Изготвено в съответствие с член 3, параграф 6 от Устава на Европейския омбудсман [1]

Въпросът в този случай е дали Европейската комисия следва да извърши оценка на въздействието върху правата на човека в контекста на преговорите си за сключване на споразумение за свободна търговия с Виетнам. Жалбоподателите считат, че такава конкретна оценка е необходима. Комисията счита, че такава оценка не е необходима. Комисията твърди, че оценката на въздействието върху устойчивостта, извършена през 2009 г. във връзка с предложение за споразумение за свободна търговия между ЕС и АСЕАН, е достатъчна, тъй като включва Виетнам. Заключението на омбудсмана е, че неизвършването от страна на Комисията на конкретна оценка на въздействието върху правата на човека по отношение на Виетнам представлява лошо управление и тя препоръчва Комисията да извърши такава оценка без по-нататъшно забавяне.

Обстоятелства, предхождащи жалбата

1. Настоящото дело се отнася до преговорите за споразумение за свободна търговия (ССТ) между ЕС и Виетнам, които започнаха на 26 юни 2012 г., и до твърдението, че Европейската комисия не е извършила оценка на въздействието на ССТ върху правата на човека (оценка на въздействието върху правата на човека).

2. Жалбоподателите (Международната федерация за правата на човека и Виетнамският комитет по правата на човека [2]) се свързаха с Комисията на 30 април 2013 г., като я призоваха настоятелно да извърши оценка на въздействието върху човешките ресурси. Като се позоваха на международното публично право, първичното право на ЕС и стратегическата рамка и плана за действие относно правата на човека и демокрацията от 25 юни 2012 г. (наричан по-нататък „планът за действие“)[3], те заявиха, че ЕС е задължен да гарантира, че неговите търговски споразумения не нарушават правата на човека в чужбина. Те твърдят, че въпросът не е бил обхванат от първоначалната оценка на въздействието, извършена по време на преговорите за свободна търговия с АСЕАН, които са били прекратени. Те заявиха, че започването на двустранни преговори с Виетнам изисква нова оценка на въздействието, включително оценка на въздействието върху човешките ресурси. След това те посочиха редица въпроси, свързани с основните права във Виетнам, които биха могли да бъдат допълнително неблагоприятно засегнати от ССТ.

3. На 26 юни 2013 г. тогавашният комисар де Гухт отговаря на жалбоподателите и дава следните обяснения.

• Комисията следва интегриран подход към оценката на въздействието, който отчита икономическото, социалното, екологичното въздействие и въздействието върху правата на човека в един-единствен документ. Това се оказа най-подходящият начин за постигане на балансирана оценка.
• Преговорите с Виетнам се провеждаха съгласно правната рамка, установена за преговорите за ССТ с АСЕАН през 2007 г. Фактът, че двустранните преговори замениха регионалните преговори, не изискваше нова оценка на въздействието.
• Комисията преразгледа оценката на въздействието на АСЕАН върху устойчивото развитие (ОВУ) от 2009 г. и стигна до заключението, че тя все още е валидна и уместна в двустранен контекст. Всъщност в оценката на въздействието на регионално равнище бяха предоставени подробности на национално равнище и беше разгледано въздействието върху отделните държави. Тъй като целите и обхватът на двустранното споразумение останаха същите като за регионално ССТ, по-дългосрочното въздействие ще остане до голяма степен същото. Това беше потвърдено и от анализ на въздействието на предложеното ССТ между ЕС и Виетнам, възложено през 2011 г. в рамките на проекта за многостранна търговска помощ между ЕС и Виетнам (MUTRAP).
• Комисията се ангажира с прилагането на Договора от Лисабон, който изисква търговската политика на ЕС да се ръководи от принципите и целите на външната дейност на ЕС, включително правата на човека. Всъщност търговската политика на ЕС може да допринесе за подобряване на правата на човека.
• През 2011 г., след влизането в сила на Хартата на основните права на ЕС („Хартата“), Комисията започна да въвежда в своите оценки на въздействието изрични изисквания за анализ на въздействието върху правата на човека. Въз основа на тази практика планът за действие включва включването на правата на човека в оценките на въздействието, както и икономическото, социалното и екологичното въздействие. По този начин Комисията ще продължи да изпълнява този ангажимент чрез систематично извършване на анализ на правата на човека във всички оценки на въздействието, приключени във връзка с подготовката на предложения за започване на нови търговски преговори.
• Въпреки че отвореността на търговията сама по себе си не гарантира автоматично пълно зачитане на правата на човека, много прецеденти показват, че увеличената търговия и доходи създават по-добри условия за развитие и растеж. Устойчивото развитие за по-дълъг период от време допринася за подобряване на условията за правата на човека.
• Във всички търговски преговори на ЕС, включително тези с Виетнам, Комисията се стреми към ясна институционална и правна връзка със съответните политически рамкови споразумения, които съдържат клаузи относно правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава. Това гарантира, че основните права са съществени елементи от двустранните отношения на ЕС и когато става въпрос за търговия между двете страни. Усъвършенстването на двустранните отношения чрез Споразумението за партньорство и сътрудничество (СПС) между ЕС и Виетнам, подписано през юни 2012 г., включва и по-тясно сътрудничество в областта на правата на човека. Въпреки че това споразумение все още е в процес на ратификация, страните се споразумяха да продължат напред с прилагането на приоритетните аспекти. Така през януари 2012 г. беше установен засилен диалог по правата на човека. Двете заседания, които вече бяха проведени, дадоха възможност за съществен и задълбочен обмен на мнения и информация по въпроси от особено значение за ЕС.
• ЕС ще продължи да утвърждава правата на човека чрез този засилен диалог, публични изявления, демарши, взаимодействие със защитници на правата на човека и проекти като финансираните от Европейския инструмент за демокрация и права на човека.

4. На 17 април 2014 г. Европейският парламент прие резолюция, в която настоятелно призова Комисията да извърши оценка на въздействието на предвиденото ССТ с Виетнам върху правата на човека, като посочи, че одобрението му за ССТ е задължително [4].

5. На 19 май 2014 г. Съветът подчерта в заключенията си, че „е важно да продължи извършването на оценки на въздействието върху правата на човека за търговските и инвестиционните споразумения“[5].

6. На 4 юли 2014 г. жалбоподателите отново се свързаха с Комисията и заявиха, че ЕС има задължението да гарантира, че търговските споразумения, които сключва, не водят до нарушения на правата на човека нито в ЕС, нито в държавите партньори. Това задължение произтича от договорите за правата на човека, които трябва да се прилагат ефективно. В член 21 от Договора за Европейския съюз („ДЕС“) и член 207 от Договора за функционирането на Европейския съюз („ДФЕС“) се предвижда, че външната дейност на ЕС има за цел „да постигне напредък в останалата част от света: демокрацията, принципите на правовата държава, универсалността и неделимостта на правата на човека и на основните свободи, зачитането на човешкото достойнство, принципите на равенство и солидарност и зачитането на принципите на Устава на Организацията на обединените нации и на международното право, както и че ЕС „определя и провежда общи политики и действия [...] с цел [...] б) консолидиране и подкрепа на демокрацията, принципите на правовата държава, правата на човека и принципите на международното право“. Съгласно тези разпоредби от ЕС се изисква да предприеме всички налични мерки за улесняване на зачитането, защитата и упражняването на правата на човека в държавите партньори. Жалбоподателите заявиха, че изискването за извършване на оценка на въздействието върху човешките ресурси се прилага независимо от датата, на която са започнали преговорите. Това е така, защото целта на оценката на въздействието върху човешките ресурси е да се гарантира, че когато ССТ бъде приложено, то няма да доведе до неспазване на съществуващите задължения в областта на правата на човека. Освен това те заявиха, че мандатът за преговори е разширен, за да обхване инвестиционен компонент и механизъм за уреждане на спорове между инвеститор и държава. Следователно мандатът не е същият като през 2009 г. и въздействието на новия компонент определено следва да бъде оценено.

7. На 23 юли 2014 г. комисар де Гухт отговаря на жалбоподателите по следния начин.

• От 2011 г. насам, в съответствие с плана за действие, Комисията систематично включва анализ на потенциалното въздействие върху правата на човека в най-малко три случая: оценки на въздействието, извършени във връзка с подготовката на предложения за започване на нови търговски преговори; всички оценки на въздействието върху устойчивостта, извършени по време на търговските преговори; и всички последващи оценки.
• Оценката на въздействието върху устойчивото развитие по отношение на АСЕАН включва социалното въздействие, като се обръща специално внимание на условията на труд и свързаните с тях права. Поради това Комисията няма да извърши конкретна оценка на въздействието върху човешките ресурси за Виетнам.

Съществуват и други ефективни инструменти, които позволяват на ЕС да допринесе за подобряване на зачитането на правата на човека във Виетнам, като например СПС. Освен това ЕС се стреми към институционална и правна връзка между ССТ и СПС, която да съдържа клаузи относно правата на човека, демокрацията, принципите на правовата държава и сигурността. Тази връзка ще гарантира, че тези основни права и принципи са съществени елементи на двустранните отношения и когато става въпрос за търговия. В него ще се предвижда правото да се прилагат всички подходящи мерки в случай на нарушение на тези клаузи за съществени елементи. Комисарят заключи, че е „убеден, че договорните отношения предлагат мощен канал за по-нататъшно ангажиране с партньорска държава и за насърчаване на реформите по будещи загриженост въпроси“.

Проучването

8. Омбудсманът започна проверка по жалбата и установи следните твърдения и твърдения:

Комисията неправилно отказва да извърши оценка на въздействието върху правата на човека като част от подготовката за споразумение за свободна търговия между ЕС и Виетнам. Комисията следва да извърши всеобхватна и основана на участието оценка на въздействието върху човешките ресурси.

9. В хода на проверката омбудсманът получи становището на Комисията по жалбата и впоследствие коментарите на жалбоподателите в отговор на становището на Комисията. Проектопрепоръката на омбудсмана взема предвид аргументите и становищата, представени от страните.

Твърдение за неправомерен отказ да се извърши оценка на въздействието върху човешките ресурси на предвиденото ССТ с Виетнам и съответното твърдение

Аргументи, представени на омбудсмана

10. Жалбоподателите твърдят, че липсата на оценка на въздействието върху човешките ресурси нарушава ангажиментите на ЕС и неговите държави членки съгласно международното право, задълженията, произтичащи от Договорите на ЕС, и плана за действие от 2012 г. Това е несъвместимо и с настоящата практика на Комисията за систематично извършване на оценка на въздействието върху човешките ресурси.

11. Жалбоподателите твърдят също така, че макар преговорите с Виетнам да са били предшествани от преговори с АСЕАН, те са започнали на 26 юни 2012 г., т.е. след влизането в сила на Договора от Лисабон, Хартата и приемането на плана за действие. Първоначалната оценка на въздействието, извършена в контекста на преговорите с АСЕАН, не беше достатъчно съсредоточена върху конкретни държави. Като се има предвид, че Комисията преразгледа оценката на въздействието на АСЕАН и нейното значение за двустранните преговори с Виетнам, тя следва също така да направи оценка на въздействието върху правата на човека.

12. В становището си Комисията твърди, че няма обвързващи правни задължения съгласно международното право или правото на ЕС, които да изискват отделна оценка на въздействието върху човешките ресурси за провеждането на преговори за ССТ. По-специално Хартата, Договорът от Лисабон и Планът за действие не изискват от Комисията да извършва оценка на въздействието върху човешките ресурси. ЕС обаче е поел ангажимент да взема предвид съображенията, свързани с правата на човека, в търговската си политика и да отчита правата на човека като ключов елемент от по-широката си външна дейност. Член 21 от ДЕС и член 207 от ДФЕС не предвиждат специален процедурен инструмент, като например оценка на въздействието върху човешките ресурси. Следователно институциите на Съюза разполагат с широка свобода на преценка, за да гарантират общата цел на политиката за съгласуваност между различните области на външната дейност.

13. Освен това Комисията заяви, че нейната практика съответства на плана за действие, тъй като тя систематично включва анализ на потенциалното въздействие върху правата на човека в своите оценки на въздействието, които се изготвят за предложения за започване на нови търговски преговори.

14. Освен това Комисията предупреди да не се прилага с обратна сила изискването за извършване на оценка на въздействието върху човешките ресурси, което според нея изглежда „необосновано обременяващо и непропорционално“. Той отбеляза, че Съветът е разрешил преговорите с АСЕАН (включително Виетнам) през април 2007 г. и че оттогава Комисията вече е извършила съответната оценка на въздействието върху устойчивостта през 2009 г. Двустранните преговори с Виетнам бяха проведени в рамките на разрешението от 2007 г. В същия дух Комисията заяви, че нейната нова практика, разработена през 2011 г. и съответстваща на плана за действие, систематично да включва в своите оценки на въздействието оценка на въздействието върху човешките ресурси, се прилага само за нови инициативи и не се прилага със задна дата.

15. Освен това Комисията твърди, че оценката на въздействието върху устойчивостта от 2009 г. съдържа достатъчно специфични за всяка държава данни, които да ѝ позволят да направи оценка на случая с Виетнам. Комисията е на мнение, че констатациите все още са актуални по отношение на „посоката и мащаба на икономическото, социалното и екологичното въздействие“. Тенденциите в СИП бяха потвърдени от анализа на въздействието на MUTRAP през 2011 г. В СИП от 2009 г. бяха анализирани няколко въпроса, свързани с правата на човека, като например въпроси, свързани с основните трудови стандарти на Международната организация на труда и въздействието върху бедността или равенството между половете. Главата „Търговия и устойчиво развитие“ от ССТ, по която се водят преговори, гарантира, че тези въпроси се разглеждат в конкретни области, като например насърчаването на Програмата за достоен труд, трудовите отношения и социалния диалог. Въпросите, свързани с правата на човека, се разглеждат допълнително в контекста на диалога по правата на човека с Виетнам, за който СПС предоставя стабилна рамка. Накрая Комисията заяви, че правата на човека представляват съществени елементи от отношенията между ЕС и Виетнам и че Комисията има за цел да отрази това в ССТ.

16. Накрая Комисията обясни, че оценката на въздействието върху човешките ресурси няма за цел да даде оценка на действителното положение с правата на човека в дадена държава, а да привлече вниманието на създателите на политики и други заинтересовани страни върху потенциалното въздействие (положително и/или отрицателно) на различните разглеждани варианти и по този начин да подпомогне доброто изготвяне на политики.

17. В своите забележки жалбоподателите твърдят, че СИП от 2009 г. не може да замени подходящата оценка на въздействието върху човешките ресурси, тъй като не съдържа оценка на въздействието върху човешките ресурси. Те добавиха, че позоваването на намаляването на бедността не може да замени оценката, основана на нормативното съдържание на правата на човека.

18. Що се отнася до ангажиментите на ЕС за 2011/2012 г. за извършване на оценка на въздействието върху човешките ресурси, те само предоставиха по-конкретни насоки по отношение на вече съществуващите задължения. Договорите задължават ЕС да не предприема никакви действия, които биха възпрепятствали или затруднили упражняването на правата на човека. Те задължават ЕС да предприеме мерки, за да гарантира зачитането на правата на човека както във външната си дейност, така и във вътрешен план. Оценката на въздействието върху човешките ресурси има за цел да определи тези мерки, включително формулировката и структурата на ССТ, за да се предотвратят неблагоприятни последици за упражняването на правата на човека в ЕС и в държавите партньори.

19. Те заявиха, че във всеки случай моментът, от който се прилага задължението за извършване на ОВПЧ, следва да бъде моментът, в който се взема решението за подписване на текста на ССТ, а не моментът, в който се издава мандатът за преговори. Именно в този момент ЕС трябва да може да докаже, че е взел предвид въздействието върху правата на човека и вследствие на това е определил своите варианти на политиката [6].

20. Освен това жалбоподателите твърдят, че Комисията е пренебрегнала проблема, че СИП от 2009 г. не обхваща частта от ССТ за защита на инвестициите, която е била добавена към преговорите едва през 2013 г. Той не обхваща и включването на механизъм за уреждане на спорове между инвеститор и държава, който все още се разглежда. Накрая жалбоподателите заявиха, че „Виетнам трябва да предприеме важни стъпки, за да спази международните стандарти и задължения в областта на правата на човека.“

Оценка на омбудсмана, водеща до проектопрепоръка

21. Ролята на Европейския омбудсман е да упражнява надзор върху институциите и органите на ЕС в техните административни дейности, и по-специално да проверява дали те действат в съответствие с принципите на добрата администрация. Дългогодишното становище на омбудсмана е, че добрата администрация означава, на първо място, спазване и зачитане на основните права. Всъщност, когато основните права не се спазват, не може да има добра администрация. Съответно институциите и органите на ЕС трябва винаги да вземат предвид съответствието на своите действия с основните права и възможното въздействие на своите действия върху основните права.

22. Горепосоченото се прилага и по отношение на административните дейности в контекста на преговорите за международни договори. Администрацията на ЕС следва не само да гарантира, че предвидените споразумения са в съответствие със съществуващите задължения в областта на правата на човека и не понижават съществуващите стандарти за защита на правата на човека, но и да се стреми да подкрепя каузата за правата на човека в държавите партньори.

23. Всъщност член 21, параграф 1 от ДЕС предвижда, че „дейността на Съюза на международната сцена се ръководи от основополагащите принципи за неговото създаване, развитие и разширяване, които той се стреми да насърчава в останалата част от света: демокрацията, правовата държава, универсалността и неделимостта на правата на човека и на основните свободи, зачитането на човешкото достойнство, принципите на равенство и солидарност и зачитането на принципите на Устава на Организацията на обединените нации и на международното право.“Съгласно член 21, параграф 2 от ДЕС „Съюзът определя и провежда общи политики и действия и работи за постигането на висока степен на сътрудничество във всички области на международните отношения с цел: [...] б) консолидиране и подкрепа на демокрацията, принципите на правовата държава, правата на човека и принципите на международното право [...]“. Тези принципи се прилагат и в областта на общата търговска политика [7].

24. Въпреки че Омбудсманът е съгласен с Комисията, че изглежда няма изрично и конкретно правно обвързващо изискване за извършване на оценка на въздействието върху човешките ресурси във връзка със ССТ с Виетнам, тя е на мнение, че би било в духа на горепосочените правни разпоредби да се извърши оценка на въздействието върху човешките ресурси. Комисията изглежда признава, че досега не е извършена цялостна оценка на въздействието върху човешките ресурси. СИП от 2009 г., на която се позовава Комисията, обхваща само някои аспекти на въздействието върху социалните права. Поради това Омбудсманът счита, че оценката на въздействието върху устойчивото развитие от 2009 г. не е подходящ заместител на оценката на въздействието върху човешките ресурси.

25. Оценката на въздействието върху правата на човека би могла да доведе до заключението на Комисията, че предвиденото ССТ е в съответствие със съществуващите задължения и стандарти в областта на правата на човека и няма да има неблагоприятни последици за правата на човека, особено във Виетнам. Или, в зависимост от резултатите от своя анализ, Комисията би могла да обмисли подходящи мерки, които да гарантират, че няма да възникнат такива неблагоприятни последици. Извършването на оценка на въздействието върху човешките ресурси би било в съответствие и с настоящата практика на Комисията за извършване на оценки на въздействието върху човешките ресурси и с плана за действие от 2012 г., който изисква от Комисията да „включи правата на човека във всички оценки на въздействието“, включително по отношение на „търговските споразумения, които имат значително икономическо, социално и екологично въздействие“[8].

26. Що се отнася до аргумента на Комисията, че всяко изискване за извършване на оценка на въздействието върху човешките ресурси не следва да се прилага със задна дата и че това би имало „необосновано обременяващи и непропорционални“последици, омбудсманът отбелязва, че зачитането на правата на човека не може да бъде подчинено на съображения за просто удобство. Както правилно посочват жалбоподателите, от решаващо значение е не моментът, в който ЕС е решил систематично да извършва оценки на въздействието върху правата на човека и дали това е било преди или след започването на преговорите за ССТ с Виетнам, а по-скоро да гарантира, че ССТ с Виетнам, което все още е в процес на договаряне [9], няма да има отрицателно въздействие върху правата на човека. Като се има предвид какъв е залогът, би било твърде формалистично да се каже, че въпреки че все още е възможно да се извърши оценка на въздействието върху правата на човека на предвиденото ССТ и да се вземат предвид резултатите от оценката на въздействието върху правата на човека, това не следва да се прави, тъй като преговорите са продължение на преговорите в АСЕАН, които започнаха преди Комисията да започне систематично да извършва оценки на въздействието върху правата на човека и преди Съветът да приеме плана за действие от 2012 г.

27. Във всеки случай омбудсманът отбелязва, че преговорите с Виетнам официално започнаха на 26 юни 2012 г., т.е. един ден след приемането на плана за действие, който изисква от Комисията да извършва оценки на въздействието върху човешките ресурси на споразуменията за свободна търговия на ЕС с трети държави. Поради това омбудсманът не е убеден, че настояването за оценка на въздействието върху човешките ресурси във връзка със ССТ с Виетнам би означавало прилагане със задна дата на подхода, изложен в плана за действие.

28. Освен това, въпреки че преговорите с Виетнам са свързани с преговорите с АСЕАН, те формално са отделни. Комисията не оспори аргумента на жалбоподателя, че мандатът за преговори впоследствие е бил разширен, за да обхване инвестиционен компонент и механизъм за уреждане на спорове. Освен това Комисията призна, че е преразгледала оценката на въздействието на АСЕАН. Поради това тя би могла да извърши и оценка на въздействието върху човешките ресурси. Поради всички тези причини омбудсманът е на мнение, че аргументът на Комисията, основан на обратното действие, не може да бъде приет.

29. Освен това омбудсманът отбелязва, че Европейският парламент, единственият орган на ЕС, избиран пряко от европейските граждани, призова Комисията да извърши оценка на въздействието върху човешките ресурси на предвиденото ССТ с Виетнам.

30. С оглед на гореизложеното омбудсманът счита, че отказът на Комисията да извърши оценка на въздействието върху човешките ресурси представлява случай на лошо администриране. Поради това тя представя по-долу съответен проект на препоръка в съответствие с член 3, параграф 6 от Устава на Европейския омбудсман.

Проектопрепоръката

Въз основа на проверката по тази жалба Омбудсманът отправя следния проект на препоръка към Европейската комисия:

Като се вземат предвид горепосочените констатации, Комисията следва да извърши без по-нататъшно забавяне оценка на въздействието върху правата на човека по този въпрос.

Комисията и жалбоподателят ще бъдат информирани за този проект на препоръка. В съответствие с член 3, параграф 6 от Устава на Европейския омбудсман Комисията изпраща подробно становище до 30 юни 2015 г. Подробното становище би могло да се състои от приемане на проекта на препоръка и описание на начина, по който той е бил изпълнен.

Страсбург, 26.3.2015 г.

Емили О'Райли

Европейски омбудсман

[1] Решение на Европейския парламент от 9 март 1994 година относно правилата и общите условия за изпълнението на функциите на омбудсмана (94/262/ЕОВС, ЕО, Евратом), ОВ L 113, 1994 г., стр. 15.

[2] Виетнамският комитет по правата на човека е член на Международната федерация за правата на човека.

[3] Документ 11855/12 на Съвета от 25 юни 2012 г. В плана за действие се посочва, че Комисията следва „да включи правата на човека във всички оценки на въздействието“, включително по отношение на „търговските споразумения, които имат значително икономическо, социално и екологично въздействие“(точка I/1).

[4] Резолюция на Европейския парламент от 17 април 2014 г. относно актуалното състояние на Споразумението за свободна търговия между ЕС и Виетнам (2013/2989(RSP)). Вж. по-специално точки 1 и 25. Параграф 25 гласи следното:

„Настоятелно призовава Комисията да извърши възможно най-скоро оценка на въздействието върху правата на човека, както беше поискано от Парламента в неговата резолюция от 25 ноември 2010 г. относно правата на човека и социалните и екологичните стандарти в международните търговски споразумения, с цел да се гарантират „разбираеми търговски показатели, основани на правата на човека и на екологичните и социалните стандарти“ и в съответствие с доклада на специалния докладчик на ООН относно правото на прехрана“.

[5] Вж. заключенията на Съвета относно основан на правата подход към сътрудничеството за развитие, обхващащ всички права на човека, от 19 май 2014 г., точка 8.

[6] Дело C-310/04, Испания срещу Съвета, [2006] ECR I-7318, параграфи 133-135.

[7] Член 207, параграф 1 ДФЕС предвижда: „[...] Общата търговска политика се провежда в контекста на принципите и целите на външната дейност на Съюза.“ Член 21, параграф 3 от ДФЕС предвижда: „Съюзът зачита принципите и преследва целите, посочени в параграфи 1 и 2, при разработването и изпълнението на различните области на външната дейност на Съюза, обхванати от настоящия дял и пета част [ДФЕС ...]“. Част пета от ДФЕС обхваща, наред с другото, общата търговска политика.

[8] Точка I/1.

[9] http://trade.ec.europa.eu/doclib/press/index.cfm?id=1242