# Проект на препоръка до Европейския парламент в жалба 3278/2004/ELB
- Автор: Европейски омбудсман
- Дата: 2006-08-10T00:00+02:00[Europe/Paris]
- [URL](https://www.ombudsman.europa.eu/bg/recommendation/bg/501)
---
(Произведено в съответствие с член 3, параграф 6 от Устава на Европейския омбудсман[(1)](#(1)){#Footnote1})   

Жалбата
-------

Според жалбоподателя релевантните факти в обобщение са следните:

Жалбоподателят е длъжностно лице от категория Б, работещо за Европейския парламент от 1 септември 1994 г.

На 18 февруари 2004 г. тя кандидатства за вътрешен конкурс A/95 (администратори), организиран от Парламента. В заявлението си тя посочва, че е бременна и че трябва да роди на 17 юни 2004 г.

На 4 юни 2004 г. конкурсната комисия я кани на изпитите, които трябва да се проведат на 2 юли 2004 г. На 12 юни 2004 г. жалбоподателката пише до Парламента, като посочва, че тъй като ще кърми детето си, ще се нуждае от известна гъвкавост по време на тестовете, т.е. ще напусне помещението между два теста и ще започне тестовете по-късно от другите кандидати, при условие че може да завърши тестовете по-късно. На 17 юни 2004 г. Парламентът я информира, че ще ѝ бъде разрешено да напусне залата, но че ще бъде невъзможно да ѝ се предостави повече време от останалите кандидати. Жалбоподателят счита тези условия за неприемливи и се свързва с Парламента по телефона.

На 28 юни 2004 г. тя информира Парламента, че бебето все още не е родено и че планира да се подложи на тестовете, докато е бременна.

На 1 юли 2004 г. тя ражда. Същия ден тя информира Парламента, че няма да може да присъства на тестовете, и поиска в писмо до Парламента да ги вземе по-късно.

На 2 юли 2004 г. се провеждат тестовете.

На 15 юли 2004 г. Парламентът отговаря отрицателно на нейното искане.

На 31 юли 2004 г. тя подаде жалба в съответствие с член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица срещу решението на Парламента от 15 юли 2004 г. Тя твърди, че причината за изключването ѝ от конкурса е в противоречие с принципа на недопускане на дискриминация, основана на пола, и представлява неравенство за жените по отношение на тяхното повишаване. Равенството между жените и мъжете е основен принцип на общностното право. Принципът на недискриминация е залегнал в Хартата на основните права на ЕС и в Правилника за длъжностните лица. Според жалбоподателя е невъзможно една жена, един ден след раждането, да участва в конкурс, докато е възможно мъж, който наскоро е станал баща. Недостатъкът за жените е още по-голям, тъй като вътрешните конкурси рядко се организират от институциите. Жалбоподателят поиска да му бъде разрешено да се яви на тестовете, като заяви, че дори ако конкурсът се провежда по различно време, принципът на равенство между кандидатите е спазен, тъй като конкурсната комисия може да оценява кандидатите по едни и същи критерии и могат да бъдат организирани тестове със съпоставима трудност.

На 14 октомври 2004 г. Парламентът отхвърля жалбата ѝ с мотива, че съгласно практиката на общностните съдилища изпитите следва да се провеждат на една и съща дата за всички кандидати. Що се отнася до довода, че изпитите могат да бъдат организирани по различно време, Парламентът отбелязва, че веднага след като кандидатите прочетат изпитите, тайната вече не се запазва. Освен това би било нарушено правилото за анонимност. Той също така посочва, че конкурсът не може да бъде оспорен, тъй като един кандидат отсъства, било то по медицински, практически или други причини.

В жалбата си до Европейския омбудсман жалбоподателката поддържа аргументите, представени в жалбата ѝ. Тя също така твърди, че органът по назначаването не се е произнесъл по нейния довод, че е била дискриминирана. Тя не е съгласна с аргументите на органа по назначаването, който класифицира бременността ѝ като медицински проблем. Тя смята, че състоянието на бременната жена е неизбежно и може да бъде предсказано до известна степен. Тя беше бременна преди публикуването на конкурса. Конкурсната комисия е била запозната с нейното състояние, когато е решила да организира тестовете на 2 юли. Следователно тя е съзнавала и риска от компрометиране на участието ѝ в конкурса и следователно от дискриминация спрямо нея. Дори ако раждането е настъпило на очакваната дата, тя не би участвала в конкурса при същите условия като другите кандидати (поради умора след раждането на дете и условия за кърмене). Освен това тя доказва, че има интерес към този конкурс и че не може да участва в него само защото е родила. Тя заяви, че недискриминацията е основен принцип на правото на Общността и е в основата на кадровата политика на Парламента. Тя счита, че е в интерес на Парламента да се намери решение на нейния случай, за да се избегне противоречие с принципите, провъзгласени в него.

Жалбоподателката е информирала отдела на Парламента „Равни възможности" и Съвместния комитет за равни възможности[(2)](#(2)){#Footnote2} („COPEC") за своя случай.

Жалбоподателят обърна внимание на факта, че конкуренцията все още продължава и изрази надежда, че може да бъде намерено решение в рамките на конкуренцията.

Жалбоподателката твърди, че отказът на Парламента да организира писмени изпити за нея на по-късна дата е дискриминационен. Тя твърди, че трябва да ѝ бъде позволено да се яви на тестовете, а ако това не е възможно, че трябва да ѝ бъде дадена същата възможност за повишаване като тази, дадена от конкурс A/95, в разумен срок. Тя също така заяви, че бъдещите конкурси следва да вземат предвид особеното положение на бременните жени.

На 9 февруари 2005 г. жалбоподателката изпраща два допълнителни документа, които са от значение за нейната жалба.

Първият документ е писмо от COPEC, адресирано до генералния секретар на Парламента, от 10 януари 2005 г., с искане за преразглеждане на решението относно жалбоподателя. Комитетът обърна внимание на член 1, буква г) от Правилника за длъжностните лица, който забранява всякаква дискриминация[(3),](#(3)){#Footnote3} и на член 2, параграф 2,[точка 4](#(4)){#Footnote4} от Директива 2002/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2002 г. за изменение на Директива 76/207/ЕИО на Съвета относно прилагането на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до заетост, професионално обучение и повишаване, и на условията на труд[(5)](#(5)){#Footnote5} („Директива 2002/73/ЕО"). Комитетът твърди, че и двете наскоро приети разпоредби биха могли да изменят съдебната практика на общностните съдилища и че би било уместно те да бъдат взети предвид, дори и да не са пряко приложими.

Вторият документ е становище от 7 февруари 2005 г. относно правото на Съюза и Правилника за длъжностните лица във връзка със забраната на дискриминацията на работното място, основана на пола, изготвено от професор в Университета в Глазгоу и от адвокат. В становището се заключава, че решението за изключване на жалбоподателката пренебрегва добре установени принципи на равно третиране и недискриминация, установени в законодателството на ЕС и съдебната практика на Общността, и се изразява надежда, че институцията и жалбоподателката ще намерят решение, което може да предостави на жалбоподателката възможност за кариерно развитие, което тя неправилно е отказала.

Задачата
--------

**Становище на Европейския парламент**   

Становището на Парламента по жалбата може да бъде обобщено, както следва:
++Възможност за участие в писмените изпити от конкурс A/95++   

Парламентът посочи, че след като кандидатите са прочели темата на тестовете, тайната вече не съществува. Съгласно установената съдебна практика[(6)](#(6)){#Footnote6} по време на конкурса конкурсната комисия следи за спазването на принципа на равно третиране, който е основен принцип на общностното право. Съдът потвърди, че принципът на равенство изисква писмените изпити да се провеждат на една и съща дата за всички кандидати[(7).](#(7)){#Footnote7} За да се гарантира строга равнопоставеност между кандидатите, писмените изпити на даден конкурс следва да бъдат идентични и да се провеждат в един и същи ден.

Освен това би било налице нарушение на правилото за анонимност, ако конкурсната комисия коригира различни писмени изпити.

В заключение, решението на Парламента да отхвърли искането на жалбоподателя е основателно.
++По възможността за промоция, подобна на предлаганата от конкуренция A/95++   

Парламентът припомни, че Правилникът за длъжностните лица предоставя на институциите широко право на преценка по отношение на организирането на конкурси. Упражняването на това право на преценка трябва да бъде съвместимо със задължителните изисквания на член 27, първа алинея, съгласно който назначаването има за цел да осигури на институцията услугите на длъжностни лица със способности, ефикасност и почтеност, отговарящи на най-високите стандарти, както и с член 29, параграф 1 от Правилника. Изборът, който трябва да се направи при упражняването на това правомощие, трябва винаги да се ръководи от изискванията за длъжността, която трябва да бъде заета, и по-общо от интереса на службата(8).{#Footnote8}

Както е посочено в член 2 от вътрешните правила относно назначаването на длъжностни лица и други служители, след консултации с Комитета по персонала всяка година се изготвя многогодишна прогноза за нуждите на институцията, която представлява основата за организирането на външни и вътрешни конкурси. Органът по назначаването, в съответствие с нуждите на службата, определя критериите за допускане във всяко обявление за конкурс.

Ако жалбоподателката желае да бъде повишена, тя има възможност да участва в конкурси, които могат да бъдат организирани в бъдеще и които съответстват на нейните дипломи и професионален опит. Тя би могла да се възползва и от новата процедура за сертифициране, предвидена в член 45, буква а) от Правилника за длъжностните лица. Тази процедура ще позволи назначаването на длъжностно лице от функционална група AST на длъжност от функционална група AD.
++Дискриминацията въз основа на пола и особеното положение на жените++   

Парламентът прилага политика на равни възможности и подкрепя кандидатурите на квалифицирани жени и мъже, като изключва всички видове дискриминация, основана на увреждане, раса, религия, възраст или сексуална ориентация.

Всички стъпки, които се считат за разумни, се предприемат, за да се гарантира, че всички кандидати могат да участват в конкурсите при равни условия. Това е причината, поради която бебето на жалбоподателя, придружено от трето лице, би получило достъп до стаята за тестове и на жалбоподателя би било разрешено да излезе от стаята, за да кърми бебето си.

Отказът да се организират тестовете на различна дата за жалбоподателката не се основава на нейния пол, а на факта, че конкурсът не може да бъде отменен, тъй като един кандидат не може да присъства, било то по медицински, практически или други причини. Всъщност съдебната практика не позволява на конкурсната комисия да организира изпитите на различна дата за един кандидат, като се има предвид, че такова решение ще бъде отменено от Общия съд.
**Мнения на жалбоподателите**   

В становището си жалбоподателката излага накратко следните съображения:

Доколкото е известно на жалбоподателя, конкурс A/95 е първият вътрешен конкурс, организиран в категория А, откакто тя работи за Парламента.

Жалбоподателят обърна внимание на редица събития. На 20 и 22 юни 2005 г. лекарят на жалбоподателя се опитва да предизвика раждането. На датата на раждане (1 юли 2005 г.) тя уведомява Парламента по телефона, че няма да може да участва в изпитите на следващия ден. Тя беше посъветвана да участва, защото това ще бъде единственият й шанс да участва в състезанието.

На 8 март 2005 г. в изданието за 2005 г. на „Наградите*за равенство" на Конференцията на страните по РКООНИК (COPEC) жалбоподателят беше специално споменат за това, че активно е насочил вниманието на институцията към риска от дискриминация, основана на пола, във връзка с организирането на конкурси и селекции, особено в случай на майчинство. Тя също така обръща внимание на липсата на специфични правила, позволяващи на скорошните майки да кърмят на изпити и да им бъде разпределено допълнително време за изпити.* \[Жалбоподателят\] *настоятелно призовава институцията да преразгледа настоящите процедури, за да се избегнат случаи на дискриминация, основана на пола, в бъдещи конкурси".*

Жалбоподателката твърди, че ако политиката на равни възможности и принципът на недискриминация са били приложени правилно, тя не би била изключена от конкурса, защото е родила. Дискриминацията срещу нея е резултат от редица събития:

* ++Неуведомяване на жалбоподателката от страна на Парламента, че датата на нейното раждане не е била взета предвид при определянето на датата на тестовете++   
  По повод на телефонен разговор със службите на Парламента тя е била уведомена, че при определянето на датата на тестовете не е възможно да се вземат предвид ражданията. Ако жалбоподателката е била информирана, че датата на нейното раждане не е била взета предвид, тя е можела да реагира по-рано (през февруари или март), като се свърже с Парламента или като обжалва това решение.

* ++датата на тестовете++   
  Фактът, че датата на тестовете е била две седмици след очакваната дата на раждането, вероятно е намалил шанса на жалбоподателя да участва в конкурса. Датата попада в период, през който майката се възстановява от раждането и се грижи за новото бебе. Тази информация е широко известна и би могла да бъде предоставена от медицинската служба на Парламента. Освен това за този конкурс са получени само 107 заявления, което означава, че е било възможно да се определи подходяща дата.   
  Единствената възможност, предоставена от Парламента на жалбоподателя, беше да участва в тестовете, които продължиха един ден, докато това беше физически невъзможно, както се вижда от медицинското свидетелство.

* ++условията за кърмене++   
  Жалбоподателката заяви, че не е участвала в конкурса поради условията, наложени от Парламента. Те обаче биха били силно дискриминационни по отношение на предоставеното ѝ време.   
  Тя счита, че омбудсманът следва да заеме позиция по тези условия и евентуално да помогне на Парламента да установи подходящи правила за кърмещите жени и техните бебета.   
  Нуждите на кърмещите жени варират в зависимост от възрастта на бебето. През първите седмици след раждането жените и техните бебета трябва да се възползват от частна стая и адекватно време за кърмене.   
  Условията, предвидени от Парламента, за да се позволи кърменето по време на тестовете, означават, че майката има по-малко време от другите кандидати за тестовете, защото кърми бебето си по време на тестовете, или оставя гладуващо бебе да плаче. Жалбоподателката счита, че тези условия не могат да ѝ позволят да участва в тестовете при равни условия и че тези условия не са разумни.

* ++Липса на воля от страна на Парламента да разгледа алтернатива на участието в тестовете на 2 юли++   
  Жалбоподателката твърди, че Парламентът никога не се е свързал с нея, за да намери подходящи условия, за да се яви на тестовете. Можеше да й бъде позволено да се яви на тестовете в болничната си стая на 2 юли.

* ++отказ за определяне на втора дата за тестовете++   
  Жалбоподателят не е съгласен с позицията на Парламента. Съдебната практика, посочена от Парламента, предхожда Директива 2002/73. Този текст вероятно ще промени настоящата съдебна практика[(9)](#(9)){#Footnote9}.   
  Според жалбоподателя правилото за анонимност не е ясно. Устните тестове не са анонимни. Освен това няма анонимност, когато един предмет се избира само от един кандидат или когато само един кандидат се явява на изпит на определен език.

* ++отказът да се предложат алтернативи++   
  Договорът за ЕО предоставя правно основание за утвърдителни действия (член 141, параграф 4, точка[10).](#(10)){#Footnote10} Потвърдителни действия са предвидени и в Договора за създаване на Конституция за Европа (член II-83,[параграф 11)](#(11)){#Footnote11} и в Правилника за длъжностните лица (член 1, буква г). Въз основа на това жалбоподателката счита, че Парламентът следва да ѝ предложи допълнителна възможност да получи длъжност в по-високата категория или привилегировани условия за допускане до съществуващите шансове за компенсиране на неравенството, дължащо се на изключването ѝ от конкурса.   
  Ако Парламентът правилно счита, че не е имало дискриминация срещу жалбоподателката, единствените причини да се обясни защо тя не е участвала в конкурса са нейната липса на воля или фактът, че е родила, което според нея е очевиден случай на неравенство.

Жалбоподателят твърди, че конкурс A/95 следва да бъде отворен отново и че следва да бъде организирана нова серия от тестове. Тя отбелязва, че списъкът съдържа само 15 имена, докато обявлението за конкурса се отнася до запазването на максимум 20 имена. Тя счита, че може да бъде организиран нов вътрешен конкурс, за да се компенсира дискриминацията срещу нея.

Що се отнася до процедурата за сертифициране, тя заяви, че правилата биха могли да предвиждат утвърдителни действия за преодоляване на неравенствата. Тя би могла да бъде избрана в първата група кандидати през 2005 г. или 2006 г., което би представлявало разумен срок. Ако обаче омбудсманът препоръча обезщетение, тя е готова да обмисли други варианти.

Жалбоподателката твърди, че Парламентът не е отговорил на нейния аргумент, че бъдещите конкурси и процедури за подбор следва да предвиждат специалното условие за жените, по-специално по отношение на майчинството.

В заключение жалбоподателката посочи, че е направила всичко възможно, за да участва в конкурса възможно най-бързо. Жалбата, която тя е подала до омбудсмана, следва да се разбира като положителен подход към проблем, който засяга бременни жени и институция, която не спазва собствените си принципи. Тя предпочете да търси конструктивен подход, вместо да започне съдебно производство.

Усилията на Омбудсмана да постигне приятелско решение
-----------------------------------------------------

След внимателно разглеждане на становището на Парламента и забележките на жалбоподателя омбудсманът не счете, че Парламентът е отговорил адекватно на твърдението и твърденията на жалбоподателя. Поради това, в съответствие с член 3, параграф 5 от своя устав, той изпрати писмо до председателя на Парламента, за да предложи приятелско решение.
**Предложението за приятелско решение**   

Омбудсманът счита, че при разглеждането на настоящото дело Парламентът изглежда се е основал изключително на съдебната практика в областта на конкурсите, която не се отнася до положението на бременните жени, и не е придал никакво значение на съдебната практика, която при различни обстоятелства доразвива изискванията на принципа на равенство, що се отнася до специфичното положение на бременните жени[(12).](#(12)){#Footnote12} Неговото предварително заключение е, че Парламентът добросъвестно и без умишлено намерение за дискриминация не е успял да постигне баланс между двата аспекта на равенството, релевантни в настоящия случай, и че това е случай на лошо администриране.

Омбудсманът отбеляза, че самият Парламент е предложил жалбоподателят да може да участва в бъдещи конкурси и също така да се възползва от новата процедура за сертифициране, предвидена в член 45, буква а) от Правилника за длъжностните лица. Омбудсманът предложи Парламентът да обмисли предоставянето на конкретна информация на жалбоподателката относно тези възможности, тъй като те са свързани с нейното положение.
**Отговор на Европейския парламент на предложението на Омбудсмана за приятелско решение**   

В отговор на предложението на омбудсмана Парламентът повдигна следните въпроси:

Парламентът се съгласи с предложението за приятелско решение.

Поради това съответните служби официално се ангажираха да уведомят жалбоподателя за реда и условията на процедурата за сертифициране веднага след приемането на съответния планов график от компетентния орган.

Що се отнася до вътрешните конкурси, в които жалбоподателят може да участва, на този етап Парламентът не е планирал да организира такива конкурси.
**Забележки на жалбоподателя относно отговора на Европейския парламент**   

Мненията на жалбоподателя могат да бъдат обобщени, както следва:

На 2 декември 2005 г. жалбоподателят получава електронно писмо от директора на дирекция „Стратегия за човешките ресурси", в което той я информира за предстоящото публикуване на поканата за изразяване на интерес за процедурата по сертифициране и насочва вниманието към краткия срок за кандидатстване. Не е направено позоваване на жалбата. Едва когато жалбоподателката е била информирана за отговора на Парламента на предложението за приятелско решение, тя е разбрала неговото електронно писмо. Отначало тя вярваше, че имейлът е изпратен до всички.

Жалбоподателят не счита, че Парламентът е отговорил положително на предложението на омбудсмана. Тя счита, че Парламентът се е ангажирал да ѝ предостави информация, която е широко достъпна и леснодостъпна за всички длъжностни лица. Освен това тази информация се отнася до процедурата по сертифициране, до която тя би имала достъп, независимо от участието ѝ в конкурс A/95. В отговора на Парламента не са взети предвид нейните обстоятелства, анализирани в предложението за приятелско решение на Омбудсмана. Не е предложено обезщетение за претърпените от нея вреди. Тя се позова на дело C-284/02 *Land Brandenburg/Sass* [(13).](#(13)){#Footnote13}

В заключение тя посочи, че отговорът на Парламента не е задоволителен и поиска Парламентът да направи подходящо предложение, за да спази принципа на справедливост.

С оглед на горепосочените забележки, направени от жалбоподателя, омбудсманът счита, че в този случай не е постигнато приятелско решение.

РЕШЕНИЕТО
---------

**1 Предварителна забележка**   

1.1 Както е посочено в писмото на Европейския омбудсман от 22 ноември 2004 г., проверката на омбудсмана по настоящата жалба се отнася до:

i) твърдението на жалбоподателката, че отказът на Европейския парламент да организира писмени изпити за нея на по-късна дата е дискриминационен; и

ii) твърденията на жалбоподателя, че:

а) да ѝ бъде разрешено да се яви на тестовете, а ако това не е възможно, да ѝ бъде дадена в разумен срок същата възможност за повишаване като дадената от конкурс A/95; и

б) бъдещите конкурси следва да отчитат особеното положение на бременните жени.

В своите забележки относно становището на Парламента по нейната жалба жалбоподателката се позова, *наред с другото,* на въпроса ++за условията за кърмене++ . Жалбоподателката заяви, че не е участвала в конкурса поради условията, наложени от Парламента. Те обаче биха били силно дискриминационни по отношение на предоставеното ѝ време. Тя счита, че омбудсманът следва да заеме позиция по тези условия и евентуално да помогне на Парламента да установи подходящи правила за кърмещите жени и техните бебета.

В жалбата си до омбудсмана жалбоподателката посочва, че нейните аргументи са подобни на представените от нея в жалбата ѝ по член 90, параграф 2, в която оспорва решението на Парламента от 15 юли 2004 г. и иска да ѝ бъде разрешено да се яви на писмените изпити от конкурса. Тя прикани омбудсмана да се позове на жалбата си по член 90, параграф 2. Освен това тя заяви, че би искала да добави някои допълнителни съображения. Сред тези съображения тя спомена условията за кърмене, установени от Парламента, които тя счита за неприемливи за новородено. Тя посочи, че в първите дни след раждането времето и продължителността на всяко хранене, изисквано от бебето, не са предвидими. Освен това, ако кърменето създава трудности в началото, това може да бъде болезнено за майката и може да застраши кърменето. Омбудсманът счита, че горепосоченият въпрос е аргумент в подкрепа на твърдението на жалбоподателя, че участието му в конкурса не би се състояло при същите условия като другите кандидати.

1.2 Омбудсманът обаче отбелязва, че горното твърдение е направено от жалбоподателката за първи път в нейните забележки. Жалбата до омбудсмана не съдържа такова твърдение, което следователно не попада в обхвата на проверката на омбудсмана, както е посочено в писмото му от 22 ноември 2004 г. Освен това изглежда, че жалбоподателката не е изчерпала всички възможности за вътрешноадминистративни средства за защита по отношение на решението на Парламента относно условията за кърмене на нейното дете, тъй като жалбата на жалбоподателката по член 90, параграф 2 не е била насочена срещу това решение. В решението си относно член 90, параграф 2 или в становището си Парламентът не разгледа този конкретен аргумент и само заяви в становището си, че договореностите са разумни. При тези обстоятелства и в съответствие с разпоредбите на член 2, параграф 8 от Устава на Европейския омбудсман[(14)](#(14)){#Footnote14} омбудсманът не може да приеме поканата на жалбоподателя да заеме позиция по този въпрос. Жалбоподателят обаче може да обмисли подаването на нова жалба до омбудсмана по този въпрос, след като е изчерпал възможностите за вътрешни административни средства за правна защита.
**2 Отказ на Европейския парламент да организира нови писмени тестове за жалбоподателя и свързаните с тях твърдения**   

2.1 На 18 февруари 2004 г. жалбоподателката кандидатства за вътрешен конкурс A/95, организиран от Парламента, като посочва, че е бременна. Тя е поканена на тестовете, които е трябвало да се проведат на 2 юли 2004 г. Жалбоподателят е родил на 1 юли 2004 г. Същия ден тя информира Парламента, че няма да може да се яви на тестовете и поиска да ги вземе на по-късна дата. Парламентът отказа да организира тестовете на друга дата.

Жалбоподателката твърди, че за нея е било невъзможно да се яви на тестовете един ден след раждането. Тя счита, че не би имало нарушение на принципа на равенство, ако изпитите са били организирани по различно време. Тя изрази несъгласие с класифицирането от Парламента на бременността ѝ като медицински проблем.

В обобщение, жалбоподателката твърди, че отказът на Парламента да организира писмени изпити за нея на по-късна дата е дискриминационен. Тя твърди, че трябва да ѝ бъде позволено да се яви на тестовете, а ако това не е възможно, че в разумен срок трябва да ѝ бъде предоставена същата възможност за повишаване като тази, предоставена от конкурс A/95.

2.2 В становището си Парламентът посочва, че след като кандидатите са прочели предмета на изпитите, тайната вече не съществува. Съгласно установената съдебна практика[(15)](#(15)){#Footnote15} конкурсната комисия следи по време на конкурса за спазването на принципа на равно третиране, който е основен принцип на общностното право. Съдът също така потвърди, че принципът на равенство изисква писмените изпити да се провеждат на една и съща дата за всички кандидати[(16).](#(16)){#Footnote16} Освен това би било налице нарушение на правилото за анонимност, ако конкурсната комисия коригира различни писмени изпити. В заключение Парламентът заяви, че решението му да отхвърли искането на жалбоподателя е основателно.

Отказът да се организират тестовете на различна дата за жалбоподателката не се основава на нейния пол, а на факта, че конкурсът не може да бъде отменен, тъй като един кандидат не може да присъства, било то по медицински, практически или други причини. Всъщност съдебната практика не позволява на конкурсната комисия да организира изпитите на различна дата за един кандидат, като се има предвид, че такова решение ще бъде отменено от Общия съд.

Парламентът припомни, че Правилникът за длъжностните лица предоставя на институциите широко право на преценка по отношение на организирането на конкурси. Упражняването на това право на преценка трябва да бъде съвместимо с член 27, съгласно който назначаването има за цел да осигури на институцията услугите на длъжностни лица със способности, ефикасност и почтеност, отговарящи на най-високите стандарти, както и с член 29, параграф 1. Изборът, който трябва да се направи при упражняването на това правомощие, трябва винаги да се ръководи от изискванията за длъжността, която трябва да бъде заета, и по-общо от интереса на службата(17).{#Footnote17}

Парламентът също така посочи, че ако жалбоподателката желае да бъде повишена, тя има възможност да участва в конкурси, които биха могли да бъдат организирани в бъдеще и които съответстват на нейните дипломи и професионален опит. Тя може да се възползва и от новата процедура за сертифициране, предвидена в член 45, буква а) от Правилника[(18).](#(18)){#Footnote18}

2.3 Омбудсманът първо припомня, че съгласно член 21 от Хартата на основните права:

„Забранява*се всяка форма на дискриминация, основана по-специално на пол, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или убеждения, политически или други мнения, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, рождение, увреждане, възраст или сексуална ориентация."*

Равното третиране на двата пола е изрично признато от общностния съд като основно право, гарантирано от общностното право[(19).](#(19)){#Footnote19} Същото се отнася и за правото на зачитане на личния и семейния живот(20), което включва по-специално свободата на създаване на потомство. Омбудсманът също така припомня, че принципът на недискриминация изисква различните ситуации да не се третират по един и същ начин, освен ако такова третиране не е обективно обосновано[(21).](#(21)){#Footnote21} В контекста на класификациите по пол или класификациите, включващи тежест върху основно право, това означава, че защитникът на оспорваната класификация трябва да докаже, че класификацията служи на легитимна цел от общ интерес и че използваните средства са пропорционални на постигането на тази цел[(22).](#(22)){#Footnote22} В това отношение трябва също така да се има предвид, че принципът на недопускане на дискриминация, основана на пола, обхваща не само пряката, но и непряката или *фактическата дискриминация,* която може да се установи по-специално когато неутрална (т.е. не изрично основана на пола) класификация засяга неблагоприятно само представителите на единия пол, и този факт не може да бъде адекватно обяснен с обективни фактори, които не са свързани с пола.{#Footnote20}

Освен това омбудсманът отбелязва, че задължението за мотивиране, наложено с член 25, втора алинея от Правилника, а що се отнася до решенията, взети в резултат на подадена по административен ред жалба --- наложеното с член 90, параграф 2, втора алинея от Правилника, има за цел, от една страна, да предостави на заинтересованите лица достатъчно подробности, които да им позволят да преценят дали решението е основателно и дали би било целесъобразно да оспорят решението пред общностния съд или пред омбудсмана, и от друга страна, да позволи на общностния съд или на омбудсмана да преразгледат решението.

2.4 В този случай Парламентът отбеляза, че отказът му да организира тестовете на различна дата за жалбоподателката не се основава на нейния пол, а на факта, че:

* съгласно съдебната практика тестовете следва да се провеждат на една и съща дата за всички кандидати и следователно конкурсната комисия не може да организира тестовете на различна дата за един кандидат;
* конкурсът не може да бъде отменен или оспорен, тъй като един кандидат не може да присъства, било то по медицински, практически или други причини;
* веднага след като кандидатите прочетат тестовете, тайната вече няма да бъде запазена;
* правилото за анонимност ще бъде нарушено;
* съдебната практика не позволява на конкурсната комисия да организира тестовете на различна дата за един кандидат.

2.5 Омбудсманът първо отбелязва, че Парламентът е основал оспорвания си отказ на разграничение между кандидатите, които са се явили на изпитите, и кандидатите, които не са*го направили, "било то по медицински, практически или други причини".* Следователно, класификацията изглежда, на лицето си, да бъде полово неутрална. Спорното решение обаче води *до фактическа дискриминация, основана на пола,* в описания по-горе смисъл, що се отнася до кандидатите, които към датата на изпитите се намират в положение, сходно с това на жалбоподателя. Отказът да се организира нова серия от тестове на различна дата за кандидати, които не са се явили на изпитите към датата на провеждане на конкурса поради физическото си състояние поради раждането на дете, може да засегне само представители на женския пол. Освен това този факт не може да се обясни с обективни фактори, различни от пола на съответните кандидати. Освен това подобен отказ може да направи упражняването на основната свобода на създаване на потомство много по-малко привлекателно за жените кандидати и следователно може да доведе до реална и значителна тежест за правото им на зачитане на личния живот. Следователно Парламентът трябва да докаже, че въпросният отказ служи на легитимна цел от общ интерес и е пропорционален на постигането на тази цел.

2.6 Що се отнася до първата част от разследването (цел), Парламентът по същество се позовава на принципа на равно третиране на кандидатите. Омбудсманът счита, че този принцип, който е част от основните принципи на общностното право(23), представлява легитимна цел от общ интерес, чието преследване би могло, но само по себе си не оправдава потвърждаването на обжалваното решение. Омбудсманът взема под внимание аргумента на Парламента, че съгласно съдебната практика принципът на равенство изисква писмените изпити да се провеждат на една и съща дата за всички кандидати[(24).](#(24)){#Footnote24} Това изискване обаче не изглежда да е било разгледано и приложено от общностните съдилища по отношение на кандидати, които се намират в положение, сравнимо с това на жалбоподателя по настоящото дело, при което трябва надлежно да се вземат предвид и принципите на недопускане на дискриминация, основана на пола, и на зачитане на личния и семейния живот. Освен това съдебната практика показва, че същото изискване не е абсолютно и може да бъде отменено, особено когато кандидатите са били неправомерно възпрепятствани да участват в изпитите(25). Във връзка с това Съдът е постановил, че i) интересът на кандидатите да не се определя дата за писмените изпити, която не е подходяща за тях, трябва да бъде съпоставен с необходимостта датата на писмените изпити да бъде една и съща за всички кандидати, и ii) ако кандидатът информира компетентния орган по назначаването, че поради религиозни причини определени дати са невъзможни за него, органът „следва*++да++ вземе това предвид при определянето на датата за писмените изпити и да се стреми да избягва такива дати"* (подчертаването е добавено)[(26).](#(26)){#Footnote26} „От*друга страна, ако кандидатът не уведоми своевременно \[...\] Органа за затрудненията си, \[...\] Органът с основание би отказал да определи алтернативна дата, особено ако има други кандидати, които са били свикани за изпита."* [(27)](#(27)){#Footnote27} Като се има предвид, че упражняването на свободата на създаване на потомство също е основно право на лицето, омбудсманът счита, че подобни принципи са приложими, когато кандидатка от женски пол информира органа по назначаването, организиращ конкурса, че причини, свързани с бременността ѝ и раждането на дете в разумно предвидимо бъдеще, правят практически невъзможно или прекомерно трудно участието ѝ в конкурса на определени дати. Съответно омбудсманът приема в съответната част твърдението на жалбоподателя, че особеното положение на бременните кандидати следва да бъде взето предвид от компетентните органи по назначаването в контекста на бъдещи конкурси.{#Footnote25}

2.7 С оглед на гореизложеното омбудсманът счита, че Парламентът е трябвало да разгледа и втората част от проверката (пропорционалност), която се отнася до постигането на справедлив баланс между конкуриращите се принципи и засегнатите интереси. Въпреки това Парламентът не е разгледал въпроса дали е спазен принципът на пропорционалност и не е изложил подходящи причини за това. При тези обстоятелства оспорваният отказ на Парламента, потвърден от решението на Парламента относно обжалването на жалбоподателя по член 90, параграф 2 и от становището на Парламента относно жалбата до омбудсмана, не е основателен. Това е случай на лошо администриране и омбудсманът ще изготви проектопрепоръка по-долу.

2.8 Във връзка с това омбудсманът отбелязва, че в своите забележки относно становището на Парламента по нейната жалба жалбоподателката посочва, че оспорваният отказ е резултат, *наред с другото,* от това, че Парламентът не е взел (правилно) предвид вероятната дата на раждане на нейното дете при определянето на датата на тестовете. Омбудсманът счита, че в контекста на правилното изпълнение на неговия проект на препоръка Парламентът следва също така да разгледа по подходящ начин този аргумент, като вземе предвид забележките на омбудсмана в края на точка 2.6 от настоящото решение.

2.9 Накрая, омбудсманът отбелязва, че с оглед на естеството на установеното по-горе лошо администриране и на съдържанието на неговия проект на препоръка, не би било подходящо, в контекста на настоящото решение, да се разглежда твърдението на жалбоподателя, че следва в разумен срок да му бъде позволено да се яви на тестовете и, ако това не е възможно, че следва да му бъде дадена същата възможност за повишаване като тази, дадена от конкурс A/95. Поради това омбудсманът ще разгледа това искане в окончателното си решение за приключване на разследването по настоящия случай.
**3 Заключение**   

3.1 Поради това омбудсманът отправя до Парламента следния проект на препоръка в съответствие с член 3, параграф 6 от Устава на омбудсмана.
**Проектопрепоръката**   
> Оспорваният отказ на Парламента да организира нова серия от тестове на различна дата за кандидати, които не са се явили на изпитите към датата на провеждане на конкурса, поради физическото им състояние, дължащо се на раждането на дете, на *практика води до дискриминация, основана на пола.* Освен това подобен отказ може да направи упражняването на основната свобода на създаване на потомство много по-малко привлекателно за жените кандидати и следователно може да доведе до реална и значителна тежест за правото им на зачитане на личния живот. Следователно Парламентът трябва да докаже, че въпросният отказ служи на легитимна цел от общ интерес и е пропорционален на постигането на тази цел. Принципът на равно третиране на кандидатите, на който по същество се позовава Парламентът, представлява легитимна цел от общ интерес, чието изпълнение би могло, но само по себе си не обосновава потвърждаването на обжалваното решение. Парламентът е трябвало също така да разгледа въпроса за спазването на принципа на пропорционалност, който се отнася до справедливото балансиране на конкуриращите се принципи и интереси, свързани с оспорвания отказ. Ако Парламентът не направи това, това означава, че оспорваният отказ на Парламента не е основателен. Това е случай на лошо управление. Следователно Парламентът следва да обмисли преразглеждане на основателността на своя оспорен отказ, след като разгледа по подходящ начин въпроса дали е спазен принципът на пропорционалност. В този контекст Парламентът следва да разгледа, *наред с другото,* аргумента на жалбоподателя, че при определянето на датата на тестовете не е взел (правилно) предвид вероятната дата на раждане на детето му.

Парламентът и жалбоподателят ще бъдат информирани за този проект на препоръка. В съответствие с член 3, параграф 6 от Устава на омбудсмана Парламентът изпраща подробно становище до 30 ноември 2006 г. Ако Парламентът преразгледа основателността на оспорвания си отказ въз основа на съдържанието на настоящия проект на препоръка, омбудсманът ще счита, че Парламентът е приел неговия проект на препоръка, и ще приключи разследването си по тази жалба. Ако жалбоподателката не е удовлетворена от новото решение на Парламента, тя ще има възможност да подаде нова жалба до омбудсмана, след като е подала жалба в съответствие с член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица.

Страсбург, 10 август 2006 г.

П. Никифорос Диамандурос

*** ** * ** ***

[(1)](#Footnote1){#(1)} Решение 94/262 на Европейския парламент от 9 март 1994 година относно правилата и общите условия за изпълнението на функциите на омбудсмана (ОВ L 113, 1994 г., стр. 15).

[(2)](#Footnote2){#(2)} Общите задачи на COPEC са да предлага всички подходящи мерки за осигуряване на равни възможности за мъжете и жените в Европейския парламент и да следи за правилното прилагане на предприетите мерки.

[(3)](#Footnote3){#(3)} Член 1, буква г) гласи следното: „При*прилагането на настоящия правилник за персонала се забранява всяка форма на дискриминация, основана по-специално на пол, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или убеждения, политически или други мнения, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, рождение, увреждане, възраст или сексуална ориентация."*

[(4)](#Footnote4){#(4)} Член 2, параграф 2 гласи следното: „*(...) По-неблагоприятното третиране на жена, свързано с бременност или отпуск по майчинство по смисъла на Директива 92/85/ЕИО, представлява дискриминация по смисъла на настоящата директива."*

[(5)](#Footnote5){#(5)} ОВ L 269, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г.

[(6)](#Footnote6){#(6)} Вж. дело T-43/91 *Hoyer срещу Комисията* \[1994\] ECR FP I-A-91 и II-297; Дело T-44/91 *Smets срещу Комисията* \[1994\] ECR FP I-A-97 и II-319.

[(7)](#Footnote7){#(7)} Вж. дело T-132/89 *Gallone срещу Съвета* \[1990\] ECR II-549.

[(8)](#Footnote8){#(8)} Вж. дело T-294/97 *Carrasco Benitez срещу Комисията* \[1998\] ECR FP I-A-601 и II-1819.

[(9)](#Footnote9){#(9)} Омбудсманът разбира, че жалбоподателят се позовава на член 2, параграф 7 от Директива 76/207/ЕИО, който гласи следното: „По-неблагоприятното*третиране на жена, свързано с бременност или отпуск по майчинство по смисъла на Директива 92/85/ЕИО, представлява дискриминация по смисъла на настоящата директива".*

[(10)](#Footnote10){#(10)} Член 141,*параграф 4 гласи: "С оглед осигуряване на практика на пълно равенство между мъжете и жените в професионалния живот, принципът на равно третиране не е пречка всяка държава-членка да запази или да приеме мерки, предвиждащи специфични предимства, за да улесни упражняването на професионална дейност от по-слабо представения пол или да предотврати или компенсира неизгоди в професионалната кариера."*

[(11)](#Footnote11){#(11)} Член II-83 гласи: "Равенството*между жените и мъжете трябва да бъде гарантирано във всички области, включително заетостта, труда и заплащането. Принципът на равенство не възпрепятства запазването или приемането на мерки, предвиждащи специфични предимства в полза на по-слабо представения пол."*

[Съответната](#Footnote12){#(12)} съдебна практика, посочена в предложението за приятелско споразумение, се отнася и до дискриминацията, основана на пола, във връзка с отпуска по майчинство.

[(13)](#Footnote13){#(13)} Дело C-284/02 *Land Brandenburg срещу Sass* \[2004\] ECR I-11143, параграфи 35-36.

[(14)](#Footnote14){#(14)} *„До омбудсмана не могат да се подават жалби във връзка с трудови правоотношения между институциите и органите на Общността и техните длъжностни лица и други служители, освен ако заинтересованото лице не е изчерпало всички възможности за подаване на вътрешни административни искания и жалби, и по-специално процедурите, посочени в член 90, параграфи 1 и 2 от Правилника за длъжностните лица (...)"*

[(15)](#Footnote15){#(15)} Вж. дело T-43/91 *Hoyer срещу Комисията* \[1994\] ECR-SC I-A-91 и II-297; Дело T-44/91 *Smets срещу Комисията* \[1994\] ECR FP I-A-97 и II-319.

[(16)](#Footnote16){#(16)} Вж. дело T-132/89 *Gallone срещу Съвета* \[1990\] ECR II-549.

[(17)](#Footnote17){#(17)} Вж. дело T-294/97 *Carrasco Benitez срещу Комисията* \[1998\] ECR-SC I-A-601 и II-1819.

[(18)](#Footnote18){#(18)} Член 45, буква а) от Правилника за длъжностните лица гласи следното: "Чрез*дерогация от член 5, параграф 3, букви б) и в) длъжностно лице от функционална група AST може от степен 5 да бъде назначено на длъжност от функционална група AD, при условие че:*
> *а) лицето е избрано в съответствие с процедурата, предвидена в параграф 2 от настоящия член, да участва в програма за задължително обучение, както е посочено в буква б) от настоящия параграф,*
>
> *б) е завършил програма за обучение, определена от органа по назначаването, която включва набор от задължителни модули за обучение, и*
>
> в) *той е в списъка, изготвен от органа по назначаването, на кандидатите, които са положили устен и писмен изпит, доказващ успешното му участие в програмата за обучение, посочена в буква б) от настоящия параграф. Съдържанието на този преглед се определя в съответствие с член 7, параграф 2, буква в) от приложение III."*

[(19)](#Footnote19){#(19)} Вж. например съединени дела 75/82 и 117/82 *Razzouk и Beydoun срещу Комисията* \[1984\] ECR 1509, параграф 16.

[(20)](#Footnote20){#(20)} Вж. напр. дело C-404/92 P *X срещу Комисията* \[1994\] ECR I-4737, параграф 17; Дело C-60/00 *Carpenter* \[2002\] ECR I-6279, параграф 46.

[(21)](#Footnote21){#(21)} Вж. например дело C-344/04 *International Air Transport Association,* решение от 10 януари 2006 г., все още непубликувано, точка 95.

[(22)](#Footnote22){#(22)} Вж. дело C-404/92 P *X срещу Комисията,* цитирано по-горе, точка 18, относно ограниченията на правото на зачитане на личния живот.

[(23)](#Footnote23){#(23)} Вж. дело T-173/99 *Elkaïm и Mazuel срещу Комисията* \[2000\] ECR-SC I-A-101 и II-433, параграф 87; Дело T-5/04 *Scano срещу Комисията,* решение от 13 юли 2005 г., все още непубликувано; Дело T-165/03 *Vonier срещу Комисията,* решение от 10 ноември 2004 г., все още непубликувано.

[(24)](#Footnote24){#(24)} Вж. дело 130/75 *Prais срещу Съвета* \[1976\] ECR 1589, параграф 14; Дело T-132/89 *Gallone срещу Съвета* \[1990\] ECR II-549, параграф 36.

[(25)](#Footnote25){#(25)} Вж. дело T-53/00 *Angioli срещу Комисията* \[2003\] ECR FP I-A-13 и II-73, параграф 36 (не е налично на английски език): „*force est de constater que la Commission n'a pas violé le principe d'égalité de traitement et de non discrimination ni en décidant qu'il fallait organiser une seconde série d'épreuves écrites afin de permettre à des candidats, illégalement empêchés de participer (...) d'y prendre part, ni en décidant que les questions posées lors de la seconde série d'épreuves devaient être différentes de celles formulées lors de la première série d'épreuves écrites (...)".*

[(26)](#Footnote26){#(26)} Вж. дело 130/75 *Prais срещу Съвета* \[1976\] ECR 1589, параграфи 14-16.

[(27)](#Footnote27){#(27)} Дело 130/75 *Prais срещу Съвета,* цитирано по-горе, точка 17.