Случаят се отнася до отказа на Единния съвет за преструктуриране (ЕСП) да предостави пълен публичен достъп до тръжната документация и одитните доклади. За да откаже достъп до части от документите, ЕСП се позовава на различни изключения съгласно законодателството на Съюза относно публичния достъп до документи.

След проверка на спорните документи и преценка на допълнителните обяснения на ЕСП омбудсманът приема, че решението на ЕСП да откаже публичен достъп до части от спорните документи е обосновано.

Поради това Омбудсманът приключи проверката, като не установи лошо управление.

Случаят се отнася до искане за публичен достъп до документи, съхранявани от Европейския банков орган (ЕБО), във връзка с предполагаеми случаи на заблуждаващи твърдения за екологосъобразност във финансовия сектор. ЕБО установи, че два документа попадат в обхвата на искането, и отказа достъп до един от тях. Като отказва достъп, ЕБО изтъква, че оповестяването на този документ би засегнало защитата на търговските интереси, защитата на целите на дейности по инспектиране, разследване и одит и защитата на текущ процес на вземане на решения.

Проверяващият екип на Омбудсмана провери спорния документ и свързаните с него документи и се срещна с представители на ЕБО. Въз основа на проверката и допълнителните обяснения, предоставени по време на срещата, омбудсманът счете, че решението на ЕБО да откаже публичен достъп до въпросния документ е разумно.

Омбудсманът приключи проверката, като установи, че не е налице лошо управление от страна на ЕБО.

Делото се отнася до искане за публичен достъп до „вътрешни документи“ и „кореспонденция с Испания“ във връзка с жалба относно нарушение на правото на ЕС, която жалбоподателят преди това е подал до Европейската комисия. Комисията отговори, че не разполага с документи, съответстващи на описанието в искането за достъп на жалбоподателя, и следователно не е в състояние да удовлетвори искането. Комисията обаче се позова на някои вътрешни документи, които не са били регистрирани в нейната система за управление на документи, като се има предвид, че те не отговарят на приложимите критерии за регистрация. Комисията информира жалбоподателя, че счита, че не разполага с тези документи.

Омбудсманът провери вътрешните документи, посочени от Комисията, и счете, че те представляват „документи“ съгласно законодателството на ЕС относно публичния достъп до документи (Регламент 1049/2001).

В това отношение омбудсманът счита, че за да попадне даден документ в приложното поле на Регламент No 1049/2001, не е от решаващо значение дали той е бил регистриран в системата за управление на документи на институцията. Въпреки че е разумно Комисията да започне да търси документи в своята система за управление на документи, ако физически лица подадат целеви искания за публичен достъп до конкретни документи, Комисията следва да търси такива документи извън своята система за управление на документи. Ако впоследствие Комисията открие поисканите документи, тя следва да ги оцени за оповестяване съгласно Регламент 1049/2001, независимо дали отговарят на приложимите критерии за регистрация.

В този случай Комисията установи местонахождението на исканите документи. Поради това Комисията е трябвало да ги оцени за разгласяване. Фактът, че Комисията не е направила това, представлява лошо администриране.

Въпреки че по този начин омбудсманът изрази несъгласие с начина, по който Комисията е обработила искането, тя счита, че провеждането на проверката с препоръка за оценка на обмена на електронни съобщения съгласно Регламент 1049/2001 не би било от полза. Това е така, защото Омбудсманът последователно е заявявал, че практиката на Комисията да свързва регистрацията на документи с тяхното идентифициране и обработване съгласно Регламент (ЕО) No 1049/2001 е проблематична, включително в препоръката си по дело 1316/2023/MIG. Поради това омбудсманът приключи случая с констатация за лошо управление.