# Проект за препоръка на Европейския омбудсман във връзка с проверката по жалба 349/2014/OV срещу Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), извършена в съответствие с член 3, параграф 6 от Устава на Европейския омбудсман
- Автор: Европейски омбудсман
- Дата: 2014-12-05T00:00+01:00[Europe/Paris]
- [URL](https://www.ombudsman.europa.eu/bg/recommendation/bg/58471)
---
Обстоятелства, предхождащи жалбата
----------------------------------

**1.** На 31 май 2011 г. Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) обяви публично на своя уебсайт започването на разследване по твърдения за отклонение от данъчно облагане във връзка с проекта за медни мини Mopani в Замбия[\[1\].](#_ftn1 ""){#_ftnref1} Предисторията на разследването беше следната:

### Разследването на ЕИБ

**2.** През февруари 2005 г. ЕИБ подписа заем от 50 милиона щатски долара с MCM, който е мажоритарен собственик на швейцарската група „Glencore". Заемът е подписан за частично финансиране на обновяването и модернизацията на медната топилна пещ Mufulira с цел намаляване на емисиите на серен диоксид в промишлената инсталация, датираща от 30-те години на миналия век. Частта от проекта, финансирана със заем от ЕИБ, беше успешно изпълнена през 2007 г. През февруари 2011 г. в интернет изтече и беше публикуван проект на одитен доклад относно твърденията за укриване на данъци от MCM и неговото дружество майка Glencore. Одитът, извършен от международен екип за данъчен одит, беше възложен от Агенцията по приходите на Замбия (ZRA). В проекта на одитния доклад се посочват нередности по отношение на оперативните разходи, приходите, трансферното ценообразуване, разходите за служителите и режийните разходи. MCM категорично оспори заключенията на изтеклия доклад, като заяви, че одиторите никога не са му дали възможност да обори твърденията и че изтеклият доклад е само проект на непълна версия на заключенията. В съответствие с политиката на ЕИБ за борба с измамите от 2008 г. ЕИБ информира OLAF за твърденията, съдържащи се в доклада. ЕИБ също така започна свое собствено разследване, което беше проведено от нейния независим главен инспекторат. В изявлението на уебсайта на ЕИБ от 31 май 2011 г. се посочва, че „\[в\]*случай че това разследване убедително покаже укриване на данъци според замбийските органи, това очевидно би изложило MCM на местни финансови санкции и би довело до събития, които могат да доведат до предсрочно погасяване на заема от ЕИБ".*

**3.** Главният инспекторат приключи разследването си през ноември 2011 г. и представи своя доклад на Управителния комитет на ЕИБ. Заемът от ЕИБ беше изплатен изцяло от MCM през 2012 г. Актуализацията на уебсайта на ЕИБ от 25 юли 2014 г.[^^\[2\]^^](#_ftn2 ""){#_ftnref2} посочва, че кредитополучателят е погасил предсрочно заема по свое искане. В него също така се посочва, че Glencore е информирало ЕИБ, че ZRA е приключил одит и че всички нерешени въпроси са били разрешени по задоволителен начин, както и че ЕИБ не е успяла да получи допълнителни подробности по този въпрос от органите на Замбия, MCM или дружеството майка Glencore. OLAF информира ЕИБ за решението си да приключи разследването, без да предприеме действия, тъй като „не*са използвани средства от бюджета на ЕС"* [\[3\].](#_ftn3 ""){#_ftnref3} Освен това в актуализацията се посочва, че като се има предвид, че ЕИБ вече няма договорни отношения с MCM/Glencore и че тези въпроси се отнасят до отношенията на MCM/Glencore с органите на Замбия, ЕИБ не е взела по-нататъшно становище по този въпрос и счита случая за приключен.

### Жалбата

**4.** На 4 октомври 2012 г. жалбоподателят, базирана в Лондон организация за развитие, която провежда кампания за укриване на данъци в развиващите се страни, изпрати писмо до ЕИБ, за да попита за напредъка на разследването. Жалбоподателят се позова на слухове, че ЕИБ скоро ще разкрие заключенията си, и поиска да бъде информиран кога ЕИБ ще оповести публично констатациите си.

**5.** На 7 ноември 2012 г. ЕИБ отговори, че не публикува докладите за конкретни разследвания, извършени от главния инспекторат на ЕИБ, и че също така няма да публикува доклада, от който жалбоподателят се интересува.

**6.** На 8 ноември 2012 г. жалбоподателят отговори и изрично поиска от ЕИБ да оповести публично своя доклад въз основа на политиката на ЕИБ за прозрачност. Тя заяви, че неоповестяването на доклада би било в противоречие със собствената политика за прозрачност на ЕИБ, която се основава на презумпция за оповестяване на информация. Според жалбоподателя, тъй като самата ЕИБ вече е обявила публично своето разследване през май 2011 г., би било странно ЕИБ да откаже да оповести констатациите от това разследване.

**7.** В телефонен разговор в началото на ноември 2012 г.[\[4\]](#_ftn4 ""){#_ftnref4} служители на ЕИБ информираха жалбоподателя, че ЕИБ няма да публикува въпросния доклад.

**8.** На 24 юни 2013 г. жалбоподателят подаде жалба в рамките на механизма за подаване на жалби на ЕИБ срещу решението на ЕИБ да откаже достъп до доклада (реф. No SG/A/2013/01). Жалбоподателят подчерта силния обществен интерес (в Европа и в Замбия) към публикуването на пълния доклад и заяви, че отказът да се публикува докладът противоречи на собствената политика за прозрачност на ЕИБ. Според жалбоподателя, ако разследването на ЕИБ установи, че Glencore е извършило отклонение от данъчно облагане в Замбия, то не следва да предпазва това дружество от последиците от публичното оповестяване на тази информация. Ако, от друга страна, докладът на ЕИБ покаже, че Glencore не е направил нищо нередно, тогава както ЕИБ, така и дружеството биха имали полза от публикуването на доклада. На 5 юли 2013 г. ЕИБ потвърди получаването на жалбата и уведоми жалбоподателя, че механизмът за подаване на жалби е започнал преглед на жалбата. На 30 юли и 21 август 2013 г. механизмът на ЕИБ за подаване на жалби обсъди устно развитието на своето разследване с жалбоподателя.

**9.** След като не получи отговор на жалбата си, на 20 февруари 2014 г. жалбоподателят се обърна към омбудсмана.

Проучването
-----------

**10.** Омбудсманът започна проверка по жалбата и установи следните твърдения и твърдения:

ЕИБ неправилно отказала да предостави достъп до доклада си относно твърдения за укриване на данъци в рамките на проекта Mopani Copper Mines.

ЕИБ следва да предостави достъп до доклада.

**11.** В писмото си за започване на проверката Омбудсманът поиска от ЕИБ или да публикува доклада, или да обясни, като се позове на изключенията в точка A.5.2 от политиката за прозрачност на ЕИБ, защо публикуването на доклада *би засегнало конкретно и ефективно*защитата на изтъкнат интерес.

**12.** ЕИБ изпрати копие от доклада от разследването на службите на омбудсмана за проверка. Омбудсманът информира жалбоподателя за това. В хода на проверката омбудсманът получи становището на ЕИБ по жалбата и впоследствие коментарите на жалбоподателя в отговор на становището на ЕИБ. При провеждането на проверката омбудсманът взе предвид аргументите и становищата, представени от страните.

Твърдение за неправомерен отказ да се предостави достъп до доклад от разследване и до съответното искане
--------------------------------------------------------------------------------------------------------

### Аргументи, представени на омбудсмана

**13.** Според жалбоподателя 8 месеца след като е подал жалбата си до механизма за подаване на жалби на 24 юни 2013 г., все още не е взето решение. Според жалбоподателя ЕИБ е укривала важна информация за поведението на дружество, на което е отпуснала заем в размер на 50 милиона щатски долара. Отказът на ЕИБ да публикува доклада относно твърденията за укриване на данъци от получателя на този заем противоречи на собствената ѝ политика за прозрачност.

**14.** В становището си ЕИБ заяви, че е поела ангажимент да поддържа най-високо равнище на прозрачност и че признава стойността на своя механизъм за подаване на жалби като ключов елемент от механизмите за отчетност на ЕИБ. В настоящия случай обаче ЕИБ счита, че са налице основателни и легитимни причини да не оповестява или публикува документи относно разследванията си във връзка с операциите си по финансиране.

**15.** Според ЕИБ общата презумпция за оповестяване, предвидена в политиката на ЕИБ за прозрачност (която взема предвид принципите на Регламент 1049/2001), следва да бъде съгласувана със *специалната презумпция за неоповестяване на* документи и информация, свързани с вътрешни разследвания, въз основа на законния интерес за защита на разследванията, както е посочено в политиката на ЕИБ за борба с измамите, както във версията ѝ от 2008 г., така и във версията ѝ от 2013 г. ЕИБ счита, че капацитетът ѝ да разследва своите операции, както и да изисква и получава откровени и надеждни вътрешни или външни консултации, необходими за провеждането *на разследвания, би бил сериозно засегнат, ако тя бъде задължена да публикува или да оповести публично такава информация, дори когато разкриването ще последва приключването на разследването.*

**16.** ЕИБ заяви, че при разкриването на информация, свързана с нейните разследвания на измами и корупция, следва да се вземе предвид необходимостта от постигане на правилния баланс между интереса на обществеността да получава информация относно разследващите дейности на ЕИБ и обществения интерес да се запази ефективността на настоящите или бъдещите разследвания. От друга страна, ЕИБ признава, че тъй като започването на въпросното разследване е било публично оповестено, може да съществува легитимен интерес обществеността да бъде информирана за резултата от това разследване. ЕИБ отбеляза, че поради това е актуализирала информацията, публикувана на нейния уебсайт във връзка с настоящия случай[\[5\].](#_ftn5 ""){#_ftnref5}

**17.** ЕИБ приложи към становището си копие от отговора си от 25 юли 2014 г. на жалбата на жалбоподателя SG/A/2013/01, който включваше i) копие от доклада*за заключенията на* механизма за подаване на жалби от юни 2014 г. и ii) копие от отговора на Управителния комитет на ЕИБ на доклада на механизма за подаване на жалби[\[6\].](#_ftn6 ""){#_ftnref6}

**18.** В отговора си от 25 юли 2014 г. ЕИБ информира жалбоподателя, че механизмът за подаване на жалби е представил на Управителния комитет на ЕИБ своя доклад със заключения по жалбата и е препоръчал на жалбоподателя да бъде разкрита редактирана версия на доклада за разследване на измами на Главния инспекторат. ЕИБ обаче счита, че са налице основателни и легитимни причини да не разкрива или публикува документи, свързани със собствените ѝ разследвания, изцяло или в редактирана форма. Тя заяви, че въз основа на член 15, параграф 3 от ДФЕС ЕИБ (както и Съдът на ЕС и Европейската централна банка) подлежат на задължението за прозрачност *само по отношение на административните задачи.* В него се посочва, че разследванията, провеждани от отдела на ЕИБ за разследвания на измами по въпроси, свързани с дейностите на ЕИБ по финансиране в контекста на договорите, подписани между ЕИБ и нейните партньори, не попадат в обхвата на определението за „административни*задачи"*и следователно не са обхванати от задължението за оповестяване.

**19.** В отговора си на доклада за заключенията на механизма за подаване на жалби **Управителният комитет** счете, че горепосочената позиция на ЕИБ се основава и на член 55 от Политиката на ЕИБ за борба с измамите от 2013 г., съгласно който „\[к\]огато*правилата на Банката относно* достъпа до *информация, цялата информация и документи, събрани и генерирани по време на разследване, които все още не са обществено достояние, са строго поверителни. Поверителността на събраната информация трябва да се зачита както в интерес на засегнатите лица, така и в интерес на интегритета на разследването".*Управителният комитет заяви, че тази презумпция за неоповестяване на документи, свързани с разследвания на ЕИБ, е в съответствие и с неотдавнашната обща политика на OLAF относно конкретни разпоредби по отношение на нейните разследвания, която OLAF счита за отменяща презумпцията за оповестяване, установена с Регламент 1049/2001. Във връзка с това Управителният комитет отбеляза, че не е обичайна практика OLAF или международните финансови институции да публикуват или оповестяват свои собствени доклади от разследвания.

**20.** Управителният комитет на ЕИБ също така заяви, че прозрачността във връзка с разследванията на ЕИБ се гарантира и чрез публикуването на нейния уебсайт на годишните доклади на отдела за разследвания на измами към Главния инспекторат. Тя стигна до заключението, че макар приложимите правила да не са достатъчно ясни, са налице достатъчно аргументи, за да не бъде оповестен докладът от разследването на измамите.

**21.** В своите забележки жалбоподателят заяви, че е неприемливо Управителният комитет на ЕИБ да е оставил настрана, без каквото и да било подробно обяснение, внимателно аргументираните заключения на механизма за подаване на жалби. Жалбоподателят твърди, че тълкуването на ДФЕС от страна на ЕИБ, а именно, че правилата за прозрачност не обхващат нейните разследвания, тъй като те не са „административни*задачи",* е под въпрос. Жалбоподателят заяви, че докато законодателят на ЕС и Съдът все още не са определили понятието „административни*задачи",* може да се изтъкне и обратният аргумент, като липсата на определение се посочва като основание за оповестяване.

**22.** Жалбоподателят счита, че аргументът на ЕИБ, че разследванията ѝ ще пострадат, ако информацията за тях бъде разкрита на обществеността (дори ако информацията за физическите лица бъде изтрита), не е подкрепен с никакви доказателства. В Обединеното кралство например констатациите на следователите за неправомерни действия често се публикуват, например във връзка с незаконни убийства от страна на полицията и въоръжените сили, без тази публичност да подкопава способността на следователите да получават информация и съвети от съответните лица.

**23.** Жалбоподателят също така се позова на методите на работа на разследващите журналисти, които са в състояние да накарат хората да предоставят информация въз основа на предположението, че самоличността им ще бъде защитена, ако това бъде поискано.

**24.** Жалбоподателят също така се позова на примера на заместник-председателството по интегритета на Световната банка, което разследва твърдения за измами и корупция в проекти, финансирани от Световната банка. Заместник-председателят докладва за констатациите си на служителите на Световната банка, на съответните национални органи, както и на останалата част от света, чрез своя уебсайт. Тези доклади прикриват самоличността на засегнатите лица и дружества, но дават значителни подробности за констатациите на разследващите и за всички санкции, наложени на лицата, признати за виновни за нарушения.

**25.** След това жалбоподателят се позова на коментара, направен от механизма за подаване*на жалби, че „от разследването, проведено от EIB‐CM, изглежда, че такова изключение* \[а именно изключението, свързано със защитата на целите на разследванията\] *не се прилага в настоящия случай, доколкото **разследването на главния инспектор на ЕИБ е приключило (ноември 2011 г.) много преди искането на жалбоподателя.** След приключване на разследването **трябва да се проучи за всеки отделен случай дали** може да бъде предоставен пълен или частичен достъп, също и с оглед на други приложими изключения, посочени в ТП на ЕИБ* (подчертаване от жалбоподателя).

**26.** Жалбоподателят също така твърди, че фактът, че ЕИБ има обширни отношения с частни дружества, по никакъв начин не накърнява задължението ѝ да бъде прозрачна и не дава на ЕИБ правото да укрива информация, която би могла да я постави в неудобно положение.

**27.** Жалбоподателят твърди, че ако докладът на ЕИБ разкрие доказателства за отклонение от данъчно облагане от страна на MCM/Glencore, тогава чрез правни действия много големи суми биха могли да бъдат възстановени и използвани за финансиране на обществени услуги за хора, живеещи в голяма бедност в Замбия. Жалбоподателят посочи, че докладът със заключенията на механизма за подаване на жалби (параграф 4.1.2) съдържа добро обобщение на сериозните твърдения срещу MCM/Glencore. Разкритията, че компанията систематично е укривала данъци в Замбия, също биха предупредили други данъчни органи и правителства по света за потенциалното поведение на тази много голяма мултинационална компания. Обратно, ако в доклада от разследването на ЕИБ не се открият доказателства за укриване на данъци, това би помогнало на засегнатите дружества да изчистят имената си.

**28.** Жалбоподателят заяви, че актуализацията на уебсайта на ЕИБ относно настоящия случай е безсмислена и по никакъв начин не замества самия доклад. В доклада на механизма за подаване на жалби се посочва, че служителите на ЕИБ са направили две посещения в Замбия (едното от които е продължило две седмици и половина), но в актуализираната декларация на уебсайта изобщо не се споменават констатациите или резултатите от тези посещения. Тя повдига и въпроса дали разследващите служители на ЕИБ са били изправени пред пълна липса на съдействие от страна на засегнатото дружество и на органите на Замбия. Това би било в съответствие с твърденията в изтеклия проектодоклад на одиторите относно MCM, в който се посочва, че одиторите считат дружеството за най-неоказващо съдействие. Ако случаят е такъв, тогава би имало обществен интерес това да бъде разкрито, така че хората в Европа и в Замбия да могат да търсят отговорност от страните за тяхното поведение.

### Оценка на омбудсмана

**29.** Омбудсманът отбелязва, че тази жалба е подадена в хода на преразглеждането от страна на ЕИБ на нейната политика за прозрачност. ЕИБ се консултира с Омбудсмана в контекста на това преразглеждане и на 21 октомври 2014 г. Омбудсманът изпрати на ЕИБ коментарите си по проекта на преразгледаната политика за прозрачност. Омбудсманът обаче е оценил настоящата жалба въз основа на правилата на политиката за прозрачност, които са били приложими по време на въпросните събития.

#### Предварителна забележка относно процедурни въпроси и предложения

**30.** Преди да разгледа твърдението, че ЕИБ неправилно е отказала достъп до доклада от разследването (което е в основата на настоящата жалба), омбудсманът счита, че си струва да се отбележи, че от *процедурна гледна точка* ЕИБ не е спазила сроковете, определени в нейната политика за прозрачност, както по отношение на а) първоначалното искане за достъп, така и по отношение на б) жалбата, подадена до механизма за подаване на жалби. В член 5.2.11 от част А („Принципи") на Политиката за прозрачност се предвижда, че всички искания за разкриване на информация се обработват своевременно и че Банката посочва основанията за пълния или частичния отказ.

**31.** Първо, що се отнася до първоначалното искане, електронното писмо на жалбоподателя от 4 октомври 2012 г. до ЕИБ не представлява искане за публичен достъп, тъй като в него жалбоподателят просто е проявил интерес към напредъка на разследването на ЕИБ и е попитал ЕИБ кога очаква да оповести публично констатациите си. В последващото си електронно писмо от 8 ноември 2012 г. обаче жалбоподателят изрично поиска от ЕИБ да оповести своя доклад от разследването („поради*това отправям искане към Банката да оповести публично доклада от своето разследване на твърденията на Mopani").* Следователно настоящото електронно писмо представлява първоначалното искане на жалбоподателя за публичен достъп. В част Б, член 4.5.10 от Политиката за прозрачност се предвижда, че Банката посочва причините, поради които информацията не може да бъде предоставена, и информира заявителя за правото да подаде потвърдително заявление или жалба по механизма за подаване на жалби. ЕИБ никога не е издавала мотивирано решение по искането на жалбоподателя от 8 ноември 2012 г. Вместо това в телефонен разговор от 9---10 ноември 2012 г. тя само е уведомила устно жалбоподателя, че няма да публикува въпросния доклад. Тъй като жалбоподателят е отправил искането си на 8 ноември 2012 г., ЕИБ по принцип е следвало --- в съответствие с член 4.5.5 от част Б от своята политика за прозрачност --- да изпрати решение до 29 ноември 2012 г., а именно в срок от 15 работни дни след получаване на искането.

**32.** Второ, член 4.5.17 от част Б от Политиката за прозрачност предвижда, че в случай на липса на отговор от страна на Банката в определения срок заявителят може да подаде жалба/обжалване до механизма за подаване на жалби съгласно точка 9.1 от Политиката за прозрачност. В точка Б.9.1.3 се предвижда, че механизмът на ЕИБ за подаване на жалби ще предостави отговор не по-късно от 40 работни дни от потвърждението за получаване (в крайна сметка удължен до максимум 100 дни за сложни въпроси). Тъй като жалбата от 24 юни 2013 г. беше приета на 5 юли 2013 г., механизмът за подаване на жалби трябваше да отговори на жалбоподателя до 2 септември 2013 г. (и най-късно до края на ноември 2013 г., в случай че искането бъде счетено за сложно). ЕИБ обаче отговори на жалбоподателя едва на 25 юли 2014 г.

**33.** Следователно ЕИБ не е отговорила в определените срокове както на първоначалното заявление за достъп, така и на жалбата, подадена до механизма за подаване на жалби. Въпреки че горепосочените процедурни въпроси не бяха част от настоящата проверка[\[7\]](#_ftn7 ""){#_ftnref7}, омбудсманът счита **за целесъобразно да привлече вниманието на ЕИБ към тях, така че да могат да бъдат предприети подходящи мерки, за да се избегне в бъдеще възникването на такива забавяния при разглеждането на искания за достъп до документи на ЕИБ.**

**34.** От друга страна, въпреки че в крайна сметка ЕИБ реши да не предостави достъп до доклада от разследването, Омбудсманът приветства решението на ЕИБ да изпрати на жалбоподателя (и на Омбудсмана), приложено към решението ѝ от 25 юли 2014 г. за отказ на достъп до доклада, копие от i) доклада за заключенията относно механизма за подаване на жалби от юни 2014 г. (в който се препоръчва оповестяването на редактирана версия на доклада) и от ii) отговора на Управителния комитет на ЕИБ на този доклад за заключенията (в който се взема решение против оповестяването на доклада). Омбудсманът приветства прозрачния начин, по който ЕИБ е информирала жалбоподателя за противоположните позиции, възприети от различните ѝ служби. Омбудсманът насърчава ЕИБ да приеме подобна практика в бъдеще, когато взема решение относно достъпа до документи, което се отклонява от предложението, направено от нейния механизъм за подаване на жалби.

#### Преценка на отказа за предоставяне на достъп до доклада от разследването

##### Предварителни бележки

**35.** В този случай омбудсманът отбелязва, че едва в отговора си до жалбоподателя от 25 юли 2014 г. (и в становището си от същия ден до омбудсмана) ЕИБ за първи път е изложила мотивите за отказа си да предостави достъп до доклада от разследването. В *своя устен* отговор от 9---10 ноември 2012 г. на искането на жалбоподателя за достъп от 8 ноември 2012 г. ЕИБ само информира жалбоподателя, че няма да предостави достъп до доклада, без да представи никакви мотиви за това решение. В предишното си електронно писмо от 7 ноември 2012 г., в отговор на електронното писмо на жалбоподателя от 4 октомври 2012 г., в което той е попитал кога ЕИБ очаква да оповести публично констатациите си, ЕИБ е информирала жалбоподателя, че „не*публикува докладите си относно конкретни разследвания, извършени от главния инспекторат на банката"* и че „не*възнамерява да публикува този конкретен доклад".* Като се има предвид обаче, че жалбоподателят е подал жалба до механизма за подаване на жалби на 24 юни 2013 г., решението на ЕИБ от 25 юли 2014 г. (подписано от генералния секретар на ЕИБ) представлява окончателното решение на ЕИБ по искането за публичен достъп. Това решение е предмет на оценката на омбудсмана[^^\[8\]^^](#_ftn8 ""){#_ftnref8}.

**36.** По-нататък Омбудсманът отбелязва, че правилата, приложими в настоящия случай, са изложени в политиката за прозрачност на ЕИБ. Политиката за прозрачност, приложима към момента на искането на жалбоподателя, е политиката за прозрачност, приета на 2 февруари 2010 г. (допълнително актуализирана през май 2011 г.)[^^\[9\].^^](#_ftn9 ""){#_ftnref9} Политиката за прозрачност в част А, член 5.1 определя принципа на презумпцията за оповестяване, но в член 5.2 („Изключения") се предвиждат и някои изключения, когато оповестяването би засегнало защитата на определени интереси. Тези изключения са подобни на изключенията, посочени в член 4 от Регламент 1049/2001[\[10\].](#_ftn10 ""){#_ftnref10} Въпреки че ЕИБ има свои собствени правила за публичен достъп до документи, член II.8 от политиката за прозрачност предвижда, че „\[п\]ри*изготвянето на настоящата политика **Банката взема предвид и се ангажира да спазва** политическите инициативи и законодателната рамка на ЕС относно прозрачността и публичното оповестяване на информация, **по-специално принципите, установени в Регламент (ЕО) No 1049/2001** (...)* (подчертаването е добавено).Освен това*в него се предвижда, че „при изпълнението на административни задачи ЕИБ гарантира, че нейните правила за достъп до документи са в съответствие с приложимите регламенти на ЕО, определящи общите принципи и ограничения за достъп до документи. (...) **Политиката за прозрачност се тълкува в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕО) No 1049/2001 (...), когато те са приложими.** В случай на разминаване предимство имат разпоредбите на Регламент (ЕО) No 1049/2001 (...), доколкото те се прилагат за Банката"*(подчертаването е добавено).

**37.** Поради това омбудсманът счита, че изключенията, посочени в член 5, параграф 2 от част А на политиката за прозрачност на ЕИБ, трябва да се тълкуват в съответствие с тълкуването, дадено от съдебната практика на изключенията, посочени в член 4 от Регламент 1049/2001. Това означава, че такива изключения, тъй като дерогират принципа на възможно най-широк публичен достъп до документи, трябва да се тълкуват и прилагат стриктно. Така, ако ЕИБ откаже достъп до документ, тя по принцип трябва да обясни по какъв начин оповестяването на този документ би могло конкретно и действително да засегне интереса, защитен от изключението, на което се позовава. Освен това рискът от засягане на защитения интерес трябва да бъде разумно предвидим, а не чисто хипотетичен[\[11\].](#_ftn11 ""){#_ftnref11}

##### Отказ на ЕИБ да предостави достъп

**38.** Службите на омбудсмана внимателно провериха доклада от разследването, до който жалбоподателят е поискал достъп. Докладът от 5 страници от 16 ноември 2011 г., озаглавен „Стриктно*поверителен",* е изготвен от Генералния инспекторат на ЕИБ и е адресиран до Управителния комитет на ЕИБ. Докладът съдържа и приложение, а именно подробен (28 страници) одитен доклад от 8 ноември 2011 г., който е класифициран като „Привилегирован*и поверителен одитен доклад на Mopani Copper Mines plc. **Само за ЕИБ и нейните правни съветници. Да не се копира на трети страни"***(подчертаването е добавено в оригинала).

**39.** Първият аргумент, на който се позовава ЕИБ, за да не предостави достъп до доклада от разследването, е, че правото на достъп до документи на институциите, органите, службите и агенциите на ЕС, посочено в член 15, параграф 3 от ДФЕС, се прилага за ЕИБ само когато тя изпълнява своите „административни***задачи"*** и че разследванията на Генералния инспекторат на ЕИБ по въпроси, свързани с финансирането, доколкото не попадат в обхвата на „административните*задачи",* не са обхванати от задължението за оповестяване. Омбудсманът вече имаше възможност да заеме позиция по този въпрос в контекста на консултациите относно преразглеждането на политиката на ЕИБ за прозрачност. В коментарите си от 21 октомври 2014 г. относно проекта на преразгледаната политика на ЕИБ за прозрачност омбудсманът посочи, че всеки опит на ЕИБ да определи обхвата на административните си задачи би бил изпълнен с проблеми, правни и практически, и вероятно би довел до продължителна поредица от спорове, във всеки от които ЕИБ изглежда се стреми да стесни обхвата на общия принцип на прозрачност. Този случай помага да се илюстрира тази точка. Също така би могло да се твърди, че разследванията на ЕИБ за измами са административни функции, подобни на тези, извършвани от OLAF, което не е посочено в член 15, параграф 3, четвърта алинея от ДФЕС. Омбудсманът по-скоро насърчи ЕИБ да определи по начин, съответстващ на принципите на откритост, добро управление и участие, как общите принципи и ограничения, уреждащи правото на публичен достъп, следва да се прилагат по отношение на специфичните ѝ функции като банка, по-специално чрез прилагането на изключенията от достъпа, посочени в член 5 от преразгледаната ѝ политика за прозрачност. Във всеки случай фактите по настоящата жалба трябва да бъдат оценени въз основа на политиката за прозрачност, приета на 2 февруари 2010 г. Тази политика за прозрачност не съдържа никакво ограничение на задължението за оповестяване на документи, попадащи в обхвата на административните задачи на ЕИБ, но в член 5.1.1*се посочва, че „цялата информация, съхранявана от Банката, подлежи на оповестяване при поискване, освен ако не съществува наложителна причина за неоповестяване".* Съответно въпросът дали разследването попада в обхвата на „административните*задачи"*на ЕИБ не е проблем.

**40.** Що се отнася до другите аргументи на ЕИБ за неоповестяване на доклада от разследването, омбудсманът отбелязва, че в отговора си от 25 юли 2014 г. до жалбоподателя (както и в становището си до омбудсмана) ЕИБ не се е позовала на конкретна разпоредба или изключение от своята политика за прозрачност. ЕИБ обаче заяви, че има основателни причини да не оповестява документи, свързани с нейните собствени *разследвания,* и че съществува презумпция за неоповестяване на документи и информация, свързани с разследванията на ЕИБ, които трябва да бъдат защитени съгласно политиката на ЕИБ за борба с измамите. Тя заяви, че *капацитетът ѝ да разследва* своите операции, както и да изисква и получава откровени и надеждни вътрешни и външни консултации, *необходими за провеждането на тези разследвания, би бил сериозно застрашен, ако Банката бъде задължена* да разкрие такава информация[\[12\].](#_ftn12 ""){#_ftnref12} Следователно е ясно, че ЕИБ всъщност се е позовала на изключението, предвидено в част А, член 5.2.3 от нейната политика за прозрачност. Това изключение предвижда, че „освен*ако няма по-висш обществен интерес, достъпът до информация се отказва и когато разкриването би **засегнало защитата на (...)** **целите на дейности по инспектиране, разследване и одит"*** (подчертаването е добавено). Това изключение е същото като изключението, посочено в член 4, параграф 2, трето тире от Регламент 1049/2001[\[13\].](#_ftn13 ""){#_ftnref13}

**41.** Омбудсманът отбелязва, че в този случай ЕИБ не е извършила конкретна проверка на доклада от разследването, за да откаже достъп. Всъщност никъде в решението на ЕИБ от 25 юли 2014 г. или в позицията на Управителния комитет относно доклада за заключенията на механизма за подаване на жалби не се съдържа оценка на доклада от разследването, до който жалбоподателят иска достъп. Вместо това ЕИБ се основава на обща презумпция за неоповестяване на документи и информация, свързани с нейните разследвания съгласно нейната политика за борба с измамите. Съгласно съдебната практика относно изключението, свързано със защитата на целите на дейности по инспектиране, разследване и одит (член 4, параграф 2, трето тире от Регламент 1049/2001), като изключение от задължението за извършване на конкретна проверка на всеки документ, дадена институция може да основе решенията си за отказ на достъп на общи презумпции, които се прилагат за определени категории документи, тъй като подобни общи съображения могат да се прилагат за искания за оповестяване, отнасящи се до документи от едно*и също естество (Решение по дело Швеция и Turco/Съвет,* *посочено по-горе, Решение по дело Комисия/Technische Glaswerke Ilmenau, посочено по-горе)* [\[14\]](#_ftn14 ""){#_ftnref14}. Тази обща презумпция не изключва правото на заявителя да докаже, че даден документ, чието оповестяване е поискано, не попада в обхвата на тази презумпция или че съществува по-висш обществен интерес, обосноваващ оповестяването на съответния документ. Съдът и Общият съд изрично са признали възможността да се позовават на общи презумпции, приложими за определени категории документи при няколко специфични обстоятелства, а именно в производствата за контрол върху държавните помощи[^^\[15\],^^](#_ftn15 ""){#_ftnref15} производствата за контрол върху сливанията[^^\[16\],^^](#_ftn16 ""){#_ftnref16} антитръстовите производства[\[17\],](#_ftn17 ""){#_ftnref17} висящите производства пред съдилищата на Европейския съюз[^^\[18\]^^](#_ftn18 ""){#_ftnref18} и досъдебната фаза на производствата за установяване на неизпълнение на задължения съгласно член 258 от ДФЕС[^^\[19\].^^](#_ftn19 ""){#_ftnref19} Съдът все още не е имал възможност да вземе становище по въпроса дали възможността за позоваване на такива общи презумпции следва да се прилага и по отношение на разследване за измама, проведено от ЕИБ. Въпреки това в неотдавнашното си решение от 21 май 2014 г. по дело T-447/11, *Catinis/Комисия,* Общият съд отново посочи възможността за позоваване на такива общи презумпции в контекста на заявление за достъп до документи от разследване на OLAF относно нередности при изпълнението на проект на ЕС в трета държава (Сирия)[^^\[20\].^^](#_ftn20 ""){#_ftnref20} Омбудсманът отбелязва, че разследване на отдел „Разследвания на измами" на Генералния инспекторат на ЕИБ съгласно политиката за борба с измамите има сходни характеристики с разследване на измами на OLAF.

**42.** Политиката на ЕИБ за борба с измамите[\[21\]](#_ftn21 ""){#_ftnref21} в раздел „Поверителност"от глава VII „Принципи*за провеждане на разследвания"*предвижда следното:

„55.*В рамките на правилата на Банката за достъп до информация **цялата информация и всички документи, събрани и генерирани по време на разследване, които все още не са обществено достояние, са строго поверителни**. Поверителността на събраната информация трябва да се зачита както в интерес на засегнатите лица, така и в интерес на интегритета на разследването.*

*56. По-специално, **по време на разследването** трябва да се спазва поверителността на самоличността на субекта, свидетелите и информаторите, доколкото това не би противоречало на интересите на разследването.*

*57. Отделът за разследване на измами разкрива писмено такава информация и документи само на лицата или образуванията, упълномощени да ги получават или по друг начин въз основа на принципа* „необходимост да се знае" (подчертаването е добавено).

**43.** Въпреки че Съдът е този, който трябва да се произнесе по въпроса дали съдебната практика по дело *Комисия/Technische* *Glaswerke Ilmenau* може да бъде разширена, така че да обхване документи в досие на ЕИБ за разследване на измами, според омбудсмана горепосочените разпоредби в политиката на ЕИБ за борба с измамите могат да дадат основание за обща презумпция, че оповестяването на документи в досиетата на текущи разследвания от отдела за разследвания на измами към главния инспекторат на ЕИБ по принцип би накърнило целта на това текущо разследване. Посочените по-горе разпоредби действително съдържат строги правила (подобни на тези, приложими за разследванията на OLAF), ограничаващи достъпа до информацията, събрана и генерирана от отдела на ЕИБ за разследвания на измами, и изрично се позовават на „цялостността*на разследването".*

**44.** Макар ЕИБ по принцип да може да се позове на обща презумпция за неоповестяване на документи при текущи разследвания от нейния отдел за разследване на измами, в случая тя не може да се позове убедително на такава обща презумпция по две причини.

**45.** Първо, жалбоподателят не е поискал достъп до редица документи, а само до *един-единствен документ.* Всички дела, по които съдилищата на ЕС са приели, че дадена институция може да се позове на обща презумпция за неоповестяване, имат една и съща характеристика, че въпросното заявление за достъп обхваща не само един документ, а набор от документи (а именно достъп до „досието"). В тези случаи признаването на съществуването на обща презумпция за неоповестяване позволява на съответната институция да възприеме общ подход, за да отговори съответно на такива искания[^^\[22\].^^](#_ftn22 ""){#_ftnref22} Тъй като обаче настоящото дело се отнася само до достъп до един документ, а именно до доклад от разследване, ЕИБ е трябвало в рамките на добрата администрация да обясни по какъв начин оповестяването на този документ би могло конкретно и действително да засегне разследването, вместо да се основава на обща презумпция.

**46.** Второ, обща презумпция за неоповестяване на документи, съдържащи се в преписка на ЕИБ по разследване на измама, за да се защити *целта* на това разследване, по принцип би се прилагала само докато въпросното разследване все още е в ход. Всъщност съгласно член 56 от политиката на ЕИБ за борба с измамите „по***време на разследването*** *трябва да се спазва поверителността на самоличността на свидетелите и информаторите, доколкото това не би противоречало на интересите на разследването"*(подчертаването е добавено). В този случай ЕИБ заяви, че разследването ѝ е приключило през ноември 2011 г., а именно когато главният инспекторат е приел доклада си от разследването, т.е. почти три години преди ЕИБ да вземе окончателното си решение от 25 юли 2014 г. да откаже достъп до доклада от разследването. При тези обстоятелства омбудсманът е на мнение, че ЕИБ не може валидно да се позовава на обща презумпция за неоповестяване. Вместо това ЕИБ е трябвало да обясни как публикуването на доклада от разследването три години след приключването му все още би могло конкретно и действително да подкопае целта на нейните разследвания.

**47.** В това отношение ЕИБ просто твърди --- в много общи линии и без да се позовава конкретно на документа, поискан от жалбоподателя --- че капацитетът ѝ да разследва своите операции, както и да изисква и получава честни и надеждни вътрешни или външни съвети, необходими за провеждането на тези разследвания, би бил сериозно засегнат, ако Банката бъде задължена да публикува или публично да оповестява такава информация, *дори след приключване на разследването.* Банката също така се позова --- отново в много общ план --- на интереса от поддържане на ефективността на *настоящите и бъдещите разследвания.* Поради това Омбудсманът заключава - и в това отношение е съгласен с констатацията на механизма за подаване на жалби на ЕИБ - че ЕИБ не е посочила достатъчно и адекватно причините за своето решение, поради които три години след приключването на разследването тя все още не е могла да предостави достъп до доклада от разследването.

#### По-висш обществен интерес

**48.** Омбудсманът отбелязва също така, че в съответствие с член 5.2.3 от част А на своята политика за прозрачност ЕИБ е трябвало да прецени дали е налице „по-висш*обществен интерес"* от оповестяването на нейния доклад от разследването. Що се отнася до наличието на по-висш обществен интерес, в Решение по *дело Schenker/Комисия, посочено по-горе,* Общият съд е постановил в рамките на разследване на Комисията на картелно (антитръстово) дело, за което е приел, че съществува обща презумпция, че оповестяването на документите по преписката би засегнало разследването на Комисията, че е налице по-висш обществен интерес за обществеността да се запознае *с някои съществени елементи* от действията на Комисията в областта на конкуренцията, които изискват оповестяването на информация, позволяваща на обществеността да разбере резултатите от процедурата и причините, на които се основават действията на Комисията. Общият съд приема, че този по-висш обществен интерес не може да бъде удовлетворен само чрез публикуването на прессъобщение, информиращо обществеността за взетото решение, дори ако в прессъобщението накратко се описва извършеното от съответните дружества нарушение. По това дело Общият съд установи, че по-висшият *обществен интерес може да бъде удовлетворен чрез публикуването на неповерителен вариант на решението* (т.е. заличен вариант на решението)[^^\[23\].^^](#_ftn23 ""){#_ftnref23}

**49.** Омбудсманът счита, че горепосочените принципи следва да се прилагат по аналогия за разследване, извършвано от главния инспекторат на ЕИБ. Действително, въпреки че целта на разследване съгласно политиката на ЕИБ за борба с измамите (а именно предотвратяване и възпиране на корупцията, измамите, тайните споразумения, принудата, възпрепятстването, изпирането на пари и финансирането на тероризма в дейностите на ЕИБ, наричани заедно „забранени дейности") е различна от целта на антитръстовото разследване, провеждано от Комисията, омбудсманът счита, че широката общественост следва да може да знае, след приключване на разследването, и доколкото разкриването на въпросната информация не засяга защитата на търговските интереси (което също подлежи на проверка за по-висш обществен интерес), резултата и поне основните констатации от такова разследване. Това е още по-важно, когато става въпрос за значителни по размер публични средства, какъвто е случаят с повечето кредитни операции на ЕИБ.

**50.** В този случай омбудсманът отбелязва, че ЕИБ е извършила претегляне между интереса на обществеността да получи информация относно разследванията на ЕИБ и обществения интерес да поддържа ефективността на своите разследвания.[\[24\]](#_ftn24 ""){#_ftnref24} По този начин ЕИБ е стигнала до заключението, че като се има предвид, че тя публично е обявила започването на своето разследване през май 2011 г., действително може да е налице законен интерес на обществеността да бъде информирана за резултата от разследването. Поради това тя реши да актуализира информацията относно случая на своя уебсайт[\[25\].](#_ftn25 ""){#_ftnref25}

**51.** Омбудсманът обаче отбелязва, че в актуализираната информация, публикувана на уебсайта на ЕИБ, се казва много малко за резултата от разследването. Всъщност актуализацията не съдържа никаква информация относно *констатациите* от разследването на Главния инспекторат във връзка с твърденията за отклонение от данъчно облагане от страна на MCM/Glencore. Вместо това в актуализацията се повтаря част от информацията, която вече е посочена в съобщението на уебсайта от 31 май 2011 г., а след това просто се споменава, че заемът е бил погасен от заемополучателя на ЕИБ през 2012 г. по негово искане. Освен това в актуализацията се посочва, че OLAF е приключила разследването си, тъй като не са били използвани средства от бюджета на ЕС, че ЕИБ вече няма договорни отношения с MCM/Glencore и че случаят вече е приключен.

**52.** Омбудсманът счита, че актуализацията от страна на ЕИБ не съдържа съдържателна информация относно констатациите от разследването. Удивително е, че въз основа на тази актуализация обществеността все още не е запозната с основните констатации от разследването на ЕИБ. Следователно тази актуализация не може да се счита за резюме на доклада от разследването.

**53.** ЕИБ също така заяви, че прозрачността на нейните разследвания се гарантира и чрез публикуването на нейния уебсайт на годишните доклади, изготвени от нейния отдел за разследвания на измами към Главния инспекторат. Тези годишни доклади обаче описват само много общо (в съответствие с член 71 от политиката за борба с измамите) разследванията на твърдения за измами и корупция в операциите на групата на ЕИБ и предоставят съответните статистически данни. Омбудсманът не е открил никаква информация относно разследването на ЕИБ във връзка с MCM/Glencore в годишния доклад за 2011 г.[\[26\]](#_ftn26 ""){#_ftnref26}, който към момента на настоящото решение е последният наличен годишен доклад на уебсайта на ЕИБ.

**54.** Въз основа на горепосочените съображения и констатации омбудсманът заключава, че три години след приключване на разследването ЕИБ не е представила в решението си от 25 юли 2014 г. достатъчно мотиви защо оповестяването на доклада от разследването от 16 ноември 2011 г. би могло конкретно и действително да засегне нейните разследвания. Това представлява случай на лошо управление. Поради това тя представя по-долу съответен проект на препоръка в съответствие с член 3, параграф 6 от Устава на Европейския омбудсман.

**55.** Омбудсманът е на мнение, че ЕИБ следва внимателно да преразгледа искането на жалбоподателя за достъп до доклада от разследването. По този начин ЕИБ следва надлежно да вземе предвид факта, че досега са изминали три пълни години от приключването на нейното разследване. Омбудсманът отбелязва, че както правилно е посочено от механизма за подаване на жалби на ЕИБ, той следва също така да прецени дали може да се приложи някое от другите изключения, посочени в неговата политика за прозрачност. След като разгледа доклада, омбудсманът счита, че това може да е така по отношение на изключенията, свързани със защитата на i) личния живот и личната неприкосновеност, по-специално в съответствие със законодателството на ЕС относно защитата на личните данни[\[27\]](#_ftn27 ""){#_ftnref27} (член 5.2.2 от част А на политиката за прозрачност), и ii) търговските интереси на физическо или юридическо лице (член 5.2.3, първо тире от част А на политиката за прозрачност). По-специално, що се отнася до защитата на търговските интереси, както е посочено и в доклада за заключенията на механизма за подаване на жалби, омбудсманът отбелязва, че на 16 декември 2003 г. MCM/Glencore е подписало „писмо*за споразумение относно поверителността"* с ЕИБ, но че това споразумение за поверителност е изтекло една година след окончателния падеж на заема по финансовия договор (а именно през август 2013 г.)[\[28\].](#_ftn28 ""){#_ftnref28}

**56.** Омбудсманът счита, че препоръката на механизма за подаване на жалби, а именно ЕИБ да оповестява редактирана версия на доклада от разследването в консултация със съответните заинтересовани страни или, ако това не е възможно, да предоставя съдържателно обобщение на разследването и резултатите от него, постига справедлив баланс между, от една страна, правото на обществеността да получи информация относно разследванията на измами на ЕИБ и, от друга страна, обществения интерес настоящите и бъдещите разследвания да се провеждат ефективно и необходимостта да се гарантира, че чувствителна търговска информация не се предоставя на обществеността.

**57.** Във връзка с това е уместно да се насочи вниманието на ЕИБ към практиката, следвана в подобни случаи от заместник-председателството на Световната банка по въпросите на почтеността. Уебсайтът на последния съдържа многобройни примери за „Ревизирани*доклади от разследвания и криминалистични одити"* [\[29\].](#_ftn29 ""){#_ftnref29} Чрез тези разследвания заместник-председателството по интегритета установява дали дружества и/или физически лица са участвали в една от петте санкционирани практики на групата на работната банка, които обхващат измами и корупция. По този начин ЕИБ може да черпи вдъхновение от тази практика като средство за повишаване на прозрачността и укрепване на общественото доверие в усилията на банката за борба с измамите и корупцията.

Проектопрепоръката
------------------

Въз основа на проверката по тази жалба Омбудсманът отправя следния проект на препоръка към ЕИБ:

**ЕИБ следва да преразгледа отказа си да предостави достъп до доклада от разследването на своя главен инспекторат и да реши или да предостави достъп до редактирана версия на доклада, или, ако това не е възможно, поне да предостави на жалбоподателя съдържателно обобщение на основните констатации от доклада от разследването.**

ЕИБ и жалбоподателят ще бъдат информирани за този проект на препоръка. В съответствие с член 3, параграф 6 от Устава на Европейския омбудсман ЕИБ изпраща подробно становище до 31 март 2015 г. Подробното становище би могло да се състои от приемане на проекта на препоръка и описание на начина, по който той е бил изпълнен.

Емили О'Райли

Съставено в Страсбург на 5 декември 2014 година.  

*** ** * ** ***

[\[1\]](#_ftnref1 ""){#_ftn1} Връзката, в която беше обявено разследването по това време, вече не работи. (<http://www.eib.org/infocentre/press/news/topical_briefs/2011-may-01/mopani-copper-project.htm>).  
[\[2\]](#_ftnref2 ""){#_ftn2} http://www.eib.org/infocentre/press/news/all/update-on-the-status-of-eib-loan-for-the-mopani-copper-project-zambia.htm  
[\[3\]](#_ftnref3 ""){#_ftn3} ЕИБ финансира операциите си, като взема заеми на капиталовите пазари, а не от бюджета на ЕС. Акционерите на ЕИБ са 28-те държави-членки на Европейския съюз.  
[\[4\]](#_ftnref4 ""){#_ftn4} Жалбоподателят се позовава на датата 9 ноември 2012 г., докато механизмът за подаване на жалби на ЕИБ в своя доклад за заключенията се позовава на датата 10 ноември 2012 г.  
[\[5\]](#_ftnref5 ""){#_ftn5} Вж. бележка под линия 3 по-горе.  
[\[6\]](#_ftnref6 ""){#_ftn6} Документът е озаглавен „Отговор*на Управителния комитет/Генералния секретар на доклада за заключенията на CM*..."  
[\[7\]](#_ftnref7 ""){#_ftn7} Въпреки че в жалбата си от 20 февруари 2014 г. жалбоподателят се оплаква и от това, че ЕИБ не е взела решение по жалбата му от 24 юни 2013 г., подадена осем месеца по-рано, омбудсманът решава да съсредоточи разследването си върху непредоставянето от страна на ЕИБ на достъп до доклада от разследването.  
[\[8\]](#_ftnref8 ""){#_ftn8} Общият съд е постановил, че „в*случай на актове или решения, приети в рамките на процедура, включваща няколко етапа, по-специално когато те са кулминация на вътрешна процедура, актът по принцип подлежи на преразглеждане само ако представлява мярка, с която окончателно се определя позицията на институцията в края на тази процедура, а не временна мярка, предназначена да проправи пътя за окончателното решение",* вж. съединени дела T-391/03 и T-70/04 *Franchet и Byk/Комисия \[ECR\]* 2006 II-2023, точка 46.  
[\[9\]](#_ftnref9 ""){#_ftn9} Политиката на ЕИБ за прозрачност е достъпна на адрес: <http://www.eib.org/infocentre/publications/all/eib-transparency-policy.htm>  
[\[10\]](#_ftnref10 ""){#_ftn10} Регламент (ЕО) No 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76).  
[\[11\]](#_ftnref11 ""){#_ftn11} Вж. дело C-506/08 P *Швеция срещу MyTravel и Комисията* \[2011\] ECR I-6237, параграф 76.  
[\[12\]](#_ftnref12 ""){#_ftn12} В отговора си от 7 ноември 2012 г. и без изрично да се позовава на изключението от част А, член 5.2.3 от своята политика за прозрачност, ЕИБ заяви, че не публикува доклади "относно*конкретни разследвания, извършени от Главния инспекторат на банката".*  
[\[13\]](#_ftnref13 ""){#_ftn13} "Институциите*отказват достъп до документ в случаите, когато оповестяването би засегнало защитата на (...) целите на дейности по инспектиране, разследване и одит, освен ако по-висш обществен интерес не диктува оповестяването".*  
[\[14\]](#_ftnref14 ""){#_ftn14} Съединени дела C-39/05 P и C-52/05 P *Швеция и Turco срещу Съвета* \[2008\] ECR I-4723, параграф 50; Дело C-139/07 P *Комисията срещу Technische Glaswerke Ilmenau GmbH*\[2010\] ECR I-5885, параграф 54.

Съединени дела C-514/11 P и C-605/11 P *LPN и Финландия/Комисия,* все още непубликувано, точка 45.  
[\[15\]](#_ftnref15 ""){#_ftn15} Вж. Решение по дело *Комисия/Technische* *Glaswerke Ilmenau,* посочено по-горе.  
[\[16\]](#_ftnref16 ""){#_ftn16} Вж. дело C‑404/10 P *Комисия/Éditions* *Odile Jacob,* решение от 28 юни 2012 г., все още непубликувано, точка 116; Решение от 28 юни 2012 г. по дело C‑477/10 P, **Комисия/Agrofert* Holding,*все още непубликувано в Сборника.  
[\[17\]](#_ftnref17 ""){#_ftn17} Дело T-534/11 *Schenker срещу Комисията,* все още непубликувано, точка 57.  
[\[18\]](#_ftnref18 ""){#_ftn18} Вж. съединени дела C‑514/07 P, C‑528/07 P и C‑532/07 P *Швеция и Oth* ers срещу *API и Комисията* \[2010\] ECR I‑8533.  
[\[19\]](#_ftnref19 ""){#_ftn19} Съединени дела C‑514/11 P и C-605/11 P *LPN и Финландия* срещу *Комисията,* решение от 14 ноември 2013 г., все още непубликувано в Сборника, точки 65 и 70.  
[\[20\]](#_ftnref20 ""){#_ftn20} Дело T-447/11 *Catinis срещу Комисията,* решение от 21 май 2014 г., все още непубликувано, точки 43-44.  
[\[21\]](#_ftnref21 ""){#_ftn21} Официалното наименование на политиката на ЕИБ за борба с измамите е "Политика*за предотвратяване и възпиране на забраненото поведение в дейностите на ЕИБ":* <http://www.eib.org/attachments/strategies/anti_fraud_policy_20130917_en.pdf>  
[\[22\]](#_ftnref22 ""){#_ftn22} Съединени дела C‑514/11 P и C-605/11 P *LPN и Финландия* срещу *Комисията,* цитирани по-горе, точка 47.  
[\[23\]](#_ftnref23 ""){#_ftn23} Дело T-534/11 *Schenker срещу Комисията,* цитирано по-горе, параграфи 80-81, 85 и 114-116.  
[\[24\]](#_ftnref24 ""){#_ftn24} Ако ЕИБ беше спазила разпоредбите на член 4, параграф 2, трето тире от Регламент 1049/2001, упражняването щеше да включва защитата на целта на нейното разследване, претеглена спрямо всеки по-висш обществен интерес, диктуващ оповестяването.  
[\[25\]](#_ftnref25 ""){#_ftn25} Вж. бележка под линия 3 по-горе.  
[\[26\]](#_ftnref26 ""){#_ftn26} <http://www.eib.org/infocentre/publications/all/inspectorate-general---fraud-investigations-annual-report-2011.htm>  
[\[27\]](#_ftnref27 ""){#_ftn27} Докладът от разследването и приложението към него съдържат имената на няколко частни лица.  
[\[28\]](#_ftnref28 ""){#_ftn28} Омбудсманът обаче отбелязва също така, че съгласно съдебната практика относно достъпа до документи в производства за контрол върху сливанията и антитръстови производства публикуването на чувствителна информация относно икономическите дейности на предприятията има вероятност да навреди на техните търговски интереси, независимо дали процедурата е висяща. Освен това перспективата за такова публикуване след приключване на съответната процедура рискува да накърни готовността на предприятията да сътрудничат, когато такава процедура е висяща. Освен това следва да се отбележи, че съгласно член 4, параграф 7 от Регламент No 1049/2001 изключенията, свързани с личния живот или търговските интереси, както и в случай на чувствителни документи, могат да се прилагат за срок от 30 години и при необходимост могат да продължат да се прилагат и след този срок (вж. Решение на Съда по дело *Комисия/Éditions* *Odile Jacob,* C-‑404/10 P, посочено по-горе, точки 124---125, Решение на Първоинстанционния съд по дело *Нидерландия/Комисия,* T-380/08, все още непубликувано, точки 43---44 и Решение на Първоинстанционния *съд по дело Schenker/Комисия, T-534/11,* посочено по-горе, точки 58---59).  
[\[29\]](#_ftnref29 ""){#_ftn29} http://web.worldbank.org/WBSITE/EXTERNAL/EXTABOUTUS/ORGANIZATION/ORGUNITS/EXTDOII/0,,,contentMDK:22641983\~menuPK:7281670\~pagePK:64168445\~piPK:64168309\~theSitePK:588921,00.html