Изготвено в съответствие с член 3, параграф 6 от Устава на Европейския омбудсман [1]

Резюме

1. Настоящото дело се отнася до начина, по който Европейската комисия е разгледала жалба, подадена до нея през 2006 г. от 27 граждански инициативи, които се борят срещу това, което според тях са отрицателните последици от разширяването на летище Виена („жалбоподателите“). Комисията стигна до заключението, че съответните строителни работи са били извършени без задължителната оценка на въздействието върху околната среда („ОВОС“). За да отстрани този пропуск, тя се съгласява с австрийските органи, че последните ще извършат последваща ОВОС. Окончателният доклад относно тази процедура беше представен на Комисията през февруари 2011 г.

2. Жалбоподателите са недоволни от начина, по който е извършена последващата ОВОС. Наред с другото, те критикуват, че i) органът, отговарящ за съответната процедура, е същият орган, който е издал разрешения за съответните строителни работи и по този начин се е оказал в явен конфликт на интереси, и ii) че те нямат достъп до процедура за преразглеждане, както е предвидено в съответната директива на ЕС.

3. През 2008 г. жалбоподателите се обърнаха към Европейския омбудсман. След като разгледа въпроса, омбудсманът счете, че аргументите на жалбоподателите относно горепосочените два въпроса изглеждат основателни на пръв поглед и че следователно към този момент той не е бил в състояние да заключи, че Комисията е гарантирала правилното извършване на последващата ОВОС. Въпреки това, като се има предвид, че процедурата е в ход и че Комисията е заявила, че ще приключи делото за нарушение едва когато се увери, че австрийските органи са предприели необходимите стъпки, омбудсманът счита, че на този етап не са необходими по-нататъшни действия от негова страна. Поради това той приключи разследването си през декември 2009 г., като ясно заяви, че вярва, че Комисията ще вземе предвид неговите констатации.

4. През ноември 2010 г. жалбоподателите отново се обърнаха към омбудсмана. Омбудсманът започна втора проверка, в хода на която разгледа досието на Комисията. Проверката показа, че досието не съдържа никаква друга значителна кореспонденция между Комисията и австрийските органи по време на периода на извършване на последващата ОВОС. По-специално нищо не подсказва, че изявленията, направени от жалбоподателите през този период, са били обсъдени писмено с австрийските органи. Решението на омбудсмана по жалба 1532/2008 също не изглежда да е довело до такава кореспонденция. Това положение доведе омбудсмана до заключението, че Комисията не е взела предвид констатациите му от първата проверка. Поради това той изготви проектопрепоръка, в която настоятелно призовава Комисията да преразгледа позицията си. Тази проектопрепоръка не беше успешна.

5. Омбудсманът счита, че настоящият случай представлява жалък пример за ситуация, при която Комисията i) не е предприела подходящи коригиращи действия във връзка с явно нарушение на правото на ЕС по важен случай и ii) е избрала да пренебрегне съвета на омбудсмана. Поради това той счита, че е целесъобразно въпросът да бъде отнесен до вниманието на Европейския парламент.

Обстоятелства, предхождащи жалбата

6. От 1999 г. насам инфраструктурата на летище Виена е в процес на подобрения и разширяване чрез поредица от строителни проекти, които са били разрешени от австрийските органи. Когато жалбоподателите насочиха вниманието на Комисията към тези строителни работи през 2006 г., тя стигна до заключението, че е трябвало да бъде извършена ОВОС съгласно Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 г. относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда [2] Въпреки това Комисията счете, че целта на Директива 85/337 не може да бъде постигната, когато разрешението за осъществяване е било дадено, без да е била извършена ОВОС, и когато, както в настоящия случай, проектите вече са били реализирани или когато строителството е било близо до приключване. При тези обстоятелства Комисията се съгласи в преговорите с Австрия да се въздържи от по-нататъшно продължаване на производството за установяване на нарушение, като на свой ред Австрия ще изготви „последваща ОВОС“, симулираща по възможно най-добрия начин предварителна ОВОС и даваща възможност за пълна оценка на въздействието на съответните проекти върху околната среда.

7. Жалбоподателите критикуват начина, по който Комисията е действала в този случай. Поради това те се обърнаха към омбудсмана (жалба 1532/2008/(WP)GG).

8. В решението си от 2 декември 2009 г. за приключване на разследването по този случай омбудсманът, наред с другото, стигна до следните заключения:

- Органът, на който е възложена последващата ОВОС, е австрийското Федерално министерство на транспорта, иновациите и технологиите (BMVIT). Комисията не оспорва, че това министерство е издало някои от разрешителните за съответните проекти. Това означава, че последващата ОВОС е възложена на орган, който първоначално изглежда не е проверил спазването на Директива 85/337. При тези обстоятелства аргументът на жалбоподателите, че участието на BMVIT е довело до явен конфликт на интереси на пръв поглед, изглежда основателен.

- Комисията е посочила, че последващата ОВОС ще бъде извършена съгласно членове 5-10 от Директива 85/337. Според жалбоподателите обаче е трябвало да се приложи и член 10а. Съгласно тази разпоредба „членовете на обществеността“ при определени условия „имат достъп до процедура за преразглеждане пред съд или друг независим и безпристрастен орган, установен със закон, за да оспорят материалната или процесуалната законосъобразност на решения, действия или бездействия, които са предмет на разпоредбите на настоящата директива относно участието на обществеността“. Комисията обяснява, че приемайки извършването на последваща ОВОС, тя не е поискала изрични уверения от Австрия относно приложимостта на член 10а от Директива 85/337, тъй като тази разпоредба представлява материално право и не може да бъде предмет на споразумение с държавите членки. Омбудсманът не можа да разбере този аргумент. Независимо дали член 10а представлява материално или процесуално право, трудно е да се разбере какво би могло да попречи на Комисията да поиска изрично уверение от австрийските органи, че тази разпоредба ще бъде спазена, при условие че е приложима в този случай.

9. С оглед на тези обстоятелства омбудсманът счита, че към този момент той не е бил в състояние да заключи, че Комисията е гарантирала правилното извършване на последващата ОВОС и че по този начин е провела надлежно своето производство за установяване на неизпълнение на задължения срещу Австрия във връзка с летище Виена.

10. Омбудсманът обаче отбеляза също така, че нито последващата ОВОС, нито разследването на Комисията са били приключени по това време. Освен това той отбеляза, че Комисията е информирала жалбоподателите, че ще предложи прекратяване на производството за установяване на нарушение само след като се увери, че възможните съответни въздействия от различните разширения на летищата са били оценени по подходящ начин, и по-специално, че Австрия е предприела необходимите стъпки, за да даде практически ефект на констатациите от оценката на въздействието.

11. При тези обстоятелства омбудсманът счита, че към онзи момент не е имало основания за по-нататъшни проверки по въпроса. Въпреки това в решението си за приключване на проверката, прието през декември 2009 г., омбудсманът посочи, че вярва, че Комисията ще вземе надлежно предвид неговите констатации.

12. На 30 ноември 2010 г. жалбоподателите отново се обръщат към омбудсмана (жалба 2591/2010/GG). В новата си жалба те посочиха, че доколкото им е известно, Комисията не е предприела никакви по-нататъшни стъпки за продължаване на производството за установяване на нарушение срещу Австрия след приемането на решението на омбудсмана.

Предмет на разследването

13. Поради това Омбудсманът реши да започне втора проверка във връзка със следното твърдение и претенция:

Твърдение:

Комисията не е провела надлежно своето производство за установяване на неизпълнение на задължения срещу Австрия във връзка с летище Виена, по-специално като не е гарантирала правилното извършване на ОВОС.

Твърдение:

Комисията следва или да следи за извършването на подходяща последваща ОВОС, включително механизъм за наблюдение, в който жалбоподателите имат право да участват, или, ако това не е възможно, да отнесе случая до Съда на Европейския съюз.

Проучването

14. След като получи становището на Комисията и забележките на жалбоподателите, омбудсманът реши да пристъпи към проверка на досието на Комисията.

15. На 29 юли 2011 г. омбудсманът отправи проектопрепоръка до Комисията.

16. На 17 ноември 2011 г. Комисията представи подробното си становище относно проектопрепоръката на омбудсмана.

17. Впоследствие жалбоподателите уведомиха омбудсмана, че вече не желаят да коментират отношението на Комисията. Те посочиха, че са излагали аргументите си пред Комисията отново и отново и попитаха дали омбудсманът ще може да направи нещо за тях или авиационното лоби ще спечели окончателна победа над закона и правата на гражданите.

Анализ и заключения на омбудсмана

А. Твърдение за неправилно провеждане на производство за установяване на нарушение и свързана с него претенция

Аргументи, представени на омбудсмана

18. Жалбоподателите повториха становището си, че Комисията не е разгледала правилно жалбата им за нарушение. Те критикуват по-специално нарушаването на правото им на обжалване съгласно член 10а от Директива 85/337.

19. В становището си Комисията повтори становището си, че е пропорционално и разумно да се въздържи от продължаване на процедурата за нарушение, докато Австрия извършва последваща ОВОС, симулираща по възможно най-добрия начин предварителна ОВОС. Комисията също така описа стъпките, които австрийските органи са предприели в този контекст.

20. Комисията посочи, че австрийските органи са предали окончателния доклад за последващата ОВОС на 15 февруари 2011 г. Тя повтори, че производството за установяване на нарушение ще бъде приключено едва след като се увери, че възможните съответни въздействия от различните разширения на летищата са били оценени по подходящ начин, и по-специално, че Австрия е предприела необходимите стъпки, за да приложи на практика констатациите от оценката на въздействието, т.е. след прилагането на евентуалните компенсационни мерки, произтичащи от ОВОС.

21. В своите становища жалбоподателите са на мнение, че Комисията все още поддържа становището, че представеният последващ доклад за въздействието върху околната среда е приемлив, въпреки че дори не съответства на последваща оценка на въздействието върху околната среда. Жалбоподателите твърдят, че Комисията не е взела предвид всички представени ѝ аргументи и че също така не е взела предвид позоваванията на омбудсмана на недостатъците на съответната процедура.

22. Жалбоподателите заявиха, че Комисията не е взела предвид факта, че в доклад относно летище Виена австрийската сметна палата е стигнала до следното заключение по отношение на последващата ОВОС, извършена в този случай: „Що се отнася до възможностите за участие на гражданите и възможностите за правна защита, тази процедура не отговаря на стандарта за процедура по ОВОС“.

23. Жалбоподателите твърдят, че Комисията е действала като служител на сектора на въздухоплаването. В продължение на четири години тя позволява на Австрия незаконно да удължи летището във Виена. Разходите за инвестицията вече възлизат на около 1,5 милиарда евро. Всички съответни строителни работи са били извършени без ОВОС.

24. Според жалбоподателите е налице явно лошо управление.

25. След като разгледа горепосочените становища, омбудсманът счете, че е необходимо да се запознае с досието на Комисията.

26. Проверката, извършена през юни 2011 г., показа, че концепцията за последващата ОВОС е била представена на Комисията през март 2008 г. и че австрийските органи са докладвали на Комисията за напредъка на последващата ОВОС през септември 2008 г., юни 2009 г., ноември 2009 г. и юли 2010 г.

27. Освен това проверката показа, че досието не съдържа никаква друга значителна кореспонденция между Комисията и австрийските органи през периода, когато е била извършена последващата ОВОС. По-специално нищо не подсказва, че изявленията, направени от жалбоподателите през този период, са били обсъдени писмено с австрийските органи. Решението на омбудсмана от 2 декември 2009 г. по жалба 1532/2008/(WP)GG също не изглежда да е довело до такава кореспонденция.

28. В своите забележки по доклада от проверката жалбоподателите заявиха, че проверката е потвърдила, че техните аргументи или изобщо не са били разгледани, или не са били разгледани правилно.

29. На 25 юли 2011 г. жалбоподателите изпращат на омбудсмана отговора, който г-жа B., австрийският федерален министър на транспорта, иновациите и технологиите, е предоставила на 8 юли 2011 г. на редица въпроси, зададени ѝ от членове на австрийския парламент. В този отговор г-жа B. потвърди, че предвид правното естество на доклада за последваща екологична оценка, съгласно австрийското законодателство не съществуват средства за правна защита по отношение на този доклад.

Оценка на омбудсмана, водеща до проектопрепоръка

30. Омбудсманът отбеляза, че Комисията отново е заявила, че ще прекрати производството за установяване на нарушение едва след като се увери, че възможните съответни въздействия от различните разширения на летищата са били оценени по подходящ начин, и по-специално, че Австрия е предприела необходимите стъпки, за да приложи на практика констатациите от оценката на въздействието. Именно това уверение накара омбудсмана да приключи първото си разследване по този въпрос през декември 2009 г.

31. Към момента на приемане на това решение обаче последващата ОВОС, извършена от австрийските органи, е била в ход. Следователно на този етап за Комисията би било лесно да се намеси пред австрийските органи, за да разреши въпросите, повдигнати от омбудсмана в решението му от 2 декември 2009 г.

32. Проверката на преписката на Комисията, извършена през юни 2011 г., обаче показа, че Комисията не е предприела по-нататъшни действия, а просто е изчакала австрийските органи да ѝ представят окончателния доклад.

33. Омбудсманът подчерта, че някои от повдигнатите от него въпроси се отнасят до самата основа на последващата ОВОС. По-специално омбудсманът посочи, че с оглед на обстоятелствата по случая аргументът на жалбоподателите, че участието на BMVIT е довело до явен конфликт на интереси, на пръв поглед изглежда основателен. Освен това омбудсманът подчерта значението на член 10а от Директива 85/337 и подчерта, че далеч не е сигурно, че гражданите ще могат да използват процедура за преразглеждане съгласно австрийското право по отношение на последващата ОВОС.

34. Поради това омбудсманът счете, че би било целесъобразно Комисията да оцени въпросите, които той е повдигнал в решението си по жалба 1532/2008. Той не разбира защо Комисията изглежда не е предприела никакви действия в това отношение. Вярно е, че в посоченото решение омбудсманът е заявил, че вярва, че Комисията ще вземе надлежно предвид това решение, когато приема окончателното си решение по жалбата за нарушение на жалбоподателя. Въпреки това и предвид естеството на въпросите, повдигнати от омбудсмана, Комисията трудно би могла да тълкува това в смисъл, че следва да отложи разглеждането на тези въпроси до самия край.

35. Омбудсманът добавя, че що се отнася до член 10а от Директива 85/337, съмненията относно наличието на средства за контрол в настоящия случай, изразени от Омбудсмана в решението му от 2 декември 2009 г., междувременно са били подсилени от посочените по-горе изявления на Австрийската сметна палата и на австрийския федерален министър на транспорта, иновациите и технологиите.

36. С оглед на гореизложеното омбудсманът счете, че твърдението на жалбоподателите, че Комисията явно не е провела правилно своята процедура за нарушение срещу Австрия във връзка с летище Виена, действително е основателно.

37. Поради това Омбудсманът отправи към Комисията следния проект на препоръка:

Комисията следва да коригира подхода си по отношение на разглеждането на жалбата за нарушение на жалбоподателите във връзка с летище Виена, да отстрани недостатъците, изтъкнати от омбудсмана в решението му от 2 декември 2009 г. по жалба 1532/2008, и да приключи оценката си възможно най-бързо.

Аргументите, представени на омбудсмана след неговата проектопрепоръка

38. В подробното си становище относно проектопрепоръката Комисията припомни, че когато е била уведомена за нарушението, повечето от съответните проекти на летище Виена или са били завършени, или са били в последния етап на завършване. Комисията е използвала правото си на преценка, за да се въздържи от по-нататъшни процедурни стъпки срещу Австрия, при условие че австрийските органи извършват последваща ОВОС на тези проекти. Основното съображение беше, че въздействията, които евентуално са възникнали по време на съответните проекти, вече не могат да бъдат предмет на коригиращи действия, но че въздействията, причинени от използването на изградената летищна инфраструктура, все още могат да бъдат установени и преодолени чрез корективни мерки. По този начин последващата ОВОС би могла да спомогне за набелязването на възможни действия, които са подходящи за избягване, свеждане до минимум или компенсиране на такива вероятни значителни въздействия.

39. Комисията заяви, че проектопрепоръката на омбудсмана може да се тълкува като искане за възобновяване на цялата процедура за последваща ОВОС. Според Комисията това не би било осъществимо и непропорционално. Освен това Комисията твърди, че кумулативните въздействия върху околната среда на съответните проекти са били включени в редовната процедура за ОВОС за новата трета писта, която понастоящем се извършва в пълно съответствие с Директивата за ОВОС, включително член 10а.

40. Комисията обясни, че междувременно е приключила оценката си на доклада, представен от австрийските органи, и е поискала от последните допълнителна информация и разяснения. По-специално Комисията поиска от австрийските органи да потвърдят, че обществеността е надлежно информирана и че резултатите от процедурата ще бъдат официално предоставени на обществеността. В този контекст Комисията посочи, че не счита окончателния доклад на BMVIT за официално решение относно резултатите от последващата ОВОС и компенсаторните мерки. С цел пояснение и като взе предвид коментарите на омбудсмана, Комисията също така поиска от Австрия да обясни дали решението на органите относно резултатите от последващата ОВОС, по-специално относно компенсаторните мерки, може да бъде предмет на правен преглед. Накрая, Комисията е поискала потвърждение от Австрия, че компетентните органи по околната среда са участвали в процеса на последваща ОВОС, както е предвидено в член 6, параграф 1 от Директивата за ОВОС за предварителна ОВОС, и е посочила, че окончателният доклад не е бил ясен в това отношение.

41. В отговора си австрийските органи обясниха, че що се отнася до възможностите за правни средства за защита в контекста на последващата ОВОС, операторът на летище Виена се е ангажирал да приложи всички мерки, определени в процеса, и че изпълнението ще бъде наблюдавано от BMVIT. В случай че смекчаващите мерки не са били правилно изпълнени, органите биха могли да ги приложат въз основа на член 141 от австрийския Закон за въздушното движение („Luftfahrtgesetz“). Освен това австрийските органи са се позовали на споразумението, сключено в резултат на процедурата по медиация, проведена в контекста на разширяването на летището. Мерките за смекчаване, договорени в този процес, биха могли да се прилагат въз основа на гражданското право от гражданите, които са се присъединили към споразумението. И накрая, австрийските органи са посочили ОВОС за планираната трета писта на летище Виена, която също така ще вземе предвид въздействието на проектите, предмет на последващата ОВОС. Тази процедура ще приключи с решение, което може да бъде правно преразгледано в съответствие с изискванията на член 10а от Директива 85/337.

42. Комисията заяви, че внимателно е преразгледала решението на омбудсмана от 2 декември 2009 г. с оглед на окончателния доклад относно последващата ОВОС, представен от австрийските органи, и допълнителната информация, предоставена от тях.

43. Комисията призна, че формулировката, използвана от австрийските органи за процедурата, договорена с Комисията — „последващ доклад за ОВОС“ вместо „последваща оценка на ОВОС“ — първоначално действително би могла да бъде подвеждаща. Тя обаче подчерта, че общото разбиране е било, че предприетото действие обхваща процес на последваща оценка („ex-post Umweltprüfung“) и не се ограничава само до изготвянето на доклад за оценка.

44. Що се отнася до участието на BMVIT в процедурата за последваща ОВОС като орган, който е разрешил някои от въпросните проекти, Комисията счита, че министерството, в качеството си на административен орган, е действало въз основа на принципите на законност и върховенство на закона. Самият факт, че BMVIT е издала някои от разрешенията за летище Виена, според нея не може да обоснове твърдението за явен конфликт на интереси.

45. Що се отнася до приложимостта на член 10а от Директива 85/337, Комисията посочва, че е разгледала отново въпроса и остава убедена, че съгласно правото на Съюза няма правно основание, което би могло да задължи австрийските органи да прилагат тази разпоредба при договарянето на концепцията за последваща ОВОС, която има за цел да симулира, доколкото е възможно, предварителна ОВОС. Следователно прилагането на член 10а е можело да бъде разгледано и евентуално изискано само ако тази разпоредба е била приложима в случай на предварителна ОВОС за въпросните работи по разширяване. Член 10а обаче е въведен с Директива 2003/35/ЕО, която трябва да бъде приложена до 25 юни 2005 г. Съгласно информацията, предоставена в концепцията за последваща ОВОС, заявленията за съответните проекти са били подадени до австрийските органи преди тази дата, като повечето от тях дори са били приключени до юни 2005 г. Комисията обаче счита, че този недостатък може да бъде отстранен чрез текущата ОВОС за новата трета писта на летище Виена. Тази нова оценка трябваше да вземе предвид кумулативното въздействие на вече съществуващи сгради и съоръжения, включително тези, обхванати от последващата ОВОС. За тази редовна ОВОС се прилага изцяло член 10а.

46. Комисията добави, че не се е обърнала отново към австрийските органи по тези въпроси, преди да получи окончателния доклад относно последващата ОВОС, тъй като вече е съобщила становището си по тези предимно правни въпроси в контекста на проверката на омбудсмана по жалба 1532/2008/(WP)GG. Поради това Комисията счете за разумно да извърши окончателна оценка на съответните въпроси едва след анализ на окончателния доклад, като вземе предвид забележките в решението на омбудсмана.

47. В заключение Комисията посочва, че е на мнение, че както е видно от предоставените по-горе разяснения, нейният подход при разглеждането на този случай е правилен.

48. Както беше посочено по-горе, жалбоподателите не представиха никакви забележки по същество относно подробното становище на Комисията.

Оценка на омбудсмана след неговата проектопрепоръка

49. Омбудсманът счита за полезно да припомни, че в своето решение по жалба 1532/2008/(WP)GG той призна, че при обстоятелствата по случая решението на Комисията да поиска от Австрия да извърши последваща ОВОС, която обективно да оцени въздействието на проекта върху околната среда съгласно критериите, определени в Директива 85/337, и да даде възможност да се определи на научна основа дали е било необходимо да се предприемат компенсаторни мерки, е било както подходящо, така и разумно по принцип. Следователно това, което трябва да бъде разгледано тук, е дали Комисията е гарантирала, че тази последваща ОВОС действително е била извършена правилно.

50. В този контекст омбудсманът припомня също, че съмненията, които е изразил в това отношение както в решението си по жалба 1532/2008/(WP)GG, така и в проектопрепоръката си по настоящото дело, са съсредоточени по-специално върху два въпроса, а именно i) приложимостта на член 10а от Директива 85/337 и ii) конфликта на интереси, в който се намира органът, извършващ последващата ОВОС.

51. Омбудсманът изразява съжаление, че трябва да заключи, че подробното становище на Комисията не разсейва тези съмнения.

52. Що се отнася до първия от посочените по-горе въпроси, Комисията изтъква, че член 10а от Директива 85/337 не би бил приложим ratione temporis, ако съответните строителни работи са били подложени на ОВОС преди извършването им. Омбудсманът счита, че този аргумент е правдоподобен.

53. Омбудсманът обаче не е убеден от допълнителния довод на Комисията, че по този начин член 10а от Директива 85/337 не би могъл да се прилага и за последващата ОВОС, тъй като последната е трябвало да наподобява във възможно най-голяма степен предварителната ОВОС. Съответната разпоредба не се отнася до оценката, която трябва да се извърши, а до средствата за правна защита, които трябва да бъдат предоставени на гражданите в това отношение. Според Омбудсмана няма убедителна причина, поради която тази разпоредба да не е приложима към последваща ОВОС като извършената в настоящия случай. Органите на съответната държава членка са пропуснали да пристъпят към ОВОС, когато тя е трябвало да бъде извършена. Като се има предвид, че оттогава законът се е развил, би било справедливо да се приеме, че тези промени трябва да бъдат взети предвид, в интерес на засегнатите граждани, при извършването на последваща ОВОС.

54. Освен това омбудсманът не може да не отбележи, че тази позиция първоначално изглежда е била споделена от Комисията. Формулировката, използвана в подробното становище, според която Комисията „остава убедена“, че член 10а не е приложим в настоящия случай, предполага приемственост на подхода, който просто не съществува. По време на своята проверка по жалба 1532/2008/(WP)GG омбудсманът изрично поиска становището на Комисията по този въпрос. В отговора си Комисията заяви, че счита, че „въпросите, обхванати от „последващата ОВОС“, могат да бъдат предмет на правен контрол, както е посочено в член 10а от директивата“. Когато омбудсманът поиска от Комисията допълнителни разяснения по този въпрос, той добави, че член 10а от Директивата за ОВОС "може да се тълкува, дори в рамките на последваща ОВОС, като предоставящ достъп до правосъдие във връзка с административното решение относно потенциални по-нататъшни действия вследствие на констатациите от последващата ОВОС."[3] [90]

55. В становището си по настоящото твърдение за нарушение, в което жалбоподателите поставят особен акцент върху въпроса за приложимостта на член 10а от Директива 85/337, Комисията изобщо не разглежда този въпрос. Омбудсманът отбелязва, че едва в подробното си становище относно проектопрепоръката Комисията за първи път твърди, че посочената разпоредба не е приложима в настоящия случай. Следователно изглежда, че Комисията е повдигнала напълно нов аргумент, почти три години и половина след като омбудсманът за първи път се е сблъскал с този въпрос.

56. Според Омбудсмана сравнението на твърденията на Комисията показва, че Комисията или не е счела за необходимо да проучи задълбочено дали член 10а от Директива 85/337 е приложим към последващата ОВОС, или е направила изявления, които са били длъжни да подтикнат жалбоподателите и Омбудсмана да считат, че посочената разпоредба е приложима, въпреки че Комисията е счела, че не е. Омбудсманът счита, че едно от тези възможни тълкувания би подчертало сериозно неспазване на принципите на добра администрация. Поради това той счита, че на Парламента следва да се даде възможност да разгледа въпроса.

57. В подробното си становище Комисията предложи фактът, че предвидените в член 10а корективни мерки не са били налични по отношение на последващата ОВОС, да бъде коригиран чрез текущата ОВОС за новата трета писта на летище Виена [4]. Омбудсманът не е в състояние да разбере как ОВОС за конкретен нов проект би могла да отстрани недостатъците на ОВОС по отношение на друг проект. Всъщност ОВОС за новата писта на летище Виена има за цел да оцени въздействието на този нов проект, а не на предишни проекти.

58. Що се отнася до втория от въпросите, посочени в точка 50 по-горе, омбудсманът не може да не повтори становището си, че орган, който при липса на необходимата ОВОС е издал разрешения за извършване на строителни работи, непременно ще се окаже в конфликт на интереси, ако след това от него бъде поискано да извърши последваща ОВОС.

59. В подробното си становище Комисията по същество твърди, що се отнася до този въпрос, че съответното министерство действа въз основа на принципите на законност и върховенство на закона. Омбудсманът счита за полезно да припомни отново, че посоченото министерство е предоставило някои от разрешенията за извършване на строителни работи, въпреки че необходимата ОВОС не е била извършена. Следователно доводът на Комисията очевидно не е убедителен.

60. Поради това омбудсманът стига до заключението, че Комисията явно не е отговорила правилно на аргумента на жалбоподателите, че въпросното министерство се е оказало в явен конфликт на интереси в настоящия случай. Като се има предвид значението на този въпрос, омбудсманът счита, че Парламентът също следва да бъде сезиран по този въпрос.

Препоръка на Омбудсмана

Поради това Омбудсманът отправя следната препоръка към Комисията:

Комисията следва да преразгледа подхода си по отношение на разглеждането на жалбата за нарушение, подадена от жалбоподателите във връзка с летище Виена, и да отстрани недостатъците, изтъкнати от омбудсмана. Това означава, че по-нататъшните действия на Комисията в производството за установяване на неизпълнение на задължения следва да вземат предвид задължението на националните органи да гарантират, че i) жалбоподателите имат достъп до процедура за преразглеждане и ii) са предприети стъпки за справяне с явен конфликт на интереси при прилагането на Директива 85/337.

Европейският парламент би могъл съответно да обмисли приемането на резолюция.

 

П. Никифорос Диамандурос

Съставено в Страсбург на 14 май 2012 година.

---

[1] Решение на Европейския парламент от 9 март 1994 година относно правилата и общите условия за изпълнението на функциите на омбудсмана (94/262/ЕОВС, ЕО, Евратом), ОВ L 113, 1994 г., стр. 15; последно изменено с Решение на Европейския парламент от 18 юни 2008 г. (ОВ L 189, стр. 25).

[2] ОВ L 175, стр. 40. Тази директива е изменена с Директива 2003/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 г. (ОВ L 156, стр. 17) и Директива 2009/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. (ОВ L 140, стр. 114).

[3] Вж. точка 90 от решението на омбудсмана по жалба 1532/2008/(WP)GG.

[4] Интересно е да се отбележи, че в този контекст Комисията се позовава на „недостатък“. Използваната от Комисията формулировка би могла да покаже, че самата Комисия има съмнения относно разумността на позицията си, че член 10а от Директива 85/337 не е приложим към последващата ОВОС.