FOR PREVIEWING & TESTING PURPOSES ONLY.
This notification will disappear once the page will be published.
This link is available for less than 30 minutes.
  • Лесно за четене
  • Размер на шрифта

Искате да подадете жалба срещу институция или орган на ЕС?

Език на преглед в момента: 
  • Български
Език на оригинала: 
Налични езици: 
Преводът на страницата е генериран чрез машинен превод.
Машинните преводи могат да съдържат грешки, които да водят до нарушаване на яснотата и точността. Омбудсманът не поема отговорност за евентуални несъответствия. За най-надеждна и правно издържана информация направете справка с: изходната версия в английски препратката по-горе.
За повече информация вижте нашата езикова политика и политика за превода.

Предложение за решение в рамките на проверката по жалба 682/2014/JF относно разглеждането от страна на Комисията на заявление за публичен достъп до документи

Изготвено в съответствие с член 3, параграф 5 от Устава на Европейския омбудсман [1]

Комисията отказва да регистрира заявление за публичен достъп до документи, подадено от стажант в Access Info Europe, неправителствена организация. Организацията се обърна към омбудсмана, като се оплака, че Комисията изисква твърде много информация от хората, които желаят да получат публичен достъп до нейните документи.

Омбудсманът е съгласен, че Комисията има право да изисква от кандидатите да предоставят пълното си име. Омбудсманът обаче не е убеден, че изискването всички кандидати да предоставят своя пощенски адрес и сфера на дейност е в съответствие с принципите на добрата администрация. Необходимостта от гарантиране на правна сигурност, защита на личните данни, избягване на злоупотреби с правото на публичен достъп и възможно най-ефективно използване на ограничените ресурси на институцията според омбудсмана обикновено може да бъде постигната по други начини, които са в по-добро съответствие с принципите на добрата администрация.

Поради това Омбудсманът предлага Комисията да регистрира и разгледа въпросното заявление тук и да се въздържа от изискването всички кандидати да предоставят пълните си адреси и сфера на дейност. Комисията обаче може да насърчи заявителите да предоставят такава информация, като обясни ползата от предоставянето ѝ.

Обстоятелства, предхождащи жалбата

1. Жалбата е подадена от Access Info Europe, неправителствена организация, която поддържа уебсайта AsktheEU.org, чиято цел е да се подобри прозрачността по отношение на достъпа до документи на институциите на ЕС.

2.  На 14 ноември 2013 г. лице, работещо като стажант в Access Info Europe, подаде до Комисията чрез уебсайта AsktheEU.org заявление за публичен достъп до определени документи на Комисията. Заявлението е подадено в съответствие със законодателството на ЕС относно публичния достъп до документи на институциите на ЕС, а именно Регламент 1049/2001 [2]. Лицето, което подава заявлението, подписва искането със собственото си име.

3. На следващия ден Комисията отговори, че за да регистрира заявлението в своята база данни за достъп до документи, тя се нуждае от името, фамилията, държавата на пребиваване и сектора на дейност на заявителя. Заявителят отговори, че Регламент (ЕО) No 1049/2001 не изисква от заявителите да предоставят такава информация [3]. Въпреки това тя обяснява, че е работила като стажант в Access Info Europe и отново е подписала електронното си писмо с първото си име.

4. Комисията отговори, че искането ѝ за името, фамилията, държавата на пребиваване и сектора на дейност на заявителя не се основава на правно задължение, произтичащо от Регламент 1049/2001. Комисията поиска тази информация, тъй като, "за да може да гарантира законното право на жалбоподателя да получи отговор, [той] трябва да знае основните данни за това лице. Регистрационната система на [Комисията] изисква тази информация, за да може да се обработи искане"[4]. Комисията заяви, че след като получи тази информация, ще регистрира заявлението.

5. Жалбоподателката отговаря, че е полска гражданка, която живее в Швеция и работи като стажант в Access Info Europe, юридическо лице, регистрирано в Испания. Тя изрази становището, че Договорите на Европейския съюз („ДЕС“) и за функционирането на Европейския съюз („ДФЕС“) не изискват от заявителите, които искат публичен достъп до документи, да предоставят информация във връзка със своите сектори на дейност. Тази информация е ирелевантна, когато член на обществеността упражнява основното право да иска достъп до документи. Следователно според нея искането на такава информация е неуместно.

6. Освен това, макар жалбоподателката да няма нищо против да предостави на Комисията фамилното си име, тя счита, че Регламент No 1049/2001 не изисква от нея да се идентифицира напълно. Освен това Комисията вече е знаела собственото ѝ име и електронния ѝ адрес. Според жалбоподателя „достъпът до документи е основно право на човека..., което може да бъде упражнявано от всяко лице (юридическо или физическо, гражданин или пребиваващо)“в ЕС. Не е необходимо институциите на Съюза да знаят кой е жалбоподателят, за да изпълнят задължението си съгласно Договорите да работят при възможно най-голямо зачитане на принципа на откритост. Тя твърди, че Съветът на Европа например не изисква от кандидатите да се идентифицират [5]. Във всеки случай искането на Комисията тя да се идентифицира би имало смисъл само ако Комисията би могла да установи самоличността ѝ с достатъчна степен на сигурност, а именно чрез копия на нейния паспорт и/или документи за пребиваване. Комисията обаче не е поискала такива документи и следователно искането тя да се идентифицира в крайна сметка е било безсмислено. Ако обаче Комисията поиска документи за самоличност, според жалбоподателя това би създало прекомерна бюрократична тежест, която би била несъвместима с правото на достъп до информация. Освен това изискванията на Комисията са несъвместими с досегашната ѝ практика по отношение на исканията, достигащи до нея както чрез уебсайта AsktheEU.org, така и подадени пряко от отделни заявители. Жалбоподателката отново подписва електронното си писмо с първото си име.

7. В отговора си Комисията се позова на този запис на уебсайта AsktheEU.org:

„Защо моето име и моето искане ще се появят публично на сайта?

Публикуваме заявката ви в интернет, така че всеки да може да я прочете и да използва информацията, която сте намерили. Обикновено не изтриваме заявки (повече подробности).

Вашето име е част от вашата заявка, така че също трябва да бъде публикувано. Това е справедливо, тъй като ще публикуваме името на държавния служител, който пише отговора на вашето искане.

Използването на истинското ви име също помага на хората да се свържат с вас, за да ви помогнат с вашето проучване или кампания с вас.

Мога ли да направя искане за достъп до информация, като използвам псевдоним?

Препоръчително е да използвате истинското си име, когато правите заявка за достъп до документи. Вие упражнявате право, което е в основата на едно отворено и демократично общество и това трябва да бъде под истинското ви име.

Ако смятате, че името ви е много добре известно — например вие сте известна личност или известен журналист, или сте известен на органа на ЕС — може да поискате да получите приятел или колега, който да подаде искането. Ако наистина сте заседнали, свържете се с нас и ние ще се опитаме да ви помогнем да подадете заявката; Моля, имайте предвид, че не разполагаме с ресурси, за да направим това за всички.

Моля, имайте предвид, че ако използвате псевдоним, няма да можете да упражните законното си право на обжалване пред Европейския омбудсман или Съда на ЕС.

Питаме за първо и фамилно име. Ако имате повече от едно собствено или фамилно име, можете да ги използвате, но минимумът е собствено и фамилно име.

Ако видим глупави имена или наистина очевидни псевдоними, ще премахнем заявката и ще се свържем с заявителя за това. Моля те, не се представяй за някой друг!

Комисията отново обяснява, че ще регистрира искането на жалбоподателката веднага щом тя предостави своето име, фамилно име, държава и сектор на дейност.

8. На 10 април 2014 г. жалбоподателят се обърна към Европейския омбудсман.

Проучването

9. Омбудсманът започна проверка по жалбата и установи следните твърдения и твърдения:

Комисията неправилно отказала да регистрира заявлението от 14 ноември 2013 г.

Комисията следва да регистрира заявлението или ясно да обясни защо не може да направи това, като обърне специално внимание на подробните аргументи, представени от заявителя.

10. В хода на проверката омбудсманът получи становището на Комисията по жалбата и впоследствие коментарите на жалбоподателя в отговор на становището на Комисията. Предложеното от омбудсмана решение взема предвид аргументите и становищата, представени от страните.

Твърдение за неправомерен отказ за регистрация на заявлението

Аргументи, представени на омбудсмана

11. В подкрепа на твърдението си жалбоподателят твърди, че Комисията i) е наложила незаконни и неразумни условия за регистриране на заявленията за достъп до документи и ii) не е взела надлежно предвид аргументите на заявителя.

12. В становището си Комисията признава, че не е разгледала подробните доводи на жалбоподателя, и се извинява за този факт. Той също така потвърди решението си да откаже регистрацията на заявлението, като посочи, че жалбоподателката може да подаде отново заявлението си, при условие че уведоми Комисията и за своето фамилно име и пълен адрес [6]. Комисията също така отговори на аргументите на жалбоподателя, както следва.

13. Комисията не счита, че налага незаконни и неразумни условия на заявителите. В него се посочва, че приложимите правила предвиждат право на достъп преди всичко до гражданите и правните субекти на ЕС, регистрирани в държава от ЕС [7]. За да могат да проверят дали даден заявител попада в тази категория, институциите на ЕС трябва да знаят името, фамилията и пълния адрес на заявителя. До април 2014 г. Комисията изискваше от заявителите да посочат собственото и фамилното си име, както и своя електронен адрес и държава на пребиваване или регистрация. От април 2014 г. се изисква и пълен и валиден пощенски адрес, включително улица, пощенски код и град. В електронния си формуляр за искане на документи Комисията ясно обяснява, че си запазва правото да откаже регистрация на заявление, когато предоставените данни са неточни или непълни.

14. Комисията заяви, че е приложила горепосочените мерки, за да гарантира:

а) Правна сигурност: Съгласно член 297 от ДФЕС „решенията, в които се посочва до кого са адресирани, се съобщават на тези, до които са адресирани, и влизат в сила от момента на уведомяването.“ Освен това Кодексът за добро поведение на администрацията на Комисията предвижда, че решенията на Комисията следва да се съобщават на „заинтересованите лица и страни“, т.е. на конкретен получател, а не на анонимна страна. Когато заявителите поискат публичен достъп до документ съгласно Регламент 1049/2001, те искат от институциите на ЕС да вземат решения. Следователно отговорите, които могат да бъдат предмет на административен или съдебен контрол, трябва да бъдат изпратени на адресатите с препоръчана поща с обратна разписка. „При липса на потвърждение за получаване не е възможно да се установи дали са спазени законовите срокове за обжалване“. Ако кандидатът не разкрие самоличността си и не спази приложимия срок за подаване на жалба до Европейския омбудсман или за обжалване пред Съда на Европейския съюз („Съда на ЕС“), той е лишен от средства за правна защита. Като изисква от заявителите да предоставят своите имена, фамилни имена и валидни пощенски адреси, Комисията не само гарантира, че е в състояние да уведоми заявителите за своите решения, но и че заявителите могат да оспорят тези решения, ако желаят това. Други институции, а именно Съдът на ЕС, също изискват от заявителите да предоставят пълните си имена и адреси в съответните си електронни формуляри за искания за достъп до документи;

б) Защита на неприкосновеността на личния живот и личната неприкосновеност, когато искането за достъп до документи се отнася до документи, включващи лични данни: Установяването на това дали кандидатът пребивава в ЕС е необходимо предварително условие за правилното прилагане на изключението за защита на личния живот и личната неприкосновеност [8], в съответствие с решението на Съда на ЕС по делото Bavarian Lager [9]. Законодателството на Съюза относно защитата на личните данни (Регламент 45/2001) изисква да се осигури адекватно ниво на защита в третата държава или международната организация на получателя [10]. Следователно Комисията трябва да знае името, фамилията и пощенския адрес на заявителя;

в) Ефикасно използване на оскъдните ресурси за обработване на исканията, подадени от „действителни“заявители: Анонимните заявления не могат да се считат за подадени от „действителни“заявители. Без да се изисква от тях да предоставят име, фамилия и адрес, кандидатите могат да отправят искания под самоличност, която е измислена, неясна или на трето лице. Като изисква от заявителите да предоставят своите имена, фамилни имена и пощенски адреси, Комисията защитава себе си и други граждани и юридически лица от злоупотреби; и

г) Възможността за неофициална консултация със заявителя с оглед на намирането на справедливо решение на случаите, в които се иска много дълъг документ или много голям брой документи:[11] Тази възможност не следва да бъде компрометирана от заявителя, който отправя многобройни искания под различна или неясна самоличност [12]. През 2012 г. и 2013 г. Комисията получи 57 потвърдителни заявления от, както тя подозира, един-единствен заявител, работещ под 13 различни самоличности.

15. Комисията се съгласи, че редовното изискване от заявителите на доказателства за тяхната самоличност би било непропорционално и увери жалбоподателя, че не го прави и не възнамерява да го прави. В изключителни случаи обаче, а именно когато има сериозни основателни съмнения дали заявителят е подал искането си под действителната си самоличност, Комисията си запазва правото да поиска доказателство за самоличност [13].

16. Освен това Комисията посочва, че е поискала от жалбоподателката да предостави информация за своя сектор на дейност само за статистически цели и за целите на прозрачността. Комисията включва тази информация в своя годишен доклад относно достъпа до документи („годишен доклад“). Заявителите не са длъжни да предоставят тази информация и предоставянето на тази информация не е необходимо условие за регистрацията на техните заявления. Жалбоподателката е предоставила тази информация, но дори и да не го е направила, заявлението ѝ за достъп до документи е щяло да бъде регистрирано, при условие че е предоставила и фамилното си име.

17. В настоящия си електронен формуляр за искане на достъп до своите документи Комисията иска от заявителите да обяснят своята „бизнес област“чрез падащо меню, в което са предвидени различни варианти. Ако кандидатите не желаят да посочат своя домейн, те могат просто да изберат „Граждани“от падащото меню. Комисията счита тази информация за уместна и не счита за неуместно да я поиска. Във всеки случай Комисията регистрира заявленията за достъп до документи, които са получени по електронна поща и с писмо и които не предоставят тази информация. Тези заявления са посочени в годишния доклад като случаи, в които профилът на заявителя „не е посочен“.

18. В становището си жалбоподателката твърди, че освен че е посочила собственото си име, националност и държава на пребиваване, жалбоподателката е предоставила на Комисията и пълното име, мисията, държавата на седалището и областта на дейност на организацията жалбоподател. Жалбоподателят всъщност твърди, че самият жалбоподател по това дело, Access Info Europe, а не отделният представител на Access Info Europe, е подал жалбата от негово име. Като се има предвид, че заявлението е подадено от жалбоподателката, юридическо лице, не е било необходимо нейният представител да посочва нейното фамилно име; следователно Комисията е можела да регистрира заявката.

19. Жалбоподателят изрази несъгласие с позицията на Комисията, че правото на достъп до документите на институциите „принадлежи преди всичко на гражданите на ЕС и на юридическите лица, пребиваващи или регистрирани в държава от ЕС“. Тя отбеляза, че съгласно собствените правила на Комисията заявителите, които не пребивават (или нямат седалище според устройствения акт) в държава членка, имат същото право на достъп като гражданите на ЕС или заявителите, които пребивават или имат седалище според устройствения акт в държава членка. Освен това според жалбоподателя Комисията трябва да третира еднакво всички заявители, включително тези от трети държави. Жалбоподателят постави под въпрос дали Комисията действително се стреми да установи дали даден заявител е гражданин на ЕС, когато пощенският адрес е в трета държава, и дали в такъв случай тя третира този заявител по различен начин от заявител от ЕС, пребиваващ в държава — членка на ЕС. По подобен начин жалбоподателят постави под въпрос дали Комисията налага на кандидат от трета държава, живеещ в държава членка, изисквания, които не налага на гражданин на ЕС. В такъв случай жалбоподателят поставя под въпрос дали тези изисквания могат да се считат за съвместими с основното право на достъп до документи. Жалбоподателят е на мнение, че не следва да има значение кой подава заявление за достъп.

20. Освен това жалбоподателят заяви, че Комисията систематично отказва да регистрира заявления за публичен достъп до документи, които достигат до нея без адрес, независимо дали исканите документи съдържат лични данни или не. Според жалбоподателя Комисията не е отговорила правилно на опасенията във връзка със защитата на данните, като е изискала от всички заявители да предоставят своите пощенски адреси. Следователно това е непропорционално. За предпочитане е при оповестяването на документи, съдържащи лични данни, Комисията да обясни как тези данни могат или не могат да бъдат използвани.

21. Жалбоподателят също така е на мнение, че ДФЕС не изисква от Комисията да изпраща решенията си по пощата. ДФЕС изисква решенията да достигат до лицата, засегнати от тях. Изпращането на решения по електронна поща намалява административната тежест и разходите както за заявителя, така и за институцията. Съществуват технически възможности, които биха могли да гарантират, че Комисията получава потвърждение за получаване по електронна поща, например чрез функцията „потвърждение за получаване“на Outlook. Според жалбоподателя Европейската агенция по лекарствата („EMA“) използва софтуерна програма, която гарантира, че заявителите получават документите на EMA по безопасен начин. Изпращането на отговори на заявления за достъп до документи, които могат да бъдат обжалвани по административен или съдебен ред с препоръчана поща, е скъпо и неефективно в сравнение с наличните решения за електронна доставка.

22. Освен това жалбоподателят изрази становището, че кандидат, който предпочита да остане анонимен, все още е „истински“кандидат, упражняващ основно право. Кандидатът може да има основателни причини да подаде заявлението анонимно или под псевдоним, а именно да бъде активист, известен журналист или лице, сигнализиращо за нередности. Във всеки случай не е ясно как искането за пощенски адрес ще позволи да се идентифицира самоличността на заявителя. Заявителят може просто да състави както пълното си име, така и пощенския си адрес или да помоли роднина или приятел да подаде заявлението. Освен това жалбоподателят отбеляза, че Комисията не приема заявителите да използват неговия пощенски адрес, когато подават исканията си чрез уебсайта AsktheEU.org. Новата политика на Комисията създава трудности за жалбоподателя, тъй като уебсайтът AsktheEU.org е проектиран по такъв начин, че ако кандидатите са задължени да предоставят своите адреси, тези адреси непременно ще бъдат оповестени публично на уебсайта.

23. Освен това жалбоподателят твърди, че разговорите със заявителите по електронна поща и телефон биха дали възможност за намиране на решение в случаите, когато се иска достъп до много дълъг документ или до много голям брой документи. Във всеки случай поведението на един заявител, който подава множество искания и потвърдителни заявления, не следва да води до политики, които оказват отрицателно въздействие върху всички потенциални заявители за публичен достъп до документи на Комисията.

24. Жалбоподателят е на мнение, че искането към кандидатите да посочат секторите си на дейност е инвазивно и неподходящо. Това е инвазивно, тъй като Комисията не обяснява на заявителите как ще използва тази информация или дали тази информация ще окаже въздействие върху обработването на техните искания. Това е неподходящо, тъй като искането за публичен достъп до документи е право, което не следва да зависи от това кандидатите да декларират своята сфера на работа или дори да посочват, че са граждани.  Вариантът „гражданин“изглежда изключва пребиваващите в ЕС лица, които не са граждани на ЕС. Други възможности, като например „бизнесмен“или „лобист“, липсват в списъка. Във всеки случай Комисията обвързала регистрацията на заявлението за достъп с условието жалбоподателката да е предоставила информация за своя сектор на дейност и отказала да регистрира заявлението ѝ дори когато е предоставила тази информация. Освен това в становището си до Омбудсмана Комисията не е изяснила напълно, че предоставянето на тази информация действително е доброволно.

25. На последно място, жалбоподателят информира омбудсмана, че според неговия анализ на информацията, получена междувременно от Комисията, преди април 2014 г. Комисията е поискала доказателство за самоличността на заявителя и пощенския адрес на заявителя само в ограничен брой случаи, а именно когато опитите за контакт с заявителя са били неуспешни или когато той е имал сериозни съмнения относно самоличността на заявителя. От април 2014 г., когато новата политика влезе в сила, до края на годината регистрацията на около 25 заявления за публичен достъп до документи на Комисията беше отказана поради непредоставяне на пощенски адрес от страна на заявителите. Освен това жалбоподателят е препратил на омбудсмана връзки към въпроси относно достъпа до документи на Комисията, повдигнати от някои членове на ЕП, и отговорите на Комисията на тези въпроси [14].

26. В хода на проверката жалбоподателят поясни, че в допълнение към разглеждането на отказа на Комисията да регистрира индивидуалното му заявление, той желае също така Омбудсманът да проучи допълнителните изисквания на Комисията (след въпросното заявление тук) за регистриране на заявленията за публичен достъп. , Жалбоподателят поиска аргументите, които е изложил във връзка с конкретното заявление, да бъдат взети предвид и при разглеждането от омбудсмана на допълнителните изисквания, въведени от Комисията след подаването на конкретното заявление.

Предварителна оценка на омбудсмана, водеща до предложението за решение

27. Законодателството на ЕС относно публичния достъп до документи на институциите на ЕС беше прието, за да се гарантира възможно най-широк и най-лесен достъп до тези документи по начин, който е в съответствие с добрата административна практика [15].

28. Гражданите на ЕС и физическите и юридическите лица, които пребивават или имат седалище според устройствения акт в държава членка, имат право на достъп до документите на институциите на ЕС [16]. Институциите на ЕС могат също така да предоставят достъп до своите документи на физически и юридически лица, които не пребивават или нямат седалище според устройствения акт в държава членка [17]. Правилата на Комисията за прилагане на законодателството на ЕС относно публичния достъп до документи ("Решението за изпълнение")[18] не правят разграничение между физически и юридически лица от и извън ЕС, когато става въпрос за правото на достъп до неговите документи [19]. Въпреки че Комисията твърди, че правото на достъп до нейните документи „принадлежи преди всичко на гражданите на ЕС и на юридическите лица, пребиваващи или регистрирани в държава от ЕС“, омбудсманът не е убеден в уместността на този аргумент. Това не променя факта, че Регламент 1049/2001 позволява предоставянето на достъп на чуждестранни лица и Комисията е предвидила това в собствените си разпоредби за прилагане [20].

29. Остава да се установи дали Комисията предоставя публичен достъп до своите документи по възможно най-лесния начин и по начин, който е в съответствие с добрата административна практика, когато изисква от заявителите да предоставят своето собствено име, фамилно име, пълен адрес и сектор на дейност.

30. Омбудсманът счита, че е разумно Комисията да поиска от заявителите да посочат собственото и фамилното си име или, в случай на юридическо лице, регистрираното си звание. Омбудсманът е на мнение, че една открита и прозрачна администрация на ЕС следва по принцип да има правото да очаква откритост в замяна от гражданите или юридическите лица, на които тя служи. Доверието между институциите на ЕС и гражданите или юридическите лица на ЕС в крайна сметка се изгражда въз основа на контактите между тези страни. От длъжностните лица на ЕС се изисква да се идентифицират поименно при контактите си с граждани или юридически лица [21]. Следователно същото може да се очаква от гражданите или юридическите лица, които по принцип не следва да имат право на анонимност при подаването на заявления за публичен достъп до документи.

31. Изискването кандидатите да се идентифицират с истинското си име служи и като отправна точка за откриване на евентуална злоупотреба с правото на публичен достъп. Тези въпроси ще бъдат разгледани по-долу.

 Относно отказа да се регистрира заявлението за достъп  

32. В този случай Комисията поиска от лицето, подало заявлението, да посочи своето собствено име, фамилно име, държава на пребиваване и сектор на дейност. Това лице е предоставило исканата информация, с изключение на фамилното си име. Комисията не е регистрирала заявлението. За Омбудсмана не е ясно дали така подадената кандидатура е била предназначена да бъде подадена от името на организацията жалбоподател , а не от името на лицето, което се е случило да бъде стажант в тази организация. Като се има предвид начинът, по който са формулирани заявлението и допълнителната кореспонденция, за Комисията е било разумно да разбере, че заявлението е подадено от физическото лице. Тъй като Омбудсманът приема, че е било разумно Комисията да поиска от жалбоподателката (както е разбрала ситуацията) да ѝ предостави пълното си име, Комисията е имала право да откаже да регистрира заявлението ѝ, когато тя не е предоставила тази информация.

33. В жалбата си до омбудсмана обаче жалбоподателят поясни, че заявлението е подадено от негово име, т.е. от името на юридическо лице със седалище в държава — членка на ЕС, което освен това е неправителствена организация, добре позната на Комисията [22]. Като се има предвид, че този факт стана ясен на Комисията в хода на настоящата проверка, според омбудсмана вече няма причина Комисията да не разгледа заявлението за достъп на жалбоподателя. Поради това омбудсманът ще предложи съответно решение по-долу.

относно общата политика на Комисията по отношение на информацията, изисквана от заявителите за публичен достъп до нейните документи

34. Жалбоподателят изрази опасения, че Комисията изисква от всички заявители да предоставят пълния си пощенски адрес и сектор на дейност.

35. По въпроса за необходимостта заявителите да предоставят пощенския си адрес Комисията заяви, че тази информация е необходима, за да се гарантира правна сигурност. Въпреки че Омбудсманът признава, че препоръчаното писмо с обратна разписка е подходящ метод за уведомяване [23], той не е убеден, че правната сигурност може да бъде гарантирана само чрез писма, изпратени на пощенския адрес на заявителя [24]. Измина време от съответната съдебна практика и комуникационните технологии направиха скок напред. Съвременната комуникация се осъществява главно чрез електронна поща, която е средство за комуникация с гражданите, което обикновено е в пълно съответствие с — или дори за предпочитане от гледна точка на — добрата административна практика, като се има предвид, че е по-бързо, по-лесно за администриране от препоръчаната поща и на практика безплатно. Съществуват прости функционалности, включени дори в системите за електронна поща за обща употреба, които позволяват на подателите да знаят кога техните съобщения са били получени от адресатите и дали е имало неизправности при доставката. Освен това има институции, които използват специални системи за електронна поща, за да съобщават решения, които засягат правата или интересите на физическите лица. Например Европейската служба за подбор на персонал (EPSO) информира кандидатите, участващи в нейните конкурси на общо основание, за резултатите от тях чрез пощенската кутия на EPSO Profile. Друг пример е, че самата Комисия, както и агенциите на ЕС, съобщават атестационни доклади на своите служители по електронен път и приемат, че тримесечният срок за подаване на жалба във връзка с тези доклади започва да тече от съобщаването на информация чрез тези средства [25]. Аналогично, съществува законодателство на ЕС, което изрично предвижда възможността за уведомяване по електронен път, с ясни изисквания по отношение на потвърждението за получаване [26]. Омбудсманът не вижда и Комисията не е обяснила надлежно защо използването на системи за електронна поща с някои от горепосочените функции за сигурност и/или специфични изисквания относно потвърждението за получаване не би било достатъчно, за да се гарантира, че заявителят е уведомен за решението на Комисията по начин, който би гарантирал правна сигурност по отношение на правото на заявителя да оспори решението, ако желае това. Следователно изискването заявителят да посочи пълен пощенски адрес, за да може Комисията да регистрира заявлението за достъп, безспорно не е в съответствие с добрата административна практика.

36. Комисията също така заяви, че е необходим пощенски адрес, за да се гарантира неприкосновеността на личния живот и личната неприкосновеност на лицето, когато искането се отнася до документи, съдържащи лични данни. Макар да е вярно, че Комисията трябва да следи за адекватността на нивото на защита на личните данни, предоставяно от трета държава, ако заявителят пребивава извън ЕС [27] - и ако Комисията действително предоставя достъп до такива лични данни след извършване на претеглянето, посочено в решението Bavaria lager - всеки отделен заявител е длъжен да предостави своя пощенски адрес, независимо дали иска документи, съдържащи лични данни. Освен това, за да се съобрази с този аспект на правилата на ЕС за защита на данните, би било достатъчно Комисията да знае държавата на пребиваване на кандидата. Следователно изискването заявителят да предостави пълен пощенски адрес, за да може Комисията да регистрира искането за достъп, безспорно не е в съответствие с добрата административна практика.

37. На последно място, Комисията твърди, че задължението за предоставяне на пощенски адрес ѝ позволява да защити оскъдните си ресурси от злоупотреби, като например от заявители, които не са „действителни“, и от заявители, които подават многобройни, разделени заявления под различни имена, за да се избегне необходимостта от постигане на съгласие за справедливо решение по искане за достъп до много голям брой документи. Както е посочено по-горе, омбудсманът е съгласен с принципа, че заявителите нямат право на анонимност и че поради това те следва да предоставят своето собствено и фамилно име, когато искат публичен достъп до документи на институциите на ЕС. Поради това тя е съгласна и с твърдението на Комисията, че заявителите не следва да отправят „искания с измислена самоличност, неясна самоличност или със самоличността на трето лице“.

38. Омбудсманът признава, че администрацията на ЕС има право да предприема подходящи и пропорционални мерки, за да предотврати злоупотребата с правата, произтичащи от Регламент 1049/2001. Когато Комисията има основателни съмнения относно самоличността на конкретен заявител, който очевидно използва фалшива самоличност (или самоличности), или самоличността на друго лице, за да злоупотреби с правилата за публичен достъп, би било пропорционално да се направи опит за проверка на самоличността на този заявител. Това може да се направи например, като се поиска пощенският адрес на заявителя и му се изпрати препоръчано писмо, изискващо обратна разписка. В подходящия случай може да бъде предприета по-натрапчивата стъпка за търсене на документи за самоличност [28]. Въпросът дали са налице основателни съмнения относно самоличността, както и основателни причини да се счита, че се злоупотребява с правото на достъп, е Комисията да направи оценка за всеки отделен случай, като ясно изложи причините за опасенията си в това отношение.

39. Омбудсманът обаче не вижда и Комисията не е обяснила надлежно как необходимостта от предотвратяване на злоупотреби оправдава необходимостта всички заявители да предоставят пощенския си адрес. Въпреки че е съгласна с мнението на Комисията, че нейните ресурси следва да бъдат предназначени за обслужване на реални кандидати, тя не е убедена от мнението на Комисията, че информацията, която ще трябва да бъде поискана по изключение, трябва да бъде поискана като общо правило. Като се има предвид, че Комисията подчертава необходимостта от ефективно използване на нейните ресурси, изпращането на отговори по електронна поща очевидно би имало смисъл поне в случаите, когато е предоставен достъп и когато предоставените документи не съдържат лични данни. В такива случаи няма да е необходимо да се иска пощенски адрес. Омбудсманът разбира, че Европейският парламент например използва електронна поща в такива случаи. Въз основа на гореизложеното омбудсманът не счита, че политиката на Комисията да изисква от всички заявители да предоставят пощенския си адрес безспорно е в съответствие със задължението ѝ да гарантира възможно най-лесен достъп до своите документи по начин, който е в съответствие с добрата административна практика. Поради това тя ще предложи съответно решение по-долу.

40. И накрая, Омбудсманът отбелязва, че в онлайн формуляра на Комисията за искане на публичен достъп до нейните документи [29] разделът "Бизнес област"е посочен като "Необходима информация". Освен това във формуляра се посочва, че Комисията „си запазва правото да откаже да разгледа искане в случай на непълни или неточни данни в горепосочения електронен формуляр“. Омбудсманът не намира основателна причина Комисията да откаже да разгледа заявление за достъп до документи, тъй като не е посочена „бизнес област“. Омбудсманът отбелязва в това отношение, че Комисията е обяснила, че регистрира исканията, изпратени до нея по електронна поща или с писмо, които не съдържат никаква информация за „бизнес областта“на заявителя [30]. Непоследователно е кандидатите, които използват онлайн формуляра за кандидатстване, задължително да изберат една от опциите на падащото меню (а именно опцията „Граждани“, ако не желаят да посочат своя бизнес домейн), докато кандидатите, които кандидатстват по електронна поща или писмо, не е необходимо да предоставят никаква информация относно своите сектори на дейност.

41. С оглед на гореизложеното омбудсманът не счита, че политиката на Комисията да изисква от заявителите, които искат публичен достъп до нейните документи чрез нейния онлайн формуляр, да предоставят своята „бизнес област“, е в съответствие с добрата административна практика. Тя отново ще предложи съответно решение по-долу.

42. Това обаче не означава, че Комисията не може да насърчава заявителите да предоставят информация като пощенския си адрес или бизнес домейна си, особено ако заявителят не пребивава в ЕС. Комисията следва да обясни в своя онлайн формуляр за искане на публичен достъп до документи ползата от предоставянето на такава информация. Омбудсманът счита, че гражданите ще бъдат по-склонни да предоставят тези данни, ако разбират мотивите за желанието на Комисията да им бъдат предоставени такива данни.   

Предложението за решение

Като взема предвид тази предварителна оценка, Омбудсманът предлага на Комисията:

и) да регистрира заявлението за достъп до документите на Комисията, подадено на 14 ноември 2013 г., и да го разгледа своевременно;

ii) да не изисква от всички заявители да предоставят пощенския си адрес, когато кандидатстват за публичен достъп до неговите документи; и

iii) да се въздържат от изискването кандидатите да декларират своята „бизнес област“.

Въпреки това Комисията може да насърчи заявителите да предоставят своя пощенски адрес или държава на пребиваване, както и своята „бизнес област“. Комисията следва да обясни в своя онлайн формуляр за кандидатстване ползата от предоставянето на такава информация.

Страсбург, 15.9.2015 г.

Емили О'Райли

Европейски омбудсман

 

[1] Решение на Европейския парламент от 9 март 1994 година относно правилата и общите условия за изпълнението на функциите на омбудсмана (94/262/ЕОВС, ЕО, Евратом), ОВ L 113, 1994 г., стр. 15.

[2] Регламент (ЕО) No 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 2001 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76).

[3] Член 6, параграф 1 от Регламент No 1049/2001 предвижда, че: „Заявленията за достъп до документи се подават в писмена форма, включително електронна, на един от езиците, посочени в Договора за ЕО, и по достатъчно точен начин, за да се даде възможност на институцията да идентифицира документа. Заявителят не е длъжен да мотивира заявлението си.“

[4] Комисията включи връзка към онлайн формуляра, който е на разположение в нейния регистър на документи: http://ec.europa.eu/transparency/regdoc/index.cfm?fuseaction=fmb

[5] Жалбоподателката се позовава на член 4 от Конвенцията на Съвета на Европа за достъп до официални документи, който според нея предвижда, че „Страните могат да предоставят на заявителите правото да останат анонимни, освен когато разкриването на самоличността е от съществено значение за обработването на искането“. В обяснителния доклад към Конвенцията се посочва, че „тази конвенция не изисква от страните по Конвенцията да предоставят на заявителите право да подават искания анонимно, но насърчава това, като включва незадължително задължение в това отношение. В държавите, в които съществува такова право, се счита, че не е необходимо да се изисква самоличността на кандидата, когато същевременно не съществува задължение за кандидата да декларира каквито и да било причини за искането.“

[6] Комисията се е отказала от изискването жалбоподателката да предоставя информация за своя сектор на дейност. Омбудсманът разбира, че това е така, защото жалбоподателката вече е обяснила на Комисията, че е работила като стажант в Access Info Europe.

[7] Член 2, параграф 1 от Регламент 1049/2001: „всеки гражданин на Съюза, както и всяко физическо или юридическо лице, което пребивава или има седалище според устройствения му акт в държава членка, има право на достъп до документите на институциите при спазване на принципите, условията и ограниченията, определени в настоящия регламент.“

[8] Член 4, параграф 1, буква б) от Регламент 1049/2001: „институциите отказват достъп до документ в случаите, когато оповестяването му би засегнало защитата на личния живот и личната неприкосновеност, по-специално в съответствие със законодателството на [Съюза] относно защитата на личните данни.“

[9] Решение на Съда (голям състав) от 29 юни 2010 г. по дело C-28/08 P, Европейска комисия/The Bavarian Lager Co. Ltd., Сборник 2010 г., стр. I-6055, точки 56—63.

[10] Член 9 от Регламент (ЕО) No 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2001 година относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ L 8, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 30, стр. 142).

[11] В съответствие с член 6, параграф 3 от Регламент 1049/2001: „в случай на заявление, отнасящо се до много голям документ или до много голям брой документи, съответната институция може да се консултира неофициално със заявителя с оглед намирането на справедливо решение.“

[12] В това отношение Комисията заяви, че "[в] решението си по делото Ryanair Общият съд потвърди, че член 6, параграф 3 не може да бъде заобиколен чрез разделяне на жалбата на няколко жалби [Решение на Общия съд по дело T-494/08, Ryanair Ltd срещу Комисията, точка 34]".

[13] Комисията препрати омбудсмана към коментарите, които е представила в рамките на проверка 2310/2013/VL.

[14] http://www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?type=WQ&reference=E-2015-005902&language=EN;

http://www.europarl.europa.eu/sides/getAllAnswers.do?reference=E-2015-005902&language=EN;

http://www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?pubRef=-//EP//TEXT+WQ+E-2015-001076+0+DOC+XML+V0//EN&language=en; и

http://www.europarl.europa.eu/sides/getAllAnswers.do?reference=E-2015-001076&language=EN

[15] Член 1 от Регламент 1049/2001: „[ц]елта на настоящия регламент е: а) да определи принципите, условията и границите на публичния или частния интерес, уреждащи правото на достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията... по такъв начин, че да се осигури възможно най-широк достъп до документи, б) да установи правила, гарантиращи възможно най-лесното упражняване на това право, и в) да насърчава добрата административна практика относно достъпа до документи.“

[16] Член 2, параграф 1 от Регламент 1049/2001: „[в]секи гражданин на Съюза, както и всяко физическо или юридическо лице, което пребивава или има седалище според устройствения му акт в държава членка, има право на достъп до документите на институциите при спазване на принципите, условията и ограниченията, определени в настоящия регламент. “.

[17] Член 2, параграф 2 от Регламент 1049/2001: „при спазване на същите принципи, условия и ограничения институциите могат да предоставят достъп до документи на всяко физическо или юридическо лице, което не пребивава или няма седалище според устройствения акт в държава членка. “.

[18] Приложение към Решение на Комисията от 5 декември 2001 година за изменение на нейния процедурен правилник за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент 1049/2001 (ОВ L 344, стр. 94; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76).

[19] Член 1 от решението за изпълнение: „гражданите на Съюза и физическите и юридическите лица, които пребивават или имат седалище според устройствения акт в държава членка, упражняват правото си на достъп до документите на Комисията съгласно член 255, параграф 1 от Договора... [C]i tizens от трети страни, които не пребивават в държава членка, и юридически лица, които нямат регистрирано [офис] в една от държавите членки, се ползват от правото на достъп до документи на Комисията при същите условия като бенефициерите, посочени в член 255, параграф 1 от Договора...“ (подчертаването е добавено)

[20] Освен това омбудсманът отбелязва, че съгласно член 1 от решението за изпълнение гражданите на трети държави, които не пребивават в държава членка, и юридическите лица, чието седалище според устройствения акт не се намира в една от държавите членки „съгласно член 195, параграф 1 от Договора..., нямат възможност да подадат жалба до Европейския омбудсман. Но ако Комисията изцяло или частично им откаже достъп до документ след потвърдително заявление, те могат да заведат дело пред Първоинстанционния съд на Европейските общности...“ Омбудсманът подчертава, че в горепосочената разпоредба не се споменава, че Омбудсманът има право да започне разследване по собствена инициатива относно отказа на Комисията да предостави достъп до документ на заявител, който е гражданин на трета страна, който не пребивава в ЕС, или на юридическо лице със седалище в една от държавите-членки.

[21] Член 14, параграф 2 от Европейския кодекс за добро поведение на администрацията.

[22] Като се има предвид, че мисията на организацията жалбоподател е да защитава и насърчава правото на достъп до информация в Европа, омбудсманът не намира причина да счита, че начинът, по който се разглежда този случай, не е бил съгласуван с лицето, което е подало заявлението за достъп.

[23] Вж. например дело T-12/90, Bayer срещу Комисията [1991] ECR II-219, параграф 18: „препоръчаното писмо с обратна разписка е подходящ начин за уведомяване, доколкото позволява да се определи датата, от която започва да тече срокът. Освен това решението се съобщава надлежно, след като бъде съобщено на лицето, до което е адресирано, и това лице е в състояние да се запознае с него [...]“.

[24] Член 20 от Европейския кодекс за добра административна практика изисква единствено решенията, засягащи правата или интересите на физическите лица, да бъдат съобщавани писмено , което не означава непременно препоръчано писмо.

[25] Вж. например член 7 "Процедура по обжалване" от Решение на Комисията от 4 март 2015 г. за предоставяне на агенциите на предварително споразумение относно общите разпоредби за прилагане на член 87, параграф 1 от УРДС и член 44, първа алинея от Правилника за длъжностните лица (COM(2015) 1456 final): „Докладът става окончателен с решение на апелативния оценяващ. Лицето, заемащо длъжността, се уведомява по електронна поща или по друг начин, че решението, с което докладът става окончателен, е прието [...]. Това уведомяване представлява съобщаване [...]. Срокът от три месеца за подаване на жалба по административен ред, предвиден в член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица, започва да тече от момента на съобщаване на информацията“ и 8 „Срокове“: „1. Сроковете [...] се изчисляват само от момента, в който заинтересованото лице е било уведомено за съответното решение, или най-късно от момента, в който може да се очаква, че последното, действайки като надлежно длъжностно лице, служител, е запознато със съдържанието на това решение и мотивите за него. 2. Тези срокове обаче спират да текат, ако и докато титулярят на длъжността не е в състояние да използва електронната система.“(подчертаването е добавено)

[26] Вж. например член 13 "Връчване с доказателство за получаване от ответника" от Регламент (ЕО) No 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. за създаване на процедура за европейска заповед за плащане"[t] европейската заповед за плащане може да бъде връчена на ответника в съответствие с националното право на държавата, в която трябва да се извърши връчването, по един от следните начини: а) лично връчване, удостоверено с обратна разписка, включително датата на получаване, подписана от ответника; б) лично връчване, удостоверено с документ, подписан от компетентното лице, което е извършило връчването, в който се посочва, че ответникът е получил документа или е отказал да го получи без правно основание, както и датата на връчването; в) пощенска услуга, удостоверена с обратна разписка, включително датата на получаване, която е подписана и върната от ответника; г) връчване по електронен път, като факс или електронна поща, удостоверено с обратна разписка, включително датата на получаване, която е подписана и върната от ответника." (подчертаването е добавено)

[27] член 9 от Регламент 45/2001 и съответните насоки, предоставени от Европейския надзорен орган по защита на данните; https://secure.edps.europa.eu/EDPSWEB/webdav/shared/Documents/EDPS/Publications/Papers/BackgroundP/11-03-24_Bavarian_Lager_EN.pdf

[28] Вж. писмото от 27 март 2014 г. от Европейския омбудсман до председателя Барозу по дело 2310/2013/VL.

[29] http://ec.europa.eu/transparency/regdoc/index.cfm?fuseaction=fmb

[30] Член 10, параграф 1 от Европейския кодекс за добро поведение на администрацията: „длъжностното лице е съвместимо със собственото си административно поведение, както и с административните действия на институцията. Длъжностното лице следва обичайните практики на институцията, освен ако в конкретен случай не са налице основателни причини за отклонение от тези практики. Когато са налице такива основания, те се записват в писмена форма.“

Какво мислите за този автоматичен превод? Споделете мнението си с нас!