Език на преглед в момента:
- BG Български
Преводът на страницата е генериран чрез машинен превод.
Машинните преводи могат да съдържат грешки, които да водят до нарушаване на яснотата и точността. Омбудсманът не поема отговорност за евентуални несъответствия. За най-надеждна и правно издържана информация направете справка с: изходната версия в английски препратката по-горе.
За повече информация вижте нашата езикова политика и политика за превода.
Машинните преводи могат да съдържат грешки, които да водят до нарушаване на яснотата и точността. Омбудсманът не поема отговорност за евентуални несъответствия. За най-надеждна и правно издържана информация направете справка с: изходната версия в английски препратката по-горе.
За повече информация вижте нашата езикова политика и политика за превода.
Проект на препоръка до Европейския парламент по жалби 507/98/OV, 515/98/OV, 576/98/OV и 818/98/OV
Препоръка
Случай 507/98/OV - Открит на Петък | 04 септември 1998 - Препоръка за Петък | 17 декември 1999 - Решение от Четвъртък | 11 май 2000
(Произведено в съответствие с член 3, параграф 6 от Устава на омбудсмана.(1))
Уважаеми г-н Х,
на 29 април 1998 г. Вие подадохте жалба (818/98/OV) до Европейския омбудсман относно предполагаема липса на информация от страна на Европейския парламент във връзка с конкурса за проект (реф. No 96/S 195-116670) за строителни работи в сградата „Леополд“ на Европейския парламент в Брюксел. На 5 май 1998 г. (507/98/OV), 13 май 1998 г. (515/98/OV) и 1 юни 1998 г. (576/98/OV) други лица са подали подобни жалби. Ето защо реших да се присъединя към четирите жалби за целите на настоящото разследване.
На 4 септември 1998 г. препратих жалбите до председателя на Европейския парламент. Парламентът изпрати становището си на 13 ноември 1998 г. и аз Ви го препратих с покана да направите забележки, ако желаете. На 31 декември 1998 г. получих коментари само от жалбоподателите по дело 576/98/OV, които преди това, на 20 септември 1998 г., също бяха изпратили допълнителна информация. От Вас и от другите жалбоподатели не получих забележки по становището на Парламента.
Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултатите от направените проучвания.
Според жалбоподателите относимите факти са следните:
Четиримата жалбоподатели са изпратили заявление за конкурса за проект (реф. No 96/S 195-116670) за ВИП входа на сграда D1 и обновяването на входа между D3 и D1 на сградата „Леополд“ на Европейския парламент в Брюксел. Конкурсът е публикуван в Официален вестник S 195/39 от 8 октомври 1996 г. След първата оценка на всички кандидатури конкурсната комисия на конкурса за проект е избрала 15 архитекти/проектанти (сред които четиримата жалбоподатели), от които е било поискано да представят проектите си преди крайния срок 15 януари 1997 г. От тази дата обаче жалбоподателите не са получили допълнителна информация по отношение на резултата от техните заявления. Трима от четиримата жалбоподатели са изпратили различни писма до Парламента, в които обясняват, че са извършили значителна работа и са направили разходи за своите заявления, но не са получили отговор. Например жалбоподателят по дело 507/98/OV е изпратил писмо до Парламента на 16 март, 8 септември и 18 ноември 1997 г. с изрично искане за информация относно резултата от заявлението, но не е получил отговор.
По-късно омбудсманът беше информиран от двама от жалбоподателите, че едва на 17 юни 1998 г., т.е. 17 месеца след крайния срок за кандидатстване, генералният директор на администрацията на Парламента е информирал жалбоподателите за окончателното решение на конкурсната комисия, че нито един от 6-те проекта (избрани от 15-те кандидатури от консултативната комисия) не може да бъде запазен, за да бъде определен лауреат.
Поради това жалбоподателите са изпратили писмо до омбудсмана, в което твърдят, че 1) от 15 януари 1997 г. (краен срок за подаване на заявленията) те не са получили никаква информация относно резултата от техните заявления и че 2) Парламентът не е отговорил на техните писма, в които се отправят запитвания относно резултатите от техните заявления.
Становище на Парламента В
становището си Парламентът отбеляза, че становището на конкурсната комисия е дадено на 29 май 1998 г. и че кандидатите са уведомени за това решение с лично писмо. Парламентът прилага копия от тези писма.
Парламентът обясни, че забавянето при уведомяването на кандидатите за резултатите от конкурса се дължи на продължителността на времето, необходимо на конкурсната комисия за вземане на решение, което от своя страна е резултат от парламентарната натовареност на нейните членове. Парламентът посочва също, че неизменният отговор на администрацията на телефонните обаждания на кандидатите е, че тъй като конкурсната комисия все още не е приключила разискванията си, резултатите от конкурса все още не могат да бъдат оповестени.
Коментари на жалбоподателя
Омбудсманът получи коментари от жалбоподателя по дело 576/98/OV. Жалбоподателят отбелязва, че е недоволен от факта, че наградите от конкурса никога не са били присъждани и че никой не е получил договор за извършване на работата. Жалбоподателят намира за неадекватно извинението на Парламента, че е твърде зает, за да информира жалбоподателите. Жалбоподателят също така отбелязва, че Парламентът е променил графика на конкурса и че като цяло не е провеждал лоялна и разумна конкуренция. Жалбоподателят счита, че след провеждането на конкурса Парламентът е решил, че не са необходими услуги, и е изключил повечето от заявленията поради незначителни технически подробности или детайли на дизайна, за да се избегне присъждането на награди.
Омбудсманът не получи коментари от другите жалбоподатели.
1 Твърдението за липса на своевременно уведомяване на жалбоподателите за резултата от техните заявления
1.1 Жалбоподателите твърдят, че от 15 януари 1997 г. (краен срок за подаване на заявленията) не са получили никаква информация за резултата от техните заявления. Парламентът отбелязва, че забавянето при уведомяването на кандидатите за резултатите от конкурса се дължи на продължителността на времето, необходимо на конкурсната комисия за вземане на решение, което от своя страна се дължи на парламентарната натовареност на нейните членове.
1.2 Омбудсманът отбелязва, че член 3.7 от правилата на конкурса предвижда конкурсната комисия да заседава през първия мандат на 1997 г., за да пристъпи към разглеждане на кандидатурите, след предварителен анализ от страна на консултативната комисия. Член 3, параграф 9 от същия правилник предвижда, че резултатите от конкурса се оповестяват публично в дните след решението на конкурсната комисия.
1.3 Омбудсманът отбелязва, че в настоящия случай окончателното решение на конкурсната комисия да не запази нито един от 15-те проекта за определяне на лауреат е взето на 29 май 1998 г. Впоследствие жалбоподателите бяха уведомени за това решение на 17 юни 1998 г. и на 4 август 1998 г. От решението на конкурсната комисия става ясно, че още на 26 март 1997 г. консултативната комисия е счела, че 9 (сред които двама от жалбоподателите) от 15-те проекта не могат да бъдат запазени. Освен това изглежда, че на 17 април 1997 г. конкурсната комисия е счела, че нито един от проектите в крайна сметка не заслужава да бъде запазен. Това заключение беше потвърдено след втора оценка от конкурсната комисия на 3 февруари 1998 г.
1.4 Съгласно принципите на добрата администрация кандидатите следва да бъдат своевременно уведомявани за решенията на администрацията, които засягат техните интереси. В настоящия случай изглежда, че жалбоподателите са били уведомени за решението на конкурсната комисия едва 17 или 19 месеца след крайния срок за подаване на кандидатурите. Омбудсманът счита, че това е необосновано дълъг период, особено като се има предвид, че още на 17 април 1997 г., т.е. само три месеца след крайния срок за подаване на кандидатурите, конкурсната комисия вече е стигнала до заключението, че нито един от 15-те проекта не може да бъде запазен.
1.5 Парламентът не е предоставил на омбудсмана разумно обяснение за това забавяне, а само се е позовал на работното натоварване на членовете на конкурсната комисия. По-специално Парламентът не е обяснил на омбудсмана защо конкурсната комисия се нуждае, след заседанието си от 17 април 1997 г., на което е стигнала до заключението, че нито един от 15-те проекта не може да бъде запазен, от още 13 месеца, за да потвърди това заключение. Поради това Парламентът въведе ненужно и необосновано дълго забавяне при информирането на кандидатите за резултата от техните кандидатури. Това забавяне представлява случай на лошо управление. Поради това Омбудсманът представя проекта на препоръка по-долу.
2 Твърдението за липса на отговор на писмата на жалбоподателите
2.1 Жалбоподателите по дела 507/98/OV, 576/98/OV и 817/98/OV твърдят, че Парламентът не е отговорил на техните писма, в които са поискали информация относно резултата от техните заявления. Жалбоподателят по случай 507/98/OV например е изпратил писмо до Парламента на 16 март, 8 септември и 18 ноември 1997 г., но не е получил отговор. Парламентът само отбелязва, че администрацията е отговорила на телефонните обаждания на кандидатите, че резултатите от конкурса все още не могат да бъдат оповестени.
2.2 Принципите на добро административно поведение изискват писмата от гражданите до администрацията на Парламента да получават отговор в разумен срок. В настоящия случай изглежда, че Парламентът не е отговорил на различните писма на жалбоподателя. Парламентът не е предоставил на омбудсмана основателна причина, поради която да не може да предостави на жалбоподателите отговор, евентуално изчакващ отговор. Следователно липсата на отговор представлява случай на лошо управление. Поради това Омбудсманът представя проекта на препоръка по-долу.
3 Заключение Съгласно
принципите на добрата администрация кандидатите следва да бъдат своевременно уведомени за решенията на администрацията, които засягат техните интереси. В настоящия случай изглежда, че жалбоподателите са били уведомени за решението на конкурсната комисия едва 17 или 19 месеца след крайния срок за подаване на кандидатурите. Омбудсманът счита, че това е необосновано дълъг период, особено като се има предвид, че още на 17 април 1997 г., т.е. само три месеца след крайния срок за подаване на кандидатурите, конкурсната комисия вече е стигнала до заключението, че нито един от 15-те проекта не може да бъде запазен.
Парламентът не е предоставил на омбудсмана разумно обяснение за това забавяне, а само се е позовал на работното натоварване на членовете на конкурсната комисия. По-специално Парламентът не е обяснил на омбудсмана защо конкурсната комисия се нуждае, след заседанието си от 17 април 1997 г., на което е стигнала до заключението, че нито един от 15-те проекта не може да бъде запазен, от още 13 месеца, за да потвърди това заключение. Поради това Парламентът въведе ненужно и необосновано дълго забавяне при информирането на кандидатите за резултата от техните кандидатури. Това забавяне представлява случай на лошо управление.
Принципите на добро административно поведение изискват също така писмата от граждани до администрацията на Парламента да получават отговор в разумен срок. В настоящия случай изглежда, че Парламентът не е отговорил на различните писма на жалбоподателите. Парламентът не е предоставил на Омбудсмана основателна причина, поради която не е могъл да предостави на жалбоподателите отговор, който в крайна сметка да бъде задържан. Следователно липсата на отговор представлява случай на лошо управление.
С оглед на тези заключения и като се има предвид, че не беше възможно да се намери приятелско решение между страните по тези въпроси, Омбудсманът отправя следния проект на препоръка към Европейския парламент:
Европейският парламент ще бъде информиран за този проект на препоръка. В съответствие с член 3, параграф 6 от Устава на омбудсмана Парламентът изпраща подробно становище в срок от три месеца. Подробното становище може да се състои от приемане на препоръката на омбудсмана и описание на мерките, предприети за изпълнение на препоръката.
Председателят на Европейския парламент също ще бъде информиран за това решение.
Искрено твой,
Джейкъб Сьодерман.
Страсбург, 17 декември 1999 г.
Уважаеми г-н Х,
на 29 април 1998 г. Вие подадохте жалба (818/98/OV) до Европейския омбудсман относно предполагаема липса на информация от страна на Европейския парламент във връзка с конкурса за проект (реф. No 96/S 195-116670) за строителни работи в сградата „Леополд“ на Европейския парламент в Брюксел. На 5 май 1998 г. (507/98/OV), 13 май 1998 г. (515/98/OV) и 1 юни 1998 г. (576/98/OV) други лица са подали подобни жалби. Ето защо реших да се присъединя към четирите жалби за целите на настоящото разследване.
На 4 септември 1998 г. препратих жалбите до председателя на Европейския парламент. Парламентът изпрати становището си на 13 ноември 1998 г. и аз Ви го препратих с покана да направите забележки, ако желаете. На 31 декември 1998 г. получих коментари само от жалбоподателите по дело 576/98/OV, които преди това, на 20 септември 1998 г., също бяха изпратили допълнителна информация. От Вас и от другите жалбоподатели не получих забележки по становището на Парламента.
Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултатите от направените проучвания.
Жалбите
Според жалбоподателите относимите факти са следните:
Четиримата жалбоподатели са изпратили заявление за конкурса за проект (реф. No 96/S 195-116670) за ВИП входа на сграда D1 и обновяването на входа между D3 и D1 на сградата „Леополд“ на Европейския парламент в Брюксел. Конкурсът е публикуван в Официален вестник S 195/39 от 8 октомври 1996 г. След първата оценка на всички кандидатури конкурсната комисия на конкурса за проект е избрала 15 архитекти/проектанти (сред които четиримата жалбоподатели), от които е било поискано да представят проектите си преди крайния срок 15 януари 1997 г. От тази дата обаче жалбоподателите не са получили допълнителна информация по отношение на резултата от техните заявления. Трима от четиримата жалбоподатели са изпратили различни писма до Парламента, в които обясняват, че са извършили значителна работа и са направили разходи за своите заявления, но не са получили отговор. Например жалбоподателят по дело 507/98/OV е изпратил писмо до Парламента на 16 март, 8 септември и 18 ноември 1997 г. с изрично искане за информация относно резултата от заявлението, но не е получил отговор.
По-късно омбудсманът беше информиран от двама от жалбоподателите, че едва на 17 юни 1998 г., т.е. 17 месеца след крайния срок за кандидатстване, генералният директор на администрацията на Парламента е информирал жалбоподателите за окончателното решение на конкурсната комисия, че нито един от 6-те проекта (избрани от 15-те кандидатури от консултативната комисия) не може да бъде запазен, за да бъде определен лауреат.
Поради това жалбоподателите са изпратили писмо до омбудсмана, в което твърдят, че 1) от 15 януари 1997 г. (краен срок за подаване на заявленията) те не са получили никаква информация относно резултата от техните заявления и че 2) Парламентът не е отговорил на техните писма, в които се отправят запитвания относно резултатите от техните заявления.
Задачата
Становище на Парламента В
становището си Парламентът отбеляза, че становището на конкурсната комисия е дадено на 29 май 1998 г. и че кандидатите са уведомени за това решение с лично писмо. Парламентът прилага копия от тези писма.
Парламентът обясни, че забавянето при уведомяването на кандидатите за резултатите от конкурса се дължи на продължителността на времето, необходимо на конкурсната комисия за вземане на решение, което от своя страна е резултат от парламентарната натовареност на нейните членове. Парламентът посочва също, че неизменният отговор на администрацията на телефонните обаждания на кандидатите е, че тъй като конкурсната комисия все още не е приключила разискванията си, резултатите от конкурса все още не могат да бъдат оповестени.
Коментари на жалбоподателя
Омбудсманът получи коментари от жалбоподателя по дело 576/98/OV. Жалбоподателят отбелязва, че е недоволен от факта, че наградите от конкурса никога не са били присъждани и че никой не е получил договор за извършване на работата. Жалбоподателят намира за неадекватно извинението на Парламента, че е твърде зает, за да информира жалбоподателите. Жалбоподателят също така отбелязва, че Парламентът е променил графика на конкурса и че като цяло не е провеждал лоялна и разумна конкуренция. Жалбоподателят счита, че след провеждането на конкурса Парламентът е решил, че не са необходими услуги, и е изключил повечето от заявленията поради незначителни технически подробности или детайли на дизайна, за да се избегне присъждането на награди.
Омбудсманът не получи коментари от другите жалбоподатели.
РЕШЕНИЕТО
1 Твърдението за липса на своевременно уведомяване на жалбоподателите за резултата от техните заявления
1.1 Жалбоподателите твърдят, че от 15 януари 1997 г. (краен срок за подаване на заявленията) не са получили никаква информация за резултата от техните заявления. Парламентът отбелязва, че забавянето при уведомяването на кандидатите за резултатите от конкурса се дължи на продължителността на времето, необходимо на конкурсната комисия за вземане на решение, което от своя страна се дължи на парламентарната натовареност на нейните членове.
1.2 Омбудсманът отбелязва, че член 3.7 от правилата на конкурса предвижда конкурсната комисия да заседава през първия мандат на 1997 г., за да пристъпи към разглеждане на кандидатурите, след предварителен анализ от страна на консултативната комисия. Член 3, параграф 9 от същия правилник предвижда, че резултатите от конкурса се оповестяват публично в дните след решението на конкурсната комисия.
1.3 Омбудсманът отбелязва, че в настоящия случай окончателното решение на конкурсната комисия да не запази нито един от 15-те проекта за определяне на лауреат е взето на 29 май 1998 г. Впоследствие жалбоподателите бяха уведомени за това решение на 17 юни 1998 г. и на 4 август 1998 г. От решението на конкурсната комисия става ясно, че още на 26 март 1997 г. консултативната комисия е счела, че 9 (сред които двама от жалбоподателите) от 15-те проекта не могат да бъдат запазени. Освен това изглежда, че на 17 април 1997 г. конкурсната комисия е счела, че нито един от проектите в крайна сметка не заслужава да бъде запазен. Това заключение беше потвърдено след втора оценка от конкурсната комисия на 3 февруари 1998 г.
1.4 Съгласно принципите на добрата администрация кандидатите следва да бъдат своевременно уведомявани за решенията на администрацията, които засягат техните интереси. В настоящия случай изглежда, че жалбоподателите са били уведомени за решението на конкурсната комисия едва 17 или 19 месеца след крайния срок за подаване на кандидатурите. Омбудсманът счита, че това е необосновано дълъг период, особено като се има предвид, че още на 17 април 1997 г., т.е. само три месеца след крайния срок за подаване на кандидатурите, конкурсната комисия вече е стигнала до заключението, че нито един от 15-те проекта не може да бъде запазен.
1.5 Парламентът не е предоставил на омбудсмана разумно обяснение за това забавяне, а само се е позовал на работното натоварване на членовете на конкурсната комисия. По-специално Парламентът не е обяснил на омбудсмана защо конкурсната комисия се нуждае, след заседанието си от 17 април 1997 г., на което е стигнала до заключението, че нито един от 15-те проекта не може да бъде запазен, от още 13 месеца, за да потвърди това заключение. Поради това Парламентът въведе ненужно и необосновано дълго забавяне при информирането на кандидатите за резултата от техните кандидатури. Това забавяне представлява случай на лошо управление. Поради това Омбудсманът представя проекта на препоръка по-долу.
2 Твърдението за липса на отговор на писмата на жалбоподателите
2.1 Жалбоподателите по дела 507/98/OV, 576/98/OV и 817/98/OV твърдят, че Парламентът не е отговорил на техните писма, в които са поискали информация относно резултата от техните заявления. Жалбоподателят по случай 507/98/OV например е изпратил писмо до Парламента на 16 март, 8 септември и 18 ноември 1997 г., но не е получил отговор. Парламентът само отбелязва, че администрацията е отговорила на телефонните обаждания на кандидатите, че резултатите от конкурса все още не могат да бъдат оповестени.
2.2 Принципите на добро административно поведение изискват писмата от гражданите до администрацията на Парламента да получават отговор в разумен срок. В настоящия случай изглежда, че Парламентът не е отговорил на различните писма на жалбоподателя. Парламентът не е предоставил на омбудсмана основателна причина, поради която да не може да предостави на жалбоподателите отговор, евентуално изчакващ отговор. Следователно липсата на отговор представлява случай на лошо управление. Поради това Омбудсманът представя проекта на препоръка по-долу.
3 Заключение Съгласно
принципите на добрата администрация кандидатите следва да бъдат своевременно уведомени за решенията на администрацията, които засягат техните интереси. В настоящия случай изглежда, че жалбоподателите са били уведомени за решението на конкурсната комисия едва 17 или 19 месеца след крайния срок за подаване на кандидатурите. Омбудсманът счита, че това е необосновано дълъг период, особено като се има предвид, че още на 17 април 1997 г., т.е. само три месеца след крайния срок за подаване на кандидатурите, конкурсната комисия вече е стигнала до заключението, че нито един от 15-те проекта не може да бъде запазен.
Парламентът не е предоставил на омбудсмана разумно обяснение за това забавяне, а само се е позовал на работното натоварване на членовете на конкурсната комисия. По-специално Парламентът не е обяснил на омбудсмана защо конкурсната комисия се нуждае, след заседанието си от 17 април 1997 г., на което е стигнала до заключението, че нито един от 15-те проекта не може да бъде запазен, от още 13 месеца, за да потвърди това заключение. Поради това Парламентът въведе ненужно и необосновано дълго забавяне при информирането на кандидатите за резултата от техните кандидатури. Това забавяне представлява случай на лошо управление.
Принципите на добро административно поведение изискват също така писмата от граждани до администрацията на Парламента да получават отговор в разумен срок. В настоящия случай изглежда, че Парламентът не е отговорил на различните писма на жалбоподателите. Парламентът не е предоставил на Омбудсмана основателна причина, поради която не е могъл да предостави на жалбоподателите отговор, който в крайна сметка да бъде задържан. Следователно липсата на отговор представлява случай на лошо управление.
С оглед на тези заключения и като се има предвид, че не беше възможно да се намери приятелско решение между страните по тези въпроси, Омбудсманът отправя следния проект на препоръка към Европейския парламент:
- С оглед на доброто административно поведение Парламентът следва да поднесе своите извинения на жалбоподателите за неоправданото забавяне при информирането им за резултата от конкурса и за това, че не са отговорили на различните писма на жалбоподателите, в които те изрично са поискали информация относно резултатите от конкурса.
Европейският парламент ще бъде информиран за този проект на препоръка. В съответствие с член 3, параграф 6 от Устава на омбудсмана Парламентът изпраща подробно становище в срок от три месеца. Подробното становище може да се състои от приемане на препоръката на омбудсмана и описание на мерките, предприети за изпълнение на препоръката.
Председателят на Европейския парламент също ще бъде информиран за това решение.
Искрено твой,
Джейкъб Сьодерман.
(1) Решение 94/262 на Европейския парламент от 9 март 1994 г. относно правилата и общите условия за изпълнението на функциите на омбудсмана, 1994 г., ОВ L 113/15.