# Реч на Европейския омбудсман – „Гражданинът, администрацията и правото на Общността“
- Автор: Европейски омбудсман
- Дата: 1998-06-06T00:00+02:00[Europe/Paris]
- [URL](https://www.ombudsman.europa.eu/bg/speech/bg/292)
---
(Поздрави)
Гражданството на Съюза е установено с Договора от Маастрихт. Гражданството на Съюза не замества, а допълва националното гражданство.
Договорът от Амстердам допринася за по-нататъшното развитие на гражданството на Съюза, като потвърждава конституционните принципи, на които се основава Съюзът. Член А от Договора за Съюза, както е изменен, се отнася до:
:
*все по-тесен съюз между народите на Европа, в който решенията се вземат възможно най-открито и възможно най-близо до гражданите.*
И както министърът на правосъдието на Швеция Лайла ФРЕИВАЛДС ни напомни по време на встъпителната сесия на този Конгрес, член F гласи:
:
*Съюзът се основава на принципите на свобода, демокрация, зачитане на правата на човека и основните свободи, както и на принципите на правовата държава...*
Работните сесии на тема **„Гражданинът, администрацията и правото на Общността"** бяха председателствани експертно от г-жа Elizabeth PALM, председател на Апелативния административен съд на Гьотеборг, и д-р Hans RAGNEMALM, съдия в Съда на Европейските общности. Бих искал също така да благодаря на всички национални докладчици и на докладчика на Общността г-н GARZÓN CLARIANA за отличните им доклади.
Работните сесии разгледаха начините за реализиране на идеята за гражданство чрез по-отговорно, по-отворено, по-човешко и по-ориентирано към обслужването администриране на правото на Общността на всички равнища в Съюза.
Разбира се, взехме изцяло предвид факта, че администрирането на правото на Общността е отчасти пряко - извършвано от институциите и органите на Общността - и отчасти непряко - извършвано от административните органи в държавите-членки.
Всяка от четирите работни сесии беше посветена на конкретна тема.
: Първата тема беше стандартите за добра администрация на общностно равнище.
: Втората тема беше ролята на Комисията като „пазител на Договора". По-специално Сметната палата провери административните процедури, които Комисията използва за разглеждане на жалби от граждани относно нарушения на правото на Общността от страна на държавите членки.
: По време на третата работна сесия разгледахме достъпа на гражданите до документи, съхранявани от институциите и органите на Общността.
: В заключителната работна сесия разгледахме съдебните и извънсъдебните средства за правна защита, които гражданите могат да използват, за да защитят правата си.
Ще докладвам отделно за разискванията на всяка от четирите работни сесии.
<br />
1 Стандарти за добра администрация на общностно равнище.
<br />
По време на първата работна сесия като цяло бяха договорени два принципа относно административните стандарти. Първото е, че всички публични органи трябва да се подчиняват на принципите на правовата държава: никога не може да бъде добра администрация да не действа в съответствие със закона. Второто е, че администрацията съществува, за да служи на гражданите, а не обратното: Поради това администрацията следва да бъде ориентирана към обслужването.
Беше постигнато и общо съгласие, че Кодексът за добра административна практика би могъл да играе ценна роля за повишаване на качеството на администрацията, като информира както гражданите, така и длъжностните лица за нивото на обслужване, което следва да се предоставя.
<br />
В общия доклад се обръща внимание на намерението на Комисията да приеме кодекс за добро административно поведение, който да урежда поведението на нейните длъжностни лица. Някои участници в работната сесия смятат, че е нежелателно самата институция да приеме такива правила. Те считат, че Европейският омбудсман следва да отговаря за разработването на кодекс. За да може обаче самата Комисия да приеме кодекс, вместо да го налага отвън, това би подчертало нейния ангажимент за ориентирана към обслужването администрация.
<br />
Беше постигнато общо съгласие, че разпоредбите на кодекса ще станат правно обвързващи, независимо дали той е приет като „твърд" или „мек" закон. Някои хора се опасяваха, че "твърдият" закон ще бъде по-малко отворен за прогресивно развитие на нови и подобрени стандарти. Желанията на гражданите за ясни и приложими права обаче ще бъдат изпълнени най-добре, ако Комисията приеме своя Кодекс под формата на решение.
<br />
2 Комисията като "пазител на Договора".
<br />
Втората сесия разгледа ролята на Комисията по член 155 като „пазител на Договора" и процедурата по член 169 за разглеждане на нарушения на правото на Общността от страна на държавите-членки.
<br />
Беше подчертано, че системата от средства за правна защита в Съюза, както и системата на управление, се основава на принципа на близост до гражданите. Като част от развитието на Съюза обаче се наблюдава тенденция към по-широко използване на процедурата по член 169.
<br />
Освен това Комисията призна, че гражданите, които се оплакват от нарушения на правото на Общността от страна на държавите-членки, са не само ценен източник на информация, но също така имат право на процесуални гаранции, които тя ще продължи да развива и подобрява.
<br />
При обсъждането беше направено ясно разграничение между, от една страна, административните процедури на Комисията за разглеждане на жалба и, от друга страна, нейното дискреционно решение дали да сезира Съда на Европейските общности за нарушение или не.
<br />
Няколко национални докладчици разкритикуваха настоящите административни процедури на Комисията. Беше изтъкнато, че е необходима по-голяма прозрачност и че следва да се предприемат допълнителни стъпки за третиране на жалбоподателите като страни в процедурата. Беше предложено отправната точка да бъде сравнение с процесуалните права на жалбоподателите, например по дела в областта на конкуренцията, и по-малките права за жалбоподателите по член 169 да бъдат изрично обосновани. Не трябва да се изключва възможността процесуалните права на жалбоподателите да получат съдебна защита.
<br />
Общопризнато е, че Комисията разполага с широко право на преценка дали да предяви иск за нарушение пред Съда. Беше предложено обаче Комисията да мотивира решението си да не завежда дело. Друга гледна точка е, че може да има основателни политически причини да не се образува производство, но че понякога може да е твърде неудобно тези причини да се разкрият публично. Не е ясно как това би могло да се съвмести с идеята за гражданство на Съюза, основано на принципа на правовата държава.
<br />
3 Достъп на гражданите до документи
<br />
В общия доклад има раздел за прозрачността, но той съдържа подробно обсъждане само на един аспект на темата: публичен достъп до документи. По време на работните сесии дискусията беше по-широка. Много участници подчертаха необходимостта законодателните процедури да бъдат по-прозрачни. По-специално, имаше значителна дискусия относно комитологията. Бяха изразени различни мнения относно връзката между комитологията и засилената роля на Европейския парламент в законодателната процедура след договорите от Маастрихт и Амстердам.
<br />
Въпросът за достъпа до документи по комитологията върна дискусията към основната тема на сесията. Дебатът се съсредоточи върху настоящите правила на Общността. Те се състоят от решенията, приети от Комисията и Съвета, с които се привежда в действие съвместният им кодекс за поведение относно достъпа до документи. Други институции и органи на Общността също са приели правила, основаващи се на тези на Комисията и Съвета.
<br />
Бяха отправени редица критики към действащите правила за публичен достъп до документи. По-специално: те не се прилагат за входящи документи; не изискват създаването на регистри на документите; сроковете за вземане на решение относно достъпа са твърде дълги; и изключенията са твърде рестриктивни.
<br />
Що се отнася до регистрите, беше обяснено, че Съветът разполага с регистър на документите и че ще публикува регистъра през 1998 г.: да се надяваме, че други институции и органи на Общността ще последват този добър пример.
<br />
Бяха изразени различни мнения относно сроковете. Някои хора подкрепиха идеята, че достъпът по принцип следва да бъде незабавен - особено за да се улесни работата на журналистите при информирането на обществеността.
<br />
Други подчертават, че процедурите за вземане на решения по-специално на Съвета затрудняват бързото предоставяне на достъп. Беше заявено също така, че съдебната практика на съдилищата, изискваща претегляне на интересите при прилагането на някои от изключенията, следва да предполага време за подходящо обмисляне.
<br />
Бяха направени голям брой други интересни точки, от които имам време да спомена само три.
<br />
Първо, беше подчертано, че дадена институция следва винаги да преценява дали може да предостави достъп до документ, дори ако не е задължена да го направи по силата на своите правила. Естествено, обаче, принципът на равенство изисква, ако се даде достъп на един гражданин, той да не бъде отказван на други.
<br />
На второ място, беше повдигнат въпросът как да се оспори отказ на достъп до документи от агенция или друг орган на Общността, който не е посочен като потенциален ответник в член 173 ЕО. Изглежда, че чрез една или друга процедура ще има възможност за съдебна защита, в допълнение към възможността за подаване на жалба до омбудсмана.
<br />
Трето, беше поставен важен въпрос за бъдещето: въпреки че новият член 191а от Договора за ЕО относно правото на достъп до документи се отнася само до Европейския парламент, Комисията и Съвета, принципът на прозрачност, който той въплъщава, следва да се прилага в цялата администрация на Общността.
<br />
4 Достъп на гражданите до съдебни и извънсъдебни средства за защита
<br />
По време на заключителната сесия бяха разгледани съдебните и извънсъдебните средства за правна защита, които гражданите могат да използват, за да защитят правата си. Отправната точка за обсъждане беше общото съгласие, че гражданите следва да разполагат с ефективни механизми за правна защита, ако правата им съгласно правото на Общността не се зачитат, и че тези механизми следва да бъдат възможно най-близо до гражданите.
<br />
Беше спомената ценната работа, извършена от системата Euro-Jus на адвокати на непълно работно време, които дават съвети на гражданите в службите на Комисията в държавите членки.
<br />
Постигнато бе общо съгласие, че националните омбудсмани могат да разглеждат жалби, свързани с правото на Общността, и че те следва да информират гражданите за това право. Те следва също така да получат необходимите съвети относно правото на Общността, за да могат да помагат на гражданите, по-специално по отношение на свободата на движение и - когато Договорът от Амстердам влезе в сила - по въпросите на убежището, имиграцията и визите.
<br />
Беше подчертано обаче, че омбудсманите са допълнение, а не алтернатива на съдебната защита на правата, произтичащи от правото на Общността, която съгласно постоянната съдебна практика на Съда на Европейските общности следва винаги да бъде на разположение. Въпреки това сътрудничеството между Европейския омбудсман и националните омбудсмани за създаване на ефективна система за извънсъдебна защита би могло да спомогне за облекчаване на тежестта както за съдилищата, така и за Комисията в ролята ѝ на пазител на Договора.
<br />
В заключение бих искал да благодаря на председателя на ФИДЕ проф. д-р Улф БЕРНИЦ и на всички негови сътрудници в организацията на Конгреса за усилената им работа за успеха на случая и за любезното им гостоприемство.
<br />
Благодаря за вниманието.
<br />
<br />
*Европейският омбудсман Якоб Сьодерман беше главен докладчик по темата „Гражданинът, администрацията и правото на Общността" на XVIII конгрес на Международната федерация на европейските демократи (FIDE), проведен в Стокхолм на 3---6 юни 1998 г. Неговият общ доклад е достъпен на [английски](../../fide/pdf/en/fide.pdf) и [френски език.](../../fide/pdf/fr/fide.pdf)*