Мандатът на Европейския омбудсман

Европейският омбудсман има мандат да провежда разследвания във връзка със случаи на лошо администриране в дейността на институциите и органите на Европейските общности. Неговите правомощия и задължения са определени в Договорите, и по-специално в член 195 от Договора за ЕО, и в Устава на омбудсмана (1).

Приятелски решения

Договорите и уставът предоставят на Европейския омбудсман редица инструменти, които той може да използва, когато установи случай на лошо управление. Преди обаче да се обърнем към тези инструменти, е важно да отбележим, че уставът възлага на омбудсмана да потърси, доколкото е възможно, решение със съответната институция или орган за отстраняване на случая на лошо администриране и удовлетворяване на жалбоподателя.
Това задължение има предимство през целия ход на производството. Например, когато жалбоподателят твърди единствено, че администрацията не е отговорила на писмо, обичайно е службите на омбудсмана да се свържат неофициално с администрацията, за да установят дали администрацията вече е отговорила или е на път да отговори на писмото на жалбоподателя. Ако случаят е такъв и веднага след като омбудсманът получи копие от този отговор, жалбата ще се счита за уредена. Службата на омбудсмана също така се опитва да насърчи въпросните институции или органи да търсят споразумение директно с жалбоподателя. Това беше доста успешно. Почти 200 случая в продължение на пет години са били уредени едва след като жалбата е била изпратена до съответната институция или орган. Това може например да е било отговор на искане или предоставяне на информация, или поискан документ, или забавено плащане, което трябва да бъде изпълнено, или анулиране на погрешно обявен конкурс или оферта.
Ако не бъде постигнато споразумение, омбудсманът представя на администрацията предложения за приятелско решение, когато това е целесъобразно. Това е начинът на работа, възприет в системата на френския омбудсман (посредничество). Тези предложения често се приемат от администрацията. Тъй като институциите и органите са уредили много случаи директно, Омбудсманът е имал по-малко възможности да инициира предложения за приятелски решения. Само в около 10 случая омбудсманът е постигнал приятелско споразумение. Тази цифра показва също готовността на европейските институции и органи да си сътрудничат с омбудсмана и да отстраняват случаи на лошо администриране.
Когато не може да бъде постигнато приятелско решение, омбудсманът ще използва инструментите, с които разполага.

Критични бележки

Омбудсманът е разработил практика, която се състои в отправяне на критична забележка в случаите, когато е налице лошо администриране, но когато (например поради изтичане на време) няма разумен начин за коригиране на ситуацията. Идеята зад критичната забележка е да се посочи установен случай на лошо администриране и да се избегне повторение в бъдещите дейности. Слабостта на това решение се състои във факта, че досега омбудсманът не е бил в състояние, поради голямото си работно натоварване, да проверява систематично дали администрацията взема под внимание тези критични забележки в бъдещи случаи. Европейският парламент също наскоро подчерта този проблем. Изразява се надежда, че увеличаването на ресурсите, предоставени на разположение на омбудсмана, ще му позволи да се справи с този проблем.

Допълнителни бележки

В този контекст следва да се отбележи, че има и случаи, в които омбудсманът стига до заключението, че не е налице явно лошо администриране, но счита, че би било желателно администрацията да подобри поведението си в бъдеще. В такива случаи омбудсманът представя това становище на администрацията под формата на допълнителна забележка в края на решението за приключване на случая. Удовлетворяващо е да се види, че администрацията все повече отговаря на тези допълнителни забележки.

Проектопрепоръки

Когато омбудсманът установи случай на лошо администриране, който все още може да бъде отстранен, той информира администрацията за това. Статутът му позволява да прави предложения за това какво би могло да бъде средството за правна защита. Уставът нарича тези предложения „проектопрепоръки“. Те се обявяват публично. Досега омбудсманът се е възползвал от тази възможност в 24 от случаите, в които е провел задълбочено разследване. В 11 от тези случаи проектопрепоръките са приети от администрацията. Към 31 август 2000 г. все още има десет висящи дела (2).

Специални доклади

Когато администрацията не приеме проектопрепоръките на омбудсмана в срок от три месеца или не намери друг приемлив начин за отстраняване на лошото администриране, омбудсманът има право публично да представи специален доклад на Европейския парламент и да поиска от него да използва политическите си правомощия, за да се опита да накара администрацията да отстрани случая на лошо администриране. Към днешна дата омбудсманът е представил на Европейския парламент три специални доклада.
Първият от тези доклади, представен през декември 1997 г., се отнасяше до въпроса за публичния достъп до документи, съхранявани от 15 институции и органи на Общността, различни от Съвета на ЕС и Европейската комисия. Съответните институции и органи на Общността вече са приели правила за публичен достъп до документите, с които разполагат, така че въпросът е приключен успешно.
Вторият доклад, представен през октомври 1999 г., се отнася до отказа на Комисията да предостави на кандидатите, които са участвали в организираните от Комисията процедури за набиране на персонал, достъп до техните писмени изпити. През декември 1999 г. Комисията информира Омбудсмана, че вече е приела аргументите на Омбудсмана и ще предостави такъв достъп при бъдещи процедури за набиране на персонал.
И накрая, третият специален доклад, представен на Европейския парламент през април 2000 г., се отнася до предложението на омбудсмана институциите и органите на ЕС да приемат Кодекс за добро поведение на администрацията. Подобно на своите два предшественика, този специален доклад беше приет в рамките на проверка по собствена инициатива на Европейския омбудсман.

Проверки по собствена инициатива

Това ни води до друга важна точка. Европейският омбудсман е оправомощен да получава жалби от европейски граждани във връзка със случаи на лошо администриране. Той обаче има право да започне разследване и по собствена инициатива. Досега омбудсманът умишлено се е възползвал пестеливо от тази възможност. Обикновено се започва проверка по собствена инициатива в случаите, когато омбудсманът е научил от редица жалби, че изглежда има по-общ проблем.
Разследването по собствена инициатива относно проблема със забавените плащания, започнато през декември 1999 г., е пример за това. През годините омбудсманът е получил редица жалби от дружества и граждани, които са предоставяли услуги на Европейската комисия и които са се оплакали, че изобщо не им е било платено или че не са платили навреме.
Поради това омбудсманът реши да започне проверка по собствена инициатива във връзка с по-общия проблем, който изглежда съществува. Следва да се добави, че омбудсманът също така се е възползвал от възможността да започне проверка по собствена инициатива в случаите, когато изглежда, че е налице лошо администриране, но жалбоподателят не е имал процесуална легитимация, тъй като не е гражданин на ЕС или не живее в ЕС.

Други възможности за оказване на влияние върху администрацията

И накрая, не бива да се забравя, че омбудсманът разполага с други средства, за да се опита да повлияе на поведението на администрацията. Годишният доклад например дава възможност на омбудсмана да направи по-общи коментари, които се надяваме да не останат незабелязани в администрацията.
Омбудсманът може също така да даде положителни насоки на администрацията по отношение на това, което счита за добра администрация. През 1999 г. омбудсманът приключи проверка по собствена инициатива, която го накара да предложи подробен Кодекс за добро административно поведение на институциите и органите на ЕС. Редица от тези органи вече са приели този кодекс или кодекси, които се основават на предложението на омбудсмана.
Както беше посочено по-горе, омбудсманът е отнесъл въпроса до Европейския парламент в специален доклад, в който е предложил приемането на закон за добра администрация за ЕС. Европейският парламент все още разглежда въпроса.

Заключение

В заключение може да се твърди, че Европейският омбудсман разполага с достатъчно инструменти за изпълнение на своята задача. Разбира се, другите трябва да преценят дали Европейският омбудсман е постигнал успех в работата си. Може обаче да се отбележи, че Европейският парламент, на който Омбудсманът трябва да представи годишния си доклад, досега постоянно е поздравявал Европейския омбудсман за неговите постижения. Фактът, че броят на жалбите непрекъснато се увеличава - от около 500 през първата пълна година до около 1500 през миналата година - изглежда показва, че европейските граждани също са уверени, че Европейският омбудсман е в състояние да им помогне.
Следва да се добави, че все още има значителен брой жалби, които попадат извън правомощията на омбудсмана, например защото са насочени към органи, различни от институциите или органите на ЕС. Омбудсманът прави всичко възможно, за да помогне на жалбоподателите дори в такива случаи. Поради това той редовно предоставя информация към кого може да се обърне жалбоподателят, за да намери помощ, или самият той прехвърля жалбата на институция (напр. национален омбудсман), която може да я разгледа.
В заключение е уместно да се посочи, че дейностите на Европейския омбудсман са достъпни на неговия постоянно актуализиран уебсайт (http://www.ombudsman.europa.eu).

(1) Решение 94/262 на Европейския парламент от 9 март 1994 г. относно правилата и общите условия за изпълнението на функциите на омбудсмана (ОВ L 113, 1994 г., стр. 15).

(2) Останалите три случая доведоха до специален доклад до Европейския парламент.