Добро утро и позволете ми да започна, като благодаря на Европейския парламент и на Европейския форум на хората с увреждания за организирането на това събитие, което се провежда за пети път. В него въпросите, свързани с уврежданията, се поставят във физическия център на процеса на вземане на решения в ЕС в Народното събрание тук в Брюксел.

Като Европейски омбудсман моята роля е да помагам на хората, изправени пред проблеми с администрацията на ЕС, и да гарантирам, че институциите, органите и агенциите на ЕС се придържат към най-високите административни стандарти. Това включва гарантиране, че администрацията дава възможност на всички граждани на ЕС да участват ефективно в процеса на вземане на решения, тъй като това е тяхно право съгласно Договорите на ЕС.

Когато хората мислят за правото на участие на обществеността, те са склонни да мислят първо за изборите, но това е само една част от нашия демократичен пъзел. Силната демокрация не заспива между посещенията в избирателните урни. Вместо това демократичният процес продължава, тъй като гражданите се ангажират със своето правителство чрез активност на местно равнище, отправяне на петиции до своите представители или участие в обществени форуми и консултации.

В този смисъл днешната проява предоставя важна възможност гражданите на ЕС да се доближат до лицата, отговорни за вземането на решения, и да помогнат да се хвърли по-интензивна светлина върху проблемите, пред които са изправени. Въпреки че има много ползи, свързани с това да си гражданин на ЕС, понякога може да е трудно да се възползваш в пълна степен от тях и особено ако си лице с увреждане.

Свободното движение е един такъв пример. Способността да се живее, учи и работи навсякъде в ЕС често се оценява като ключово постижение на европейската интеграция както от създателите на политики, така и от европейските граждани, но на практика тя е много по-достъпна за някои, отколкото за други. Хората с увреждания често се сблъскват с пречки пред упражняването на свободата си на движение, независимо дали това се дължи на неподходящи възможности за транспорт, лоша инфраструктура или нехармонизиране на признаването на уврежданията в цялата държава членка.

Преди време бях много впечатлен от коментарите на един млад стажант от ЕС по време на изслушване в Парламента. Нейното особено увреждане означава, че тя използва инвалидна количка. Тя изтъкна, че макар да е добре да се говори за пътувания на дълги разстояния между държавите членки, тя и други с подобни проблеми с мобилността биха били щастливи, ако могат лесно да си проправят път из този град. Мисля, че всички ние можем да мислим за собствените си големи градове и да размишляваме върху степента, в която те също не отчитат адекватно нуждите на хората с проблеми, свързани с мобилността.

Свободата на движение е един от предварителните въпроси, подчертани от Комитета на ООН, който понастоящем прави преглед на спазването от страна на ЕС на задълженията му по Конвенцията за правата на хората с увреждания или накратко КПХУ. 

Моята служба, заедно с Европейския парламент, Агенцията на ЕС за основните права и Европейския форум на хората с увреждания, понастоящем предоставят информация на Комитета на ООН по този и други въпроси и ние без съмнение ще очакваме тяхната оценка.

Друго задължение е правото на хората с увреждания на независим живот и приобщаване в общността. Съгласно КПХУ държавите следва да работят за замяна на специализираните институционални грижи с услуги за подкрепа, предоставяни в рамките на местните общности, чрез процес, известен като деинституционализация.

Миналата година приключих проучване относно начина, по който Европейската комисия наблюдава европейските структурни и инвестиционни фондове, за да гарантира, че те действително се използват от държавите членки за деинституционализация, а не за обновяване на съществуващи домове за полагане на грижи или за изграждане на нови. Проверката на ЕСП показа, че някои държави от ЕС все още използват финансиране от ЕС за удължаване на институционалните грижи и че някои държави членки не са въвели конкретна стратегия за деинституционализация.

За да се подобри положението, предложих на Комисията да издаде ясни насоки, както за държавите членки, така и за собствените си служители, относно необходимостта от насърчаване на независимия живот и приобщаването чрез финансиране от ЕС. В идеалния случай тези насоки следва да съдържат примери за мерки, които са били ефективни в подкрепа на прехода на хората с увреждания към грижи в семейството и общността. Той следва да обхваща и финансирането по линия на по-новия Механизъм за възстановяване и устойчивост, за да се гарантира, че грешките, допуснати в структурните и инвестиционните фондове, не се повтарят.

Размишлявайки върху „нищо за нас, без нас“, предложих също така Комисията да насърчи държавите членки да улеснят участието на организации, представляващи хората с увреждания, в мониторингови комитети, които разглеждат как се изразходват средствата на ЕС.

Що се отнася до приобщаването и участието, самата администрация на ЕС също е длъжна да служи за пример. Самият ЕС е работодател и следователно има правно и морално задължение да осигури добри условия за всички свои служители. Част от ролята ми като омбудсман е да гарантирам, че това е така.

В началото на пандемията от COVID-19 писах на Комисията, за да я попитам как възнамеряват да отговорят на нуждите на персонала с увреждания. Въз основа на техния отговор, както и на приноса на организациите, представляващи хората с увреждания, други институции на ЕС и Европейската мрежа на омбудсманите, публикувах списък с най-добри практики. Конкретните примери включват осигуряване на специална линия за подкрепа и електронна поща за персонала с увреждания, подходящо ИТ оборудване и обзавеждане за дистанционна работа, както и предоставяне на обучение относно разумните улеснения за ръководителите.

Преди това също така призовах Комисията да преразгледа правилата, уреждащи здравноосигурителната схема за държавни служители, след като получи жалби от членове на персонала с увреждания и след като Комитетът на ООН за правата на хората с увреждания заяви, че схемата не е в съответствие с КПХУ.

Процедурите на ЕС за набиране на персонал следва да бъдат достъпни и за хората с увреждания. Вследствие на жалби от лица с увредено зрение призовах Европейската служба за подбор на персонал (EPSO) да гарантира, че формулярите и процедурите ѝ за кандидатстване отговарят на съвременните стандарти за достъпност.

В рамките на моя собствен офис работим също така, за да гарантираме, че спазваме най-добрите практики за достъпност. Това е особено важно, като се има предвид, че хората с увреждания често се обръщат към нас, ако се сблъскат с проблеми с други органи на ЕС. В този смисъл имаме задължение да поставим висок стандарт.

Работим, за да гарантираме, че нашият уебсайт е възможно най-достъпен, като субтитрираме видеоклиповете, които произвеждаме, като гарантираме, че нашето съдържание е четимо от хора с увредено зрение и предоставяме раздел, достъпен за хора с умствени увреждания. Неотдавна разширихме стажантската си програма, за да включим стаж специално за хора с увреждания, а тази година наградите ни за добра администрация включват категория за приобщаване и равенство. Получихме няколко номинации във връзка с уврежданията и начина, по който администрацията на ЕС се опитва да се подобри в тази област. Всичко това е на нашия уебсайт, ако искате да получите повече информация или дори да гласувате за наградата „Изборът на народа“.

Въпреки това знаем, че винаги можем да направим повече и може да има неща, които сме пропуснали. Винаги сме готови да изслушаме предложения, които могат да направят нашата институция по-достъпна за всички хора, на които служим.

ЕС и неговите държави членки постигнаха голям напредък в защитата и утвърждаването на правата на хората с увреждания. Случаите, които продължавам да получавам, все пак показват, че продължават да съществуват случаи, в които нуждите на хората са били пренебрегвани от правителствата или администрацията — случаи, за които може да се твърди, че са могли да бъдат предотвратени или отстранени чрез по-добри консултации със засегнатите хора. Европейският съюз все още има какво да направи, за да гарантира пълното приобщаване и участие на хората с увреждания, но вярвам, че можем да постигнем това чрез диалог, размисъл и постоянна бдителност. Надявам се, че днешните обсъждания ще помогнат за изясняване на бъдещия път за всички.

Благодаря ви, благодаря ви.