Случаят се отнася до отказа на Европейската централна банка (ЕЦБ) да предостави публичен достъп до документи, съдържащи съвети, свързани с нейната политика за равенство между половете и свързаните с нея мерки. ЕЦБ счита, че оповестяването би засегнало защитата на правните становища и вътрешния ѝ процес на вземане на решения. Жалбоподателят твърди, че е налице по-висш обществен интерес от оповестяването, а именно от разбирането на правната обосновка, на която се основава политиката на ЕЦБ за равенство между половете и свързаните с нея мерки.

Проверяващият екип на Омбудсмана извърши проверка на въпросните документи. Въз основа на това омбудсманът установи, че съдържанието на документите може разумно да се разглежда като правен съвет и че за ЕЦБ е било разумно да счита, че оповестяването на документите би засегнало защитата, предоставена на правните съвети. Освен това омбудсманът счете за разумно ЕЦБ да приеме, че няма по-висш обществен интерес от оповестяването.

Поради това Омбудсманът приключи проверката, като не установи лошо управление.

Трите случая се отнасят до начина, по който Европейската комисия е приложила своите правила за по-добро регулиране и други процедурни изисквания при изготвянето на законодателни предложения относно дължимата грижа на дружествата във връзка с устойчивостта (983/2025/MAS), борбата с контрабандата на мигранти (2031/2024/VB) и общата селскостопанска политика (1379/2024/MIK). Комисията счете тези предложения за спешни и поради това пропусна стъпките, предвидени в нейните правила, като например оценки на въздействието и обществени консултации. Жалбоподателите, които са организации на гражданското общество, считат, че тези пропуски са в нарушение на правилата на Комисията за „по-добро регулиране“. В два случая жалбоподателите също така твърдят, че Комисията не е проверила съответствието на законодателните предложения с целите на ЕС в областта на климата, както се изисква от Европейския закон за климата. В един случай жалбоподателят беше също така загрижен, че Комисията е нарушила своя Процедурен правилник относно междуведомствените консултации.   

Омбудсманът започна проверки по трите случая. Тя е получила писмения отговор на Комисията и по трите случая, проверила е съответните досиета на Комисията и нейните разследващи екипи са се срещнали с представители на Комисията в контекста на две разследвания.

Комисията отговори, че правилата за „по-добро регулиране“ не са обвързващо законодателство, а набор от инструменти за създаване на политики за събиране на съответната информация, които следва да се прилагат по пропорционален начин. Тя също така заяви, че е събрала всички съответни доказателства преди приемането на въпросните законодателни предложения, консултирала се е със заинтересованите страни и е провела оценките на съгласуваността в областта на климата и междуведомствената консултация в съответствие с приложимите правила.

Въз основа на своите проверки омбудсманът установи редица процедурни недостатъци в начина, по който Комисията е изготвила законодателните предложения, които, взети заедно, представляват лошо управление.

По-специално омбудсманът установи, че Комисията е възприела широко тълкуване на понятието „неотложност“ и не е обосновала в достатъчна степен „неотложността“ на законодателните предложения спрямо обществеността и не е документирала своите дерогации от приложимите правила за по-добро регулиране. Омбудсманът също така установи, че Комисията не е въвела процедура, която да гарантира, както се изисква от Договорите и съдебната практика, прозрачна, основана на доказателства и приобщаваща подготовка на „спешни“ законодателни предложения. Освен това Омбудсманът установи, че като не е водила подходяща документация за задължителните проверки за съответствие на своите предложения с целите на ЕС в областта на климата, Комисията не е действала по отговорен начин.

За да се справи с тези недостатъци, Омбудсманът отправи две препоръки. Омбудсманът препоръча на Комисията да гарантира предвидимо, последователно и безпристрастно прилагане на своите правила за по-добро регулиране, като определи „спешни“ ситуации, които оправдават дерогация от изискванията, определени в правилата. Освен това, когато се предоставят дерогации, Комисията следва да установи процедура, за да гарантира, че спешната подготовка на законодателни предложения все още е в съответствие с принципите на прозрачен, основан на доказателства и приобщаващ законодателен процес. За да подпомогне Комисията в тази задача, Омбудсманът направи четири предложения, които включват изясняване на правилата за консултации със заинтересованите страни за спешни предложения и гарантиране, че доказателствата в подкрепа на неговите предложения се публикуват своевременно, за да се даде възможност за обществен дебат преди приемането на законодателството.

Тази проверка по собствена инициатива се отнасяше до начина, по който Европейската комисия взема решение по заявленията, подадени от дружества за разрешаване на особено опасни химични вещества съгласно Регламента на ЕС относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали („Регламента REACH“). Такива особено опасни вещества могат да бъдат канцерогенни, мутагенни, токсични за репродукцията или да имат свойства, нарушаващи функциите на ендокринната система. Докато процесът на вземане на решения по тези заявления е в ход, дружествата, които са подали заявленията в срок, могат да продължат да използват веществата в ЕС. С оглед на опасенията относно забавянията в процеса на вземане на решения от страна на Комисията, Омбудсманът отправи запитване относно времето, необходимо на Комисията за вземане на решение по заявленията за разрешаване на особено опасни химични вещества, както и относно прозрачността на процеса на разрешаване.

Омбудсманът установи, че въпреки че законоустановеният срок е три месеца, на Комисията са били необходими средно 14,5 месеца, а в някои случаи и няколко години, за да изготви проекти на решения за предоставяне или отказ на разрешение. Освен това в процеса на вземане на решения липсва прозрачност. Омбудсманът установи, че системното неспазване от страна на Комисията на законоустановения срок и гарантирането на прозрачност представляват лошо администриране.

Закъсненията представляват сериозен риск за общественото здраве и околната среда. Забавянията също така подкопават интересите на дружествата, чиито икономически дейности могат да бъдат нарушени поради продължаващата несигурност дали ще бъде издадено разрешение. Изправена пред тези предизвикателства, Комисията следва да направи всичко възможно, за да представи ясен план за справяне със закъсненията.

Омбудсманът отправи препоръки към Комисията да преразгледа вътрешните си процедури, за да гарантира, че може да взема по-бързи решения по тези заявления. Като част от това Комисията следва да приложи правилото, съгласно което заявителите трябва да докажат, че са изпълнили правните условия за издаване на разрешение (тежестта на доказване), и да даде приоритет на отхвърлянето на заявленията, които не съдържат достатъчно информация в това отношение. Комисията следва също така да гарантира, че публикува по-съдържателни обобщени протоколи от заседанията на „Комитета REACH“, съставен от представители на държавите членки, който одобрява окончателните решения.

Комисията прие препоръката на Омбудсмана да публикува по-съдържателни обобщени протоколи от заседанията на „комисията REACH“. Тя обаче изрази несъгласие с анализа на омбудсмана на основните причини за закъсненията, като заяви, че закъсненията се дължат главно на фактори извън нейния контрол, а именно големия брой заявления, различията между членовете на Комитета REACH и времето, необходимо за прилагане на промените, изисквани от Палатата.

За съжаление Комисията не е изпълнила препоръката на Омбудсмана да преразгледа своите продължителни вътрешни процедури и е предоставила непоследователна и непълна информация относно практиката си за налагане на тежестта на доказване при оценката на заявленията за разрешение. Като цяло Комисията не е представила ясен и всеобхватен план за справяне с предизвикателството, свързано със забавянията в процедурата за издаване на разрешение. Необходими са допълнителни действия от страна на Комисията за пълно изпълнение на целите на Регламента REACH и неотдавнашната съдебна практика, за да се избегнат забавяния в управлението на риска от особено опасни химични вещества. Поради това омбудсманът поддържа констатацията си за лошо управление.

Тази проверка по собствена инициатива се отнасяше до начина, по който Европейската комисия взема решение по заявленията, подадени от дружества за разрешения за специфична употреба на особено опасни химични вещества. Тези вещества могат да бъдат канцерогенни, мутагенни, токсични за репродукцията или да имат свойства, нарушаващи функциите на ендокринната система. Съгласно Регламента на ЕС относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали („Регламента REACH“), докато тече този процес на вземане на решения, дружествата, които са подали заявленията в срок, могат да продължат да използват веществата в ЕС. Бяха изразени опасения относно забавянето на процеса на вземане на решения, което означава, че такива опасни вещества продължават да се използват, както и относно липсата на прозрачност на процеса.  

Омбудсманът установи, че въпреки че законоустановеният срок е три месеца, на Комисията са били необходими средно 14,5 месеца, а в някои случаи и няколко години, за да изготви проекти на решения за предоставяне или отказ на разрешение. Тези системни забавяния и последващото неспазване от страна на Комисията на законоустановените срокове в процеса на вземане на решения представляват лошо управление. За да се справи с това, Омбудсманът отправи препоръка към Комисията да преразгледа вътрешните си процедури, за да гарантира, че може да взема по-бързи решения по тези заявления. Това би отразило целта на законодателството, което спешно се стреми към постепенно прекратяване или контрол на употребата на особено опасни химични вещества. Като част от това Комисията следва да гарантира, че дружествата, които кандидатстват за разрешения, изпълняват задължението си да подават заявления, които съдържат достатъчно информация, за да може Комисията да реши дали са изпълнени правните условия за разрешение, и следва да даде приоритет на отхвърлянето на заявленията, които не съдържат достатъчно информация. Това би означавало също така, че дружествата, които не предоставят достатъчно информация със заявлението си, няма да могат да продължат да предлагат на пазара веществата за въпросната употреба.

Омбудсманът също така счита, че Комисията не гарантира достатъчна прозрачност на процеса на вземане на решения, което представлява лошо управление. За да се справи с това, Омбудсманът препоръча на Комисията да публикува по-съдържателни доклади от заседанията на „комисията REACH“, която обединява представители на Комисията и държавите членки и одобрява окончателните решения. Тези доклади следва да бъдат публикувани своевременно и със сигурност преди следващото заседание. Като се има предвид значението на разискванията на комитета, обществеността следва да може да следи работата му на различните етапи от процеса на вземане на решения по отношение на конкретни вещества и да разбира причините за потенциалните забавяния, за да се потърси отговорност от участниците.