(Изготвено в съответствие с член 3, параграф 6 от Устава на омбудсмана.(1)
С писмо от 7 ноември 1997 г. Европейският омбудсман започна проверка по собствена инициатива относно тайната, която е част от процедурите на Комисията за набиране на персонал. В писмото си омбудсманът поиска от Комисията да го информира дали възнамерява да предприеме мерки, за да направи ангажимента на Общността за прозрачност по-осезаем в тази област. Той иска по-специално да знае дали Комисията възнамерява да позволи на кандидатите да вземат изпитните въпроси със себе си от изпитната зала, да съобщи критериите за оценка на кандидатите, които ги поискат, да съобщи на кандидатите имената на членовете на конкурсната комисия и да позволи оповестяването на коригираните копия от изпитите на съответните кандидати.
Причините за започване на разследването по същество са следните:
Съществена част от задълженията на омбудсмана е да работи за подобряване на отношенията между институциите на Общността и европейските граждани. Изглежда, че първият контакт на много граждани с институциите на Общността се осъществява в контекста на набирането на персонал. За институциите би било полезно първите впечатления, които гражданите имат при тази първа среща с администрацията на Общността, да бъдат положителни. Освен това изглежда в противоречие с ангажимента на Общността за прозрачност, че тези първи контакти за евентуални бъдещи държавни служители следва да бъдат белязани от липса на прозрачност.
Европейският омбудсман е получил редица жалби в областта на набирането на персонал, по-специално относно липсата на прозрачност в процедурите. В жалба 46/27.7.95/FVK/B-DE жалбоподателката не е била в състояние да получи информация за причините, поради които нейната кандидатура е била отхвърлена. В жалба 252/22.11.95/Tfr/ES на жалбоподателя не бяха дадени имената на членовете на конкурсната комисия. В жалби 659/24.6.96/AEKA/FIN/IJH и 850/3.9.96/JIA/FIN/KT не са оповестени нито имената, нито квалификациите на членовете на конкурсната комисия. В жалба 216/08.11.95/MH/A на жалбоподателя не е било разрешено да узнае имената на коректорите, които са подпомагали конкурсната комисия. В жалба 142/97/PD на жалбоподателя не е било разрешено да вземе със себе си от изпитната зала копие от поставените въпроси и в отговор на искането му за преразглеждане на оценките от изпита му е било казано, че съобщените му оценки съответстват на дадените му от конкурсната комисия. В жалба 773/29.7.96/SS/FIN/PD четирима кандидати се обърнаха към Комисията, за да поискат копие от своите маркирани изпити и да поискат преразглеждане на дадените оценки; искането им е било отхвърлено и във връзка с искането за преразглеждане компетентната конкурсна комисия просто е заявила, че е установила, че „оценката на Вашия изпит е направена по правилен и справедлив начин“, без да предостави допълнителни подробности. В жалби 105/97/PD, 675/1.7.96/AL/FIN/KT и 940/11.10.96/AS/SW/BB също беше отхвърлено искане за съобщаване на маркираното копие от изпита. Освен това в жалби 675/2.7.96/AL/FIN/KT и 659/24.6.96/AEKA/FIN/IJH жалбоподателите поискаха да им бъдат съобщени критериите за оценка. В жалба 940/11.10.96/AS/SW/BB жалбоподателят поиска да му бъдат съобщени критериите за оценка, свързани с оценката на професионалния опит.
В коментарите на институциите на Общността по тези видове жалби имаше два повтарящи се елемента. Става въпрос за позоваване на член 6 от приложение III към Правилника за длъжностните лица. Тази разпоредба гласи, че „процедурите на конкурсната комисия са секретни“. Другият елемент са широките дискреционни правомощия на конкурсните комисии.
Член 6 беше създаден с цел да се гарантира независимостта на конкурсните комисии, като те бъдат защитени от намеса и натиск. Това легитимно съображение не изглежда да възпрепятства развитието на процедурните гаранции за кандидатите в съответствие с изискванията на член 6.
Със сигурност е правилно, че съгласно практиката на Съда конкурсните комисии разполагат с широки дискреционни правомощия. Тези правомощия предполагат, че обхватът на съдебния контрол е ограничен; предоставянето на такива правомощия не изглежда да възпрепятства публичните органи да спазват принципите на добра администрация.
Без да се засягат дискреционните правомощия на конкурсните комисии и член 6, изглежда, че самата Комисия би могла да реши да разработи процедурни гаранции за кандидатите като въпрос на добро административно поведение. Засега изглежда, че на разпоредбата е дадена степен, която нейната основна цел може да не оправдае и която гражданите намират за неразбираема в една демократична и отговорна администрация, ангажирана с прозрачността. Като се имат предвид широките дискреционни правомощия, с които се ползват конкурсните комисии, изглежда още по-важно тези правомощия да се упражняват в съответствие с принципите на добро административно поведение. Съобщаването на маркирания изпит и на критериите за оценка на съответния кандидат, който ги поиска, също би могло да улесни работата на конкурсните комисии при разглеждането на запитвания и жалби от кандидатите.
Следователно това е контекстът, в който Омбудсманът се е обърнал към Комисията.
Становище на Комисията Становището
на Комисията беше разделено на три части. Комисията посочва по същество следното:
На първо място, Комисията счете, че процедурите за набиране на персонал са първият и за много кандидати единственият пряк контакт с администрацията на Общността и поради това е важно този контакт да бъде положителен. Комисията счита, че броят на жалбите относно липсата на прозрачност е много малък в сравнение с общия брой на кандидатите за различните конкурси, организирани от Комисията.
Второ, Комисията припомни правната рамка за операциите по набиране на персонал: Конкурсите, организирани от администрацията на Общността, се уреждат от Правилника за длъжностните лица и от общите принципи на общностното право, установени в съдебната практика на съдилищата на Общността. Конкурсите са процедури за набиране на персонал, уредени от закона, и единствено съдилищата на Общността са компетентни да контролират правилното прилагане на закона.
Комисията подчерта, че конкурсът обикновено е изпитна процедура, но изпитите не са изпити в традиционния смисъл на думата. Въпреки че изпитите и конкурсите са сходни до такава степен, че и двата вида са насочени към подбора на кандидати, съществува фундаментална разлика между изпитите и конкурсите по отношение на оценката на заслугите на участниците. Успешното полагане на изпит зависи само от получаването на успешно положен изпит; Участниците се оценяват по "обективни" критерии. От друга страна, кандидатите в даден конкурс се оценяват един спрямо друг, т.е. оценката е сравнителна.
Според Комисията това е причината, на която се основава член 6 от приложение III към Правилника относно тайната на разискванията на конкурсните комисии и произтичащите от тях правила, по-специално тази относно независимостта на конкурсната комисия, която има за цел да защити конкурсната комисия от всякаква намеса или натиск, независимо от произхода ѝ.
Що се отнася до съдебния контрол на работата на конкурсната комисия, Комисията заяви, че трябва да се прави разграничение между два вида решения:
- От една страна, решенията относно допускането до конкурса, за които съдебният контрол е изключително строг.
- От друга страна, решения относно сравнителната оценка на кандидатите. Тези решения предполагат голяма свобода на преценка в съответствие със съдебната практика на съдилищата на Общността, на която омбудсманът също се позовава в своите решения. Тази свобода на преценка е разбираема, тъй като само съветът може да оцени отделния кандидат, тъй като само съветът познава всички кандидати и по този начин може да ги сравни. Това е причината, поради която само "чистото" копие на изпитните книжа - т.е. копието без анотация на маркера - се съобщава на съответния кандидат в държави, които позволяват такова съобщаване в конкурси. Всъщност съобщаването на маркираното копие или на подробната оценка на устния изпит не би имало никаква полза, тъй като оценката му от трето лице, което не е оценило другите кандидати, би била лишена от смисъл. Тази свобода на преценка, която може да се разглежда като дискреционна, но със сигурност не произволна, подлежи на съдебен контрол, доколкото общностните съдилища гарантират, че конкурсните комисии не са нарушили нито едно правило или принцип, които ги обвързват.
Трето, Комисията посочва, че наскоро на кандидатите е било разрешено да вземат със себе си изпитните въпроси, когато напускат изпитната зала, освен ако авторското право не възпрепятства това. Що се отнася до съобщаването на критериите за оценка, Комисията заяви, че критериите се съобщават при поискване. Що се отнася до възможността имената на членовете на конкурсните комисии да станат известни на кандидатите, Комисията счете за целесъобразно имената да не се оповестяват публично, за да се запази независимостта на членовете и правилното провеждане на конкурсите. Що се отнася до възможността за оповестяване на копие от маркираните изпитни материали на съответния жалбоподател, Комисията посочва, че това би било безсмислено предвид естеството на производството в областта на конкуренцията, обяснено по-горе. Освен това Комисията заяви, че предвид хилядите кандидати за конкурси, често от всички държави членки, оповестяването на копието от маркираните изпитни документи може да доведе до административни и финансови разходи.

РЕШЕНИЕТО

1 Въпроси за изпита
1.1 Що се отнася до въпросите за изпита, Комисията се е ангажирала да позволи на кандидатите да вземат тези въпроси със себе си, когато напускат изпитната зала, освен ако авторското право не възпрепятства това. Поради това омбудсманът не намира основания за по-нататъшно разглеждане на този въпрос.
2 Критерии за оценка
2.1 Що се отнася до съобщаването на критериите за оценка, Комисията заяви, че те се съобщават на заявителите, които отправят искането. Поради това омбудсманът не намира основания за по-нататъшно разглеждане на този въпрос.
3 Имена на членовете на конкурсната комисия
3.1 Що се отнася до въпроса дали на кандидатите следва да бъде разрешено да знаят имената на членовете на конкурсната комисия, омбудсманът следи за следното: Досега Комисията считаше за целесъобразно имената на членовете да не се оповестяват, за да се запази тяхната независимост и да се възпрепятства всякакъв натиск върху членовете. Омбудсманът счита това съображение за уместно. Омбудсманът обаче трябва също така да припомни, че основен принцип на добрата администрация е всеки член на обществеността, който работи с държавен служител, да има право да знае името на този държавен служител. Администрация без лице и име е отчуждаваща. Поради това омбудсманът счита за неприемливо кандидатите, които участват в устни изпити, да нямат право да знаят имената на лицата, които ги разглеждат.
4 Копие от маркираните изпитни документи
4.1 Що се отнася до въпроса дали кандидатите трябва да имат достъп до собствените си изпитни документи, след като бъдат маркирани, омбудсманът отбелязва, че Комисията основава отказа си да предостави достъп на съответния кандидат на съображението, че подобно оповестяване би било лишено от смисъл предвид естеството на конкурсите, т.е. сравнителната оценка на кандидатите. Освен това Комисията твърди, че оповестяването на изпитните документи може да доведе до административни и финансови разходи.
4.2 На първо място, омбудсманът отбелязва, че Комисията със сигурност е права, че конкурсните комисии разполагат с голяма свобода на преценка при оценяването на кандидатите. Оценката на конкурсната комисия е окончателна и в действителност неуспелият кандидат няма възможност да я оспори. Поради това е още по-важно обществеността да има пълно доверие в работата на конкурсните комисии.
4.3 След тази предварителна забележка трябва да се отбележи, че маркираното копие на изпитната хартия се състои от два компонента, самата изпитна хартия и оценките. Трябва да е ясно, че на съответния жалбоподател, който е автор на изпитната работа, не може да бъде отказан достъп до същата работа.
4.4 Що се отнася до втория компонент, омбудсманът трябва да припомни, че основен принцип на прозрачност е, че гражданите, а не администрацията, решават дали е разумно да поискат информация. Администрацията може да отхвърли искането на гражданина на надлежно основание за поверителност, но не може да отхвърли искането на основание, че то няма смисъл за заинтересования гражданин. Независимо от въпроса дали марките могат да бъдат оспорвани или не, жалбоподателят има основен интерес да узнае допуснатите от него грешки. Поради това Омбудсманът не може да приеме, че Комисията отказва да оповести маркираните изпитни документи на съответния кандидат, който ги е поискал, на основание, че това не е от полза.
4.5 Що се отнася до административните и финансовите разходи, омбудсманът отбелязва, че Комисията не е обосновала това с доказателства. Ако се окаже, че голям брой кандидати искат копия от изпитните си документи, Комисията би могла да обмисли налагането на разумна такса за разходите.
4.6 В този контекст Омбудсманът трябва да заключи, че Комисията не се е позовала на никакво основание, което да обосновава отказа ѝ да предостави копия от маркираните изпитни материали на съответния кандидат. В интерес на повишаването на прозрачността и доверието на обществеността в дейностите на конкурсните комисии, Комисията следва да предостави на съответния кандидат, който го поиска, достъп до неговите собствени маркирани изпитни работи. За да се даде възможност на Комисията да предприеме необходимите стъпки за организиране на такова оповестяване, тази констатация се ограничава до бъдещите конкурси, които Комисията организира.
5 Проект на препоръка
5.1 В съответствие с член 3, параграф 6 от Устава на Европейския омбудсман омбудсманът отправя към Комисията следния проект на препоръка:

На устните изпити Комисията съобщава на кандидатите имената на членовете на конкурсната комисия.

В бъдещите си конкурси Комисията предоставя на кандидатите достъп до техните собствени маркирани изпитни документи при поискване.

В съответствие с член 3, параграф 6 от Устава Комисията изпраща подробно становище преди 30 юни 1999 г. Подробното становище би могло да се състои в приемането на проектопрепоръката на омбудсмана и в описание на начина, по който тя е била изпълнена.
Страсбург, 8 март 1999 г.
Якоб СЬОДЕРМАН

---

(1) Решение 94/262 на Европейския парламент от 9 март 1994 г. относно правилата и общите условия за изпълнението на функциите на омбудсмана, 1994 г., ОВ L 113/15.