The case concerned how the European Union Agency for the Space Programme (EUSPA) handled a complaint by a staff member hired through an external contractor, alleging psychological harassment by their supervisor.

The Ombudsman found that EUSPA took the allegations seriously, opened an administrative inquiry, interviewed relevant persons and witnesses, and reached a conclusion following that inquiry. EUSPA thereby followed the procedural framework in place. The Ombudsman found no indication of a manifest error of assessment and thus no maladministration in EUSPA’s handling of the harassment complaint.

The Ombudsman nevertheless made a suggestion to EUSPA to develop better methods of communication for this type of harassment complaint, to ensure that persons not covered by the procedural safeguards in the EU Staff Regulations receive clear and consistent information throughout the procedure, including proper reasoning when the procedure is closed.

The case concerned how the European Union Agency for the Space Programme (EUSPA) handled a complaint by a staff member hired through an external contractor, alleging psychological harassment by their supervisor.

The Ombudsman found that EUSPA took the allegations seriously, opened an administrative inquiry, interviewed relevant persons and witnesses, and reached a conclusion following that inquiry. EUSPA thereby followed the procedural framework in place. The Ombudsman found no indication of a manifest error of assessment and thus no maladministration in EUSPA’s handling of the harassment complaint.

The Ombudsman nevertheless made a suggestion to EUSPA to develop better methods of communication for this type of harassment complaint, to ensure that persons not covered by the procedural safeguards in the EU Staff Regulations receive clear and consistent information throughout the procedure, including proper reasoning when the procedure is closed.

Случаят се отнася до начина, по който Европейската агенция по морска безопасност (ЕАМБ) е разгледала възстановяването на жалбоподателя на работа след отпуск по лични причини. Жалбоподателката счита, че ЕАМБ не я е възстановила на работа при първа възможност, след като е поискала да се върне на работа през 2022 г., и твърди, че вследствие на това нейният ранг и стъпка в заплатата следва да бъдат преизчислени така, сякаш тя е била възстановена на работа от тази дата.

Омбудсманът установи, че ЕАМБ е оценила пригодността на жалбоподателя за всички съответни свободни работни места, възникнали през съответния период, и ѝ е дала приоритетното внимание, изисквано съгласно приложимите правила. Омбудсманът не откри доказателства за явна грешка в преценката на ЕАМБ, че тези свободни работни места не са подходящи за жалбоподателя, и следователно няма основание да заключи, че нейното възстановяване на работа е било погрешно забавено. Въпреки това в проучването се подчертава значението на ясната информация, редовните последващи действия и надеждната документация в случаите, когато възстановяването на работа след отпуск по лични причини е забавено.

Омбудсманът приключи проверката с констатация, че няма лошо управление. Същевременно Омбудсманът отправи предложение за подобрение ЕАМБ да гарантира, че членовете на персонала, които искат отпуск по лични причини, надвишаващ шест месеца, са ясно информирани за потенциалните рискове от забавено възстановяване на работа, както и че членовете на персонала, които очакват възстановяване на работа, получават редовно актуална информация за начина, по който техните профили се оценяват спрямо наличните свободни работни места.

Жалбоподателят е полско дружество, което е обект на разследване от страна на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) относно възможни измами, засягащи бюджета на ЕС. Жалбоподателят изрази загриженост относно начина, по който OLAF е извършила „проверка на място“ в помещенията на жалбоподателя. По-специално жалбоподателят твърди, че: неговият управителен съвет не е бил информиран за инспекцията; един от „разследващите служители“ на OLAF, който е извършил проверката, не е представил достатъчно доказателства за самоличността си в контекста на полското право; автентичността на разрешението на OLAF за извършване на проверката не е могла да бъде проверена; и следователите са демонстрирали предубеденост спрямо жалбоподателя.

Омбудсманът не установи лошо администриране в начина, по който OLAF е извършила проверката на място.

Случаят се отнася до начина, по който Европейската комисия е разгледала жалба за нарушение относно начина, по който Франция приспада социалноосигурителните вноски от швейцарските пенсии на пенсионерите, пребиваващи във Франция. Жалбоподателят твърди, че Комисията е изтълкувала неправилно жалбата и не е разгледала повдигнатите въпроси.

Омбудсманът установи, че Комисията не е разгледала правилно жалбата за нарушение. Като е включила жалбата на жалбоподателя в текущо производство за установяване на нарушение в контекста на процедура EU Pilot, Комисията не е разгледала конкретните въпроси, повдигнати от жалбоподателя. Въпреки това, тъй като Комисията е разгледала въпросите, повдигнати от жалбоподателя в контекста на друга жалба, омбудсманът установи, че в този случай не са обосновани допълнителни проверки.

За да се предотвратят подобни проблеми в бъдеще, омбудсманът предложи, ако Комисията реши да добави жалба към текущо производство за установяване на неизпълнение на задължения, по-специално в контекста на процедура EU Pilot, тя да гарантира, че разглежда по подходящ начин конкретните въпроси, повдигнати в тази жалба.

Жалбоподателите, група от организации на гражданското общество, изразиха загриженост, че Европейската комисия не е направила оценка на рисковете за правата на човека, преди да предостави подкрепа на африканските държави за развитие на способностите за наблюдение, по-специално в контекста на Извънредния доверителен фонд на ЕС за Африка (EUTFA). Жалбоподателите твърдят, че преди да се съгласи да подкрепи проекти с потенциални последици за наблюдението, като например биометрични бази данни или технологии за наблюдение на мобилни телефони, Комисията е трябвало да извърши предварителни оценки на риска и въздействието, за да гарантира, че проектите не водят до нарушения на правата на човека (като например правото на неприкосновеност на личния живот).

Въз основа на проверката омбудсманът стигна до заключението, че въведените мерки не са достатъчни, за да се гарантира, че въздействието на проектите по ССТЕСРС върху правата на човека е правилно оценено. За да се преодолеят установените от нея недостатъци, Омбудсманът направи предложение за подобрение, за да се гарантира, че за бъдещите проекти по доверителния фонд на ЕС се извършва предварителна оценка на въздействието върху правата на човека.

Случаят се отнася до информация, предоставена от Европейската комисия относно статуса на две жалби за нарушение.

Омбудсманът установи, че Комисията е могла да предостави по-подробна информация за състоянието на една от жалбите, по-специално във връзка с текущата „процедура за множество жалби“, обхващаща някои от въпросите, повдигнати в тази жалба. Тя обаче е разгледала жалбите по разумен начин.

Омбудсманът приключи проверката с констатация, че няма лошо управление.