Случаят се отнася до начина, по който Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището (EUAA) е разгледала твърденията за нарушения на основните права в своите дейности на гръцкия остров Самос. Жалбоподателите изразиха загриженост, че начинът, по който служителите, работещи по случаи, разположени в екипите на EUAA за подкрепа в областта на убежището, провеждат интервюта с уязвими лица, търсещи убежище, противоречи на правото на ЕС и че EUAA не е успяла да се справи с този проблем. Освен това жалбоподателите са загрижени за начина, по който EUAA се е справила със съобщенията на търсещите убежище лица за отблъскване.

Омбудсманът установи, че към момента на подаване на жалбата EUAA не е успяла да гарантира, че служителите, работещи по случаи, разположени в нейните екипи за подкрепа в областта на убежището, са подготвени да провеждат правилно интервюта с уязвими лица, търсещи убежище, включително по отношение на това как да се вземат предвид показателите за уязвимост, когато те се появят за първи път по време на интервюто за предоставяне на убежище. Освен това омбудсманът установи, че EUAA не е предоставила на уязвимите лица, търсещи убежище, подходяща процедура за докладване на грешки, допуснати по време на събеседванията, и за преглед на тези доклади от EUAA. Омбудсманът установи, че това представлява лошо администриране, и отправи четири препоръки към EUAA за отстраняване на недостатъците.

Омбудсманът също така изпрати тези препоръки до своите колеги от Европейската мрежа на омбудсманите (ЕМО), като поиска техните мнения относно начина, по който се гарантира спазването на основните права в сътрудничеството между служителите на EUAA, работещи по случаи, и националните служители в областта на убежището.

Освен това Омбудсманът установи важни недостатъци във връзка с начина, по който Агенцията на ЕС в областта на убежището се е справила с разкриването от страна на търсещите убежище лица на опит от отблъсквания по време на интервюта. Тъй като EUAA е започнала да прилага мерки за отстраняване на тези недостатъци по време на проверката на омбудсмана, тя не е установила лошо управление, а вместо това е направила две предложения за подобрение.

Случаят се отнася до мълчалив отказ на Европейската комисия да предостави публичен достъп до документи, свързани със съобщение относно инструментализирането на миграцията от трети държави за политически цели и относно начините за справяне с такива „хибридни атаки“.

След намесата на Европейския омбудсман Комисията прие изрично потвърдително решение. Тя предостави широк частичен достъп до няколко бележки и проект на съобщението, като задържа само лични данни. Комисията обаче отказа да оповести резюмето на ускорена междуведомствена консултация, по време на която е било обсъдено публикуването на съобщението. За да откаже достъп до „ускореното резюме“, Комисията се позовава на необходимостта да защити обществения интерес по отношение на международните отношения и на необходимостта да защити бъдещото си вземане на решения във връзка със сходни положения.

Въз основа на проверката на ускореното резюме и като се има предвид широката свобода на преценка, с която разполагат институциите на ЕС, когато определят дали общественият интерес по отношение на международните отношения е изложен на риск, омбудсманът установи, че решението на Комисията да откаже достъп не е явно погрешно. Засегнатият обществен интерес не може да бъде заменен от друг обществен интерес, който се счита за по-важен. Тъй като изключението, свързано с международните отношения, е валидно изтъкнато, не е било необходимо омбудсманът да преценява основателността на доводите на Комисията по отношение на защитата на бъдещото ѝ вземане на решения. Поради това омбудсманът приключи проверката, като не установи лошо управление.

Жалбоподателят е поискал от Европейската комисия да предостави публичен достъп до документи относно подкрепата на ЕС за управлението на миграцията в Кипър. Комисията установи, че четири документа попадат в обхвата на искането: два доклада от заседания, брифинг и експресен доклад, но е предоставен достъп само до части от експресния доклад. Като отказва достъп до другите документи, Комисията се позовава на изключения съгласно законодателството на ЕС относно публичния достъп до документи, като твърди, че оповестяването може да засегне обществения интерес по отношение на обществената сигурност и международните отношения, както и процесите ѝ на вземане на решения. Когато Комисията не отговори на искането на жалбоподателя за преразглеждане („потвърдително заявление“) в рамките на приложимия срок, жалбоподателят се обърна към омбудсмана.

Омбудсманът започна проверка на мълчаливия отказ на Комисията (изцяло) да оповести исканите документи и екипът за проверка на Омбудсмана провери въпросните документи. Въз основа на проверката омбудсманът сподели с Комисията предварителното си становище, че може да бъде предоставен по-широк достъп до документите. Малко след като омбудсманът изпрати предварителното си становище, Комисията прие своето потвърдително решение относно искането за достъп на жалбоподателя, в което потвърди първоначалната си позиция и отказа по-нататъшен достъп. Омбудсманът поиска среща между своя разследващ екип и представители на Комисията, за да получи допълнителни разяснения относно позицията на Комисията.

Омбудсманът изрази съжаление, че Комисията не е предоставила по-широк достъп до докладите от заседанията и до инструктажа в хода на своята проверка. Като се има предвид, че Комисията потвърди позицията си в потвърдителното решение и по време на срещата с разследващия екип на Омбудсмана, Омбудсманът счете, че разглеждането на въпроса в контекста на този случай няма да бъде полезно. Омбудсманът обаче очаква Комисията да вземе предвид подробната ѝ оценка, когато разглежда бъдещи искания за публичен достъп до брифинги и доклади от заседания като разглежданите.

Случаят се отнася до начина, по който Европейската комисия гарантира спазването на основните права в контекста на средствата от ЕС, предоставени на Гърция за управление на границите. Жалбоподателите, няколко неправителствени организации, изразиха опасения, че Комисията не е наблюдавала и оценила ефективно финансираните от ЕС дейности по управление на границите на фона на продължаващите твърдения за сериозни нарушения на правата на човека от страна на гръцките органи.

Проучването установи области, които Комисията следва да разгледа, за да подобри начина, по който наблюдава и гарантира спазването на основните права в тази област. Въпреки това, тъй като понастоящем Комисията очаква окончателен доклад от гръцките органи по един от отделните случаи на предполагаеми нарушения на основните права, повдигнати в настоящото разследване, и сега ще направи оценка на разходите на Гърция по съответната програма, омбудсманът приключи случая, като установи, че не са оправдани допълнителни проверки. Въпреки това тя отправи някои предложения към Комисията за решаване на проблемите, установени в хода на разследването.

По-специално Омбудсманът настоятелно призова Комисията да въведе насоки за оценка на спазването на основните права в хода на изпълнението на програмата, по-специално по отношение на свързаното с това „благоприятстващо условие“ за достъп до средства. Като част от тези насоки Комисията следва да установи критерии за определяне на обстоятелствата, при които ще задържи или спре средства на ЕС за неспазване на основните права и свързаното с тях условие за финансиране, и да публикува тези критерии. В своята оценка на достоверните жалби относно нарушения на основните права и на цялостната гръцка програма Комисията следва да разгледа дали Гърция продължава да изпълнява условието за основните права, свързано с въпросните фондове. Омбудсманът също така направи предложения относно прозрачността на процеса на мониторинг и мерките за засилване на участието на гражданското общество.

 

Случаят се отнася до отказа на Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището (EUAA) да предостави публичен достъп до 74 документа, свързани с условията на приемане в няколко кипърски центъра за управление на миграцията. При отказа си да предостави публичен достъп EUAA се позовава на три изключения, предвидени в законодателството на ЕС относно достъпа до документи, а именно необходимостта от защита на обществения интерес по отношение на обществената сигурност, личните данни и процеса на вземане на решения.

Въз основа на проверката на спорните документи омбудсманът не е убеден от доводите на EUAA, че широкото оповестяване би засегнало (сериозно) защитата на посочените интереси. Омбудсманът направи предложение за решение, в което поиска от EUAA да преразгледа позицията си по искането с оглед на предоставянето на значително по-голям публичен достъп до въпросните документи.

EUAA прие предложението на омбудсмана за решение и предостави на жалбоподателя широк достъп до 64 от общо 74 документа. Омбудсманът приветства положителния отговор на EUAA на нейното предложение за решение и приключи проверката.