споделяме нашия опит и най-добри практики, можем да постигнем много повече, отколкото е възможно сами.

● Пожелавам ви успех с развитието на NEON и с нетърпение очаквам да чуя отличния панел от оратори, които сте събрали.

● Много Ви благодаря за вниманието!