Случаят беше свързан с начина, по който Европейската комисия информира обществеността за състоянието на своята законодателна инициатива относно рамката за устойчиви продоволствени системи, която е част от стратегията „От фермата до трапезата“. След започването на тази инициатива и обществената консултация Комисията не я включи в работната си програма за 2024 г. Жалбоподателят, организация, участвала в обществената консултация, изрази загриженост, че Комисията не е информирала обществеността за състоянието на инициативата и причините за забавянето при приемането на законодателно предложение във връзка с нея.

По време на проверката на омбудсмана Комисията обясни, че през 2023 г. е преразгледала политическите си приоритети поради икономически смущения, причинени от агресивната война на Русия срещу Украйна, протестите на земеделските стопани в целия ЕС и по-широките опасения на заинтересованите страни относно селското стопанство на ЕС. През 2025 г. Комисията прие нова „Визия за селското стопанство и храните“. Тъй като в този документ не се споменава FSFS, Комисията счита, че за заинтересованите страни е ясно, че тази инициатива е била прекратена. Освен това Комисията заяви, че е в процес на актуализиране на информацията за всички свои политически инициативи, достъпна на нейния уебсайт.

Омбудсманът приветства ангажимента на Комисията да осигури по-голяма прозрачност относно състоянието на своите политически инициативи и счита, че не са оправдани допълнителни проверки по този въпрос.

Трите случая се отнасят до начина, по който Европейската комисия е приложила своите правила за по-добро регулиране и други процедурни изисквания при изготвянето на законодателни предложения относно дължимата грижа на дружествата във връзка с устойчивостта (983/2025/MIK), борбата с контрабандата на мигранти (2031/2024/VB) и общата селскостопанска политика (1379/2024/MIK). Комисията счете тези предложения за спешни и поради това пропусна стъпките, предвидени в нейните правила, като например оценки на въздействието и обществени консултации. Жалбоподателите, които са организации на гражданското общество, считат, че тези пропуски са в нарушение на правилата на Комисията за по-добро регулиране. В два случая жалбоподателите също така твърдят, че Комисията не е оценила съгласуваността на законодателните предложения с целите на ЕС в областта на климата, както се изисква от Европейския закон за климата. В един случай жалбоподателят беше също така загрижен, че Комисията е нарушила своя Процедурен правилник относно междуведомствените консултации.

Въз основа на своите проверки омбудсманът установи процедурни недостатъци в начина, по който Комисията е изготвила въпросните законодателни предложения, които, взети заедно, представляват лошо управление. За да се преодолеят тези недостатъци, Омбудсманът препоръча на Комисията да гарантира предвидимо, последователно и безпристрастно прилагане на своите правила за по-добро регулиране, като определи „спешни“ ситуации, които оправдават дерогация от техните изисквания, както и като запише и обясни причините за всички предоставени дерогации. Освен това, когато се предоставят дерогации, Комисията следва да установи процедура, за да гарантира, че спешната подготовка на законодателни предложения все още е в съответствие с принципите на прозрачен, основан на доказателства и приобщаващ законодателен процес. За да подпомогне Комисията в тази задача, Омбудсманът направи и четири предложения за подобрение, които включваха: изясняване на правилата за консултации със заинтересованите страни за спешни предложения; гарантиране, че аналитичните документи, заместващи оценките на въздействието и очертаващи доказателствата в подкрепа на нейните предложения, се публикуват своевременно, за да се даде възможност за обществен дебат преди приемането на законодателството; издаване на насоки за извършване на оценки на съгласуваността в областта на климата; предоставяне и записване на обосновки при съкращаване на периодите на междуведомствени консултации под установените прагове.

В отговора си до омбудсмана Комисията се съгласи да обмисли определянето на „спешни“ ситуации по време на предстоящото преразглеждане на правилата за по-добро регулиране, както и да регистрира и публикува причините за прилагане на дерогации от техните изисквания. Комисията също така се ангажира да осигури целеви консултации по своите „спешни“ предложения, да публикува аналитичните документи с доказателства в подкрепа на своите предложения в срок от три месеца от приемането им, да включи оценки на съгласуваността в областта на климата както в аналитичните документи, така и в обяснителните меморандуми за бъдещи предложения, и да предостави обосновка за съкратените междуведомствени консултации.

В коментарите си по отговора на Комисията жалбоподателите считат, че ангажиментите на Комисията не са нито ясни, нито достатъчно конкретни, за да гарантират прозрачен, приобщаващ и основан на доказателства законодателен процес.

Омбудсманът приветства цялостния конструктивен отговор на Комисията на нейните препоръки и предложения за подобрения. Въпреки това отговорът на Комисията все още не дава достатъчно яснота относно конкретните стъпки, които възнамерява да предприеме за изпълнение на препоръките и предложенията на Омбудсмана за подобрения.

Поради това омбудсманът ще наблюдава този въпрос въз основа на бъдещи жалби и след като Комисията приключи преразглеждането на правилата за по-добро регулиране. На този етап не са оправдани допълнителни проверки и омбудсманът е приключил трите случая.

Случаят се отнася до отказа на Европейската централна банка (ЕЦБ) да предостави публичен достъп до документи, съдържащи съвети, свързани с нейната политика за равенство между половете и свързаните с нея мерки. ЕЦБ счита, че оповестяването би засегнало защитата на правните становища и вътрешния ѝ процес на вземане на решения. Жалбоподателят твърди, че е налице по-висш обществен интерес от оповестяването, а именно от разбирането на правната обосновка, на която се основава политиката на ЕЦБ за равенство между половете и свързаните с нея мерки.

Проверяващият екип на Омбудсмана извърши проверка на въпросните документи. Въз основа на това омбудсманът установи, че съдържанието на документите може разумно да се разглежда като правен съвет и че за ЕЦБ е било разумно да счита, че оповестяването на документите би засегнало защитата, предоставена на правните съвети. Освен това омбудсманът счете за разумно ЕЦБ да приеме, че няма по-висш обществен интерес от оповестяването.

Поради това Омбудсманът приключи проверката, като не установи лошо управление.

Трите случая се отнасят до начина, по който Европейската комисия е приложила своите правила за по-добро регулиране и други процедурни изисквания при изготвянето на законодателни предложения относно дължимата грижа на дружествата във връзка с устойчивостта (983/2025/MAS), борбата с контрабандата на мигранти (2031/2024/VB) и общата селскостопанска политика (1379/2024/MIK). Комисията счете тези предложения за спешни и поради това пропусна стъпките, предвидени в нейните правила, като например оценки на въздействието и обществени консултации. Жалбоподателите, които са организации на гражданското общество, считат, че тези пропуски са в нарушение на правилата на Комисията за „по-добро регулиране“. В два случая жалбоподателите също така твърдят, че Комисията не е проверила съответствието на законодателните предложения с целите на ЕС в областта на климата, както се изисква от Европейския закон за климата. В един случай жалбоподателят беше също така загрижен, че Комисията е нарушила своя Процедурен правилник относно междуведомствените консултации.   

Омбудсманът започна проверки по трите случая. Тя е получила писмения отговор на Комисията и по трите случая, проверила е съответните досиета на Комисията и нейните разследващи екипи са се срещнали с представители на Комисията в контекста на две разследвания.

Комисията отговори, че правилата за „по-добро регулиране“ не са обвързващо законодателство, а набор от инструменти за създаване на политики за събиране на съответната информация, които следва да се прилагат по пропорционален начин. Тя също така заяви, че е събрала всички съответни доказателства преди приемането на въпросните законодателни предложения, консултирала се е със заинтересованите страни и е провела оценките на съгласуваността в областта на климата и междуведомствената консултация в съответствие с приложимите правила.

Въз основа на своите проверки омбудсманът установи редица процедурни недостатъци в начина, по който Комисията е изготвила законодателните предложения, които, взети заедно, представляват лошо управление.

По-специално омбудсманът установи, че Комисията е възприела широко тълкуване на понятието „неотложност“ и не е обосновала в достатъчна степен „неотложността“ на законодателните предложения спрямо обществеността и не е документирала своите дерогации от приложимите правила за по-добро регулиране. Омбудсманът също така установи, че Комисията не е въвела процедура, която да гарантира, както се изисква от Договорите и съдебната практика, прозрачна, основана на доказателства и приобщаваща подготовка на „спешни“ законодателни предложения. Освен това Омбудсманът установи, че като не е водила подходяща документация за задължителните проверки за съответствие на своите предложения с целите на ЕС в областта на климата, Комисията не е действала по отговорен начин.

За да се справи с тези недостатъци, Омбудсманът отправи две препоръки. Омбудсманът препоръча на Комисията да гарантира предвидимо, последователно и безпристрастно прилагане на своите правила за по-добро регулиране, като определи „спешни“ ситуации, които оправдават дерогация от изискванията, определени в правилата. Освен това, когато се предоставят дерогации, Комисията следва да установи процедура, за да гарантира, че спешната подготовка на законодателни предложения все още е в съответствие с принципите на прозрачен, основан на доказателства и приобщаващ законодателен процес. За да подпомогне Комисията в тази задача, Омбудсманът направи четири предложения, които включват изясняване на правилата за консултации със заинтересованите страни за спешни предложения и гарантиране, че доказателствата в подкрепа на неговите предложения се публикуват своевременно, за да се даде възможност за обществен дебат преди приемането на законодателството.