Език на преглед в момента:
- BG Български
Преводът на страницата е генериран чрез машинен превод.
Машинните преводи могат да съдържат грешки, които да водят до нарушаване на яснотата и точността. Омбудсманът не поема отговорност за евентуални несъответствия. За най-надеждна и правно издържана информация направете справка с: изходната версия в английски препратката по-горе.
За повече информация вижте нашата езикова политика и политика за превода.
Машинните преводи могат да съдържат грешки, които да водят до нарушаване на яснотата и точността. Омбудсманът не поема отговорност за евентуални несъответствия. За най-надеждна и правно издържана информация направете справка с: изходната версия в английски препратката по-горе.
За повече информация вижте нашата езикова политика и политика за превода.
Проект на препоръка до Европейската комисия в жалба 489/98/OV
Препоръка
Случай 489/98/OV - Открит на Понеделник | 18 май 1998 - Препоръка за Четвъртък | 04 ноември 1999 - Решение от Сряда | 12 април 2000
(Произведено в съответствие с член 3, параграф 6 от Устава на омбудсмана.(7))
Уважаеми г-н П.,
На 1 април 1998 г. Вие подадохте жалба до Европейския омбудсман относно това, че Европейската комисия не Ви е възстановила на работа в края на Вашия неплатен отпуск по лични причини и не Ви е отказала да Ви изплати обезщетение за загубата на заплата и намалената пенсия.
На 18 май 1998 г. препратих жалбата до председателя на Европейската комисия. Комисията изпрати становището си на 27 юли 1998 г. и аз Ви го препратих с покана да направите коментари, ако желаете. На 14 септември 1998 г. получих Вашите забележки по становището на Комисията. На 31 март 1999 г. получих писмо от г-н Brendan Donnelly, член на ЕП, който писа от Ваше име, за да се осведоми за резултата от Вашата жалба. На 12 април 1999 г. изпратих отговор, за да го уведомя, че Вашата жалба все още е в процес на разследване. Информирах ви за това в същия ден.
На 22 април 1999 г. Вие изпратихте по-подробна информация във връзка с Вашата жалба. На 23 април 1999 г. поисках от Комисията допълнителни коментари по някои аспекти на Вашата жалба. Комисията изпрати второто си становище на 1 юли 1999 г., а аз го препратих на 20 юли 1999 г. с покана за представяне на нови забележки. На 11 август 1999 г. Вие изпратихте своите забележки по второто становище на Комисията.
Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултатите от направените проучвания. Извинявам се за забавянето при вземането на решение по Вашата жалба.
Според жалбоподателя съответните факти са следните:
Жалбоподателят, длъжностно лице от степен А4 на Европейската комисия, е в неплатен отпуск по лични причини за срок от една година от 1 октомври 1995 г. до 30 септември 1996 г. Той се оплаква, че Комисията не е успяла да го възстанови на работа след този период. По-специално, два месеца след изтичането на неплатения му отпуск Комисията все още не е направила предложение за възстановяване на работа, нито е имало перспектива за възстановяване на работа в бъдеще.
Вследствие на това на 25 ноември 1996 г. жалбоподателят изпраща писмо до генералния директор на ГД IX, в което го информира, че за да си осигури редовен източник на доходи и като се има предвид, че няма друга възможност освен ранно пенсиониране, той подава оставка, считано от 1 октомври 1996 г.
На 10 юни 1997 г. жалбоподателят подава искане на основание член 90, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица за финансово обезщетение за загубата на заплата от изтичането на отпуска му до датата на подаване на оставката му, както и за намаляване на пенсията. На 5 август 1997 г. ГД IX отговаря, че жалбоподателят е подал недвусмислено искане за оставка, както е предвидено в член 48 от Правилника за длъжностните лица, и че следователно не може да вземе предвид искането му за обезщетение.
На 17 септември 1997 г. жалбоподателят подава до органа по назначаването жалба срещу този отказ на основание член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица, като повтаря искането си за финансова компенсация. С писмо от 16 февруари 1998 г. органът по назначаването отхвърля искането на жалбоподателя. Той счита, че Комисията не е допуснала административни нередности и не е отговорна за оставката му, поради което не е трябвало да изплаща обезщетение. Поради това жалбоподателят е подал настоящата жалба до омбудсмана, като твърди, че Комисията не го е възстановила на работа в края на неплатения му отпуск по лични причини и е отказала да изплати обезщетение за а) загубата на заплата поради невъзстановяване на работа и за б) финансовата загуба поради оставката му.
Становището на Комисията В
становището си Комисията се позовава на отговора на органа по назначаването от 16 февруари 1998 г. Органът по назначаването е припомнил на жалбоподателя разпоредбата на член 40, параграф 4, буква г) от Правилника, която задължава институцията да възстанови на работа длъжностно лице след изтичането на неплатения отпуск по лични причини на първата длъжност, съответстваща на неговата степен, която се овакантява в неговата категория или служба, при условие че то отговаря на изискванията за тази длъжност. Процедурата за установяване дали длъжностното лице отговаря на тези изисквания трябва действително да се проведе и да се проведе по такъв начин, че съответната институция да може да докаже, че условието е спазено. Неизвършването на такива проверки би представлявало неправомерно действие или бездействие, което би довело до отговорност на Комисията спрямо жалбоподателя.
След това Комисията отбеляза, че при разглеждането на стъпките, предприети от жалбоподателя, от една страна, и от Комисията, от друга страна, не е установена никаква нередност в процедурата по възстановяване на работа. Органът по назначаването приема, че фактът, че жалбоподателят не е възстановен на работа в края на ноември 1996 г., е разумен, като се има предвид, че отпускът му по лични причини е изтекъл два месеца по-рано, на 30 септември 1996 г. На тези основания искането на жалбоподателя за обезщетение е отхвърлено по отношение на периода от края на отпуска му по лични причини до датата на писмото му за оставка.
Органът по назначаването посочва, че в решението си от 1 юли 1976 г.(1) Съдът е постановил, че в случай на искане за обезщетение за невъзстановяване на работа след изтичането на отпуска по лични причини жалбоподателката не може, при липса на предоставени услуги, да иска изплащане на просрочени трудови възнаграждения. Въпреки това той има право да получи обезщетение за действителните вреди, които е претърпял поради загубата на това възнаграждение в резултат на неправомерното поведение на администрацията.
Що се отнася до искането за финансово обезщетение от датата на пенсионирането му, жалбоподателят твърди, че е бил принуден да подаде оставка, като се има предвид, че администрацията го е оставила без доходи през двата месеца след изтичането на отпуска му. Комисията припомни установената съдебна практика, според която институцията на Общността носи отговорност, ако твърдяното поведение е неправомерно, действително е претърпяна вреда и съществува причинно-следствена връзка между това поведение и вредата.
В случая органът по назначаването проверява дали Комисията действително е предприела действия и дали ги е предприела надлежно, както и дали двумесечният срок между изтичането на отпуска и подаването на оставката е разумен, дори жалбоподателят да не е бил възстановен на работа. Освен това оставката на жалбоподателя е резултат от недвусмислено писмено изразеното от него намерение окончателно да напусне службата на институцията, както е предвидено в член 48 от Правилника за длъжностните лица. Като се има предвид, че оставката е доброволен акт на жалбоподателя, Комисията стигна до заключението, че той не носи пряка отговорност по този въпрос и че Комисията не може да бъде обвинявана. Поради това заявлението за финансова компенсация беше отхвърлено.
Забележки на жалбоподателя
Жалбоподателят поддържа жалбата си. Той посочва, че по това време действително е имало няколко напълно подходящи свободни длъжности и че Комисията не е разгледала квалификацията му за нито една от тези длъжности. Той заяви, че четири подходящи длъжности са запазени за други конкретни кандидати или за лица от новите държави-членки. Поради това жалбоподателят счита, че твърдението на Комисията, че не е имало нередност в процедурата по възстановяване, не е правилно. Предприетите от Комисията мерки не са били ефикасни, тъй като не са довели до нито едно предложение за възстановяване на работа в рамките на 3,5 месеца от датата, на която той е потвърдил намерението си да се върне, нито до перспектива за възстановяване на работа в бъдеще. Жалбоподателят стигна до заключението, че поведението на Комисията е било небрежно, че той е претърпял вреда и че причинно-следствената връзка между двете е ясна. На 22 април 1999 г. жалбоподателят изпраща допълнителна информация относно 4 свободни длъжности към момента, в който е поискал възстановяване на работа.
За да провери дали Комисията е разгледала подробно способностите на жалбоподателя по отношение на свободните длъжности, съответстващи на неговата степен, на 23 април 1999 г. омбудсманът поиска допълнителни коментари от Комисията по три точки.
Първо, омбудсманът поиска да получи списък на всички длъжности (включително изискванията), съответстващи на степента на жалбоподателя (А4), които са били свободни в периода след изтичането на отпуска му по лични причини (30 септември 1996 г.).
На второ място, от Комисията беше поискано да отговори на твърдението на жалбоподателя, че не е разгледала неговите квалификации за нито една от свободните длъжности, тъй като те са били запазени за други кандидати.
Накрая омбудсманът попита каква е обосновката за преценката на органа по назначаването, че свободните длъжности не съответстват на квалификацията на жалбоподателя (писмо на комисар Liikanen от 16 февруари 1998 г., стр. 3, последен параграф).
Второ становище на Комисията
Комисията изпрати на омбудсмана списъците на свободните ръководни длъжности, които се публикуваха всяка седмица между 18 юли 1996 г. и 28 ноември 1996 г. Комисията повтори, че този спор е следствие от едностранното решение на жалбоподателя от 25 ноември 1996 г. да подаде оставка от Комисията, по-малко от два месеца след 1 октомври 1996 г. Поради това Комисията заяви, че не може да бъде държана отговорна за това решение или за неговото въздействие върху доходите на жалбоподателя.
По отношение на твърдението на жалбоподателя, че не е разгледал квалификацията му за нито една от свободните длъжности, Комисията отбеляза, че е безспорно, че между 1 октомври 1996 г. и 30 ноември 1996 г. е имало свободни длъжности A5/A4, включително четирите длъжности началник-отдел, посочени от жалбоподателя. Комисията първо посочи, че една от длъжностите, на които се позовава жалбоподателят, е длъжност А3 и следователно не е от значение. Поради това беше необходимо да се провери дали автобиографията на жалбоподателя показва, че той отговаря на изискванията за другите три длъжности.
Според автобиографията на жалбоподателя като длъжностно лице А4 той е бил главен администратор (А5/4) и впоследствие началник на отдел в ГД II (Икономически и финансови въпроси) между 1974 г. и 1990 г. Между 1990 г. и 1995 г. е съветник на ГД I в Париж. Комисията отбеляза, че автобиографията на жалбоподателя е била непълна по отношение на кариерата и уменията му и че до 1988 г. длъжността началник на отдел е била запазена за длъжностни лица от категория А3. След 1990 г. жалбоподателят вече не е началник на отдел (или по-скоро началник на отдел).
Въпросните свободни работни места бяха за началник на отдел „Външно измерение“ на отдел „Вътрешен пазар и финансови услуги“ в ГД XV, началник на отдел „Мониторинг на въздействието на Европейския социален фонд“ в ГД V и началник на отдел „ООН“ в ГД IA. Всеки един от тези постове изисква специални умения. Комисията заяви, че съществува основателно съмнение дали жалбоподателят отговаря на изискването за тези длъжности, както по отношение на нивото на отговорност (кандидатът за длъжност началник-отдел трябва да има доказани управленски умения), така и по отношение на другите изисквания. Следователно администрацията не може да бъде упрекната, че не е възстановила незабавно жалбоподателя на работа, тъй като при такива обстоятелства тя трябва да поиска допълнителна информация от заинтересованото лице. Това, че Комисията не е направила това, се дължи на факта, че жалбоподателят се е пенсионирал, преди това да може да бъде направено в разумен срок.
ГД IX на Комисията също така се свърза с различни генерални дирекции, включително ГД I, ГД II, ГД VI и ГД XXI, в опит да намери подходяща длъжност за жалбоподателя. Тези опити обаче не са довели до възстановяването му на работа, тъй като автобиографията на жалбоподателя не е съдържала достатъчно подробности за неговите способности. Комисията отбеляза, че тази автобиография е твърде неясна, за да може да се вземе незабавно решение.
Поради това Комисията стигна до заключението, че администрацията далеч не е била неактивна по този въпрос и е започнала да предприема стъпки за възстановяване на жалбоподателя.
Допълнителни забележки на жалбоподателя
Жалбоподателят поддържа жалбата си, като отново заявява, че не му е била предложена никаква длъжност през 3,5-те месеца след искането му за възстановяване на работа. Жалбоподателят също така отбеляза, че неговата автобиография има за цел да обобщи професионалния му опит, който вече е бил известен на Комисията от 22 години. Жалбоподателят добавя, че действително е заемал длъжност А3 като началник-отдел в ГД II-E-2 от 1986 г. до 1987 г. Жалбоподателят заяви, че всички длъжности, посочени от Комисията, са в съответствие с неговия опит и отговорности в делегацията в Париж. Накрая той отбелязва, че Комисията е можела да поиска допълнителна информация относно неговата автобиография.
1 Невъзстановяване на жалбоподателя от Комисията в края на неплатения му отпуск по лични причини
1.1 Жалбоподателят твърди, че Комисията не го е възстановила в края на неплатения му отпуск по лични причини на 30 септември 1996 г. По-специално, два месеца след тази дата той все още не е получил предложение за възстановяване на работа, нито е имало перспектива за възстановяване на работа в близко бъдеще. Комисията отбелязва, че проверката на предприетите от нея стъпки показва, че не е имало никаква нередност в процедурата по възстановяване на работа. Във второто си становище Комисията добави, че са налице основателни съмнения дали жалбоподателят отговаря на изискванията за свободните длъжности. Комисията също така посочи, че автобиографията на жалбоподателя е твърде неясна, за да се вземе незабавно решение за възстановяването му на работа.
1.2 Омбудсманът отбелязва, че член 40, параграф 4, буква г) от Правилника предвижда, че при изтичане на отпуска длъжностното лице трябва да бъде възстановено на първата длъжност, съответстваща на неговата степен, която се овакантява в неговата категория или служба, при условие че отговаря на изискванията за тази длъжност. Съгласно съдебната практика на Първоинстанционния съд администрацията проверява систематично, чрез задълбочена проверка, способностите на длъжностното лице, което очаква да бъде възстановено на работа, за всяка свободна длъжност, съответстваща на неговата степен. Следователно процедурата за проверка на способността на длъжностните лица, които очакват възстановяване на работа, трябва да бъде ефективна и да протича по такъв начин, че институциите да могат да докажат, че тя е била спазена. В това отношение, макар компетентните органи да не могат да бъдат принудени да докажат, че са проверили способностите на длъжностното лице, когато е налице явно разминаване между способностите му и тези, които се изискват за определена свободна длъжност, такова доказателство все пак трябва да бъде представено във всички случаи, когато при липсата на такова явно разминаване е необходима пълна проверка на способностите на заинтересованото лице по отношение на свободна длъжност. Липсата на систематична проверка на способностите на въпросното длъжностно лице по отношение на всяка свободна длъжност, на която то би могло да бъде възстановено на работа, представлява служебно нарушение, което може да породи отговорност за администрацията, доколкото тази липса забавя възстановяването на работа на заинтересованото лице (2).
1.3 Омбудсманът проверява дали в настоящия случай Комисията е извършила подробна проверка на способностите на жалбоподателя по отношение на свободните длъжности. Изглежда, че жалбоподателят е поискал на 12 август 1996 г. да бъде възстановен на работа, считано от 1 октомври 1996 г. В окончателното си решение от 16 февруари 1998 г. по жалбата на жалбоподателя съгласно член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица органът по назначаването само отбелязва, че нито една генерална дирекция не е била в състояние да предложи длъжност на жалбоподателя преди края на ноември 1996 г., тъй като „или те не са разполагали с подходящи свободни длъжности, или свободните длъжности не съответстват на способностите на жалбоподателя“. Органът по назначаването не е обосновал по никакъв начин заключението си, че способностите на жалбоподателя не съответстват на тези, изисквани от свободните длъжности, нито се е позовал на конкретните свободни длъжности.
1.4 Поради това омбудсманът поиска повече подробности относно списъка на свободните длъжности в периода след изтичането на отпуска на жалбоподателя по лични причини. Той също така поиска от Комисията да посочи каква е обосновката на органа по назначаването за заключението му, че способностите на жалбоподателя не съответстват на тези на свободните длъжности. От списъците на свободните длъжности, публикувани между 18 юли 1996 г. и 28 ноември 1996 г., става ясно, че през този период са били свободни повече от двадесет и пет длъжности A5/A4 (3).
1.5 В становището си до Омбудсмана обаче, с изключение на четирите длъжности, посочени от самия жалбоподател, Комисията не е посочила конкретна свободна длъжност A5/A4 от тези списъци, нито е обосновала, дори в кратък срок, защо жалбоподателят не може да бъде възстановен на една от тези длъжности. По отношение на три от четирите длъжности, посочени от жалбоподателя, Комисията отново само отбеляза, без подробна проверка, че е налице основателно съмнение дали жалбоподателят отговаря на изискванията за тези длъжности, както по отношение на нивото на отговорност (необходимост от доказани управленски умения за длъжностите „началник на отдел“), така и по отношение на другите изисквания. Комисията дори добавя, че предвид тази действителна несигурност администрацията трябва при такива обстоятелства да поиска допълнителна информация от заинтересованото лице. Това изискване е потвърдено и от съдебната практика на Първоинстанционния съд (4). Комисията обаче не е действала по този начин.
1.6 От гореизложеното омбудсманът заключава, че Комисията не е извършила подробна проверка, както се изисква от съдебната практика на Съда на Европейските общности, на способностите на жалбоподателя по отношение на всяка свободна длъжност, съответстваща на неговата степен. Това се потвърждава и от факта, че Комисията е основала своята преценка за способностите на жалбоподателя по отношение на свободните длъжности само на автобиографията на жалбоподателя, която тя счита за твърде неясна и непълна, и без да иска от жалбоподателя по-подробна информация. Също така изглежда, че в нито един момент Комисията не се е запознала с подробностите от личното досие на жалбоподателя, какво е можела да направи, като се има предвид, че той е работил за Комисията в продължение на 22 години.
1.7 От тези съображения следва, че пропускът на Комисията да извърши подробен преглед на квалификацията на жалбоподателя за въпросните длъжности представлява случай на лошо управление, който може да ангажира отговорността на Комисията спрямо жалбоподателя. Като се има предвид, че поради противоположните становища на Комисията и жалбоподателя не беше възможно да се намери приятелско решение между страните по този въпрос, омбудсманът прави проектопрепоръката по-долу.
2 Искания на жалбоподателя за финансово обезщетение за това, че Комисията не го е възстановила на работа, и за финансовите последици от оставката му
2.1 Жалбоподателят е поискал обезщетение за 1) загубата на заплата (между края на неплатения му отпуск и датата на оставката му) поради това, че Комисията не го е възстановила на работа в края на неплатения му отпуск по лични причини, и за 2) финансовата загуба, свързана с факта, че той е трябвало да подаде оставка от Комисията. Комисията отказа да изплати и двете обезщетения, тъй като счете, че от една страна, тя не е извършила нередност в процедурата по възстановяване на работа, а от друга страна, не може да бъде държана отговорна за едностранното решение на жалбоподателя да подаде оставка от Комисията.
2.2 По отношение на първото искане за обезщетение поради това, че Комисията не е възстановила жалбоподателя на работа, омбудсманът отбелязва, че съгласно съдебната практика на Съда на Европейските общности ищецът за обезщетение за невъзстановяване на работа след изтичането на отпуска по лични причини не може, при липса на предоставени услуги, да претендира за изплащане на просрочени заплати. Въпреки това той има право да получи обезщетение за действителните вреди, претърпени от загубата на това възнаграждение в резултат на неправомерното поведение на администрацията (5).
2.3 Следователно в настоящия случай Комисията следва да обезщети жалбоподателя за имуществените вреди, които той е претърпял пряко в резултат на свързаната с това вина на службата на Комисията, а именно непровеждането на подробна проверка на квалификацията на жалбоподателя за длъжностите, които са били свободни след изтичането на отпуска му по лични причини. Омбудсманът не счита, че е в състояние да определи размера на това обезщетение. Той приканва страните да се споразумеят относно принципа и размера на финансовата компенсация. Поради това Омбудсманът представя проекта на препоръка по-долу. 2.4 По отношение на второто твърдение омбудсманът отбелязва, че съгласно съдебната практика на Съда на Европейските общности съответната институция не може да бъде подведена под отговорност за финансови загуби, произтичащи от решението на длъжностното лице да напусне работа, преди да получи уведомление за възстановяването си на работа (6). Член 40, параграф 4, буква г) in fine действително предвижда, че до действителното възстановяване на работа длъжностното лице остава в неплатен отпуск по лични причини. Поради това омбудсманът счита, че в настоящия случай Комисията не може да бъде държана отговорна за едностранното решение на жалбоподателя да подаде оставка. Поради това искането на жалбоподателя за обезщетение не е обосновано и не е установено лошо управление по отношение на този аспект на случая.
3 Заключение Съгласно
практиката на Първоинстанционния съд администрацията проверява систематично, чрез задълбочена проверка, способностите на длъжностното лице, което предстои да бъде възстановено на работа, за всяка свободна длъжност, съответстваща на неговата степен.
В настоящия случай органът по назначаването не е обосновал по никакъв начин заключението си, че способностите на жалбоподателя не съответстват на тези, изисквани от свободните длъжности. Освен това, с изключение на четирите длъжности, посочени от самия жалбоподател, Комисията не е посочила конкретна свободна длъжност A5/A4 от списъците, нито е обосновала, дори в кратък срок, защо жалбоподателят не може да бъде възстановен на една от тези длъжности. Комисията основава своята преценка за способностите на жалбоподателя по отношение на свободните длъжности само на автобиографията на жалбоподателя, която тя счита за твърде неясна и непълна, и без да иска от жалбоподателя по-подробна информация. Поради това омбудсманът заключава, че Комисията не е извършила подробна проверка, както се изисква от съдебната практика на Съда на Европейския съюз, на способностите на жалбоподателя по отношение на всяка свободна длъжност, съответстваща на неговата степен. Този пропуск представлява случай на лошо администриране, който може да подведе Комисията под отговорност пред жалбоподателя.
С оглед на тези заключения (точки 1.7 и 2.3) и като се има предвид, че не беше възможно да се намери приятелско решение между страните по този въпрос, Омбудсманът отправя следния проект на препоръка към Европейската комисия:
Европейската комисия ще бъде информирана за този проект на препоръка. В съответствие с член 3, параграф 6 от Устава на омбудсмана Комисията изпраща подробно становище в срок от три месеца. Подробното становище може да се състои от приемане на препоръката на омбудсмана и описание на мерките, предприети за изпълнение на препоръката.
Искрено ваш
Джейкъб СЬОДЕРМАН
Страсбург, 4 ноември 1999 г.
Уважаеми г-н П.,
На 1 април 1998 г. Вие подадохте жалба до Европейския омбудсман относно това, че Европейската комисия не Ви е възстановила на работа в края на Вашия неплатен отпуск по лични причини и не Ви е отказала да Ви изплати обезщетение за загубата на заплата и намалената пенсия.
На 18 май 1998 г. препратих жалбата до председателя на Европейската комисия. Комисията изпрати становището си на 27 юли 1998 г. и аз Ви го препратих с покана да направите коментари, ако желаете. На 14 септември 1998 г. получих Вашите забележки по становището на Комисията. На 31 март 1999 г. получих писмо от г-н Brendan Donnelly, член на ЕП, който писа от Ваше име, за да се осведоми за резултата от Вашата жалба. На 12 април 1999 г. изпратих отговор, за да го уведомя, че Вашата жалба все още е в процес на разследване. Информирах ви за това в същия ден.
На 22 април 1999 г. Вие изпратихте по-подробна информация във връзка с Вашата жалба. На 23 април 1999 г. поисках от Комисията допълнителни коментари по някои аспекти на Вашата жалба. Комисията изпрати второто си становище на 1 юли 1999 г., а аз го препратих на 20 юли 1999 г. с покана за представяне на нови забележки. На 11 август 1999 г. Вие изпратихте своите забележки по второто становище на Комисията.
Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултатите от направените проучвания. Извинявам се за забавянето при вземането на решение по Вашата жалба.
Жалбата
Според жалбоподателя съответните факти са следните:
Жалбоподателят, длъжностно лице от степен А4 на Европейската комисия, е в неплатен отпуск по лични причини за срок от една година от 1 октомври 1995 г. до 30 септември 1996 г. Той се оплаква, че Комисията не е успяла да го възстанови на работа след този период. По-специално, два месеца след изтичането на неплатения му отпуск Комисията все още не е направила предложение за възстановяване на работа, нито е имало перспектива за възстановяване на работа в бъдеще.
Вследствие на това на 25 ноември 1996 г. жалбоподателят изпраща писмо до генералния директор на ГД IX, в което го информира, че за да си осигури редовен източник на доходи и като се има предвид, че няма друга възможност освен ранно пенсиониране, той подава оставка, считано от 1 октомври 1996 г.
На 10 юни 1997 г. жалбоподателят подава искане на основание член 90, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица за финансово обезщетение за загубата на заплата от изтичането на отпуска му до датата на подаване на оставката му, както и за намаляване на пенсията. На 5 август 1997 г. ГД IX отговаря, че жалбоподателят е подал недвусмислено искане за оставка, както е предвидено в член 48 от Правилника за длъжностните лица, и че следователно не може да вземе предвид искането му за обезщетение.
На 17 септември 1997 г. жалбоподателят подава до органа по назначаването жалба срещу този отказ на основание член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица, като повтаря искането си за финансова компенсация. С писмо от 16 февруари 1998 г. органът по назначаването отхвърля искането на жалбоподателя. Той счита, че Комисията не е допуснала административни нередности и не е отговорна за оставката му, поради което не е трябвало да изплаща обезщетение. Поради това жалбоподателят е подал настоящата жалба до омбудсмана, като твърди, че Комисията не го е възстановила на работа в края на неплатения му отпуск по лични причини и е отказала да изплати обезщетение за а) загубата на заплата поради невъзстановяване на работа и за б) финансовата загуба поради оставката му.
Задачата
Становището на Комисията В
становището си Комисията се позовава на отговора на органа по назначаването от 16 февруари 1998 г. Органът по назначаването е припомнил на жалбоподателя разпоредбата на член 40, параграф 4, буква г) от Правилника, която задължава институцията да възстанови на работа длъжностно лице след изтичането на неплатения отпуск по лични причини на първата длъжност, съответстваща на неговата степен, която се овакантява в неговата категория или служба, при условие че то отговаря на изискванията за тази длъжност. Процедурата за установяване дали длъжностното лице отговаря на тези изисквания трябва действително да се проведе и да се проведе по такъв начин, че съответната институция да може да докаже, че условието е спазено. Неизвършването на такива проверки би представлявало неправомерно действие или бездействие, което би довело до отговорност на Комисията спрямо жалбоподателя.
След това Комисията отбеляза, че при разглеждането на стъпките, предприети от жалбоподателя, от една страна, и от Комисията, от друга страна, не е установена никаква нередност в процедурата по възстановяване на работа. Органът по назначаването приема, че фактът, че жалбоподателят не е възстановен на работа в края на ноември 1996 г., е разумен, като се има предвид, че отпускът му по лични причини е изтекъл два месеца по-рано, на 30 септември 1996 г. На тези основания искането на жалбоподателя за обезщетение е отхвърлено по отношение на периода от края на отпуска му по лични причини до датата на писмото му за оставка.
Органът по назначаването посочва, че в решението си от 1 юли 1976 г.(1) Съдът е постановил, че в случай на искане за обезщетение за невъзстановяване на работа след изтичането на отпуска по лични причини жалбоподателката не може, при липса на предоставени услуги, да иска изплащане на просрочени трудови възнаграждения. Въпреки това той има право да получи обезщетение за действителните вреди, които е претърпял поради загубата на това възнаграждение в резултат на неправомерното поведение на администрацията.
Що се отнася до искането за финансово обезщетение от датата на пенсионирането му, жалбоподателят твърди, че е бил принуден да подаде оставка, като се има предвид, че администрацията го е оставила без доходи през двата месеца след изтичането на отпуска му. Комисията припомни установената съдебна практика, според която институцията на Общността носи отговорност, ако твърдяното поведение е неправомерно, действително е претърпяна вреда и съществува причинно-следствена връзка между това поведение и вредата.
В случая органът по назначаването проверява дали Комисията действително е предприела действия и дали ги е предприела надлежно, както и дали двумесечният срок между изтичането на отпуска и подаването на оставката е разумен, дори жалбоподателят да не е бил възстановен на работа. Освен това оставката на жалбоподателя е резултат от недвусмислено писмено изразеното от него намерение окончателно да напусне службата на институцията, както е предвидено в член 48 от Правилника за длъжностните лица. Като се има предвид, че оставката е доброволен акт на жалбоподателя, Комисията стигна до заключението, че той не носи пряка отговорност по този въпрос и че Комисията не може да бъде обвинявана. Поради това заявлението за финансова компенсация беше отхвърлено.
Забележки на жалбоподателя
Жалбоподателят поддържа жалбата си. Той посочва, че по това време действително е имало няколко напълно подходящи свободни длъжности и че Комисията не е разгледала квалификацията му за нито една от тези длъжности. Той заяви, че четири подходящи длъжности са запазени за други конкретни кандидати или за лица от новите държави-членки. Поради това жалбоподателят счита, че твърдението на Комисията, че не е имало нередност в процедурата по възстановяване, не е правилно. Предприетите от Комисията мерки не са били ефикасни, тъй като не са довели до нито едно предложение за възстановяване на работа в рамките на 3,5 месеца от датата, на която той е потвърдил намерението си да се върне, нито до перспектива за възстановяване на работа в бъдеще. Жалбоподателят стигна до заключението, че поведението на Комисията е било небрежно, че той е претърпял вреда и че причинно-следствената връзка между двете е ясна. На 22 април 1999 г. жалбоподателят изпраща допълнителна информация относно 4 свободни длъжности към момента, в който е поискал възстановяване на работа.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ ЗАПИТВАНИЯ
За да провери дали Комисията е разгледала подробно способностите на жалбоподателя по отношение на свободните длъжности, съответстващи на неговата степен, на 23 април 1999 г. омбудсманът поиска допълнителни коментари от Комисията по три точки.
Първо, омбудсманът поиска да получи списък на всички длъжности (включително изискванията), съответстващи на степента на жалбоподателя (А4), които са били свободни в периода след изтичането на отпуска му по лични причини (30 септември 1996 г.).
На второ място, от Комисията беше поискано да отговори на твърдението на жалбоподателя, че не е разгледала неговите квалификации за нито една от свободните длъжности, тъй като те са били запазени за други кандидати.
Накрая омбудсманът попита каква е обосновката за преценката на органа по назначаването, че свободните длъжности не съответстват на квалификацията на жалбоподателя (писмо на комисар Liikanen от 16 февруари 1998 г., стр. 3, последен параграф).
Второ становище на Комисията
Комисията изпрати на омбудсмана списъците на свободните ръководни длъжности, които се публикуваха всяка седмица между 18 юли 1996 г. и 28 ноември 1996 г. Комисията повтори, че този спор е следствие от едностранното решение на жалбоподателя от 25 ноември 1996 г. да подаде оставка от Комисията, по-малко от два месеца след 1 октомври 1996 г. Поради това Комисията заяви, че не може да бъде държана отговорна за това решение или за неговото въздействие върху доходите на жалбоподателя.
По отношение на твърдението на жалбоподателя, че не е разгледал квалификацията му за нито една от свободните длъжности, Комисията отбеляза, че е безспорно, че между 1 октомври 1996 г. и 30 ноември 1996 г. е имало свободни длъжности A5/A4, включително четирите длъжности началник-отдел, посочени от жалбоподателя. Комисията първо посочи, че една от длъжностите, на които се позовава жалбоподателят, е длъжност А3 и следователно не е от значение. Поради това беше необходимо да се провери дали автобиографията на жалбоподателя показва, че той отговаря на изискванията за другите три длъжности.
Според автобиографията на жалбоподателя като длъжностно лице А4 той е бил главен администратор (А5/4) и впоследствие началник на отдел в ГД II (Икономически и финансови въпроси) между 1974 г. и 1990 г. Между 1990 г. и 1995 г. е съветник на ГД I в Париж. Комисията отбеляза, че автобиографията на жалбоподателя е била непълна по отношение на кариерата и уменията му и че до 1988 г. длъжността началник на отдел е била запазена за длъжностни лица от категория А3. След 1990 г. жалбоподателят вече не е началник на отдел (или по-скоро началник на отдел).
Въпросните свободни работни места бяха за началник на отдел „Външно измерение“ на отдел „Вътрешен пазар и финансови услуги“ в ГД XV, началник на отдел „Мониторинг на въздействието на Европейския социален фонд“ в ГД V и началник на отдел „ООН“ в ГД IA. Всеки един от тези постове изисква специални умения. Комисията заяви, че съществува основателно съмнение дали жалбоподателят отговаря на изискването за тези длъжности, както по отношение на нивото на отговорност (кандидатът за длъжност началник-отдел трябва да има доказани управленски умения), така и по отношение на другите изисквания. Следователно администрацията не може да бъде упрекната, че не е възстановила незабавно жалбоподателя на работа, тъй като при такива обстоятелства тя трябва да поиска допълнителна информация от заинтересованото лице. Това, че Комисията не е направила това, се дължи на факта, че жалбоподателят се е пенсионирал, преди това да може да бъде направено в разумен срок.
ГД IX на Комисията също така се свърза с различни генерални дирекции, включително ГД I, ГД II, ГД VI и ГД XXI, в опит да намери подходяща длъжност за жалбоподателя. Тези опити обаче не са довели до възстановяването му на работа, тъй като автобиографията на жалбоподателя не е съдържала достатъчно подробности за неговите способности. Комисията отбеляза, че тази автобиография е твърде неясна, за да може да се вземе незабавно решение.
Поради това Комисията стигна до заключението, че администрацията далеч не е била неактивна по този въпрос и е започнала да предприема стъпки за възстановяване на жалбоподателя.
Допълнителни забележки на жалбоподателя
Жалбоподателят поддържа жалбата си, като отново заявява, че не му е била предложена никаква длъжност през 3,5-те месеца след искането му за възстановяване на работа. Жалбоподателят също така отбеляза, че неговата автобиография има за цел да обобщи професионалния му опит, който вече е бил известен на Комисията от 22 години. Жалбоподателят добавя, че действително е заемал длъжност А3 като началник-отдел в ГД II-E-2 от 1986 г. до 1987 г. Жалбоподателят заяви, че всички длъжности, посочени от Комисията, са в съответствие с неговия опит и отговорности в делегацията в Париж. Накрая той отбелязва, че Комисията е можела да поиска допълнителна информация относно неговата автобиография.
РЕШЕНИЕТО
1 Невъзстановяване на жалбоподателя от Комисията в края на неплатения му отпуск по лични причини
1.1 Жалбоподателят твърди, че Комисията не го е възстановила в края на неплатения му отпуск по лични причини на 30 септември 1996 г. По-специално, два месеца след тази дата той все още не е получил предложение за възстановяване на работа, нито е имало перспектива за възстановяване на работа в близко бъдеще. Комисията отбелязва, че проверката на предприетите от нея стъпки показва, че не е имало никаква нередност в процедурата по възстановяване на работа. Във второто си становище Комисията добави, че са налице основателни съмнения дали жалбоподателят отговаря на изискванията за свободните длъжности. Комисията също така посочи, че автобиографията на жалбоподателя е твърде неясна, за да се вземе незабавно решение за възстановяването му на работа.
1.2 Омбудсманът отбелязва, че член 40, параграф 4, буква г) от Правилника предвижда, че при изтичане на отпуска длъжностното лице трябва да бъде възстановено на първата длъжност, съответстваща на неговата степен, която се овакантява в неговата категория или служба, при условие че отговаря на изискванията за тази длъжност. Съгласно съдебната практика на Първоинстанционния съд администрацията проверява систематично, чрез задълбочена проверка, способностите на длъжностното лице, което очаква да бъде възстановено на работа, за всяка свободна длъжност, съответстваща на неговата степен. Следователно процедурата за проверка на способността на длъжностните лица, които очакват възстановяване на работа, трябва да бъде ефективна и да протича по такъв начин, че институциите да могат да докажат, че тя е била спазена. В това отношение, макар компетентните органи да не могат да бъдат принудени да докажат, че са проверили способностите на длъжностното лице, когато е налице явно разминаване между способностите му и тези, които се изискват за определена свободна длъжност, такова доказателство все пак трябва да бъде представено във всички случаи, когато при липсата на такова явно разминаване е необходима пълна проверка на способностите на заинтересованото лице по отношение на свободна длъжност. Липсата на систематична проверка на способностите на въпросното длъжностно лице по отношение на всяка свободна длъжност, на която то би могло да бъде възстановено на работа, представлява служебно нарушение, което може да породи отговорност за администрацията, доколкото тази липса забавя възстановяването на работа на заинтересованото лице (2).
1.3 Омбудсманът проверява дали в настоящия случай Комисията е извършила подробна проверка на способностите на жалбоподателя по отношение на свободните длъжности. Изглежда, че жалбоподателят е поискал на 12 август 1996 г. да бъде възстановен на работа, считано от 1 октомври 1996 г. В окончателното си решение от 16 февруари 1998 г. по жалбата на жалбоподателя съгласно член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица органът по назначаването само отбелязва, че нито една генерална дирекция не е била в състояние да предложи длъжност на жалбоподателя преди края на ноември 1996 г., тъй като „или те не са разполагали с подходящи свободни длъжности, или свободните длъжности не съответстват на способностите на жалбоподателя“. Органът по назначаването не е обосновал по никакъв начин заключението си, че способностите на жалбоподателя не съответстват на тези, изисквани от свободните длъжности, нито се е позовал на конкретните свободни длъжности.
1.4 Поради това омбудсманът поиска повече подробности относно списъка на свободните длъжности в периода след изтичането на отпуска на жалбоподателя по лични причини. Той също така поиска от Комисията да посочи каква е обосновката на органа по назначаването за заключението му, че способностите на жалбоподателя не съответстват на тези на свободните длъжности. От списъците на свободните длъжности, публикувани между 18 юли 1996 г. и 28 ноември 1996 г., става ясно, че през този период са били свободни повече от двадесет и пет длъжности A5/A4 (3).
1.5 В становището си до Омбудсмана обаче, с изключение на четирите длъжности, посочени от самия жалбоподател, Комисията не е посочила конкретна свободна длъжност A5/A4 от тези списъци, нито е обосновала, дори в кратък срок, защо жалбоподателят не може да бъде възстановен на една от тези длъжности. По отношение на три от четирите длъжности, посочени от жалбоподателя, Комисията отново само отбеляза, без подробна проверка, че е налице основателно съмнение дали жалбоподателят отговаря на изискванията за тези длъжности, както по отношение на нивото на отговорност (необходимост от доказани управленски умения за длъжностите „началник на отдел“), така и по отношение на другите изисквания. Комисията дори добавя, че предвид тази действителна несигурност администрацията трябва при такива обстоятелства да поиска допълнителна информация от заинтересованото лице. Това изискване е потвърдено и от съдебната практика на Първоинстанционния съд (4). Комисията обаче не е действала по този начин.
1.6 От гореизложеното омбудсманът заключава, че Комисията не е извършила подробна проверка, както се изисква от съдебната практика на Съда на Европейските общности, на способностите на жалбоподателя по отношение на всяка свободна длъжност, съответстваща на неговата степен. Това се потвърждава и от факта, че Комисията е основала своята преценка за способностите на жалбоподателя по отношение на свободните длъжности само на автобиографията на жалбоподателя, която тя счита за твърде неясна и непълна, и без да иска от жалбоподателя по-подробна информация. Също така изглежда, че в нито един момент Комисията не се е запознала с подробностите от личното досие на жалбоподателя, какво е можела да направи, като се има предвид, че той е работил за Комисията в продължение на 22 години.
1.7 От тези съображения следва, че пропускът на Комисията да извърши подробен преглед на квалификацията на жалбоподателя за въпросните длъжности представлява случай на лошо управление, който може да ангажира отговорността на Комисията спрямо жалбоподателя. Като се има предвид, че поради противоположните становища на Комисията и жалбоподателя не беше възможно да се намери приятелско решение между страните по този въпрос, омбудсманът прави проектопрепоръката по-долу.
2 Искания на жалбоподателя за финансово обезщетение за това, че Комисията не го е възстановила на работа, и за финансовите последици от оставката му
2.1 Жалбоподателят е поискал обезщетение за 1) загубата на заплата (между края на неплатения му отпуск и датата на оставката му) поради това, че Комисията не го е възстановила на работа в края на неплатения му отпуск по лични причини, и за 2) финансовата загуба, свързана с факта, че той е трябвало да подаде оставка от Комисията. Комисията отказа да изплати и двете обезщетения, тъй като счете, че от една страна, тя не е извършила нередност в процедурата по възстановяване на работа, а от друга страна, не може да бъде държана отговорна за едностранното решение на жалбоподателя да подаде оставка от Комисията.
2.2 По отношение на първото искане за обезщетение поради това, че Комисията не е възстановила жалбоподателя на работа, омбудсманът отбелязва, че съгласно съдебната практика на Съда на Европейските общности ищецът за обезщетение за невъзстановяване на работа след изтичането на отпуска по лични причини не може, при липса на предоставени услуги, да претендира за изплащане на просрочени заплати. Въпреки това той има право да получи обезщетение за действителните вреди, претърпени от загубата на това възнаграждение в резултат на неправомерното поведение на администрацията (5).
2.3 Следователно в настоящия случай Комисията следва да обезщети жалбоподателя за имуществените вреди, които той е претърпял пряко в резултат на свързаната с това вина на службата на Комисията, а именно непровеждането на подробна проверка на квалификацията на жалбоподателя за длъжностите, които са били свободни след изтичането на отпуска му по лични причини. Омбудсманът не счита, че е в състояние да определи размера на това обезщетение. Той приканва страните да се споразумеят относно принципа и размера на финансовата компенсация. Поради това Омбудсманът представя проекта на препоръка по-долу. 2.4 По отношение на второто твърдение омбудсманът отбелязва, че съгласно съдебната практика на Съда на Европейските общности съответната институция не може да бъде подведена под отговорност за финансови загуби, произтичащи от решението на длъжностното лице да напусне работа, преди да получи уведомление за възстановяването си на работа (6). Член 40, параграф 4, буква г) in fine действително предвижда, че до действителното възстановяване на работа длъжностното лице остава в неплатен отпуск по лични причини. Поради това омбудсманът счита, че в настоящия случай Комисията не може да бъде държана отговорна за едностранното решение на жалбоподателя да подаде оставка. Поради това искането на жалбоподателя за обезщетение не е обосновано и не е установено лошо управление по отношение на този аспект на случая.
3 Заключение Съгласно
практиката на Първоинстанционния съд администрацията проверява систематично, чрез задълбочена проверка, способностите на длъжностното лице, което предстои да бъде възстановено на работа, за всяка свободна длъжност, съответстваща на неговата степен.
В настоящия случай органът по назначаването не е обосновал по никакъв начин заключението си, че способностите на жалбоподателя не съответстват на тези, изисквани от свободните длъжности. Освен това, с изключение на четирите длъжности, посочени от самия жалбоподател, Комисията не е посочила конкретна свободна длъжност A5/A4 от списъците, нито е обосновала, дори в кратък срок, защо жалбоподателят не може да бъде възстановен на една от тези длъжности. Комисията основава своята преценка за способностите на жалбоподателя по отношение на свободните длъжности само на автобиографията на жалбоподателя, която тя счита за твърде неясна и непълна, и без да иска от жалбоподателя по-подробна информация. Поради това омбудсманът заключава, че Комисията не е извършила подробна проверка, както се изисква от съдебната практика на Съда на Европейския съюз, на способностите на жалбоподателя по отношение на всяка свободна длъжност, съответстваща на неговата степен. Този пропуск представлява случай на лошо администриране, който може да подведе Комисията под отговорност пред жалбоподателя.
С оглед на тези заключения (точки 1.7 и 2.3) и като се има предвид, че не беше възможно да се намери приятелско решение между страните по този въпрос, Омбудсманът отправя следния проект на препоръка към Европейската комисия:
- Комисията следва да обезщети жалбоподателя за имуществените вреди, които той е претърпял пряко в резултат на вината на службата на Комисията, която се състои в непредприемането на подробна проверка на квалификацията на жалбоподателя за длъжностите, които са били свободни след изтичането на отпуска му по лични причини.
Европейската комисия ще бъде информирана за този проект на препоръка. В съответствие с член 3, параграф 6 от Устава на омбудсмана Комисията изпраща подробно становище в срок от три месеца. Подробното становище може да се състои от приемане на препоръката на омбудсмана и описание на мерките, предприети за изпълнение на препоръката.
Искрено ваш
Джейкъб СЬОДЕРМАН
(1) Дело 58/75, Sergy срещу Комисията, [1976] ECR 1139.
(2) Дело T-48/90, Giordani срещу Комисията, [1993], ECR II-721, параграфи 50—56; Дело T-276/94, Buick срещу Комисията, [1995], ECR, II-667, параграфи 34—46; Дело T-205/96, Bieber срещу Парламента, [1998], ECR II-723.
(3) Свободни работни места COM/088/96, COM/090/96, COM/093/96, COM/094/96, COM/095/96, COM/096/96, COM/R/5138/96, COM/036/96, COM/105/96, COM/104/96, COM/103/96, COM/109/96, COM/110/96, COM/065/96, COM/113/96, COM/118/96, COM/122/96, COM/120/96, COM/126/96, COM/115/96, COM/116/96, COM/128/96, COM/R/5659/96, COM/131/96, COM/155/96, COM/157/96, COM/163/96.
(4) Вж. дело T-276/94 по-горе, точка 43.
(5) Дело 58/75, Sergy срещу Комисията, [1976] ECR 1139, параграф 39.
(6) Дело 292/87, Pizziolo срещу Комисията, [1988] ECR 5165.
(7) Решение 94/262 на Европейския парламент от 9 март 1994 г. относно правилата и общите условия за изпълнението на функциите на омбудсмана, 1994 г., ОВ L 113/15.