- BG Български
Машинните преводи могат да съдържат грешки, които да водят до нарушаване на яснотата и точността. Омбудсманът не поема отговорност за евентуални несъответствия. За най-надеждна и правно издържана информация направете справка с: изходната версия в английски препратката по-горе.
За повече информация вижте нашата езикова политика и политика за превода.
Препоръка на Европейския омбудсман по дело 1336/2017/JAS относно отказа на Европейската комисия да предостави достъп до своя каталог на наноматериалите, използвани в козметични продукти, както и до свързаните с него уведомления от производителите на козметични продукти
Препоръка
Случай 1336/2017/PB - Открит на Вторник | 03 октомври 2017 - Препоръка за Сряда | 14 март 2018 - Решение от Сряда | 12 декември 2018 - Засегната институция Европейска комисия ( Установено е лошо управление ) - Държава Белгия
Произведено в съответствие с член 3, параграф 6 от Устава на Европейския омбудсман [1]
Случаят се отнася до искане за публичен достъп до каталог на наноматериалите, използвани в козметични продукти, и до свързаните с него уведомления, направени от производителите на козметични продукти. Европейската комисия, която не е попълнила каталога навреме, твърди, че такъв документ не е съществувал, когато жалбоподателят, екологична неправителствена организация, е подал искането си. Комисията също така заяви, че не разполага със съществуващи инструменти за търсене, за да извлече исканите уведомления от своята база данни.
Омбудсманът установи, че въпреки че окончателната версия на каталога не е била публикувана, когато жалбоподателят е подал искането си за достъп, Комисията не се е консултирала с жалбоподателя дали би искал достъп до някоя от съществуващите проектоверсии. Това представлявало лошо управление.
Омбудсманът също така установи, че някои от уведомленията всъщност биха могли да бъдат извлечени от базата данни на Комисията. Що се отнася до другите уведомления, Комисията не е потърсила решение след консултация с жалбоподателя. Тези пропуски също представляват лошо управление.
Поради това Омбудсманът препоръчва на Комисията да предостави на жалбоподателя достъп до тези уведомления, които могат да бъдат извлечени от нейната база данни, и да се опита да намери решение по отношение на останалите. Тъй като каталогът на наноматериалите вече е публикуван, омбудсманът не счита за необходимо да препоръчва оповестяването на проекти.
Обстоятелства, предхождащи жалбата
1. През декември 2016 г. жалбоподателят, екологична неправителствена организация, поиска от Европейската комисия публичен достъп [2] до „Каталога, предвиден в член 16, параграф 10, буква а) [от Регламента относно козметичните продукти [3]] или, ако такъв каталог все още не съществува, до нотификациите, предвидени в член 13, параграф 1, точка 1 за козметични продукти, включително наноматериали, както и до информацията, съобщена съгласно член 16, параграф 3.“
2. Регламентът относно козметичните продукти е основната регулаторна рамка за козметичните продукти. С него се установяват правила за козметичните продукти, за да се гарантира функционирането на пазара на ЕС и високо равнище на защита на човешкото здраве [4]. Производителите трябва да регистрират своите козметични продукти на портала за нотифициране на козметични продукти [5] (CPNP)[6]. В нотификацията („нотификацията по член 13“) трябва, наред с другото, да се посочва дали продуктът съдържа наноматериали. В Регламента относно козметичните продукти „наноматериал“се определя като „неразтворим или биоустойчив и целенасочено произведен материал с едно или повече външни измерения или вътрешна структура по скалата от 1 до 100 [нанометра]“[7].
3. Освен това козметичните продукти, съдържащи наноматериали, различни от оцветители, консерванти и UV-филтри, които не са ограничени по друг начин от Регламента относно козметичните продукти, подлежат на допълнителна процедура. За тези продукти се изисква специално уведомление („уведомление по член 16“) по CPNP шест месеца преди пускането им на пазара на ЕС [8].
4. Съгласно Регламента относно козметичните продукти Комисията беше задължена да направи публично достъпен до 11 януари 2014 г. каталог на всички наноматериали, използвани в козметични продукти, пуснати на пазара [9]. Комисията обаче не спази този срок.
5. В отговор на искането за достъп на жалбоподателя през декември 2016 г. Комисията заяви, че каталогът ще бъде публикуван на нейния уебсайт „през следващите седмици“. Междувременно оповестяването на каталога беше възпрепятствано от необходимостта да се защити процесът на вземане на решения на Комисията [10]. Достъпът до исканите уведомления беше възпрепятстван от необходимостта да се защитят търговските интереси [11]. Жалбоподателят поиска от Комисията да преразгледа решението си да не оповестява каталога или нотификациите [12].
6. През февруари 2017 г. Комисията отговори, че все още не съществува документ, попадащ в обхвата на заявлението на жалбоподателя за достъп до каталога. По отношение на нотификациите по член 13 и член 16 Комисията заяви, че не разполага с инструмент за рутинно търсене, който би позволил извличането на нотификациите от нейната база данни — CPNP. Комисията заяви, че не е в състояние да отговори положително на искането на жалбоподателя.
7. През юни 2017 г. Комисията най-накрая публикува каталога на наноматериалите, използвани в козметични продукти, пуснати на пазара [13]. Каталогът се основаваше на информацията, съобщена на Комисията чрез CPNP.
8. През юли 2017 г. жалбата беше отправена към омбудсмана.
Разследването
9. Омбудсманът започна проверка на твърдението на жалбоподателя, че Комисията неправилно е отказала да предостави достъп до каталога на наноматериалите и свързаните с него уведомления.
10. Екипът за проверка на Омбудсмана се срещна с Комисията и провери съответните досиета. Омбудсманът получи и коментарите на жалбоподателя относно резултатите.
Достъп до каталога на наноматериалите
Аргументи, представени на омбудсмана
11. В отговор на искането на жалбоподателя за преглед Комисията заяви, че „въпреки че службите на Комисията действително работят по изготвянето на каталог на наноматериалите, използвани в пуснатите на пазара козметични продукти, все още не съществува документ, попадащ в обхвата на Вашето искане“. „Като се има предвид, че нито един документ не е определен като попадащ в обхвата на Вашето искане, Комисията не е в състояние да разгледа първата част от Вашето искане“.
12. Жалбоподателят изрази несъгласие. Тя се позова на редица протоколи от заседания, в които Комисията се позовава на различни „финализирани“ версии на каталога [14].
13. На срещата с екипа за проверки на Омбудсмана Комисията обясни, че изготвянето на каталога е било трудно и сложно, изправено пред огромно количество данни (базата данни на Комисията съдържа приблизително 1,4 милиона „нотификации по член 13“ и повече от 900 „нотификации по член 16“) с понякога съмнително качество (например някои регистрирани вещества не отговарят на критериите за наноматериали). Поради това Комисията трябваше да забави публикуването и многократно да се връща към органите на държавите членки и заинтересованите страни, за да работят заедно за подобряване на данните, съобщени от операторите, за да могат да публикуват каталог с приемливо качество.
14. При разглеждането на искането за достъп на жалбоподателя Комисията счете, че каталогът все още не съществува, тъй като, въпреки че Комисията работи за финализиране на съществуващите вътрешни проекти, те все още не са достигнали минималното ниво на консолидация, необходимо за съставянето на „каталога на наноматериалите“, поискан от жалбоподателя. Жалбоподателят не е поискал публичен достъп до никакви проекти, а до „Каталога, предвиден в член 16, параграф 10, буква а) [от Регламента относно козметичните продукти]“. Този документ не е съществувал към момента, в който Комисията се е произнесла по искането за преразглеждане на жалбоподателя.
15. Жалбоподателят заяви, че искането му е било достатъчно точно, за да позволи на Комисията да определи съществуващата проектоверсия на каталога като неин предмет. Във всеки случай, ако Комисията не е била сигурна дали жалбоподателят иска достъп до проектоверсията, тя е трябвало да се консултира с жалбоподателя, за да изясни искането [15].
Оценка на омбудсмана
16. По същество Комисията твърди, че тъй като каталогът все още не е бил завършен към момента на искането за достъп на жалбоподателя, все още не е имало „каталог“, а само вътрешни проектоверсии, които не са попадали в обхвата на искането.
17. Омбудсманът не е убеден в този аргумент, който не е нито приятелски настроен към гражданите, нито е в съответствие с правилата на ЕС за публичен достъп. Ако каталогът е бил попълнен и публикуван, жалбоподателят очевидно не би трябвало да го иска. Жалбоподателят е имал ясни индикации, че Комисията е „завършила“ версиите на каталога (вж. точка 12 по-горе). Освен това службата на Комисията, която е разгледала искането за достъп на жалбоподателя на първоначалния етап (както и друга служба, която е разгледала подобно искане, подадено от жалбоподателя през 2014 г.), не е имала проблем да определи версия на каталога, която е била обхваната от искането на жалбоподателя (дори ако е била чернова и е можело да бъде обхваната от изключение за достъп). Тези обстоятелства е трябвало най-малкото да породят достатъчно съмнения, за да предупредят Комисията за необходимостта да се консултира с жалбоподателя относно документите, с които той е разполагал и които е можело да бъдат обхванати от искането [16].
18. Както е установено от съдилищата на ЕС, „когато институцията, до която е адресирано заявлението, срещне липса на яснота в заявлението за достъп, по каквато и да е причина, тя трябва да се свърже със заявителя, за да определи възможно най-добре исканите документи. Следователно разпоредбата е разпоредба, която в областта на публичния достъп до документи формално превежда принципа на добра администрация, който е една от гаранциите, предоставени от правния ред на Съюза в административните производства. Следователно задължението за съдействие е от основно значение, за да се гарантира ефективността на правото на достъп [...]. От изложените по-горе съображения следва, че [институцията] не може веднага да отхвърли заявление за достъп с мотива, че документът, за който се отнася, не съществува. Напротив, в такъв случай той трябва да поиска от заявителя да изясни искането си [...] и да му съдейства за тази цел, по-специално като му посочи документите, с които разполага, които са сходни с посочените в заявлението за достъп или които могат да съдържат част или цялата информация, която той иска. Едва когато въпреки това уточнение заявителят продължава да иска достъп до несъществуващ документ, [институцията] има право да отхвърли заявлението за достъп с мотива, че предметът на заявлението не съществува“[17] (курсивът е мой).
19. В този случай не е проведена такава консултация. Комисията просто отхвърли искането с мотива, че не съществува каталог. Това представлява лошо администриране.
20. Въпреки това, като се има предвид, че каталогът, поискан от жалбоподателя, е публикуван междувременно, не е необходимо омбудсманът да препоръчва оповестяване на каквито и да било проекти.
Достъп до уведомленията по член 13 и член 16
Аргументи, представени на омбудсмана
21. Комисията заяви, че уведомленията по членове 13 и 16 ѝ се предоставят чрез CPNP. Той заяви, като се позова на съдебната практика на ЕС [18], че „не съществува инструмент за рутинно търсене, който би позволил извличането [...] на нотификациите, предвидени в член 13, параграф 1 за козметични продукти, включително наноматериали, или на информацията, нотифицирана съгласно член 16, параграф 3 от Регламент 1223/2009, която искате. Поради това Комисията не е в състояние да разгледа втората част от Вашето искане“.
22. Жалбоподателят твърди, че Комисията е приложила неправилно мотивите на Палатата по отношение на рутинните инструменти за търсене.
23. На срещата на разследващия екип Комисията доказа използването на CPNP.
24. Комисията показа, че „нотификациите по член 13“, поискани от жалбоподателя, не могат да бъдат извлечени от базата данни чрез нейния инструмент за рутинно търсене, тъй като обемът на данните е довел до „изчакване“ (т.е. системата е прекратила търсенето след определен период от време, преди да даде каквито и да било резултати). Комисията доказа, че обемът на данните е толкова голям, че дори търсенето на нотификации, съдържащи наноматериали, ограничено до една-единствена държава членка, не е възможно. Комисията обясни, че базата данни не се използва за такива обширни търсения, а се използва главно за търсене на единични уведомления. Единствено ИТ отделът на Комисията е можел да извлече всички съответни „нотификации по член 13“, като използва методи, различни от „рутинни инструменти за търсене“. Тези други методи не са били достъпни за служители на Комисията извън ИТ отдела.
25. След това Комисията демонстрира търсенето на „нотификации по член 16“, като използва рутинните инструменти за търсене на CPNP. Това търсене беше успешно и доведе до списък на всички такива уведомления, качени на портала. Тези данни могат лесно да бъдат извлечени и от базата данни на CPNP. Така стана ясно, че изявленията на Комисията пред жалбоподателя по този въпрос са неточни. Комисията обаче твърди, че списъкът, извлечен от инструмента за търсене CPNP, не е бил използван за създаване на каталога, а е бил използван само за улесняване на работата на научните служители. Данните, използвани за създаването на каталога, са извлечени от базата данни от ИТ отдела чрез методи, различни от „рутинни инструменти за търсене“. Поради това Комисията не счете, че търсенето в CPNP на „нотификации по член 16“ представлява „рутинен“ инструмент за търсене.
26. Жалбоподателят твърди, че тъй като в действителност е имало предварително програмиран инструмент за търсене, но като се има предвид, че е имало проблем с обема на исканите данни, Комисията е трябвало поне да се свърже с него, за да намери „справедливо решение“в изпълнение на правилата на ЕС за публичен достъп [19]. Тъй като беше възможно да се търсят отделни уведомления по член 13, може да е било възможно да се постигне съгласие относно извадка, която да бъде оповестена.
27. По отношение на уведомленията по член 16 жалбоподателят заяви, че фактът, че тези документи могат лесно да бъдат извлечени от базата данни CPNP, означава, че решението на Комисията по искането за преглед на жалбоподателя е погрешно. Аргументът на Комисията, че информацията, използвана за съставяне на каталога, не е извлечена от базата данни CPNP чрез стандартното търсене, а чрез ИТ отдела на Комисията, е без значение за въпроса дали Комисията е имала основание да откаже достъп до уведомленията по член 16 въз основа на твърдението, че „не съществува инструмент за рутинно търсене, който би позволил извличането [...] на информацията, съобщена съгласно член 16, параграф 3“ от Регламента относно козметичните продукти.
Оценка на Омбудсмана, водеща до препоръка
Нотификации по член 13
28. Жалбоподателят поиска достъп до всички нотификации по член 13, които включват наноматериали (не всички козметични продукти, за които е подадено уведомление). Тези уведомления са част от базата данни CPNP на Комисията.
29. Съдебната практика гласи: „Съдът вече е постановил, че правото на достъп до документи на институциите се прилага само за съществуващи документи [...] и че не може да се прави позоваване на [правилата на ЕС за публичен достъп], за да се задължи дадена институция да създаде документ, който не съществува. [...] Следователно, що се отнася до електронните бази данни, разграничението между съществуващ и нов документ трябва да се прави въз основа на критерий, адаптиран към техническите особености на тези бази данни и в съответствие с целта на [правилата на ЕС за публичен достъп], чиято цел [...] е „да се осигури възможно най-широк достъп до документи“. Безспорно е, че информацията, съдържаща се в базите данни, в зависимост от структурата и ограниченията, наложени от програмирането на такива бази данни, може да бъде прегрупирана, свързана и представена по различни начини с помощта на езици за програмиране. Програмирането и информационно-технологичното управление на такива бази данни обаче не са включени в операциите, извършвани в контекста на общото използване от крайните ползватели. Тези потребители имат достъп до информацията, съдържаща се в база данни, като използват предварително програмирани инструменти за търсене. [...] При тези обстоятелства цялата информация, която може да бъде извлечена от електронна база данни за общо ползване чрез предварително програмирани инструменти за търсене [...], трябва да се счита за съществуващ документ. От това следва, че институциите [...] могат да бъдат подтикнати да изготвят документ въз основа на информацията, съдържаща се в база данни, като използват съществуващите инструменти за търсене. От друга страна [...] всяка информация, чието извличане от база данни изисква значителни инвестиции, трябва да се разглежда като нов документ, а не като съществуващ документ. Съответно всяка информация, която, за да бъде получена, изисква промяна или в организацията на електронна база данни, или в инструментите за търсене, които понастоящем са на разположение за извличане на информация, трябва да се счита за нов документ “[20].
30. Демонстрацията на базата данни CPNP показа, че Комисията разполага с предварително програмиран инструмент за търсене на нотификации по член 13. Следователно твърдението на Комисията в обратния смисъл е неправилно. Въпросът не беше в липсата на предварително програмиран инструмент за търсене, а в обема на информацията, която трябва да бъде извлечена, което от гледна точка на документите би означавало много дълъг документ или много голям брой документи.
31. Омбудсманът счита, че в съответствие със задължението си да подпомага гражданите, желаещи да получат документи, съхранявани от институциите на ЕС, Комисията е трябвало да информира жалбоподателя за този факт и да му даде възможност да намери справедливо решение, например чрез ограничаване на обхвата на искането за достъп [21]. Неизпълнението на това задължение и неправилното твърдение, че не съществува инструмент за търсене, представляват лошо администриране.
32. Поради това Омбудсманът ще препоръча на Комисията да се свърже с жалбоподателя, за да установи дали би бил заинтересован да получи извадка от уведомленията по член 13 и ако е така, да се съгласи с възможния размер и обхват на такава извадка.
Нотификации по член 16
33. Доказването на базата данни CPNP показа, че действително съществува предварително програмиран инструмент за търсене, който позволява извличането на всички нотификации по член 16 (има много по-малко нотификации по член 16 от нотификациите по член 13 [22]). Следователно този аспект на искането е можел лесно да бъде изпълнен, а твърдението на Комисията за противното е било неправилно.
34. Омбудсманът счита, че е без значение дали този инструмент за търсене е бил използван за създаването на каталога или не. Искането на жалбоподателя за уведомяване не е направено в този смисъл. Когато Съдът споменава „обичайно и рутинно търсене“[23], той просто се позовава на търсения, извършени с помощта на стандартни, т.е. рутинни, предварително програмирани инструменти за търсене [24], независимо от целта на този инструмент за търсене. Инструментът за търсене на CPNP очевидно е такъв предварително програмиран инструмент за търсене.
35. Непредоставянето от страна на Комисията на достъп на жалбоподателя до уведомленията по член 16 представлява лошо администриране. Жалбоподателят е посочил на омбудсмана, че продължава да има интерес от получаването на такъв достъп.
36. Поради това Омбудсманът ще препоръча на Комисията да предостави на жалбоподателя списък на всички нотификации по член 16, качени в CPNP, като заличи само онези части, които са обхванати от изключение за достъп, предвидено в закона [25].
Препоръка
Въз основа на проверката на тази жалба омбудсманът отправя следните препоръки към Комисията:
Комисията следва да попита жалбоподателя дали иска извадка от уведомленията по член 13 и да му предостави списъка с всички уведомления по член 16, качени в CPNP, като заличи само онези части, които са обхванати от изключение за достъп, предвидено в закона.
Комисията и жалбоподателят ще бъдат информирани за тази препоръка. В съответствие с член 3, параграф 6 от Устава на Европейския омбудсман Комисията изпраща становище до 15 юни 2018 г.
Емили О'Райли
Европейски омбудсман
Страсбург, 14.3.2018 г.
[1] Решение на Европейския парламент от 9 март 1994 година относно правилата и общите условия за изпълнението на функциите на омбудсмана (94/262/ЕОВС, ЕО, Евратом), ОВ L 113, 1994 г., стр. 15.
[2] В съответствие с Регламент (ЕО) No 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 2001 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76).
[3] Регламент (ЕО) No 1223/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 година относно козметичните продукти (ОВ L 342, 2009 г., стр. 59), консолидирана версия, достъпна на адрес: http://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?qid=1516965777619&uri=CELEX:02009R1223-20171225
[4] (на английски) Член 1 от Регламента относно козметичните продукти.
[5] https://ec.europa.eu/growth/sectors/cosmetics/cpnp_en
[6] Член 13, параграф 1 от Регламента относно козметичните продукти.
[7] Забележки: Член 2, параграф 1, буква к) от Регламента относно козметичните продукти.
[8] Външни препратки Член 16, параграф 3 от Регламента относно козметичните продукти.
[9] Член 16, параграф 10, буква а) от Регламента относно козметичните продукти.
[10] Член 4, параграф 3 от Регламент 1049/2001.
[11] Член 4, параграф 2, първо тире от Регламент 1049/2001.
[12] Чрез подаване на т.нар. „потвърдително заявление“.
[13] На разположение на адрес: http://ec.europa.eu/docsroom/documents/24521
[14] Например: На заседанието си от 21 септември 2016 г. Комисията информира работна група „Козметични продукти“, че „проектокаталогът е финализиран и че се очаква вътрешно одобрение преди публикуването му“ (подчертаването е добавено, протоколите са на разположение на адрес: http://ec.europa.eu/transparency/regexpert/index.cfm?do=groupDetail.groupDetailDoc&id=31239&no=2).
[15] В съответствие с член 6, параграф 2 от Регламент 1049/2001.
[16] Член 6, параграф 2 от Регламент 1049/2001.
[17] Решение на Общия съд от 26 октомври 2011 г., Dufour/ЕЦБ, T‐436/09, ECLI:EU:T:2011:634, точки 30-31.
[18] Решение на Съда от 11 януари 2017 г., Typke/Комисия, C‐491/15 P, ECLI:EU:C:2017:5.
[19] Член 6, параграф 3 от Регламент 1049/2001.
[20] Решение Typke/Комисия, цитирано по-горе, ECLI:EU:C:2017:5, точки 31—40.
[21] Член 6, параграф 3 от Регламент 1049/2001.
[22] Вж. точка 13.
[23] Решение Dufour/ЕЦБ, цитирано по-горе, ECLI:EU:T:2011:634, точка 153.
[24] Вж. също решение Typke/Комисия, цитирано по-горе, ECLI:EU:C:2017:5, точка 47.
[25] Член 4 от Регламент 1049/2001.