(Произведено в съответствие с член 3, параграф 6 от Устава на Европейския омбудсман (1))

Жалбата

През 2004 г. жалбоподателят (асоциация за защита на немския език) изпрати писмо до нидерландското и люксембургското правителство, за да ги помоли да предложат интернет презентациите, които трябва да представят при председателството, не само на английски и френски, но и на немски език. Жалбоподателят посочи, че повече граждани на ЕС имат немски като майчин език, отколкото всеки друг език, и че след присъединяването на новите държави членки немският език ще се класира на второ място, ако се добави броят на гражданите на ЕС, които говорят език като майчин или като чужд език. Той подчерта, че наред с английския език немският е езикът, който се разбира от повечето граждани на ЕС. Освен това жалбоподателят заяви, че съобщенията на институциите на ЕС, които са насочени главно към европейската общественост, следва да бъдат достъпни за възможно най-голям брой граждани на ЕС. Когато броят на използваните езици е ограничен, според жалбоподателя този избор следва да се основава на демографската тежест на тези езици. Поради това жалбоподателят е на мнение, че не е разбираемо защо председателството обикновено използва само английски и френски език, в допълнение към езика на съответната държава, за своите интернет презентации. Според жалбоподателя твърдението му, че немският език също следва да се използва, е подкрепено и от необходимостта от демократична легитимност в ЕС.

Както нидерландското, така и люксембургското правителство отхвърлиха искането на жалбоподателя. Писмото на жалбоподателя до нидерландското правителство от 21 април 2004 г. получи отговор едва на 6 август 2004 г. Писмото до люксембургското правителство от 2 септември 2004 г. беше разгледано едва на 18 ноември 2004 г. Освен това нидерландските органи отговориха на две електронни писма, изпратени от жалбоподателя на английски език, въпреки че беше поискан отговор на немски език.

На 13 декември 2004 г. жалбоподателят подава жалба срещу Съвета на Европейския съюз до омбудсмана (дело 3634/2004/WP). Тази жалба се отнася до 1) избора на езици за интернет презентациите на председателството, 2) начина, по който са били обработени исканията до нидерландските и люксембургските органи, и 3) факта, че нидерландските органи са използвали английски език в някои от отговорите си.

На 11 януари 2005 г. омбудсманът отхвърли тази жалба въз основа на член 2, параграф 4 от своя статут, който изисква жалбата да бъде предшествана от подходящи предварителни подходи към съответната институция. Омбудсманът посочи, че счита за целесъобразно жалбоподателят първо да се обърне към самия Съвет.

На 22 януари 2005 г. жалбоподателят изпрати писмо до Съвета, за да поиска от него да гарантира, че презентациите на председателството в интернет ще бъдат достъпни и на немски език. Жалбоподателят изпрати на Съвета копие от дело 3634/2004/WP и от решението на омбудсмана по тази жалба.

В отговора си от 4 март 2005 г. Съветът посочи, че ще разгледа само първия от трите въпроса, повдигнати от жалбоподателя в жалбата му до омбудсмана.

Съветът потвърди, че председателството е функционално част от Съвета. Тя обаче заяви, че това не означава, че уебсайтът на председателството подлежи на същите условия като този на Съвета. Държавата членка, която изпълнява председателството, носи цялата отговорност за информацията, публикувана на нейния уебсайт. Според Съвета уебсайтовете на председателството само допълват информацията, предоставена на гражданите от институциите на Общността на всички официални езици. В този контекст Съветът се позова на собствения си уебсайт и на броя на наличните в него документи. Тя се позова също така на Регламент (ЕО) No 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (2) ("Регламент 1049/2001") и на възможностите, които той предлага.

Съветът отбеляза, че омбудсманът вече е имал възможност да се заеме с езиковата практика на председателството и на Комисията. Дело 939/99/ME се отнася до факта, че календарът на Комисията на уебсайта „Europa“ е достъпен само на френски език. Комисията заяви, че този документ е предназначен само за пресата. В своето решение от 14 юни 2000 г. омбудсманът заявява следното: „Омбудсманът отбелязва, че в Европейския съюз съществуват 11 официални езика и 12 езика, предвидени в Договора. Поради това някои документи трябва да бъдат изготвени на всички тези езици. Комисията обаче не е длъжна да представя всички документи на няколко езика, когато това не изглежда необходимо за целите на документа. Омбудсманът не е наясно, че разпоредбите на правото на Общността относно използването на езици биха могли да попречат на институция или орган на Общността да публикуват на уебсайт документи на езика, на който са съставени. Въпреки че е от съществено значение Комисията да информира гражданите за своята работа на всички езици, практиката на Комисията в настоящия случай не е разкрила неизпълнение на това задължение от страна на Комисията.“

През 2001 г. италиански гражданин се оплака от факта, че съдържанието на интернет презентацията на белгийското председателство е достъпно само на нидерландски, английски, френски и немски език (дело 1146/2001/IP). В решението си от 10 септември 2002 г. омбудсманът изрази становището, че доколкото е възможно, институциите и органите на Съюза следва да предоставят информация на гражданите на техните собствени езици. Той обаче добавя, че не е запознат с никакво правило или принцип, които да им забраняват да публикуват информация на уебсайтовете си на по-малко от пълния брой официални езици.

Съветът заяви, че съответната правна рамка не се е променила от момента на приемане на тези решения, но че броят на официалните езици се е увеличил на 21, като по този начин са се увеличили логистичните проблеми по отношение на езиковата схема. Той добави, че както самото председателство, така и съответните председателства правят всичко възможно, за да гарантират, че гражданите получават възможно най-много информация и на възможно най-много езици. Съветът подчерта обаче, че не оказва никакво влияние върху избора на езиците, на които председателството предлага собствената си информация.

На 1 април 2005 г. жалбоподателят отново изпрати писмо до омбудсмана с искане последният да възобнови разглеждането на неговата жалба. Следователно това писмо беше заведено като нова жалба (дело 1487/2005/GG). Жалбоподателят призова омбудсмана да използва цялото си влияние, за да убеди Обединеното кралство, в качеството му на тогавашен председател, в необходимостта от немска версия на презентацията на председателството в интернет. Освен това той поиска от омбудсмана да се изкаже в подкрепа на тази необходимост по отношение на всички бъдещи председателства.

Жалбоподателят добави подробни бележки към писмото на Съвета от 4 март 2005 г. В тези бележки тя твърди, че Съветът не е изложил гледната си точка, например чрез позоваване на правило в този смисъл. Жалбоподателят подчерта, че председателството споделя задълженията на Съвета, от който е част. Тя също така отбеляза, че омбудсманът е направил допълнителна забележка в решението си по дело 939/99/ME, която е формулирана по следния начин: „В настоящия случай Комисията обясни своята практика с естеството на календара и ограничената си целева аудитория. Въпреки че аргументът на Комисията не е необоснован, омбудсманът би искал да подчертае, че като услуга за гражданите и пресата е от съществено значение документите, насочени към лица извън Комисията, да бъдат достъпни на възможно най-много езици. Би било полезно тези материали да бъдат на разположение поне на трите най-разпространени езика — немски, английски и френски. Омбудсманът приветства плановете на Комисията за създаване на по-дългосрочен график на няколко езика.“

Жалбоподателят също така заяви, че решението на омбудсмана по дело 1146/2001/IP не изглежда да е от значение за настоящия случай, като се има предвид, че жалбоподателят по това дело е поискал да се използват всички официални езици, докато аргументът на жалбоподателя е, че ако броят на езиците трябва да бъде ограничен, това не следва да се прави в ущърб на немския. Според жалбоподателя логистичните проблеми, дължащи се на разширяването, на които се е позовал Съветът, могат да обосноват само ограничаване на езиците, използвани за интернет презентациите на председателството, но не и несправедлив подбор на тези езици.

Жалбоподателят заяви, че позицията, приета от Съвета, не е в съответствие с Регламент 1049/2001. В този контекст жалбоподателят твърди, че документите на председателството са документи на Съвета по смисъла на посочения регламент и че терминът „документ“ обхваща и материали, публикувани на уебсайтове.

Поради това жалбоподателят твърди, че неспособността на Съвета да гарантира, че презентациите на председателството в интернет са достъпни и на немски език, представлява лошо управление. Тя заяви, че Съветът следва да се погрижи отсега нататък презентациите на председателството в интернет да бъдат достъпни и на немски език.

Задачата

Становище на Съвета

В становището си Съветът направи следните бележки:

Жалбата i) се отнася до незачитането от страна на интернет сайта на председателството на Съвета на многоезичието и ii) изглежда твърди също, че собственият уебсайт на Съвета не предоставя достатъчен достъп на немски език.

Член 203 от Договора за ЕО предвижда, че „президентският пост се заема последователно от всяка държава-членка в Съвета за срок от шест месеца по реда, определен от Съвета с единодушие“ (подчертаването е добавено).

Уебсайтът на председателството беше организиран и поддържан от съответното министерство в съответната държава членка. Това стана ясно от самите сайтове. Тези уебсайтове нямаха за цел да заменят уебсайта и регистъра на документите на Съвета, а да ги допълнят. Те предоставиха практическа информация за дейности, които са уникални за всяко председателство, като например неформални срещи, културни прояви и други дейности и инициативи на председателството.

Вярно е, че документите на председателството се считат за документи на Съвета за целите на прилагането на Регламент 1049/2001. Това обаче беше съвсем отделен въпрос, което по никакъв начин не означаваше, че уебсайтът на председателството е под контрола на Съвета.

Жалбоподателят твърди, че нищо в Процедурния правилник на Съвета не подкрепя становището, че председателството носи цялата отговорност за информацията на своя уебсайт. Това обаче промени нещата: Съветът просто нямаше правомощия да разпореди на държава членка да организира своите уебсайтове по определен начин. От това следва, че независимо от въпроса по същество дали уебсайтът на председателството трябва да предоставя информация на немски език (въпрос на правото и практиката на държавите членки, по който трябва да вземат решение съответните национални институции), не би могло да има лошо администриране от страна на Съвета, тъй като тази институция не носи отговорност за уебсайта на председателството.

Що се отнася до самия Съвет, собственият му уебсайт е достъпен както на немски, така и на всички останали официални езици. Някои документи на този уебсайт обаче, които са предназначени за журналисти, не са предоставени на всички официални езици. Омбудсманът е приел, че институцията няма задължение да представя всички документи на няколко езика, когато това не изглежда необходимо за целите на съответния документ.

Поради тези причини жалбата е неоснователна.

Мнения на жалбоподателите

В своите коментари жалбоподателят направи следните коментари:

Становището на Съвета не съдържа никакви аргументи, които да поставят под въпрос основателността на жалбата. По този начин жалбата беше запазена в нейната цялост, както по отношение на дело 3634/2004/WP, така и по отношение на дело 1487/2005/GG.

В становището на Съвета се съдържат някои фактически неточности.

Позоваването в становището на „собствения уебсайт на Съвета“ е подвеждащо. Уебсайтът на председателството беше уебсайт на Съвета. Това произтича от факта (който беше признат от Съвета), че председателството е част от Съвета. Следователно жалбата се отнася до неправилното разглеждане на въпроса за езиците и на двата уебсайта на Съвета.

Председателството не може да бъде част от Съвета, без да носи отговорност пред последния.

Съдържанието на уебсайта на председателството не само допълва уебсайта на Съвета, но далеч надхвърля съдържанието на последния.

Съветът призна, че документите на председателството са документи на Съвета по смисъла на Регламент 1049/2001. Тъй като обаче съдържанието на уебсайта на председателството представлява документи по смисъла на член 3, буква б). а) от посочения регламент и следователно от документите на Съвета, позицията на Съвета би означавала, че Съветът не е имал контрол върху собствените си документи. Това би било очевидно абсурдна ситуация.

Настоящото дело не се отнася до държава членка и до „нейните“ (т.е. национални) уебсайтове, а до уебсайтовете, създадени от държава членка в качеството ѝ на действащо председателство. Правото и практиката на държавата членка могат да бъдат от значение само по отношение на дейностите, които не са свързани с председателството.

Твърдението на Съвета, че собственият му уебсайт е достъпен на немски език, се опровергава от многобройни примери за документи, които са достъпни само на английски или френски език (3). Омбудсманът следва да се опита да гарантира, че що се отнася до този уебсайт, немският език е третиран по същия начин като английския и френския.

Аргументът на Съвета, че не е в състояние да повлияе на председателството си, т.е. на част от себе си, изглежда безсмислен. Той се противопостави на всяко разумно съображение, че Съветът не следва да бъде в състояние да отправи например искане или препоръка до собственото си председателство.

Член 195 от Договора за ЕО предвижда, че мандатът на омбудсмана обхваща всички институции и органи на Общността, с изключение на Съда на Европейските общности и Първоинстанционния съд. Освен това изключение не следва да съществува област, която не може да бъде предмет на жалба. Поради това трябваше да е възможно да се подаде жалба срещу председателството или чрез жалба срещу Съвета, или пряко срещу председателството. Като се има предвид, че първият маршрут изглеждаше блокиран от упорития отказ на Съвета, сега омбудсманът следва да се обърне пряко към председателството.

Усилията на Омбудсмана да постигне приятелско решение

След внимателно разглеждане на становището и на забележките омбудсманът не беше удовлетворен, че Съветът е отговорил адекватно на жалбата.

В своите забележки жалбоподателят е поискал от омбудсмана да разгледа допълнителни въпроси, излизащи извън обхвата на извършената до момента проверка. Омбудсманът счита, че това не е препоръчително, като се има предвид, че разширяването на обхвата на настоящата проверка неизбежно ще забави разглеждането на въпроса, който изглежда най-важен за жалбоподателя (т.е. избора на езици за уебсайтовете на председателството). Той обаче информира жалбоподателя, че остава свободен да подаде нова жалба по тези въпроси до омбудсмана.

Предложението за приятелско решение

Член 3, параграф 5 от Устава на Омбудсмана възлага на Омбудсмана да търси, доколкото е възможно, решение със съответната институция, за да се отстрани случай на лошо администриране и да се удовлетвори жалбоподателят.

Поради това Омбудсманът представи на Съвета следното предложение за приятелско решение:

Съветът би могъл да разгледа искането на жалбоподателя презентациите на председателствата в интернет да бъдат достъпни и на немски език.

Настоящото предложение се основава на следните предварителни заключения:

1 В писмото си до жалбоподателя от 4 март 2005 г. Съветът посочва, че е безспорно, че председателството е функционално част от Съвета. Ако обаче председателството е част от Съвета, от това следва, че то подлежи на същите задължения като Съвета, освен ако няма конкретни причини, поради които тези задължения не следва да се прилагат спрямо председателството.

2 Както омбудсманът вече е посочвал в предишен случай, от съществено значение е документите, насочени към лица извън институциите на Общността, да бъдат достъпни на възможно най-много езици. Едно от най-важните средства за предоставяне на информация на обществеността в днешно време е интернет. Поради това е особено важно да се гарантира, че публичните уебсайтове, създадени от институциите и органите на Общността, са достъпни за гражданите на възможно най-много езици.

3 Като се има предвид, че председателството е част от Съвета, омбудсманът счита, че същите стандарти следва по принцип да се прилагат за всички публични уебсайтове, поддържани от председателството.

4 Държавите членки очевидно са свободни да създават каквито уебсайтове пожелаят, при спазване само на ограниченията, които могат да възникнат съгласно националното право. Въпреки това уебсайтовете, до които се отнася настоящото дело, са ясно обозначени и са предназначени да служат като уебсайтове на „Президентството“. Тези уебсайтове предоставят информация за работата на председателството в качеството, което му е възложено от правото на Общността. Според Омбудсмана тези уебсайтове следователно не могат да се считат за "национални" уебсайтове извън обсега на правото на Общността. Важно е да се подчертае, че настоящият случай не се отнася до съдържанието на тези уебсайтове, т.е. до въпроса каква информация предоставя председателството, а до представянето на тази информация, т.е. до въпроса дали информацията следва да бъде предоставена на някои езици.

5 Дори ако уебсайтовете на председателството предоставяха само допълнителна информация към тази, която беше достъпна на уебсайта на Съвета, тази информация все пак би представлявала интерес за обществеността и поради това следва да бъде достъпна възможно най-широко и най-добре.

6 Омбудсманът не е убеден от аргумента на Съвета, че няма правомощия да разпорежда на държава членка да организира своите уебсайтове по определен начин и че не носи никаква отговорност за тези уебсайтове. Когато държава членка предоставя уебсайт в качеството си на действащ председател на Съвета, тя действа като част от Съвета. Омбудсманът е съгласен, че преди всичко съответната държава членка трябва да вземе решение относно съдържанието, което желае да предостави на такъв уебсайт. Омбудсманът обаче не е запознат с никакви правила или принципи, които биха могли да попречат на Съвета да обсъди и постигне съгласие по формалните аспекти на тези интернет презентации с оглед на това предоставената по този начин информация да стане възможно най-широко достъпна, например чрез обсъждане и определяне на езиците, които следва да се използват за тези уебсайтове.

7 Омбудсманът счита, че за да се ограничи броят на езиците за представяне на уебсайтовете на председателството, изборът на езиците, които да се използват, трябва да се основава на обективни и разумни съображения. Жалбоподателят е представил важни аргументи в подкрепа на становището си, че след разширяването от 2004 г. немският език се е превърнал във втория най-широко използван език в ЕС. Поради това според жалбоподателя уебсайтовете на председателството следва да бъдат достъпни и на немски език. С оглед на тези аргументи омбудсманът счита, че изборът на езици за уебсайтовете на председателството действително следва да бъде преразгледан.

8 Омбудсманът отбелязва обаче, че Съветът досега се е въздържал от изразяване на позиция по същество по доводите на жалбоподателя.

9 С оглед на гореизложеното омбудсманът стига до предварителното заключение, че ако Съветът не разгледа по същество искането на жалбоподателя уебсайтовете на председателството да бъдат предлагани и на немски език, това би могло да представлява лошо администриране.

Становище на Съвета

В становището си Съветът направи следните бележки:

Може да има лошо администриране от страна на Съвета само ако той е приложил неправилно съществуващо правило на ЕС. Това не може да е така, когато Съветът не е отговорен за жалбата.

Мотивите на омбудсмана са неправилни. Член 203 от Договора за ЕО предвижда, че държавите-членки следва да се редуват при заемането на длъжността председател. Това очевидно не означава, че въпросната държава членка е станала част от Съвета повече от всяка друга държава членка. Той само намеква, че тази държава членка (като такава, а не като член на Съвета) е натоварена с председателството на заседанията на Съвета и свързаните с това дейности.

През последните десетилетия се разви традицията държавите членки, изпълняващи председателството, да използват този период, за да се популяризират и да организират други дейности, които може да са или да не са свързани с работата на Съвета. Например по време на председателството много държави членки организираха културни дейности. Тези дейности, както и информацията, свързана с тях, остават отговорност на държавата членка като такава (поемаща председателството). Те очевидно не могат да се разглеждат като дейности на Съвета.

По подобен начин уебсайтовете, поддържани от тази държава членка и/или от нейните национални министерства, бяха създадени, финансирани и управлявани под отговорността на държавата членка като такава (която председателства председателството). Те нито се финансират, нито се управляват от Съвета. Както Съветът вече беше отбелязал, това действително стана ясно от декларациите за отказ от отговорност, които се намират на тези уебсайтове.

Омбудсманът е заявил в предложението си за приятелско решение, че не е запознат с никакви правила или принципи, които биха могли да попречат на Съвета да обсъди или постигне съгласие по формалните аспекти на тези уебсайтове. Това не би могло да бъде правно наблюдение, тъй като би обърнало основен принцип на правото на ЕС. Съгласно член 7, параграф 1 от Договора за ЕО „всяка институция действа в рамките на правомощията, които са ѝ предоставени с настоящия договор.“ Не съществува правило, което би позволило на Съвета да действа относно езиковия режим, прилаган от дадена държава-членка. Омбудсманът също не е установил такива. Процедурният правилник на Съвета със сигурност не съдържа такива правила.

Накратко, фактът, че тези уебсайтове се наричат „уебсайтове на председателството“, по никакъв начин не ги поставя под надзора на Съвета. Уебсайтовете не бяха поддържани от председателството, а в съответствие с условията на член 203 от Договора за ЕО — от държавата-членка, която изпълнява председателството. Няма правно основание, което да позволява на Съвета да изисква от държавите членки да прилагат определен езиков режим.

В заключение Съветът заяви, че поради това не е в състояние да разгледа предложението на омбудсмана за приятелско решение или да заеме позиция по същество по въпроса, който е извън неговата компетентност.

Забележки на жалбоподателя

В становището си жалбоподателят поддържа жалбата си.

Оценка на омбудсмана

Въз основа на становището на Съвета и забележките на жалбоподателя по него омбудсманът стигна до заключението, че не може да бъде постигнато приятелско решение.

РЕШЕНИЕТО

1 Уводни бележки

1.1 Настоящата жалба е продължение на предишна жалба (случай 3634/2004/WP), която е била отхвърлена от омбудсмана на основание, че не са били предприети подходящите предварителни подходи към Съвета. Случай 3634/2004/WP се състоеше от три въпроса, а именно 1) избора на езици за интернет презентациите на председателството, 2) начина, по който са били обработени исканията до нидерландските и люксембургските органи, и 3) факта, че нидерландските органи са използвали английски език в някои от отговорите си. След това жалбоподателят (асоциация за защита на немския език) е изпратил писмо до Съвета. В отговора си Съветът разгледа само въпроса за избора на език за презентациите на председателството в интернет. Впоследствие жалбоподателят поднови жалбата си до омбудсмана, като подчерта причините, поради които счита, че уебсайтовете на председателството следва да се предлагат и на немски език.

1.2 Поради това омбудсманът приема, че новата жалба се ограничава до въпроса за избора на език за интернет презентациите на председателството. Жалбоподателят, който беше информиран за обхвата на разследването, започнато от омбудсмана, не повдигна възражения.

1.3 В становището си Съветът изрази становището, че жалбата може да се отнася и до собствения му уебсайт, и направи някои коментари по този въпрос.

1.4 В становището си жалбоподателят възразява срещу твърдението на Съвета, че собственият му уебсайт е изцяло достъпен на немски език, и иска от омбудсмана да се опита да гарантира, че що се отнася до този уебсайт, немският език е третиран по същия начин като английския и френския. Освен това жалбоподателят информира омбудсмана, че желае да поддържа жалбата си в нейната цялост. Тъй като жалбоподателят се позовава на случай 3634/2004/WP в този контекст, изглежда, че жалбоподателят желае омбудсманът да разгледа и двата въпроса, които са повдигнати в тази жалба, но не са включени в обхвата на настоящата проверка.

1.5 В предложението си за приятелско решение (вж. точка 2.4 по-долу) омбудсманът изрази становището, че не би било препоръчително да се разширява обхватът на настоящата проверка, така че да се обхванат допълнителните твърдения на жалбоподателя, като се има предвид, че това неизбежно би забавило разглеждането на въпроса, който изглежда най-важен за жалбоподателя (т.е. избора на езици за уебсайтовете на председателството). Поради това той счита, че тези допълнителни въпроси не следва да бъдат разглеждани в настоящото разследване. Омбудсманът информира жалбоподателя, че очевидно остава свободен да подаде нова жалба относно тези въпроси до омбудсмана. Жалбоподателят не е възразил срещу подхода на омбудсмана.

2 По отношение на избора на езици за уебсайтовете на председателството

2.1 Жалбоподателят твърди, че неспособността на Съвета да гарантира, че презентациите на председателството в интернет са достъпни и на немски език, представлява лошо управление. Тя твърди, че Съветът следва да следи за това отсега нататък презентациите на председателството в интернет да бъдат достъпни и на немски език.

2.2 В становището си Съветът по същество твърди, че независимо от въпроса по същество дали уебсайтът на председателството трябва да предоставя информация на немски език (което според Съвета е въпрос на правото и практиката на държавите членки, по който трябва да вземат решение съответните национални институции), не би могло да има лошо администриране от страна на Съвета, тъй като тази институция не носи отговорност за уебсайта на председателството.

2.3 В бележките си по становището жалбоподателят подчертава, че председателството е част от Съвета и че следователно последният трябва да отговаря за Съвета. Жалбоподателят добави, че се противопоставя на всяко разумно съображение, че Съветът не следва да може да отправи например искане или препоръка до собственото си председателство.

2.4 На 20 октомври 2005 г. омбудсманът отправи предложение за приятелско решение до Съвета, като го прикани да разгледа искането на жалбоподателя презентациите на председателството в интернет да бъдат достъпни и на немски език.

2.5 В писмената си реплика Съветът изтъква, че лошо администриране от негова страна може да е налице само ако е приложил неправилно съществуващо правило на Съюза. Според Съвета това не е така, тъй като той не е отговорен за ситуацията, за която се отнася жалбата. Съветът настоя уебсайтовете, поддържани от държавата членка, изпълняваща председателството, да бъдат създадени, финансирани и управлявани под отговорността на тази държава членка като такава. Те нито се финансират, нито се управляват от Съвета. Съветът отбеляза, че омбудсманът е заявил, че не е запознат с никакви правила или принципи, които биха могли да попречат на Съвета да обсъжда или постига съгласие по формалните аспекти на тези уебсайтове. Според Съвета обаче това не би могло да бъде правно наблюдение, тъй като би обърнало основен принцип на правото на ЕС. Съгласно член 7, параграф 1 от Договора за ЕО „всяка институция действа в рамките на правомощията, които са ѝ предоставени с настоящия договор.“ Съветът заяви, че няма правило, което да ѝ позволи да действа по отношение на езиковия режим, прилаган от дадена държава-членка.

2.6 В становището си жалбоподателят поддържа жалбата си.

2.7 Омбудсманът счита, че становищата на страните по настоящото дело налагат да се разгледат три различни въпроса, а именно 1) обстоятелствата, при които може да се установи лошо администриране, 2) дали Съветът може да бъде подведен под отговорност при каквито и да било обстоятелства за уебсайтовете, поддържани от неговото председателство, и 3) дали изборът на езици по отношение на тези уебсайтове е съвместим с принципите на добра администрация.

2.8 Що се отнася до първия въпрос, омбудсманът отбелязва, че Съветът твърди, че лошо управление може да бъде установено само ако е приложил неправилно съществуващо правило. Това тълкуване обаче е твърде тясно и не отговаря на понятието „лошо администриране“, установено в член 195 от Договора за ЕО. Омбудсманът счита, че лошо администриране е налице, когато публичен орган не действа в съответствие с правило или принцип, които са задължителни за него (4). Това определение е одобрено от Европейския парламент (5). Противно на това, което предполага Съветът, лошо управление може да се установи не само в случаите, когато дадено правило е било нарушено.

2.9 Що се отнася до втория въпрос, следва да се отбележи, че член 203 от Договора за ЕО предвижда, че „президентският пост се заема последователно от всяка държава-членка в Съвета за срок от шест месеца по ред, определен от Съвета с единодушие“. Както Съветът правилно отбеляза в становището си относно предложението на омбудсмана за приятелско решение, това не означава, че държавата членка като такава става част от Съвета. Когато държава членка председателства Съвета, това означава, че тази държава членка председателства Съвета за ограничен период от време. В този смисъл обаче председателството очевидно е част от Съвета. Омбудсманът отбелязва, че самият Съвет е заявил в писмото си до жалбоподателя от 4 март 2005 г., че е безспорно, че председателството е функционално част от Съвета.

2.10 Омбудсманът счита, че тъй като е функционално част от Съвета, председателството следва да има същите задължения като Съвета, освен ако няма конкретни причини, поради които тези задължения не следва да се прилагат по отношение на председателството.

Очевидно е, че този извод се прилага само доколкото съответната държава членка действа в качеството си на председател на Съвета. Както Съветът правилно отбеляза в становището си относно предложението на омбудсмана за приятелско решение, фактът, че държава членка, която изпълнява председателството, организира културни дейности по време на своето председателство, не позволява тези дейности да се разглеждат като дейности на Съвета. Тези дейности действително остават отговорност на държавата членка като такава.

2.12 Омбудсманът обаче счита, че различно заключение е обосновано, що се отнася до уебсайтовете, поддържани от председателството.

2.13 Съветът твърди, че въпросът за езиците, които следва да се използват за уебсайтовете на председателството, се определя от правото и практиката на държавата членка, която изпълнява председателството. Според Съвета единствено председателството отговаря за информацията, публикувана на тези уебсайтове.

2.14 Очевидно е, че държавите членки са свободни да създават каквито уебсайтове пожелаят, при спазване само на ограниченията, които могат да възникнат съгласно националното право. Следва обаче да се отбележи, че уебсайтовете, до които се отнася настоящото дело, са ясно обозначени и са предназначени да служат като уебсайтове на председателството. Тези уебсайтове предоставят информация за работата на председателството в качеството, което му е възложено от правото на Общността. Според Омбудсмана тези уебсайтове следователно не могат да се считат за "национални" уебсайтове извън обсега на правото на Общността. Това е особено вярно с оглед на значението, което самият Съвет придава на работата на председателството. На своя уебсайт (http://www.consilium.europa.eu) Съветът прави следното изявление под заглавието „Уебсайтове на председателството“: „Председателството на Съвета играе жизненоважна роля в организацията на работата на институцията, по-специално като движеща сила в законодателния и политическия процес на вземане на решения. Той трябва да организира и председателства всички заседания и да изработва компромиси, които са в състояние да разрешат трудностите.“

2.15 Фактът, че тези уебсайтове се поддържат от органите на съответната държава членка и че съдържат изрични позовавания в този смисъл, не засяга горното заключение. Тъй като член 203 от Договора за ЕО предвижда, че отделните държави-членки на свой ред поемат председателството, съвсем естествено е уебсайтовете на председателството да се поддържат от органите на държавата-членка, която изпълнява председателството. Омбудсманът също така не счита за уместно разходите за тези уебсайтове да се поемат от съответната държава членка. Този факт не доказва, че съответната дейност не може да се разглежда като дейност на председателството, действащо в качеството си на част от Съвета. Освен това нищо не подсказва, че тези разходи задължително трябва да бъдат поети от отделните държави членки. Като се има предвид, че председателството е функционално част от Съвета, не изглежда изключено да се твърди, че разходите за съответните уебсайтове биха могли да бъдат за сметка на бюджета на Общността.

2.16 Основният аргумент на Съвета изглежда е, че според него той няма правомощия да разпорежда на държава-членка, която председателства Съвета, да организира своите уебсайтове по определен начин и че следователно той не носи никаква отговорност за тези уебсайтове. В становището си относно предложението на омбудсмана за приятелско решение Съветът дори заяви, че противоположното становище би обърнало основен принцип на правото на ЕС, а именно принципа, установен в член 7, параграф 1 от Договора за ЕО, съгласно който „всяка институция действа в рамките на правомощията, които са ѝ предоставени с настоящия договор“.

2.17 Омбудсманът остава неубеден в този аргумент. Когато държава членка предоставя уебсайт в качеството си на действащ председател, тя действа като част от Съвета. Като се има предвид, че по този начин повдигнатият в настоящото оплакване въпрос се отнася до отношенията между Съвета и неговото председателство, т.е. част от същия този Съвет, омбудсманът не вижда как възприетата от него позиция би могла да влезе в противоречие с принципа, прогласен в член 7, параграф 1 от Договора за ЕО. Омбудсманът е съгласен, че преди всичко държавата членка, която изпълнява председателството, трябва да вземе решение относно съдържанието, което желае да предостави на такъв уебсайт. Омбудсманът обаче не е запознат с никакви правила или принципи, които биха могли да попречат на Съвета да обсъди и постигне съгласие по формалните аспекти на тези интернет презентации с оглед на това предоставената по този начин информация да стане възможно най-широко достъпна, например чрез обсъждане и определяне на езиците, които следва да се използват за тези уебсайтове. Като се има предвид, че член 203 от Договора за ЕО предвижда ротационно председателство (сред всички държави-членки), такива формални аспекти биха засягали не само определена държава-членка, но биха били от значение за всички тях.

2.18 С оглед на гореизложеното омбудсманът продължава да счита, че Съветът по принцип може да носи отговорност по отношение на уебсайтовете, поддържани от неговото председателство.

2.19 Що се отнася до третия от горепосочените въпроси, следва да се отбележи, че омбудсманът вече е имал повод да разгледа въпроса за избора на езици по отношение на информацията, публикувана от институциите и органите на Общността.

2.20 В решението си от 14 юни 2000 г. по дело 939/99/ME (6) омбудсманът подчерта, че е от съществено значение документите, насочени към лица извън институциите на Общността, да бъдат достъпни на възможно най-много езици. Едно от най-важните средства за предоставяне на информация на обществеността в днешно време е интернет. Следователно според омбудсмана е особено важно да се гарантира, че публичните уебсайтове, създадени от институциите и органите на Общността, са достъпни за гражданите на възможно най-много езици.

2.21 В становището си Съветът заяви, че уебсайтовете на председателството нямат за цел да заменят уебсайта на Съвета, който е достъпен на всички езици на Общността, и регистъра на документите, а да ги допълват. Изглежда, че по този начин Съветът е искал да изтъкне, че не е необходимо да се разглежда въпросът по същество, повдигнат от жалбоподателя.

2.22 След като посети някои от съответните уебсайтове, омбудсманът счита, че аргументът на жалбоподателя, според който тези уебсайтове не само допълват уебсайта на Съвета, но далеч надхвърлят съдържанието му, не изглежда лишен от основание. Самият Съвет отбеляза в становището си, че тези уебсайтове предоставят практическа информация за дейности, които са уникални за всеки шестмесечен период на председателството, като например неформални срещи, културни прояви и други дейности и инициативи на председателството. Тази информация не е непременно достъпна на уебсайта на Съвета. Въпреки това, дори ако уебсайтовете на председателството предоставяха само допълнителна информация, тази информация все пак би представлявала интерес за обществеността и поради това следва да бъде достъпна възможно най-широко и най-добре.

Като се има предвид значението на ролята на председателството, би било още по-важно да се гарантира, че информацията, публикувана на неговите уебсайтове, е достъпна за възможно най-голям брой граждани. Целесъобразно е още веднъж да се подчертае, че настоящото дело не се отнася до съдържанието на тези уебсайтове, т.е. до въпроса каква информация предоставя председателството, а до представянето на тази информация, т.е. до въпроса дали информацията следва да бъде предоставена на някои езици.

2.23 В решението си от 10 септември 2002 г. по дело 1146/2001/IP (7) Омбудсманът изрази становището, че доколкото е възможно, институциите и органите на ЕС следва да предоставят информация на гражданите на техните собствени езици. Омбудсманът обаче добави, че не му е известно „да има правило или принцип, които да им забраняват да публикуват информация на своите уебсайтове на по-малко от пълния брой официални езици“. Особено с оглед на факта, че броят на официалните езици в ЕС вече е нараснал на 20, действително може да има основателни причини за ограничаване на броя на езиците, на които предоставяните от председателството уебсайтове се предлагат на обществеността.

2.24 Омбудсманът обаче счита, че за да се ограничи броят на езиците за представяне на уебсайтовете на председателството, изборът на езиците, които да се използват, трябва да се основава на обективни и разумни съображения. Следва да се отбележи, че в решението си по дело C-361/01 P Kik/СХВП (което се отнася до езиците, които трябва да се използват в производствата пред Службата за хармонизация във вътрешния пазар) Съдът на Европейските общности посочи, че макар съответният регламент да третира официалните езици на Общността по различен начин, изборът на Съвета "да ограничи езиците до тези, които са най-широко известни в Европейската общност, е подходящ и пропорционален."(8) Жалбоподателят е представил аргументи, които изглеждат сериозни, за да докаже становището си, че след разширяването от 2004 г. немският език се е превърнал във втория най-широко използван език в ЕС. Поради това според жалбоподателя уебсайтовете на председателството следва да бъдат достъпни и на немски език. С оглед на тези аргументи омбудсманът счита, че изборът на езици за уебсайтовете на председателството действително следва да бъде преразгледан.

2.25 Омбудсманът отбелязва обаче, че Съветът досега се е въздържал от изразяване на позиция по същество по доводите на жалбоподателя.

2.26 С оглед на гореизложеното Омбудсманът стига до заключението, че фактът, че Съветът не е разгледал по същество искането на жалбоподателя уебсайтовете на председателството да бъдат предлагани и на немски език, представлява лошо администриране.

3 Заключение

С оглед на посоченото по-горе Омбудсманът отправя до Съвета следния проект за препоръка в съответствие с член 3, параграф 6 от Устава на Омбудсмана:

Проектопрепоръката

Съветът следва да разгледа искането на жалбоподателя презентациите на председателствата в интернет да бъдат достъпни и на немски език.

Съветът и жалбоподателят ще бъдат информирани за този проект на препоръка. В съответствие с член 3, параграф 6 от Устава на омбудсмана Съветът изпраща подробно становище до 30 юни 2006 г. Подробното становище може да се състои от приемане на решението на омбудсмана и описание на мерките, предприети за изпълнение на проектопрепоръката.

Страсбург, 14 март 2006 г.

 

П. Никифорос Диамандурос

---

(1) Решение 94/262 на Европейския парламент от 9 март 1994 година относно правилата и общите условия за изпълнението на функциите на омбудсмана (ОВ L 113, 1994 г., стр. 15).

(2) ОВ L 145, 2001 г., стр. 43.

(3) Жалбоподателят е приложил списък на тези документи.

(4) Вж. Годишен доклад за 1997 г., стр. 22.

(5) Вж. Годишен доклад за 1998 г., стр. 17.

(6) На разположение на уебсайта на омбудсмана (http://www.ombudsman.europa.eu).

(7) На разположение на уебсайта на омбудсмана (http://www.ombudsman.europa.eu).

(8) Дело C-361/01 P Kik срещу Службата за хармонизация във вътрешния пазар [2003] ECR I-8283, параграф 94.