(Произведено в съответствие с член 3, параграф 6 от Устава на Европейския омбудсман (1))

Жалбата

През 90-те години на миналия век жалбоподателят Internationaler Hilfsfonds e.V., германска неправителствена организация (2), отправи различни искания за финансова помощ до Европейската комисия, включително до отдела на Комисията за хуманитарна помощ („ECHO“). Тези искания доведоха до редица жалби до Европейския омбудсман (напр. жалби 745/2004/GG и 2862/2004/GG) и до съдебни спорове пред съдилищата на Общността (напр. дело T-372/02 и дело C-521/03 P).

В тези случаи писмо, адресирано от Auswärtiges Amt (германското външно министерство) до ECHO на 15 март 1995 г., изигра определена роля. Настоящото писмо (изготвено на английски език) се отнася до следния коментар по отношение на жалбоподателя:

„Дейностите им дадоха основания за официално наказателно преследване, което все още е в ход.“

В писмо, адресирано до ГД "Хуманитарна помощ" на 15 ноември 2001 г., германското външно министерство посочва, позовавайки се на писмото си от 15 март 1995 г., че "според предоставените ни данни прокуратурата към Окръжния съд в Гисен е оттеглила обвиненията срещу д-р Кох и трима други служители на Internationaler Hilfsfonds e.V. на 30 април 1996 г."

В своите становища до омбудсмана и съдилищата на Общността по горепосочените дела Комисията се позова на „наказателно производство“, „наказателно преследване“ и „обвинения“, които са били повдигнати срещу жалбоподателя, неговия председател или други членове на жалбоподателя в Германия.

Съответните твърдения са следните (3):

„От късната кореспонденция стана ясно, че обвиненията са повдигнати срещу д-р Кох и трима други служители на Internationaler Hilfsfonds (..).“

(Точка 40 от писмената защита на Комисията по дело T-372/02 P)

„В светлината на информацията, получена от германското външно министерство, която дава информация за текущо наказателно преследване, ECHO реши да преустанови разглеждането на молбата на Internationaler Hilfsfonds в очакване на допълнителна информация относно текущото наказателно преследване.“

(Точка 45 от писмената защита на Комисията по дело T-372/02 P)

„Що се отнася до въпроса за почтеността на директорите, Комисията беше особено загрижена от факта, че към момента на подаване на молбата г-н Koch е пропуснал да спомене, че срещу него и трима други членове на персонала на Internationaler Hilfsfonds е образувано наказателно производство. Тъй като това несъмнено е релевантен факт, който е бил пропуснат в жалбата, Комисията би имала пълното право, след като този факт бъде установен, да отхвърли молбата на жалбоподателя in limine.“

(Точка 105 от писмената защита на Комисията по дело T-372/02 P)

„... д-р Koch (председател на IH) се опитваше да получи достъп до документи, с които разполага Комисията, за да открие кой в Auswärtiges Amt е информирал Комисията през 1995 г., че срещу Internationaler Hilfsfonds има висящо съдебно производство.“

(Точка 86 от писмения отговор на Комисията по дело C-521/03 P)

„Следва да се отбележи, че една от целите, макар и второстепенна, на електронното писмо от 8.8.2001 г. беше да се изиска актуализирана информация за развитието на съдебното производство срещу IH в Германия.“

(Становище на Комисията от 24 юни 2004 г. относно жалба 745/2004/GG)(4)

„(...) Комисията е длъжна да посочи, че към момента на подаване на молбата му за подписване на РСП [Рамковото споразумение за партньорство] срещу г-н Кох в Германия са били образувани наказателни производства.“

(Становище на Комисията от 13 януари 2005 г. относно жалба 2862/2004/GG)

Според жалбоподателя прокуратурата към Landgericht Gießen е провела само предварително разследване („Ermittlungsverfahren“) срещу д-р Кох и три други лица, а не срещу самия него (т.е. жалбоподателя). Освен това това предварително разследване е прекратено в полза на засегнатите лица на 30 април 1996 г. Жалбоподателят подчерта, че Комисията е била съответно информирана по различни поводи, като се започне с писмо, изпратено до Комисията на 21 май 1996 г.

Поради това в жалбата си до омбудсмана жалбоподателят твърди, че позоваванията на Комисията на „наказателно производство“, „наказателно преследване“ и „обвинения“, повдигнати срещу жалбоподателя, неговия председател или други членове на жалбоподателя, са неточни, умишлено подвеждащи и клеветнически. Тя заяви, че Комисията следва да предприеме необходимите корективни действия, по-специално като се ангажира да се въздържи от подобни изявления в бъдеще.

Жалбоподателят посочва, че с писмо от 5 август 2005 г. неговият адвокат е поискал от Комисията да подпише такава гаранция до 19 август 2005 г. Според жалбоподателя към момента на подаване на настоящата жалба през септември 2005 г. не е бил даден отговор на това писмо.

Жалбоподателят подчерта, че като благотворителна организация тя е особено зависима от доверието на обществеността. Следователно разпространението на невярна информация, която е склонна да подкопае това доверие, е много сериозен въпрос.

Задачата

Становище на Комисията

В становището си Комисията направи следните коментари:

В отговора си по дело 745/204/GG Комисията не е посочила „наказателно производство“, „наказателно преследване“ или „обвинения“, а вместо това е използвала термина „съдебно производство“. Комисията е използвала термина „наказателна процедура“ в становището си по дело 2862/2004/GG. Що се отнася до изложението на Комисията пред Първоинстанционния съд по дело T-372/02, Комисията действително се позовава на „наказателно производство“, „наказателно преследване“ и „обвинения“.

Въпреки това всяко изявление, направено в становищата на Комисията пред Първоинстанционния съд или Съда в хода на съдебно производство като дело T-372/02, е било направено изключително за целите на производството и информацията, предоставена в рамките на писмената фаза на производството, е била известна само на страните и на Съда. Трети страни не са имали достъп до него. Следователно изявленията, направени пред Общия съд, подлежат само на контрол от Общия съд и следователно са недопустими за целите на настоящото твърдение за нарушение.

Въпреки това Комисията ще разгледа забележките на жалбоподателя в дух на добро сътрудничество с омбудсмана.

На първо място, въпросните позовавания се основават на информация, получена в писмо, адресирано до Комисията от германското външно министерство на 15 март 1995 г. По отношение на жалбоподателя в настоящото писмо се посочва: „Дейностите им дадоха основания за официално наказателно преследване, което все още е в ход.“

Първоинстанционният съд не е могъл и дори не е бил подведен от изявлението на Комисията в писмената ѝ защита по отношение на използваните от германските власти термини, тъй като Комисията е приложила към своето становище копие от горепосоченото писмо от 15 март 1995 г. Освен това в документа, внесен от жалбоподателя в Първоинстанционния съд на 4 юли 2003 г., той е отговорил на този конкретен пасаж от писмената защита на Комисията, както и на други пасажи, за които жалбоподателят е счел, че се основават на „поредица от опасения, недоразумения и дори клевети“.

Този документ е включен в преписката по делото от Общия съд след изрично решение на неговия председател. В резултат на това Първоинстанционният съд е разполагал с всички релевантни елементи. В определението си от 15 октомври 2003 г. Съдът цитира точните термини, използвани от германското външно министерство в писмото му.

Като се има предвид, че изявленията, направени в становищата на Комисията, са били известни само на страните и на Съда и че никоя трета страна не е имала достъп до тях, те не могат да се считат за клеветнически.

По същия начин, що се отнася до становищата по делата пред омбудсмана, позоваванията от страна на Комисията на „съдебно производство“ и „наказателно производство“ се основават на формулировката на писмото на германското външно министерство.

Копие от това писмо е предоставено на омбудсмана. Следователно позоваването на „съдебно производство“, направено в него, едва ли би могло да бъде разбрано погрешно от омбудсмана по начина, за който твърди жалбоподателят.

Твърдението на жалбоподателя, че позоваванията на Комисията на „наказателно производство“, „наказателно преследване“ и „обвинения“ в подадените от нея документи до съдилищата на Общността и до омбудсмана са неточни, умишлено подвеждащи и клеветнически, следователно е недопустимо по отношение на подадените документи до съдилищата на Общността и е неоснователно и в двата случая.

Мнения на жалбоподателите

Жалбоподателят представи подробни коментари (37 страници и различни приложения), които могат да бъдат обобщени, както следва:

• Омбудсманът вече не можеше да избегне констатацията, че Комисията е излъгала и е извършила умишлена измама.
• Позоваването на „съдебно производство“ има същото сериозно значение като позоваването на „наказателно производство“.
• Комисията умишлено и недобросъвестно е представила на Първоинстанционния съд неточната информация, съдържаща се в писмото на германското външно министерство от 15 март 1995 г. Като не е представила на Комисията писмото на германското външно министерство от 15 ноември 2001 г., в което писмото от 15 март 1995 г. е било поправено, Комисията умишлено е заблудила, заблудила и излъгала Съда.
• Съдът е станал жертва на тази измама, като се има предвид, че точка 11 от определението му, която се намира под заглавието "Факти", гласи следното: „На 15 март 1995 г. Auswärtiges Amt заявява пред ECHO в отговор на това искане, че дейността на IH е дала основания за официално наказателно преследване.“
• Съдържанието на процедурите за подаване на жалби беше достъпно за всички по интернет. Омбудсманът дори е представил неточните изявления на Комисията с преувеличени подробности.
• ГД „Хуманитарна помощ“ е разпространила своите погрешни обвинения срещу жалбоподателя до цяла поредица от генерални дирекции в рамките на Комисията и по този начин е накърнила репутацията на жалбоподателя отвъд допустимото.
• Омбудсманът е издигнал неверните изявления, направени от Комисията, в ранг на факти.
• С оглед на факта, че Комисията е забавила разглеждането на въпроса, извинението вече е задължително.

Жалбоподателят също така направи подробни коментари относно това, което счита за дискриминационно разглеждане на заявлението му от ГД „Хуманитарна помощ“. Тя също така направи коментари по въпроси, свързани с обработването от страна на Комисията на заявления за достъп до документи.

РЕШЕНИЕТО

1 Уводни бележки

1.1 През 90-те години на миналия век жалбоподателят Internationaler Hilfsfonds e.V., германска неправителствена организация (5), отправя различни искания за финансова помощ до Европейската комисия, включително до отдела на Комисията за хуманитарна помощ (ECHO). Тези искания доведоха до редица жалби до Европейския омбудсман (напр. жалби 745/2004/GG и 2862/2004/GG) и до съдебни спорове пред съдилищата на Общността (напр. дело T-372/02 и дело C-521/03 P). В своите становища до омбудсмана и съдилищата на Общността Комисията се позова на „наказателно производство“, „наказателно преследване“ и „обвинения“, които са били повдигнати срещу жалбоподателя, неговия председател или други членове на жалбоподателя в Германия.

В жалбата си до омбудсмана жалбоподателят твърди, че тези позовавания са неточни, умишлено подвеждащи и клеветнически. Тя заяви, че Комисията следва да предприеме необходимите корективни действия, по-специално като се ангажира да се въздържи от подобни изявления в бъдеще.

1.2 В становището си Комисията, наред с другото, отбеляза, че в отговора си по дело 745/204/GG тя не се е позовала на "наказателно производство", "наказателно преследване" или "обвинения", а вместо това е използвала термина "съдебно производство". Тя също така отбеляза, че е използвала термина „наказателна процедура“ в становището си по дело 2862/2004/GG. В становището си жалбоподателят твърди, че позоваването на „съдебно производство“ има същото сериозно значение като позоваването на „наказателно производство“.

1.3 Следва да се отбележи, че във встъпителното писмо, в което омбудсманът информира Комисията за обхвата на своята проверка, бяха споменати само термините "наказателно производство", "наказателно преследване" и "обвинения". Ясно е обаче, че жалбоподателят възразява и срещу позоваванията от страна на Комисията на „съдебно производство“ и „наказателно производство“. В становището си Комисията представи аргументи, за да обоснове използването на посочените изрази, включително двата термина, които не бяха споменати във встъпителното писмо на омбудсмана. Поради това омбудсманът счита за легитимно и целесъобразно да разгледа използването от страна на Комисията на всичките пет израза в настоящото решение.

1.4 В своите забележки жалбоподателят повдигна три въпроса, които очевидно излизат извън обхвата на разследването, както е посочено във встъпителното писмо. Тези въпроси могат да бъдат обобщени, както следва: i) Комисията е излъгала и извършила умишлена измама; ii) като не е представила на Първоинстанционния съд писмото на германското външно министерство до Комисията от 15 ноември 2001 г., Комисията умишлено е заблудила, заблудила и излъгала Съда; iii) ГД "Хуманитарна помощ" е разпространила своите погрешни обвинения срещу жалбоподателя до цяла поредица от генерални дирекции в рамките на Комисията и по този начин е накърнила репутацията на жалбоподателя отвъд допустимото. Жалбоподателят също така направи подробни коментари относно това какво счита за дискриминационно разглеждане на заявлението му от ГД „Хуманитарна помощ“ и по въпроси, свързани със заявленията за достъп до документи.

1.5 Настоящата проверка беше започната, за да се разгледа използването на някои изрази, използвани от Комисията в нейните становища пред съдилищата на Общността и омбудсмана. Забележките на жалбоподателя се отнасят до широк спектър от допълнителни аспекти. Справянето с тези допълнителни въпроси на практика ще изисква съществено ново разследване. Поради това омбудсманът счита, че не би било целесъобразно да се разширява обхватът на настоящата проверка, така че да бъдат обхванати тези допълнителни аспекти. Някои от въпросите, посочени от жалбоподателя, във всеки случай изглежда са обхванати от две допълнителни проверки, които понастоящем са висящи пред омбудсмана (жалба 2283/2004/GG и проверка по собствена инициатива OI/4/2005/GG).

1.6 В становището си жалбоподателят посочва, че счита, че в настоящия случай Комисията трябва да му се извини. Поради това жалбоподателят повдигна допълнително твърдение. Омбудсманът счита, че не би било целесъобразно да се отлага настоящата проверка, като се поиска от Комисията допълнително становище по това ново твърдение. Жалбоподателят остава свободен да подаде нова жалба по този въпрос, след като е предприел подходящите предварителни действия пред Комисията. Въпреки това, като се имат предвид резултатите от проверката на омбудсмана по настоящия случай (вж. точка 2 по-долу), изглежда съмнително дали проверката по такава нова жалба би била обоснована.

1.7 Настоящото разследване се отнася до поведението на Комисията. В становището си жалбоподателят също така направи коментари относно подхода на Първоинстанционния съд и относно подхода на самия омбудсман. Поради това омбудсманът счита за полезно да направи няколко коментара, за да изясни някои въпроси.

1.8 Що се отнася до Първоинстанционния съд, жалбоподателят изглежда възразява срещу текста на постановлението от 15 октомври 2003 г., с което той отхвърля жалбата по дело T-372/02. Съгласно член 195 от Договора за ЕО омбудсманът не би могъл да разгледа жалба срещу решение на Съда, тъй като такава жалба би се отнасяла до правораздавателната дейност на съдилищата на Общността.

Въпреки това изглежда полезно да се отбележи, че предположението на жалбоподателя, че Съдът е допуснал грешка, като е включил определено изречение в тази част от постановлението, в която се посочват съответните факти, при всички случаи е очевидно погрешно. Съответната част от заповедта гласи: "На 15 март 1995 г. Auswärtiges Amt съобщава на ECHO в отговор на това искане, че дейността на IH е дала основания за официално преследване." Съответното писмо на германското външно министерство е формулирано по следния начин: "Дейностите на [жалбоподателя] са дали основания за официално наказателно преследване, което все още е в ход." По този начин Съдът очевидно се ограничава да посочи какво всъщност се е случило, т.е. че германското външно министерство е предоставило такава информация на ECHO, без да изрази мнение дали изявлението на германското външно министерство е правилно или не.

1.9 Подобни съображения се прилагат и по отношение на коментарите на жалбоподателя относно омбудсмана. Следва да се отбележи, че още в писмо, изпратено на 8 юни 2005 г., жалбоподателят е критикувал на същите основания два откъса от решенията на омбудсмана по жалби 745/2004/GG и 2862/2004/GG. В отговора си от 17 юни 2005 г. омбудсманът обясни, че тези пасажи съдържат описание на казаното от Комисията, а не оценката на омбудсмана на тези изявления. С цел да се избегнат евентуални недоразумения, колкото и малък да изглежда този риск, омбудсманът заяви готовността си да измени втория пасаж, така че въпросите да бъдат поставени още по-ясно (6). Следователно твърдението на жалбоподателя, че омбудсманът е издигнал неверните изявления, направени от Комисията, в ранга на фактите, е очевидно неоснователно.

2 Твърдения за неточни, умишлено подвеждащи и клеветнически препратки

2.1 Жалбоподателят твърди, че позоваванията от страна на Комисията в нейните становища до съдилищата на Общността и до омбудсмана на "наказателни производства", "съдебни производства", "наказателно производство", "наказателно преследване" и "обвинения", повдигнати срещу жалбоподателя, неговия председател или други членове на жалбоподателя, са неточни, умишлено заблуждаващи и клеветнически. Тя заяви, че Комисията следва да предприеме необходимите корективни действия, по-специално като се ангажира да се въздържи от подобни изявления в бъдеще.

2.2 В становището си Комисията приема, че твърдението е недопустимо, що се отнася до представените пред общностните юрисдикции доводи. Освен това Комисията заяви, че твърдението във всеки случай е неоснователно.

2.3 В становището си жалбоподателят поддържа твърдението си.

Относно допустимостта на твърдението

2.4 Следователно с оглед на позицията, възприета от Комисията, най-напред следва да се провери дали твърдението за нарушение действително е недопустимо, що се отнася до твърденията на Комисията пред общностните юрисдикции.

2.5 В становището си Комисията приема, че всяко изявление, направено в писмените ѝ изявления пред Първоинстанционния съд или пред Съда в хода на съдебно производство като дело T-372/02, е направено изключително за целите на производството и че информацията, предоставена в рамките на писмената фаза на производството, е известна само на страните и на Съда. Трети страни не са имали достъп до него. Следователно направените пред съда изявления подлежат само на контрол от страна на Общия съд и поради това са недопустими за целите на настоящото твърдение за нарушение.

2.6 Омбудсманът отбелязва, че член 195 от Договора за ЕО го оправомощава да получава жалби „относно случаи на лошо администриране в дейността на институциите или органите на Общността, с изключение на Съда на Европейските общности и Първоинстанционния съд при изпълнение на техните съдебни функции.“ Като се има предвид, че настоящата жалба е насочена към Комисията, а не към Съда на Европейските общности или Първоинстанционния съд, омбудсманът счита, че Комисията не е установила защо той не следва да бъде в състояние да разгледа настоящата жалба по отношение на изявленията, направени от Комисията пред съдилищата на Общността. Омбудсманът, разбира се, има предвид факта, че при разглеждането на такива случаи трябва да се вземе предвид целта на горепосочената разпоредба и че следователно тя не може да обхваща въпроси, които са били разгледани от самите съдилища. Изглежда обаче, че нито Първоинстанционният съд, нито Съдът са разгледали въпроса дали представените им от Комисията доводи съдържат неверни, умишлено подвеждащи и клеветнически изявления. Вярно е, че Комисията твърди, без да бъде оспорена от жалбоподателя по този въпрос, че жалбоподателят е твърдял пред Първоинстанционния съд, че някои пасажи от писмената защита на Комисията се основават на „поредица от опасения, недоразумения и дори клевети“. Въпреки това, дори да се предположи, че жалбоподателят по този начин е искал да представи на Съда същите възражения, които е повдигнал в настоящия случай, би трябвало да се вземе предвид фактът, че Съдът е отхвърлил жалбата на жалбоподателя като недопустима. Следователно Съдът не е разгледал делото по същество.

2.7 С оглед на формулировката на жалбата омбудсманът счита, че трябва да провери дали използваните от Комисията изрази са i) неправилни, ii) умишлено подвеждащи и iii) клеветнически.

Неправилни ли са изразите, използвани от Комисията?

2.8 Омбудсманът счита, че е добра административна практика институциите и органите на ЕС да следят за точността на своите изявления и да коригират своевременно всички грешки, които могат да възникнат.

2.9 Преди да провери дали настоящият случай е такъв, омбудсманът счита за необходимо да изясни фактите, на които се позовават съответните изявления на Комисията.

2.10 От представените му доказателства е видно, че прокуратурата към Landgericht Gießen е провела предварително разследване ("Ermittlungsverfahren") срещу д-р Кох и три други лица, а не срещу жалбоподателя. Освен това се оказва, че това предварително разследване е прекратено в полза на засегнатите лица на 30 април 1996 г. Накрая, омбудсманът отбелязва, че е пределно ясно, че Комисията е била информирана за тези факти по различни поводи, като се започне с писмо, изпратено до Комисията на 21 май 1996 г.

2.11 Съгласно германското право прокуратурата трябва да разследва, когато получи информация, която води до подозрение, че може да е извършено престъпление (§ 160 Strafprozeßordnung - Наказателно-процесуален кодекс). Когато това предварително разследване („Ermittlungsverfahren“) потвърди посоченото подозрение, прокуратурата отнася случая до наказателен съд и иска образуването на наказателно производство („Strafverfahren“).

2.12 С оглед на гореизложеното омбудсманът счита, че нито един от изразите, използвани от Комисията, не е бил правилен. Когато се провежда предварително разследване, не е целесъобразно да се говори за „наказателно производство“, „съдебно производство“, „наказателно производство“, „наказателно преследване“ или „обвинения“.

2.13 С оглед на гореизложеното твърдението, направено в писмото на германското външно министерство от 15 март 1995 г., според което е имало "официално наказателно преследване", също не е вярно. Факт е обаче, че това изявление беше направено. Ако изявленията на Комисията трябва да се тълкуват само като позоваване или цитиране на (неправилното) изявление на германското външно министерство, те сами по себе си не биха могли да се считат за неправилни.

2.14 Омбудсманът счита, че това действително е така по отношение на следните две твърдения:

„В светлината на информацията, получена от германското външно министерство, която дава информация за текущо наказателно преследване, ECHO реши да преустанови разглеждането на молбата на Internationaler Hilfsfonds в очакване на допълнителна информация относно текущото наказателно преследване.“

(Точка 45 от писмената защита на Комисията по дело T-372/02 P)

„... д-р Koch (председател на IH) се опитваше да получи достъп до документи, с които разполага Комисията, за да открие кой в Auswärtiges Amt е информирал Комисията през 1995 г., че срещу Internationaler Hilfsfonds има висящо съдебно производство.“

(Точка 86 от писмения отговор на Комисията по дело C-521/03 P)

Тези изявления се отнасят само до (безспорния) факт, че германското министерство на външните работи (неправилно) е информирало Комисията, че срещу жалбоподателя има висящо наказателно преследване. Следователно самите те не могат да се считат за неправилни.

2.15 Положението обаче е различно по отношение на следните три твърдения:

„От късната кореспонденция стана ясно, че обвиненията са повдигнати срещу д-р Кох и трима други служители на Internationaler Hilfsfonds (..).“

(Точка 40 от писмената защита на Комисията по дело T-372/02 P)

„Що се отнася до въпроса за почтеността на директорите, Комисията беше особено загрижена от факта, че към момента на подаване на молбата г-н Koch е пропуснал да спомене, че срещу него и трима други членове на персонала на Internationaler Hilfsfonds е образувано наказателно производство. Тъй като това несъмнено е релевантен факт, който е бил пропуснат в жалбата, Комисията би имала пълното право, след като този факт бъде установен, да отхвърли молбата на жалбоподателя in limine.“

(Точка 105 от писмената защита на Комисията по дело T-372/02 P)

„(...) Комисията е длъжна да посочи, че към момента на подаване на молбата му за подписване на РСП [Рамковото споразумение за партньорство] срещу г-н Кох в Германия са били образувани наказателни производства.“

(Становище на Комисията от 13 януари 2005 г. относно жалба 2862/2004/GG)

Веднага става ясно, че тези изявления не се отнасят до „наказателно преследване“, за което се твърди, че е висящо срещу жалбоподателя (както германското външно министерство неправилно твърди в писмото си от 15 март 1995 г.), а до „наказателно производство“, „наказателни производства“ и „обвинения“. Освен това тези изявления се отнасят до д-р Кох и три други (неназовани) лица. Въпреки това в писмото, което германското външно министерство е изпратило до ГД „Хуманитарна помощ“ на 15 март 1995 г., не са посочени имена на лица. Следователно релевантните изявления очевидно надхвърлят обикновеното позоваване или цитиране на писмото на германското министерство на външните работи от 15 март 1995 г. Твърденията също са фактически неточни, тъй като (както е обяснено в точка 2.12 по-горе) срещу д-р Кох не е имало нито "наказателни производства", нито "наказателни производства", нито са били повдигнати "обвинения" срещу него.

2.16 Може би би могло да се твърди, че тези изявления просто отразяват позицията, възприета от Комисията към съответния момент. Като се има предвид, че Комисията е била информирана (неправилно), че срещу жалбоподателя има висящо „наказателно преследване“, може да се твърди, че съответните изявления се основават на тази (неправилна) информация и че следователно тълкуването на позоваването на „официално наказателно преследване“, направено в писмото на германското външно министерство, като означаващо „наказателно производство“ или „наказателно производство“, не е било неразумно по това време.

Омбудсманът обаче счита, че такова тълкуване е изключено по две причини. Първо, съответните изявления са направени няколко години след съответните събития и от тях не става ясно (ако случаят наистина е такъв), че те се основават на знанията и тълкуването на Комисията по това време. Освен това използването на настоящото време във второто изявление изглежда потвърждава, че Комисията е направила тези изявления въз основа на познаването на фактите, с които е разполагала към момента на представяне на своите становища пред съдилищата на Общността и омбудсмана (в периода между 2003 г. и 2005 г.). По това време обаче Комисията отдавна е била информирана, че е имало само предварително разследване, а не „наказателно производство“ или „наказателно производство“. Второ, "информацията", че има висящо наказателно преследване срещу жалбоподателя, се съдържа в писмото на германското външно министерство от 15 март 1995 г. Заявлението на жалбоподателя за подписване на РСП обаче е било официално представено на ГД "Хуманитарна помощ" едва на 20 март 1996 г.(7). Като се има предвид, че ГД „Хуманитарна помощ“ не е получила никаква допълнителна информация относно жалбоподателя от германското външно министерство от 15 март 1995 г. насам, твърдението, че „наказателни производства“ или „наказателни производства“ са били висящи срещу жалбоподателя към момента на подаване на заявлението за подписване на РСП, не би могло да се основава на „информацията“, предоставена от германското външно министерство на 15 март 1995 г., т.е. повече от година по-рано.

2.17 Ситуацията е още по-очевидна по отношение на последното от горепосочените твърдения, което гласи следното:

„Следва да се отбележи, че една от целите, макар и второстепенна, на електронното писмо от 8.8.2001 г. беше да се изиска актуализирана информация за развитието на съдебното производство срещу IH в Германия.“

(Становище на Комисията от 24 юни 2004 г. относно жалба 745/2004/GG)

Тъй като до 2001 г. Комисията отдавна е била информирана, че няма „съдебно производство“ и че предварителното разследване е приключило през април 1996 г., омбудсманът не разбира защо Комисията все пак се е позовала на такова „съдебно производство“. Този факт е още по-озадачаващ с оглед на факта, че дори предварителното разследване, което е било проведено, се отнася само до д-р Кох и три други лица, но не и до самия жалбоподател (IH).

2.18 С оглед на гореизложеното омбудсманът счита, че позоваванията на Комисията на "наказателни производства", "съдебни производства", "наказателни производства" и "обвинения" в нейните становища пред съдилищата на Общността и пред самия него са неправилни. Това представлява случай на лошо управление.

Преднамерено подвеждащи ли са изявленията на Комисията?

2.19 Що се отнася до аргумента на жалбоподателя, че съответните изявления са били умишлено подвеждащи, омбудсманът счита, че тук трябва да бъдат разгледани само четирите изявления, посочени в точка 2.15 и точка 2.17, тъй като изявленията, посочени в точка 2.14, не са неверни.

2.20 Що се отнася до останалите твърдения, омбудсманът счита за полезно да отбележи, че нищо не доказва, че те действително са подвели общностните съдилища. Що се отнася до самия омбудсман, той може да увери жалбоподателя, че изявленията на Комисията не са създали трудности при установяването на действителните факти по случая. Освен това, въпреки че съответните изявления, направени от Комисията, са неправилни, омбудсманът не счита, че жалбоподателят е установил, че Комисията е действала с намерението да въведе в заблуждение съдилищата на Общността и омбудсмана при изготвянето им. Следователно в това отношение не може да се установи лошо администриране.

Бяха ли клеветнически изявленията на Комисията?

2.21 Що се отнася до аргумента на жалбоподателя, че съответните изявления са клеветнически, омбудсманът счита, че това би предполагало, че те са били или биха могли да бъдат доведени до знанието на трети страни.

2.22 Като се има предвид, че писмените изявления по делата пред съдилищата на Общността обикновено не са достъпни за трети страни, омбудсманът счита, че всички изявления, направени в такива писмени изявления, биха могли да бъдат клеветнически само ако са били повторени в публично изслушване. Омбудсманът отбелязва обаче, че не е проведено устно изслушване по нито едно от двете съдебни дела, посочени от жалбоподателя.

2.23 Що се отнася до изявленията до омбудсмана, вярно е, че те по принцип са достъпни за трети страни в случаи, за които (както в жалби 745/2004/GG и 2862/2004/GG) жалбоподателят не е поискал поверително третиране. Следва обаче да се има предвид фактът, че омбудсманът рядко получава искания за достъп до своята преписка по жалба. Всъщност такова искане изглежда не е получено до момента по отношение на досиетата по жалби 745/2004/GG и 2862/2004/GG. Поради това омбудсманът счита, че всяко въздействие, водещо до възможността трети страни да получат достъп до изявленията на Комисията чрез искане за достъп до досието на омбудсмана, е твърде отдалечено и хипотетично, за да бъде от значение в настоящия контекст. Що се отнася до възможното оповестяване на съдържанието на изявленията на Комисията чрез решенията на омбудсмана, омбудсманът би желал да се позове на казаното в този контекст по-горе (вж. точка 1.9).

2.24 Омбудсманът счита за полезно да направи една последна забележка. Като се има предвид значението, което жалбоподателят (разбираемо) отдава на необходимостта от защита на репутацията си срещу евентуални вреди, произтичащи от изявления като тези на Комисията, омбудсманът счита за изненадващо, че в становището на Комисията дори не се разглежда въпросът дали тези изявления са правилни. Омбудсманът също така счита, че е трудно да се разбере защо Комисията не е реагирала на искането на жалбоподателя от 5 август 2005 г., подадено чрез неговите адвокати, за да потвърди, че повече няма да прави такива изявления. В становището си Комисията заяви, че за пети път е била помолена да отговори на жалбите на жалбоподателя във връзка с разглеждането на заявлението за подписване на РСП. Омбудсманът не може да не си помисли, че настоящата проверка би могла лесно да бъде избегната, ако Комисията беше приела искането на жалбоподателя от 5 август 2005 г. Жалбоподателят е изпратил на омбудсмана копие от писмо, адресирано до него от Комисията на 9 декември 2005 г. Според Комисията това писмо отговаря и на споменатото писмо от 5 август 2005 г. Омбудсманът обаче отбелязва, че вместо да разгледа искането, отправено в настоящото писмо, Комисията просто е потвърдила позицията, която е приела. Освен това той отбелязва, че Комисията освен това е информирала жалбоподателя, че всички допълнителни писма по този въпрос ще се считат за повтарящи се и следователно няма да получат отговор.

3 Заключение

С оглед на гореизложеното омбудсманът отправя до Комисията следния проект на препоръка в съответствие с член 3, параграф 6 от своя устав:

Проектопрепоръката

Комисията следва да признае, че позоваванията на „наказателно производство“, „съдебно производство“, „наказателна процедура“ и „обвинения“, които са били повдигнати срещу жалбоподателя, неговия председател или други членове на жалбоподателя, в представените от нея документи до съдилищата на Общността и до омбудсмана, са неправилни. Комисията следва също така да потвърди, че в бъдеще няма да използва такива неправилни позовавания.

Комисията и жалбоподателят ще бъдат информирани за този проект на препоръка. В съответствие с член 3, параграф 6 от Устава на омбудсмана Комисията изпраща подробно становище до 28 февруари 2007 г. Подробното становище може да се състои от приемане на решението на омбудсмана и описание на мерките, предприети за изпълнение на проектопрепоръката.

Страсбург, 14 декември 2006 г.

 

П. Никифорос Диамандурос

---

(1) Решение 94/262 на Европейския парламент от 9 март 1994 година относно правилата и общите условия за изпълнението на функциите на омбудсмана (ОВ L 113, 1994 г., стр. 15).

(2) Жалбоподателят понякога се нарича „IH“ в документите, цитирани в настоящото решение.

(3) Омбудсманът не е получил копия от писмените становища пред съдилищата на Общността. По този начин цитиранията са взети от изявленията на жалбоподателя до омбудсмана по настоящото дело. Комисията не твърди, че тези доводи представят погрешно изложеното от нея в писмените ѝ изявления.

(4) По отношение на последното твърдение вж. точка 1.3 от решението.

(5) Жалбоподателят понякога се нарича „IH“ в документите, цитирани в настоящото решение.

(6) Решенията са достъпни на уебсайта на омбудсмана (http://www.ombudsman.europa.eu). Разглежданите пасажи са точка 2.2 от решението по жалба 745/2004/GG и точка 1.9 от решението по жалба 2862/2004/GG.

(7) Вж. точка 12 от Определение на Първоинстанционния съд от 15 октомври 2003 г. по дело T-372/02.