(Произведено в съответствие с член 3, параграф 6 от Устава на Европейския омбудсман (1))

Жалбата

Контекст

Жалбоподателят е германско дружество с дейност в областта на рециклирането на отработени масла. Използваният от жалбоподателя процес води до производството на „Fluxöl“ (флюсово масло).

Член 3, параграф 1 от Директива 75/439/ЕИО от 16 юни 1975 г. относно обезвреждането на отработени масла (изменена, наричана по-долу „директивата“) предвижда: „Когато техническите, икономическите и организационните ограничения позволяват това, държавите членки предприемат необходимите мерки, за да дадат приоритет на преработката на отработени масла чрез регенериране.“

Съгласно член 1 от директивата „регенерация“ означава „всеки процес, при който базови масла могат да бъдат произведени чрез рафиниране на отработени масла, по-специално чрез отстраняване на замърсителите, продуктите на окисляване и добавките, съдържащи се в такива масла“.

Според жалбоподателя Германия е субсидирала изгарянето на отработени масла (за целите на производството на електроенергия) най-късно от 1993 г. Жалбоподателят счита, че това е в пълно противоречие с разпоредбите на директивата и подава жалба до Комисията. Последният откри производство за установяване на неизпълнение на задължения, което доведе до решение на Съда на Европейските общности от 1999 г. в полза на Комисията (дело C-102/97).

Първоначално Германия не беше склонна да се съобрази с това решение. Изглежда, че едва след като жалбоподателят отново се е обърнал към Комисията и последната е предприела стъпки с оглед на използването на процедурата, предвидена в член 228 от Договора за ЕО (който предвижда възможността за периодични имуществени санкции), Германия е приела да измени законодателството си.

Според жалбоподателя изменените правила определят термина „възстановяване“, така че да се изключат (или да стане възможно да се изключат) процесите, водещи до производството на „флюсов нефт“. Според жалбоподателя тази мярка е била предприета умишлено, за да бъде наказана.

Жалба 1272/2004/GG

На 5 май 2004 г. жалбоподателят се обръща към омбудсмана. В жалбата си жалбоподателят твърди, че Комисията не е приложила правото на Общността като цяло и в частност гореспоменатото съдебно решение.

В становището си, представено през август 2004 г., Комисията посочи, че жалбата до омбудсмана е свързана с жалба за нарушение 2002/4775, която жалбоподателят е подал до Комисията на 28 юни 2002 г. Комисията обясни, че в хода на своите разследвания по тази жалба Германия е предоставила информация, в която се посочва правната възможност администрацията да наложи приоритета за регенериране на отработени масла и се твърди, че квотата за регенериране в Германия показва, че принципът на приоритет е постигнат на практика.

Според Комисията последваща среща с компетентните германски органи през септември 2003 г. е показала, че по принцип е гарантирано прилагането на принципа на приоритет. Германия обаче призна, че статистическите данни за нерегенерираните отработени масла (изгаряне, рециклиране в други продукти) са ненадеждни и че поради това ще бъде започнато специално проучване. Комисията заяви, че резултатите от това проучване, които се очакваха до края на 2004 г., следва да се изчакат, преди да се вземе решение по отношение на процедурата за нарушение (2).

Становището беше изпратено на жалбоподателя за становище. Такива забележки не бяха получени.

С оглед на обстоятелствата, посочени от Комисията, и по-специално на факта, че Германия изглежда е признала, че нейните статистически данни за нерегенеративните отработени масла са ненадеждни, омбудсманът счита, че подходът на Комисията е разумен. Поради това на 24 ноември 2004 г. омбудсманът приключи своята проверка с констатация, че не е налице лошо управление. Омбудсманът обаче отбеляза, че жалбоподателят може да подаде нова жалба на бъдещ етап, ако счете, че Комисията не е разгледала случая с необходимата грижа.

Жалба 3534/2004/GG

С писмо от 30 ноември 2004 г. жалбоподателят поиска от омбудсмана да продължи разследването си или, ако това не е възможно, да разгледа писмото му като нова жалба.

Жалбоподателят посочи, че гореспоменатото проучване ще бъде готово най-рано през септември 2005 г. Той твърди по същество, че както Комисията, така и Германия играят за времето.

Като се има предвид, че разследването по жалба 1272/2004/GG вече беше приключено, допълнителното писмо на жалбоподателя беше регистрирано като нова жалба.

Омбудсманът счита, че възобновяването на разследване, приключило в края на ноември 2004 г., би имало смисъл само ако има нови факти или аргументи, които биха могли да повлияят на анализа на омбудсмана. Твърдението на жалбоподателя, че Комисията и Германия отлагат, може да се счита за такъв нов аргумент. Жалбоподателят обаче не е представил никакви доказателства, за да установи, че съответното проучване действително е било забавено и че Комисията не е разгледала въпроса по подходящ начин.

Поради това омбудсманът информира жалбоподателя, че няма достатъчно основания за разследване. На жалбоподателя обаче беше обърнато внимание за възможността да поднови жалбата си, при условие че бъдат представени достатъчно доказателства.

Телефонен разговор от 7 януари 2005 г.

На 7 януари 2005 г. жалбоподателят се обажда на службата на омбудсмана, за да попита какви доказателства са необходими. Служителят, отговарящ за случая, обясни, че омбудсманът се нуждае от доказателства, за да докаже или предположи, че съответното проучване няма да бъде на разположение преди средата на 2005 г.

Електронното писмо от 10 януари 2005 г.

На 10 януари 2005 г. жалбоподателят предостави копие от информационния лист, изготвен от института, който изглежда разглежда съответното проучване. Според този лист проучването обхваща периода от юни 2004 г. до юни 2005 г.

Това електронно писмо беше регистрирано като нова жалба (146/2005/GG). В светлината на информацията, предоставена от жалбоподателя, омбудсманът реши да поиска от Комисията становище относно твърдението на жалбоподателя, че Комисията не е приложила правото на Общността и решенията, постановени въз основа на правото на Общността.

Задачата

Становище на Комисията

В становището си Комисията направи следните коментари:

Желанието да се изчакат резултатите от съответното проучване беше посочено в становището на Комисията относно жалба 1272/2004/GG като основна причина за оставянето на жалба 2002/4775 отворена за разглеждане. В това становище (изготвено през лятото на 2004 г.) беше обяснено, че проучването ще бъде на разположение до края на 2004 г.

През юли 2004 г. германските органи информираха Комисията, че междувременно проучването е започнало, макар и със закъснение. Те посочиха, че през септември 2004 г. се очаква междинен доклад. Комисията не може да бъде държана отговорна за това забавяне, нито е съществувало задължение за Германия да извърши такова проучване съгласно правото на Общността.

На 7 октомври 2004 г. Германия предостави на Комисията информация относно прилагането на директивата. Това съобщение е включвало модел за изчисляване на потоците отработени масла в Германия. Съгласно този метод количествата регенерирани отработени масла са се увеличили значително през последните години, докато общото количество отработени масла, както и количеството изгорени отработени масла, съдържащи се в тях, са намалели.

Първият междинен доклад относно горепосоченото проучване беше приложен към настоящото съобщение. Целта на това проучване беше да се разработи баланс на потоците от отработени масла, който да отговаря на информационните нужди на Комисията и да служи като обща основа за обсъждането с участниците в сектора на отработените масла. В доклада подробно се описва моделът на изчисление, използван от германските органи, и се стига до заключението, че той е добра основа за по-нататъшно разследване. В хода на проучването моделът ще бъде коригиран, за да се получат реалните потоци отработени масла.

Заданието на проучването също беше приложено към съобщението. Според този документ окончателният доклад действително е трябвало да бъде представен през юни 2005 г.

Въз основа на наличната понастоящем информация предварителното заключение на Комисията беше, че Германия е предприела необходимите мерки, за да даде приоритет на преработката на отработени масла чрез регенериране. Комисията обаче счете за необходимо да изчака окончателния доклад, за да получи възможно най-пълна картина, преди да вземе решение по жалба 2002/4775.

Мнения на жалбоподателите Писмо на жалбоподателя
от 27 май 2005 г.

В писмото си от 27 май 2005 г. жалбоподателят направи следните коментари:

Жалба 2002/4775 е подадена на 28 юни 2002 г. Оттогава изминаха почти три години, без Комисията да може да предостави отговор по същество.

Съответното проучване е закъсняло, като се има предвид, че е било обещано от Германия за началото на 2004 г. Изследването е част от усилията на Германия да спечели време.

Според информацията, предоставена от отговорното лице в германското министерство на околната среда, Комисията е прекратила всички производства срещу държави членки, които все още не са транспонирали директивата. Според същия източник в рамките на Комисията е налице ясна тенденция за пълно премахване на директивата.

Имаше редица допълнителни въпроси, които не бяха изяснени в становището на Комисията (3).

Като се има предвид, че всяко по-нататъшно забавяне е причинило значителни вреди, омбудсманът следва да се погрижи Комисията бързо да изпълни решението на Съда на Европейския съюз и директивата.

Писма на жалбоподателя от 31 май 2005 г. и 9 юни 2005 г.

В допълнителни писма от 31 май и 9 юни 2005 г. жалбоподателят повтори становището си.

РЕШЕНИЕТО

1 Твърдяно неизпълнение на правото на Общността и съдебни решения, постановени въз основа на правото на Общността

1.1 Жалбоподателят е германско дружество с дейност в областта на рециклирането на отработени масла. Член 3, параграф 1 от Директива 75/439/ЕИО от 16 юни 1975 г. относно обезвреждането на отработени масла (изменена, наричана по-долу „директивата“) предвижда: „Когато техническите, икономическите и организационните ограничения позволяват това, държавите членки предприемат необходимите мерки, за да дадат приоритет на преработката на отработени масла чрез регенериране.“ Според жалбоподателя Германия не е изпълнила задълженията, произтичащи от настоящата директива. След като жалбоподателят е подал жалба до Комисията, последната е открила производство за установяване на нарушение, което е довело до решение на Съда на Европейските общности от 1999 г., с което той се е произнесъл в полза на становището на Комисията (4). През 2002 г. жалбоподателят подаде нова жалба до Комисията (жалба за нарушение 2002/4775).

1.2 На 5 май 2004 г. жалбоподателят се обръща към омбудсмана (жалба 1272/2004/GG). В тази жалба жалбоподателят твърди, че Комисията не е приложила правото на Общността и решенията, постановени въз основа на правото на Общността.

В становището си по тази жалба (представено на омбудсмана през август 2004 г.) Комисията обясни, че в хода на разследванията по дело 2002/4775 Германия е предоставила информация, в която се посочва правната възможност администрацията да приложи приоритета за регенериране на отработени масла и се твърди, че квотата за регенериране в Германия показва, че принципът на приоритет е постигнат на практика. Според Комисията на последваща среща с компетентните германски органи през септември 2003 г. германските органи са признали, че статистическите данни за нерегенеративните отработени масла са ненадеждни и че следователно ще бъде започнато конкретно проучване. Комисията заяви, че резултатите от това проучване, които се очакваха до края на 2004 г., следва да бъдат изчакани, преди да се вземе решение по отношение на процедурата за нарушение.

1.3 С оглед на обстоятелствата, посочени от Комисията, омбудсманът счита, че подходът на Комисията е разумен. Поради това на 24 ноември 2004 г. омбудсманът приключи своята проверка с констатация, че не е налице лошо управление. Омбудсманът обаче отбеляза, че жалбоподателят може да подаде нова жалба на бъдещ етап, ако счете, че Комисията не е разгледала случая с необходимата грижа.

1.4 През януари 2005 г. жалбоподателят е поискал от омбудсмана да поднови разследването му, като е представил доказателства, че съответното проучване няма да бъде на разположение преди средата на 2005 г. Омбудсманът реши да регистрира писмото на жалбоподателя като нова жалба (жалба 146/2005/GG) и да започне проверка.

1.5 В становището си относно новата жалба Комисията посочва, че през юли 2004 г. е била информирана от германските органи, че междувременно проучването е започнало, макар и със закъснение. Комисията заяви, че не може да бъде държана отговорна за това забавяне. Тя добави, че Германия е предоставила информация относно прилагането на директивата на 7 октомври 2004 г. и че първият междинен доклад относно горепосоченото проучване е приложен към настоящото съобщение. Заданието на проучването също беше приложено към съобщението. Според този документ окончателният доклад действително е трябвало да бъде представен през юни 2005 г. Комисията заяви, че въз основа на наличната понастоящем информация предварителното ѝ заключение е, че Германия е предприела необходимите мерки, за да даде приоритет на преработката на отработени масла чрез регенериране. Комисията обаче счете за необходимо да изчака окончателния доклад, за да получи възможно най-пълна картина, преди да вземе решение по жалба 2002/4775.

1.6 В становището си жалбоподателят посочва, че жалба 2002/4775 е подадена на 28 юни 2002 г. и че са изминали почти три години, без Комисията да може да предостави отговор по същество. Според жалбоподателя съответното проучване е закъсняло, като се има предвид, че е било обещано от Германия за началото на 2004 г. Според жалбоподателя проучването освен това е било част от усилията на Германия да спечели време. Жалбоподателят добави, че е получил информация, че Комисията е прекратила всички производства срещу държави членки, които все още не са транспонирали директивата, и че в рамките на Комисията съществува ясна тенденция за пълно премахване на директивата.

1.7 Добра административна практика е Комисията да разглежда жалбите за нарушения старателно и в разумен срок. За да установи дали Комисията е действала по съответния начин, омбудсманът счита, че е необходимо да се вземат предвид всички релевантни факти по случая, доколкото те са били доведени до знанието му.

1.8 Омбудсманът отбелязва, че са изминали почти три години, откакто жалбоподателят е подал своята жалба за нарушение (жалба 2002/4775) до Комисията. Следва да се вземе предвид и фактът, че в тази жалба жалбоподателят изглежда твърди, че Германия не е изпълнила решението на Съда на Европейските общности по дело C-102/97, постановено през 1999 г. Омбудсманът припомня, че в своето „Съобщение до Европейския парламент и до Европейския омбудсман относно отношенията с жалбоподателя във връзка с нарушения на правото на Общността“ (COM(2002) 141 окончателен, ОВ C 244, 2002 г., стр. 5) Комисията заяви, че като общо правило предлага да се разследват жалбите с оглед на вземането на решение за отправяне на официално уведомление или за приключване на случая в срок от не повече от една година от датата на регистриране на жалбата.

1.9 Омбудсманът отбелязва също така, че Комисията е на мнение, че разглеждането на жалбата за нарушение на жалбоподателя ще бъде възможно само след като тя получи резултатите от проучване, възложено от германските органи. Като се има предвид, че 1) жалбоподателят е заявил, че Германия не е спазила задължението, породено от директивата, да даде приоритет на преработката на отработени масла чрез регенериране и 2) че германските органи са признали, че статистическите данни за нерегенерираните отработени масла са ненадеждни и че поради това ще бъде започнато специално проучване, омбудсманът продължава да счита, че тази позиция е разумна.

1.10 Следва обаче да се отбележи, че според Комисията германските власти са направили гореспоменатото признание на среща, проведена през септември 2003 г., докато проучването изглежда е било възложено едва в средата на 2004 г. Макар да е вярно, че Комисията не може да бъде обвинявана за това забавяне, което е отговорност на германските органи, Комисията не е доказала, че е положила усилия, за да гарантира, че съответните данни ще бъдат на разположение възможно най-скоро. Според информацията, с която разполага омбудсманът, Комисията е информирала жалбоподателя с писмо от 3 февруари 2004 г., че е била информирана от германските органи, че липсващата информация няма да бъде изпратена преди пролетта на 2004 г. В становището си по жалба 1272/2004/GG Комисията заяви, че резултатите от проучването се очакват до края на 2004 г. В становището си по настоящата жалба Комисията призна, че окончателният доклад действително е трябвало да бъде представен през юни 2005 г., както твърди жалбоподателят. При тези обстоятелства омбудсманът счита, че Комисията не е действала с необходимата грижа в настоящия случай. Това е случай на лошо управление.

1.11 С решението си от 24 ноември 2004 г. омбудсманът приключи разследването си по жалба 1272/204/GG с констатация, че не е налице лошо управление. Тази констатация се основава на съображението, че Комисията изглежда работи активно по случая, като се има предвид, че последната е информирала омбудсмана, че резултатите от проучването, което желае да изчака, се очакват в края на 2004 г. Омбудсманът припомня, че тази информация се съдържа в становището, което Комисията му е представила с бележка от 6 август 2004 г. В становището си по настоящата жалба Комисията заяви, че „през юли 2004 г.“ е била информирана от германските органи, че проучването е започнало със закъснение. Омбудсманът заключава, че по времето, когато му е изпратила становището си през август 2004 г., Комисията е трябвало да бъде наясно с факта, че съдържанието на това становище вече не съответства на действителните факти по отношение на датата, до която проучването ще бъде готово. Разбира се, не може да се изключи, че информацията от германските органи „през юли 2004 г.“ е пристигнала толкова късно, че вече не може да бъде включена в становището на Комисията, особено с оглед на факта, че становището е било изпратено по време на ваканционния период. Омбудсманът отбелязва обаче, че Комисията все пак се е въздържала да му изпрати допълнение (или поправка) впоследствие. Според Омбудсмана институция или орган на Общността, които по невнимание са предоставили на Омбудсмана неточна или подвеждаща информация, следва да коригират тази информация веднага щом узнаят за нейната грешка. За да се избегнат съмнения, следва да се добави, че датата, до която резултатите от проучването са били дължими, представлява важен фактор в контекста на проверката на омбудсмана.

2 Заключение

С оглед на гореизложеното Омбудсманът отправя до Комисията следния проект на препоръка в съответствие с член 3, параграф 6 от Устава на Омбудсмана:

Проектопрепоръката

Комисията следва да разгледа жалбата за нарушение на жалбоподателя възможно най-бързо и старателно.

Комисията и жалбоподателят ще бъдат информирани за този проект на препоръка. В съответствие с член 3, параграф 6 от Устава на омбудсмана Комисията изпраща подробно становище до 15 септември 2005 г. Подробното становище може да се състои от приемане на решението на омбудсмана и описание на мерките, предприети за изпълнение на проектопрепоръката.

Страсбург, 15 юни 2005 г.

 

П. Никифорос Диамандурос

---

(1) Решение 94/262 на Европейския парламент от 9 март 1994 година относно правилата и общите условия за изпълнението на функциите на омбудсмана (ОВ L 113, 1994 г., стр. 15).

(2) Заедно със становището си Комисията представи копие от писмо, адресирано до жалбоподателя на 3 февруари 2004 г. В това писмо Комисията посочи, че германските органи са обяснили, че липсващата информация няма да бъде изпратена преди пролетта на 2004 г.

(3) Жалбоподателят твърди например, че Германия е субсидирала (или е субсидирала) изгарянето на отработени масла със сума в размер на 52,5 милиона евро за период от седем години, докато субсидията за целите на регенерирането е възлизала само на 10,2 милиона евро за същия период. С оглед на това несъответствие жалбоподателят запита дали Германия е приложила правилно директивата.

(4) Дело C-102/97 Комисията срещу Германия [ECR] 1999 I-5051.