(Произведено в съответствие с член 3, параграф 6 от Устава на Европейския омбудсман (1))

Жалбата

Жалбоподателят работи като командирован национален експерт („КНЕ“) за Европейската комисия. През 2004 г. тя е призована да се яви като свидетел пред германски съд. Искането ѝ за един ден специален отпуск за тази цел е отхвърлено на 14 октомври 2004 г. на основание, че действащите правила не предвиждат тази възможност за КНЕ. На 15 ноември 2004 г. жалбоподателят подаде вътрешна жалба срещу това решение съгласно член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица на Европейските общности („Правилника за длъжностните лица“). В тази жалба жалбоподателят твърди, че лицата, призовани да се явят като свидетели, са задължени да изпълнят това разпореждане. Освен това жалбоподателят твърди, че задължението за явяване като свидетел пред съд не зависи от позицията, която съответното лице има в Комисията. Тя добави, че даването на показания не е удоволствие и че следователно не е уместно да се задължават КНЕ да използват за тази цел ден, отнет от правото им на годишен отпуск.

Според жалбоподателя тази жалба е била отхвърлена като недопустима от Комисията на основание, че КНЕ нямат право да използват процедурата, предвидена в член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица.

Член 6 от приложение V към Правилника предвижда, че по искане на длъжностното лице може да му бъде предоставен специален отпуск в допълнение към годишния отпуск.

Съгласно точка II.б.3 („Призовки“) от приложението към Решение C(2004) 1587 на Комисията от 28 април 2004 г. за въвеждане на разпоредби за прилагане относно отпуските, на длъжностните лица и другите служители може да бъде предоставен специален отпуск от един работен ден, ако са призовани да свидетелстват по дело, което не ги засяга пряко и лично. В такива случаи обаче не се предвижда специален отпуск за КНЕ.

В жалбата си до омбудсмана жалбоподателката твърди, че отказът да се предостави специален отпуск на КНЕ, когато те са призовани да свидетелстват пред съд, представлява дискриминация. Тя заяви, че един ден следва да бъде кредитиран по нейната сметка за отпуск за 2004 г. и че съществуващите правила следва да бъдат променени, така че да се предвиди специален отпуск за КНЕ по същия начин, както за длъжностните лица в случаите, когато те са призовани да свидетелстват пред съд.

Задачата

Становище на Комисията

В становището си Комисията направи следните коментари:

Докато за длъжностните лица се прилага Правилникът за длъжностните лица, за КНЕ се прилага изключително Решението на Комисията от 27 февруари 2004 г., уреждащо тяхната длъжност (2) ("Решение на Комисията от 27 февруари 2004 г."). Следователно тези две категории служители са били предмет на различни правила.

Освен това Комисията не била работодател на КНЕ. Съгласно член 1, параграф 2 от Решението на Комисията от 27 февруари 2004 г. КНЕ остават на служба при своите работодатели през целия период на командироването си и продължават да получават възнаграждение от своите работодатели.

Следователно между Комисията и КНЕ не съществува законова връзка или друго трудово правоотношение, въпреки че по принцип от практически съображения КНЕ зависят от Комисията по отношение на някои от правата си, по-специално в областта на отпуските. Въпреки това Комисията е предоставила на КНЕ определен брой дни нормален и специален отпуск. В допълнение към това и при надлежно обосновано искане от страна на работодателя на КНЕ, Комисията може да предостави за всеки отделен случай до два дни специален отпуск в рамките на период от 12 месеца в съответствие с член 14, параграф 4 от Решението на Комисията от 27 февруари 2004 г. Жалбоподателят се е възползвал от тази възможност на 14 април и 10 декември 2004 г.

На 22 март 2005 г. обаче Комисията добави следната алинея 3 към член 14, параграф 4 от Решението на Комисията от 27 февруари 2004 г.:

„При надлежно обосновано искане от КНЕ началникът на отдела на КНЕ може да разреши допълнителен специален отпуск със съгласието на началника на отдела, отговарящ за човешките ресурси на съответната генерална дирекция, ако този платен специален отпуск е в интерес на Комисията. ГД „Персонал и администрация“ се уведомява.“

В настоящия случай Комисията е спазила изцяло решението си от 27 февруари 2004 г. Тъй като не е работодател на КНЕ, тя не е била длъжна да измени настоящото решение, за да предостави ad hoc отпуск с цел да позволи на КНЕ да се явят като свидетели пред съда.

Комисията вече е предоставила на КНЕ множество възможности за отпуск, които биха могли да се използват за покриване на нуждите, които могат да възникнат по време на командироването.

Въпреки това, като се има предвид, че гореспоменатото изменение на решението на Комисията от 27 февруари 2004 г., което предвиждаше възможността за предоставяне на допълнителни дни отпуск, беше прието наскоро, Комисията беше готова да предостави на жалбоподателя допълнителен ден отпуск за 2005 г. Това предложение е направено изключително с цел уреждане на въпроса и е мотивирано от факта, че жалбоподателката е поискала отпуск, за да изпълни задължение, наложено ѝ като гражданин. То не следва да се разглежда като прецедент по отношение на третирането на правата на отпуск на КНЕ или по отношение на свободата на преценка, с която разполагат неговите служби в тази област.

Мнения на жалбоподателите

В становището си жалбоподателката признава предложението на Комисията да ѝ предостави допълнителен ден отпуск. Тя обаче счита, че Комисията не е обосновала неравното третиране на длъжностните лица и КНЕ в съответната област.

Жалбоподателят твърди, че възможността за предоставяне на два дни специален отпуск на КНЕ по надлежно обосновано искане от неговия работодател не е от значение в настоящия контекст, но е обоснована от положението на КНЕ, които остават на служба при своите работодатели и продължават да получават заплащане от тях. Освен това тя счита, че новата алинея на член 14, параграф 4 от Решението на Комисията от 27 февруари 2004 г. няма вероятност да спомогне за разрешаването на бъдещи случаи от подобно естество, като се има предвид, че тя изисква предоставянето на отпуск да бъде в интерес на Комисията и че настоящият случай поражда съмнения дали Комисията действително е имала интерес КНЕ да изпълняват задълженията си като граждани.

Жалбоподателят също така подчерта, че решението за предоставяне на отпуск на КНЕ е взето от Комисията и само от нея. Според нея няма причина, която може да обоснове факта, че Комисията е третирала КНЕ по различен начин от собствените си длъжностни лица по отношение на изпълнението на задълженията, наложени на КНЕ в качеството им на граждани.

Усилията на Омбудсмана да постигне приятелско решение

След внимателно разглеждане на становището и на забележките омбудсманът не беше удовлетворен, че Комисията е отговорила адекватно на твърдението на жалбоподателката и на второто ѝ твърдение.

Предложението за приятелско решение

Член 3, параграф 5 от Устава на омбудсмана (4) възлага на омбудсмана да търси, доколкото е възможно, решение със съответната институция, за да се отстрани случай на лошо администриране и да се удовлетвори жалбоподателят.

Поради това Омбудсманът отправи към Комисията следното предложение за приятелско решение:

Комисията би могла да обмисли изменение или изясняване на съществуващите правила, за да гарантира, че командированите национални експерти могат да получат специален отпуск при същите условия като длъжностните лица в случаите, когато трябва да се явят като свидетели пред съда.

Настоящото предложение се основава на следните предварителни заключения:

Позицията на Комисията по настоящото дело не е напълно ясна. Изглежда обаче, че Комисията изглежда следва две основни линии на аргументация. Първо, Комисията изглежда твърди, че според нея евентуалното неравно третиране се обяснява с обективните различия между длъжностните лица и КНЕ и следователно не представлява дискриминация. Второ, Комисията изглежда твърди, че по същество не е налице неравно третиране между длъжностните лица и КНЕ, като се има предвид, че липсата на специална разпоредба, позволяваща специален отпуск в случаите, когато КНЕ трябва да се явят като свидетели пред съд, се компенсира от възможността за получаване на специален отпуск по други точки.

Що се отнася до първия довод обаче, Комисията не е дала задоволително обяснение защо съществуващите различия между длъжностните лица и КНЕ могат да ѝ дадат право да третира по различен начин тези две категории служители, когато се произнася по молбите за специален отпуск за явяване като свидетел пред съд. Що се отнася до втория довод на Комисията, предоставената с член 14, параграф 4, първа алинея от Решението на Комисията от 27 февруари 2004 г. възможност не изглежда достатъчна, за да се заключи, че длъжностните лица и КНЕ по същество са третирани еднакво. Втората алинея на член 14, параграф 4 би могла да бъде релевантна в настоящия контекст само ако Комисията е готова да приеме, че предоставянето на специален отпуск на КНЕ в случаите, когато те трябва да се явят като свидетели пред съд, е в интерес на Комисията. Въпреки това далеч не беше ясно, че това наистина е така. Дори ако коментарите, направени от Комисията, трябва да се разбират в смисъл, че Комисията е приела, че втората алинея на член 14, параграф 4 може да се използва в случаи като този на жалбоподателя, необходимостта да се гарантира правна яснота би изисквала това становище да бъде изразено достатъчно точно от Комисията.

С оглед на гореизложеното омбудсманът стигна до предварителното заключение, че липсата на еднакво третиране от страна на Комисията на длъжностните лица и КНЕ по отношение на исканията за специално разрешение за явяване като свидетели пред съд или, като алтернатива, липсата на пояснение от страна на Комисията, че тя тълкува съществуващите правила, така че да се избегне неравно третиране на длъжностните лица и КНЕ в тази област, може да представлява лошо администриране.

Становище на Комисията

В становището си Комисията направи следните коментари:

Макар от правна гледна точка статутът на държавен служител да се различава от този на КНЕ и макар Комисията да не е работодател на КНЕ, тя винаги се е уверявала, че приложимите за КНЕ правила не могат да се считат за дискриминационни. Що се отнася до отпуска и с цел да се избегне всякаква дискриминация между КНЕ и между КНЕ и държавните служители (които са ползвали повече дни специален отпуск), Комисията е решила да предостави отпуск от 2,5 работни дни за всеки пълен месец прослужено време от КНЕ, т.е. общо 30 дни годишно. За сравнение, държавният служител има право на отпуск от два дни месечно, т.е. 24 дни годишно.

По повод на последното преразглеждане на решението на Комисията от 27 февруари 2004 г. Комисията освен това, отново с намерението да постигне справедливо положение,

- съгласува броя на дните отпуск, предоставени на КНЕ поради раждането на дете, с броя на дните отпуск, предоставени на държавните служители (който беше увеличен от 2 на 10 при изменението на Правилника за длъжностните лица през 2004 г.);

- предоставя нов отпуск от 2 дни на КНЕ в случай на преместване при започване на работа; и

- добави възможността за нов, допълнителен специален отпуск за КНЕ, когато този платен специален отпуск е в интерес на Комисията.

В допълнение към нормалния отпуск от 30 дни КНЕ вече разполагат с девет вида специален отпуск и с двете възможности за допълнителен отпуск, посочени в член 14, параграф 4, алинеи 1 и 2 от Решението на Комисията от 27 февруари 2004 г.

С оглед на гореизложеното Комисията пожела да настоява, че не е налице неравно третиране между държавните служители и КНЕ по отношение на специалния отпуск в случай на призоваване като свидетел пред съд, доколкото липсата на такъв специален отпуск за КНЕ се компенсира от по-големия брой дни обикновен отпуск.

Фактът, че КНЕ се насочват към своите държави членки с оглед на прилагането на националното право по този въпрос, като същевременно им се предоставя възможност да отсъстват от работа, когато са призовани да свидетелстват пред съд, по-специално в случаи като настоящия, когато свидетелските показания не са били свързани с дейността на КНЕ по време на командироването им в Комисията, не може да се счита за дискриминационен.

В заключение Комисията посочва, че счита, че е действала в пълно съответствие със своите правила, приложими за КНЕ. Тя добавя, че вече е предоставила на жалбоподателя допълнителен ден обикновен отпуск за 2005 г. и че това е направено изключително с цел намиране на решение по настоящото дело.

Забележки на жалбоподателя

В становището си жалбоподателката поддържа жалбата си. Тя също така спомена, че допълнителният ден отпуск все още не е бил кредитиран в нейната сметка за отпуск.

Оценка на омбудсмана

Въз основа на становището на Комисията и забележките на жалбоподателя по него омбудсманът стигна до заключението, че не може да бъде постигнато приятелско решение.

РЕШЕНИЕТО

1 Предполагаема дискриминация по отношение на специалния отпуск за командировани национални експерти

1.1 Жалбоподателят работи като командирован национален експерт ("КНЕ") за Европейската комисия. През 2004 г. тя е призована да се яви като свидетел пред германски съд. Нейното искане за един ден специален отпуск за тази цел беше отхвърлено от Комисията на 14 октомври 2004 г. на основание, че действащите правила не предвиждат тази възможност.

1.2 В жалбата си до омбудсмана жалбоподателката твърди, че отказът да се предостави специален отпуск на КНЕ, когато те са призовани да свидетелстват пред съд, представлява дискриминация, като се има предвид, че е възможно да се предостави специален отпуск на длъжностни лица при подобни обстоятелства. Тя заяви, че един ден следва да бъде кредитиран по нейната сметка за отпуск за 2004 г. и че съществуващите правила следва да бъдат променени, така че да се предвиди специален отпуск за КНЕ по същия начин, както за длъжностните лица в случаите, когато те са призовани да свидетелстват пред съд.

1.3 В своето становище Комисията подчерта, че докато длъжностните лица са подчинени на Правилника за длъжностните лица на Европейските общности ("Правилник за длъжностните лица"), КНЕ са подчинени изключително на Решението на Комисията от 27 февруари 2004 г., уреждащо тяхната позиция (5) ("Решение на Комисията от 27 февруари 2004 г."). Освен това Комисията посочва, че не работодателят на КНЕ е този, който остава на служба при своите работодатели през целия период на командироването им и продължава да получава възнаграждение от техните работодатели. Според Комисията следователно не съществува законова връзка или друго трудово правоотношение между Комисията и КНЕ, въпреки че по принцип от практически съображения тези КНЕ зависят от Комисията, що се отнася до някои от техните права, по-специално в областта на отпуските. Комисията добавя, че все пак е предоставила на КНЕ определен брой дни нормален и специален отпуск. В допълнение към това и при надлежно обосновано искане от страна на работодателя на КНЕ, Комисията може да предостави специален отпуск до два дни в рамките на период от 12 месеца за всеки отделен случай в съответствие с член 14, параграф 4, първа алинея от Решението на Комисията от 27 февруари 2004 г.

Освен това Комисията посочи, че в член 14, параграф 4 от решението на Комисията от 27 февруари 2004 г. наскоро е добавена следната алинея 6:

„При надлежно обосновано искане от КНЕ началникът на отдела на КНЕ може да разреши допълнителен специален отпуск със съгласието на началника на отдела, отговарящ за човешките ресурси на съответната генерална дирекция, ако този платен специален отпуск е в интерес на Комисията. ГД „Персонал и администрация“ се уведомява.“

Комисията твърди, че е спазила изцяло решението си от 27 февруари 2004 г. по настоящото дело и че вече е предоставила на КНЕ множество възможности за отпуск, които могат да бъдат използвани за покриване на нуждите, които могат да възникнат по време на командироването.

Тя обаче добавя, че тъй като новоприетото изменение на Решението на Комисията от 27 февруари 2004 г. предвижда възможността за предоставяне на допълнителни дни отпуск, тя е готова да предостави на жалбоподателя допълнителен ден отпуск за 2005 г. Комисията подчерта, че това предложение е направено изключително с цел уреждане на въпроса и е мотивирано от факта, че жалбоподателката е поискала отпуск, за да изпълни задължение, наложено ѝ като гражданин. Тя добавя, че то не трябва да се разглежда като прецедент, що се отнася до разглеждането на правото на отпуск на КНЕ или до свободата на преценка, с която разполагат нейните служби в тази област.

1.4 В становището си по това становище жалбоподателката поддържа жалбата си.

1.5 След като разгледа становището на Комисията и забележките на жалбоподателя, омбудсманът отбеляза, че Комисията е предложила да предостави на жалбоподателя допълнителен ден отпуск. Комисията обаче добави, че това предложение е направено с оглед на уреждането на въпроса. Като се има предвид, че в своите забележки по становището на Комисията жалбоподателката ясно е посочила, че Комисията не е отговорила задоволително на по-общия аспект на нейната жалба, омбудсманът стигна до заключението, че до момента не е постигнато споразумение в настоящия случай. Поради това е било необходимо да се разгледа по същество случаят на жалбоподателя, т.е. предполагаемата дискриминация между длъжностните лица и КНЕ по отношение на предоставянето на специален отпуск.

1.6 На 6 септември 2005 г. омбудсманът представи на Комисията предложение за приятелско решение, в което я прикани да обмисли изменение или изясняване на съществуващите правила, за да се гарантира, че КНЕ могат да получат специален отпуск при същите условия като длъжностните лица в случаите, когато трябва да се явят като свидетели пред съд.

1.7 В отговора си на това предложение Комисията посочва, че КНЕ имат право на отпуск от 2,5 работни дни за всеки пълен месец прослужено време, т.е. общо 30 дни годишно, докато държавният служител има право на отпуск само от 2 дни месечно, т.е. 24 дни годишно. Освен това Комисията твърди, че при последното преразглеждане на решението си от 27 февруари 2004 г. 1) е привела в съответствие броя на дните, за които на КНЕ е предоставен отпуск поради раждането на дете, с броя на дните, за които на държавните служители е предоставен отпуск, 2) е предоставила нов отпуск от 2 дни на КНЕ в случай на преместване при започване на работа, и 3) е добавила възможността за нов допълнителен специален отпуск за КНЕ, когато този платен специален отпуск е в интерес на Комисията. В допълнение към нормалния отпуск от 30 дни КНЕ вече разполагат с девет вида специален отпуск и с двете възможности за допълнителен отпуск, посочени в член 14, параграф 4, първа и втора алинея от Решението на Комисията от 27 февруари 2004 г. С оглед на тези факти Комисията настоя, че не е налице неравно третиране между държавните служители и КНЕ по отношение на специалния отпуск в случай на призовка за явяване като свидетел пред съд, доколкото липсата на такъв специален отпуск за КНЕ се компенсира от по-големия брой дни обикновен отпуск. Комисията добавя, че препращането на КНЕ към техните държави членки с оглед на прилагането на националното право по този въпрос, като същевременно им се предоставя възможност да отсъстват от работа, когато са призовани да свидетелстват като свидетели пред съд, по-специално в случаи като настоящия, когато свидетелските показания не са свързани с дейността на КНЕ по време на командироването им в Комисията, не може да се счита за дискриминационно.

Комисията стигна до заключението, че счита, че е действала в пълно съответствие със своите правила, приложими за КНЕ. Тя добавя, че вече е предоставила на жалбоподателя допълнителен ден обикновен отпуск за 2005 г. и че това е направено изключително с цел да се постигне решение по настоящото дело.

1.8 В становището си по това становище жалбоподателката поддържа жалбата си. . Тя също така посочва, че допълнителният ден отпуск все още не е бил записан в нейната сметка за отпуски.

1.9 Омбудсманът отбелязва, че от приложението към Решение C(2004) 1587 на Комисията от 28 април 2004 г. за въвеждане на разпоредби за прилагане относно отпуските (откъси от които са представени от жалбоподателя) е видно, че на длъжностните лица и другите служители на Комисията може да бъде предоставен специален отпуск от един работен ден, ако са призовани да свидетелстват по дело, което не ги засяга пряко и лично. В съответния текст обаче се отбелязва, че за КНЕ не съществува разпоредба за специален отпуск в такива случаи. Въз основа на тази разпоредба изглежда, че е налице разлика в третирането между длъжностните лица (и другите служители), от една страна, и КНЕ, от друга страна.

1.10 В становището си по жалбата Комисията подчертава различията между длъжностните лица и КНЕ. Тези становища изглежда навеждат на мисълта, че Комисията е счела, че всяко евентуално неравно третиране се обяснява с обективните различия между длъжностните лица и КНЕ и следователно не представлява дискриминация. Омбудсманът приема, че съществуват значителни различия между длъжностните лица, от една страна, и КНЕ, от друга страна. Следва обаче да се отбележи, че това, което трябва да се сравни в настоящия случай, не е позицията на тези категории служители на Комисията като цяло, а тяхната позиция по отношение на конкретното положение, в което се намират служителите на Комисията, когато са призовани от съда да се явят като свидетели по дело, което не ги засяга пряко или лично. Комисията не оспорва, че лице, което е призовано да даде показания при такива обстоятелства, изпълнява задължение, което е наложено на това лице в качеството му на гражданин. Омбудсманът обаче не вижда как фактът, че дадено лице е длъжностно лице или КНЕ, би могъл да бъде от значение в този контекст. Задължението за изпълнение на искане, отправено от съд за явяване като свидетел, произтича от задължението, което заинтересованото лице има като гражданин, а не от качеството му на длъжностно лице или КНЕ. Според омбудсмана не е показано как разликите между съответния статут на длъжностните лица и КНЕ биха могли да дадат право на Комисията да третира тези две категории служители по различен начин, когато става въпрос за вземане на решение по молби за специален отпуск за явяване като свидетел пред съд.

Омбудсманът отбелязва, че Комисията изглежда не поддържа тези доводи в отговора си на неговото предложение за приятелско решение. В този отговор обаче Комисията отново подчертава, че КНЕ не са работодател на КНЕ, а остават на работа в националните органи, които ги командироват в Комисията. Ето защо е полезно да се припомни, че Комисията не оспорва, че решенията за отпуск по отношение на КНЕ се вземат от самата нея, а не от командироващите национални органи. Следователно фактът, че Комисията не е работодател на КНЕ, е ирелевантен в настоящия контекст.

1.11 В становището си по жалбата Комисията изглежда се основава на факта, че действащите правила предвиждат допълнителни възможности за предоставяне на специален отпуск на КНЕ, който би могъл да се използва за покриване на нуждите, които биха могли да възникнат по време на командироването. В отговора си на предложението на омбудсмана за приятелско решение Комисията също така се позова на разликите между длъжностните лица и държавните служители по отношение на нормалния отпуск. Така Комисията изглежда твърди, че по същество не е налице неравно третиране между длъжностните лица и КНЕ, като се има предвид, че липсата на специална разпоредба, позволяваща специален отпуск в случаите, когато КНЕ трябва да се явят като свидетели пред съд, се компенсира от факта, че КНЕ получават по-нормален отпуск от длъжностните лица, и от възможността да получат специален отпуск по други точки.

1.12 За да разгледа този аргумент, омбудсманът счита, че е целесъобразно да се направи разграничение между нормален отпуск и специален отпуск.

1.13 Що се отнася до нормалния отпуск, КНЕ действително получават отпуск от 30 работни дни годишно, докато основното право на длъжностните лица предвижда отпуск от само 24 работни дни. Следва обаче да се има предвид, че Правилникът за длъжностните лица и Решение C(2004) 1587 на Комисията от 28 април 2004 г. за въвеждане на разпоредби за прилагане относно отпуските предвиждат, че длъжностните лица на Комисията имат право на допълнителни дни отпуск поради възрастта си (до 6 дни) и категорията си (до 3 дни) и че времето за пътуване (до 6 дни) се добавя в зависимост от разстоянието между мястото на работа и мястото на произход на тези длъжностни лица. Що се отнася до КНЕ, член 14, параграф 5 от Решението на Комисията от 27 февруари 2004 г. постановява, че правото на годишен отпуск от 30 работни дни „се счита за изчерпателно. По-специално, не се допускат допълнителни права по отношение на пътуване, възраст или категория." Това означава, че докато нормалният отпуск на КНЕ във всеки случай възлиза на 30 работни дни годишно, длъжностните лица получават най-малко 24 дни, към които ще се добавят още няколко дни, както е посочено по-горе. Следователно сравнението между правото на отпуск на КНЕ (30 дни) и основното право на отпуск на длъжностните лица (24 дни) изглежда неподходящо. Във всеки случай Комисията не е обяснила по какъв начин подобна разлика между КНЕ и длъжностните лица, що се отнася до правото на нормален отпуск, би могла да обоснове разликата в третирането, що се отнася до специалния отпуск. Омбудсманът счита за полезно да отбележи, че самата Комисия споменава, че наскоро е съгласувала броя на дните (специален) отпуск, предоставен на КНЕ поради раждането на дете, с броя на дните отпуск, предоставени на държавните служители. Това изглежда навежда на мисълта, че дори според Комисията КНЕ и длъжностните лица са сравними поне по отношение на някои видове специален отпуск.

1.14 По отношение на специалния отпуск омбудсманът отбелязва, че в този контекст Комисията се позовава на член 14, параграф 4 от Решението на Комисията от 27 февруари 2004 г.

1.15 Първата алинея на тази разпоредба предвижда възможността за предоставяне на КНЕ на специален отпуск до два дни в рамките на 12-месечен период. Като се има предвид, че тази разпоредба не уточнява основанията, на които може да бъде предоставен такъв специален отпуск, не изглежда изключено позоваване на тази разпоредба в случаите, когато КНЕ трябва да се яви като свидетел пред съд. Следва да се отбележи обаче, че посочената разпоредба се прилага само когато работодателят на КНЕ отправи надлежно уточнено искане, докато самите длъжностни лица могат да поискат пряко от Комисията специален отпуск при подобни обстоятелства. Следва също така да се отбележи, че посочената разпоредба предвижда най-много два дни специален отпуск на 12 месеца, докато правилата, приложими за длъжностните лица, биха могли да се тълкуват в смисъл, че един ден специален отпуск може да бъде предоставен, когато длъжностното лице трябва да даде показания пред съда. В отговора си на предложението на омбудсмана за приятелско решение Комисията не оспори, че това тълкуване е възможно. Следователно според омбудсмана възможността, предоставена от член 14, параграф 4, първа алинея от Решението на Комисията от 27 февруари 2004 г., не е достатъчна, за да обоснове заключението, че длъжностните лица и КНЕ по същество са третирани еднакво.

1.16 Член 14, параграф 4, втора алинея от Решението на Комисията от 27 февруари 2004 г., добавен към тази разпоредба през 2005 г., не съдържа такова ограничение. Следва да се отбележи обаче, че тази разпоредба е приложима само когато специалният отпуск, поискан от КНЕ, е „в интерес на Комисията“. Следователно релевантната разпоредба би могла да бъде релевантна в настоящия контекст само ако Комисията е готова да приеме, че предоставянето на специален отпуск на КНЕ в случаите, когато те са призовани да свидетелстват като свидетели пред съд, е в интерес на Комисията. Далеч обаче не е ясно дали това наистина е така. В предложението си за приятелско решение омбудсманът отбеляза, че коментарите, които Комисията е направила в становището си по жалбата, също могат да се тълкуват в обратния смисъл. В отговора си на това предложение Комисията все пак се въздържа да изясни дали счита, че предоставянето на специален отпуск на КНЕ, които трябва да се явят като свидетели пред съда, е или може да бъде „в интерес на Комисията“. Дори ако твърденията на Комисията трябва да се разбират в смисъл, че Комисията е приела, че втората алинея на член 14, параграф 4 може да се използва в случаи като този на жалбоподателя, необходимостта да се гарантира правна яснота би изисквала това становище да бъде изразено достатъчно точно в съответните правила. Според омбудсмана това би могло да се постигне например чрез изменение на Решението на Комисията относно КНЕ от 27 февруари 2004 г. или на Решението на Комисията от 28 април 2004 г. за въвеждане на разпоредби за прилагане относно отпуските. Следва да се отбележи, че в съответния раздел на последното решение все още се посочва, че „не съществува разпоредба за специален отпуск“ за КНЕ в случаите, когато те са призовани да дадат показания пред съд.

1.17 С оглед на гореизложеното Омбудсманът стига до заключението, че липсата на еднакво третиране от страна на Комисията на длъжностните лица и КНЕ по отношение на исканията за специален отпуск за явяване като свидетели пред съд или, като алтернатива, липсата на пояснение от страна на Комисията, че тя тълкува съществуващите правила по такъв начин, че да се избегне неравно третиране на длъжностните лица и КНЕ в тази област, представлява лошо администриране.

1.18 Омбудсманът счита за полезно да добави, за да се избегнат евентуални недоразумения, че е напълно наясно с факта, че Комисията има право на преценка дали да предостави специален отпуск на длъжностно лице, което трябва да се яви като свидетел пред съда. Следователно гореспоменатото заключение за лошо администриране се отнася до липсата на съответно дискреционно правомощие за предоставяне на специален отпуск на КНЕ (или до липсата на пояснение от страна на Комисията, че такова съответно дискреционно правомощие съществува по отношение на исканията за специален отпуск при такива обстоятелства). Омбудсманът счита също така за полезно да припомни, че настоящата проверка се отнася само до случаи, в които длъжностни лица или КНЕ са призовани да дадат показания в случаи, в които те не са пряко или лично засегнати. Както е обяснено в решението на Комисията от 28 април 2004 г., такъв специален отпуск може да бъде предоставен само ако ищецът не участва в делото, т.е. ако той не е обект на разследване, като КНЕ е или страната, която предявява граждански иск, или насрещната страна по такова дело.

2 Заключение

С оглед на гореизложеното Омбудсманът отправя до Комисията следния проект на препоръка в съответствие с член 3, параграф 6 от Устава на Омбудсмана:

Проектопрепоръката

Комисията следва да измени или изясни съществуващите правила, за да гарантира, че командированите национални експерти могат да получат специален отпуск при същите условия като длъжностните лица в случаите, когато трябва да се явят като свидетели пред съда, и да приложи тези правила към случая на жалбоподателя.

Комисията и жалбоподателят ще бъдат информирани за този проект на препоръка. В съответствие с член 3, параграф 6 от Устава на омбудсмана Комисията изпраща подробно становище до 30 април 2006 г. Подробното становище може да се състои от приемане на решението на омбудсмана и описание на мерките, предприети за изпълнение на проектопрепоръката.

Страсбург, 2 февруари 2006 г.

 

П. Никифорос Диамандурос

---

(1) Решение 94/262 на Европейския парламент от 9 март 1994 година относно правилата и общите условия за изпълнението на функциите на омбудсмана (ОВ L 113, 1994 г., стр. 15).

(2) Решение C(2004) 577 на Комисията от 27 февруари 2004 г. за изменение на Решение C(2002) 1559 от 30 април 2002 г., изменено с Решение C(2003) 406 от 31 януари 2003 г. за определяне на правилата за командироване на национални експерти в Комисията.

(3) Решение C(2005) 872 на Комисията от 22 март 2005 г.

(4) Решение 94/262 на Европейския парламент от 9 март 1994 година относно правилата и общите условия за изпълнението на функциите на омбудсмана (ОВ L 113, 1994 г., стр. 15).

(5) Решение C(2004) 577 на Комисията от 27 февруари 2004 г. за изменение на Решение C(2002) 1559 от 30 април 2002 г., изменено с Решение C(2003) 406 от 31 януари 2003 г. за определяне на правилата за командироване на национални експерти в Комисията.

(6) Решение C(2005) 872 на Комисията от 22 март 2005 г.